Министър Петкова: Има възможност за промяна в цената на природния газ на база споразумението между ЕК и Газпром

Водещ: Продължаваме в студиото с разговор с енергийния министър Теменужка Петкова. Добро утро. Добре дошли.

Теменужка Петкова: Добро утро. Благодаря.

Водещ: По много и различни енергийни теми с вас ще си говорим, но преди всичко понеже има една дискусия, тече и едно гласуване на сайта в България затова кое часово време да изберем, пък вие оглавявате комисията, която трябва да реши това на финала, накъде клоните и правено ли е изчисление за енергийните ползи примерно от едното или другото решение?

Теменужка Петкова: Европейската комисия, по-скоро Европейският парламент и Съветът на Европа приеха такова решение до април 2019 година всяка държава-членка на Европейския съюз да вземе решение по отношение на това кое часово време ще избере – лятното или зимното, като преди това Европейският парламент, съответно Европейската комисия направиха допитване, което допитване се радва на рекорден брой отговори – 4,6 млн. отговори от съответните държави-членки във връзка с това да бъде ли премахната сезонната смяна на часовото време. И 84% от запитаните отговарят, че трябва да бъде премахната, тъй като към настоящия момент всички причини, поради които е въведен този механизъм, към настоящия момент вече не съществуват или въздействието, което те оказват, е минимално. Така че до месец април 2019 година всяка една държава-членка трябва да заяви своето решение.

Водещ: И ние какво ще кажем?

Теменужка Петкова: За да бъде взето такова решение, разбира се, трябва да бъде направен един много сериозен анализ, трябва да бъде анализирана ситуацията не само в България, трябва да бъде анализирана ситуацията и да бъде взето предвид и мнението на нашите съседни държави – Румъния, Гърция, тъй като това е една от препоръките на Европейската комисия с цел запазване на вътрешния пазар. Това, което предстои да направим, и това, което в момента всъщност се прави по този въпрос, както и вие споменахте, едно онлайн допитване на страницата на Министерски съвет. То ще продължи до 11 октомври. Аз използвам случая да призова българските граждани, съответно заинтересованите страни, да дадат своето мнение, да изкажат своето виждане по този наистина важен въпрос, по който ние трябва да вземем решение до април 2019 година. За тази цел Министерство на енергетиката ще организира поредица от дискусии, ще изискаме мнението на компетентните по този въпрос институции, БАН, Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието, Министерство на транспорта – всички тези институции, които имат пряко отношение по такъв един важен въпрос, и разбира се, мнението на българските граждани.

Водещ: Имаме да извървим един дълъг път. Ще има дискусии още, докато се стигне до този отговор.

Теменужка Петкова: Точно така, да.

Водещ: Засега се изчисляват ползите, особено икономически от едното или другото решение, това да разбирам? Защото има много лобита.

Теменужка Петкова: Да, прави се анализ. Точно така.

Водещ: Ще имаме значи поводи да си говорим отново по този въпрос. Сега, цените на газа скочиха – това е една тема, която обсъждаме много, и най-вече как това резонира върху нашия живот по сметки и цени, които се вдигат. Има общо взето две линии на коментар от страна на експертите и политиците. Едната е защо държавата не преговаря с "Газпром" ефективно, бързо и по-отдавна така, както стана в Европа, така че ние да имаме договорени по-различни цени или да се преправи договора, или да не е 3 месеца на актуализацията, или всичко, което можем да искаме за примерно щета, ако докажем такава. И другата част, която казва: "Ами ние всъщност имаме ниски цени на фона на всички останали, които сме договорили." И ако стигнем, слушах Румен Овчаров примерно, до т.нар. "спот цени" или други начини да работим с "Газпром", ще плащаме повече на финала. Вие от кое мнение споделяте?

