Министър Петкова: До три месеца от започване на същинска работа по атомна централа се нотифицира ЕК

Водеща: За енергетика ще си говорим в следващите минути на нашето предаване. Тук вече е енергийният Министър Теменужка Петкова. Добро утро!

Теменужка Петкова: Добро утро!

Водеща: Да започнем с голямата тема за АЕЦ "Белене", напоследък вечна тема по нашите ширини, но новините там не са никак малко и не са маловажни. Първо да изчистим този въпрос - трябва ли в момента ЕК по някакъв начин да бъде сигнализирана за всичко, което се случва с проекта АЕЦ "Белене"?

Теменужка Петкова: На първо място трябва да кажем, че договорът за ЕВРАТОМ определя основната правна рамка, свързана с развитието на ядрената енергетика и всички проекти в тази област, в рамките на ЕС. България като член на ЕС съответно има ангажименти по договора за ЕВРАТОМ, който предвижда, че всяка една държава-членка, когато изгражда определена ядрена мощност или ще прави промени по отношение на съответните проекти, е длъжна до нотифицира ЕК. Реда за това как трябва да бъде извършена тази нотификация и при какви условия е разписан в регламент 12-09 на ЕС. В този регламент много ясно е казано какво следва да се направи. Договорът за ЕВРАТОМ предвижда, че всяка една държава-членка не по-късно от три месеца преди да започнат първите договори с доставчици е длъжен да нотифицира ЕК във връзка със съответния проект. В случай, че проектът в ядрената енергетика се реализира със собствени средства на държавата-членка е длъжна да нотифицира ЕК не по-късно от три месеца от започване на същинската работа. В този регламент 12-09, който разписва реда по отношение на тази нотификация, ясно е посочено какво следва да се направи. Чл. 3 и чл. 4 от този регламент предвиждат хипотезите, при които вече са съобщени на Комисията проекти. Такъв  е и нашият случай, тъй като проектът АЕЦ "Белене" е съобщен от тогавашния инвеститор – НЕК, през месец февруари 2007 г. и е нотифициран и одобрен от ЕК през декември 2007 г. За такъв тип дейности се предвижда, съгласно регламента чл. 3 и чл. 4 от този регламент, да бъде направена допълнителна нотификация по отношения на инвестиционния проект. В нашия конкретен случай, към настоящия момент не е налице задължение на България да информира ЕК. Налице е задължение, ако процедурата приключи успешно и ако бъде избран друг инвеститор, той в рамките на този, не по-късно от три месеца срок, да информира ЕК да нотифицира промените в инвестиционния проект, какъвто неизбежно ще има. Но ние за да бъдем абсолютно коректни към ЕК, тъй като този проект, както вече споменах веднъж е нотифициран и одобрен от ЕК през 2007 година, веднага след публикуването на процедурата в официален вестник на ЕС, аз информирах ЕК за това какво е развитието по проекта след 2012 г. В моето писмо е описана цялата процедура, свързана с арбитражното дело, свързана с решението, с плащането от българска страна, с решенията на Народното събрание, с които се възлага.

Водеща: От кога е това писмо? Извинете.

Теменужка Петкова: От 29-ти май 2019 г. На 22 май 2019 г. беше публикувана поканата в Официален вестник на ЕС и на 29 май аз съм информирала ЕК. Пак казвам - без това да е задължение, но ние сме информирали Комисията, тъй като този проект вече е одобрен и сме счели за необходимо да бъде коректно информирана Комисията.

Водеща: Тоест сега изчакваме да свърши процедурата, да бъде избран инвеститор и той вече има ангажимента след това?

Теменужка Петкова: Това е ангажимент, да, на един бъдещ потенциален инвеститор. Пак казвам, ако процедурата приключи успешно, той има ангажимента да нотифицира Комисията. Това, което се оформи като някакъв дебат в общественото пространство е, че този проект на практика не е нов проект. ЕК казва "След като с решение 250 от 2012 г. Министерски съвет е спрял този проект, очевидно този проект, който отново се търси възможност за неговата реализация е нов проект, който трябва да бъде нотифициран изцяло. Нашият случай не е такъв, това не е нов проект. Това е стария проект А-92 с двата реактора ВВЕР 1000. И тук трябва да поясним това, че Решение Номер 250 от 2012 г. е отменено, това е един много съществен факт, който така някак си се игнорира.

