Петкова: След споразумението между ЕК и Газпром се дава възможност за предоговаряне на цените на природния газ
Интервю с Теменужка Петкова, министър на енергетиката 2018-09-19 /пълен текст/
Водещ: „Тази сутрин“ продължава в разговор с енергийният министър Теменужка Петкова. Добро утро.
Теменужка Петкова: Добро утро.
Водещ: Много са темите – ТЕЦ „Варна“, купен от Ахмед Доган, през парите, които отново трябва да даваме за АЕЦ „Белене“, но сякаш това, което най-много притеснява хората е цената на природния газ и поредното увеличение, което ще предстои. 2,8; 2,6; 2,10 и най-вероятно 14%, които сега ще бъдат одобрени от КЕВР. Това прави 30% повишение за една година. Не е ли много?
Теменужка Петкова: Хубаво е българските граждани да знаят всъщност каква е технологията на определяне на цената на природния газ. Вие знаете, че България доставя природен газ от, за сега един-единствен източник, това е Руската федерация. Всички определени елементи по отношение на цената на природния газ са ясно заложени в договора, който е сключен между „Булгаргаз“ и „Газпром Експорт“ и разбира се, към този договор има методика, на базата на която се определя тази цена.
Водещ: Има формула, нали?
Теменужка Петкова: Има формула, да.
Водещ: Тази формула обаче много хора я оспорват за това, че не е реална, че заради нея се повишава изкуствено цената на природния газ.
Теменужка Петкова: С такава формула работят една голяма част от държавите, така че това е формула, която е общоприета. Тази формула, както вече споменах, има методика към договора, тя е неразделна част от нея, отделно от това цената на природния газ се определя от КЕВР. Тази цена се определя на базата на специална Наредба, свързана с определянето на цената на природния газ, така че всичко това, свързано с цената е много ясно регламентирано и много ясно разписано и в договора, и в Наредбата, по която КЕВР работи.
Водещ: Може ли да кажем елементите на формулата, защото там има цената на долара и курса на долара, цената на петрола… Тя каква връзка има с природния газ?
Теменужка Петкова: Ами формулата е пряко свързана с цената на петролните продукти и с курса на щатския долар. Има зависимости, има определени параметри, в рамките на които се определя тази цена, и цената е такава, каквато всъщност влиза на територията на България на базата на тази формула.
Водещ: Да попитаме реална ли е, защото ето – 30% за тази година, от 1 януари се очаква още по-голямо увеличение, което означава много сметки за парно, топла вода, най-вероятно и по-високи сметки за електроенергия заради компонента, заради това, че тя се произвежда от ТЕЦ-овете, включително на стоките и на услугите.
Теменужка Петкова: Аз вече споменах, че цената на природния газ няма как да зависи от нас, тъй като това е ресурс, който ние не притежаваме за съжаление и няма как да добиваме в нашата страна. Поради тази причина цената е такава, каквато е определена съобразно договора, който е подписан. Такъв договор имаме не само ние, такива договори имат и други държави. Формулата е приета и всъщност зависи от точно тези компоненти, които преди малко споменах – цената на петрола и съответно курса на щатския долар.
Водещ: Притеснява ли ви обаче, че това ще повиши цените на парното, топлата вода, както споменах и на основните хранителни продукти?
Теменужка Петкова: Очакваме КЕВР да излезе със свое решение. На 25 септември ще има обществено обсъждане във връзка с цената на природния газ и вече КЕВР ще каже какво всъщност увеличение ще приеме. Това, което „Булгаргаз“ е предложил, е приблизително 14%. От тези 14%, по изявление на КЕВР, приблизително около 13,89% - такова увеличение ще бъде прието.
Водещ: Много по-скъп живот за хората през зимата. Това Вас не Ви ли притеснява като хора, които са в управлението?
Теменужка Петкова: Няма човек и няма политик, който да не се притеснява от евентуални рискове за увеличаване на цените на енергийните ресурси, тъй като това влияе пряко и върху бизнеса, влияе пряко върху битовите потребители. Няма как да не се притесняваме, но трябва да отчетем и това, че тук става въпрос за едни цени, които цени са определени в рамките на договор, цени, които са много ясно дефинирани от какво точно зависят.
Водещ: Няма къде да мърдаме, това ли да разбирам от думите Ви? Така ли е?
