Министър Петкова: Процесът по пълната либерализация на електроенергийния пазар ще се случи плавно през 2016 г.

Водещ: Добър ден в "Неделя 150“ на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Сигурно знаете, че най-важният въпрос за нашите слушатели е има ли опасност от газова криза във все по-студеното време и студената зима, която ни очаква. Газова криза такава, каквато познаваме от 2009 г., след като, както преди шест години, Русия спря газоподаването за Украйна по техни икономически и търговски съображения. Но това пряко засяга Европа и, както прогнозира вчера в ефира на "Хоризонт" проф. Станислав Ткаченко, втората газова криза е почти сигурна за Европа, тъй като Украйна ще бъде изкушена да заделя за себе си от количествата, които Русия транзитира през Украйна за Европейския съюз. Засега не виждаме нито по парното вкъщи, нито по сведения на фирмите, които използват газ, да има някакви проблеми по тръбата, но можем ли да кажем със сигурност, че този проблем е решен?

Теменужка Петкова: Това, което със сигурност мога да кажа към днешна дата, е, че не са налице никакви основания за притеснение, свързани със снабдяването с газ. Доставките към България вървят абсолютно регулярно както по националната газопреносна мрежа, така и по транзитната газопреносна мрежа. Сутринта налягането в транзитната газопреносна мрежа беше между 45 и 46 бар, при договорено 38. По националната газопреносна мрежа налягането е 40-42 бара. Хранилището в Чирен е пълно. Към този момент в хранилището има 444 милиона кубични метра активен газ. Не са налице основания за притеснение, и българските граждани и българската индустрия трябва да бъдат спокойни. Разбира се, ние сме предприели всички необходими действия. Ние имаме и план от два различни плана, които могат да бъдат въведени в действие в случай, че настъпи подобна ситуация. Първата мярка, която предприемаме и следва да се предприеме в такъв случай на промяна в доставките, е преминаване в режим на възможен максимален добив от подземното газово хранилище в Чирен. Наред с това, съществува възможност за създаване на условия за реверсивен пренос на природен газ от Гърция за България през входно-изходната точка Кула–Сидирокастро, като можем да използваме новоизградената технологична връзка между националната газопреносна мрежа и транзитната газопреносна мрежа при компресорна станция "Ихтиман". Наред с това, между "Булгаргаз" и гръцкия оператор ДЕСФА има споразумение. Съгласно това споразумение до часове може да бъде осигурена реверсивна връзка, така че да започнем да получаваме доставки на газ от Гърция. Но това е само в много крайни, такива кризисни ситуации. Но така или иначе, ние сме предприели всички необходими действия. В плановете съществува опция и за въвеждане на ограничителен режим с цел осигуряване на защитените потребители на природен газ – болници, училища. Всичко това е разписано в план за действие, който много стриктно ще се спазва при настъпването на подобна ситуация. Но това, което със сигурност мога да кажа, е, че към този момент не е налице никаква причина за опасения по отношение на сигурността на доставките и транзита за България.

Водещ: Това е много оптимистично да бъде чуто и декларирано от нашите слушатели, защото наистина зимата на 2009 г. показа доста проблеми, които имахме към онзи момент. Дано всички уроци са научени. Сега можем ли да изясним какъв беше този казус, тази мистификация с присъединяването на страната ни като подписала едно писмо на европейски държави срещу "Северен поток" 2 – един газов хъб, който Русия и Германия смятаха да изградят, и за който Европейският съюз трябваше да получи коментари от други страни? Как така се получи, че България не е подписала това писмо, което е срещу "Северен поток" 2, а пък се оказа разписано?

Теменужка Петкова: Аз вече имах възможност да споделя с обществеността…

Водещ: Да, това беше въпрос в Народното събрание.

Теменужка Петкова: Да. Но така или иначе, България не е подписвала никакво писмо, свързано с преразглеждане и свързано с неодобрение по отношение на "Северен поток" 2. Имаше подобна инициатива от моя словашки колега, министъра на енергетиката на Словакия, да се инициира пред Европейската комисия един подробен анализ във връзка с това налице ли са противоречия с европейското законодателство по повод този проект. Но България, за да изрази подобна позиция и да се присъедини към такова едно писмо, за нас е необходимо ние да сме запознати с цялата фактическа обстановка. Това много ясно е заявено от наша страна. Наред с това, за да изрази България такава позиция, трябва да се произнесат всички компетентни органи и трябва да спазим нашите вътрешни правила. Това е въпрос, който касае Европейския съюз, това е въпрос, който е пряко свързан с нашите ангажименти като страна-членка на Европейския съюз, поради което такъв тип въпроси задължително се обсъждат от Съвета по европейски въпроси към Министерски съвет, както и Съвета по енергийна сигурност към Министерския съвет. Така че България, пак казвам, не е подписвала такова писмо. България не е изразявала позиция по отношение на този наистина важен въпрос. И за да се произнесем по този въпрос, е необходимо да познаваме цялата фактическа обстановка. До този момент ние не разполагаме с такава информация, така че България не е подписвала подобно писмо и смятам, че няма и как да подпише, без да познава цялата фактическа обстановка и без тези органи в нашата страна да са се произнесли по този въпрос.

Водещ: Добре, но вас не ви ли безпокои факта, че някак си сме фалшифицирани тогава в този документ, с който разполага Брюксел? И кой си е позволил да ни присъедини?

Теменужка Петкова: Такъв документ няма подписан. Аз не знам как до медиите е стигнала подобна информация, но аз ви гарантирам, че от българска страна такъв документ и такова писмо не е подписвано.

Водещ: От агенция "Ройтерс" достигна до нас тази информация.

Теменужка Петкова: Да, макар агенция "Ройтерс". Но аз ви гарантирам…

Водещ: Да е авторитетна.

Теменужка Петкова: … че такова писмо не е подписано.

Водещ: Добре.

Теменужка Петкова: Казвам: имаше такава инициатива, но България не я е подкрепила поради аргументите, които току-що ви изложих.

Водещ: Добре, да говорим тогава за нашите вътрешни енергийни проблеми. Енергийна реформа в "Бюджет 2016 година" може ли да бъде осъществена със средствата, с които разполагате, и какво е финансовото състояние на Български енергиен холдинг (БЕХ) и НЕК, като знаем, че няма държавна гаранция при търсенето на заем, с който пък да се разплатим с двете американски централи и в последствие да предоговаряме към по-ниска цена електроенергията, произвеждана от тях?

1 2 3