Водеща: Кое е това решение?

Теменужка Петкова: Това е Решение 250, с което е спряна реализацията на проекта АЕЦ "Белене" през 2012 г. Но по разпореждане на Народното събрание,  това решение е отменено от Министерски съвет и статуса на проекта е върнат, такъв какъвто е бил преди неговото спиране.

Водеща: Тоест в момента всичко е наред, на всички онези, които казват за площадката, че не е лицензирана.

Теменужка Петкова: Площадката е лицензирана, Агенцията за ядрено регулиране е компетентният орган, който може да се произнася по този въпрос. Колегите веднага след като излезе тази информация, излязоха с официален коментар по темата.

Водеща: Добре. Така или иначе сме все още в процедура. Как този консорциум, който беше създаден, като бъдещи инвеститори по АЕЦ "Белене", пренареди картите в това състезание? Наклони ли ги в една страна, спрямо друга? Какво се случва с другите две компании, които продължават в състезанието?

Теменужка Петкова: На първо място трябва да кажем, че това е едно решение на корпоративно ниво. Тези три компании са решили да обединят усилията си за участието си в процедурата, свързана с избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ "Белене". Но пак казвам, това решение единствено и само на корпоративно ниво от тези три компаниите. Те са подписали меморандум за сътрудничество с цел да си сътрудничат в участието в тази процедура. Както и вие споменахте процедурата е на практика в ход.

Водеща: Но не е предрешен изборът, това е въпросът.

Теменужка Петкова: По никакъв начин изборът не е предрешен. Има си съответните етапи, които ще бъдат извървяни. Затова смятам, че на този етап, и може би от тук нататък е добре да не се коментира до такава степен и този меморандум, който компаниите са подписали, тъй като на практика процедурата трябва да бъде при равни условия за абсолютно всички останали участници.

Водеща: Какво следва от тук нататък?

Теменужка Петкова: Знаете, че другите участници са изключително големи компании в областта на ядрената енергия. И китайската корпорация CNNC, и корейската Хидро-атомна Корпорация са едни изключително силни компании, които ще участват в процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ "Белене".

Водеща: Те трябва да дойдат тук на място обаче да се запознаят.

Теменужка Петкова: Да.

Водеща: Кога?

Теменужка Петкова: Тогава всъщност COVID-19 наложи забавяне и изоставане от реда, при който процедурата предвижда продължаването на участието на тези компании. Налице е необходимост всяка една от тях да изпрати свои представители, които на място да се запознаят с информационната зала за проекта и това чисто физическо присъствие към настоящият момент е невъзможно, имайки предвид ограниченията свързани с пътуванията заради  COVID-19 и съответните мерки, които са наложени на всяка една от страните.

Водеща: Да разбирам, че още няма дата за това?

Теменужка Петкова: Не. Не.

Водеща: Тоест няма период, който сте уговорили те да бъдат тук.

Теменужка Петкова: Няма такава дата.

Водеща: А какъв дял ще имаме ние в бъдещата компания за АЕЦ "Белене"?

Теменужка Петкова: Така, както предвижда и решението на Народното събрание, то поставя определени параметри в рамките на които тази процедура се провежда. Само да припомня – Тази процедура е без предоставяне на държавна гаранция от страна на държавата, без предоставяне на корпоративна гаранция, без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия или всякакъв вид друго подпомагане. Така че българската страна още от самото начало е заявила, че при едно евентуално успешно приключване на тази процедура, ние ще участваме единствено и само с апорт на активите, които притежаваме във връзка с този проект. Т.е. ние няма повече да влагаме финансов ресурс.

Водеща: А готови ли сте с оценката на активите? Тоест колко са активите на "Белене" в този смисъл?

Теменужка Петкова: Колегите от НЕК работят по този въпрос, имаме там съответни първоначални оценки, но разбира се това ще бъде една стъпка, която ще бъде предприета по-натам в процедурата при стартирането на преговорите.

Водеща: Винаги въпросът се върти, затова Ви попитах около това - какво ще получи българина с АЕЦ "Белене"? Тук с енергийни експерти неведнъж сме коментирали, че едва ли ще получим по-ниска цена на тока. Така ли е? Защо ние тогава втора атомна?

