Инициатива на Европейската комисия за въглероден диоксид в геоложки формации
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2024/1735 ЗА ТЕХНОЛОГИИ ЗА НУЛЕВИ НЕТНИ ЕМИСИИ, ВКЛ. ЗА УЛАВЯНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ВЪГЛЕРОДЕН ДИОКСИД
Трансформацията към нулеви нетни емисии предизвиква огромни промишлени, икономически и геополитически промени по целия свят, които ще стават все по-явни с напредването на усилията за декарбонизация в световен мащаб. Съюзът реагира на тези промени при осъществяването на енергийния, климатичния и екологичния преход, като стабилната производствена база е ключов елемент за осигуряването на достъп до технологии за нулеви нетни емисии и поддържането на качествени работни места. За това е необходимо Съюзът да запази своята конкурентоспособност, включително чрез иновации, по-специално по отношение на чистите технологии.
Някои специфични компоненти във веригата на доставки на технологии за нулеви нетни емисии се произвеждат чрез енергоемки производствени процеси. Много от тези процеси се характеризират с висока енергоемкост и висок въглероден интензитет, поради което генерираните от тях емисии на CO2 обикновено трудно могат да бъдат намалени. За постигане на общите цели на Съюза в областта на декарбонатизацията Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Регламент 2024/1735 от 13 юни 2024 г. за създаване на рамка от мерки за укрепване на европейската екосистема за производство в областта на технологиите за нулеви нетни емисии. Технологиите за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ) са част от включените нулеви нетни емисии, влизащи в обхвата на настоящия регламент.
Необходимо е също да се предвидят мерки за постигане до 2030 г. на целта на Съюза за осигуряване на оперативен капацитет за нагнетяване на 50 млн. тона CO2 годишно, като по този начин се подкрепя декарбонизацията на промишлеността в Съюза и борбата с изменението на климата. За постигането на тези цели е необходимо да се обърне специално внимание на стратегическите проекти за нулеви нетни емисии, като се има предвид и техният значителен принос за постигането на нулеви нетни емисии на CO2 до 2050 г.
УСВ е технология, която ще допринесе за смекчаване на последиците от изменението на климата. Тя се състои в улавяне на CO2 от промишлени инсталации, транспортирането му до място за съхранение и нагнетяването му в подходяща подземна геоложка формация с цел трайно съхранение. Чрез определянето на обектите за съхранение на CO2 и на свързани с тях проекти за улавяне на СО2 и свързана с СО2 инфраструктура, които допринасят за постигането на целта на Съюза за 2030 г., като стратегически проекти в областта на нулевите нетни емисии, може да се ускори и улесни развитието на обекти за съхранение на CO2, а нарастващото промишлено търсене на обекти за съхранение може да бъде насочено към най-рентабилните обекти за съхранение. Все повече газови и нефтени находища с намаляващи залежи, които биха могли да бъдат превърнати в безопасни обекти за съхранение на CO2, са в края на своя полезен експлоатационен срок. За да се осигури навременно, общосъюзно и рентабилно развитие на обектите за съхранение на CO2 в съответствие с целта на Съюза за капацитет за нагнетяване, притежателите на концесии за добив на нефт и газ в Съюза следва да допринесат за постигането на тази цел пропорционално на своите производствени мощности за нефт и газ, като същевременно се осигурят гъвкави възможности за сътрудничество и за вземане предвид на принос от трети страни. Съответно притежателите на концесии за добив на нефт и газ в Съюза следва да предприемат необходимите инвестиции и да подкрепят развитието на жизнеспособни бизнес модели за цялата верига за създаване на стойност в областта на въглеродния диоксид. Улавянето, съхранението и използването на CO2 неизбежно ще бъде част от декарбонизираното бъдеще на Съюза.
До 2030 г. трябва да се постигне капацитет за нагнетяване от най-малко 50 млн. тона CO2 годишно в обекти за съхранение, т.е. обекти за съхранение в геоложки формации, разрешени съгласно Директива 2009/31/ЕО, включително изчерпани нефтени и газови находища и солени водоносни хоризонти, разположени на територията на Съюза, в неговите изключителни икономически зони или в континенталния му шелф по смисъла на Конвенцията на ООН по морско право и които не са комбинирани с повишено извличане на въглеводороди. Съгласно регламента всички обекти за съхранение се проектират така, че да се експлоатират в продължение на най-малко пет години, и спазват принципите на справедлив и свободен достъп, предоставен по прозрачен и недискриминационен начин, както е определено в Директива 2009/31/ЕО. За насърчаване проучванията на места за съхранение държавите членки предоставят публичен достъп до данни за всички зони на тяхна територия, в които могат да бъдат разрешени обекти за съхранение на CO2, включително солени водоносни хоризонти, без да се засягат изискванията за защита на поверителната информация и спазват нормативната национална база.
В изпълнение на изискването на чл. 21(1) от Регламента за достъп до данни на обществеността могат да бъдат предоставени следните материали:
1. Обзорни карти, представящи наличната информация за провеждани в миналото дейности по проучване на потенциални площи за газови и нефтени находища:
- Дълбоки сондажи с потенциал за проучване на места за съхранение на СО2 на сушата;
- Профилни линии на сеизмични проучвания;
- Контури на обхвата на архивни геоложки доклади.
2. Каталог на геоложките доклади, съхранявани в Националния геоложки фонд.
