Въпрос: Г-жо Петкова, започна фазата, в която ще се приемат официалните предложения от стратегически инвеститори за изграждане на АЕЦ "Белене". Вие многократно вече заявихте, че проектът ще трябва да бъде реализиран изцяло на пазарен принцип. Имахте и няколко срещи с компании, които проявиха предварителен интерес към проекта. При поставянето на тези условия какво Ви отговориха техните представители? Биха ли се съгласили да построят АЕЦ "Белене" без предоставяне на държавна гаранция, без предоставяне на корпоративна гаранция, както и без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия от страна на държавата?
Министър Петкова: Параметрите по отношение на проекта АЕЦ "Белене" и възможността за неговата реализация са много ясно определени с решението на българския парламент от юни 2018 г. С него българският парламент определи, че такъв един проект може да бъде реализиран само при спазване на изискванията и условията на пазарните принципи - без предоставяне на държавна гаранция, без предоставяне на корпоративна гаранция и без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. Това са параметрите, които българският парламент определи.
Процедурата, която разработихме в Министерството на енергетиката, е в изпълнение на решението на Народното събрание и е изцяло в съответствие със заложените параметри. Бяха проведени срещи с потенциални инвеститори, заявили интерес за участие в проекта.
В рамките на разговорите и аз и моите колеги винаги сме обяснявали какво е решението на парламента и каква е визията на българската държава и правителство за реализацията на проекта. А именно проектът може да бъде реализиран изцяло на пазарен принцип.
До момента сме водили разговори с няколко инвеститора - с най-голямата китайска държавна ядрена корпорация CNNC, както и с Корейската хидро-атомна енергийна компания. От страна на френската "Фраматом" също е налице подобен интерес.
В края на декември 2018 г. постъпи писмо за намерение за участие от страна на американската компания "Дженерал електрик". Техният интерес е да участват като потенциален инженер на проекта и доставчик на оборудване в турбинна зала. Това е добър и ясен знак, че към този проект има интерес при условията, които са определени. Разбира се, ще видим дали този интерес е реален, след финала на процедурата за избор на стратегически инвеститор. Надявам се в началото на февруари да бъде даден нейният старт.
Въпрос: България има ли нужда от изграждането на АЕЦ "Белене"? Какво е вашето лично мнение?
Министър Петкова: На първо място България като страна-членка на Европейския съюз трябва да следва много стриктно визията на Европа по отношение на развитието на енергийния сектор. Трайната политика на ЕС е именно развитието на чистата енергия. Виждате какво е отношението на ЕС, каква е визията по отношение на големите горивни инсталации. Изискванията към този тип производствени мощности на електрическата енергия непрекъснато се повишават.
През 2017 г. възложихме на Българската академия на науките да разработи сценарий за необходимостта от нова базова мощност. Анализът на БАН показа много ясно, че необходимост от нови базови мощности ще е налице не само в България, но и в целия регион.
По отношение на проекта АЕЦ "Белене" ние притежаваме оборудването - два реактора, които са изключително добри като технология и качество; лицензирана площадка; необходимите документи, свързани с нотификация от страна на ЕС по отношение на инвестиционния проект, която е от 2007 г. Ако има интерес към възможността да бъде реализиран този проект със стратегически инвеститор, ще нотифицираме допълнително ЕК за промяната в този инвестиционен проект.
Тенденциите, които са свързани с развитието на електроенергийния сектор не само в България и региона, показват, че е налице възможност и необходимост от изграждане от такъв тип мощности. Не случайно и в съседни на нас страни вървят подобни процеси. Виждате, че в Унгария ще се реализира проектът "Пакш-2". В Чехия също се говори за нова ядрена мощност. Полша обмисля подобен вариант, на базата на който да развие своя електроенергиен отрасъл в бъдеще. Във Финландия се развива също подобен проект. Смятам, че това е една възможност, която ние имаме, и трябва да се опитаме да реализираме.