Теменужка Петкова: На първо място трябва да кажем това, че България разполага с такова оборудване, което ние сме си платили, купили сме си. То е в България, намира се на площадката на АЕЦ "Белене", оборудването е наше, българско. 3 милиарда са инвестирани през годините от българските данъкоплатци в този проект, отделно от това разполагаме с площадка, която е лицензирана, която има съответната инфраструктура. Това е един изключително сериозен аргумент за това да се тръгне в посока да се използват тези активи, които ние. От друга страна Вие знаете каква е тайната позиция на ЕК по отношение на беземисионната енергия. Атомната електроенергия всъщност е един от изходите за справяне с климатичните промени, един от изходите за справяне с емисиите.

Водеща: Но там акцента е по-скоро с ВЕЦ-овете и когато говорим за "Зелената сделка" особено.

Теменужка Петкова: ВЕЦ-овете са такъв тип мощност, която не можем да кажем, че е базова. Ако има вода ще има и електрическа енергия, ако няма вода съответно няма как да има и електрическа енергия. Базовите мощности, с които България разполага, са нашата атомна електроцентрала "Козлодуй", която е 2000 мегавата и нашите въглищни електроцентрали, които са 3974 мегавата. Ако разгледаме този сценарии, който ЕК предвижда за тази беземисионна икономика до 2050 г. - нулеви емисии. Това означава, че държавите-членки, в това число и България, ще бъдат изправени пред едно много сериозно предизвикателство. Представете си ако от нашата енергийна система излязат тези 3974 мегавата, ние всъщност ще остамем с 2000 мегавата АЕЦ.

Водеща: Да, това не е ли въпрос на време?

Теменужка Петкова: Дори да е въпрос на време ние ясно сме заявили, че ще се борим докрай за нашите въглищни централи, но така или иначе това е заявила Европа, това заявява ЕС и както виждаме и в условията на COVID-19 не спряха темповете и желанието на ЕК, с които да се развива процеса по отношение на "Зелената сделка". Така че тук ние трябва много ясно да си дадем сметка, че става въпрос и за енергийна сигурност и съответно национална сигурност.

Водеща: Като си говорим за малко по-бъдещ период от време, в моята действа енергийната стратегия от 2012 г., но следващата г. ще трябва да влезе в сила новата. Тя на какъв етап е и какъв микс се превежда? Новата АЕЦ влиза ли?

Теменужка Петкова: До края на 2020 г. е в сила старата стратегия, която е приета през 2011 г. Към настоящия момент стратегията е в своя финален етап и ние съвсем скоро ще я предоставим на Народното събрание, за да могат и колегите да се запознаят със стратегията, да видят основните посоки, в които ще се развива секторът. Те не са по-различни, в никакъв случай, от тези, които ние заявихме пред ЕК с предоставянето на интегрирания план "Климат-Енергетика". Там много ясно са посочени и нашите национални цели по отношение на енергийна ефективност, ВЕИ, даден е ясно и енергийният микс на страната. Така че в нашата стратегия присъстват всички тези параметри, които ние сме посочили и в интегрирания план "Климат-Енергетика".

Водеща: Кажете ни повече за енергийния микс. Всъщност там някакви промени предвиждат ли се или просто продължаваме на базата на това, което до момента е било?

Теменужка Петкова: До 2030 г. ние сме заявили ясно, че ще разчитаме на нашите въглищни централи, които са, както вече споменах основна базова мощност в българската електроенергетика. Отделно от това за този тип мощности ние разполагаме и със собствен ресурс - лигнитни въглища, които ще ни бъдат достатъчни за следващите 60 години. Така или иначе това, че ние притежаваме този енергиен ресурс на практика ни дава основание да отстояваме използването на въглищните централи, защото няма никаква по-голяма диверсификация от това, да разполагаш с местен енергиен ресурс, какъвто в случая са нашите въглищни централи. Предвиждаме, разбира се и ръст съответно на енергията от ВЕИ, предвиждаме разбира се и съответните цели по отношение на енергийната ефективност, защото това пък е една от мерките (дългосрочни мерки) свързани с намаляване на консумацията на потреблението на енергийни източници, енергийни ресурси, което всъщност е и една от основните цели по отношение на енергийната сигурност на държавите-членки.

