Министър Ива Петрова: Приоритет са ни предпазните мерки за цените на тока за домакинствата и сигурността на доставките

- Г-жо Петрова, вие като министър на енергетиката как искате да изглежда секторът?

- Целта ни е стабилна, предвидима и модерна енергетика, която дава сигурни доставки на достъпни цени за гражданите и за бизнеса. Много важно ни е да имаме разумни управленски практики и прозрачни корпоративни структури. Искам Българският енергиен холдинг (БЕХ) и дружествата в групата да оперират не само на националния, но и на регионалния пазар и да върнат българската енергетика на европейската сцена с лидерски позиции.

- Как ще го постигнете?

- С реформи, с инвестиции, с необходимите промени, сформиране на силни екипи и спазване на най-високите етични и професионални стандарти.

- Ако се хванем за инвестициите, те сякаш липсват в държавната енергетиката в последните години просто защото ѝ вземат парите. И едно от първите неща, които и сегашният кабинет направи, е да прибере 100% дивидент.

- Нищо не сме взели. Решението на Министерския съвет административно урежда вече взетия по средата на миналата година авансово 100% дивидент, който е дължим тази година.

- Нямате нужда от време за ориентация, защото и като зам.-министър, и като експерт сте от години в сектора и знаете какво да правите. Защо започнахте с одити и със смени на мениджъри?

- Била съм част от няколко политически кабинета от 2021 г. насам, но имах доста по-тесни отговорности в сравнение с голямата картина, която сега трябва да сглобя като министър. С моя екип изискахме информация от БЕХ и се натъкнахме на доста спорни управленски практики, което наложи смяна на екипи и възлагане на спешни одити. Започнахме с одити в три дружества - мини “Марица - изток”, АЕЦ “Козлодуй - Нови мощности” и самия холдинг, защото там са най-спешните задачи.

- Защо от тях?

- Новите мощности в атомната централа са стратегически проект, за който трябва належащо решение за удължаване на договора за инженеринг. Там има натрупани доста въпроси за начина на възлагане, подбора на персонала в дружеството. Натъкнахме се на проблематични практики със спорни оценки на имоти, които изискват спешни проверки. Искаме увереност, че дори в този критичен момент за развитие на проекта не се създават ненужни рискове и е важно да няма съмнения по процеса на вземане на решения, ресурсното обезпечаване, експертност.

Непосредствен приоритет е изпълнението на реформата в БЕХ, която е свързана с отделянето на мините и ТЕЦ 2 в нов холдинг. Трябваше веднага да видим какво се случва в мините, тъй като те имат задължение към БЕХ от 250 млн. евро. Вижда се някаква непропорционалност на нарастване на разходи, отнесени към дейността на дружеството, начина на възлагане на поръчки и други.

А самия БЕХ одитираме, защото той е “шапката” на всички дружества. Това, което забелязах, са слабости при основната му функция - контрола. Има необясними забавяния, генерирани възможни рискове по ремонтните програми на ключови дружества. Забелязва се разрастване на разходите за персонал, без да има съществено добавяне на дейности. Там са 136 човека. Одитите излизат с доста констатации, което е притеснително, и със сигурност ще ги възложим за всички дружества. За мен е важно да имаме добре управлявани компании. Политиката, която ще провеждаме, изисква силни дружества.

- Вие сте принципал на големите компании в държавната енергетика, но и като министър определяте политиката на държавата в този сектор. Кои са горещите теми?

- В настоящата геополитическа ситуация безспорен приоритет е енергийната сигурност - осигуряването на непрекъсваеми и достъпни доставки на енергия за гражданите и за бизнеса. Това означава, че генериращите мощности трябва да са изправни и да работят ефективно, мрежата да е в състояние да осигури преноса и разпределението на тази енергия. Това налага да не се правят никакви компромиси с ремонтни дейности, с ефективна експлоатация на мощностите. Не трябва да се компрометират действащите защитни механизми във връзка с цените.

- Обвързвате разделянето на енергийния холдинг с концепция за Маришкия басейн. Но преструктурирането като че не върви. Каква е сърцевината на тази интегрирана концепция?

- Сигурността на електроенергийната система пряко зависи от бъдещето на комплекса “Марица-изток”, защото термичните централи все още са един от основните стълбове за гарантиране на техническите параметри на мрежата, особено при толкова много солари и батерии.

Друг непосредствен приоритет, и го доказва кризата в Близкия изток, е волатилността (драстични колебания) на пазарите, а оттам ефектът върху цените. Ако предишната криза - газовата през 2022 г., беше свързана с риска за физическите доставки, сега той е основно пазарен. Тази волатилност на цените на газа, на петрола, на електроенергията, тези нестабилни пазари правят наш непосредствен приоритет цените и достъпността. Да сме сигурни, че съществуващите предпазни механизми за бита действат и че има необходимата подкрепа за индустрията.

- За енергоинтензивните предприятия ли говорите?