Теменужка Петкова: Но трябва да е ясно следното: трябва да е ясно това, че между ЕК и „Газпром“ се създадоха предпоставки за това всяка една от държавите, които имат договор с „Газпром Експорт“ и смята, че има определени параметри в него по отношение на цена, по отношение на други клаузи от договора, има възможност да бъде стартирано предоговаряне и за нас предстои този процес да започне с „Газпром Експорт“ и „Булгаргаз“.
Водещ: Предоговаряне на цените, което пък може да доведе и до …
Теменужка Петкова: Колегите ще поставят и този въпрос, защото в споразумението, което „Газпром Експорт“…
Водещ: До това да не скачат нагоре, може ли това да се случи или не?
Теменужка Петкова: За това споразумение трябва да бъдат проведени едни преговори, които много ясно да определят какви са параметрите, в които ние бихме желали да се движим, тъй като в споразумението между „Газпром Експорт“ и ЕК ясно са оказани какви хипотези съществуват по отношение на темата, свързана с цените.
Водещ: И тъй като става въпрос за цени, ето една идея на Вашия колега Румен Порожанов: „Агроминистерството ще бори по комунистически поскъпването на хляба, след като се опитва да преговаря г-н Порожанов с хипермаркетите да натисне цените надолу, а те не знаят за инициативата му.“ Всъщност големите хипермаркети да нямат печалба от продажбата на хляб. Комунистически метод ли е това според Вас? Реален ли е в една обстановка, в която все пак цените се определят и от търсенето, нали така?
Теменужка Петкова: Да, така е. По принцип в една пазарна икономика цените се определят от търсенето и предлагането. Няма нищо по-логично и няма измислен по-добър барометър по отношение на цените от пазара.
Водещ: Е, как така ще караме тези, които продават и търсят печалбата, да се лишат от нея?
Теменужка Петкова: Никога не пречи да се търси диалог с всяка една страна, която има отношение към такъв един въпрос, когато става въпрос наистина за един такъв важен продукт, какъвто е хлябът.
Водещ: 5 % ДДС на хляба като идея на БСП как Ви се струва?
Теменужка Петкова: Когато си в опозиция е много лесно да даваш подобни идеи, защото може би колегите не познават достатъчно добре параметрите на бюджета, но когато управляваш и когато си поел отговорността да управляваш страната и си поел определени ангажименти и се стремим непрекъснато да повишаваме и стандарта на живот на българските граждани, знаете, че от 01.01.2019 година гласувахме решение на Министерски съвет за увеличаване на заплатите в бюджетната сфера, повишаване на пенсиите, увеличаване на заплатите на учителите, знаете и кои са нашите основни приоритети, така че, когато си в опозиция е лесно да се правят подобни предложения, но когато човек се е ангажирал да управлява държавата и то да я управлява разумно…
Водещ: Ние да разбираме, че по-високите сметки заради газа и цената на тока и парното, тези увеличения най-вероятно ще бъдат изядени. За много пари обаче ще си говорим сега и тяхното разпределение – 32 млн. лв. по договор за „Уорли Парсънс“, отново свързани с АЕЦ „Белене“, като се прибавят и другите суми по делото – 37 млн. евро, които още трябва да даваме в гьола „Белене“. Защо се случва всичко това? Разбираме, че няма клауза в договора, която да определя какво се случва, ако договорът бъде прекратен.
Теменужка Петкова: Точната сума, която трябва да плати НЕК и е осъдена да плати НЕК от Международния арбитраж във връзка с този въпрос, е 31 484 000 евро.
Водещ: Закръгляме го на 32 млн. евро.
Теменужка Петкова: Да, приблизително 32 млн. евро. Тези 32 млн. евро, най-общо казано, представляват тази част от претенцията на „Уорли Парсънс“, която е предявена през 2014 година и тя е била в размер на 54 млн. евро. Тези 54 млн. евро се състоят от следните компоненти. Съгласно споразумението, което е подписано между „Уорли Парсънс“ и НЕК през 2005 година, януари 2005 година, подписано от двамата изпълнителни директори на НЕК – г-н Велков и г-н Папазян, съществувала опция, съгласно която има срок за този договор и при която той може да бъде прекратен. Изпълнили са, така наречената, първа фаза от този договор и през 2008 година е направено предоговаряне. И когато е направено това предоговаряне през януари 2008 година, тогава в това споразумение се е появила клауза, която дава възможност при едностранно прекратяване от наша страна на такъв един договор, съответно „Уорли Парсънс“ да получи обезщетение в размер на 42 млн. евро.