Водеща: Госпожо Петкова, в какво състояние е държавната енергетика в момента що се отнася до финансовото състояние на компаниите?

Теменужка Петкова: Смея да твърдя, че държавната енергетика е в добро финансово състояние Бих казала, че е много адекватна, финансово стабилна. Това, разбира се е резултат от упоритата работа както на правителството така и на колегите от Народното събрание, на българския регулатор. През последните пет години ние работим изключително целенасочено към това да бъде стабилизирана финансово българската енергетика, защото може би си спомняте 2014 г. енергетиката беше във финансов колапс. Междуфирмената задлъжнялост беше огромна, никой на никого нищо не плащаше и всъщност тази финансова дестабилизация рискуваше да доведе след себе си и техническа дестабилизация в сектора.

Водеща: А сега? Как стоят нещата с междуфирмената задлъжнялост, която споменахте?

Теменужка Петкова: Сега ситуацията е много по-различна. БЕХ на коригирана база реализира печалба за 2019 г., което е размер на 399 млн. лева. Това е един много добър финансов резултат, атомната електроцентрала "Козлодуй" реализира също един от много добрите финансови резултати в рамките на холдинга.

Водеща: И изключението ТЕЦ "Марица-изток 2"?

Теменужка Петкова: ТЕЦ "Марица-изток 2" е всъщност един от въпросите, на които решението не зависи изцяло от нас. Вие знаете че това е най-голямата топлоелектрическа централа на Балканския полуостров, това е един от стожерите за енергийната сигурност на страната. Но там влияят фактори, които са извън нас. Основният проблем и основният въпрос който стои там е свързан с цената на въглеродните емисии. Вие знаете, че тези емисии непрекъснато се покачват, колкото повече електрическа енергия произвеждат тези мощности, толкова по-голям става броя на емисиите, които те трябва да закупуват. Приблизително около 360 милиона на г. ни струва купуването на емисии, съответно не само за ТЕЦ "Марица-изток 2", разбира се останалите централи също купуват емисии, двете американски централи  също закупуват такива емисии.

Водеща: Там има и договорни отношения, които…

Теменужка Петкова: Но там договорът с НЕК позволява тези разходи да бъдат поети от НЕК.

Водеща: А като говорим и още сме на темата за финансовото състояние, как стоят нещата с топлофикациите например? И то в контекста на очакваното връщане в момента пък на средства заради предоговорените суми.

Теменужка Петкова: Топлофикационните дружества, с изключение на едно, са изцяло частна собственост.

Водеща: Кое е изключението?

Теменужка Петкова: Това е "Топлофикация София".

Водеща: Да.

Теменужка Петкова: "Топлофикация София", едноличен собственик на капитала на това дружество е Столична община и дружеството има своето много важно и запазено място, така да се каже.

Водеща: В какво състояние е то?

Теменужка Петкова: Смея да твърдя че нашите отношения с "Топлофикация-София" са свързани със задълженията, които дружеството има към "Булгаргаз" по отношение на доставките на природен газ. Ние имаме много добър диалог с колегите от "Топлофикация-София" и към настоящия момент се водят разговори, преговори по отношение на възможността за уреждане на отношенията между двете дружества.

Водеща: Но като говорим за връщането, което споменах на взети сметки, свързано с предоговарянето на цените на газа, как върви този процес в момента и кой го контролира?

Теменужка Петкова: Този процес върви към своя финал, успешен финал от наша страна. Както знаете всички тези стъпки които трябваше да бъдат предприети са ясно разписани в Закона за енергетиката, който през месец април беше допълнен специално по този въпрос и там много ясно е разписано кой какво трябва да направи. Към настоящия момент КЕВР се е произнесъл с осем ценови решения, нови, които отразяват новата цена от август 2019 г. до март 2020 г. Oт своя страна "Булгаргаз" веднага направи тези преизчисления на база на новите ценови решения на КЕВР, подписа споразумения с основна част от своите клиенти, всъщност само един от клиентите на "Булгаргаз" остава, с който не е финализирано споразумението, но по отношение на всичките останали 196 свои клиента, "Булгаргаз" изчисти своите отношения и към настоящият момент са възстановени около 200 милиона. Тоест остават някъде около 1 милион, които трябва да бъдат доуточнени.

