Министър Петрова: Не е важно само колко батерии има, а как се управляват

България изненадващо се оказа сред световните лидери по батерии за съхранение на ток спрямо размера на икономиката, населението и електроенергийната система. Това стратегическо предимство ли е според вас, или по-скоро временен пазарен ефект?

Министър Петрова: Според мен е стратегическо предимство, но само ако направим адекватните следващи стъпки—по отношение на мрежите, управлението на системата, регулацията и добавянето на всички останали мощности, които са нужни за стабилност. В никакъв случай не става дума само за батерии. Те са много важен нов елемент, но трябва да намерят устойчивото си място в системата. Ако бъдат оставени просто като нов пазарен участник без подходяща регулаторна рамка, няма да използваме пълноценно ефекта, който вече постигнахме.

Как си обяснявате този бум—с европейското финансиране, с поевтиняването на технологиите, със соларния излишък или с нещо специфично за България?

Министър Петрова: Получиха се няколко неща едновременно. От една страна, имаше пазарен стимул—вече има сериозни разлики в цените между различните часове, които правят батериите атрактивни като бизнес модел. От друга страна, имаше подходящ момент, в който бяха направени схемите за подкрепа.

При нас дизайнът на схемата RESTORE се оказа работещ. Тръгнахме с по-класиче-ски модел на капиталова подкрепа, който попълни онази част от инвестицията, която към онзи момент пазарът не можеше сам да върне. Това отключи инвестиционния интерес.

В Гърция например подходът беше различен—с по-малка капиталова подкрепа и модел за оперативна подкрепа, подобен на договор за разлика. Там в онзи момент пазарът не беше готов да финансира проектите по същия начин.

В България се получи добра комбинация между пазарния стимул, момента на схемата и нейния дизайн. Интересът беше много голям, целите по плана за възстановяване бяха надхвърлени, а пазарните участници очевидно са имали доверие, че процедурите са прозрачни и конкурентни.

Тези проекти Вече изплатени ли са по плана за Възстановяване?

Министър Петрова:Не. Моделът по ПВУ е с финално плащане. Рискът в голяма степен е прехвърлен към инвеститора—той трябва да финансира и изпълни проекта. След като минат тестовете и се потвърди, че мощността е свързана към мрежата и работи, тогава се изплащат средствата.

Това ще бъде сериозно административно предизвикателство за Министерството на енергетиката, защото обемът е много голям. Става дума за близо 1 млрд. евро публичен ресурс—около 700 млн. евро по RESTORE и още около 300 млн. евро по схемата за коло-кирани ВЕИ и батерии. Средствата са осигурени, но трябва в кратък срок да се направят мониторинг, верификация и плащания.

Може ли вече да се каже, че България започва да играе ролята на „батерията на Балканите" - да поема евтина енергия в слънчевите часове и да я връща към пазара вечер?

Министър Петрова: В момента определено играем на регионалния пазар. Батериите дават възможност да се използват ценовите разлики не само вътре в страната, но и между съседните пазари.

Това обаче е динамичен процес. Докато има конкурентни условия и може да се печели от регионален арбитраж, това ще се случва. Но този модел няма да е статичен. Съседните държави също ще инвестират в батерии, ще влизат нови ВЕИ мощности, а трансграничните капацитети ще стават все по-важни.

Затова за мен въпросът е не само колко батерии има, а как те се управляват, как влияят на системата и каква регулаторна рамка ще им позволи да работят най-ефективно.

Батериите помагат ли реално за интеграцията на новите ВЕИ, или вече започват да създават нови предизвикателства за ЕСО и за управлението на системата?

Министър Петрова: При колокираните батерии към ВЕИ централи обратната връзка е много позитивна. Инвеститорите виждат логика в тази инвестиция, защото тя помага и на самия ВЕИ актив, и на мрежата. Интересни са и случаите, когато батериите са колокирани при консуматори—там също изглеждат като решение, от което всички могат да спечелят.

Самостоятелни батериите, които се явяват особен пазарен участник, в момента също изглеждат работещо решение от гледна точка на инвеститорите, защото има ценови разлики, които го правят привлекателен бизнес казус.

Но от страна на Електроенергийния системен оператор получаваме обратна връзка, че се налага да се търсят нови решения за техническите параметри на мрежата. Изведнъж в системата се появява нов пазарен участник, и то не постепенно, а изведнъж в много голям мащаб. Това е процес на взаимно учене—и за инвеститорите, които трябва да управляват този актив, и за оператора, който трябва да прилага нови модели за управление и сигурност.

Тоест инвестициите изпревариха готовността на мрежата?

Министър Петрова: Не бих го формулирала само като готовност на мрежата. По-скоро става дума за адаптация на управлението на системата и на пазарните участници. Някои технически проблеми може би са били предвиждани, но сега вече се виждат в действие.

Особено интересен е моментът, в който част от базовите мощности не са налични заради ремонти или други събития, а в системата преобладават възобновяемите източници. Засега системата се държи, включително защото има воден ресурс и термични мощности, които могат да осигуряват важни системни параметри. Но новият баланс поставя въпроси и към регулаторната рамка.

Може би се опитваме да интегрираме нови участници в рамка, която вече има нужда от актуализация. Трябва да се погледнат техническите правила за мрежите, правилата за присъединяване, стандартите и правилата за управление на системата.

Говорите за услуги като grid-forming и за това батериите да могат да помагат не само с енергия, а и със стабилност на системата?

Министър Петрова: Да, но първо трябва да тестваме как работи това. За да създадем регулация и да кажем например, че батериите трябва да имат grid-forming функции или че това трябва да бъде услуга, за която се плаща, трябва да видим как се държи системата в реална или тестова среда.