Въпрос: Преди Нова година съобщихте, че държавата е закупила необходимите квоти емисии, за да може спокойно да работи ТЕЦ "Марица изток" 2. Цената на въглеродните емисии в последно време обаче сериозно се повишава. След построяването на междусистемната газова връзка между Гърция и България IGB природният газ по тази връзка ще достигне до Стара Загора, т.е. до Маришкия басейн. В тази връзка обмисляна ли е възможността в бъдеще ТЕЦ "Марица изток" 2 да премине изцяло на природен газ, което да гарантира дългосрочното и по-екологично й съществуване за в бъдеще?
Министър Петкова: Маришкият басейн е от стратегическо значение за енергийния отрасъл на България. Това, което е изключително важно и трябва винаги да отбелязваме е, че нашата енергийна сигурност е пряко свързана със запасите, които притежаваме от лигнитни въглища в Маришкия басейн. Тези запаси ще бъдат достатъчни, за да задоволим производството на електрическа енергия от въглища за следващите 60 години. Това е сериозен фактор, който е пряко свързан с енергийната ни сигурност и независимост.
Затова, когато разработваме различни варианти и сценарий, трябва винаги да ги пречупваме през призмата, че ние притежаваме местен ресурс. Той ни дава сигурност и възможност да произвеждаме електрическа енергия на достъпни цени. Цената на емисиите се увеличава, тенденцията е тя да достигне още по-високи равнища. Само през 2018 г. разликата в цената от началото и края на година наистина беше фрапираща - от 8 евро през януари тя достигна 25 евро през август 2018 г., а към декември 2018 г. тази цена беше средно около 21 евро за тон. Разликата е съществена и е сериозно бреме за този тип производители на електрическа енергия.
Разработихме конкретни мерки в рамките на работна група в Министерството на енергетиката, свързани с оздравяването на централите от Маришкия басейн и предприемането на действия, за да могат тези централи да работят в следващите години, тъй като те са гръбнакът на електроенергийната система на България. Това са мощности без които българската електроенергетика не би могла да се справи. Работим и разглеждаме различни варианти.
Въпрос: Въпросът ми е зададен във връзка с това, че ТЕЦ "Варна" премина на природен газ и вече не плаща за емисии. Ако цената на емисиите стане прекалено висока, може ли да се преосмисли използването на въглища и централите от Маришкия басейн да преминат на природен газ?
Министър Петкова: С изграждането на инфраструктурата на интерконектора Гърция - България това е една възможност, тъй като ще минава в непосредствена близост до Маришкия басейн. Това е само една опция.
Трябва да акцентираме върху това, че ние имаме местен енергиен ресурс - имаме лигнитни въглища, които ще ни бъдат достатъчни, за да осигурим производството на електрическа енергия за следващите 60 години. Имаме различни варианти.
Добре е, че има и друг вариант и друга алтернатива. Но знаете, че цената на природния газ е доста висока и това вече е пряко свързана с цената на електрическата енергия.
Въпрос: Каква бе причината ТЕЦ "Марица изток" 2 да прекрати договора си за предоставяне на студен резерв, отказвайки се по този начин да получава съответните плащания, въпреки че е в лошо финансово състояние?
Министър Петкова: През втората половина на март 2018 г. имаше сериозен казус в електроенергийната система, свързан с ниското потребление на електрическа енергия и с необходимостта от това да бъдат предоставени допълнителни количества електрическа енергия за регулирания пазар от страна на централите, които произвеждат ток на въглища. Те притежават технология, която им дава възможност да участват активно в първичното и вторичното регулиране на пазара. Тогава имаше едно сътресение в системата и това наложи Електроенергийният системен оператор да алармира Националната електрическа компания.
