Водещ: Добър ден в "Неделя 150" сега на министър Андрей Живков.
Андрей Живков: Добър ден, здравейте.
Водещ: Благодаря Ви, че приехте нашата покана. Да започнем от голямата картина, на какво се дължи драстичното поскъпване на природния газ в Европа и вярно ли е, че Съединените щати, които са един от най-големите производители на природен газ, пренасочва интереса си към азиатските икономики, от което страда Европа? Тя не може да се задоволи изцяло с руските доставки.
Андрей Живков: С едно изречение да обобщим голямата картина. Цените се определят от търсенето и предлагането. Вследствие на възстановяването на всички икономики от COVID-19 - Вие знаете, че миналата година по това време икономиките бяха почти блокирани, не работеха добре и възстановяването през тази година тръгна с темпове, които никой не очакваше. Това предполага и увеличено търсене на енергийни носители като природния газ в случая. От друга страна, азиатските пазари също се възстановяват от ковид ситуацията. И тъй като заработиха на пълни обороти, в момента стана така, че в Европа се получи определен дефицит на природен газ. Както и Вие отбелязахте във въпроса си, големите доставчици на втечнен газ пренасочиха доставките от Европа към азиатските пазари, които са огромен консуматор и могат да бъдат задоволени, тоест колкото се предложи, толкова се взема. Оттам се получи така, че и в Европа хранилищата останаха по-малко пълни, отколкото са нормално пълни в този период на годината. Разбира се, като се има предвид, че предстои зимата, нещата съвсем се усложняват, очакванията за студена зима също повишават цените. А трябва да отбележим, че квотите на каквито и да е продукти отразяват в голяма степен психологическата настройка на клиентите, тоест притесненията от това, че няма да стигне газ, вдигнат цените непрекъснато. Сериозно количество втечнен газ се насочва към азиатските пазари, където съществува огромен глад. Русия същевременно не е увеличила доставките си за Стария континент, така че да компенсира този недостиг, и оттам идва и повишената цена на газа, който бележи исторически рекорди в последните дни.
Водещ: При тези обстоятелства, господин министър, можем ли да направим прогноза, че цените на природния газ ще продължават да растат, и като казахте, че не са пълни газовите хранилища в Европа, какво е положението с нашите?
Андрей Живков: Нашето хранилище в Чирен в момента е пълно някъде около 69-70%. Прогнозите на анализаторите са, че цените ще останат високи, едва през втората четвърт на 2022 година ще настъпи успокоение на цените на газа. Зависи и каква ще е зимата.
Водещ: Два пъти вече споменавате прогнозите за студена зима. Гледахме неотдавна едно интервю на шефа на Българския енергиен холдинг Валентин Николов, който каза, че ние нямаме студен резерв и че в момента всички енергийни мощности в България работят на пълни обороти. Ако зимата се окаже толкова студена, колкото са прогнозите, имаме ли резервни варианти? Защото наши слушатели питат възможно ли е да се окажем пред такава енергийна криза, която да доведе и до режим на тока?
Андрей Живков: Трябва да успокоим всички слушатели, че ние в България дефицит на електрическа енергия нямаме. Дори сега, при условие че единият от реакторите на АЕЦ "Козлодуй" е излязъл в годишен планов ремонт, остават 20 дни, дори при тази ситуация ние изнасяме електрическа енергия около 1000 мегавата. Тоест хипотезата, че ще имаме дефицит на електрическа енергия, не е реална. Имайте предвид, че ние сме натоварили мощностите, оставили сме някакъв резерв, който да включим при евентуална необходимост, така че мога да уверя слушателите, че дефицит на производство на електрическа енергия в България няма.
Водещ: Това е сега, но ако енергопотреблението в студената зима се увеличи, а не можем да спрем износа на електричество, без да търпим жестоки санкции, възможно ли е тогава да се окажем в другата хипотеза, по-неблагоприятната за вътрешния пазар?
Андрей Живков: Имайте предвид, че в момента се извършват ремонти на ПАВЕЦ "Чаира" и ПАВЕЦ "Белмекен". Съвсем наскоро направих инспекция там, за да видим как вървят тези ремонти, и уверенията, които имам, а и от работата, която видях, че напредва, там ще включим още един хидроагрегат от ПАВЕЦ "Чаира" и още два хидроагрегата от ПАВЕЦ "Белмекен", които в момента не са в енергийната система и те ще подпомогнат.
