Водещ: За енергетика ще говорим в следващите минути. Втори китайски инвеститор заяви интерес за изграждането на АЕЦ "Белене", този път, това е CNNC – най-голямата държавна енергийна компания в Китай. Представители на компанията имаха среща с министър-председателят в оставка Бойко Борисов и с членове на правителството в оставка. Каква ще е съдбата на централата в Белене, оттук нататък? Колко са офертите за използването на газопровода между България и Гърция? Как енергийното министерство и БАН ще си сътрудничат в бъдеще? И още – каква е оценката за секторът енергетика в края на правителството "Борисов 2"? В студиото е енергийният министър Теменужка Петкова, здравейте.
Теменужка Петкова: Здравейте.
Водещ: Пореден китайски инвеститор проявява интерес към българската енергетика, не само към АЕЦ"Белене", а по принцип. Знак за какво е това?
Теменужка Петкова: Ами, преди да кажем знак за какво е това, бих желала да също да поздравя именниците днес – да им пожелая от сърце здраве, успехи и нека Свети Никола да закриля всички нас.
Водещ: Дано.
Теменужка Петкова: По отношение на вчерашната среща, която имахме при премиерът Борисов, с най-голямата държавна китайска компания, която се занимава с ядрена енергетика. Стана ясно, че тази китайска компания проявява интерес към проекта АЕЦ"Белене" и възможността той да бъде реализиран. На тази среща премиерът Борисов, вицепремиера Дончев и аз, заявихме твърдо позицията на българската страна, че такъв един проект ние виждаме да бъде изграден единствено и само на пазарна основа. Проект без държавни гаранции, без договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия и, разбира се, с много силното присъствие на стратегически инвеститор. От страна на представителите на компанията беше заявено, че те са склонни и биха желали да се обсъжда този вариант, при условията, които ние поставихме. Но това, разбира се, предстои да се случи. Най-важното, което трябва да се случи в рамките на следващите няколко дни, е на първо място, НЕК да плати своето задължение към"Атомстройекспорт" по решението на международният арбитраж. Това плащане ще се извърши до края на тази седмица, знаете, че то стана възможно затова, защото българският парламент, българското правителство взеха съответните решения. Беше гласуван специален закон във връзка с плащането на задълженията на НЕК, беше осигурено и финансиране под формата на възмездна финансова помощ от държавния бюджет, която НЕК ще върне след 7г. Но, за да станат възможни всички тези неща, за да стане възможно предприемането на тези действия в сравнително кратки срокове…
Водещ: Ни трябваше зелена светлина от Европа…
Теменужка Петкова: …да бъде осигурен ресурса, да. На първо място, това стана възможно, затова, защото публичните финанси в България през последните 2г. се управляват изключително добре и изключително успешно. И това ни позволи да бъде заделен този ресурс, това е над 1,2 млрд., който всъщност ще ни позволи НЕК да плати своето задължение.
Водещ: Т.е. оттук нататък руснаците спират да имат съдебни претенции към АЕЦ"Белене"?
Теменужка Петкова: Ами, още в краят на месец октомври, на 26.10 ние подписахме споразумение между"Атомстройекспорт" и НЕК. В което споразумение"Атомстройекспрот" и НЕК се договориха ,че ако НЕК издължи своето задължение до 15.12. т.г., то"Атомстройекспорт" се отказва от всички лихви, които се дължат от датата на излизане на решението, т.е. от 14.06 до датата на плащане. Това са лихви в размер на 23,8 млн. евро, които лихви ще бъдат на практика опростени. Ние се споразумяхме затова и"Атомстройекспорт" ще изпълни този свой ангажимент, ако НЕК плати до 15.12, нещо, което ще се случи със сигурност. Наред с това, аз имах възможност и преди това да спомена, че ние отправихме искане за корекция към Международният арбитраж по отношение размерът на лихвите, които бяха изчислени в това арбитражно решение. Международният арбитраж уважи 4 от нашите 7 претенции и лихвите всъщност са редуцирани с още 21 млн. евро. Така, че, в резултат на това, което предприехме ние като действия, българското правителство, успяхме да спестим на българските данъкоплатци близо 90 млн. лв. И успяхме да подпишем споразумение с"Атомстройекспорт", в което те декларират, че се отказват от инвестиционни спорове срещу българската държава, което напълно защитава интересите на страната.
