Министър Станков: Изпълнихме основната задача за обезпечаване на дерогация и гарантиране на непрекъснатост на доставките на горива в страната

Водещ: Сега в студиото на "Неделя 150" е вече Жечо Станков, министър на енергетиката. Добър ден господин Станков, добре дошли. Един от най-търсените министри най-вероятно в тези дни, в последните дни и не само. Откъде да започнем? Каза президента, че нищо особено не се е случило. Дерогацията, която беше дадена на България, била очаквана. Такава получиха и Сърбия, и Унгария, по-рано и Германия. Един вид правителството няма, кой знае каква заслуга.

Жечо Станков: Ами аз съжалявам за този подход да бъде омаловажена работата не само на правителството, не само на министрите, но и на всички експерти, които в продължение на 3 седмици буквално не спяха, за да могат да изготвят необходимата документация, така че да запазим на първо място работата на дружествата в страната, тези, които са пряко свързани с санкционираната майка ПАО "Лукойл", и естествено, работните места на тези хора, които са близо 10 хиляди, които са пряко и косвено свързани с тези компании. И не на последно място, една от моите основни задачи в първите дни беше да гарантираме сигурността на доставките на гориво. Защото ако 5% от брутния вътрешен продукт идва именно от работата на тези 4 компании, които попадаха индиректно в санкционния списък, и щяха да имат проблем от 2021, а дори от по-рано с възможността да извършват каквито и да е разплащане, защото банковата система просто щеше ги изключи, то моята основна задача беше да гарантираме сигурността на доставките, така че хората да са сигурни, че има достатъчно горива по бензиностанциите, защото най-малкият проблем щеше да бъде, ако няма гориво по бензиностанции, това, че нямаше да мога да се движат хората. По-основните проблеми щяха да бъдат, че веригата на доставки, ако ще е хората по магазините, щеше изчезне за много кратък период от време.

Водещ: А как сте гарантирали доставките? Защо би могло да има проблем с доставките на горива?

Жечо Станков: Ами представете си момента в който банките спират каквото и да е обслужване на тези компании, това автоматично означаваше на първо място веригата от бензинови станции да спре да работи, защото тя нямаше да има достъп до каквито и да е трансфери на средства. Това означава, че нямаше да може да се закупува не само пряко горивата, но и ако щете и дъвките в самата бензиностанция. От друга страна, рафинерията нямаше да има възможност как да купува суров петрол, така и да продава готови продукти. И не на последно място, други вериги, големи бензиностанции в страната, които зависят близо до 60-70% от доставките си от рафинерията във Бургас, също щяха да затворят своите обекти. Това щеше да нанесе безспорно сериозна щета и щеше да предизвика най-малкото смущение в хората и директното им нареждане на опашки пред бензиностанциите, спекулативни цени и така нататък, което като първа основна задача мисля, че изпълнихме безупречно без да се налага да излизаме и да говорим всеки ден на тази тема. Ние съвсем така тихичко дипломатично на ежедневна база още от първия ден, държа да отбележа, от първия ден в който бяха обявени санкциите от президента Тръмп, започнахме комуникация с колегите от ОФАК, разменяхме кореспонденция, разбрахме какво е тяхното основно така искане с тези санкции, а именно от тези четири български компании, които са регистрирани във България, именно "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", "Лукойл Авиейшън", които доставят авиационното гориво и "Лукойл Бункеринг", които пък доставят гориво за корабите, да бъде гарантирано, че средства от тези компании няма да достигат до санкционираната майка компания, която пък евентуално да излъчва преводи към Русия и тези средства да бъдат използвани за продължаване на военните действия в Украйна. Водещ: Господин Станков, защо беше нужно на особения управител, който и да е той, може да поговорим разбира се и конкретно за господин Спецов, но защо беше нужно да му се дават толкова големи правомощия? И преди това законът предвиждаше на практика особения управител да има контрол върху финансите, върху транзакциите в дружеството. Тоест, той можеше да отказва транзакции, които подозира, че ще отидат към Руската федерация. Защо беше необходимо фигурата на особения управител да бъде направена на нещо като ненаказуема в момента?

