Министър Петкова: Ще поискаме дерогация от ЕК, за да защитим интереса на топлоелектрическите централи у нас

Водеща: Атомното енергопроизводство в световен мащаб продължава да расте. За последните 25 години се е увеличило два пъти, а през 2050-та година в света половината електроенергия трябва да се произвежда от ядрени мощности. Това гласят плановете на Световния ядрен конгрес, едно от най-големите международни изложения на "Атом Експо 2017" беше посетено от сериозна българска делегация водена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. С нея ще разговаряме в следващите минути на "Неделя 150". Здравейте, госпожо министър.

Теменужка Петкова: Здравейте. Добър ден.

Водеща: Най-важният за на с въпрос беше не само да видим накъде отива ядрената енергетика в световен мащаб, а и какво да правим с вече придобитите от България 2 ядрени реактора за спрения проект АЕЦ "Белене". След като Арбитража ни осъди да заплатим 620 млн. евро за поръчаното оборудване и производителят ни уверява, че през септември ще ни го достави, ние трябва да мислим какво се случва с тази българска инвестиция. Затова предполагам са били важни както официалните, така и кулоарни разговори на този авторитетен ядрен форум. Кажете сега какви са  шансовете да минем към истинска приватизация на проекта АЕЦ "Белене", защото явно това продължава да бъде най-евтиният, най-бързия като възвръщаемост начин за производство на електроенергия в света?

Теменужка Петкова: На първо място присъствието ни на международния форум, на 9-тия международен форум "Атом Експо" в Москва беше по повод покана на господин Лихачов, това е генералният директор на  "Росатом". Знаете, че ние през годините имахме много добро сътрудничество с тази компания, тъй като работим по един изключително важен проект и той е свързан с удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". За радост в рамките на предишния мандат успешно приключихме процеса свързан с удължаването на 5-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", в момента вървят процедурите и по удължаване живота на 6- ти блок, така че в нашите взаимоотношения в областта на ядрената енергетика с нашите руски партньори ние имаме много добри отношения и отношения, които са свързани с това да гарантираме енергийната сигурност на страната. Тъй като знаете, че това което АЕЦ "Козлодуй" произвежда като електрическа енергия представлява 33 % от общото количество произведена електрическа енергия в България. Но, разбира се, и в рамките на този форум, аз имах възможност да проведа среща и с господин Лихачов, и с господин Комаров, и с ръководството на "Росатом", която среща беше свързана и с нашите бъдещи взаимоотношения по отношение на проекта АЕЦ "Белене". Знаете, че в края на миналата година ние успяхме да платим своето задължение по решението на Международния търговски арбитраж, което беше в размер на 1 млрд. 176 млн. лв. и на практика ние вече притежаваме два реактора, които са конструирани, произведени за площадката на АЕЦ "Белене". Една част от оборудването вече е в България, останалата част, което ще бъде и финалната част от оборудването ще пристигне през месец септември. Ние до тогава трябва да имаме визия за това какъв ще бъде нашият подход, така че ние по най-добрият и най- оптимален начин да можем да използваме произведеното оборудване за АЕЦ "Белене". Овен това трябва да знаем, че имаме едни разходи, които са извършени по площадката на АЕЦ "Белене" през годините и те са в размер на 1 млрд. и 400 млн., така че всички тези разходи, които са извършени, всички тези дейности, които са извършени до този момент, ни задължават да подходим много отговорно и  много държавнически по отношение на това каква ще бъде съдбата на това оборудване. Още повече на фона на споразумението от Париж, което, знаете, че въвежда много по-рестриктивни мерки по отношение, и по завишени изисквания, по отношение на въглищните централи, ние трябва да мислим и в тази посока. Така че всички тези факти и всички тези обстоятелства са изключително важни и много силно мотивиращи, за да можем ние да изберем и да вземем най-доброто решение.