Водещ: Какво се случва с реакторите – доколкото знам, единият е на 100% готов, другия е на 90. Оттам нататък, държавата ли е собственик на тези реактор и руснаците могат ли да се месят в бъдещи сделки?
Теменужка Петкова: В преговорите, които проведохме с"Атомстройекспорт" и с"Росатом" ние много ясно дадохме да се разбере, че всъщност плащането ще бъде извършено, едва когато ние имаме яснота и видим, на практика, произведеното оборудване. Вече втора седмица експерти от НЕК, от АЕЦ"Козлодуй" са в Руската федерация и там правят инспекции във всеки един от заводите, където се намира нашето оборудване. Това, което мога да кажа за българските граждани и за тяхна информация е, че оборудването е там, произведено е. В момента се инспектира от наша страна и колегите от"Атомстройекспорт" и от"Росатом" удържаха на своята дума, и дадоха възможност ние наистина да направим инспекция на произведеното оборудване. Така, че преди плащането всъщност да сме сигурни, че това, което плащаме действително е произведено и то отговоря на съответните изисквания за качество.
Водещ: И след като го платим, обаче, какво се случва с него?
Теменужка Петкова: След като го платим оборудването става собственост на НЕК. Това е един реален актив срещу това което ще платим, ние ще получим един актив, който актив представлява оборудването с дълъг цикъл на производство. Оттук нататък, нашата визия като правителство във връзка с възможността за по нататъшно развитие на този проект предвиждаше - надявам се и колегите в следващо правителство, ако българският народ не ни даде на нас отново кредит на доверие – да продължат тази линия, защото смятаме, че тя наистина е най-правилната в тази ситуация. Нашата идея и нашата цел беше да отделим, след като платим, разбира се, тези активи – да отделим активите на площадката на АЕЦ"Белене", активите, които сега ще придобием след плащането като оборудване с дълъг цикъл на производство в една отделна проектна компания. И тази проектна компания да бъде продадена чрез една открита, публична процедура по реда на Законът за приватизация и следприватизационен контрол.
Водещ: И ето, тук идват евентуалните китайски инвеститори?
Теменужка Петкова: Точно така. Както и аз, и премиерът, и вицепремиера Дончев нееднократно сме заявявали, има такъв интерес, инвеститорски интерес от различни компании. Този инвеститорски интерес за да бъде проверен окончателно, трябва да мине през тази законова процедура по приватизация. Тъй като това трябва да се извърши в рамките на една публична процедура, която отговоря на всички изисквания на българското законодателство и такава процедура трябва да стартира. И вече тогава можем да кажем със сигурност, какъв е реалният инвеститорски интерес. Но това, което вече споменах, това, което и вчера най-голямата китайска компания, която се занимава с ядрена енергетика демонстрира, този интерес. Аз съм сигурна, че ако се обяви една такава процедура тя ще приключи с успех.
Водещ: Практически какво означава влизането на една такава голяма, азиатска компания на българският енергиен пазар, до какво би могло да доведе тази инвестиция, не малка?
Теменужка Петкова: Ами, както и вие знаете, и българските граждани, нашата позиция по отношение на възможността за изграждане на нова ядрена мощност, е много ясна и много категорична. Първо, българската държава няма необходимият ресурс за да изгради сама нова ядрена мощност. Това, смятам че се доказа и в годините назад, и сега е факт. И преди е било ясно, че такъв ресурс няма за да бъде изграден АЕЦ"Белене", неслучайно още през 2007-2008г. е търсен стратегически инвеститор за този проект. Беше намерен такъв инвеститор, той се оттегли, знаете поради какви причини. Но така или иначе, българската държава няма ресурса сама да изгради такъв един проект. От друга страна, изграждането на нова ядрена мощност, разбира се, означава доста сериозни положителни реакции, по отношение на българската икономика, на заетостта. Ще бъдат ангажирани много на брой български компании, които ще работят по изграждането на един такъв проект…
Водещ: Като подизпълнители…
Теменужка Петкова: …като подизпълнители, ще бъде ангажирана работна ръка. Наличието на такава нова ядрена мощност, всъщност е един много добър икономически знак, така, че това ще бъдат плюсовете от изграждането, реализирането на един такъв проект. Но при всички случаи трябва да е ясно, че такъв един проект трябва да се реализира не на всяка цена, такъв един проект трябва да се реализира единствено и само, ако той има своята икономическа обоснованост. Ние не можем да си позволим повече, оттук нататък, да влагаме ресурс на българските данъкоплатци, да влагаме публични средства в изграждането на такива проекти, просто защото някой иска да има такъв проект. Не, такъв проект трябва да има единствено и само, ако той отговаря на всички изисквания и защитава в максимална степен интересите на страната, и бъде икономически обоснован.
