Министър Трайков пред БНР: Сметките за ток не са аргумент за изборите! Нещата трябва да са чисти!сти!

В студиото на „Неделя 150” вече е служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков. Добър ден, господин Трайков! Добре дошли! 
- Добър ден! Добре заварили. 
- Как да започнем? Може би с... Хайде, после ще си говорим на чисто политически теми. Да започнем с това, за което говорихме с предишния ни събеседник - президента на КТ „Подкрепа” господин Манолов. Вчера казахте, че хората, които резонно са подали жалби заради по-високите си сметки за ток, ще бъдат компенсирани. Как точно? По какъв точно механизъм, господин Трайков, ще се установи чия сметка е надписана и как точно ще бъдат компенсирани? Чия задача е това? 
- Това е задача на енергийния регулатор - Комисията за енергийно и водно регулиране. 
- Да не кажат, че не е тяхна работа. 
- Не, не, напротив. Аз неслучайно на първия ми работен ден 
поканих господин Младеновски, председателя на КЕВР, 
за да получа възможно най-пълната и актуална информация. Благодаря му, че се отзова. Доста подробно говорихме. Това, което те са установили до момента е, че действително има голяма разлика между декемврийската и ноемврийската сметка, която прави впечатление на хората. И на мен ми направи впечатление. Част от обяснението е напълно обективно, тъй като през ноември 2025 г. потреблението е било доста по-малко в сравнение с ноември 2024 г., а декември 2025 г. - доста по-високо в сравнение с декември 2024 г. И когато човек сравни декемврийската и ноемврийската сметка за 2025 г., тази голяма разлика прави впечатление. Това обаче не означава, че няма и основателни жалби. До момента на проверката от КЕВР бяха 
регистрирали доста малък процент, едноцифрен. Не се ангажирам с точно число, но то е много малко. Все пак обаче ги има и затова... 
- Тоест, щом е едноцифрено, по-малко от десет процента са жалбите, които са основателни. Така ли? 
- Така. Дори и две жалби да са основателни, трябва да сработи механизмът, който е предвиден по закон. То може да се случи по инициатива на електроразпределителните предприятия. Ако има някакъв спор, тогава вече може и регулаторът да вземе решение за всеки конкретен случай. Разбира се, намесват се и институции като КЗП и така нататък. В ситуацията виждам разбиране от всички да се изясни обективната истина. Например от регулатора подозират, че част от основателните жалби се дължат на някакъв глич в софтуера на билинг системата и затова те са свалили тези електромери и са ги дали на независима лаборатория, която да провери дали действително е така. Тоест няма надписани сметки от човек или по някакъв друг начин с умишлено действие, но не е изключено заради тоя софтуерен глич, да е станало някакво объркване в тарифите. Просто споделям хипотезите, които чух от господин Младеновски. Той ми обеща до края на февруари-началото на март да има 
вече сравнително окончателна информация, която се надявам да можем да споделим заедно. Но, пак казвам, и един човек да има, който е ощетен, трябва по предвидените законови механизми той да бъде компенсиран - било с парични средства или с приспадане от следващата сметка 
- Ама, господин министър, той първо, че не е един човек. Второ, как така този глич се получава в районите на различните ЕРП-та, нали? Ако е в района на едно ЕРП, човек да каже: "Хайде давай бъг в софтуера, имаме там проблем. Оттам идват по-високите сметки." Обаче хора от различни части на България се оплакват от по-високи сметки, което ми се струва странно. И на трите РЕП-та софтуерът е дал някакъв бъг. 
- Каквато и да е истината, тя ще бъде и трябва да бъде напълно изяснена. Без съмнение. И това е ангажиментът, който получих и лично ще проследя. 
- Добре, да кажем, че ще го следим това. Кажете, господин Трайков, чисто политически, защото вие не сте човек, който за първи път влиза в политиката. Как се чувствате като отново част от Министерския съвет на България? Защото не ви простиха, от първия ден започнаха, даже отпреди да се закълнете, започнаха атаките срещу вас.  Като към вас като правителство имам предвид. 
- Ситуацията е напълно различна от предишния път, когато бях член на Министерския съвет, във всяко отношение - и в политическо, и в технологично, и в състояние на бранша, и в икономиката, и всичко останало, а и в основни теми по ресори. 
