Телефон +359 2 9263 152
Имейл e-energy@me.government.bg
Pin София, ул. „Триадица“ 8

Зам.-министър Ива Петрова участва в дискусия по мерките за насърчаване на водородните технологии в България

свали снимката

Развитието на водородните технологии и възможностите за финансирането им според Плана за възстановяване и устойчивост на България представи на форум в София зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова. Сред участниците в дискусионната среща "Бъдещето на водорода в България" бяха еврокомисарят за иновации, научни изследвания, култура и образование Мария Габриел, министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, министърът на образованието и науката Николай Денков и др.  

Акцент в обсъждането бе мястото на водорода като важен фактор за декарбонизация, енергийна сигурност и независимост на доставките. Той е не само екоалтернатива на нефта и природния газ, но и улеснява интегрирането на възобновяемите енергийни източници в електроенергийната система. Освен това е сред малкото възможности за съхраняване на електрическа енергия. Чрез него се осигуряват адекватни условия за декарбонизация на ключови сектори, в които е трудно да се намалят емисиите на СО2.

Планът за възстановяване и устойчивост на България обръща специално внимание върху реформата и стимулите за производство на чиста енергия, стана ясно от думите на зам.-министър Петрова. Схемата за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз предвижда отпускане на 68,5 млн. лв. по Механизма за възстановяване и устойчивост. Интензитетът на инвестиционната помощ ще е от 45% до 65% в зависимост от вида на предприятието (микро-, малко, средно или голямо), но няма да надхвърля 15 млн. евро за всяко от тях. В перспектива очакваните резултати възлизат на най-малко 55 MW инсталирани мощности за производство на зелен водород.

Тази политика включва разработване на национална пътна карта за разгръщане потенциала на водородните технологии, включително за зелен водород, и на механизмите за производство и доставка на това гориво. Ще се предложат и промени в нормативната рамка в тази посока.

Ще бъдат опростени процедурите за лицензиране и издаване на разрешителни за ВЕИ (слънчеви и вятърни мощности), включително и съоръжения за съхранение на енергия. Ще се гарантира също кратък административен отговор и по-къси срокове за присъединяване на тези инсталации към мрежата. Ще бъде опростена процедурата за възобновяеми енергийни системи за собствена употреба до 1 MW (примерно покривни фотоволтаици за домакинства и малки и средни предприятия), като се изключи от процедурата техническото одобрение от оператора на разпределителната мрежа и поетапно се премахне задължението за деклариране на акциз. В резултат се планира 3,5 GW нови ВЕИ мощности (вятърни и слънчеви) да бъдат въведени в експлоатация и свързани към мрежата до 30 юни 2026 г.

отпечатай тази страница