Водещ: Един друг голям икономически и енергиен проект – 5 обвързващи оферти бяха получени на дългосрочна база, на завършилата на 30.11 обвързваща фаза на пазарният тест на газопровода между Гърция и България. Покриха ли се очакванията на министерството, можем ли да кажем, че втората фаза на този пазарен тест на проекта е била успешна?
Теменужка Петкова: Ами със сигурност можем да кажем, че втората фаза на пазарният тест за интерконектора Гърция – България е успешна. Тя е успешна затова, защото капацитетът, който беше обявен за търга за втората фаза на пазарния тест, който е 2,7 млрд. – 1,57 млрд. газ беше ангажиран като капацитет. Това, което е важно българските зрители да знаят е, че към настоящия момент има проявен интерес от още няколко компании, които не са участвали в първата фаза на пазарният тест, което не им дава възможност да се включат и на етап втора фаза на пазарния тест. В тази връзка, ние обсъждаме възможността този капацитет, който остана нерезервиран да бъде обявен отново търг, който да даде възможност на тези компании да се явят отново и да участват в ангажиране на капацитет в проекта за изграждане на междусистемна връзка Гърция – България.
Водещ: Какво следва оттук нататък с интерконектора?
Теменужка Петкова: Ами, оттук нататък следва, след провеждането на втората фаза и нейният, надявам се, успех и още по-голям успех след вземането на едно такова решение за нов търг, който да даде възможност за резервиране на капацитета, да стартира и процедурата за възлагане на обществена поръчка свързана със строителството на този интерконектор. Това, което е важно българските зрители да знаят е, че по отношение на реалната диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, това, което правителството беше начертало в своята програма, в областта на енергетиката, ние успяхме в голяма степен да изпълним. Обещахме и поехме ангажимент, че ще се работи за реална диверсификация и това е факт. Ето, интерконекторът Гърция – България, проект, който беше забавен години наред, сега е във фаза, в която няма шанс той да не се реализира. Процесът е до такава степен вече напреднал, че този интерконектор, изграждането на интерконекторът Гърция – България, е необратимо. Отделно от това, на 11.11 т.г. беше открит и въведен в експлоатация и първият интерконектор в историята на България, това е интерконекторът с Румъния. Ето това са стъпки за реална диверсификация. И, ако години наред само се говореше за реална диверсификация, и за възможността ние да имаме различни източници за доставка на природен газ, то ние, в рамките на тези 2г. успяхме да предприемем реални стъпки, и те се виждат.
Водещ: Добре, след малко ще поговорим още за това, какво постигна министерството в рамките на тези 2г. Иска ми се, преди това да обсъдим тази вчерашна среща с новия председател на БАН. Заявихте, че ще сътрудничите с тях, какво точно включва това сътрудничество между енергийното министерство и Академията на науките?
