Министър Петкова: Държавната енергетика изпълнява ангажимента си да предоставя допълнителни количества електроенергия на борсата

Водещ: България ще строи онова отклонение от газопровода Турски поток, на което разчитаме в следващите години, както за транзита на руски газ, така и за захранване на газовия хъб Балкан. Съобщението направи в четвъртък в комисията по енергетика, министърът на енергетиката, г-жа Теменужка Петкова. Сега имаме връзка по телефона  с министър Петкова, за да научим подробностите.

Водещ: Добър ден!

Теменужка Петкова: Добър ден!

Водещ: От третия опит най-накрая постигнахме успех с  резервиране на 100% от количествата газ, които могат да бъдат транзитирани през тази тръба, а това означава, че тя е енергийно и финансово ефективна и можем да си позволим  да преминем към следващата фаза на нейното построяване, нали така?

Теменужка Петкова: Да, точно така. Първо, може би е важно да уточним това, че цялата тази процедура е в съответствие с  европейските правила и европейските регламенти в областта на природния газ. В тази връзка в края на 2018 г., по инициатива на българското правителство,  българският парламент прие програма за промяна в енергийната стратегия на страната. Тази промяна беше насочена именно в областта на проектите, свързани с природния газ. Тази промяна не беше инициирана случайно.  Тя бе в резултат на променената среда, на променената ситуация по отношение проектите в областта на природния газ в Европа и стремежът на България, на българското правителство, да запази своето ключово място на газовата карта на Европа и, разбира се, да можем да реализираме концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на  България. Тази концепция разработихме заедно с Европейската комисия –Главна дирекция "Енергетика".   Това, което предвиждат европейските правила, е да бъде проведен пазарен тест, който да даде отговор на въпроса – налице ли е икономически интерес и има ли изобщо интерес към реализацията на подобна инфраструктура? Тъй като никой в областта на природния газ не реализира проекти заради самите проекти. Те трябва да имат своята стойност, трябва да имат своята икономическа обоснованост и да гарантират енергийната сигурност и либерализацията на пазара на природен газ. Именно в изпълнение на европейските правила, ние проведохме този пазарен тест при процедура, която е одобрена от КЕВР и  разработена изцяло в съответствие с  европейските правила.  В рамките на третата решаваща фаза на пазарния тест беше ангажиран 100 %, както от входния капацитет на границата с Турция, така и от изходния на границата със Сърбия и Централна Европа.

Водещ: Знаем, че този проект ще струва, без  ДДС,  2.8 млрд. лева. Вие сте изчислили неговата ефективност. Кога започва строителството и кога ще дойдат и първите печалби?

Теменужка Петкова: Това, което трябва да припомня е, че всъщност  с актуализацията на енергийната стратегия на България, ние много ясно заложихме критериите и параметрите  в рамките на които ще бъде даден стартът на строителството, а той е пряко ангажиран именно с успеха на третата фаза от пазарния тест.  Там обществената поръчка, свързана със строителството на този проект, беше поставена под условие, че пазарният тест бъде успешно приключен. В рамките на срока на провеждане на процедурата, към 31 януари 2019 г., стана ясно, че пазарният тест е успешен. В резултат на този успех  "Булгартрансгаз" взе окончателно инвестиционно решение за реализацията на този проект и пристъпи към сключване на договори с участниците, които подадоха ангажиращи оферти в рамките на третата фаза на пазарния тест. Оттук нататък обществената поръчка е в ход и ние очакваме подаването на заявления за участие до 15-ти февруари, така, както предвижда законодателството в областта на обществените поръчки - в рамките на една открита, прозрачна, публична процедура.

Водещ: А кога трябва да потече газ по тази тръба?

Теменужка Петкова: Началото на 2020 г. проектът трябва да бъде въведен в експлоатация.

Водещ: Поправете ме, ако греша, министър Петкова, но, струва ми се, февруари месец беше определен и за старт на друга голяма енергийна тема - тази за АЕЦ "Белене", а именно - процедура за избор на стратегически инвеститор. Кажете ми на какъв етап е ?

