Министър Ива Петрова: Имаме ясна цел – стабилна, предвидима и модерна енергетика

Госпожо Петрова, какви са основните приоритети на Министерство на енергетиката и как оценявате текущото състояние на сектора?

Имаме ясна цел - да осигурим стабилна, предвидима и модерна енергетика, която гарантира сигурност и достъпност на енергийните доставки за гражданите и българската икономика. Енергетиката е сектор с пряко значение както за националната сигурност, така и за индустрията и всяко българско домакинство. Затова нашият подход не е кампаниен, а последователен, експертен и прозрачен.

От първостепенно значение е енергийната сигурност. Работим активно и целенасочено за осигуряване на енергийни доставки на достъпни цени за потребителите. Това е още по-важно в настоящата геополитическа ситуация, характерна с военни конфликти и глобална несигурност.

Говорейки за цени, трябва да споменем и един дългогодишен структурен проблем на Европа - сериозната разлика в цените на енергията в контекста на глобалната конкуренция за пазари, технологии и суровини, както и вътрешно в Общността - между нашия регион и останалата част от континента. Активните усилия за преодоляване на тези дисбаланси също са приоритетни.

Да се установи пълната и обективна картина на завареното състояние в отрасъла бе първата задача на новия екип в Министерството.

По отношение на Министерство на енергетиката установихме съществено забавяне по критични реформи, административни затруднения при изпълнение на инвестициите, необходимост от ускоряване на нормативни промени.

Разплащането на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) В сектор „Енергетика" следва да се ускори съществено, а изключително кратките срокове за приключване на дейностите засилват риска за изпълнението на проектите. По инвестицията за подкрепа на ВЕИ (Възобновяемите енергийни източници) и съхранение на енергия, например, са разплатени приблизително 1% от безвъзмездните средства, no RESTORE - около 6%, a no RESTORE 2 все още няма извършени плащания.

Притеснително е, че нищо не е направено и за ефективното усвояване на средствата по Модернизационния фонд. Съществено изоставане има и при подготовката на финансирането, осигурено в рамките на Европейското икономическо пространство (т.нар. Норвежка програма). Липсва съществен напредък по разработване и изпълнение на цялостна стратегическа визия за комплекса „Марица-изток" - ключово условие за гарантиране сигурността, адекватността и баланса на електроенергийната система. Част от тази визия е и реформата, свързана с подобряване на корпоративното управление на Български Енергиен Холдинг ЕАД (БЕХ), включена в ПВУ. В резултат на цялостното забавяне към момента под критичен риск са над 1 млрд. евро от Механизма за възстановяване и устойчивост и Териториалните планове за справедлив преход.

На ниво дружества се натъкнахме на спорни управленски практики, които биха могли да доведат дори до сериозно компрометиране на подготовката и изпълнението на ремонтни и инвестиционни програми, тенденция за увеличаване на задлъжнялостта, влошаваща се ликвидност и други проблеми.

Затова възложих детайлни одити, които ще започнат с БЕХ, „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" и „Мини Марица-изток", предвид непосредствено приоритетните задачи.

Кои са най-големите предизвикателства пред енергийната сигурност на България днес? Как се справя страната на фона на плановия годишен ремонт на пети блок на АЕЦ „Козлодуй" и затварянето на ТЕЦ „AES Гълъбово"?

Понастоящем, след спирането за планов ремонт на пети блок на АЕЦ „Козлодуй" и затварянето на ТЕЦ „AES Гълъбово", системата остана с доминантно производство от ВЕИ, като в момента общата инсталирана мощност на тези производители достига около 7 GW. Основната част от тези мощности са присъединени в мрежа средно напрежение и мрежа 110 kV, което води до периоди с по-високо натоварване на тези мрежи и изчерпване на трансформаторната мощност. Предприетите в това отношение мерки от електроенергийния системен оператор (ЕСО) се очаква да дадат резултат още в края на тази година.

Допълнително, като първи видим ефект, регистриран от ЕСО, са проблеми и с динамичното регулиране на напреженията в Маришкия басейн, както и предизвикателства пред набиране на обем на резерв за първично и автоматично вторично регулиране на системата, което е в пряка връзка с поддържането на синхронната честота на континенталната зона на ENTSO-E. За да се овладее ситуацията, се редиспечират ВЕЦ и ПАВЕЦ, така че да се поддържат въртящи маси в системата и да се овладяват напреженията. Това, разбира се, е краткосрочно решение, правят се в момента анализи, на база на които ще се предложи по-устойчиво решение за гарантиране на системните параметри.