Водещ: Да поговорим за цените. Вероятно връзката между природния газ и неговото поскъпване и цената на електроенергията е съвсем пряка, но големите индустриални потребители вече изнемогват и искат държавна подкрепа. Какви са възможностите на едно служебно правителство да подкрепи бизнеса с бюджетни или извънбюджетни мерки и какво подготвяте с финансовото министерство, има ли опасност тези мерки да не бъдат одобрени, ако бъдат сметнати за неправомерна държавна помощ от Европейската комисия?
Андрей Живков: Ние като служебно правителство имаме лошия късмет да работим в ситуация на криза при отсъствието на работещ парламент. Това значително ограничава възможностите ни за реакция, тъй като в останалите европейски държави, които предприеха някакви мерки, всички тези мерки минават през парламентарно одобрение - намаляването на определени данъци, такси и т.н. Но въпреки това служебното правителство продължава активната си работа в защита на различните групи потребители, които са потърпевши от повишаващите се цени на електроенергията. Ние не можем да насочим усилията си към това да смачкаме цените, но трябва да насочим усилията си към това да компенсираме потребителите, които са потърпевши от този рязък скок на цените. В тази връзка по отношение на големите индустриалци първата мярка, която обявихме, беше дългосрочни търгове от АЕЦ "Козлодуй" от 1 до 10 мегавата, на които една голяма част от българските индустриални потребители успяха да закупят електрическа енергия за период от три месеца, така че това да даде едно спокойствие в работата им занапред, за да могат да планират своите разходи правилно. Тук трябва да отбележим, че най-потърпевши от този рязък скок на цените са малките и средните предприятия, които от 1 юли, когато изтече деветмесечният гратисен период, излязоха на свободния пазар и за тях ефектът от високите цени се мултиплицира - веднъж промяна от това, че излизат от регулирания на свободния пазар, и втори път, че цената на свободния пазар рязко скочи. Третият мултипликатор на цената пък е за предприятията, които не успяха да си намерят доставчик на електрическа енергия и отидоха на доставчик от последна инстанция, където цената е още по-висока. Затова втората мярка, която ние предприехме, беше насочена именно към малките и средните предприятия, това беше ограничаването на цената на доставчик от последна инстанция в срок от три месеца, защото по всички нормативи доставчикът от последна инстанция трябва да бъде с най-скъпата цена. Неговата роля е да дисциплинира, да го кажем образно, а клиентите да търсят доставчици на електрическа енергия. Това ограничение на цената ще даде глътка въздух на фирмите, които не са никак малко, както казах и по-рано, около 256 000 фирми не са успели да си намерят доставчик и са отишли на доставчик от последна инстанция, така че ограничаването на цената на доставчика от последна инстанция е насочено именно към тях. Разбира се, за този период, в който намаляваме цената на доставчика от последна инстанция, ние съвместно с Комисията за енергийно и водно регулиране ще предприемем масирана кампания, което не се е случило в гратисния период, който тези фирми имаха. Ще можем да им покажем, че трябва да си изберат доставчик, за да не се върнат отново и да останат на доставчик от последна инстанция и отново да плащат по-скъпи цени, отколкото са на свободния пазар.
Водещ: А тези 50 лв., които трябваше да дава държавата, за да компенсира високите цени на мегаватчас, те към кой сегмент от икономиката са ориентирани?
Андрей Живков: Те са насочени към всички потребители, които са на свободния пазар. Това са всички небитови потребители, тъй като битовите потребители в България са защитени по отношение цената на електрическата енергия, тъй като са на регулиран пазар и са единствените в Европейския съюз битови потребители, които са на регулиран пазар. Това за тях към момента ограничава удара на високите цени. Трябва да кажем, че в другите държави, които предприеха мерки на държавно ниво за компенсиране, мерките са насочени към битовите потребители, защото при тях битът не е защитен и в момента ценовата криза се отразява много пряко. В България този аспект не е такъв, битовите потребители са на регулиран пазар, ценовото решение на КЕВР от 1 юли е в действие и до изтичане на шест месеца, след като е влязло в действие самото решение, това не може да бъде отваряно за преразглеждане.
