Министър Петкова: Позицията на българското правителство е ясна - не подкрепяме повишаване на амбициите от Парижкото споразумение по отношение на въглеродните емисии

Водещ: Министър Петкова, "Турски поток" ще мине вече, може би, през България. Всъщност след съобщението на "Газпром", правим запис непосредствено след като се публикува това съобщение. А вече ясна ли е перспективата кога "Турски поток", едната от тръбите, ще минава през България?

Теменужка Петкова: Ми както и Вие споменахте, преди броени минути "Газпром" пусна официално прессъобщение, от което става ясно, че компанията проявява интерес към възможността да участва и да резервира капацитет при изграждането на една нова инфраструктура, едно разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България. Смятам, че това е един много сериозен знак, тъй като участието в т.нар. "Трета фаза" на пазарния тест, между другото само да поясним какво точно означава това, защото сигурно много хора се питат какво означава участие на "Газпром" в третата фаза на пазарния тест.

Европейските правила и регламенти предвиждат когато ще се изгражда нова инфраструктура в областта на природния газ винаги трябва да бъдат икономически обосновани и трябва да бъде гарантирана тяхната устойчивост и тяхната финансова стабилност. Поради тази причина европейските правила предвиждат да се провеждат пазарни тестове. За да се види дали е налице интерес от потенциални компании, които биха желали да транспортират природен газ, да доставят природен газ, да търгуват с природен газ, така че когато се върви в тази посока винаги трябва да се премине през тези пазарни тестове. До този момент "Булгартрансгаз" на базата на анализа на проектите, които се развиват около нас, на базата на интерконектора Гърция-България, на базата на "Турски поток", проведе две фази на пазарния тест, които бяха не обвързващи. Такива са правилата на европейските регламенти. И сега предстои да бъде даден старт началото на декември на трета, обвързваща фаза на пазарния тест, която ще даде ясен отговор по отношение на това кой би желал да реализира капацитет, за какъв период от време и съответно за какви количества. Така че това, което "Газпром Експорт" казва с това прессъобщение: "Да, ние проявяваме интерес, ще участваме в  тази трета фаза, която "Булгартрансгаз" ще обяви при условията, които "Булгартрансгаз" е решил да постави" означава, че потоците на "Булгартрансгаз" ще минават през територията на България.

Водещ: Някои експерти се опитват да противопоставят договорите, които имахме с "Газпром" до 2030г. и договора за втората тръба на "Турски поток". Сега, говори се за едни цифри след като прекратим договорите за 2030г., неустойката, която руснаците трябва да платят, е 1,7 млрд. долара. Освен това ако си стоим и просто седим на същото положение, което е в момента, някои експерти казват: "Получаваме 1,1 млрд. без да правим нищо, без да влагаме стотинка". От друга страна е това разширяване на газопреносната система, което ще ни струва 2,8 млрд. лева, нали така? От къде ще дойдат първо парите и приемате ли подобно противопоставяне между проект и проект?

Теменужка Петкова: Аз не смятам, че трябва да се прави такова противопоставяне. Трябва да се направи анализ и да се опитаме да гледаме малко стратегически напред в бъдещето. За тези експерти, които твърдят, че да, по-добре е да не правим нищо, по-добре е да се позовем на клаузи от договора, да искаме съответно едни приходи от транзит, които се дължат по договор, да постъпват без по нашата инфраструктура реално да преминава природен газ. Тогава възниква следния въпрос: Какво се случва след като изтекат тези 10 години? Какво се случва след 2030г.? Тоест тази инфраструктура ще остане на практика неизползваема. Тези хора, които работят в "Булгартрансгаз", какво точно ще правят, нали като няма да има потоци природен газ, които минават по тази инфраструктура? И всъщност възниква въпроса искаме ли България в дългосрочен аспект да бъде фактор на газовата карта на Европа и ако искаме това да бъде така, трябва задължително да се съобразим с променящата се динамична среда в областта на енергетиката и проектите в областта на природния газ, които се развиват около нас. Така че тук е въпрос на анализ и днес в стратегията, която актуализирахме, сме направили много ясен преглед по отношение на възможните варианти и на възможните сценарии, свързани с т.нар. "преструктуриране на историческия договор", който има "Булгартрансгаз" с "Газпром Експорт.