Общественият доставчик поиска от централите, работещи на въглища, да предоставят допълнителни количества за регулиран пазар, така че да бъде осигурена енергията за следващите два месеца. През април и май потреблението е ниско и се създава чисто технологичен проблем от гледна точка на стабилността на системата. Това наложи за два месеца ТЕЦ "Марица-Изток" 2 да осигури количества за регулирания пазар по искане на обществения доставчик.
Въпрос: Започна и третата фаза на процедурата Оpen season за разширение на газопреносната система на "Булгартрансгаз" ЕАД. Според Вас какви са шансовете тя да бъде успешна и да не бъде спряна от Европейската комисия, тъй като комисарят за енергийния съюз Марош Шефчович изрази някои опасения във връзка с това, че България ще получава природен газ само от Русия.
Министър Петкова: Направихме промяна в Енергийната стратегия на България, която е със срок до 2020 г. Изменението беше наложено от случващото се в проектите в областта на енергетиката и по-специално на природния газ. Това са големи инфраструктурни проекти, които се развиват в целия регион и ние няма как да останем встрани от тези процеси. Ако останем встрани от тези процеси, рискуваме да не бъдем адекватни на промените, които се извършват, България да загуби своето стратегическо място на газовата карта на Европа.
Поради тази причина, спазвайки всички правила, които ЕС урежда по отношение на природния газ и директивите, свързани с изграждането на такъв тип инфраструктура, "Булгартрансгаз" проведе две необвързващи фази на пазарен тест, за да видим има ли потенциален интерес към реализацията на подобен проект. И двете показаха оптимистични резултати.
Това от своя страна наложи необходимостта, спазвайки европейските правила, да бъде проведена и трета обвързваща фаза за възможността да бъде реализирана подобна инфраструктура. Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ се произнесе по тази процедура. Беше направено и открито заседание в рамките на което можеха да се чуят становищата и мненията на всички заинтересовани страна. Всъщност КЕВР одобри процедурата и в момента тя е в ход.
Въпрос: Точно по време на общественото обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране представител на "Газпром Експорт" каза, че руската компания смята, че таксите за транзит на природен газ, предложени от "Булгартрансгаз", са много високи. Освен това от руската компания не одобриха искането за предоставяне на допълнителни финансови гаранции. Българската компания обаче не взе предвид исканията от страна на "Газпром Експорт" и условията в процедурата не бяха променени. Има ли опасност този факт да откаже руската компания и процедурата да се откаже неуспешна?
Министър Петкова: Във връзка с тези мнения, които бяха лансирани от колегите от "Газпром", "Булгартрансгаз" представи свое становище пред КЕВР. В него се пояснява, че всъщност цените на таксите и тарифите, които са определени във връзка с реализацията на този проект, са определени на база на методика, която е неразделна част от процедурата за третата фаза на пазарния тест. В тази методика се вижда всъщност как се стига до тези цени. Все пак това е нова инфраструктура, която включва изграждането на газоизмервателна станция, две компресорни станции и липсваща инфраструктура за приблизително 484 км.
Разбира се тази инвестиция трябва да бъде възстановена. Тя може да бъде възстановена от таксите, които потребителите и клиентите на тази инфраструктура ще плащат. Така че това, което "Булгартрансгаз" предостави като информация, беше взето предвид от КЕВР и процедурата беше одобрена във вида, в който е предложена.
Въпрос: Скоро трябва да очакваме резултатите от процедурата.
Министър Петкова: Да, до края на месец януари ще приключи третата фаза на пазарния тест и тогава ще имаме яснота кой ще резервира капацитет, какви капацитети и за какъв период от време. Ако пазарният тест е успешен, това означава, че тази инфраструктура може и трябва да бъде изградена.
Въпрос: Това реално е продължението и втората тръба на т. нар. "Турски поток"?
Министър Петкова: Да, така е.
Въпрос: Вие вече съобщихте, че държавната компания "Булгартрансгаз" започва процедура по придобиването на 20-процентно акционерно участие в проекта за изграждане на нов терминал за втечнен газ LNG край гръцкия град Александруполис. На каква цена ще купуваме този втечнен газ и каква ще бъде цената му за българските потребители?
