Водещ: Министърът на енергетиката Теменужка Петкова ще чуем сега в "Неделя 150". Здравейте, г-жо Петкова.
Теменужка Петкова: Здравейте.
Водещ: Много важни уточнения трябва да направим, разбирам, че разговорът за детайлите по договорките в Москва все още е на много ранен етап, но все пак интересно е да знаем до колко заявеното намерение за обръщане на тръбата, на едната тръба на "Турски поток" към България би могло да отведе газ в хъб "Балкан", Балканския газов хъб, който страната ни подготвя. Дали Русия би била съгласна на този вариант или договореното е само за транзит на руски природен газ по тази тръба към Европа?
Теменужка Петкова: Вие правилно отбелязахте, че беше поставено само началото в рамките на срещата, която беше проведена на най-високо ниво между премиера Бойко Борисов и президента Владимир Путин. Среща, която премина в един изключително откровен, прагматичен, конструктивен диалог. Диалог, който приключи с конкретен резултат и конкретния резултат е ясното политическо послание от страна на президента Путин, от страна на премиера Борисов за това, че част от "Турски поток" ще преминава през България. Мисля, че това е една изключително добра новина. Новина, която слага едно много добро начало, но от тук нататък предстои работата по техническите детайли, по правните детайли на един такъв проект, нещо, което предстои да уточним както на ниво министри, така и на ниво дружества, "Газпром", "Булгартрансгаз", така че предстои ни изключително много работа. Що се отнася до това каква част от природния газ, който ще идва от "Турски поток" ще бъде транспортиран, каква част ще бъде търгуван през т.нар. "Газов хъб" на територията на България, което на практика представлява налична инфраструктура за това да можем да осигурим доставки на природен газ от различни източници и от друга страна представлява една платформа за търговия на природен газ, но това каква част от този природен газ ще бъде транспортиран, каква част от него ще бъде търгуван, предстои да разберем, да бъде уточнено именно в рамките на тези разговори, които от тук нататък предстои да проведем.
Водещ: Възможно ли е обаче да има комбинация между транзитирането и търгуването, защото възниква въпроса какво се е променило от гледна точка на изискванията на третия енергиен пакет на ЕС от времето на проекта "Южен поток" и сега на "Турски поток"? Настояването на Русия да бъде единствения доставчик на газ за тези тръби влизаше в колизия с европейските изисквания. Сега този газов хъб би могъл да изиграе ролята на алтернатива на източниците.
Теменужка Петкова: Всичко това, което българската страна ще предприеме като действия, разбира се, ще бъде изцяло съобразено с европейското законодателство. Аз вече имах възможност да споделя с Ваши колеги, че така много напоследък се коментира темата, че едва ли не нищо не е подписано на срещата на 30 май, че всъщност тя е без резултат. И тук искам само да припомня няколко факти от миналото и няколко уроци, които би трябвало да сме си научили. Нашата цел не е да подпишем някакъв договор и след това да се чудим какво следва от него и да понесем определени рискове и негативи, които той би могъл да донесе ако всеки един детайл не е обмислен. Ние нямаме необходимост от "n на брой" първи копки или "n на брой" първи заварки. Ние имаме необходимост от едно устойчиво решение. За да бъде взето такова устойчиво решение, всеки един елемент, всеки един детайл трябва да бъде много ясно прецизиран и обоснован. За това, пак ще си позволя да повторя, предстои много сериозна работа, всичко онова, което правим заедно с нашите партньори от руска страна, разбира се, ще бъде изцяло съобразено с изискванията на ЕК по отношение на правилата за конкуренция, по отношение на правилата, свързани с природния газ и по отношение на цялостната визия и концепция на ЕС по отношение на енергетиката. Само ще отбележа и това, че съвсем наскоро стана ясно, че "Газпром" и ЕК са постигнали съгласие, са постигнали споразумение по антимонополното дело, което ЕК водеше срещу "Газпром". Това също е един много добър знак, един много добър индикатор за това, че е налице диалог, че е налице разбиране, че е налице определена договореност, която е постигната между ЕК и "Газпром" по много важни, определени елементи от тези ключови взаимоотношения.