Теменужка Петкова: Процедурата за избор на стратегически инвеститор по отношение на проекта  АЕЦ "Белене",  е отново в съответствие с решение на българския парламент от месец юни 2018 г., когато парламентът взе решение при определени параметри да бъде дадена възможност за реализация на проекта, но на пазарен принцип, без предоставяне на държавна гаранция, корпоративна гаранция или сключване  на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. Наред с това парламентът възложи на мен, като министър на енергетиката, да разработя процедура за избор на стратегически инвеститор, която да съответства на параметрите, които той определи. Знаете,  че тази процедура беше разработена и беше приета и от МС. След това беше представена и на българския парламент. Това, върху което в момента работят експертите от Министерството на енергетиката, Националната електрическа компания и Българският енергиен холдинг, е да разработят поканата, която е свързана с първия етап от процедурата. Тази покана ще бъде публикувана в официален вестник на  ЕС и в още два местни ежедневника. До края на месец февруари се надявам да бъде даден старт на процедурата, след което следват останалите етапи, през които тя трябва да премине. Процедурата ще бъде публична, прозрачна, ще даде възможност за участие на всички заинтересовани страни. Ако приключи успешно, това означава, че този проект е икономически жизнеспособен, че е налице необходимост от гарантиране на енергийната сигурност не само на България, но и на целия регион. Аз мисля, че успешното приключване на процедурата би било един добър знак.

Водещ: След колко време ще знаем кои са потенциалните инвеститори в проекта за изграждане на АЕЦ "Белене"?  Дотук сме чували имената на китайска,  корейска и френска компания.

Теменужка Петкова: Да, точно така. Аз и друг път съм имала възможност да споделя, че китайската компания CNNC, която е най-голямата държавна китайска компания в областта на ядрената енергетика, от самото начало прояви интерес  към реализацията на този проект, към участие в проекта като стратегически инвеститор. Френската компания "Фраматом" също е заявила интерес към проекта. Разбира се, интерес има и от конструктора на проекта "Росатом"  -  колегите там  винаги са поддържали своето мнение, че ще подкрепят реализацията на такъв един проект.

През последните дни на 2018 г. постъпи официално писмо и от "Дженерал електрик", в което колегите заявяват интерес към проекта. Те виждат своята възможност за участие като инженер на проекта или като доставчик на турбините. Така че, всичко това, което предстои да се случи в рамките на процедурата, ще покаже доколко този интерес е реален и доколко проектът ще има своята икономическа реализация и жизнеспособност.

Водещ: Ако правилно съм разбрала, февруари наистина тръгва тази процедура. За нея ще е нужна около година, за да мине през деветте етапа.

Теменужка Петкова: Да, приблизително около една година.

Водещ: И след една година ще знаем кой и как ще строи АЕЦ "Белене", в която държавата влиза с апортна вноска на закупеното оборудване?

Теменужка Петкова: Точно така, държавата ще участва с апорт на активите, които притежава във връзка с този проект. Всички относими активи – материални и нематериални. Включва се: инфраструктурата, самото оборудване, което е тук в България, всички лицензи, които притежава проектът. Нашата амбиция и желание е българската държава чрез НЕК да притежава блокираща квота в този проект, която да ни даде възможност да контролираме всички важни процеси, които се развиват в него. Тъй като не бива да забравяме, че  проектът се развива на територията на България и ядреният риск остава за държавата, на чиято територия се развива такъв тип проект. За нас това е изключително важно и ние ще отстоим тази своя позиция в рамките на преговорите.