В същото време е напълно разбираема ситуацията и аз не се изненадвам от нищо, което се случва досега. Да не говорим, че обстановката е предизборна и всяка от политическите сили има интерес от това, използвайки и служебното правителство като инструмент, да комуникира и да постига своите цели в комуникацията с избирателите. За мен, честно казано, това не е фактор в работата ми. Но теми, които могат да се превърнат в политически, като например тези със сметките, трябва да бъдат бързо и решително приключени. 
Сметките не са аргумент за изборите. Там нещата трябва да да са чисти. И с това ще завърша - разбирането на абсолютно всички в правителството е, че с нашите действия ние трябва да 
засилим усещането на хората, че има смисъл да се гласува. Вече провеждането и гарантирането на изборите по честен и изряден начин е ясна задача. Но разбирането на хората, че има смисъл да се гласува и климатът, който се създава, за да предпоставя това, са изключително важни. 
- Обаче, господин Трайков, започнаха да валят обвинения към вас като служебен кабинет, че едва ли не от ден първи започвате с чистката, започвате с голямата метла да прочиствате кадри на предишни управления. Заговори се за чистка в МВР, после за чистка в здравеопазването. Вие като служебен министър на енергетиката предвиждате ли някакви промени, хайде така евфемистично да се изразя, да кажем в БЕХ или въобще в някакъв тип енергийни дружества, които, са на подчинение на министерството. 
- Може и да се наложи. Все още е рано да кажа категорично, но въобще не изключено. Имайте предвид, че някои от фигурите, които се подменят пък на свой ред са подменили доста скоростно други преди тях, които пък са подменили други преди тях. Това е една традиция в българския държавен сектор, която не е от днес и вчера. От моя гледна точка в енергетиката ще се действа според реална необходимост. Аз имам някакво предварително виждане, но е рано да го кажа. Досега сме имали ден и половина работно време. Аз в моя сектор през това време се постарах да се фокусирам върху три основни приоритета. Служебното правителство е пълноценно като всички останали, че даже и парламент си имаме. Тоест, всичко е, както трябва да бъде институционално, но заради ограничения хоризонт е безсмислено да се впускаме в такива прекалено теоретични и концептуални усилия. 
- Виждате някъде проблем, можете да се опитате да го решите. 
- Да изпреварихте думите ми,но точните намеси по критични места могат да свършат голяма работа. Затова аз първо се заех с темата със сметките за електроенергия, после с 
едното от двете проблемни неща в държавните енергийни мощности - Павец Чаира, а преди това пък по темата за плана за възстановяване устойчивост - необходимите средства, необходимите мерки, за които отговорник е Министерството на енергетиката. Това са по- теоретични въпроси, но са напълно конкретни и от изпълнението им зависят стотици милиони евро. И ако ние отговаряме за това, аз не мога да допусна задълженията да не бъдат изпълнени в...

-Чакайте, само като казвате ПВУ, нали знаете какво битува в общественото пространство - Според Плана за възстановяване устойчивост ние трябва да затваряме Мариците. Така ли е или не е така? Ще ги затваряме ли последно или не? 
- Няма изискване за затваряне, но има други мерки, които, ако не са съпроводвани с много други креативни усилия, ще ги принудят да затворят. Между другото, тук една малка скобичка отварям - в първите минути в кабинета ми разбрах, че 
има реална опасност миньорите в „Марица-Изток” да не получат навреме заплатите си за този месец. 
- Защо?
- Не поради някаква грандиозна причина, защото има поредица от административни действия, които трябва да позволят това да се случи. Общо казано, правят се вътрешнохолдингови трансфери в БЕХ и министърът трябва да одобри един протокол накрая от решението на Съвета на директорите. Не знам защо, отдавам го на недоглеждане, но този протокол така и не беше одобрен и си чакаше кротичко да се ядосат миньорите, че са им се забавили заплатите. Тоест, оттам започнахме и веднага преминах към по-важната тема за бъдещето на региона. Това, което вие попитахте, разбираемо формулирано, всъщност 
в плана произтича от ангажимент, който е поет при договарянето му - да бъде извършена реформа в БЕХ, която да прекъсне възможността на печелившите дружества в БЕХ да прехвърлят финанси към към ТЕЦ-а и мините. 
Има два основни варианта за това преструктуриране, което да позволи да бъдат получени средствата. Но и двата са свързани с необходимост от допълнителни мерки, за да могат хората да продължат да изпълняват квалифицирана работа в сферите, в които са специалисти, предприятията да работят и да няма социално недоволство. Следващата седмица имам среща и с 
ръководителите на двата профсъюза - господин Манолов, с когото се видяхме в коридора и с господин Пламен Димитров, а също и с представители на Европейската комисия, които ще дойдат да говорим по този въпрос. Също и с колеги от кабинета, които имат касателство по темата. Това са МРРБ и  вицепрезидентът по еврофондовете.
