Николай Павлов: Доставките на природен газ от Шах Дениз 2 са от приоритетно значение за България
Как оценявате важността на проекта Южен газов коридор за България и за Европа по отношение на енергийната сигурност като цяло? Какви са очакванията ви за срещата на Консултативния съвет на Южния газов коридор, който ще се проведе на 23 февруари в Баку?
Николай Павлов: Гарантирането на сигурността на газовите доставки е един от ключовите приоритети на Европейския енергиен съюз. България, както и целия ЕС, работи активно за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, която трябва да осигури изпълнението на този важен приоритет. В този смисъл, Южният газов коридор е проект от стратегическо значение както за България, така и за целия регион на Югоизточна Европа, осигуряващ енергийната сигурност на ЕС. Нашата страна винаги е подкрепяла развитието на този проект още от инициирането му. Азербайджан е не само основен източник, но и ключов фактор, движещ реализацията на Южния газов коридор.
Трябва да подчертая, че България и Азербайджан имат отлични партньорски отношения помежду си, особено в енергийната област. Израз на това партньорство е сключеният договор между Булгаргаз и SOCAR за доставка на 1 млрд. куб. м./год. природен газ от Шах Дениз 2. Този газ ще бъде доставян по трасето на Южния газов коридор, т.е. по Южнокавказкия газопровод - South Caucasus pipeline (SCP), TANAP, ТАP и през междусистемната връзка Гърция–България (IGB) до нашата страна.
На предстоящата среща на Консултативния съвет на Южния газов коридор очакваме страните-участници да представят напредъка по проектите, за които стана дума - разработването на втората фаза от Шах Дениз, разширението на SCP, изграждането на TANAP и дейностите по ТАP. Ние от българска страна ще представим значителния напредък по интерконектора IGB, както и развитието на другите български междусистемни връзки - пуска на българо-румънската (IBR) в края на 2016г. и дейностите по връзките Турция-България (ITB) и България-Сърбия (IBS).
Държавната петролна компания на Азербайджан SOCAR изпрати искане за преминаване на техен газ през интерконектора Гърция-България и участва в пазарния тест. Как оценявате резултатите от пазарния тест и участието на SOCAR в този проект като цяло?
Николай Павлов: На 30 ноември 2016 г. приключи втората обвързваща фаза на пазарния тест за разпределение на капацитета на междусистемната газова връзка Гърция – България.
Ние сме удовлетворени от резултатите на теста, които показват повишена ангажираност и все по-голям пазарен интерес към проекта, а това, от своя страна е фактор за успешната му реализация. Дружеството, отговорно за реализацията на проекта – ICGB, ще продължи да осигурява условия за достъп на търговците до капацитета на газопровода и равно и недискриминационно третиране на всички настоящи и бъдещи партньори.
Участието на SOCAR в пазарния тест за разпределение на капацитета на IGB за нас е израз на сериозното доверие в развитието на проекта и ключовата му роля за реализацията на Южния газов коридор. В допълнение бих казал, че това е израз на очакваното развитие на българския, югоизточния и централноевропейския газов пазар към диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Ние оценяваме високо участието на SOCAR в пазарния тест и като пореден показател за дългосрочното стратегическо енергийно партньорство между България и Азербайджан.
Какви са перспективите пред SOCAR да участва в проекта за разширяване на подземното газохранилище Чирен в България?
Николай Павлов: Към момента "Булгартрансгаз" ЕАД изпълнява дейности по два различни проекта, които ще превърнат подземното газово хранилище "Чирен" в съвременно съоръжение, отговарящо на стандартите и изискванията на Европейския съюз. Първият проект е свързан с модернизация на хранилището, която ще позволи повишаване на дневните дебити на природен газ до нива от 5 млн. м3. Разширяването на чиренското газохранилище е вторият проект, по който работи "Булгартрансгаз" ЕАД. Процесът на планираното разширение се състои от поетапно увеличаване на обема на хранилището – по-големи обеми складиран газ, увеличено налягане на газа в резервоара, по-голям дебит на всекидневно нагнетяване и изтегляне. Проектът предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд.м3 и увеличаване на дебита на добив и нагнетяване до 8 – 10 млн. м3/ден.
В рамките на първата кампания за приемане на проектни предложения по програмата Механизъм за свързване на Европа, "Булгартрансгаз" ЕАД кандидатства и получи съфинансиране за провеждане на 3D полеви сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура. Очакваме през 2019 г. да се проведат търговете за доставка на оборудване, а строително-монтажните дейности да стартират след 2020 г.
За реализация на тези дейности ще бъдат обявени процедури за възлагане на обществени поръчки съгласно българското законодателство. Ние приветстваме участието на колкото е възможно по-широк кръг компании в тези процедури. Евентуалното включване на SOCAR сред тях за нас би било израз на оценката на нашите партньори от Азербайджан за перспективността на този проект, както и реално поле за задълбочаване на сътрудничеството между нашите страни в енергийната област.
SOCAR изрази намерение да навлезе на пазара на петролни продукти в България. Има ли преговори по този въпрос? Ако отговорът е да, то на какъв етап са преговорите? Ако това не е така, тогава как оценявате тази инициатива?
Николай Павлов: Преди няколко години SOCAR проучва и дискутира с българската страна възможностите за навлизането на компанията на пазара на петролни продукти в България. Ние подкрепяме навлизането на нови играчи на пазара на петролни продукти, защото това ще увеличи конкуренцията и ще окаже ползотворно влияние върху цените на горивата и предоставяните услуги.
Кои са начините за по-нататъшно развитие на енергийното сътрудничество между Азербайджан и България?
Николай Павлов: България цени високо партньорството си с Азербайджан в енергийната област. Както вече имах възможност да спомена, конкретен израз на това партньорство е договорът между Булгаргаз и SOCAR за доставка на 1 млрд.куб.м./год. природен газ от 2020 г. от Шах Дениз 2. За нас тези доставки са от приоритетно значение, защото ще покриват около една четвърт от потреблението на страната към 2020 г.
Националните газови компании на двете страни ще работят и за осъществяване на съвместни газови доставки за потенциални потребители в други страни от региона на Югоизточна Европа през българската газопреносна мрежа и изгражданите в момента интерконекторни връзки. Друго направление на сътрудничеството ни в енергийната област би могло да бъде навлизането на SOCAR в газоразпределението в страната, както и на пазара на петролни продукти.