Министър Петкова: Важно е да стане ясно това, че участието на "Булгартрансгаз" като акционер в изграждането на този много добър енергиен проект, е свързано с нашите основни приоритети в областта на енергетиката - именно диверсификация на източниците и маршрутите на природен газ. Ние разглеждаме участието си в LNG терминала на Александруполис като още една възможност да диверсифицираме източниците за доставка на природен газ. Когато има такава диверсификация и може да се доставя природен газ от различни източници и има реална конкуренция, то тогава и цените са конкурентни и са в интерес на потребителите и бизнеса. Това е нашата основна цел и смисълът на нашето участие - България да има още една възможност да диверсифицира своите източници за доставка на природен газ.
Участието на "Булгартрансгаз" в този проект показва ясното желание на българското правителство да диверсифицира своите източници. Този проект и участието на "Булгартрансгаз" в LNG терминала на Александруполис за нас е много важно с оглед на реализацията на интерконектора Гърция - България, защото тези два проекта трябва да се разглеждат в синергия. Те са изключително важни и са ключови не само за България. Те са ключови за целия регион на Югоизточна Европа.
Въпрос: Водени ли са преговори за цената?
Министър Петкова: Няма как да са водени преговори, тъй като това е акционерно участие в реализацията на този проект. За доставките на втечнен природен газ цените варират, те са различни в зависимост от пазара. Няма как "Булгартрансгаз" да води такъв тип преговори за цената. В момента се водят разговори и се подготвя необходимата документация за това "Булгартрансгаз" да придобие определен дял в капитала на дружеството, което ще оперира.
Въпрос: Колко ще струва това акционерно участие на "Булгартрансгаз" в този проект?
Министър Петкова: В момента се водят разговори по тази тема.
Въпрос: Европейската комисия санкционира за газов монополизъм трите държавни търговски предприятия от групата на БЕХ с глоба от 77 068 000 евро за нарушаването на пазарните правила в ЕС чрез блокиране на достъпа на други търговци до газопреносната система на България и до нейното единствено газохранилище в Чирен. Ако страната ни обжалва глобата, за каквото се обявиха и от трите предприятия от групата на БЕХ, какви са шансовете глобата да отпадне или поне да се намали? Какво е предприела страната ни, за да не се стига в бъдеще до подобни осъдителни решения от страна на ЕК?
Министър Петкова: Това е едно разследване, което ЕК води назад във времето, в последните 6-7 години. Важно е да се отбележи, че и самата ЕК в решението ясно посочва, че такова нарушение е прекратено от 1 януари 2015 г. Тук трябва да кажем, че това е твърдение за нарушение от страна на ЕК.
Колегите от трите дружества, в хода на самото производство, са представили доказателства. Важно е да отбележим това, че съществуваше възможност, съгласно регламента на ЕС, този размер на глобата да достигне до 10 процента от оборота на БЕХ. А това е една доста сериозна сума - над 330 милиона евро. Виждаме, че глобата, която ЕК е постановила, е 77 млн. евро.
Това означава, че наистина твърдяното от ЕК нарушение е прекратено, така както и тя самата заявява. Българската държава е предприела всички необходими мерки да спазва изискванията на европейското законодателство в тази посока и към на настоящия момент подобни опасения ЕК няма.
Въпрос: В последните месеци станахме свидетели на голяма волатилност на цените на енергийната борса. В момента тя функционира само за големи потребители на електроенергия. Европейската комисия има изисквания след време във всички държави-членки на ЕС, освен промишлените потребители, битовите също да преминат на свободния пазар на ток. В момента едва около 1 000 битови потребители си купуват ток от енергийната борса. Какво спира битовите потребители да се обърнат към услугите на енергийната борса и какво би се случило при пълна либерализация на енергийния пазар. Говоря конкретно за битовите потребители.