Водеща: Вашият колега Валентин Николов, министър Петкова, миналата седмица в нашето предаване, впрочем тогава беше и Денят на енергетика, каза, че европейската енергийна стратегия ще извади тези високо замърсяващи мощности, които произвеждат от въглища електроенергия в България те са около 40 % от сегашната ни енергийна система, трябва да бъдат извадени от употреба до 2050-та година и това означава, че още от сега българските правителства защото предполагам това е продължителен процес и изисква дълготрайни решения, ще трябва да решат как да заменим тези 3, 7 мегавата мощност, която сега се произвежда от въглищните централи в басейна "Марица Изтока" и трябва да бъдат заменени с нещо друго или ние да станем потребител на чужда електроенергия от сегашната си позиция на износител на електроенергия. Време е въпросът да се решава дали със строежа на нова ядрена централа, дали с нови ядрени мощности в сега съществуващата АЕЦ "Козлодуй", или пък с някакви крупни инвестиции в водни, соларни, ветрени паркове, но този въпрос трябва да се решава от сега, каза Валентин Николов. Имате ли Вие някаква степен на приоритетите в това отношение?

Теменужка Петкова: Колегата Николов е абсолютно прав, трябва да се мисли в дългосрочен план, когато става въпрос за енергетика, когато става въпрос за такъв тип проекти. Това, което мога да кажа със сигурност е, че България на първо място ще се бори за това да получи дерогация на по отношение на тези завишени изисквания спрямо въглищните централи, но за да стане това нещо факт, ние в момента работим заедно с всички въглищни централи, заедно с колегите от синдикатите, работим за това да изградим своята позиция, така че това да ни даде възможност да поискаме дерогация от страна на ЕК. За тази цел ,това, което ние трябва да докажем и централите трябва да докажат е, че разходите, които те ще извършат за изграждане на тези сероочистващи устройства ще бъдат много по – високи от ефекта за  екологията. Така че на първо място ние трябва да изработим това наше становище, тъй като, както и Вие споменахте, тези централи произвеждат приблизително 40 % от електрическата енергия на България, но когато става въпрос за дългосрочна визия в областта на енергетиката, то тогава трябва да кажем, че тук основна роля играе разработването на  енергийната стратегия на България. В момента в МЕ е създадена работна група, която работи по това да се изработи, да се положат основите на бъдещата енергийна стратегия на България до 2030-та с хоризонт до 2050-та година. И както и Вие споменахте, това е въпрос, който не касае само едно правителство, един или два мандата, това е въпрос, който касае развитието на България, на българската енергетика, на българската икономика години напред. Поради тази причина аз отправих официално писмо до всички парламентарно представени партии в българския парламент с молба те да излъчат свои представители в тази работна група и да можем да разработим енергийната стратегия на България, използвайки целия потенциал на България в тази посока. Много се надявам колегите от парламента да вземат активно участие в разработването на енергийната стратегия, защото тя в крайна сметка се приема от парламента, а изпълнителната власт е тази, която изпълнява енергийната политика, приета от българския парламент на базата на енергийната стратегия. В тази енергийна стратегия ще намерят отговор и всички тези важни въпроси, които стоят пред нас. От една страна използването на оборудването за АЕЦ "Белене" ,възможността, необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност, икономическият аспект на такъв един проект, както разбира се, и това каква ще бъде съдбата на въглищните централи. Всички тези отговори трябва да намерят своето отражение в тази енергийна стратегия. Тук искам да кажа ,че ползваме и…

Водеща: Нека да се опитаме да разсъждаваме хипотетично…

Теменужка Петкова: ползваме и потенциала на БАН и очакваме от тях до септември яснота по отношение на "Белене". Какъв е техният анализ, какъв е техният прочит от научна гледна точка във връзка с този проект.

Водеща: Нека да разсъждаваме хипотетично, министър Петкова, тази дерогация, която се надяваме да получим от ЕК, убеждавайки я, че могат да се направят такива екологични сероочистващи инсталации в ТЕЦ-овете на въглища, които да не застрашават екологичните норми, това означава ,че може би трябва да обединим усилията си и с другите страни от ЕС, които биват засегнати от подобна клауза, Полша, например, четох, че 80 % от електроенергията й се произвежда от въглищни централи, Словакия също, Чехия и други. Страни. Ако чакаме решение само за България, може би, почти невероятно е да го постигнем ако не действаме съюзнически в случая. Или пък ако другите страни са намерили някакъв начин да си решат проблема, да заимстваме от него. В Полша миньорите били преквалифицирани с европейски средства, четох неотдавна, защото в Полша не смятат, че ще постигнат дерогация.

