Министър Николов: България върви към развитие на ядрената енергетика и то така, че да сме по-малко зависими от текущите доставчици на гориво, резервни части и технология

Водещ: През седмицата – ключови срещи за енергийните доставки и зелените инициативи имаха вицепремиерът Асен Василев, министърът на енергетиката Александър Николов, директорите на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в САЩ. Българската делегация се завърна късно снощи след проведени редица срещи с високопоставени американски служители от Белия дом, Държавния департамент, Министерството на търговията и Министерството на енергетиката. Какво се договориха ще ни каже сега енергийният министър Александър Николов. Добре дошли при нас.

Александър Николов: Добре заварили.

Водещ: Дайте малко яснота. Всички се притесниха, които преди Вас минаха в студиото и казаха, че не знаят какво сте правили вие в Съединените щати, такава голяма делегация. Говорили сте си за втечнен газ, говорили сте си за ядрените централи.

Александър Николов: Говорихме и за втечнен газ, и за ядрената централа. И за всички други изброени теми по-рано относно енергийна сигурност, диверсификация, възможности за развитие в България, инвестиционния климат в контекста на енергийния преход и т.н.

Водещ: След малко, едно по-едно. Защо обаче не осведомихте парламента за това, че заминавате там, какви са плановете ви за разговори, с кого планирате да се срещате, какви разговори, в каква посока да водите. Г-н Аталай, между другото каза, че няма никаква представа какви са плановете за развитие в енергетиката. Той посочи, че и Вие нямате, тъй като правителството не Ви е предоставило такива.

Александър Николов: Аз нямам планове как ще се развива енергетиката, това е версията на г-н Аталай, така ли?

Водещ: Каза, че не е запознат с тях и хубаво било да ги представите, да не ги криете, да са наясно те какво се случва.

Александър Николов: Не знам защо има някаква такава странна доза на конспирация, в която се мисли, че нещо се крие. Напротив – основната цел на това посещение, особено в разговорите с потенциални финансиращи партньори и партньори, които са изключително технологично развити и като мащаб на компании и като наличност на технология, е да разберат какво представлява България в момента и да може активно да ни съдействат да се повишава конкурентоспособността тук на икономиката от една страна, от друга страна във всички предстоящи проекти да участват потенциално в търгови процедури, така че да се гарантира максимална прозрачност и да има максимална ефективност на средствата, които се инвестират в България. Няма нищо скрито, нищо тенденциозно и каквото и да е. Отделно за това дали съм наясно с енергийната политика – естествено, че съм наясно, естествено, че тя се комуникира на ниво правителство. Дали е трябвало да оповестяваме цялостната програма пред парламента или публично – мисля, че отговорът също е ясен.

Водещ: Според Вас не. Дайте сега резултатите от срещите. Тъй като в момента сме в такава ситуация, в която и премиерът заговори вече, и финансовият министър, че конфликтът в Украйна е възможно в крайна сметка да се превърне в реални бойни действия, което да се отрази пряко на доставките на газ. От тази връзка, ако газовите доставки спрат от страна на Русия към Европа, можем ли да разчитаме на Съединените щати за втечнен газ и как изобщо можем да се справим в такава ситуация.

Александър Николов: Част от темите бяха свързани с втечнен газ и с това как изглежда картата, особено на Западните Балкани и ролята на България в нея. Към момента мога да кажа, че разговорите са много продуктивни и в по-голямата си степен са свързани с дългосрочни инициативи, не толкова с кризисен мениджмънт. В този контекст по-скоро дали могат да помогнат – дори самата технологична специфика на втечнения газ е трудно да се реагира максимално бързо, но не е невъзможно. Относно потенциалния конфликт, надявам се да остане само потенциален, да не е реален такъв в Украйна. Да, това също беше основна тема, която първо изнесе на дневен ред зависимостите и на Европа в по-голям мащаб от Русия към момента и съответно изведе на дневен ред необходимостта от реална диверсификация и енергийният микс да се промени, зависимостите да олекнат, и въобще  - енергийната сигурност и на Европа, и на България в частност, да се промени значително. И това ще стане.

Водещ: В частност, в по-краткосрочен план какво може да направи България и с помощта на Съединените щати, все пак сте говорили, казахте, по-дългосрочни са проектите, но кажете – от тези, които са по-близо във времето какво ни предложиха?