Жечо Станков: Основната работа на особения управител е да гарантира това, което и преди малко споменах, да няма средства, които да изтичат от дъщерните дружества към майката компания. Това нямаше как да се случи с действащия закон. Ние взехме, и аз благодарих на колегата Денков, взехме всички полезни практики, които те бяха изготвили и документации по времето, докато той е премиер. И съответно на тази основа развихме особения управител, развихме по-скоро функции, които да могат да дадат спокойствие на санкциониращите органи. На вашия въпрос, защо когато бе създавана функцията на особен управител тогава, към 2024 година, когато спираше доставката или когато спряхме доставките на руски петрол до рафинерията, особения управител имаше една основна задача. Ако сегашния мениджмънт по един или друг начин иска да блокира работата на рафинерията, защото не е съгласен с това да спре да обработва руски петрол, то да има особен управител, който да влезе и да продължи работата на рафинерията, чисто технологично и да задоволява нуждите в страната. В тази хипотеза, която сме в момента при санкциите, сегашния мениджмънт няма проблем и не желание да продължи да изпълнява функцията си. Той има невъзможност.

Защо? Защото от 2021 се очакваше да няма достъп до банковите си сметки и до разплащанията. Именно поради тази причина бе необходимо закона да даде възможност, особения управител да има възможността, влизайки в компанията да изпълнява функцията на собственика на капитала, на акционера и да гарантира със сигурност 100% мониторинг и невъзможност за излизане на средства, които да бъдат насочени към майката компания. Тук е въпросът защо това не го правят примерно банките. Бъдете сигурни, че още в началото банките са си изградили необходимата система, но банките не могат да гарантират по този начин, както би могло да гарантира правителството, че това нещо не може да се случи и съответно това би е изискано да се случва по начин, по който държавата да гарантира.

Водещ: Само, че господин Станков, критиките са, че това ваше действие, това ваше, имам предвид на мнозинството, не конкретно в лично качество, може да доведе и президента, включително предупреждава до много сериозни арбитражни дела срещу България, които имат потенциала да бъдат спечелени и да трябва да плащаме милиарди след това, което се случва с рафинерията.

Жечо Станков: Вижте, от първият ден с разговорите с колегите от ОФАК беше изключително важно да установим какво е необходимото и задължително условие, за да получим тази дерогация и за това се концертирах и цяло върху него. В момента, в който колегите от Народното събрание имаха готов законопроект, естествено ги поканих, за да могат да представят законопроекта в видеоконферентен разговор пред колегите от ОФАК и това, което довчера бе използвано пред обществото, за да бъде за да се заиграват с техните кошмари, няма да има гориво, правителството не знае какво трябва да се случи, не знаят, нямат план Б и т.н. След като се видя, че план А, който бях заявил, че ще сработи от първият път и че дипломацията изисква тишина и за това аз не съм всеки ден при вас в радиото или по телевизията и след като бе изпълнена тази функция и в момента хората трябва да бъдат още по-спокойни, се опитват да се пренасочи тази негативна енергия към друга посока, която е свързан с законодателството. В тази връзка колегите от Народното събрание, съм сигурен, че са помислили в всички насоки, когато са приемали това законодателство. Аз повтарям, имам две задачи, които обществото ще прецени дали съм успял да се справя. На първо място, да няма паника и да се доставят всички горива по веригата на доставки без това да се отразява на цените и на второ място преди 21-ви държавата да получи необходимата дерогация, така че да сме сигурни, че работните места, работата на рафинерията, непогиването на това имущество ще се запази и ще успеем да продължим да функционираме, както сме функционирали до вчера.

Водещ: Каква е гаранцията, господин Станков, че утре, образно казано, Румен Спецов, като особен управител, няма да реши нещо, което, да не е в съзвучие с националните интереси, защото после, нито в момента, нито след това може да бъде търсена административна или наказателна отговорност.

Жечо Станков: Изключително важно е да споменем, че особен управител, освен да изпълнява функцията на собственик на акциите на капитала в момента в тези четири дружества, той за всяка специфична дейност трябва да получи разрешение от правителството и това е по закон, така че той не са му дадени такива права, каквито се пропагандират от днеска за утре, едва ли не да реши, да стане да се събуди с някаква грандиозна идея и да направи нещо. Напротив, контролния орган в случая, Министерски съвет, е този, който може да му разрешава или да му забранява неговите действия.

Водещ: Вие кога разбрахте, че Румен Спецов ще бъде номиниран за особен управител? Жечо Станков: Аз разбрах бурени минути преди съвета по сигурност, защото в крайна сметка аз дори не съм член там, присъствах поради факта, че имам конкретно поставени задачи, именно с нарочна експертна група, аз на ежедневна база, стартирайки плана за действие при такива особени ситуации, особено фаза 1 и фаза 2, които касаят мониторинг, превенция, постоянна комуникация както с Европейския съюз, така и с държавите, които са стартирали санкциите, да гарантирам сигурността на доставките, именно в това си качество на енергия министър присъствах там и по време на представянето на доклада от колегата от икономиката, съответно бях запознат с номинацията и съответните така да се каже аргументи.