Водещ: Това ще означава ли, че ние ще преговорим още по-ниски цени, отколкото до сега сме плащали?

Теменужка Петкова: Това означава, че към такова преструктуриране ще се пристъпи единствено и само ако имаме гаранция, че "Газпром" ще резервира капацитет, и то за период не по-малко от 15-20 години за новата инфраструктура при условията,  които ние ще обявим. Само и единствено при тези условия това би могло да се случи.

Водещ: А новата инфраструктура е българска собственост?

Теменужка Петкова: Новата, разбира се…

Водещ: Само и единствено, 100%?

Теменужка Петкова: Новата инфраструктура е единствено и само българска собственост. Искам да отбележа и това, че …

Водещ: И от къде ще дойдат средствата да кажете.

Теменужка Петкова: …че всичко това, което евентуално ще се случи или поне всички така индикации показват, че това ще стане факт, ще се развие целия този проект  единствено и само съгласно правилата на Третия енергиен пакет и съобразно изискванията и регламентите на ЕС.

Водещ: От къде ще дойдат средствата? "Булгартрансгаз", но на кредит може би?

Теменужка Петкова: Средствата ще дойдат от "Булгартрансгаз" под формата на кредит, да. Сега, тепърва, разбира се, ако се върви в тази посока, съществуват възможности да се обмисли и варианта в рамките на самата обществена поръчка, която ще бъде по реда на Закона за обществените поръчки, открита, публична, да се поставят определени условия. И съответно възможност да търсим финансиране чрез банков заем.

Водещ: Но това не означава, че собствеността ще се апортира по някакъв начин за средствата, които ще бъдат получени?

Теменужка Петкова: Не, не. Собствеността остава единствено и само българска собственост.

Водещ: В рамките на какъв срок тази допълнителна газова инфраструктура ще се изгради?

Теменужка Петкова: Ами заявките, които "Газпром" прави до този момент, поне това, което четем, е, че от 1 януари 2020г. не възнамеряват да използват т.нар. "Трансбалкански маршрут", тъй като капацитетът, който към настоящия момент се ползва…

Водещ: Тоест близо една година.

Теменужка Петкова: Това означава, че да, има близо една година.

Водещ: Добре, Ерик Рубин обаче казва, че САЩ не искат европейските им партньори да бъдат зависими от Русия. Това разчитате ли го като знак, че Вашингтон не одобрява подобно развитие и подобно преминаване на "Турски поток" през България?

Теменужка Петкова: Българското правителство много ясно е заложило своите приоритети в енергетиката и първият и най-важен приоритет е свързан с това да диверсифицираме енергийните ресурси, които ползва България. Да направим диверсификация на източниците, на маршрутите за доставка на природен газ. Това е наш основен приоритет и в нашата управленска програма много ясно сме посочили как ще се случи това. Ние имаме ясна визия как ще стане това възможно. И това ще стане факт единствено и само чрез изграждане на липсващата инфраструктура. Това са междусистемните връзки на България със съседните на нас страни. Един изключително важен проект не само за България, а и за целия регион, това е интерконектора Гърция-България, който ще ни даде възможност за доставка на природен газ от друг различен източник, което е вече реална диверсификация. Знаете, че ние имаме вече един сключен договор със СОКАР за доставка на 1 млрд. кубични метра газ, което е 1/3 от потреблението на България на практика така ще бъде от различен източник на природен газ. И отделно от това смятаме, че много важен елемент за диверсификацията е участието на България в изграждането на "LNG терминал"-а на Александрополис.

Водещ: Точно това щях да Ви питам. Дали този терминал за втечнен газ може да се свързва и с терминала, който Полша пък има и по този начин изолира ли се руското енергийно влияние в тази част на Европа?

