Министър Петкова: Постигането на климатична неутралност до 2050 г. е невъзможно без ядрената енергетика

Водещ: Министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова. Как сте?

Теменужка Петкова: Добър ден, благодаря добре съм, госпожо Беновска.

Водещ: Радвам се, че е така. Веднага към темите, госпожо Петкова. Озаглавих нашия разговор "Енергетиката на България - накъде между САЩ и Русия". Това е сякаш основополагащият въпрос.

Теменужка Петкова: Ами, краткият отговор на този въпрос е: Енергетиката на България трябва да бъде структурирана така, че да отговаря на нашите основни приоритети. Нашите основни приоритети са свързани на първо място с това да гарантираме енергийната сигурност на страната, да гарантираме изпълнение на целите, които си поставя Европейският съюз по отношение на постигане на климатична неутралност до 2050 г.. Да преминем през това предизвикателство от една страна, постигайки тези цели, от друга страна - гарантирайки си енергийната сигурност на нашата страна. Що се отнася до Съединените американски щати и Русия, и двете страни, разбира се, са наши важни стратегически партньори. В областта на енергетиката ние имаме стратегически диалог и с нашите партньори от САЩ. Смятам, че през последните няколко години беше постигнат много сериозен напредък по отношение на диверсификацията на източниците за доставка на природен газ и по отношение на либерализацията на пазара на природен газ. Много сериозен напредък имаме и по отношение на диверсификацията на свежото ядрено гориво. Така че, смятам, че и със САЩ, и с Русия, България, разбира се, има отношения в областта на енергетиката. Но основната наша цел е да защитаваме националните си цели и приоритети и да работим за гарантиране на енергийната сигурност на страната.

Водещ: Хайде по-конкретно, госпожо Петкова, някак си се объркахме, а пък и вашият основен опонент - бившият енергиен министър и силен човек в БСП Румен Овчаров, заяви, че нито ще се строи АЕЦ "Белене", нито ще се строи 7-ми, камо ли 8-ми реактор в АЕЦ "Козлодуй". Какво се случва?

Теменужка Петкова: Както споменах преди малко, постигането на целите, които Европейският съюз си залага - климатична неутралност до 2050 година, е невъзможно без използването на ядрената енергетика. България има много голям потенциал да развива ядрената енергетика, тъй като ние вече повече от 46 години успешно експлоатираме нашата ядрена централа. Изградили сме необходимия капацитет, разполагаме с необходимите много добре подготвени експерти в тази посока, така че реализацията на нова ядрена мощност ще бъде факт в България. Това, което правим в момента, е да се проучат възможностите къде, как, по какъв начин трябва да се случи това. Знаете, че имаме два реактора по проекта за АЕЦ "Белене", те са поколение 3+ -  оборудване, което е платено, произведено, доставено в България, то е наше българско оборудване, така че то трябва да намери своето приложение по най-добрия за България начин.

Водещ: Добре де, но нали бяхме направили проучване, даже бе обявена процедура с различни заявени участници, между другото докъде стигна, за изграждане на АЕЦ "Белене"?

Теменужка Петкова: Точно така. Има решение на българския парламент. Съгласно нашата конституция, решенията на българския парламент са задължителни за изпълнение. Но вие знаете, че поради световната пандемия от COVID-19 по процедурата може би вече повече от една година почти нищо не можа да се случи. Междувременно настъпиха други събития, които са свързани с площадката на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". През април 2019 година беше взето окончателно решение на Върховния Административен съд и ОВОС-а на Седми блок на "Козлодуй" влезе в сила. През февруари 2020 година Агенцията за ядрено регулиране одобри площадка номер 2 за Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Това всъщност ни даде възможност ние да предприемем необходимите действия като правителство, взехме съответното решение да се направи проучване и да се види каква е възможността оборудването, което ние притежаваме, да бъде използвано и на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Колегите от АЕЦ "Козлодуй" и от АЕЦ "Козлодуй" –Нови мощности" направиха съответното проучване, изготвиха доклад, бяха привлекли и международни експерти в областта на ядрената енергетика. И заключението от този доклад е, че няма техническа пречка това оборудване да бъде използвано и на новата, одобрена от АЯР, площадка номер 2 на АЕЦ "Козлодуй".