Александър Николов: По-близо във времето това, което ще се случи, е по-скоро съдействие на ниво търговски компании, свързани с реализация на плановете и проектите в Плана за възстановяване и устойчивост, Зеления преход, инвеститорите, които са в България - големите въглищни централи - и по-специфично техния преход как ще се случи, дали ще включва природен газ или не и т.н.

Водещ: Добре, какво решиха за техните централи? Ще включва ли природен газ, тъй като вие в Плана за възстановяване сте изключили там паро-газовата централа? Така че, какво ще се случи с американските централи?

Александър Николов: Планът за възстановяване като средство е един инструмент за решение и инструмент за създаване на определени проекти, които да съдействат за по-плавен и по-устойчив преход. Това не означава, че липсата или съществуването на един проект в плана го изключва или съответно го вкарва в енергийния микс като такъв. В допълнение – две от трите централи в Старозагорския регион са частна собственост.

Водещ: Точно така, т.нар. американски централи.

Александър Николов: Да, т.нар. американски централи. Тоест това те как планират действията си зависи изцяло от пазарен принцип и изцяло от тяхната политика. Но трябва да се вземе под внимание, че те са с носеща важна роля за цялостния енергиен микс към момента. Поради това политиката към момента е много по-различна от това, което се правеше назад във времето да бъде делен сектора на частен и държавен. По-скоро това, което се опитваме да направим, е да е максимално устойчив и на максимално конкурентна цена. Така че да е социално поносим разходът, особено дотолкова, доколкото се отнася за домакинствата, а за индустрията да се постигне максимална конкурентоспособност.

Водещ: И по-конкретно какво ще се случи с американските ТЕЦ-ове, какво говорихте?

Александър Николов: Това предстои да го уточним, предстои да проведем доста детайлни разговори с тях какви са им плановете след изтичане на дългосрочните договори, но със сигурност ще работим за това…

Водещ: Да кажем, че се затварят до 2026 г., нали така?

Александър Николов: Само секунда да довърша. Това, което се прави с тях е да се разшири инвестиционния им потенциал в България, т.е. в рамките на повече от 10 години изминали назад във времето за първи път да си повишат инвестициите и да реализират нови проекти в България, които ще са значително по-зелени и ще ни помагат за това, което се опитваме да постигнем.

Водещ: Къде и в какво смятат да инвестират? Изобщо не сте щедър на информация обаче, г-н Николов.

Александър Николов: Защото се очаква среща, която е стратегическа, да е конкретна. Основната цел на срещата бе да се отворят врати, които много дълго време бяха затворени.

Водещ: Тоест проучвателни срещи? Да видите какви са нагласите и да чуете предложения от тяхна страна.

Александър Николов: Не бих казал проучвателни. Мога да кажа, че голяма част от компаниите, с които се срещнахме, ще ги видите в България на посещение тук. И това ще е съвсем скоро. Тоест, самото отношение към България като инвестиционна дестинация, като партньор, ще се промени към много по-добро, защото през последните години доста се говореше, че Съединените щати са ни стратегически партньор, но потенциалът, с който разполага България така или иначе остана нереализиран. Това се опитваме да направим. Има огромни възможности в България за много по-ефективни проекти, за много по-ефективен енергиен микс. За съжаление секторът е с много дългосрочен характер и всички инициативи, които се правят в момента, ще станат видими напред във времето, но е важно да се случат.

Водещ: Така е, но дайте пример. Нещо конкретно за инвестиции в размер на колко в долара говорим, колко хиляди, стотици, милиони или милиарди. За какви инвестиции става въпрос, за кой сектор става въпрос? Това ще са инвестиции, които ще бъдат подпомогнати от нашите пари на данъкоплатците, т.е. ние по някакъв начин ще участваме в изграждането да речем на терминали за втечнен газ, които да се намират, споменахте Западните Балкани? Опитвам се да разбера малко повече от информацията, която дадохте.