Теменужка Петкова: Аз мисля, че първата стъпка по отношение обединението на и нашите интереси, и тези на останалите страни-членки, стана ясна още през месец април тази година, когато беше и гласуването в рамките на ЕС. И Вие знаете, че там България ,заедно с още 7 другите държави гласува против тези завишени изисквания. Така че първата крачка е направена. Разбира се, ние ще заимстваме и добрите практики, добрия опит и на другите държави-членки и ще обединим усилията си, така че да можем да постигнем дерогация, която да ни даде възможност все пак да имаме и някакъв времеви хоризонт да пренастроим своята енергийна система. Не бива да забравяме, че в Маришкия басейн има достатъчно запаси от  въглища, които ние трябва да използваме, защото целият този процес е пряко свързан с нашата енергийна сигурност,м това е много важна и много сериозна тема и ние трябва да се отнесем с необходимата сериозност ида положим всички усилия това да се случи. И аз използвам случая ,за да уверя и българските граждани, и българските миньори, че това, което ще направи правителството ,е да работи много активно за дерогация, а оттук нататък всички останали отговори ще бъдат дадени в стратегията за… енергийната стратегия за развитие на българската енергетика.

Водеща: Ако тази стратегия включи усилия за построяването на АЕЦ "Белене" чрез приватизация каквато форма правителството лансира от известно време насам, имаме ли някакъв инвеститорски интерес към момента? И не го ли парираме този инвеститорски интерес с факта, че върху проекта АЕЦ "Белене" е наложен мораториум от 2012-та година?

Теменужка Петкова: Може би първо е важно да обясним това, че върху проекта АЕЦ "Белене" няма наложен мораториум. Така в общественото пространство витае подобно виждане, но това далеч не е така.

Водеща: А какво беше онова, което гласува НС?

Теменужка Петкова: Вие си спомняте, че имаше решение през 2012-та година за спиране на проекта АЕЦ "Белене", в последствие беше проведен референдум през 2013-та година и този референдум беше свързан с отговора на въпроса "Необходима ли е на България нова ядрена мощност?". Знаете ,че референдумът не успя да събере необходимия изискващ се по закон процент гласували български граждани и решението беше върнато обратно в българския парламент. Тогава българският парламент препотвърди решението от 2012-та година и проектът беше спрян. Така че не можем да говорим за мораториум върху проекта АЕЦ "Белене". Но, Вие знаете ,че още в рамките на нашия предишен мандат в момента, в който имахме визията и яснотата за решението на Международния арбитраж ние започнахме да правим консултации по отношение на това какъв ще бъде най-добрият вариант за използването на това оборудване. И още тогава нашата визия беше, че такъв един проект трябва да се реализира само на базата на един икономически обоснован проект, проект, който ще бъде изграден изцяло на пазарен принцип, тъй като България няма и никога не е имала необходимия ресурс, за да може сама да изгради проекта АЕЦ "Белене". Все пак да не забравяме ,че тук става въпрос за ресурс от 20 млрд. лв. България никога не е имала такъв ресурс. Помните още в рамките на предишния проект за реализация на АЕЦ "Белене" отново беше търсен стратегически инвеститор, но там проблемът беше друг-това, че липсваше договор между "Атомстройекспорт" и българската страна за изграждане на проекта. Това всъщност отблъсна и избрания тогава стратегически инвеститор RV и той напусна проекта. Така че нашата визия е, че ние сме длъжни да направим опит първо да отделим всички активи и всички пасиви, свързани с проекта АЕЦ "Белене" е отделна проектна компания и тази компания да бъда приватизирана по реда на Закона за приватизации и следприватизационен контрол в рамките на една публична, прозрачна процедура. Ние сме водили разговори и има такъв инвеститорски интерес във връзка с реализацията на този проект и то при условията и параметрите, които ние виждаме, че могат да бъдат поставени. Тоест без държавни гаранции, без дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. Но българската страна, разбира се, ще запази някакъв дял в такова едно дружество, защото все пак тук става въпрос за ядрена централа и държавата по някакъв начин трябва да присъства като акционер с миноритарен дял или с дял, който представлява "златна" акция. Така че това е единият сценарий за оборудването за АЕЦ "Белене", надяваме се такъв инвеститорски интерес да бъде потвърден, но това трябва да стане в рамките на  една законосъобразна, открита процедура.

Водеща: Защото сега в Москва Вие чухте ,че  руската страна има интерес само към изграждането на тази централа евентуално АЕЦ "Белене", но не и участието като  инвеститор в проекта.