Теменужка Петкова: Възможността за участието ни в изграждането на терминала за втечнен природен газ на Александрополис, ние разглеждаме в пряка синергия с интерконектора Гърция-България. И това за нас е още една възможност да получаваме природен газ от различни източници, да получаваме втечнен природен газ от САЩ, от Алжир, от Катар, от други източници. Това на практика е реалната диверсификация на източниците за доставка на природен газ, което пък вече ще даде възможност ние да можем да говорим наистина за един либерализиран пазар по отношение на природния газ, не само в България, но и в целия регион, така както предвижда нашата концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Защото другата много важна тема, която засягаме в актуализацията на енергийната стратегия, пък е свързана с изграждането на борса за търговия с природен газ, защото няма как да говорим за либерализиран пазар, за конкуренция, без да има точно този механизъм за извършване на търговия с природен газ, какъвто е борсата.

Водещ: Имайки предвид и договореностите, които Израел, Кипър и Гърция постигнаха за изграждането на свой собствен газопровод, който да доставя количества и до Италия, можем ли да се надяваме в кратки срокове и газ и оттам да идва до българските потребители?

Теменужка Петкова: Да, разбира се. Това е още една възможност да диверсифицираме източниците за доставка на природен газ. С реализацията на интерконектора Гърция-България това става напълно възможно.

Водещ: Няма ли обаче сумите, които трябва да платим за втечнения газ, който ще идва от Александрополис, да бъдат значително по-високи от тези, които получаваме като доставка от Русия?

Теменужка Петкова: Изключително важно е това, ние да имаме възможност да избираме. Когато е налице един-единствен източник на природен газ…

Водещ: Въпросът е, че няма да има квоти, нали така? Да купим еди-колко си количество от този, от онзи?

Теменужка Петкова: Не, нали говорим за либерализиран пазар, нали говорим за конкурентна среда. Конкурентната среда означава възможност за постигане на реални пазарни цени и възможност това да се отрази по най-добрия начин на потребителите и на бизнеса. Така че, това е нещото, за което ние работим и което всъщност е и основната цел на Европейския енергиен съюз.

Водещ: Гръцкият министър на енергетиката си спомням, че говореше и за вертикалния газопровод, хайде така да използвам тази дума.

Теменужка Петкова: Газов коридор.

Водещ: Газов коридор, да. Ще можем ли да продаваме на Украйна и как разглеждате в Министерството на енергетиката тази криза, която в момента е между Русия и Украйна, свързана с Азовско море, може ли това да ни постави пък в интересна позиция ние да продаваме на Украйна руски газ?

Теменужка Петкова: Разбира се, тази ситуация, която е в момента между Русия и Украйна, е изключително неприятна и аз смятам, че единствено и само в рамките на един диалог може да се постигне съгласие по основни принципни въпроси. Никой не е заинтересован от подобни конфликти. Що се отнася до това, дали България може да продава природен газ на Украйна, ние сме разглеждали хипотетично варианти, в които, ако бъде преструктуриран договорът, който към настоящия момент съществува между Булгатрансгаз и Газпром, то това означава, че Газпром трябва да освободи капацитета, който е от "Негро вода" до "Малкучлар". И това ще създаде възможност за това "Булгартрансгаз" веднага да обяви нов търг точно за този освободен капацитет и съответно, потоците да вървят и в обратна посока.

Водещ: Третият пакет ни спъна, когато трябваше да строим Южен поток и бяхме избрани като партньор. Кои са гаранциите, че сега това няма да се повтори и че някой в Европа или някой някъде другаде ще се почувстват застрашени икономическите им интереси?

Теменужка Петкова: Ами, гаранцията е в това, ние да спазваме третият енергиен пакет. Аз смея да твърдя, че всичко това, което ние правим, като проекти в областта на енергетиката е изцяло съобразено с третия енергиен пакет – и по отношение на интерконектора Гърция-България, и по отношение на концепцията за изграждане на газоразпределителен център, знаете, че това е една концепция, по която ние работим заедно с Европейската комисия, с главна дирекция Енергетика още от 2015 година.