Водещ: В енергийния микс на България, в момента особено този, който се търгува на свободната борса, най-евтина е произведената енергията от атомната централа. Вие имахте сложни разговори с работодателите, които се оплакаха от спекулативното покачване за тях, при това в пъти, не в проценти, на цената на тока, която си купуват на този свободен пазар, което пък създава големи проблеми в индустриалната верига – оскъпява тяхната продукция, или ги принуждава да съкращават работни места. Те поискаха от Вас нещо като арбитраж - заедно с КЕВР проверка на тези съмнения. Какво показаха вашите вероятно контролни действия?

Теменужка Петкова: Държа да отбележа, че с българския бизнес ние имаме един изключително добър диалог. Аз и друг път съм имала възможност да споделя, че и аз, и колегите от БЕХ и Министерството на енергетиката, сме отворени за разговори и за срещи с бизнеса, да обсъждаме текущите въпроси и проблеми, които възникват.

Това, което трябва да бъде ясно е, че към настоящия момент разполагаме с два пазара – регулиран пазар, на който се намират битовите потребители и малкият бизнес, който е присъединен към мрежи ниско напрежение. А голямата индустрия, още от 2012 г. по силата на европейски регламент и директива, която е транспонирана в нашето национално законодателство, купува своята електрическа енергия на свободния пазар. От 2016 г. действа Българската независима енергийна борса, която, смея да твърдя, се развива много добре. На нея са изградени всички възможни платформи за търговия с електрическа енергия: платформа за търговия "ден напред", платформа за търговия на база на двустранни договори и платформа за търговия в рамките на деня. Това е една много широка палитра за търговия, която в други държави все още продължава да се развива. Така, че нашата борса се разви много добре за изключително кратко време. Може би в рамките на това бързо развитие и неща, които не дотам са усъвършенствани, с общите усилия на всички – на борсата, на регулатора  - ще успеем да направим нашия пазар изключително добър и добре развит. Така, че битовите потребители се намират на регулирания пазар, за тях няма рискове. За малкия бизнес също -  цената е регулирана, такава каквато регулаторът я е определил.

На свободния пазар нещата стоят по малко по-различен начин. Там знаете, че цената се определя от търсенето и предлагането, а също така се влияе от цената на електрическата енергия на съседните борси. За всички е ясно, че тук през последната година настъпи много сериозно увеличаване на цената на въглеродните емисии - от осем евро през януари 2018 г ., тази цена достигна до 25 евро на тон, което е много сериозно увеличение. Тези разходи, които се генерират за емисии, се включват в себестойността на произвежданата електрическа енергия от електрическите централи. А този тип производители на електрическа енергия, в целия регион представляват съществен дял и това няма как да не окаже влияние върху цената на енергията като цяло.

Водещ: И все пак тези скокове, в някои седмици и дни с по 300 %, въпреки тези обективни данни, които калкулирате, не посочват ли, че е възможно да има някаква злоупотреба?

Теменужка Петкова: Именно, за да проверим на какво се дължат тези флуктуации в цената, вие знаете, че, заедно и с КЕВР, проведохме поредица от срещи, както с производители на електрическа енергия  от държавната енергетика - АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-Изток" 2, НЕК, така и с електроразпределителните предприятия и търговците на електрическа енергия и българския бизнес, за да видим къде се генерира този проблем. В резултат на това, вие знаете, че дружествата в държавната енергетика, съобразно техните технически възможности, поеха ангажимент за предоставяне на допълнителни количества на електрическа енергия. Въпреки, че цялата енергия, която произвеждат дружествата от държавната енергетика се търгува единствено и само на свободния пазар на БНЕБ, с изключение на електрическата енергия, която трябва да бъде осигурена от тези дружества за регулирания пазар, за да може да обезпечим битовите потребители и малкия бизнес.

В рамките на тези срещи бяха поети тези ангажименти и дружествата от държавната енергетика ги изпълняват. Това се случи може би след 15 януари -  този ангажимент, който поеха и ТЕЦ "Марица Изток" 2 и АЕЦ "Козлодуй", се изпълнява. ТЕЦ "Марица Изток" 2 предоставя допълнително по 100 мегавата всеки ден, а пък АЕЦ "Козлодуй" предоставя по 20 мегавата ежедневно, които успяхме да постигнем чрез увеличаването на мощността до 104 % на VI блок на АЕЦ "Козлодуй". Всички тези допълнителни количества се предоставят и търгуват на платформа "ден напред" на БНЕБ.