Теменужка Петкова: Да, точно така…

Водеща: Това означава ли ,че инвеститорският интерес, за който Вие потвърждавате, че съществува, но не го назовавате е извън Русия?

Теменужка Петкова: Да, мога да кажа ,че инвеститорският интерес е извън Русия, но изключително важен сигнал е това ,че нашите партньори, нашите колеги от "Росатом" изявяват желание и те ще участват в изграждането на този проект, ако се намери такъв стратегически инвеститор, защото това е гаранция за сигурността, за качеството на тази централа. Все пак няма нищо по-сигурно и нищо по-добро от това конструкторът на този проект да бъде и съответният изпълнител, който ще участва в изграждането на проекта. Но ако такава процедура не се реализира успешно по начина, по който ние смятаме, че този процес трябва да протече, то тогава ние ще мислим и за възможност за изграждане на 7- ми блок на АЕЦ "Козлодуй" със същото оборудване. Тъй като там изградена необходимата инфраструктура, разполагаме и с необходимия експертен потенциал, оборудването на АЕЦ "Козлодуй" също е руско производство, така че то ще бъде напълно съпоставимо, но ние сме длъжни да направим всичко необходимо, така че  да защитим в максимална степен нашите интереси и да защитим в максимална степен това ,че в годините е инвестира недин много сериозен финансов ресурс, финансов ресурс на българските данъкоплатци.

Водеща: Казахте, че държавата ще участва в този проект, тъй като все пак вероятно в България няма практика, разрешение да има частна ядрена централа, тя няма и как да бъде застрахована, струва ми се. Не знам, в Европа как стои въпросът, има ли частни централи, каквито частни ядрени централи има в САЩ?

Теменужка Петкова: Има такива частни централи. Това не е проблем. Атомната електроцентрала ще работи, разбира се, там където участието и капиталът е частен, тя работи абсолютно по същите правила, същите процедури важат и за такъв тип ядрена централа, която е изградена с участието на държавата и такъв тип ядрени централи, които са изградени с частен капитал, така че тук няма никакви нюанси, няма никакви колебания по отношение на изискванията, които важат за всяка една ядрена централа. Но българската държава ще участва с определен миноритарен дял просто защото става въпрос за ядрена централа и държавата трябва да участва в такъв един проект. Това е един много сериозен проект, който няма как без участието на държавата, макар и миноритарно.

Водеща: Кога ще знаем?

Теменужка Петкова: …И този контрол държавата трябва да го има в такова едно дружество.

Водеща: Кога ще знаем дали се появява повече от плахата светлина в тунела на проекта АЕЦ "Белене"? Казахте през септември БАН ще даде своя научен доклад за нуждата от такава централа. Има инвеститорски интерес, за който чакаме да бъде потвърден при обявяване на приватизационната процедура. Какви са сроковете, в които ще се избистрят обстоятелствата или пък напълно ще го погребем този проект?

Теменужка Петкова: Не, за погребване на проекта не бива да говорим просто защото рискуваме да повторим грешката от предишното развитие на темата АЕЦ "Белене". Вие помните, че този проект води своето начало от края на 80-те години. Има едно оборудване, което стои на площадката на АЕЦ "Белене" и то е оборудването, което е поръчано тогава, платено, доставено. Това оборудване една част от него беше изкупена обратно от руската страна на цена много по-ниска от тази, която сме платили, друга част продължава да стои на площадката като един вид музеен експонат, подобна грешка повече никога ние не трябва да допускаме. Затова трябва да положим всички усилия ,да обединим експертния потенциал на страната, да имаме консенсус между всички политически сили за това какво да бъде бъдещето на това оборудване и съответно бъдещето на българската енергетика. Това, което аз виждам като някакви срокове, ние, между другото, и в момента сме започнали един анализ по отношение на отделянето на активите и пасивите за проекта АЕЦ "Белене". Първо трябва да се направи един счетоводен преглед на всички активи, на всички пасиви във връзка с този проект, да се отделят те в отделна компания, това разбира се ще изисква време, но най-важното е да видим доклада на БАН. Все пак тя притежава един много сериозен потенциал и от правна гледна точка, и от икономическа, и от гледна точка на ядрената енергетика. Трябва да се направи един много сериозен прочит на развитието на пазарите, не само на българския пазар, а на всички регионални пазари на електрическа енергия в региона, защото това ще бъдат и основните акценти, върху които ще концентрират вниманието си потенциалните инвеститори. Така че докладът на БАН ние не обходим, за да можем ние да вземем мотивирано решение да предложим първо, да обсъдим това, което БАН предлага и да вървим напред.