Министър Петкова: Това, което вие отбелязвате като флуктуация в цените на борсата, трябва да кажем, че ситуацията е следната. По отношение на държавните дружества и тяхното участие на свободния пазар мога да кажа, че те изпълняват много стриктно своите ангажименти. От една страна имаше промяна в Закона за енергетиката. От 1 януари 2018 г. всички производители на електрическа енергия с мощност над 4 мегавата трябва да предлагат своята електрическа енергия през Българската независима енергийна борса БНЕБ. И трите производители на електрическа енергия, в рамките на групата на БЕХ - именно АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток" 2 и НЕК, спазват стриктно закона и цялото количество електрическа енергия се предлага на БНЕБ.
Във всяка една такава борса цените се определят от пазара и от търсенето и предлагането. Отделно от това ние предлагаме цялото количество произведена електрическа енергия на борсата. Трите дружества имат ангажимент, съгласно едно дело, което ЕК водеше срещу БЕХ - т. нар. "дело БЕХ-електричество", по което ние успяхме да постигнем споразумение с ЕК.
На базата на това споразумение сме поели определени ангажименти и базата на един от тях беше първо да създадем борса за търговия с електрическа енергия. Нещо, което към днешна дата вече е факт. Борсата работи, изградени са всички възможни платформи, с които тя може да разполага и смея да твърдя, че борсата работи добре. Ние имаме ангажимент НЕК, АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-Изток" 2 да предлагат от 2016 г до 2021 г. определени количества електрическа енергия. Този ангажимент се увеличава всяка година и до 2021 година ще достигне 900 мегаватчаса. Тази енергия, която към настоящия момент, е приблизително 700 мегавата.
На всеки час предлагаме на платформа "Ден напред" тези 700 мегавата на цена, която съобразно решението по делото, което ЕК е определила, е от 44 лева. Ние стартираме с тази цена, така че какво ще постигне на борсата по отношение на този ангажимент за платформа "Ден напред", вече е въпрос какво ще покаже пазарът.
В момента извършваме съвместни проверки с КЕВР, които целят да видим дали отчитаната енергия е потребена. Анализираме и евентуално изкривяване на сегмента "ден напред" на енергийната борса. Заедно с КЕВР ще видим къде е генезисът на проблема и ще набележим стъпки за неговото разрешаване.
Що се касае до процеса на пълна либерализация. Пълна либерализацията означава тази регулирана цена, която имаме за регулирания пазар постепенно да започне да намалява, така че цената на електрическата енергия да бъде една и да бъде определена от пазара. Процесът по пълна либерализация вече е факт в почти всички държави-членки на ЕС. България може би е една от последните държави-членки на ЕС, която не е либерализирала напълно своя електроенергиен пазар. Но първата стъпка, която трябва да бъде направена, за да се пристъпи към този процес, е да бъдат разработени много ясни мерки за защита на уязвимите потребители. Ние през 2016 г. разработихме мерки, които са одобрени от ЕК. Оттук нататък предстои те да бъдат окончателно обсъдени и да бъдат транспонирани в нашето национално законодателство.
Важно е да отбележим, че такъв един процес не се извършва в рамките на една или две години. Това е процес, който продължава средно между 3 и 5 години. Така че този процес се развива плавно. Всеки един от битовите потребители и малкият бизнес трябва да бъде добре информиран и запознат с условията, при които ще се излезе на свободния пазар, така че това ще бъде един процес. Но това е пътят.
Въпрос: Какъв е стимулът един битов потребител да премине към свободния пазар при положение, че цената на тока на регулирания пазар е около 70 лв, докато на енергийната борса достига на моменти и надминава 200 лв.?
Министър Петкова: Това е смисълът на регулирания пазар. Регулираният пазар има определена функция и тя е да защитава битовите потребители от такива флуктоации в цената. Затова и цената е регулирана и тя се определя от КЕВР. Регулаторът има изключително важна функция, свързана с евентуални злоупотреби на борсите за търговия за електрическа енергия.