Междувременно ЕСО работи по ключови проекти за разширяване на електропреносната мрежа и увеличаване на нейните преносни способности, за подобряване на междусистемната свързаност.

В дългосрочна перспектива изграждането на нови базови мощности, наред с развитието на ВЕИ и батерии, е ключово за сигурността и надеждността на системата. В този контекст България е последователна в избора си да разчита и на ядрената енергетика, като развива нови мощности, наред с гарантиране на експлоатация на съществуващите при спазване на най-високите стандарти за ядрена безопасност.

Не на последно място, продължават усилията за диверсификация за доставките на природен газ, като например развитието на проекта за Вертикален газов коридор, който осигурява на целия регион на Югоизточна Европа достъп до алтернативни източници.

И всичко това е много важно, тъй като потреблението на енергия расте устойчиво - повече електромобили, все повече дигитализирани процеси. От началото на 2026 г. в ЕСО са постъпили инвестиционни заявления за изграждане на центрове за данни с обща мощност от близо 9 GW - това са девет блока на АЕЦ „Козлодуй"!

Каква е дългосрочната Визия на правителството за енергийния микс на страната? И предстои ли официално приемане на енергийна стратегия от страна на министерството и Народното събрание?

Енергийният микс следва да бъде технологично балансиран. България има нужда от нискоемисионна базова мощност, конкурентни възобновяеми източници, модернизирани водноелектрически активи, адекватен капацитет за съхранение и по-силна мрежова и пазарна интеграция. Основната цел не е механична замяна на едни мощности с други, а изграждане на система, която едновременно гарантира сигурност на снабдяването, достъпни цени, декарбонизация и по-добро позициониране на страната в регионалния и общоевропейския пазар.

Каква е ролята на системите за съхранение на енергия в бъдещата енергийна стратегия на страната?

България изненадващо е сред световните лидери по въведени в системата батерии за съхранение на електроенергия спрямо размера на икономиката, населението и електроенергийната система.

Това е стратегическо предимство, но само ако направим адекватните следващи стъпки - по отношение на мрежите, управлението на системата, регулацията и добавянето на всички останали мощности, които са нужни за стабилност. В никакъв случай не става дума само за батерии. Те са много важен нов елемент, но трябва да намерят устойчивото си място в системата. Ако бъдат оставени просто като нов пазарен участник без подходяща регулаторна рамка, няма да използваме пълноценно ефекта, който вече постигнахме.

Към днешна дата от ЕСО получаваме обратна връзка, че се налага да се търсят нови решения за техническите параметри на мрежата. В системата се появява нов пазарен участник, и то не постепенно, а изведнъж, в много голям мащаб. Това е процес на взаимно учене - и за инвеститорите, които трябва да управляват този актив, и за оператора, който трябва да прилага нови модели за управление и сигурност.

Какъв е напредъкът по проекта за новите мощности в АЕЦ „Козлодуй" и кои инфраструктурни проекти определяте като стратегически за страната?

Българската страна е изключително заинтересована проектът за изграждане на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй" да се развива последователно и в съответствие с планираните етапи. Затова и „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" е сред първите дружества, в които възложих детайлни одити. Целта е да си изясним ситуацията с проекта в детайли, да ускорим работата, където това е необходимо, и да минимизираме риска от забавяне и неправомерни практики.

Ръководството на компанията ме информира, че предстои удължаването на договора за „Инженеринг" (ESC) между „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности", Westinghouse Electric Company и Hyundai Engineering & Construction.

Процесът no лицензиране и регулаторна подготовка на проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй" се движи по предварително заложения план. Със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) вече е одобрена площадката за разполагане на ядрено съоръжение - ядрена централа за блок 7.

Ключово значение има портфейлът от ПАВЕЦ. Той включва както проекта „Яденица" - разширение на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира", така и новите проекти ПАВЕЦ „Батак" и ПАВЕЦ „Доспат", включени във Втория списък на проектите от общ интерес, което потвърждава значението им както за България, така и за регионалната и европейската електроенергийна система.

Стратегически приоритет остава възстановяването на ПАВЕЦ „Чаира", както и ускореното развитие на плановете за изграждане на ПАВЕЦ „Чаира II". Проектите ПАВЕЦ „Доспат с нов резервоар" и ПАВЕЦ „Равногор" също са важна част от по-широкото проектно портфолио на страната в областта на дългосрочното съхранение.

