Министър Станков: Амбицията ми е България да е огромна балансираща мощност на Балканите, така няма да допуснем срив с тока като в Испания

Г-н министър, обявихте, че от Хонконг до Вашингтон всички големи фондове са заявили готовност да финансират българската енергетика и това да е изгодно за нея. Какво показва емитирането на облигации на БЕХ?

Министър Станков: Излязохме на пазарите на облигациите седмица след положителния конвергентен доклад на Европейската комисия и Европейската централна банка. Целта ни първоначално беше рефинансиране на старата облигация за 600 млн. евро. Очакванията на банките, които ни подпомагаха, бяха за лихва около 5,25%. Успяхме да постигнем да е с 1 % надолу, което прави 100 млн. евро, които ще се спестят за 5 г.
Като видяхме, че заявките бяха за 3,6 млрд. евро, решихме да се възползваме от тази добра цена и записахме 200 млн. евро повече, като тези средства ще бъдат насочени към проекти в българската енергетика.

Разбирам, че тези средства ще бъдат инвестирани в първата нова ПАВЕЦ. Защо е нужна тази централа?

Министър Станков: Предвиждаме четири нови ПАВЕЦ. Това са два огромни язовира, които се свързват с тръби, и в часовете, когато цената на енергията е по-ниска или близко до нулевата, се използват помпи, за да се качи водата в горния язовир. В часовете, когато цената е висока, пускаме тази вода да произвежда ток и държавната енергетика да реализира печалба или да осигури по-ниска цена за битовите потребители. От друга страна, такъв тип централи помагат да балансираме електроенергийната система не само на България, а на целия регион. В моменти, в които има излишък или недостиг на енергия, ПАВЕЦ се задействат и балансират системата. Моята амбиция е България да се превърне в огромна балансираща мощност на Балканите, която да подпомага сигурността на доставките във всичките държави. Видяхте какво се случи в Португалия и Испания. А проблемът там беше, че липсваха точно такъв тип въртящи мощности, каквито са ПАВЕЦ, ВЕЦ, ТЕЦ и АЕЦ.

Колко струва една нова ПАВЕЦ?

Министър Станков: Между 1,5 и 3 млрд. лв. в зависимост от дължината на тунелите, които трябва да бъдат правени. Затова с премиера Росен Желязков и вицепремиера Томислав Дончев разговаряхме, че държавата ще започне строителството на една такава централа в момента, в който имаме пълния набор от документи. За останалите три ще търсим ва-рианти, съществува възможност за концесиониране и след като се изплатят вложени-ята на инвеститорите, да бъдат предадени на НЕК.

Държавата има сериозни инвестиционни намерения в енергетиката, като че за първи път толкова мащабно от 36 г. насам. Освен новите ПАВЕЦ, разширението на "Чаира", модернизиране на преносната мрежа, вертикален газов коридор. За какви пари става дума?

Министър Станков: Смея да твърдя, че много неща се направиха през годините. Изградиха се нови газопроводи, подмениха се компресорни станции, разширява се подземното газово хранилище, действията за VII и VIII блок на АЕЦ "Козлодуй", проучванията, които се правят от 2012 г. в дълбоко Черно море. Но сега трябва да вземем важни инвестиционни решения - догодина за двата ядрени блока, за ПАВЕЦ. Очаквам до края на месеца детайлната сметка, която правят "Уестингхаус" и "Хюндай" за двата нови блока в АЕЦ "Козлодуй".

Актуални ли са тези 16 млрд. евро, които се спрягат в публичното пространство?