Теменужка Петкова: Вчерашната среща при премиера Борисов, с новият председател на БАН беше изключително полезна. В тази среща ние успяхме да обменим мнение по отношение на това, как бихме могли, Министерство на енергетиката конкретно и БАН, да сътрудничат в един изключително важен сектор за българската икономика, какъвто е енергетиката. Но енергетиката е важен сектор не само от гледна точка на икономиката, тя е изключително важен сектор и от гледна точка на националната сигурност. Ето защо, българската енергетика се нуждае изключително много от устойчивост при своето развитие. Т.е. съществуват рискове, ако дадено правителство се смени, а пък всъщност посоката, която е зададена е правилната, то следващото правителство, ако смята, че тази посока не е правилна или имат друга визия по този въпрос, просто линията да бъде променена. Ето защо, аз смятам, че едно такова сътрудничество с БАН по областта на стратегията в сектор енергетика, е изключително важно. Изключително важно е българската енергетика да получи информация, която е базирана на научни изследвания, която е на база на едни реални, достоверни източници за развитието на сектора в една дългосрочна прогноза. Това е изключително важно и аз смятам, че нашето сътрудничество ще намери място именно в тази област. Ето, най-пресният пример с проекта АЕЦ"Белене" – много са гласовете За, много са гласовете Против изграждането на една такава нова ядрена мощност. Аз смятам, че БАН разполага с необходимият научен потенциал, който да даде възможност тя да се произнесе, доколко е правилно да се върви в едната или в другата посока. Като същото нещо се отнася и по отношение на въглищните централи в България - знаете, че след споразумението миналата година в Париж, нещата много се промениха в този сектор. Ето защо, на българската енергетика ще и бъде необходимо тя да разполага с една наистина надеждна, и научно обоснована информация и в тази посока. Така, че ние виждаме сътрудничеството с БАН в тази посока. Тук ще се включи, разбира се и БЕХ, който има възможността да възложи, съответно чрез договор, изработването на такава една стратегия, свързана със сектор енергетика.
Водещ: Сега, ако излезем от секторът енергетика и политически погледнем на тази среща вчера, БАН ще получи 8,3 млн. лв. целево финансиране от правителството за следващата година. Не е ли това вид извинение за тези 10 млн., които трябваше да бъдат дадени на науката в Бюджет 2017?
Теменужка Петкова: Нашето правителство винаги е подкрепяло и твърдо стои зад БАН, и високо оценяваме функцията на БАН. Потвърждение затова е и вчерашната среща при премиерът Борисов, с новия председател на БАН.
Водещ: Правителството да, но парламентът не…
Теменужка Петкова: Така, че ние обсъдихме какви са възможностите за предоставяне на определен ресурс, за съвместна работа с БАН и отделните сектори от българската икономика. Така, че мисля, че това, което вчера успяхме да постигнем като отговорност и като визия за нашето бъдещо сътрудничество, опровергава всякакви тези, че нашето правителство има някакво, видите ли, специално отношение към БАН. Не, това не е така, ние дълбоко уважаваме и ценим усилията и научният потенциал на БАН.
Водещ: Реална наука поиска Менда Стоянова, когато говореше за бюджетът на БАН – тези 8,3 млн. ще помогнат ли за това, науката у нас да стане реална?
Теменужка Петкова: Ами аз мисля, че тези средства които са заделени, разбира се, че ще помогнат. Но има и нещо друго, което е важно – разбира се, както във всеки един друг сектор, така и в областта на науката, определено има нужда от конкретни действия, конкретни реформи, които да дадат наистина един реален продукт. Аз съм сигурна, че това, което БАН и съответно правителството вчера коментира, като бъдещи взаимоотношения, ще даде възможност именно за това.
Водещ: Идва зима, май Никулден е много подходящ ден да говорим за това, което ще ни се случва през следващите месеци. Миналата година станахме свидетели на едни много неприятни кризисни моменти, свързани със снега и електропреносната мрежа. Как тече подготовката за зима 2016/2017?
Теменужка Петкова: Нашето правителство създаде една добра традиция по отношение на проверките за готовността на електроразпределителните предприятия…
Водещ: Какво показват проверките сега?
Теменужка Петкова: И електроенергийния системен оператор. По отношение готовността им за есенно-зимния сезон. Знаете, че през есента на 2015 и сега през есента на 2016-та година Министерството на енергетиката извърши проверка във всички електроразпределителни предприятия - и трите ЕРП-та и електроенергийния системен оператор. Проверката, която нашите експерти извършиха, показва, че и трите електроразпределителни дружества и електроенергийния системен оператор са предприели необходимите действия и е на лице готовност за есенно/зимния сезон. Така че българските граждани трябва да бъдат спокойни, че енергийната система на страната е в необходимата кондиция и е готова да посрещне есенно-зимния сезон.