- За бизнеса имаме две предпазни схеми. Едната е за всички фирми с таван около 120 евро. Другата е схемата за целева подкрепа за енергоинтензивната индустрия. Защото, когато говорим за енергийна сигурност, голямата тема е всъщност икономическата сигурност, националната сигурност, конкурентоспособността.

- Прие ли ЕК предпазната мрежа за цените на тока на битовите потребители? Мине-не мине време и се появяват информации, че Европейската комисия ще заведе дело заради схемата за компенсиране на домакинствата.

- Срещаме разбиране, особено в настоящата геополитическа ситуация и нестабилността на пазарите, още повече че по груби оценки в състояние на енергийна бедност биха били идентифицирани около 1/3 от домакинствата в страната. Има абсолютно разбиране, че в сегашната ситуация този предпазен механизъм за битовите потребители е особено необходим, но трябва да подобрим и неговата ефективност.

- Какво да се подобри?

- Насочили сме се към срочно финализиране на информационната система за идентифициране на домакинствата в енергийна бедност и уязвимите клиенти. Крайно време е да го направим, защото от години стои на дневен ред. Тази система ще даде възможност да има целева подкрепа към групите, които наистина имат тази нужда. Така че няма опасност от санкции, има разбиране от ЕК за необходимостта от този механизъм.

- Кога ще се махнат тези предпазни мерки и има ли опасност за домакинствата?

- В никакъв случай това няма да е необмислено действие. Първо, трябва да е готова системата за идентифициране. Второ, трябва да заработи Националният декарбонизационен фонд, защото той трябва да финансира конкретни мерки за енергийна ефективност.

- Той не стартира ли с твърде малко пари?

- Има около 50 млн. евро осигурен ресурс. Общините, по схемата по ПВУ, връщат половината от безвъзмездната помощ за уличното осветление в рамките на пет години и вноските вървят, така че има един регулярен поток във фонда. Самият той трябва да направи програма за финансиране на фотоволтаици, за саниране на сгради до клас А. Аз искам интегрирани системи, не само саниране, но фотоволтаици на покрива, инсталации за битово горещо водоснабдяване и т.н. Когато домакинствата имат този набор от решения и когато развием умните електромери и дадем възможност през прозрачни системи да се сравняват цени, тогава ще имаме овластени потребители, които могат активно да участват на пазара. Когато всичко това е готово, може да се мисли за модифициране на предпазната мярка за цените на тока. Може да се мисли за промяна на модела, но не при тези в момента волатилни пазари и цени.

- Ако се върнем на плана за възстановяване и устойчивост, нямате време за спасяване на парите за енергетиката. Започвате с разделянето на БЕХ и излизането на мините и държавната ТЕЦ от него. Ще успеете ли до 31 август да извадите този над 1 млрд. евро от риска да бъде загубен?

- Нямаме време, да. Това е една реформа, договорена през 2022 г., предоговорена в средата на миналата година и ние, като дойдохме през месец май, имаше забрана от Народното събрание да се вадят мините и ТЕЦ “Марица-изток 2” от холдинга, което е било основание нищо да не се прави. Заварихме доста от нещата неподготвени, нефинализирани процеси. Започваме паралелна работа по финансовия план, инвестиционния план, чисто правния анализ, финансовия анализ, който пък е свързан с облигационния заем на БЕХ. Ако си свършим работата, би трябвало да отпадне този риск не само за парите по плана за възстановяване, но и по териториалните планове за развитие на въглищните региони. Например има едни над 200 милиона евро за терените на мините. Не са взели нито едно евро. Ще направим всичко възможно да ги вземат.

Имаше едно хубаво послание и от разговора на 17 юни в комисията по енергетика в парламента. Може би това е моментният шанс да свършим нещата така, че не да говорим с отчаяние за комплекса, а да кажем каква е устойчивата перспектива пред него.

- Обаждат ми се хора, които работят по проекти за батерии по плана за възстановяване. Казват, че трябва да погасяват кредити към банки и питат дали да търсят отнякъде пари и кога да разчитат на плащанията по плана?

- Малко е разплатено. По процедурата за ВЕИ с батерии - 1%, по ReStorе - 6 на сто. Имаме над милиард евро, който трябва да разплатим до август. И това изисква пълна мобилизация на екипите. За съжаление, в последните два-три месеца при предишното правителство не е имало кой знае каква динамика по плащанията.

- Какво да им кажем на тези хора? Да търсят пари да си погасяват кредитите ли?

- Не, просто да подават максимално бързо отчетите, документите за мониторинг и верификация. От наша страна има ангажимент за пълна мобилизация, за да можем максимално бързо да разплатим инвестициите.

- Влязохте в длъжност в период на реална трансформация в енергетиката, която се случи не по стратегия, а по инициатива на бизнеса - 4000 мегавата батерии, 7000 мегавата солари. И държавата умно включи финансирането на системи за съхранение в плана на възстановяване. Казват ми, че нищо такова досега не се е случвало. Но това не вади ли на преден план темата за сигурността на системата?