Водещ: Това не е ли в ущърб на държавата? Защо се е случило? Кой го е подписал?
Теменужка Петкова: Това споразумение от 2008 година отново е подписано от двамата изпълнителни директори на НЕК по това време – г-н Велков и г-н Папазян.
Водещ: Отново от тях е подписано?
Теменужка Петкова: Да, от тях е подписано.
Водещ: Това не е ли в ущърб към държавата?
Теменужка Петкова: Ами, тук вече трябва да се постави въпросът може би от други компетентни органи, не от министъра на енергетиката, но това са фактите. Това, което арбитражът всъщност отсъжда, е 50% от тази неустойка, така наречена, 42 млн. евро, арбитражът смята, че тя е прекомерна от гледна точка на нейната стойност, съобразено с обема на договора, тъй като арбитражът отбелязва, че 270 млн. от този договор вече са платени. И не е налице основание тази неустойка да бъде изплатена в пълен размер и арбитражът я намалява на 50%. Тоест, от 42 млн. стават 21 млн. евро.
Водещ: Добре, изплатени са до този момент на „Уорли Парсънс“ тези над 260 млн.
Теменужка Петкова: Да приблизително 270 млн.
Водещ: 270 млн. евро. Какво е свършено за тези 270 млн. евро.
Теменужка Петкова: Ами, когато се реализират подобни проекти в енергетиката, когато става въпрос за изграждане на ядрена мощност, няма как тя да бъде изградена без наличието на тази фигура – това е, така нареченият, архитект-инженер на проекта. Той подготвя цялата документация, всички необходими проверки и анализи, които трябва да се направят. Така че това е една важна фигура, без нея не може.
Водещ: Без нея не може, но свършена ли е работата за тези 270 млн. евро? Как Ви се струва на Вас?
Теменужка Петкова: Според това, което показват фактите и документите, всеки месец те са извършвали определени дейности, приемани са с протокол, издавани са фактури и съответно са извършвани плащания.
Водещ: Това е подписано от всеки един министър през всичките тези години, така ли?
Теменужка Петкова: Министрите нямат отношение към този процес на подписване на документи, тъй като тук става въпрос за действие на НЕК, която е страна по договора.
Водещ: И в крайна сметка дори НЕК е подчинена на държавата, нали така? Трябва да има държавна политика за това, дали нещо се изпълнява.
Теменужка Петкова: Собственик на НЕК, едноличен собственик на капитала, е БЕХ, а пък едноличен собственик на капитала на БЕХ е министъра на енергетиката или на икономиката и енергетиката…
Водещ: Добре и отново стигаме до министъра, затова исках да уточним това като стъпки – НЕК, БЕХ, след това отново министъра. 2008 кой е бил министър?
Теменужка Петкова: 2008 година, мисля, че господин Петър Димитров.
Водещ: Петър Димитров – той е бил съгласен с това, а пък и явно и други министри, да има клауза в договора, която да осъжда държавата, ако едностранно прекрати този договор?
Теменужка Петкова: Аз лично не съм видяла документ, с който да е докладвано на министъра тогава, че се предприемат подобни действия. Но фактите са такива. Има предоговаряне на това споразумение и има включена подобна клауза, която тази сума между другото от 42 млн. евро представлява 10% от стойността на целия договор.
Водещ: Ние така или иначе не разбрахме какво точно е свършено. Документация е извършена за 270 млн. евро, така ли? Не Ви ли изглежда прекалено?
Теменужка Петкова: Да, това е документацията във връзка с проекта.
Водещ: Толкова ли струва? Сравнено с всички други инженер-архитекти в други държави, които изграждат АЕЦ, толкова ли струва?
Теменужка Петкова: Трудно ми е да кажа дали това е реалната цена. Факт е, че е проведена обществена поръчка и този изпълнител е избран по реда на Закона за обществените поръчки.