Водеща: И политическият консенсус, това също е много важно условие.

Теменужка Петкова: Абсолютно важно.

Водеща: Каквото и да се реши, за да се следва в дългосрочната перспектива, в която изобщо могат да се реализират енергийни проекти. Да поговорим малко за газа, госпожо министър, тъй като имаше едно сериозно съмнение, че с напредването на строежа на "Турски поток" видяхме вчера, струва ми се, как руският президент Путин инспектира влизането в дълбоководното поставяне вече на тръбите под Черно море, е възможно газовите потоци да заобиколят България. Вие се върнахте вчера от Гърция, където още веднъж си стиснахте ръцете с  Вашия гръцки колега за междусистемната газова връзка. Какви са надеждите ни, да не бъде заобиколени, а нашите газови тръби да пресъхнат, както струва ми се, използва термина нашият министър-председател Бойко Борисов при посещението си в Турция миналата седмица?

Теменужка Петкова: За България основен приоритет в сектор "Енергетика" е диверсификацията на източниците за доставка на природен газ, постигането на енергийна сигурност, постигането на конкурентни цени. За да станат тези приоритети факт, ние трябва да изградим липсващата инфраструктура на България със съседните на нас страни. Поради тази причина ние сме концентрирали изключително много своето внимание в изграждането на интерконекторите на България със съседните на нас страни, а именно с Гърция, със Сърби, с Турция, с Румъния. С Румъния в края на миналата година, знаете, че успяхме да изградим интерконекторната връзка с Румъния ,да я въведем в търговска експлоатация и България вече притежава първата си междусистемна връзка. Другата много важна наша цел е България да не остане заобиколена от тези големи енергийни проекти, които много динамично се развиват в последно време. Те са изключително динамични особено енергийните проекти в газовата сфера, така че нашата друга основна задача е България да не остане заобиколена от тези проекти. Какво и Вие споменахте, ние имаме една много добре развита газопреносна инфраструктура – 2765 км. е газопреносната инфраструктура на България, в това число 930 км. е нашата транзитна инфраструктура и 1835 км. национална. Не бива да допускаме тази инфраструктура да остане неизползваема. Ето защо в рамките на моето посещение на международния форум в Санкт Петербург, икономическия форум аз имах възможност да проведа среща с господин Милер, в рамките на тази среща ние подписахме работна пътна карта, която е един работен документ, в рамките на този документ ще разгледаме възможността да бъде разширена газопреносната инфраструктура на България и разбира се в контекста на реализацията на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на нашата страна. Така че ние трябва да работим за това наша основна национална цел трябва да бъде на първо място диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ и на второ място да не допуснем България да престане да бъде фактор на газовата карта на Европа по отношение на транзита. Това е изключително важно за нас и ние ще направим всичко възможно, така че България да запази своето достойно място като транзитьор на природен газ.

Водеща: Може би да кажем, че това е важно и за Русия, тъй като интересът е двупосочен в случая, макар да се строят нови трасета, за които някой специалисти казаха ,че сме допуснали огромна грешка като сме се отказали от "Южен поток" в полза на Турския поток, по който виждаме как ударно се работи, но можем ли да дадем…

Теменужка Петкова: Аз мисля ,че най-важното за нас е ние да следваме нашите национални интереси, те са над всичко. В тази ситуация ние имаме определена национална цел, определени национални интереси и те са да имаме диверсификация на източниците и България да бъде транзитен център в Европа.

Водеща: Колко време си дадохте с гръцкия Ви колега за изграждането на тази междусистемна връзка България-Гърция?

Теменужка Петкова: Ние сроковете сме определили много отдавна, още в миналия мандат в рамките на един документ, който, разбира се, е съгласуван и с ЕК и там много ясно са разписани всички срокове и дейности, които трябва да бъдат извършени. Проектът към настоящия момент е в много напреднала фаза, ние сме на прага в началото на есента на тази година да обявим обществената поръчка за избор на изпълнител ,така че в началото на 2018-та година трябва да започне строителството на този изключително важен проект интерконектора Гърция-България.