Батериите са нова технология в този мащаб за нашата система. Имаме опит с ПАВЕЦ, но там размерността и динамиката са други. Затова е важно да се правят тестове, да се натрупа опит и след това да се формулират изискванията и пазарните продукти.

Трябва ли държавата да продължи да насърчава батериите, или оттук нататък те трябва да останат изцяло на пазара?

Министър Петрова: Държавата не трябва да мисли само през една технология. Нашата позиция винаги е била за технологична неутралност, включително при системите за съхранение. Батериите се оказаха бързото решение—изграждат се сравнително бързо, веригите на доставки го позволиха, технологията поевтиня и се появи конкуренция между доставчиците.

Но това не означава, че съхранението е само батерии. Работим и по ПАВЕЦ. НЕК разработва амбициозно портфолио от проекти, част от които са включени и в списъка на проектите от общ интерес. За проекти в такъв мащаб има логика да се мисли и за публично-частно партньорство, така че да се привлече и частен сектор.

Според мен ПАВЕЦ и батериите по-скоро се допълват, отколкото се конкурират. Те работят в различни времеви мащаби и могат да дадат различен тип гъвкавост. Ако България иска да запази позицията си при съхранението, трябва да развива различни технологии, които да се допълват.

Къде е рискът България да изпусне сегашното си предимство?

Министър Петрова: Рискът е това предимство да не се превърне в устойчив модел. В момента имаме много силен старт, но предстои да видим къде е точката на насищане. При първите батерии имаше силен пазарен стимул. С навлизането на повече такива мощности част от ценовите разлики може да започнат да се свиват.

Това е нормална пазарна логика. В един момент батериите могат да започнат да канибализират част от приходите си. Тогава ще стане още по-важно те да могат да участват не само в прост арбитраж между евтини и скъпи часове, а и в балансиращи пазари, системни услуги и други продукти, които помагат на системата.

Въпросът е да могат да го правят—технически и регулаторно. Точно затова трябва да прегледаме правилата.

Каква трябва да бъде ролята на мрежите в тази нова реалност? Не се ли превръща електропреносната инфраструктура в най-ключовото ограничение?

Министър Петрова: Мрежите са абсолютно ключови. Без инвестиции в преносна и разпределителна инфраструктура не може да се използва пълният ефект нито от ВЕИ, нито от батериите.

Но планирането на мрежите е сложен процес. Българската позиция по европейските дебати не е против ролята на Европейската комисия. Напротив—комисията има важна роля при стратегическата координация и при търсенето на паневропейски ефект.

Нашето притеснение е друго: ако комисията слезе твърде ниско—до оперативно планиране на конкретни проекти—това може да не доведе до по-ефективни решения. Операторите и държавите членки най-добре познават техническите параметри на своите мрежи. Затова трябва да се запази регионалният формат, в който операторите работят заедно, но същевременно да има по-добра координация, по-малко бюрокрация и стратегическа рамка на европейско ниво.

Как се съвместява това с амбицията България да бъде регионален балансьор?

Министър Петрова: Именно чрез по-добра регионална координация. Ако има дефицити в междурегионалната свързаност, комисията може да помогне да се види голямата картина. Но конкретното техническо решение трябва да се изработва от операторите и държавите в региона.

България може да бъде регионален балансьор само ако има достатъчно добра свързаност, модерна мрежа и правила, които позволяват на новите активи да участват ефективно на пазара.

Какво означава всичко това за въглищните централи? Батериите ускоряват ли края на въглищния модел, или по-скоро дават време за no-подреден преход?

Министър Петрова: Това не е изолирано решение за една или друга централа. Термичните мощности са част от по-големия въпрос за комплекса „Марица-изток", за мините и за сигурността на системата.

Това е изключително чувствителна тема.

Особено в настоящия геополитически контекст не трябва да забравяме, че става дума за местен ресурс и за мощности, които все още имат критично място за гарантиране на определени параметри на системата.

В същото време тази тема не може да бъде отлагана безкрайно. Регулаторно, институционално и административно решенията за бъдещето на термичните централи не са достатъчно подготвени. Всички знаят, че механизъм за капацитет няма. Цените на емисиите също стават все по-голям проблем, защото товарят крайните сметки за потребителите.

Трябва да се мисли за регулаторен отговор какво правим с тези централи. Те са стратегически актив и трябва да подходим отговорно—не казвам, че всичко трябва да се запази в сегашния вид, но системата все още има нужда от определени услуги и параметри, които тези мощности осигуряват.

Какъв е по-широкият приоритет на Министерството на енергетиката—сигурност, достъпност, инвестиции или нова енергийна стратегия?

Министър Петрова: На първо място е енергийната сигурност— осигурени доставки на енергия, електроенергия, топлина и горива. Това е безспорен приоритет.

Но достъпността на цените също е изключително важна. Енергията трябва не само да е налична, но и достъпна за домакинствата и бизнеса. Цените на тока пряко влияят върху конкурентоспособността, а Европа от няколко години има структурен проблем в това отношение. Нашият регион също често държи ценова разлика спрямо останалата част на Европа, което е сериозно притеснение.

Третият голям приоритет е България да запази лидерската си позиция в региона. Ние сме свикнали да мислим за българската енергетика като за силен регионален фактор, но това не е даденост. Изисква целенасочена, координирана и смислена политика.

България трябва да запази и развива тази конкурентна позиция—в регионален, европейски и дори по-широк мащаб. Това включва мрежи, съхранение, ВЕИ, традиционни мощности, включително ядрени, технологична неутралност и ясна регулаторна рамка. Без такъв подход сегашното предимство може да остане само временен ефект, вместо да се превърне в дългосрочна стратегическа позиция.

сп. "Капитал" 22.05.2026 г.