Водещ: Тъй като вчера пък при нас беше Драгомир Стойнев и с него говорихме, не става ли въпрос за стандартното прехвърляне на отговорност от министър към министър, от правителство към правителство, кога е спрян проектът, кой за какво е бил задължен, а един такъв договор, който минава между другото, и дори за него може да не е уведомен министърът, България, ние всички, плащаме 32 млн. евро, 267 млн. евро отново за консултантски услуги?
Теменужка Петкова: Ами всеки един, който заема определен пост в която и да е…
Водещ: Въпросът е – виновни ще има ли, или няма да има накрая?
Теменужка Петкова: Има компетентни органи. Аз се надявам те да извършат съответните проверки и да се произнесат по тази тема. Знаете, че всичко онова, което е свързано с проекта в предишния му вариант, така да се каже, е било предмет на обстойни проверки, сезирани са съответните компетентни органи.
Водещ: За Вас кое е най-съмнителното по тази сделка и по този договор, който коментираме в момента, подписан през 2008 година като анекс, нали така?
Теменужка Петкова: За мен представлява въпрос, на който аз лично нямам отговор, защо се е стигнало до това да се включи подобна клауза с неустойка, в случай, че договорът бъде едностранно прекратен.
Водещ: Което ще ощети държавата?
Теменужка Петкова: Да. Кое е наложило, при положение че вече първа фаза от проекта е била приключила, платено е, каквото е изработено и съответно е предадено. Аз тук вече не бих могла да се произнеса кой какво е изработил, дали това точно е имало определената стойност, която е била платена, но фактите са такива.
Водещ: Нека отново да кажем тогава кои са подписали договора и анекса към него.
Теменужка Петкова: Това са тогавашните изпълнители директори. Те са били двама на НЕК – г-н Велков и г-н Папазян.
Водещ: Ще ги търсим, за да питаме и тях, разбира се, ако искат да дадат компетентно мнение и становище. И сега към регулярния въпрос – ще се случи ли АЕЦ „Белене“, или не? Има ли инвеститор, защото разбрахме, че вече се отделя. Ето „Харченето за АЕЦ „Белене“ вече започна с 1 млн. лева с търсене и е обявен конкурс за консултант, който да помага на властта при избора на инвеститор“. Това не е ли същото, отново търсим някой, плащаме му пари, за да търси инвеститор?
Теменужка Петкова: Вижте, аз смятам, че всички ние сме извлекли поуките, които миналото ни предоставя.
Водещ: Добре, има ли го този 1 млн. лева сега? Той ще бъде ли платен за консултант, който да търси инвеститор?
Теменужка Петкова: Не, няма такъв 1 млн. Не знам точно за какъв милион става въпрос. Ако информацията, която коментираме, е свързана с това да бъде сключен договор за преконсервация на оборудването с производителя на оборудването, което ще гарантира неговото качество – това е нещо съвсем друго. НЕК е обявила конкурс и ще проведе преговори, ще проведе пряко договаряне, тъй като производителят е един, той е ясен, но независимо от това ние ще приложим разпоредбите от Закона за обществените поръчки, за да може в рамките на преговори да бъде определена цената и параметрите. Но 1 млн. за избор на консултант няма. Това, което в момента правим – готвим процедурата за избор на стратегически инвеститор. Тази процедура за избор на стратегически инвеститор трябва да бъде готова до края на месец октомври и ще предложим структура на проекта. Това е ангажиментът, който имаме. Ако всичко това, което ние ще представим пред парламента бъде одобрено, до края на годината може би ще стартира и процедурата за избор на инвеститор.
Водещ: И кой ще е най-вероятният инвеститор? Имате ли представа? Китай ли ще бъде, или пък може би от френска страна?
Теменужка Петкова: Към настоящия момент има ясно заявен инвеститорски интерес от страна на най-голямата китайска ядрена компания. Имахме съвсем скоро среща и с националната енергийна администрация на Китай – това е всъщност най-високото ниво, това е Министерството на енергетиката на Китай, проведохме среща, те потвърдиха своя интерес и очакват стартирането на процедурата. „Рева“ също е заявила своя интерес за участие в проекта.
Водещ: Отново с условието държавата да не дава никакви гаранции за изкупуването на енергията?
Теменужка Петкова: Да, процедурата я готвим в рамките, в които българският парламент е поставил своите изисквания – без държавна гаранция, без предоставяне на корпоративни гаранции, така че…
Водещ: Частен АЕЦ ли ще бъде това?