Водещ: Не знам дали, г-жо министър, имахте възможност да слушате предишния ни разговор с президента Георги Първанов. Той каза, че за разлика от мнозина висши европейски политици Путин дори и да не подпише с нас договор, ако е поел ангажимента, ако е обещал дори на думи, то това се изпълнява. От друга страна руски интерес е да транзитира газ по "Турски поток" до Сърбия и Унгария, който вече е договорен и в този смисъл нашето положение на пътя на тези тръби също ни гарантира, че вече поетите политически ангажименти на срещата в Кремъл ще бъдат изпълнени. Въпросът е как да добавим (???) стойност към тази перспектива. Вие казвате, че много ще се работи и групи съвместни ще решават къде да са тръбите, само транзит ли или към хъб Балкан. Има ли България коз в тези разговори?
Теменужка Петкова: Аз имах честта да присъствам на всички разговори на премиера Борисов, които бяха проведени в рамките на това посещение на Москва и смея да твърдя, че това, което чух и това, което всички ние чухме на пресконференцията и от президента Путин, и от премиера Борисов, наистина затвърждава на визията, че е поет политически ангажимент, че е налице политическо съгласие от най-високо ниво във връзка с възможността да се реализира един такъв проект. Това обаче, което трябва да знаем ние е, че, разбира се, Русия има интерес да продава руския природен газ в Европа, ние също пък имаме своя интерес, който трябва да знаем какъв е. Той е България да остане фактор на газовата карта на Европа. За това в рамките на тази среща премиерът Борисов много ясни и отчетливо постави и нашия национален интерес. И смея да твърдя, че от тук нататък имаме една ясна визия как той да бъде защитен, защото с реализацията на проекта "Турски поток" на практика една голяма част от транзита, който към настоящия момент преминава през България, всъщност вече няма да преминава, ако ние не направим така, че да постигнем такива резултати, които да ни дадат възможност да не се окажем заобиколени от големите инфраструктурни проекти в областта на природния газ, които се осъществяват около нас. Всички имат интерес, разбира се, този наш интерес е пречупен през призмата на нашето европейско семейство, през нашите приоритети на ЕС в областта на енергетиката, но на първо място трябва да стои нашия национален интерес и той много ясно беше заявен, беше очертан от премиера Борисов именно в рамките на тази среща.
Водещ: Тази визия за нашия интерес е много важна, защото в Кремъл чухме г-н Борисов да казва, че това, че сме били най-дисциплинираните европейци, всъщност ни е оставило извън газовата карта на Европа и точно за това сега очакваме някакъв вид компенсация. Това може би е нашата засилена позиция сега, няколко години по-късно.
Теменужка Петкова: Ами Вие всички си спомняте как беше спрян проекта "Южен поток", той беше спрян с едно писмо от страна на ЕК и стартирането на наказателна процедура срещу България. Като мотивите на ЕК да спре проекта "Южен поток" са много ясно посочена в тази кореспонденция, която се води. Тя е от юли 2014г. и там е посочено, че проектът "Южен поток" се спира, трябва да бъде спрян поради наличие на много сериозни нарушения в областта на обществените поръчки и неспазване на европейското законодателство в областта на обществените поръчки. Това е аргументът, с който ЕК спира проекта и всъщност стартира наказателна процедура срещу България.
Водещ: Добре, ако сега уроците са научени, чухме политиците ясно да поемат и вина, да отчитат грешки, сега можем ли да сме по-спокойни и за другия важен енергиен проект, този на АЕЦ "Белене"? Набъбва списъка на потенциалните инвеститори за този проект, а парламентът се бави, г-жо Петкова, със свалянето на мораториума на строежа на втората атомна централа. Чухте ли това изявление на г-н Цветанов, който казва, че ГЕРБ няма позиция и може и да не гласува единно за свалянето на този мораториум и бързането от друга страна на БСП да внесе искането, с което да подпомогне правителството да действа експедитивно по казуса "Белене"?