- Тоест в каква посока са тези срещи? Каква е целта? 
- Целта на на Европейската комисия е България да си изпълни ангажимента. Целта на профсъюзите е хората да продължават да получават заплати. Двете цели на доста места се бият, а моята цел е нещата да станат така, че да са постигнати и едното, и другото. 
- Може ли да се случи? 
- Може. 
- Дано. Дано да сте прав.Г-н Трайков, понеже си говорим за вашите цели, може ли да има предоговаряне? Всъщност първо да питаме, защото намекнахте, че миньорите в Мариците са оставени умишлено без заплати или са щели да бъдат оставени умишлено без заплати, за да се породи някакъв тип напрежение. 
- Не казах умишлено. Специално подчертах, че не казвам, че е умишлено. Каквато и да е причината, това щеше да е ефектът. 
- Обаче плащаме ли? Първо да се разберем плащаме ли наистина, защото тук беше преди няколко предавания г-н Александър Николов. Той каза, че ние не плащаме на Боташ по договора, който сключи служебното правителство на г-н Радев. Парите се трупат и в някакъв момент ще избухне тая бомба. Плащаме ли си дълговете или наистина в един момент някое от правителствата ще трябва да покрие тия разходи? 
- Абсолютно вярно и това е... 
- Че не плащаме? 
- Че не плащаме и че това е риск. И то риск, който аз в момента дори не мога да оразмеря като вероятност, защото не знам дали това неплащане няма да доведе до някакви действия на страната, която не получава плащанията. И затова следващото нещо, което искам да направя с колегите от Турция, е да поставим всичко на масата и да видим какво е положението. Тогава ще мога да ви кажа по-конкретно. 
- Може ли да има предоговаряне на договора с Боташ? 
- Този въпрос сигурно дори самият вие сте го задавали петнайсет пъти. Всички се питат как може, ако не да се предоговори, то да се направи така, че да се приближи към неутрален във финансово отношение, пък даже и да се печели. Този квадрат засега никой не е успял да го закръгли. Аз имам някакви идеи, няма да съм честен, ако кажа, че нямам идеи. Имам.
Може би е преждевременно да ги споделям сега, тъй като те са доста, така, интелектуално генерирани. Но ми трябват факти, трябват ми разговори, трябва ми приноса на много хора, които разбират от темата. 
- Може ли, както каза бившият президент Румен Радев, наистина този договор да се превърне в работещ и печеливш за България? 
Ако трябва да дам оптимистичен отговор, пък аз искам да сме оптимисти и да се опитваме да свършим нещата. Да отворя една скоба само - работата в местната власт за това е много полезна, защото, първо, всеки отговор не го подлагате на съмнение. „Не може”, а то се оказва, че в половината от случаите може.  То винаги е така. В България поне, не само в местната власт, имам усещането, че е така. И другото нещо е, че когато целите са по-обозрими, по-постижими, по-разделени на постижими части, тогава нещата стават. Затварям скобата. Така че, първо, ще се променят рамковите обстоятелства. Давам ви само идея - от началото на следващата година изцяло се прекратява достъпът на руски газ в Европейския съюз. 
- Да, да. Което какво означава? 
- Ами това ще се отрази на динамиката в района и на резервираните капацитети по инфраструктурата, и по търговските споразумения, и по много други неща. Когато пластовете се променят, винаги се появява възможност да се включиш по подходящ начин в пъзела. Аз утре 
рано сутринта заминавам за Вашингтон за срещи на високо равнище. Ще видя и колеги от региона там и американския министър на енергетиката и на вътрешните работи. Това ще бъде съвсем експресно посещение в сряда се връщам, защото просто времето е изключително концентрирано, но очаквам и оттам да проверя за някои планове, които имаме да обсъдим. 
- Какви например? За внос на течен газ? 
- Това е част от картината, но основната тема са дейностите, свързани с изграждането на Вертикалния газов коридор. Едно време руският газ в България стигаше по тръбопровода от Русия през Украйна, Исакча в Румъния, от Румъния – Негру вода в България и продължаваше за Турция. Тази инфраструктура и сега си я има. В нея вече не тече газ от север на юг, но понякога тече от от юг на север. Идеята е чрез разширяването на капацитетите и гарантирането на запълването му със суровина България наистина да има предимство - както търговско, така и финансово, така и геостратегическо. Затова ние участваме в този формат. 