Министър Станков: За мен е важно, като бъде назована цифра, да е ясно какви дейности са калкулирани. Очаквам колегите да бъдат коректни и цената да бъде устойчиво определена, без да се налага да правим промени. По вертикалния газов коридор започнахме първи от държавите по цялото трасе - Гърция, България, Румъния, Молдова, Украйна, Унгария и Словакия, да изграждаме участъците. Там са малко над половин милиард лева, които се инвестират. Не на последно място планираме инвестиции чрез включване на държавата в проучванията в Черно море.
Има решение на Народното събрание БЕХ да се включи с до 20%. Ако бъде открит газ, държавата ще получава концесионна такса и тя ще влиза в държавния бюджет. Отделно холдингът ще получава допълнителни приходи. И не на последно място, българските граждани и бизнес ще спестяват огромни разходи за транзитните такси.

От доста време се търсят нефт и газ в българските води на Черно море, а ги няма, докога ще продължава?
Министър Станков: Връщам се от Норвегия и там говорих с техния министър на енергетиката и петрола. Той ме посъветва - не се отказвайте. Така че е въпрос на действие, на търпение и на инвестиции. Знаете, че Румъния и Турция вече имат своите открития.

Бяхте в Осло - какво видяхте при съхраняването на въглероден диоксид, което може да се приложи и у нас?
Министър Станков: Видях инсталация за улавяне на въглероден диоксид, която е следствие от 25-годишни опити. Не да затваряме индустрии или въглищни централи, а да уловим и съхраняваме тези емисии или да произведем от тях допълнителни продукти. Разработката е на норвежката държава, съвместно с Heidelberg Materials, познати в България като "Хайделберг цимент". Това е първият в света проект по улавяне на въглеродни емисии в циментов завод.

Можем ли да вземем нау-хау от тях?

Министър Станков: Разбрали сме се с "Хайделберг цимент" още от август да правим срещи и да търсим възможност да се пренесе това ноу-хау на българска територия. Емисиите са един голям бич за индустрията и енергетиката. Аз съм човек, който търси иновативни решения и съм сигурен, че ще се справим с това.

Реално се започват действия по новите проекти, но каква е гаранцията, че при такава динамична смяна на властта те няма да останат на хартия?

Министър Станков: Мисля, че българските граждани и българските политици научиха своя урок от последните 4 години политическо безвремие. Сегашният кабинет беше създаден, за да върнем нормалността в държавата. Като говорим за нормалност, тя е свързана с предоговаряне на плана за възстановяване, със стартиране на важни проекти не само в енергетиката. В крайна сметка е изключително важна политическата стабилност, за да се случат тези проекти в указаните срокове. Другата алтернатива е да не правим нищо, нея винаги я има, но аз съм човек на действието и смятам, че трябва да работим непрекъснато и да търсим решения.

Каква е визията ви за енергетиката, казвате, че за нея трябва поне 20-годишен хоризонт?

Министър Станков: България е била, е и трябва да бъде нетен износител на електрическа енергия. За да продължи това, трябва да инвестираме по няколко линии. На първо място в свързаност, на второ - в нови мощности, за които вече говорих. И дано да намерим големи количества природен газ. Сигурен съм, че най-евтиният газ е собственият и това ще ни даде възможност от него да произвеждаме и електроенергия.
От гледна точка на електроенергийна свързаност, имах идеи още като зам.министьр през 2021 г. С колегите от ЕСО представихме проект, който да дава възможност за пренос на електроенергия от север на юг, от изток на запад. България е една от най-добре свързаните държави в региона и сме кръстопът за транспортиране и производство на енергия. Още в първите си седмици като министър предложих на колегите от Румъния и Унгария проекти, които бих желал да се случат в максимално кратки срокове. Това са още две нови междусистемни връзки с Румъния, които бързо биха могли да се изградят. Към България и от нас към съседните държави могат да се пренасят 4500 мегавата на всеки час.

Само че има тапи, които не позволяват да се транспортира от Западна Европа на изток и обратно, което вдига цената на тока. Как ще се справите с този проблем?