Водещ: Той е ли бил първия избор? Румен Спецов ли беше първият избор?

Жечо Станков: Не съм бил част от екип, който е било представен на каквито и да е номинации, така че не мога да отговоря на този въпрос.

Водещ: Каква е стратегията господин Станков, защото вчера Росен Желязков, премиерът Желязков каза, че ще искаме нова дерогация през април. Стратегията на България каква е? Тупаме топката, чакаме април, искаме нова дерогация и така, както прави Германия. Или особеният управител, вие казвате и правителството, се хваща и започва активно да търси инвеститор, който да продаде активите, възможно най-скоро на подходящ инвеститор. Активите в България имам предвид.

Жечо Станков: Вижте, на база на добрите контакти на нашия лидер Борисов и така умелите действия на правителството и на премиера Росен Желязков успяхме да се справим буквално за 3 седмици, за да приключим с така да покрием необходимите изисквания, така, че България да има дерогация. От тук нататък какво предстои, знаете и така по официални, неофициални канали по медиите, се вижда, че самата майка компания ПАО "Лукойл" стартира преговори с различни големи компании, за да може да продаде всичките си активи в Европа през "Лукойл Интернешънъл", базирано в Австрия дружество. Това е право естествено на собственика да бъде изпълнявано. Ако това се случи през този период от време, докато имаме дерогация, то съответно санкциите към всички компании от "Лукойл Интернешънъл" надолу ще отпадна, защото те нямат да имат вече пряка свързано с пряко санкционираната майка, след като тя продаде активите. Така че в тази хипотеза държавата няма да се наложи да прави нищо. Ако такива сделки не се случат по веригата нито в "Лукойл Интернешънъл", нито в "Литаско", нито с българските активи, естествен принцип е държавата да поиска удължаване на дерогацията, в което аз не виждам проблем, че тя ще бъде удължена, естествено с предварителното условие, че управителят който бъде назначен там, пак ще повторя, не е насочването на финансови средства към майките компании. И какви са естествено безпокойствата тук, ако от някой друго свързано лице се тръгне да се купуват било то суров петрол на по-високо от пазарната цена, да се насочва печалбата към друго лице, или съответно да се продават готови рафинирани продукти на по-ниска от пазарната цена, за да остава печалбата в друго лице, това практически вече е невъзможно, защото държавата упражнява пълния контрол.

Водещ: Тоест, има ли държавата и особени управители правителството има ли възможност, защото незадължително евентуалната продажба на всички активи на "Лукойл" в Европа, да е в интерес на България? Разбира се, трябва да мине през одобрението на ОФАК, но това нищо не означава България, може да не е съответствено на националния интерес. Може ли особени управители в този случай да отдели активите в България, да реши, че те ще бъдат продадени след разрешение на правителството на друга компания и да го направи?

Жечо Станков: Това трябва да се случва много внимателно, защото активите по-специално "Лукойл-Нефтохим", петролопроводите, те са включени в ПМС-181 още от 2009 година, като критични за инфраструктурата, който е свързан с националната сигурност, в частта транспорт и пристанището в Росенец присъства, така че с тези активи трябва да се борави много внимателно, защото и към анализа, който направихме между другото и предоставихме още на третия ден след санкциите, съвсем реално се вижда, че 100% от вноса на суров петрол се извършва от "Лукойл-Нефтохим" България, която пък търгува с готовите рафинирани продукти, има пазарен дял от 75% от продажбите на дизел, 57% от продажбите на бензин. "Лукойл Авиейшън" има пазарен дял от близо 90% от продажбата на авиационно гориво и не на последно място, "Лукойл Бункеринг" пък държи пазарен дял от близо 78% от продажбата на корабно гориво. Водещ: Какво означават тези цифри?

Жечо Станков: Тези цифри означават, че ако нямахме дерогация към днешна дата, действително трябваше да бъде това безпокойство, защото тази критична инфраструктура спирайки да бъде обслужвана от банковите институции, щеше да е сама по себе си блокирана. Именно поради тази причина, естествено аз като председател на експертната група, от премиера, която на ежедневна база държеше контрол и така информираност по темата с какви горива разполагаме страната, бяхме разиграли всякакъв тип сценарии. Включително при блокиране за определен брой дни работата на тези дружества, по какъв начин може да се покрива консумацията на гориво в страната и тук имаше отново спекулации, политически изказвания на тема, която единствено и само помагаше да събудим страх у хората, то че няма достатъчно горива в страната. На база на незабавната проверка, която направихме, още веднъж да повторя пред вашите слушатели, имаме и към днешна дата за 6 месеца бензин, дори в момента да спрат каквито и да я доставки извън страната, за 4 месеца дизелово гориво и за 2 месеца гориво за самолетите, което да покрива нуждите на всички авиокомпании.