Водещ: А второ хранилище ще строим ли скоро?

Теменужка Петкова: Ами, ако искаме да говорим за газоразпределителен център, безспорно трябва да се мисли и за такъв тип енергийна инфраструктура, каквото е едно газово хранилище. Вие знаете, че ние имаме газово хранилище в Чирен, тоест, капацитет 500 млн. кубични метра газ. Нашата цел е и работим по това, този капацитет да бъде увеличен до 1 млрд. кубични метра газ. Разбира се, съществува възможност, правят се анализи по отношение на това, да се търси някаква опция за изграждане и на второ газово хранилище, но, както се казва, стъпка по стъпка. Нека първо да тръгнем с това, което днес обедини българския парламент,  а именно промяната в енергийната стратегия, нейната актуализация и вече следваме пътя оттук нататък.

Водещ: Има ли някакъв баланс между големите енергийни проекти? Примерно АЕЦ Белене, евентуалната централа да бъде за единия лагер, газопроводът за другия, или обратното?

Теменужка Петкова: Не, няма такива квоти. Това, което ние правим, това, което прави правителството, това, което полага като усилия изключително големи премиерът Борисов, е да защитим в максимална степен нашия национален интерес. Това е, което правим, и това е, което искаме.

Водещ: Има ли вероятност България да започне да строи сама АЕЦ Белене?

Теменужка Петкова: Нека да видим как ще се развие процедурата, свързана с избор на стратегически инвеститор. Може би другата седмица или когато парламентът прецени, ще представя пред парламента в пленарна зала разработената процедура за избор на стратегически инвеститор и ако по нея няма някакви сериозни бележки от страна на народните представители, няма никаква пречка тази процедура да стане факт, да бъде даден нейния старт още в началото на следващата година.

Водещ: Китайски бяха най-сериозните запитвания, други инвеститори появиха ли се от последния ни разговор?

Теменужка Петкова: Китайските ни партньори продължават да проявяват интерес. Те очакват стартирането на процедурата. Другата компания, която проявява интерес към възможността за реализация и за участието в този проект, е корейската хидро атомна корпорация, компанията Рева също е заявила интерес към възможността да се включи в реализацията на проекта, така че това са до този момент компаниите, които са заявили такъв интерес.

Водещ: Сега да свържем и атомната енергетика с другата гореща точка тази седмица – ТЕЦ "Марица Изток". Да започнем оттам – ще успеем ли да удържим амбициите за повишаването на цената на емисиите, които трябва да се плащат?

Теменужка Петкова: Вие знаете, че това е една много тежка тема за българската енергетика, не само за нашата енергетика между другото – това е една много сериозна тема и пред други държави-членки, които имат подобен на нашия проблем. Да речем, една Полша, която е с производство  на електрическа енергия от въглища, което достига до 80%.  При нас този процент е 46 и достига до 60% през зимата. Така че за нас е изключително важно как се развива цялата тази процедура и цялата тази полемика, свързана с повишаване на амбициите по отношение на въглеродните емисии. България е гласувала винаги против подобна тенденция и това е така, защото този въпрос е свързан пряко с нашата енергийна сигурност и оттук – пряко свързан и с нашата национална сигурност. И когато става дума за такъв тип въпроси аз смятам, че ние трябва наистина да обедним усилията си да защитим нашата национална позиция и нашата национална теза, която към настоящият момент е свързана с това, че ние, българското правителство има много ясна позиция. Ние на Министерски съвет приехме тази позиция, одобрихме я, надяваме се президента Радев да я защити и в Катовица, където той ще води българската делегация. И тази позиция е много категорична – България не подкрепя повишаваното на амбициозността в тази посока.

Водещ: Колко ни струват тези въглеродни емисии? Защото повечето хора всъщност може би дори не знаят, че ние плащаме за това, че централата ни работи и изхвърля, така, замърсява. Колко ни струва на година?