Водещ: Да, но вече има прогнози, че от първия януари, а това ще е точно в пика на зимата, трябва да очакваме ново, и то много сериозно повишение на цените на тока, а и на парното между 20 и 30%, казаха експерти от Комисията за енергийно и водно регулиране. Да попитам за съдбата на въглищните централи. Тази тема е важна не само защото включването на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" понижи за кратък период цената на енергийния микс в България, когато тя скачаше на борсите, но и защото 15 октомври е съвсем близо и това е датата, посочена от министър-председателя господин Янев, че България ще внесе своя Национален план за възстановяване и устойчивост, в който най-деликатният момент беше посочването на годината, в която ще закрием производството на въглища. А това има връзка, разбира се, и с въглищните централи.
Андрей Живков: Разбира се, много правилно посочихте, че това е най-деликатната част от разговорите за внасяне на Плана за възстановяване и устойчивост и тя досега е избягвана. Не е говорено с Европейската комисия по тази тема в годините назад. Аз предполагам, че това е била една от причините предишното правителство да не внесе плана, защото не е искало да засяга тази деликатна тема и така я е прехвърлило в полето на служебното правителство. Сами се сещате, че на едно служебно правителство не му е никак в правата да решава стратегически проблеми, но така се получи при нас, че освен кризата с електрическата енергия се налага да вземаме и стратегически решения, които не са взети навреме и които сега се обвързват с внасянето на Плана за възстановяване и устойчивост. Трябва да отбележим, че проблемът с бъдещето на комплекса "Марица изток", а и не само "Марица изток", защото въглищните региони, върху които се работи, са 3. Това са Стара Загора, Кюстендил и Перник, там проблемът основно е социален, тоест при евентуалното затваряне на централите и на мините ние трябва да дадем позитивен сигнал за бъдещето на хората, които са заети в тези сектори, а това е най-важното.
Водещ: За колко хиляди хора говорим, ако имаме предвид миньорите и работещите в топлоелектрическите централи? Между 20 000 и 80 000 може би и със семействата им?
Андрей Живков: Ще Ви дам пример. В ТЕЦ "Марица-изток 2" работят около 2500 човека, а в мините работят около 7500 човека, което прави около 10 000 и като го умножите по 3, примерно, защото всеки един работещ осигурява прехраната и на цялото си семейство, това е бройката, която реално ще бъде засегната. Да не говорим, че териториално освен областта Стара Загора, ще бъдат засегнати и съседни общини като Хасково, Ямбол, където населението до голяма степен е свързано с развитието на комплекса "Марица изток", така че бройката наистина е внушителна и това прави още по-трудно определянето на дати за затваряне. Имайте предвид, че по този въпрос досега въобще не е работено и никаква конкретна стратегия не е разработвана. Това сега е нещото, което служебното правителство започва да разработва, и стартът е с обявяването на три възможни дати за затваряне на въглищното производство, които обаче задължително трябва да минат през одобрението на парламента.
Водещ: Кои са те?
Андрей Живков: Това са 2035-а, 2038-а и 2040 година и в зависимост от това какво ще реши парламентът на база на тези дати сега започват да се разработват конкретни сценарии и конкретни стъпки какво трябва да се случва в този период от време, за да може на хората там да се даде реално бъдеще за заетост. То трябва да има осигурява приходи, които са не по-малки от тези, които имат сега. Разбира се, има много възможности за развитие, като трябва да усвоим парите по европейските фондове, предвидени именно за това, но за да можем да усвоим парите, трябва да определим конкретните сценарии, конкретните стъпки какво да се случва, така че хората да не пострадат в социално-икономическо отношение.
Водещ: Това, разбира се, ще е работа на следващото Народно събрание, а то дано успее да излъчи редовно правителство, за да не се налага на служебен министър да се занимава с такъв структуроопределящ и голям въпрос. Но хората могат да бъдат преквалифицирани, да им се намери друга работа. Въпросът е какво ще стане с българската енергетика, от която топлоенергията представлява 48%? Чухме вчера на една енергийна дискусия експерти да казват, че трябва да отворим отново проекта АЕЦ "Белене", защото, ако не сме го били затворили през 2013 година, сега можехме да имаме една централа, която да ни осигури този процент енергия, който произвеждат въглищните централи.