Водеща: А отношенията топлофикациите – клиенти, там започнаха ли вече да се изчистват сметките?

Теменужка Петкова: След превеждането на средствата от страна на "Булгаргаз" към топлофикационните дружества и съответно газоразпределителните, също и трябва да ги пускаме, тече едномесечен срок в рамките на който съответните топлофикационни дружества и газоразпределителни, трябва да направят те от своя страна своите преизчисления, така че да могат клиентите на топлофикационните дружества и газоразпределителните дружества да видят приспадането съответно на сумите в своите сметки.

Водеща: В процес е това, да разбираме все още.

Теменужка Петкова: Да, това е в процес.

Водеща: Споменахте вече КЕВР, кога ще имаме нов състав?

Теменужка Петкова: Вие знаете, че това е въпрос, който е изцяло в компетентността на българския парламент, това което аз знам е, че към настоящия момент е в ход самата процедура, свързана с избора на председател и на още четирима от членовете на КЕВР. Надявам се, че в момента в който има съответна информация колегите от българския парламент ще информират обществеността.

Водеща: Вече има ли кандидати за поста председател, някои които можете да кажете като имена?

Теменужка Петкова: Ами не, трудно ми е да кажа. Там вървят процедури по номинация на определени кандидати, те разбира се ще бъдат обсъждани, съответно ще бъде преценено кой от тях в най-пълна степен би могъл да се справи с това наистина голямо предизвикателство, каквото е регулаторната дейност в областта на енергетиката и във водния сектор. Така че аз съм сигурна, че ще бъде направен най-добрия избор.

Водеща: Вчера една новина превзе ефира в общи линии, на всички новинарски емисии, а именно делото EVN, което в крайна сметка приключи с оправдателни присъди. Очаквано ли беше това според Вас, държавата трябва ли сега да обжалва тази сделка и това решение?

Теменужка Петкова: Вижте, това е един въпрос, който е изцяло в компетентността на други органи в рамките на нашата страна, така че правителството няма позиция по този въпрос. Когато става дума за такъв тип взаимоотношения и такъв тип преценка,    то преценката е изцяло в рамките на компетентността на други органи.

Водеща: Да, така е, на съда, но в крайна сметка защо според Вас всяка една сделка EVN сега, при това знаем за проблемите около CEZ. Защо винаги се стига до, някак си остава впечатлението за нещо нередно, за нещо което не е както трябва, няма държавата защитени интересно?

Теменужка Петкова: В случай, че има подобни съмнения най-добрият начин за това, тези съмнения да бъдат разсеяни или да бъде достигнато до обективната истина е да бъде направена съответната проверка. Така че в рамките на всички тези стигнали и съмнения, които е имало, да, това е една добра възможност обществеността да получи обективна информация за това дали е имало съответно нарушение или е нямало. Процедурата все още е в ход до колкото знам, така че все още нищо не е приключило.

Водеща: Минута до края на нашия разговор. Коронавирусът по някакъв начин забави ли важните газови проекти, които минават през нашата страна?

Теменужка Петкова: Коронавирусът безспорно се отрази върху целия икономически и социален живот, бих казала на света. Няма как да не се отрази и върху големите инфраструктурни проекти, по които ние работим към настоящият момент в областта на природния газ. Работата по тези проекти не е спряла нито за миг, макар и трансформирана по отношение на дейностите, които трябва да бъдат извършвани, тъй като те трябваше да бъдат съобразени и с указанията на Националния оперативен щаб. Така че ние да съхраним живота, здравето, безопасността на хората, които работят там. Към настоящия момент и на двата проекта - и на интерконектора "Гърция-България", и на проекта "Балкански поток" се работи с пълни сили и на пълни обороти.

Водеща: Тоест ще се навакса, ако има някакво забавяне в сроковете, не е драстично?

Теменужка Петкова: Надяваме се компаниите-изпълнителите да мога да направят своята реорганизация в дейността си, така че да можем да финализираме успешно проектите в срок.

Водеща: Добре. Благодаря Ви много за това интервю!

Теменужка Петкова: И аз Ви благодаря!