Аз се надявам, че и със следващите стъпки, които предстоят – а те са свързани с обединение на пазарите в целия регион  - тези промени в цените всъщност ще бъдат преодолени.

Въпрос: Казахте, че рязкото покачване на цената на въглеродните емисии оскъпява електроенергията, произвеждана от въглищните централи. Отиваме към по-голямата тема – тази, която е за енергетиката и климата и за националния интегриран план. Знаете, че Германия се отказва изобщо от въглищната енергетика, като създава програми за преквалификация и промяна на индустриалния модел на областите, в които е доминирала въглищната енергетика, а ние обещаваме до 2050 г., 20 години по – късно от енергийната стратегия на ЕС да я поддържаме, защо?

Теменужка Петкова: Няколко са основните причини. Интегрираният план "Енергетика-климат" е разработен съобразно всички насоки и визията на ЕС в областта на енергетиката. Още в рамките на българското председателство на ЕС бяха приети много важни законодателни документи в пакета "Чиста енергия за всички европейци" и те са свързани с дял на енергията от възобновяеми енергийни източници в крайното брутно потребление, който, съобразно приетите промени в директивата, трябва да бъде 32 % за целия ЕС обвързваща цел. По отношение на енергийната ефективност – 32,5 % индикативна, необвързваща цел. И по отношение на междусистемната свързаност – поне 15%. Така че, всички тези основни параметри, които бяха приети от ЕС, са приети и транспонирани в нашия Интегриран план "Енергетика-климат".

Но тук трябва да отворим скоба и да кажем, че всеки един такъв план е съобразен и със спецификите на всяка една държава. И именно в рамките на тези специфики, в нашия Интегриран план, който като проект е представен на Европейската комисия и очакваме становището й до края на юни 2019 г., ние сме мотивирали защо за нас е важно производството на електрическа енергия от въглища да се запази в нашия енергиен микс.

На първо място разполагаме с местен енергиен ресурс, който е свързан пряко с нашата национална сигурност. Този ресурс ни е достатъчен за следващите 60 години, за да можем да произвеждаме електрическа енергия. Отделно от това, този тип централи осигуряват над 46 % от електрическата енергия на страната, а зимата този процент достига 60. Сами разбирате, че ние няма как така с лека ръка да се откажем от такъв тип мощности. Това е пряко свързано с нашата енергийна сигурност и не можем да я подлагаме на риск.

Другият важен аспект е свързан с разходите за инвестиции, които бяха направени. За последните 12 години в държавната ТЕЦ "Марица Изток" 2 бе инвестиран повече от 1 милиард лв. в сероочистващи устройства. Това са основните акценти, но не бива да забравяме, че България е една от малкото държави – членки в ЕС, която преизпълни своята национална цел до 2020 г. за дял на ВЕИ в крайното брутно потребление. При 16 % цел, ние сме почти на 19 % изпълнение.

Въпрос: Понеже времето е хубаво и температурите в последно време се покачиха, след тези обилни снеговалежи има ли опасност при големите язовири, които са под разпореждането на Министерството на енергетиката, да се появят проблеми?

Теменужка Петкова: Хората трябва да знаят, че 19 от най-големите и комплексни язовири, които притежава България, се стопанисват и управляват от НЕК. Използвам случая да уверя всички български граждани, че язовирите, стопанисвани от НЕК, са в изрядно техническо състояние, непрекъснато се държи връзка с Министерството на околната среда и водите по отношение нивото на водите и когато е необходимо се задействат такива механизми, които дават възможност язовирите да се управляват по възможно най-добрия начин, така че да няма съответни рискове. Хората трябва да бъдат спокойни.

Благодаря за това интервю!