Александър Николов: Добре, тъй като станаха много въпроси в един – първо относно терминалите. България, така или иначе, има достъп и към момента до терминали и няма намерение да стори допълнително, извън взетите инвестиционни решения към момента, които са ясни – свързани с Александруполис. От гледна точка на държавни средства и т.н. отговорът за енергетиката е по-скоро не, дотолкова доколкото не се смята, че средствата от ЕС не са индиректно средства и на България. Но всички решения, които ще се взимат, ще са, пак да кажа, на отворен, на пазарен принцип, няма да има нищо, което да е скрито или неясно. От гледна точка на стотиците милиони или милиарди и т.н., това са конкретни проекти, това не е разговор със стратегически характер. Това е, което мога да кажа към момента. Отделно, отвъд всичките срещи, които бяха проведени, реализирахме среща и с университета в Питсбърг, Carnegie Mellon, с който идеята е да се направи директно партньорство с някой от университетите в България. Те имат много дълъг и много успешен опит в стартирането на компании, които решават реални проблеми. Тоест, да се опитаме да направим така, че и в България науката да се пренася в реални действия, а не само учебна дейност. Тоест, не говорим единствено и само за това как и дали да се случи процесът на диверсификация, това е безусловно. Основна тема, която може би вълнува много хора и която се изговори вече, е свързана с ядрената енергетика. Със сигурност ще вървим в тази посока, със сигурност ще положим усилия, така че да може развитието на този сектор да продължи и то да продължи много по-успешно и в много по-голям мащаб и да е с много по-малка зависимост директно от текущите доставчици и на гориво, и на резервни части, и на технология.

Водещ: Добре, кажете конкретно по отношение на ядрената енергия обаче за АЕЦ Белене, изграждането. Докато Ви нямаше тук, между другото имаше един спор, БСП реагираха. На какво ще заложи правителството ви – на седми реактор на АЕЦ "Козлодуй", възможно ли е неговото изграждане и какво точно говорихте в Съединените щати за тези малки централи? Ако става въпрос за реактори. Разкажете повече за това.

Александър Николов: Относно малките модулни реактори, те все още са в много ранна фаза, в процес на проучване са и, за да се случат, има още много път напред. Тоест това не е основната тема към момента. По-скоро да, една от основните теми беше как и дали може да се изгради допълнителна мощност в "Козлодуй". Вече технически разчети и финансови как това да се случи предстоят във времето. И третата тема, която е важна, е диверсификацията на ядреното гориво. Какви са необходимите стъпки за съответните анализи, ниво на сигурност, регулация в България и т.н. и кога това може да се случи в реален формат.

Водещ: Това ще се случи обаче след търгове, нали така? Българската страна ще обяви търгове, на които ще се явят предполагам всички, които продават ядрено гориво. Нали така?

Александър Николов: Да.

Водещ: Какво обаче се случва с отработеното ядрено гориво? Какви заявки бяха направени от американска страна, те могат ли да го извозват и изобщо какво ви казаха те по отношение на отработеното гориво?

Александър Николов: Нашата позиция, независимо какво ще каже който и да е партньор – дали става въпрос за Съединените щати или която и да е държава с ядрена енергетика, Франция или която и да е друга, е че всички решения трябва да се взимат открай докрай. Тоест не може да се изключва това горивото да остане някъде и да носи съответния риск за държавата. Тоест, нашата позиция е, че който и да е партньорът, той ще включва в дейностите си и решения за отработеното вече гориво.

Водещ: За извозване на отработеното гориво.

Александър Николов: Извозване, рециклиране, каквото те си преценят да правят.

Водещ: Рециклиране извън територията на България?

Александър Николов: Да, извън.

Водещ: Предлагат ли Съединените щати подобна…

Александър Николов: Не е времето към момента и не се е стигнало до този детайл, но посланието беше достатъчно ясно, че ако се работи с България, ще е при тях.

Водещ: Добре, по отношение на ядреното гориво това. Все още всичко е в начален етап на разговори. За малките реактори обяснихте, че те всъщност не се прилагат никъде и за момента е рано да се каже.

Александър Николов: За момента е рано. Водят се разговори с други държави от страна на Щатите, доколкото знаем. С Полша са в напреднала фаза, следим проектите. Но за България е важно да има реални цели, които да се постигнат. Това, че в момента сме в процес на иновация и развитие на малки модулни реактори все още не означава, че може да се провери тяхната ефективност. Било то финансова, било то техническа. Съответно по-скоро към момента това не е тема, която е на дневен ред засега.

Водещ: Добре. Кажете за този завод за батерии, който е в Плана за възстановяване и устойчивост, защото преди малко споменахте, че и Съединените щати са имали интерес към проектите в този План за възстановяване и устойчивост. Ако не се лъжа, министърът на финансите спомена за тези батерии, че за тях също сте говорили там. Така че, каква е идеята, разяснете? Вече в предаването видяхме критики към това, че изглежда така, сякаш е невъзможно да се случи до 2026 г.