Министър Станков: Обединили сме се с унгарците, румънците и гърците. В понеделник поставихме въпроса пред европейския енергиен комисар Йоргенсен, защото не е честно спрямо държавите в Югоизточна Европа цената във франция например да е два пъти по-ниска от тази в региона ни. И всичко това се дължи на тесните места в мрежата. Имаме разбирането на политическото управление на Европейската комисия в лицето на президента Урсула фон дер Лайен, на вицепрезидентите и на енергийния комисар, но трябва да се форсира и самата администрация.
Всеки ден в слънчевите часове не се произвеждат у нас близо 15 000 мегаватчаса електроенергия, защото между 10 и 15 ч цената в региона е ниска. Разширяването на електропроводите на територията на Унгария, Австрия, Германия, Полша ще даде шанс тази енергия да се произведе и да стигне да стигне в централната и в западната част от Европа. В часовете, в които ние имаме висока цена, ще ни даде шанс тяхната енергия, която е устойчиво евтина, да достигне до нас и това ще бъде предимство и за двете страни.
В ЕК ни показаха пътна карта, но аз предпочитам действия. Защото вертикалният газов коридор си го правим ние, междусистемните електропроводи също, и спестеният от Европа ресурс трябва да реши тези конкретни проблеми.

Либерализацията на дребно беше отложена от парламента за неопределено време, след няколко дни ще има свободен пазар за домакинствата на едро. Какво ще се случи?

Министър Станков: Успяхме да спасим битовите потребители да не бъдат на свободен пазар. Към днешна дата само КЕВР взема решение на каква цена ще купуват своята енергия. Единственото, което се променя, е начинът, по който ги компенсираме. Всичко става чрез фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който влизат 5% от приходите на всеки електропроизводител, парите от продажба на емисии и лимитите за различните технологии, над които те внасят сумите във фонда.

Колко пари на година трябват за компенсации на бита?

Министър Станков: По първоначални сметки са около 1 млрд. лв. От 1 юли нищо не се променя. За да покажем, че държавата подпомага този процес, в сметката за август потребителите ще видят колко от юлската им сметка е компенсирана.

А докога домакинствата ще бъдат на регулиран пазар?

Министър Станков: Държавата трябва да е отговорна към своите граждани. Няма как. Направих конкретна сметка, ако домакинствата имат постоянно потребление на ток през деня, което нямат, ако бяха на свободен пазар, сметката им от 1 юли щеше да скочи с 60%. Но понеже имат потребление с пикове сутрин и вечер, тяхната сметка щеше да скочи със 100%, особено през зимните месеци, ако бяха на борсата. На нея цената на енергията е седем пъти по-висока, отколкото в регулираната. Аз поех ангажимент към българските потребители още когато ме избираха за министър на енергетиката, че ще предоговоря този ангажимент с Европейската комисия и няма да го допусна това нещо.
След три месеца и половина денонощни преговори успяхме да постигнем, че и от 1 юли КЕВР ще продължи да определя цената на тока.

От 1 юли токът и парното за домакинствата ще поскъпнат съответно с 4,5 и 4,6 на сто. Има ли основания за това?

Министър Станков: Цената от 1 юли се определя от КЕВР и тя прави сметките на база инфлация, плюс инвестиции в мрежите. Инфлацията е в рамките на 2,5 до 3%, а инвестициите в мрежата са още 1,5 до 1,8%. Така се стига до повишение от 4,6%. В момента средната сметка за ток на домакинствата е около 70 лв. и ще се увеличи с около 2,50 до 3 лв.

Отблокиран ли е планът за възстановяване в частта му за енергетиката?

Министър Станков: Успяхме в рамките на пет месеца да предоговорим предвиденото затваряне на въглищни централи и излизането на битовите абонати на свободния пазар. Няма да създаваме орган, който да отиде да спира тецове или някоя топлофикация и хората да останат на студено или на тъмно.

А какво стана с преговорите с Брюксел за увеличаване на парите за батериите - за големите и за малките?
Министър Станков: За големите батерии с Европейската комисия сме договорили още 20% увеличение на бюджета. За малките батерии по същия начин. Имаме утвърждение от страна на комисията да финансираме и класираните в резервните списъци. Чакаме официалното потвърждение.