Теменужка Петкова: Темата наистина е много важна и тя е много дискусионна. Но тай като въпросът е наистина изключително важен – той касае и българската икономика, касае българските битови потребители, бизнеса, аз смятам, че е важно да поясним следното: знаем как стигна до това споразумение между Европейската комисия и "Газпром". Това е едно споразумение по антимонополното дело, което Европейската комисия водеше срещу "Газпром". В резултат на преговорите между двете страни беше постигнато споразумение. Това дело не приключи със санкция за "Газпром", приключи със споразумение между двете страни, и на базата на това споразумение "Газпром" прие правно обвързващи ангажименти по отношение създаването на пазарни условия във връзка с продажбата на природен газ от Русия. На това основание "Газпром" съответно имаше ангажимента към всяка една от държавите, с която има такъв тип договор, да предложи съответни промени, които да отразяват ангажиментите, които "Газпром" е приел пред Европейската комисия.

Водещ: И тук упрекът към нас е, че много сме се забавили, и даже нарочно. Имаше и такива упреци.

Теменужка Петкова: Нека да проследим в хронология как се развиват събитията. Такова споразумение става факт на 28 май 2018 година. На 6 август тази година "Газпром Експорт" информира "Булгаргаз" с писмо за споразумението, което е подписано с Европейската комисия и предлага две допълнения към договора за доставка на природен газ, които касаят два изключително важни въпроса: това е възможността за предоговаряне на цената на природния газ и възможността за смяна на входната точка за доставка за България. Отделно от това, всички тези две допълнения и ангажиментите, които "Газпром" е поел към Европейската комисия, които са правно обвързващи, са били обект на контрол и от страна на т.нар. "контролиращ управител", който е назначен от Европейската комисия. Какво е важно да знаем, когато стане въпрос за преговорите, свързани с цената, тъй като се чуха много мнения, бяха изказани поредица от мнения, които си противоречат в една определена степен, но това, което трябва да знаят българските граждани е, че в това допълнение, което беше представено, съответно и "Булгаргаз" подписа на 28 септември тази година на срещата в Санкт Петербург между "Булгаргаз" и "Газпром", в това допълнение има много ясно определени параметри, при които тази цена може да бъде предоговаряна. На първо място се променя срока, на базата на който може да бъде предоговорена цената. До настоящия момент той беше на 4 години, сега става на всеки 2 години "Булгаргаз" има право да иска промяна на цената. Но такава промяна може да бъде поискана при строго определени условия, а именно тогава, когато цената на природния газ за България, която ние получаваме по договора с "Газпром", се различава от тази, която пазарната цена, на практика съизмерена с тази на границите на Германия, Франция и Италия и хъбовете в Европа.

Водещ: Да разбираме ли правилно, че проблемът не е в предоговарянето с "Газпром", а в това, което ще получим след което и да било предоговаряне, тъй като цената не може да падне повече много?

Теменужка Петкова: Цената може да падне, ако са налице обективни обстоятелства за това. И те са ясно посочени в правно обвързващите ангажименти, които "Газпром" е поел към Европейската комисия. Всяка една страна, всеки един клиент трябва да докаже, че цената, която той получава, е по-висока от тази на граници на Германия, Франция и Италия и хъбовете.

Водещ: Което ние не можем да докажем сега, това казвам аз.

Теменужка Петкова: Това, което прави в момента "Булгаргаз" е да направи един много сериозен анализ. Защото наред с условията, на базата на които ще се предоговорят цените, е предвидено и как ще стане това. Това е предвидено да стане на базата на писмено заявление от страна на "Булгаргаз", мотивирано, в което да бъдат доказани нашите искания за промяна на цената. Това, което в момента колегите от "Булгаргаз" правят, е да изготвят един много сериозен анализ по отношение на тези цени, да видим какви са те съответно на граници на Германия, Франция и Италия, какви са цените на съответните хъбове в Европа. И тук вече другата дискусионна тема е това как трябва да изглежда формулата, на базата на която се определя цената на природния газ, дали трябва да бъде вкаран елемент на спот пазар.