Теменужка Петкова: Ами през месец март тази година българския парламент единодушно, с пълно единодушие възложи на министъра на енергетиката да разработи доклад, да предложи конкретни варианти, свързани с възможността да бъдат реализирани активите на проекта АЕЦ "Белене" при така, ясно определени параметри. Това, което изпълнителната власт направи в изпълнение на това решение, беше да формира работна група в Министерство на енергетиката, която включваше много широк спектър от експерти във всички области, свързани с ядрената енергетика. От АЕЦ "Козлодуй", Националната електрическа компания, Електро-енергиен системен оператор, държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", Български енергиен холдинг. Всички експерти, участвали в подготвянето на тези варианти и в рамките на срока, който парламентът ни беше определил, той е 30 юни, ние, така, доста по-рано успяхме да се справим с тази задача. На 16 май аз внесох в Министерски съвет този доклад с предложеният от мен вариант, който аз смятам, че към този момент е най-подходящ, колегите от Министерски съвет ме подкрепиха и на 17 май аз депозирах доклада в НС. Нататък, разбира се, е изцяло в правомощията и в компетентността, и волята на суверена да прецени дали предложението, което е направено, се оценява като удачно, като добро към този момент. И какъвто мандат получим от българския парламент, това ще предприемем като действие. Не смятам, че колегите от парламента се бавят във връзка с това решение, защото, както споменах, на 17 май беше депозиран доклада. Както знаете, този доклад трябва да бъде анализиран и от Комисията по енергетика. В четвъртък тази седмица имаше такова заседание на енергийна комисия, на което и аз бях поканена, на което представих доклада с различните варианти. Получи се една според мен много добра дискусия, поставиха се много въпроси, на които аз се опитах да дам адекватен отговор, но разбира се, има още много какво да се обсъжда в тази посока. Очаквам българския парламент да вземе своето решение и съответно да ни даде мандат, какъвто мандат избере суверена, в тази посока ще вървим.
Водещ: Малко ме притеснява тази Ваша примиреност пред решението, каквото и да е, защото вече стана ясно, че най-лошият вариант би бил да не правим нищо. Да притежаваме оборудване два реактора, да сме похарчили, колко са общо към момента? Над 3 милиарда за лицензирането на площадката, за подготовката и да не правим нищо. В същото време, ако ми позволите, да очертаем поне грубо рамката на един бъдещ проект ако мораториумът падне. България предоставя площадка, разрешение от ЕС, реактори, но без държавни гаранции и без договори за изкупуване на енергията, произвеждана от бъдещата централа. Търси инвеститор и иска 51% от собствеността. Така ли, правилно ли очертавам?
Теменужка Петкова: По отношение на моите позиции и това дали съм примирена аз или не, само искам да отбележа следното – в доклада, който съм депозирала в Министерски съвет и колегите одобриха и ме подкрепиха, аз много ясно съм посочила какво смятам за най-удачно в този момент по отношение на фактическата ситуация във връзка с оборудването за проекта АЕЦ "Белене". Наред с това съм посочила и възможните рискове и изключително негативни последици, които биха настъпили, както за Националната електрическа компания, така и за Българския енергиен холдинг, така и за целия енергиен сектор на страната, ако не се прави нищо, просто ако не се предприемат никакви действия. Заедно с това съм описала и ангажиментите на съответните отговорни институции, в случая – Министерство на енергетиката, ако се стигне до такъв тип негативни последици или се за дадат предпоставки, че това оборудване, което имаме и струва милиарди, на практика бъде оставено да погине. Това носи със себе си много сериозни отговорности. Така че…
Водещ: За това си мисля, че трябва да се борите за всеки глас в Народното събрание.
Теменужка Петкова: Моля?
Водещ: За това си мисля, че трябва да се борите за всеки глас, да провеждате кампания по убеждаването на депутатите в…
Теменужка Петкова: В рамките на енергийна комисия в четвъртък аз споделих моето мнение много ясно, много открито, много откровено. Това, което съм написала, аз съм се подписала под него и думите си. Що се отнася до бъдещата конструкция ако българският парламент вземе подобно решение и даде мандат на правителството да работи в тази посока, разбира се, това, което ние предлагаме като вариант, е свързано с възможността да се търсят варианти за реализация на проекта, но при много ясно лимитирани параметри. На първо място да не се предоставя държавна гаранция, на второ място да няма дългосрочен договор за изкупуване на електрическа енергия и съответно да бъдат обособени активите и пасивите във връзка с проекта в една отделна компания, т.е. проекта да бъде реализиран на пазарен принцип. Тук искам да отворя една скоба и да поясня за българските зрители, че всъщност и в рамките на предишния проект за реализация на втора атомна централа, никога не е стоял въпроса за предоставяне на държавна гаранция или за сключване на договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия, но конструкцията е същата – процедура по избор на стратегически инвеститор, т.е. българската държава и тогава, и сега е знаела, че няма такъв ресурс, който да й позволи сама да реализира такъв един проект. Така че конструкцията е същата, но този път ние имаме вече активи, имаме два реактора, имаме площадка, имаме лицензи, имаме всички необходими разрешителни документи за стартирането на такъв един проект. Всичко това ще бъде оценено, тъй като трябва да се направи оценка на тези активи – материални и нематериални. Тази оценка ще ни даде възможност да видим какъв дял бихме могли да притежаваме от една такава компания. Това, с което ние можем да участваме, е наличните активи във връзка с АЕЦ "Белене".