- Аз,  господин Трайков, исках да ви попитам и за дерогацията за рафинерията „Лукойл”. Тя изтича сравнително скоро. Има ли някакви планове, понеже казахте, че и в Щатите ще ходите. В тази връзка имате ли някаква идея там да преговаряте по тая тема или вече е гарантирано, че ще бъде продължена дерогацията? 
- Не е гарантирано, но е много вероятно. И всички 
членове на правителството, които имат отношение по въпроса, вече мислим за него. Правихме срещи с министър-председателя и министъра на икономиката по темата, така че - полагат се всички усилия. 
- Като казвате министъра на икономиката, имате ли информация за дейността на особения управител на рафинерията? Той представи един отчет през седмицата в парламента, но много въпроси към него към него стоят. 
- Вие знаете, че особеният управител по закон се назначава по предложение на министъра на икономиката. Така че... 
- Затова казвам, понеже казахте, че и с колегата си министър на икономиката сте се видели. 
- Доколкото разбрах, може и да не съм прав, но доколкото разбрах, не е имало отчети към Министерството на икономиката. Но нещата, които се подразбират за дейността на рафинерията, не са съвсем розови. 
- Защо? 
- Не са катастрофални, но не са розови. Влошават се финансовите показатели. А пък това, освен риска за 
за бюджета - да кажем, това е по-маргинално, но това са загуби за собственика, който е „Лукойл”. И теоретично би дало аргументи да се търси отговорност на българската държава, която чрез своя особен управител управлява рафинерията. Затова, според мен, е изключително важно правителството да има точна и прецизна, съвестно дадена и навременна информация за това какво се случва. 
-Драматично ли се влошават финансовите резултати на рафинерията? 
-Ами забележимо, забележимо. 
-Като процент? 
-Двуцифрено число. 
-На какво го отдавате вие като човек от сектора? 
-Не мога да кажа. Може да е на различни неща, но, след като не знам, няма как да кажа. Иначе в главата си тук мога да ви конструирам пет-шест причини, но ще е спекулация, затова предпочитам да не го правя. 
- Да се върнем на това, което казахте - че виждате проблематични области в енергетиката и може да се наложат смени на определени кадри. Такива смени, които зависят от вас. И понеже говорихме за договора с Боташ, виждате ли някъде около „Булгаргаз” проблем или някъде в БЕХ? 
- Булгаргаз трябва се знае, че е в фактически фалит. Единствената причина да не го закрием веднага и да направим „Булгаргаз” 2 или друг вид преструктуриране е, че той е страна по договора с Азербайджан,  който в момента е много 
доходен за България и трябва да се използва на максималния капацитет. Аз ще имам среща и с представители на азербайджанския енергиен сектор, има неща, които искам да обменим като информация. 
Но вашият въпрос беше друг. 
- Защо е във фалит „Булгаргаз”? 
- Заради пазарната конюнктура и договорните отношения, в които е поставен. 
- Договорът с Боташ. 
Не директно заради това. Вижте, „Булгаргаз” загуби огромна част от своя дял. Имат и ангажименти, в кавички да ги наречем „социални”, които не би трябвало да имат. Но всички разбират, че трябва да се търси решение. Визирам доставките на газ за топлофикацията. Има и редица други причини. Но това е положението. 
Има варианти. Казах ви по всички теми, не трябва да хвърляме кърпата никъде. Голямата и структуроопределяща тема на българската енергетика, това са инфраструктурните компании „Булгартрансгаз” и Електроенергийният системен оператор. Това са двете хубави големи дружества. Там ми предстои да се запозная в детайли със ситуацията. В такива дружества, които са много тежки откъм активи, с големи парични потоци и големи възложители по ЗОП, винаги има цяло съзвездие от теми и човек колкото и време да посвети, няма граница на това, което може да се оптимизира. Затова ще се наложи да приоритизираме и да видим кои са възможно най-малкото на брой стъпки, които да имат най-висок ефект. Това ще ми е също задача за следващата седмица. 
-Кажете, господин Трайков, понеже вашият предшественик на поста господин Станков, беше обещал, ако не ме лъже паметта, някъде към края на лятото- началото на есента на миналата година да имаме доклад, който да ни каже колко реално би струвало изграждането на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй”. Такъв доклад още нямаме, или поне аз не знам дали имаме. Вие кажете, ако бъркам. Кога ще знаем колко ще ни струва и дали въобще изгодно ли ще бъде да строим такива нови ядрени мощности? 