Андрей Живков: Ядрената енергия е един доказан, сигурен, базов, безопасен и устойчив източник на електрическа енергия. Тя е беземисионна и отлично отговаря на предизвикателствата, свързани със Зелената сделка. Трябва да подчертаем, че България разполага с дългогодишни традиции в безаварийната експлоатация на ядрени мощности. Наскоро животът на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" беше удължен с нов десетгодишен период, защото това е законовият срок, с който може да се удължава, и след това, разбира се, може да има ново удължаване. От друга страна, имаме изключително добре подготвени кадри за експлоатация на атомни електроцентрали. Всичко това са предпоставки за бъдещо развитие на ядрената енергетика в страната, а на коя площадка може да стане това, е въпрос на проучвания и анализи, които да дадат правилното решение и Народното събрание да го приеме. Време е наистина за кардинални решения, които ще осигурят устойчивост и предвидимост на енергийната система, ще осигурят конкурентна икономика и енергийна независимост. Наистина, по въпроса за ядрената енергетика трябва активно да се говори. Много държави, сред които и България, настояват ядрената енергетика да се включи до края на годината в таксономията на Европейската комисия, за да може и към развитието на ядрената енергетика да се насочат пари от европейски фондове. Така че тепърва този разговор предстои и, да, както Вие отбелязахте, не би трябвало всички тези разговори да се водят от служебно правителство. Но такава е ситуацията и ние трябва да се съобразяваме с нея, разбира се.
Водещ: В края на нашия разговор, в който останаха още много въпроси, но аз се надявам това да не е последната ни среща в ефира, да Ви върна към конкретната ситуация и потребителския интерес. Вчера от "Топлофикация София" съобщиха, че започват поетапното включване на парното. Времето доста застудя, но ние знаем, че "Топлофикация София" е един от най-големите длъжници на "Булгаргаз". При тези растящи цени на природния газ, при наличието на две дела срещу "Топлофикация София", която е ясно, че не може да се издължи на доставчика, има ли опасност потребителите да станат заложници на тази пазарна ситуация и да не получат услугата?
Андрей Живков: Темата с "Топлофикация София" е изключително деликатна. Тя е въпрос на разговор и в енергийната комисия на предишното Народно събрание. Наистина, "Топлофикация София" е един от големите длъжници на "Булгаргаз", а от там и на Българския енергиен холдинг. Във времето около 700 млн. са субсидирани към БЕХ от задълженията на "Булгаргаз", за да може "Булгаргаз" да остане финансово като обществен доставчик на газ. Трябва да подчертаем, че проблемите на "Топлофикация София" не са само с неизплащането на дължимите суми, а имат и екологични проблеми по отношение на фините прахови частици. В момента американска фирма консултант разработва плана за оздравяване на "Топлофикация" и ще бъде много интересно да се видят анализите в този план и какво бъдеще очаква "Топлофикация София", за да може правилно да разчетем действията и очакванията във времето как точно тя ще се стабилизира като дружество. Но тук трябва да отбележим, че може би мениджмънтът на "Топлофикация София" трябва да влезе в ролята си и да започне да мисли върху проблемите, които са реални, не просто да разчита на това, че топлофикацията обслужва най-деликатната част от населението на България. Ясно е, че спирането на "Топлофикация София" не може да се случи, но това не трябва да бъде, как да кажа, една причина мениджмънтът на "Топлофикация София" да не предприема конкретни мерки за това тя да бъде оздравена и да може нормално да изплаща своите задължения.
Водещ: Това някакво специално послание към кмета и Столичния общински съвет ли е, понеже те са принципал на това дружество?
Андрей Живков: Те нямат нужда от послание, това е просто израз на моето логическо мислене какво трябва да се случва, защото тази ситуация не може да продължава до безкрай. Сами се сещате, че не може година след година да водим един и същ разговор какво се случва с "Топлофикация" и задълженията й. Министерството на енергетиката е само една страна в този разговор, но не и основната.
Водещ: Да, така е, сещаме се, че ако "Топлофикация" увеличава неконтролируемо дълговете си към "Булгаргаз", дружеството също ще потъне, а после държавата ще трябва да го спасява и пак всички ние, данъкоплатците, ще платим сметката било то през сметките за парно или през данъците си. Благодаря Ви за разговора.
БНР – 10 октомври 2021 г., "Неделя 150"