Теменужка Петкова: Аз ще Ви кажа какви бяха цените на емисиите през месец януари 2018.

Водещ: Осем евро.

Теменужка Петкова: Осем евро. Ще Ви кажа колко бяха в края месец август тази година.

Водещ: 23

Теменужка Петкова: 25. И към настоящият момент са 20 евро за съответно…

Водещ: Колко плащаме годишно?

Теменужка Петкова: Ами ако цената е 25 евро…

Водещ: 25 евро за какво, да уточним за зрителите?

Теменужка Петкова: За тон. Ако цената е 25 евро, това означава че ТЕЦ Марица-Изток 2 при енергията, която произвежда и съответно емисиите, които генерира, означава, че ние трябва да платим 466 млн. лв., близо половин милиард, ако цената е 25 евро, до март 2019 година. И тъй като към настоящият момент има така лек спад в цените спрямо август от 25 на 20, ние предприемаме мерки така че по възможно най-бързият начин да закупим емисиите докато са на тези по-ниски нива, така че да можем съответно да генерираме и по-малък разход. Това е ситуацията.

Водещ: Няма ли да ни излезе по-евтино, ако започнем в бързи темпове да строим нова централа? Това исках да свържа историята с ТЕЦ Марица и със ядрената централа.

Теменужка Петкова: Едната мощност не изключва другата. Едната, топлоелектрическите централи имат така много голямо място и много сериозна специфика в електроенергийния баланс на страната. Те са, без тях няма как да се осигури баланса на системата. Докато една атомна електроцентрала по-трудно може да намали своето производство или да го увеличи докато при един ТЕЦ това се случва много по-бързо, така че не можем да търсим някакво противопоставяне. Единия тип производители на електрическа енергия и другите. Неслучайно се говори за енергиен микс и колкото този енергиен микс е по-широк, толкоз по-добре.

Водещ: А възможно ли е централата да мине на газ или това ще оскъпи още повече енергията, произвеждана от ТЕЦ "Марица Изток"?

Теменужка Петкова: Принципно всичко е възможно. Въпросът е каква ще бъде цената на енергията. Ние знаем към настоящия момент каква е цената на природния газ и съответно всичко зависи от това каква ще бъде цената на тази суровина. А пък ние към настоящия момент имаме запаси от лигнитни въглища, които ни дават и една сигурност по отношение на енергетиката, дават ни една сигурност и по отношение на националната ни сигурност, тъй като няма по-голяма диверсификация от това да можеш да разполагаш с местни енергийни ресурси.

Водещ: Със собствени енергийни ресурси, да. И последен въпрос. Тъй като опозицията винаги е искала да ви свали от власт като чели. Историята показва, че най-бързо това става, когато цените на тока и на енергията се повишат. Знам какъв ще бъде отсега отговорът ви – че КЕВР е институцията, която решава, но в Министерство на енергетиката надали нямате анализи дали се очаква повишаване на тока. Ще се плащат ли, ще получат ли пак потребителите по-високи цени, по-високи сметки в началото на другата година.

Теменужка Петкова: Вие дадохте отговор на този въпрос. Аз не мога да кажа нещо по-различно просто защото законодателството е такова и такъв е, такова е устройството на енергийния сектор. Цените на електрическата енергия, свързана с консумацията от битовите потребители, се определя от българския регулатор. А цените, които всъщност на електрическата енергия, от които се ползва бизнеса, големите индустриални консуматори, ги определя българската независима енергийна борса, тоест определя ги пазара. Така че нашия ангажимент като министерство, като изпълнителна власт, е да полагаме необходимите грижи така че сектора да се развива добре.

Водещ: И все пак – очакванията Ви?

Теменужка Петкова: Очакванията ми са, че няма да има повишение на цената на електрическата енергия, поне това съм чувала като изявление от страна на господин Иванов и на колегите от регулатора.

Канал 3, "Офанзива"

01.12.2018