- Това е следващото нещо, което е с голяма удивителна в краткия ми списък със задачи. Напълно резонен въпрос. Този отговор трябва да се получи като следваща стъпка, предшестваща големия финансов ангажимент. Там се върши работа също. Сравнително скоро е имало промени в 
персоналния състав на дружеството, което се занимава с това. Също ще трябва да проверя какви са причините, какви са ефектите, какви са дефектите и как продължаваме. И също ще мога да ви дам по-подробна информация. 
- Според вас има ли? Защото слушах експерти, които казват, че тази сума от четиринадесет милиарда, която беше спомената за изграждането на два такива блока АР 1000, е абсолютно нереална и че в Щатите, където е много по-близо до седалището на компанията, изграждането на два такива блока е било около тридесет милиарда долара. В този смисъл очаквате ли да има наистина смисъл да строим седми и осми блок с такава технология? 
- Има основания за такива съмнения по отношение на предварителните оценки. Технологията е много добра. Поне за това има консенсус сред експертите. Но, за да се получи нещо, то винаги е резултат от баланс на различни фактори - технология, цена, перспективи за развитие. Това е, което предстои да се запозная. 
- Понеже след малко ще разговаряме с Радостин Василев, той през седмицата отправи обвинения към вас, че вие сте човекът, заради когото Атомстройекспорт ни осъди за над шестстотин милиона евро, нали така? Понеже вие не се ангажирахте с проекта „Белене”, да не стане така, вие да спрете и проекта АЕЦ „Козлодуй”, седми и осми блок. 
- Тоест  обвинението е, че е станало така, че сме платили шестотин или че не е станало така, че трябваше да платиме десет милиарда? Кое от двете? 
- Че сме платили шестотин милиона. 
- Между другото, само да ви кажа, за да се знае това. Първо, естествено, аз даже смятам, че всички знаят откъде дойдоха тези шестотин милиона, какво се случи, как беше подписано споразумението от предишното правителство, преди да имат нито договор, нито окончателно решение. Те нямаха договор за изграждане, нямаха окончателно инвестиционно решение, вече бяха поръчали производството на това оборудване с дълъг цикъл на производство, именно което трябваше да плати България. Всъщност това платихме. Парадоксално обаче, след като платихме тези пари и си прибрахме оборудването, имахме възможност да направим печалба от него. 
- Като продадем реактори на Украйна. 
- Да, ако не беше блокирана от Народното събрание тази сделка, наистина щяхме да си върнем парите с печалба и щяхме да гледаме към тоя епизод и да си казваме „виж как се променя съдбата”. Но в момента си ги имаме, пазим си ги, плащаме да ги съхраняваме и така нататък. 
-Вие ще направите ли стъпка в посока на това да бъдат продадени на Украйна? 
Доколкото знам не е тема на дневния ред сега. Не знам дори и дали въобще има такава възможност. Съмнявам се, че 
в мандата като служебен министър си заслужава да се занимавам с това. 
Искам да ви кажа само, понеже понякога се питаме и сме говорили и с колеги, експерти. Аз си мисля какво би станало, ако бяхме продължили проекта „Белене”, въпреки че не съм аз този, който го прекрати, нали? Но одобрих тогава и подкрепих тази, тази стъпка и смятам, че можехме да се озовем в много, много по-тежка ситуация с оглед на началото на пълномащабната руска агресия в Украйна, защото най-вероятно дотогава нямаше да е приключило строителството. И представете си 
в каква ситуация щяхме да се озовем вече с вкарани много, много повече пари, с много милиарди. 
-Накрая, господин Трайков, две изречения за политическата ориентация на тоя кабинет, защото ви квалифицираха като някакъв хибрид между хора от кръга на ППДБ и хора на ГЕРБ, и тук-таме хора на Доган. Вие как се усещате като част от това служебно правителство? 
- Много добре. Наистина, познаваме се от дни като работен екип, но искреното ми впечатление е, че и премиерът Гюров, и колегите, с които ми се налагало да работя, са хора, мотивирани единствено от това да свършат максимален брой полезни неща в 
този кратък период, но и обединени около общото разбиране от нашата работа да произтече по-голямо усещане у хората, че си заслужава да гласуват на изборите. 
-Благодаря ви! Трайчо Трайков, служебен министър на енергетиката.