Водещ: Кога?

Теменужка Петкова: Предстои да бъдат дадени отговори на всички тези въпроси. Преди броени дни Министерският съвет взе решение, с което възложи на АЕЦ "Козлодуй", съответно - на АЕЦ "Козлодуй" – Нови мощности" да направи финансов анализ, правен анализ, да предложи вариант за евентуално структуриране на такъв един проект. Така че, крайният срок за това е 31 май 2021-ва година. Надявам се дотогава да имаме и по-ясни отговори на тези изключително важни въпроси.

Водещ: Добре и докато чакаме тези събития, обаче, тихо и полека Турция строи ядрена централа съвсем до българската граница. Също така в ход е вече така нареченият Турски или, както го нарича господин Борисов, "Балкански поток", който трансферира руски газ през Турция, не през Южен поток, не през България, до Сърбия и оттам нататък към Централна Европа. Знаете, че скоро се откри частичното начало, ако мога да се изразя, на този газопровод в Сърбия, на който на откриването не беше поканен Бойко Борисов, големият приятел на Сърбия. Да, аргументите бяха, че, поради пандемичната обстановка. Сега леко шеговито ще ви попитам дали не трябва да пратим и ние някаква друга снимка, друга картина, нарисувана по снимка, както Бойко Борисов прати такава картина до Александър Вучич от наблюдението на строежа на "Балкански поток"? Дали не трябва да правим такава снимка пък може би на Ангела Меркел, която също ни заобикаля от Русия със "Северен поток"?

Теменужка Петкова: На първо място може би трябва да кажем, че има много голяма разлика между "Северен поток-2" и проекта "Балкански поток". Така че, те не са конкурентни проекти. Това, което със сигурност можем да кажем е, че с разширението на газопреносната инфраструктура на територията на България от турско -българската граница до българо-сръбската граница, България на практика диверсифицира маршрута за доставка на природен газ. А отделно от това, ние ще продължаваме и в момента се ползва трансбалканският маршрут. По него може да се обърне потокът и всъщност природният газ може да върви в посока от България към Румъния и към Украйна. Така че, цялата тази инфраструктура, която е изградена, тя ще продължи да се използва . По отношение на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България, този проект запази стратегическото място на България на газовата карта на Европа. Както вие правилно отбелязахте, с реализацията на проекта "Турски поток" България загуби най-голямата част от транзита си до настоящия момент. От приблизително 17 милиарда кубични метра газ годишно, 14 милиарда България транзитираше за Турция. С реализацията на проекта "Турски поток" и пряката връзка между Русия и Турция, България на практика загуби този транзит, съответно - загуби приходи.

Водещ: Точно така, исках да ви питам за числата, кажете с числа какво загубихме?

Теменужка Петкова: 110 млн. долара на година. И ако ние не бяхме построили и не бяхме реализирали разширението на газопреносната ни инфраструктура, тези приходи щяха да бъдат безвъзвратно загубени за България. С реализацията на този проект при стриктно спазване на всички европейски правила и в областта на природния газ, и в областта на обществените поръчки, в областта на регулацията на проекта, България успя да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа. И не на последно място трябва да знаем, че реализацията на този проект стана възможна след решение на Народното събрание от ноември 2018 година, подкрепено с огромно мнозинство от народните представители. Беше актуализирана енергийната стратегия на страната и този проект стана факт, в резултат именно на това решение на българския парламент. Така че този проект е наистина много важен за нас. Този проект ни оставя на газовата карта на Европа. За нас е важно да гарантираме националния си интерес, спазвайки всички европейски правила. И този проект е част от нашата концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Това също не трябва да се забравя.

1 2 3