Инициатива на Европейската комисия за суровините

През 2019 г. Европейската комисия публикува Европейския зелен пакт (COM (2019) 640), чиято цел е постигане на устойчива икономика в ЕС. Това е основният елемент в политиката на ЕС в областта на околната среда, климата и промишлеността, като с него се определя целта за неутралност по отношение на климата през 2050 г., за нулево замърсяване и за повишаване на целите за намаляване на емисиите на въглероден диоксид до 55% до 2030 г. Постигането на определените в Зеления пакт цели изисква достъп до устойчиви суровини, по-специално суровини от критично значение, необходими за чисти технологии, цифрови, космически и отбранителни приложения, чрез диверсификация на доставките както от първични, така и от вторични източници.

Групата по доставки на суровини (RMSG, която включва държави членки, регионални органи, промишлени асоциации, гражданското общество, социални партньори и изследователски организации) и Европейската комисия разработиха и съгласуваха набор от доброволни, незадължителни принципи на ЕС за устойчиви суровини.

Принципи на ЕС за устойчиви суровини

Вземайки предвид съществуващите разнородни нормативни уредби на държавите членки, икономическите условия в  общността и необходимостта от единомислие по отношение на добива и доставките на суровините от критично значение, Европейския парламент и Съветът на Европейския съюз приеха единен акт за създаване на рамка за гарантиране на сигурни и устойчиви доставки на суровини от критично значение.

На 23 май 2024 влезе в сила Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета на Европа (CRMA) във връзка с гарантиране на доставките на критични суровини в Европейския съюз.

РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1252 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

Неговата основна роля е да гарантира достъпа на ЕС до сигурни и устойчиви доставки на суровини от изключителна важност, определени в закона като 34 бр. критични, включвайки 17 бр. стратегически, което ще позволи на Европа да постигне своите цели в областта на климата и цифровите технологии за 2030 г.

Целите, които общността си поставя в рамките на този закон, са постигането на:

• най-малко 10% от годишното потребление на ЕС за добив;

• най-малко 40% от годишното потребление на ЕС за преработка;

• най-малко 25% от годишното потребление на ЕС за рециклиране;

• не повече от 65% от годишното потребление на ЕС от една трета държава.