Водеща: За колко време се строи такова нещо?

Теменужка Петкова: Проектът трябва да бъде готов до 2020-та година, трябва да бъде въведен в търговска експлоатация. Знаете, че миналата година проведохме успешно и пазарния тест за този проект, работим много активно и по осигуряването на финансирането, търсим възможност, която да реализираме, така че ISGB, нашето съвместно акционерно дружество, да стане бенефициент и по една от оперативните програми, с които българската страна разполага. Така че всичко това, което и в разговора с моя гръцки колега онзи ден ние препотвърдихме, е свързано с напредъка на този проект и с неговата скорошна реализация. Реализацията на интерконектора Гърция-България е необратим процес ,този проект ще се реализира, защото той е изключително важен, той е стратегически проект не само за нас, той е стратегически и за целия ЕС, така че по този проект ние работим и ще го доведем до успешен край.

Водеща: На финала можем ли да успокоим миньорите от мангановата мина Оброчище, нали не греша, мангановата мина Оброчище?

Теменужка Петкова: Да.

Водеща: Много често напоследък правихме репортажи в ефира на Хоризонт за техните протести, говореше се за едно изключително недобросъвестно отношение към тях от страна на  концесионера, разбрахме, че и към държавата е такова отношението му. Това доведе до Ваша екстрена намеса и отнемане на концесията, струва ми се, обаче дължаха едни пари тези концесионери, успя ли държавата да се свърже с тях, да си ги вземе, а чрез тези вземания да покрие и задълженията към миньорите?

Теменужка Петкова: Съдбата на всеки един миньор е изключително важна за нашето правителство и ние няма да допуснем някой, който ида било концесионер или работодател да си позволява да омаловажава труда на българските миньори. Така че аз се възползвах в тази ситуация от една законова възможност, която Законът за подземните богатства е предвидил в такива случаи и именно временно спиране на договора за концесия до изпълнение на неиздължението от страна на концесионера. Тази възможност аз я използвах ,за да може концесионера да събере необходимия ресурс и да издължи своите задължения към персонала. За радост това се случи. Една част от задължението и към бюджета също е внесена, това, което остава да бъде внесено и се надявам да стане факт в рамките на тази седмица ,е да бъдат внесени още 80 хил. евро по сметката на МЕ и с това ние ще изчистим окончателно нашите взаимоотношения .Ако този ресурс ,тези средства не бъдат преведени по сметката на МЕ, аз ще бъда принудена да се позова на разпоредбите на закона, който ми дава право да направя предложение за спиране на тази концесия. Но се надявам да не се стигне до този сценарий, защото това е най-тежкият сценарий, най-неприятният сценарий, надявам се още тази седмица да влезем в контакт с концесионера и той да може да издължи и остатъка от задълженията си по концесионното плащане.

Водеща: Това с контакта с концесионера е сложно нещо, видяхме неуспешните опити на други институции, включително и обудсмана Мая Манолова да намери живи хора, представители на концесионерите на тази мина ,за да се разговаря с тях и да се търси начин за намиране на общ интерес. Щом Вие знаете как да намерите тези концесионери и да ги дисциплинирате, разчитаме да го направите.

Теменужка Петкова: Ами законодателят ми е дал тази възможност ,аз ще използвам всяка една законова възможност това да се случи, ние да защитим интересите на бюджета и съответно да защитим интересите на хората. Знаете ,че лично премиерът се ангажира с този въпрос, беше създадена и работна група към МЕ, благодарение на която всъщност се стигна до това хората да получат своите възнаграждения максимално бързо и една голяма част от задължението към бюджета да бъде преведена. Сега остава да бъде внесен и остатъкът от сумата, ако той не бъде внесен, ние просто ще бъдем принудени да приложим разпоредбата на закона.

Водеща: А следващия концесионер, ако разбира се се стигне до неговото търсене, дано да е добросъвестен, защото този въпрос с концесиите винаги съдържа и тази несигурност и условност. Благодаря Ви за разговора, надявам се след месец септември, когато датирахме много важните очаквания на българската енергийна стратегия за това да развиваме ли и как нов ядрен проект АЕЦ "Белене" с министър Теменужка Петкова просто ще се наложи отново да разговаряме в ефира на Хоризонт, каня Ви от сега и благодаря за интервюто.

БНР, "Неделя 150"