- Да, има напрежение. Но ЕСО и Централното диспечерско управление се справят. Силен екип са, държат системата дори в предизвикателни моменти, както когато спря пети блок на “Козлодуй” за годишен ремонт, а предния ден – спря ТЕЦ “Ей И Ес Марица-изток-1”. Добре че има вода тази година и язовирите са пълни и вецовете помагат.

Но и да я нямаше, вярвам, че операторът взема всички предпазни мерки, защото наистина системата се променя всекидневно. Ситуацията е динамична. Миналата седмица батериите бяха 4000 мегавата, след седмица ще са 4500 вероятно. Със соларите е същото. Това наистина е революционна трансформация, но тя е хубава и наистина трябва да направим всичко възможно тези нови пазарни участници - батериите, да останат устойчив участник в системата, да не са някакво моментно явление. Интересно е какво ще се случи на пазара с ефекта им върху цените. При съхранението на енергия със сигурност трябва да развием и големите батерии - помпено-акумулиращите ВЕЦ.

- ЕСО си иска ПАВЕЦ и като големи батерии, и като базови мощности, за което обаче трябва време. Ще бъдат ли построени?

- Да, те са не само големи батерии, но и базови мощности и осигуряват запас за сигурност на системата. И не само ЕСО ги иска, НЕК има голяма амбиция, тръгнали са с голям портфейл. Работят по модернизацията на “Чаира”. Надявам да се спазят сроковете за първи и четвърти хидроагрегат. Приоритет е язовир “Яденица”, този проект не само увеличава обема на долния изравнител, но ще се увеличи капацитетът на съхранение и ще подобри гъвкавостта на самото съоръжение – ПАВЕЦ “Чаира”. Допълнително има пакет от нови проекти за ПАВЕЦ, които имат потенциал да привлекат финансиране по линия на публично-частно партньорство, за да могат да се случат.

- Освободихте мениджърите на “АЕЦ Козлодуй - Нови мощности”, но хората се интересуват от забавянето на проектите за седми и осми блок?

- Просто проектът отнема време. В момента е в критичната си фаза на подготовка. Има договор за инженеринг, има искано удължаване на този договор заради дейности, които проектната компания обосновава с допълване на необходимата информация и анализи, за да се вземе инвестиционното решение. Работи се и по друга критична част от подготовката на проекта – финансовия модел. Колко ще ни струва, как ще се връща, как ще се финансира.

- От няколко години ни обещават - ще ви кажем колко ще струва, а това все се отлага. Защо?

- Открито и честно обещавам, че ще ви кажа. Това, което аз видях в един проект на финансов модел, ни накара да поставим доста въпроси към дружеството.

- Токът на тези блокове ще бъде ли конкурентен на пазара?

- Това искаме да видим във финансовия модел. Но колко ще струва, каква ще е цената на тока, зависи и какво си правил във всяка една фаза, как си правил подготовката, как си вземал решения, как си остойностявал, колко ефективно си възлагал отделни дейности. Целият този разход при подготовката и изпълнението на проекта ще се върне през цената.

- Има ли шанс за предоговаряне на споразумението между “Булгаргаз” и “Боташ”? 

- Споразумението беше сключено при съвсем различна реалност. Имахме спрени доставки и липса на достъп до терминалите в Гърция. То има своята добавена стойност точно в сигурността. През 2022 г. имаше сериозен риск от липса на доставки на газ. Сега, понеже се изгради газова инфраструктура, има повече входни точки, гъвкавост. Може и да е по-скъпо, но не стигаме до рискове за самите физически доставки. И основната полза на този договор е в гарантиране на сигурността на доставките. Средата се е изменила, днес основните рискове са пазарните. Двете компании имат воля да прегледат договореностите и да видят как, съхранявайки ползите на договора, да дадат и доста силни перспективи, включително и за “Булгаргаз”.

- Виждате перспективи за държавния газов търговец, какви са?

- Да стане силен търговец на регионалния газов пазар. Всички компании, национални играчи на страните от региона, се развиха. Искам да видя и “Булгаргаз” по този начин. Свикнали сме, ето и с договора с “Боташ”, да гледаме някак си пораженчески. “Булгаргаз” има доста активи, включително и договора с “Боташ”, договора с Азербайджан, резервирани капацитети в Гърция, резервиран терминал, резервиран капацитет в IGB, входни точки, достъп до регионалната инфраструктура. Той има на какво да стъпи и е крайно време да излезе с повече самочувствие и с повече амбиция. Не е компания, която да подценяваш. Но трябва да се намери решение и за задлъжнялостта на “Топлофикация - София” към групата БЕХ. Това са 1,2 млрд. евро, кой може да понесе това? Ние сме се фиксирали в това споразумение с “Боташ”, но то е сключено с някакви параметри, които тогава са били адекватни. Сега се е променила средата, има добра воля, ще адаптират към настоящите реалности, но трябва да видим цялата картина. С тези задължения на столичното парно “Булгаргаз” не може да купи наведнъж каргата, които му трябват, а едно по едно, защото няма пари.

- Смятате ли, че преговорите с “Боташ” ще завършат с договаряне, което устройва българската страна?

- Искрено се надявам. Вярвам, че ще стане в съвсем кратки срокове.