Водещ: За това ще говорим, защото е и геополитика вече. И за това, което Путин каза, много държа така да коментирате, защото беше назидателно и интересно. И затова дали има двоен стандарт в европейските проекти що се касае до енергетиката също и ние с какво се съобразяваме. Оставам за секунда обаче на цента, защото с въпроса на Мая Манолова за 20-те процента, които са сега повече по отношение на цената на парното при цена на газа 2015 година същата. Тоест, това, което говорим за "Булгаргаз", което резонира у нас вече като цени и се разпилява по сметки защо се получава така и откъде идва, пита тя?

Теменужка Петкова: Цената на природния газ е много ясно определено в нашата нормативна уредба как се формира. И тя се формира първо на базата на договора, който има "Булгаргаз" съответно с "Газпром", на база на формулата, която е ясно определена с ясни параметри, и методика, наредба, по която Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) определя цената на природния газ. Това, което КЕВР може да направи и прави в тези случаи, е да провери дали заявената цена от страна на "Булгаргаз" съответства на договора, дали съответства на методиката, която е предназначена да определи цената.

Водещ: Тук въпросът е за "Топлофикация" по-скоро – при една и съща цена на газа 2015 и сега, тя твърди, че 20% е по-висока сметката за парно. Увеличението на парното е с 20%.

Теменужка Петкова: Съответно цените за топлофикационните услуги, които указват този тип дружества, също се определя от КЕВР. Тя се определя на базата на критерии, които КЕВР е възприел. Така че всичко онова, което КЕВР е определила в своите ценови решения, е ясно. То е качено на сайта на КЕВР и всеки може да се запознае с мотивите на КЕВР. Аз не бих се наела да коментирам какви са мотивите на КЕВР при определяне на цените, тъй като това е изключително право на регулатора.

Водещ: За изявлението на Путин да ви попитам – така болезнено прозвуча. Какъв е нашият отговор?

Теменужка Петкова: Това, което аз мога да коментирам, е това, което прави българското правителство по отношение на това да гарантира енергийната сигурност на страната.

Водещ: Той посъветва европейските лидери, за да кажем за хората, които не са го чули, да не правят като нас.

Теменужка Петкова: Аз смятам, че темата, свързана с проекта "Южен поток" е назад във времето. Ние трябва да гледаме напред. Това, което ние правим, това, което прави премиерът Борисов, правителството, това, което правим всички ние, колегите от парламента, е свързано с това на първо място да гарантираме енергийната сигурност на нашата страна, и на второ място да направим така, че България да запази своето ключово място на газовата карта на Европа.

Водещ: А това като си купуваме по-скъпо от турците с транзита, който ще се прибави ли ще стане?

Теменужка Петкова: Кое да стане?

Водещ: Така се твърди, че ако взимаме от "Турски поток" заради транзитната такса, която ще се прибави, всичко при нас ще дойде по-скъпо, отколкото ако беше минало през нас.

Теменужка Петкова: Не, не бих казала. Разбира се, в момента се извършват сериозни анализи, водят се разговори по тази тема. Това, което трябва да знаят българските граждани е, че на нашия стремеж да постигнем своята енергийна сигурност и да гарантираме своето стратегическо място на газовата карта на Европа преминават през това защитим нашите национални интереси от една страна, и от друга страна да спазваме стриктно европейското законодателство.

Водещ: Ето за това искам да ви питам сега. Понеже много политически лидери се изказа на тази тема – лоялност към Европа и към европейски ценности, към днешна дата можем ли да кажем следното: Европейският съюз имаше проблеми с "Южен поток", но сега с "Турски поток" няма проблем, и с това да се взима оттам?