Теменужка Петкова: Не, няма да бъде частен АЕЦ. Българската държава ще участва с НЕК чрез активите, които притежаваме. Виждате какви разходи сме извършили с този проект, цялата тази документация, тя е налична и тя струва пари, така че държавата ще участва и с площадката, и с оборудването, и с всички нематериални активи, които ние притежаваме във връзка с този проект.
Водещ: Вие от колко време сте в сектора на енергетиката като специалист?
Теменужка Петкова: Аз не мога да кажа, че съм специалист в областта на енергетиката, аз съм финансист по професия, одитор съм. От ноември 2014 година имам честта да бъда министър на енергетиката.
Водещ: Ахмед Доган познат ли Ви е като експерт в областта на енергетиката или човек, който има интерес в този сектор?
Теменужка Петкова: Ами не, не ми е познат г-н Доган като експерт в областта на енергетиката.
Водещ: Защо сега влиза обаче като купувач на ТЕЦ Варна?
Теменужка Петкова: Аз мисля, че всеки един български гражданин има право да предприема стъпки, действия във връзка със своя дейност, която би желал да развива. Не знам такива законови ограничения в тази посока.
Водещ: Няма, но все пак странно ли е Вас подобна фигура от българския политически живот да придобива ТЕЦ Варна?
Теменужка Петкова: За мен като министър на енергетиката е важно електроенергийната система на страната да бъде стабилна. Когато е направена приватизация на ТЕЦ Варна в далечната вече 2006 година, тогава в рамките на приватизационния договор е предвидено, че ТЕЦ Варна ще работи – той има 6 блока между другото, това е втората по големина топлоелектрическа централа в България, предвидено е, че тази централа ще работи по следния начин. Защото сега чувам разни спекулации във връзка със студения резерв, само да обясним, за да може хората да са наясно за какво става въпрос – в приватизационния договор ясно е записано – от тези 6 блока 3 блока ще работят само за студен резерв, другите 3 блока ще работят за обществен доставчик, това се случва за срок от 5 години, до края на 2011 година. През това време чешката компания ЧЕЗ е имала ангажимент да изгради необходимите сероочистващи устройства, свързани със спазванията на екологичното законодателство, тъй като тази централа работи на въглища, тя работи на антрацитни въглища, не на нашите местни въглища.
Водещ: А те могат да попаднат под ударите на европейското законодателство след време, да…
Теменужка Петкова: Точно така. Колегите от ЧЕЗ не са направили никакви инвестиции в тази посока и тази централа на 1.01.2015 година в 00:00 часа Европейската комисия преустанови нейната работа.
Водещ: Добре, умишлено ли се случва това? Няма инвестиции в тази централа, нейната цена пада, купува я друг човек и друга фирма, след което пък става собственост на Ахмед Доган след време. Имало ли е такива стъпки, които, включително и към студения резерв, правят този случай странен, затова че държавните Марици се отказват от този резерв, нищо че са в по-затруднено положение. Това са едни пари, които получават реално на готово – кой се отказва от сигурни финанси, за сметка на това пък други ТЕЦ-ове да вземат тези ресурси?
Теменужка Петкова: Аз мисля, че такива конспирации няма. Знаете, че чешката компания ЧЕЗ реши да продаде своите активи в България, включително и този свой актив в рамките на ТЕЦ Варна. И, разбира се, своето разпределително дружество – ЧЕЗ. Така че за такива спекулации, такива конспирации ми се струва, че е пресилено да говорим. Но фактите са такива, каквито са. Извършена е…
Водещ: Ами те не се ли подреждат? Нали казахте стъпка по стъпка се е действало – стъпка по стъпка действало ли се е, така че някой да придобие ТЕЦ Варна заради ето, ако щете и увеличаване на студения резерв, тъй като в една от публикациите на Капитал, в случая, пише, че от 500 мегавата средногодишно до 650 се увеличава обема, което не е много ясно аргументирано. Вие обаче сте подписали това увеличение.
Теменужка Петкова: По-скоро въпросът трябва да бъде поставен според мен по следния начин, тъй като аз съм виждала договора за приватизация на ТЕЦ Варна и от него става ясно, че такъв ангажимент за изграждане на сероочистващи устройства има. Но за съжаление няма и клауза да дава възможност да бъде санкциониран …
Водещ: Значи това е поредният договор с поредната липсваща клауза, която ощетява държавата?