Миналата година беше направена промяна в Закона за енергетика. Бяха разписани ясни правила и ангажименти, които КЕВР има по отношение на REMIT. Този изключително важен документ е свързан с контролните функции на регулаторите. Така че българският регулатор ще играе много важна роля при пълната либерализация на електроенергийния пазар.
Въпрос: Т.е. няма опасения, че цената ще се повишили 3 пъти за битовите потребители, каквато е разликата в цената в момента на тока между регулирания и свободния пазар? Каква ще бъде цената за битовите потребители, когато стане факт пълната либерализация?
Министър Петкова: Пълната либерализация на електроенергийния пазар означава, че ние ще имаме цена на електрическата енергия, която ще се определя от пазара - от търсенето и предлагането. КЕВР ще има своите контролни функции по отношение на това как варира цената на съответните борси. Има ли определени манипулации или някакви спекулативни сделки. Това ще бъде функцията на регулатора, както и определянето на цените за пренос и достъп, които той ще определя.
Въпрос: Какво успяхте и какво не успяхте да свършите през 2018 г.? Каква е вашата равносметка за изминалата година?
Министър Петкова: В енергийния сектор винаги има много неща, които трябва да бъдат свършени. Със сигурност свършихме доста през 2018 г., но има и много, които предстои да бъдат довършени през настоящата година. Едно от най-важните неща, с които всички ние успяхме да се справим, е първото българско европредседателство. Това беше изключително голямо предизвикателство за всички нас, но ние се справихме.
В областта на енергетиката постигнахме доста резултати по време на първото българско председателство. Бяха приети много важни нормативни документи от законодателния процес "Чиста енергия за всички европейци". Това беше наистина един много важен момент от нашата работа през 2018 г.
В продължение на близо половин година посветихме голяма част от работата и усилията си именно на председателството и да дадем своя принос на развитието на законодателството в рамките на целия ЕС. Това е нещо, което се отчита и от нашите партньори в ЕС. Много важна задача, която имахме, е свързана с централите, които произвеждат електрическа енергия на въглища.
В Министерството на енергетиката беше създадено координационно звено, за да съдействаме в процеса по дерогация за въглищните централи у нас. Всяка една от въглищните централи искаше дерогация по повод завишените норми, които ЕС прие през април 2017 г. Анализите бяха представени в Министерството на околната среда и водите /МОСВ/. За наша радост, заедно с колегите от централите, успяхме да се справим с подготовката на тези материали. От МОСВ очакваме скоро да излезе с решение за безсрочна дерогация на ТЕЦ "Марица-Изток" 2. Надявам се това официално да стане факт до дни.
Другата важна задача, с която успяхме да се справим, е купуването на емисии за работата на ТЕЦ "Марица-Изток" 2. Това беше сериозен въпрос. Тук говорим за разходи, които трябваше да направи държавната енергетиката от порядъка на 320-330 милиона. До 21 декември 2018 г. закупихме всички необходими емисии, които са близо 9 милиона за около 330 млн. лева. Колегите от Маришкия басейн и от ТЕЦ "Марица-Изток" 2 трябва да бъдат спокойни. Работата на централата е гарантирана. Предстои и искането на дерогация за другите централи - съответно двете американски централи и "Брикел". Всички те са изключително важни мощности за електроенергийната система, които работят на въглища. Това ще бъде най-голямата ни задача и през 2019 г.
По отношение изграждането на интерконектора Гърция - България - важен проект не само за нас, но и за целия регион, на финала са обществените поръчки за избор на строител, както за доставчик на тръбите и за инженер-консултант. В рамките на тази година ще стартира и реалното строителство на интерконектора. Има много неща, които свършихме и много, които остават. В енергетиката нищо не се случва като инфраструктурни проекти в рамките на една година. Тук става въпрос за проекти, които се развиват за две-три години напред, така че работата продължава.