Водещ: Разбрах Ви. Има и още нещо важно, което дава разлика от тогава и сега, а то е наличието на няколко потенциални инвеститори. Вашият колега Томислав Дончев, вицепремиера Дончев, каза, че има и четвърти инвеститор освен известните ни трима – Китайската държавна електрическа компания, Френската "Фратом" и "Росатом". Сега се появява и четвърти. Можем ли да кажем, ако не името му, то поне от кой регион на света идва?
Теменужка Петкова: Тъй като нямам оторизация да говоря от името на компанията, все пак не сме оторизирани да огласяваме нейното име. Предполагам, че скоро може би следващите дни, ще можем да дадем по-голяма конкретика.
Водещ: От изток или от запад поне да ни кажете?
Теменужка Петкова: Но наистина има писмено заявен такъв интерес. Просто нямам такава оторизация да говоря от името на компанията или да споменавам имена. Така че нека за сега запазим мълчание по този въпрос, много скоро ще знаете.
Водещ: Аз очаквах географски да ни кажете – континент или посока на света.
Теменужка Петкова: Нека да не коментираме нищо на този етап.
Водещ: Добре, завършваме с два времеви ориентира. Колко време имаме, за да извървим процедурата в парламента по свалянето на мораториума. Оценките, за които говорихте, преговорите с потенциалните инвеститори, за да задвижим проекта АЕЦ "Белене" и колко пък очаквате във времето да продължат техническите уточнения и разговори за тръбата на "Турски поток".
Теменужка Петкова: По отношение на АЕЦ "Белене" всичко зависи от това кога ще бъде разгледан този въпрос в пленарна зала в НС…
Водещ: Кога трябва да бъде разгледан, за да бъде разумно?
Теменужка Петкова: Да, мисля, че в рамките на тази седмица, която предстои, ще има подобен дебат в пленарна зала, така че очаквам едно такова решение, или каквото и да е решение на българския парламент, да е факт в рамките на тази седмица. Колегите от парламента имат своя програма, тя е доста натоварена, така че когато те преценят и когато програмата на българския парламент позволява, това ще стане факт, но моята информация е, че това ще стане факт в рамките на следващата седмица…
Водещ: Да ги окуражим да го направят тогава…
Теменужка Петкова: Що се отнася до самата процедура по избор на стратегически инвеститор, това е също един така, сложен процес. Ако се даде зелена светлина и се върви в тази посока, това ще означава, че трябва да бъде разработена процедура, която процедура трябва да бъде с много ясни, много обективни критерии, но да даде възможност за максимална публичност, максимална прозрачност при избора на стратегически инвеститор и само в рамките на такава процедура ние може да проверим до колко реален е наистина този инвеститорски интерес, който се заявява до настоящия момент. Но това ще отнеме също може би няколко месеца работа. По отношение на разработването на процедурата, стартирането на процедурата, на за да бъдем абсолютно пунктуални, абсолютно сигурни в нейната така, прозрачност, наистина ще трябва да се поработи в тази посока, но ние имаме готовност от Министерство на енергетиката, колегите от БЕХ, ще мобилизираме усилията си и ще се справим в максимално кратки срокове.
Водещ: Да кажем 2019г е реалистичен срок и за газовия проект…
Теменужка Петкова: А по отношение проекта за разклонение на "Турски поток" към територията на България, както споменах и в началото на нашия разговор, предстои доста работа с нашите колеги. От тук нататък първо трябва да се започне с често техническите въпроси – трасе, други технически детайли от един проект, правната рамка, която е също изключително важна и, разбира се, строителство, ако се тръгне в тази посока, което ще отнеме доста време, може би в рамките на следващата година – година и половина до две ще има много…
Водещ: Да тези уточнения са много важни, защото бързичко върви строежа на морската част на тръбопровода. Става дума за оставащи 130 км до излизането му на турския бряг. Явно ще трябва вече да хванем темпото на този проект, който не е наш, но към който имаме огромното желание и надежда да се присъединим. Благодаря Ви за участието в "Неделя 150".
Теменужка Петкова: Аз също благодаря.