Ключови са и проектите за Вертикалния газов коридор, както и електроенергийните коридори - Юг-Север и Изток-Запад, имат потенциала да направят достъпна зелена енергия от съседните ни региони (Каспийски, Северна Африка, Източно Средиземноморие), както и имат критично значене по отношение на регионалната енергийна сигурност в контекста на многостранното сътрудничество и солидарност.

Какви са рационалните подходи за ограничаване на ценовите рискове за бизнеса и домакинствата в сектор Енергетика според Вас?

Ограничаването на ценовите рискове в сектора изисква балансиран подход между пазарни механизми, инвестиции и адекватна държавна политика.

Предвидимост за бизнеса може да бъде постигната чрез предвидената в действащата нормативна уредба възможност за сключване на дългосрочни договори, както и чрез инвестиции в енергийната ефективност и системи на производство на енергия от възобновяеми източници и съхранение за собствено потребление.

Допълнително, предвид приетото общностно законодателство, бе разработена, нотифицирана и одобрена от Европейската комисия схема за държавна помощ, представляваща no-структуриран и целенасочен модел на подкрепа във връзка с цените на електроенергията за енергоинтензивните предприятия.

По отношение на домакинствата, ключови са мерките за енергийна ефективност - напр. чрез изпълнение на мерки по саниране на сградите, мерките за насърчаване на все по-мащабното внедряване на интелигентни средства за търговско измерване (т. нар. „умни електромери") с цел управление на потреблението по икономически най-изгоден начин с оглед постигане на дългосрочни ефекти върху потребителското поведение, подкрепа за възобновяеми източници и системи за съхранение за собствено потребление, както и пълен и ефективен пакет от мерки за целенасочена подкрепа и намаляване на енергийната бедност. Разбира се, правим всичко възможно, в настоящия момент на волатилни пазари, да се поддържат и схемите за подкрепа на всички домакинства във връзка с цените на електроенергията.

Има ли риск държавата да се озове в ситуация на недостиг на горива за транспорта или недостатъчно запълване на газовите хранилища на фона на кризата в Близкия изток?

Сигурността и надеждността на снабдяването с горива в България се гарантира чрез действащата нормативна уредба, която предвижда поддържане на задължителни резерви от горива за производството на електрическа и топлинна енергия, както и поддържане на запаси от нефт и нефтопродукти за извънредни ситуации.

Засега страната ни не изглежда застрашена от внезапен недостиг на бензин, дизел или природен газ, но войната и напрежението в Близкия изток отново напомнят колко уязвими остават енергийните пазари.

Най-големият риск за пазарите остава свързан с Ормузкия проток. На 14.04.2026 г. Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ продължи лиценза до 29 октомври 2026 г. за дружествата на „Лукойл" в България, по искане на Министерството на енергетиката. Удължаването на дерогацията има значение за поддържане на предвидимост и стабилност на пазара, като позволява извършването на трансакции с ключови дружества от групата.

На този етап по-вероятният риск не е физически недостиг на горива по бензиностанциите, а ценовата волатилност. Подобна е ситуацията и при природния газ. След енергийната криза от 2022 г. Европа започна по-активно да запълва газохранилищата си и да търси доставки от различни източници. В тази връзка, на Общностно ниво се работи по координация на запълването, за да няма допълнителен натиск върху пазара.

Съществен елемент от енергийната сигурност на страната е подземното газово хранилище ПГХ „Чирен". За България „Чирен" има особено значение, защото е единственото подземно газово хранилище в страната. Когато то е запълнено близо до максималния си капацитет, държавата разполага с резерв, който може да се използва при извънредни ситуации, пиково зимно потребление или затруднения във вноса. Това не означава пълна независимост от външните доставки, но значително намалява риска от криза и осигурява поголяма устойчивост на системата.

Каква ще бъде ролята на научните среди и бизнеса в съвместната работа с повереното Ви министерство?

Намаляването на стратегическите уязвимости изисква укрепване на индустриалната и технологичната база на Европа, включително чрез подкрепа за научни изследвания, иновации и внедряване на стратегически технологии и критична инфраструктура. В тази връзка, структурираният диалог с работодателските и синдикалните организации ще продължи, при спазване на принципа за прозрачност. Ролята на научните среди е ключова при разработването, оптимизирането и внедряването на иновативни технологични решения в сектора. Ето защо, обменът между институциите, бизнеса и научните среди е ключов за напредъка към постигане на стратегическите ни цели.

сп. "Ютилитис", юни 2026 г.