Теменужка Петкова: Аз казвам какво съм видяла в …
Водещ: Кой ги подписва тези договори, за да може държавата винаги да е в слабата страна?
Теменужка Петкова: Извършена е сделка по реда на Закона за приватизациите след приватизационен контрол. 2006 година се развиват събитията, но…
Водещ: Има задължения, но няма клауза, ако тя не го изпълни?
Теменужка Петкова: Да. Това поне става ясно от договора.
Водещ: И това не Ви ли е странно?
Теменужка Петкова: След като е изтекъл този 5-годишен срок 2011 година за изграждане на тези сероочистващи устройства, това не се е случило, тогава ТЕЦ Варна, разбира се, със своя собственик е кандидатствал за дерогация пред Европейската комисия, получена е дерогация за 3 от блоковете – единият блок да работи отново на студен резерв, другите два блока да работят до 2015 година.
Водещ: Да, и се стига до момента, в който затварят.
Теменужка Петкова: Така че ТЕЦ Варна винаги е работила за студения резерв на страната.
Водещ: Добре, държавните Марици защо се отказват от студения си резерв? Вие знаете ли?
Теменужка Петкова: Държавните Марици не са се отказали от студения си резерв, те винаги са участвали в процедурите за студен резерв. В периода от юли 2015 до март 2016 година, само в този период, ТЕЦ "Марица Изток" 2 не можа да се класира, защото там се правят конкурси за студения резерв – тя предложи цена, която е по-висока от тази, която КЕВР е определил, защото цената за студения резерв също се регулира от КЕВР.
Водещ: Колко ще получи ТЕЦ Варна през следващите години за периода, в който е кандидатствала?
Теменужка Петкова: Трудно ми е да кажа колко би получил ТЕЦ Варна, тъй като има няколко лота, за които всеки един от енергийните предприятия, които предоставят студен резерв, кандидатства. Цените са такива, каквито КЕВР е определил и в рамките на конкурсите, които електроенергийният системен оператор е направил…
Водещ: Отново говорим за милиони, нали така?
Теменужка Петкова: Трябва да се види точната сметка, така не мога да говоря наизуст, но това, което ЕСО е направил като процедура, показва, че нито един от участниците в търговете за студен резерв не е дал цена, по-висока от тази на КЕВР.
Водещ: На финала на разговора много бързо – Гинка Върбакова излиза от фирмите си, свързани с фотоволтаици. Това с цел най-вероятно пък да се случи сделката с ЧЕЗ. Възможно ли е това да стане?
Теменужка Петкова: Този отговор трябва да бъде даден от КЗК. Аз не знам дали съществува такава правна хипотеза, тъй като комисията се е произнесла на този етап, но, разбира се, всичко е въпрос на законови възможности.
Водещ: Коментирахме това, че се познавате с Гинка Върбакова, нали така? Сега последните месеци чували ли сте с нея?
Теменужка Петкова: Да, познаваме с нея. Чувах се за рождения ѝ ден, за да я поздравя чисто човешки.
Водещ: Кога ѝ беше рождения ден?
Теменужка Петкова: През месец август.
Водещ: Обсъдихте ли фотоволтаиците?
Теменужка Петкова: Не, нищо не сме обсъждали, не обсъждаме такива теми. Ние имаме чисто приятелски отношения и се познаваме от много време.
Водещ: Дори когато става въпрос за инвестиции за милиони, така ли?
Теменужка Петкова: Ами, аз нямам отношение към този процес. Не ме вълнува. Това е една частна сделка, която си е абсолютно тяхна работа, те си имат финансови консултанти, правни консултанти, които им дават съответно препоръки и съвети. Не съм аз човекът, който ще ги съветва.
Водещ: Приключва ли днес кризата с оставките?
Теменужка Петкова: Ами, надявам се, след като президентът вчера подписа указа за освобождаването на г-н Маринов, надявам се днес да приключи тази история.
Водещ: Това ще бъде следващата тема в предаването с включване от НС. Благодарим на Теменужка Петкова за гостуването ѝ.
Теменужка Петкова: Аз също благодаря.