Теменужка Петкова: За да бъдем коректни, трябва да кажем, че Европейският съюз имаше проблеми с проекта "Южен поток" по отношение на две направления, и те са много ясно посочени в писмо на Европейската комисия до българското правителство от 2 юни 2014 година. Проблемите, които Европейската комисия вижда в проекта "Южен поток" тогава са: на първо място, в областта на обществените поръчки, че не се прилага законодателството в областта на обществените поръчки, и на второ място, тези притеснения на Европейската комисия са свързани с нарушения по отношение на третия либерализационен пакет. Така че мотивите на Европейската комисия са ясно посочени. И тогава българското правителство е предприело съответните действия, като тогавашният премиер г-н Орешарски със свое писмо е наредил всякакви действия по отношение на този проект да бъдат спрени, тъй като сами разбирате, че това би означавало нова наказателна процедура срещу България.

Водещ: Добре, в такъв случай ви питам – има ли проблем Европейският съюз, ако кандидат-инвеститорите за АЕЦ "Белене" са от Китай, понеже нали такива кандидати имаме сега?

Теменужка Петкова: Аз не мисля, че би имало проблем, ако инвеститорите за проекта АЕЦ "Белене" са от Китай, тъй като всяка една държава-членка има правото сама да определя своя енергиен микс. Отделно от това бяхме свидетели на формата, който беше проведен тук, в България – формата 16+1, знаем всъщност, че България може би е на опашката на тези държави, които имат инвестиции от страна на Китай. Ако не ме лъже паметта, водещо е мястото на Великобритания, Германия, Гърция. Така че аз мисля, че не би следвало да има проблем в тази посока.

Водещ: Поне 5 теми остават извън този разговор заради времето, което ни ограничава, но не мога да не ви попитам за следното: намерението за обединение на АЕЦ "Козлодуй" с ТЕЦ "Марица Изток 2", което вече беше гледано на работна група – много чувствителна тема. Делян Добрев слушах да говори за ползите от такова сливане, критиците говорят обаче тъкмо за обратното, поне що се отнася до това, че АЕЦ "Козлодуй" е печелившо предприятие, и по-скоро няма да му се отрази добре подобно сливане. Вие какво мислите по темата?

Теменужка Петкова: Вие знаете, че темата, свързана с нормалното функциониране ТЕЦ "Марица Изток 2" е изключително важна, както за сектор "Енергетика", така и за цялата икономика на страната. Това е централата, която всъщност има ключово значение за енергийната сигурност не само на България, но и на целия регион. Затова и в Министерство на енергетиката беше създадена работна група. В рамките на тази работна група ние ще търсим решение по отношение на това как да бъде запазена дейността на ТЕЦ "Марица Изток 2", като се има предвид рязкото покачване на цените на въглеродните емисии, които ТЕЦ 2 трябва да закупува, за да може да работи и да функционира нормално. За информация само трябва да кажа това, че в началото на годината цените на емисиите бяха 8 евро, а преди броени дни те достигнаха 25 евро. Тоест, ако тези цени се запазят в тези рамки, това означава, че през март 2019 година ТЕЦ "Марица Изток 2" трябва да плати 466 млн. лева, за да може да работи през следващата година. Сами разбирате, че това е един много сериозен проблем. Той е проблем не само за България, но и за други държави-членки, които също формират своя енергиен микс основно от въглищни централи. В рамките на тази работна група се обсъждат различни варианти, различни сценарии, обсъжда се и този вариант, за който и вие споменахте, и който предизвика много бурна реакция в българското общество.

Водещ: Така е.

Теменужка Петкова: Това, което аз мога да кажа и моето лично мнение е, че такъв един подход не би бил в състояние да реши проблема. По-скоро би създал допълнително проблеми, които в следващата може би една година ще бъдат не по-малко сериозни от този, пред който сме изправени сега. Използвам случая, за да уверя и българските граждани, да уверя и колегите от сектор "Енергетика", че никой няма да вземе решение, което ще постави под риск сигурността на енергийната система и ще постави под риск дейността на едно или друго енергийно предприятие.

Водещ: На интересно място приключва нашият разговор, но с идеята да продължи, защото останаха още много теми.

Теменужка Петкова: Разбира се.

Водещ: Благодаря ви.