Водещ: Дано да е така. И понеже започнахме с оценката на енергийното министерство каква оценка бихте дали на ведомството, което водите за последните 2 години?
Теменужка Петкова: Лично на мен ми е трудно да дам оценка за моята работа и за работата на моя екип, разчитам на това оценката да бъде дадена от българските граждани и от компетентните хора в областта на енергетиката, които имат поглед върху нещата, които знаят как ние поехме сектор енергетика през 2014 година и какво е състоянието на сектора сега. Това, което аз мога да кажа е, че основният проблем в сектор енергетика беше междуфирмената задлъжнялост и финансовият колапс, в който беше българската енергетика. И понеже за хората е ясно, когато се говори с цифри аз ще кажа само следното – към 31-ви декември 2014 година наличните парични средства на държавната енергетика в рамките на БЕХ бяха в размер на 400 млн. лв.
Водещ: Да, ето това, което виждаме.
Теменужка Петкова: Сега в края на месец ноември наличните парични средства на дружествата от групата на БЕХ са 1 млрд. и 100 млн. лв. и това не е само еднократна извадка или снимка на банковите сметки. От месец февруари 2016 година до настоящия момент наличностите по банковите сметки на дружествата от държавната енергетика са над 1 млрд. лв. непрекъснато. Което означава, че реформите, които бяха извършени в сектор енергетика, са реални, реформите са успешни и аз много се надявам те да продължат и оттук нататък. Друга много важна тенденция, която ние успяхме да обърнем, негативна тенденция в българската енергетика, беше това ,че загубата на БЕХ и на дружествата от държавната енергетика към 31.12.2014 беше в размер на 274 млн. лв., към 31.12.2015 този негативен финансов резултат ние успяхме да го преодолеем и БЕХ приключи финансовата 2015 година с печалба в размер на 29 млн. лв. Сега очакванията, прогнозите за края на 2016 година показват, че БЕХ група, тоест цялата държавна енергетика, ще бъде отново на печалба в размер на близо 7 млн. лв. като тук са отразени и съответно плащанията и разходите във връзка с арбитражното решение за АЕЦ"Белене". Така че аз смятам ,че един от основните проблеми в сектор енергетика, а именно междуфирмената задлъжнялост и финансовият колапс за системата е преодолян. Знаете, че създадохме и Фонд сигурност на електроенергийната система. От създаването на Фонда до настоящия момент сме реализирали приходи в този Фонд над половин млрд. лв. Всички тези приходи отиват в НЕК, дават й възможност тя да компенсира своите разходи, които извършва за изкупуване на така наречената"скъпа енергия", от това пък произлиза и възможността НЕК да може да погасява ритмично своите задължения към производителите на електрическа енергия и към настоящия момент НЕК няма нито едно просрочено задължение към производител на електрическа енергия.
Водещ: От другата страна обаче стои въпросът какво остана несвършено в министерството?
Теменужка Петкова: Разбира се, има и доста неща, които не успяхме да свърши, поради простата причина, че просто времето не ни стигна.
Водещ: Мандатът беше два пъти по-кратък.
Теменужка Петкова: Това, което предстои оттук нататък, е пълната либерализация на пазара на електрическа енергия и либерализацията на пазара на природен газ. Това са много важни неща, които трябва да бъдат довършени оттук нататък. Ние стартирахме…
Водещ: Очаквате ли приемственост специално в енергетиката?
Теменужка Петкова: Много се надявам в енергетиката да има приемственост. Енергетиката има нужда от устойчивост, има нужда от спокойствие, има нужда от разум. Енергетиката трябва да се управлява не с емоция, трябва да се управлява с разум и на база на икономически обосновани решения. Много се надявам колегите, които ще поемат сектора след нас и ако след едни предсрочни избори българските граждани гласуват доверие на някоя друга политическа партия също се надявам те да продължат това, което ние успяхме да положим като основа и да стабилизираме финансово сектора.
Водещ: Благодаря Ви за това, че гостувахте на днешния празничен ден.
Теменужка Петкова: Аз също благодаря.
БНТ, "Денят започва"