Александър Николов: Аз не мисля, че е невъзможно, напротив. Това, ако се случи, ще даде много на икономиката като цяло, тъй като към момента България в региона е единствения нетен износител на електроенергия. Факт е, че частично критиките, които се отнасят до това, че изнасяме много електроенергия, а тя трябва да остава в България, за да се консумира и да създава добавена стойност, имат до някаква степен основания. Което означава, че всички инициативи, които са свързани с по-добро балансиране на системата биха били изключително успешни. От гледна точка на реализация, в плана се включва изграждането на самите батерии, а във Фонда за справедлив преход ще има средства, които са свързани с изграждане на завод за подобни съоръжения. Технологично едно от посещенията в Щатите ни беше на подобна функционираща мощност с балансиране, т.е. с батерии, които са изградени преди повече от две години. Съвсем възможно е, има доста компании, които…

Водещ: Какви са батериите само уточнете, тъй като имаше интерес?

Александър Николов: Технологично няма да има значение какви са, тъй като търговата процедура ще е отворена и няма да има значение от технологията. Тоест, който предложи най-добро решение от гледна точка на ефективност и средства, той ще получи конкретна подкрепа по Плана за възстановяване и устойчивост.

Водещ: Това, което видяхте в Щатите как работи? Тъй като очевидно те са проявили интерес.

Александър Николов: Литий-йон.

Водещ: Литий-йон?

Александър Николов: Да. Но това е конкретен търговски проект, това не означава, че се ограничаваме до подобно решение. Напротив – технологично индустрията и в тази си част напредва значително, има решения с цинк. Има доста по-ефективни възможности.

Водещ: Вече се прилагат ефективно, казвате Вие?

Александър Николов: Да. И това не е въпрос. Проблемът е, че в момента виждаме изключителен бум на нови зелени проекти, но няма бум на необходимата част, която е свързана с тяхното балансиране. За радост, разполагаме и с доста водни ресурси в България, които могат да се използват също и в тази си част. Просто трябва там също да се ускорят някои ремонтни дейности, който се случват в НЕК, инвестиционни проекти и т.н.

Водещ: Много бързо накрая само няколко въпроса – защо пропуснахме финансирането по фонда за модернизация? Оказа се, че сега ще вземем само 16 млн. евро, можели сме да вземем много повече, но сме пропуснали срока. Кратичко, моля Ви.

Александър Николов: Няма пропуснато нещо, каквото и да е там, от гледна точка на фазирането на проекти от ЕС. Основният инструмент е Планът за възстановяване и устойчивост, след това е Фондът за справедлив преход, останалите инструменти трябва да се функция от него. Тоест, забавянето в Плана за възстановяване и устойчивост рефлектира и върху Модернизационния фонд. И нека не забравяме нещо, което е много важно – до август месец България нямаше представител в Инвестиционния комитет. Първото служебно правителство направи всичко възможно поне България да е представена там. От там нататък кога и как е трябвало да се събират проекти и как трябва да изглежда рамката - това предстои да се види като функция пак от Плана за възстановяване и устойчивост.

Водещ: Но все пак успяваме да вземем от там, от този Фонд за модернизация, само 16 млн. евро. Да кажем, че той финансира дори и твърдите горива, т.е. "Топлофикация София" е можело напълно реално да бъде модернизирана и да не Ви тежи като воденичен камък на Вас след всичките критики към нея.

Александър Николов: Абсолютно. Отделно, "Топлофикация София" беше също така, по мое лично мнение, много добър бенефициент на потенциални средства по Плана за възстановяване и устойчивост.

Водещ: Но това не се получи?

Александър Николов: Не, нямаше входирано навреме подобно намерение. Отделно във всичките си роли дружеството би трябвало много отдавна да е стартирало програма, която да подпомогне дейността и ефективността му.

Водещ: Каква трябва да бъде съдбата на "Топлофикация София"? Трябва ли да се закрие според Вас, г-н Николов?

Александър Николов: Няма как да се закрие, естествено, но дружеството, по мое мнение, може да работи далеч по-ефективно. Ще работи по-ефективно. Това е сигурно.

Водещ: Как? На газ?

Александър Николов: Самото гориво да, може да е природен газ. Проблемът е технологията и контрола в дружеството.

Водещ: Благодаря Ви много за този разговор. Беше интересен. При нас в студиото директно от Съединените щати, след връщането му, министърът на енергетиката Александър Николов.

"Говори сега", БНТ

20.02.2022 г.