Водещ: Само, че шефа на Държавния резерв каза друго. Каза 35 дни, 60 дни и колко беше третата цифра?

Жечо Станков: Вижте, колегата спомена цифри, които пряко касаят държавната собственост в Държавния резерв. Тук трябва вашите слушатели да се наясно, че Държавния резерв има няколко измерения. На първо място горивата, които самата държава съхранява и това бяха цифрите, които бяха представени от председателя на Държавната агенция. И от друга страна, имаме 60 дневните запаси, които пък компаниите като задължени лица на база на миналогодишните си продажби са задължени да съхраняват. Тук отново се използва момента да бъде спекулирано, че виждате ли, в момента няма 100% от количествата, които да съхраняват, а има 1% някой, който не ги съхранява и той води дела с държавата, защо не ги съхранява. Естествено, вместо да се концентрираме върху това, че е имало дела за 1% от държавния резерв, то трябваше да се обясни на хората, че 99% от количествата са налични и ще покрият нуждата на територията на страната. Още повече, почна да се спекулира с това, че имало част от количествата, които са извън страната. Това е във връзка с европейска регулация, която дава възможността това да се случи и тук отговорно искам да заявя пред вас, че първото нещо също, което направих, беше да проверя колко готови рафинирани продукти, говорим готови, дизел, бензин и други горива се съхраняват в чужбина. Излезе, че за по-малко от 5 дни. Така, че това отново предизвика някакъв така бум, ама вижте, съхранява се. Тук не говорим, естествено, за суровия петрол, защото нали, ние изхождахме от ситуацията, ако банките спрат да обслужват толкова, че самото рафиниране на горива ще спре. Така, че още веднъж казвам, действахме по най-възможно добрия начин, предприехме всички възможно действия, комуникацията с колегите ни, както в Обединението кралство, така и в Щатите беше изключително добра. Тук ще използвам в ефир да благодаря не само на нашия лидер и на нашия премиер, но и лично на министъра на енергетиката на Щатите, Крис Райт, с който бяхме в непрекъсната връзка и той лично също ни помогна изключително много, така че в кратки срокове да бъдат разгледани всички наши документи и да получим положителния отговор.

Водещ: Да ви върна особено, отново към особения управител, господин Станков, може ли България, аз пак да си задам тоя въпрос, може ли България да вземе мерки самостоятелно? Питам ви, защото публично вече е известно, не се и крие, че консорциум между турска и азербайджанската държавна компания "Сокар", продължават да имат интерес към покупката на "Лукойл". Много е спорно, дали, аз не съм експерт, но е много спорно, дори от така за лаици, като мен, дали България би защитила националния си интерес, ако рафинерията бъде продадена на подобен консорциум, като си имат предвид връзките на "Сокар" с руски фирми и така нататък. От друга страна се говори за офшорни инвестиционни фондове, които също проявяват интерес към "Лукойл", активите на "Лукойл" у нас. Мисълта ми е, можем ли ние да защитим интереса си, ако преценим, че той е застрашен, дори това да е в някакъв смисъл в противоречие с решенията на ОФАК?

Жечо Станков:  Ако ние... имаме два сценария. Ако търговията на активите се случи извън страната, имам предвид, чрез майките компании "Литаско" или около "Лукойл Интернешънъл", държавата по-скоро няма инструменти, защото се продава собствеността много по-нагоре по йерархичната структура.

Водещ: Длъжни сме да се съобразим.

Жечо Станков:  Просто новия собственик почва да упражнява правата си, както и сегашния, през майките компании. Ако обаче тръгне продажба на активите само единствено на територията на страната, то още в началото на това правителство създадохме конкретен скринингов механизъм, който се оглавява от вице-премиера Дончев, където също аз имам представителство през заместник-министър, който съм излъчил, за да може да бъде разгледано детайлно този собственик предвид факта, че купува критична инфраструктура, свързана с националната енергийна сигурност, той дали е достатъчно стабилен, дали е достатъчно предвидлив, за да може да гарантираме националната сигурност. Назад във времето поисках от колегата Цирков, който е, изпълнява, така да се каже, задачите поставени му от министъра на енергетиката във връзка с златната акция, като член на надзорния съвет. Никога на надзорен съвет не е било разглеждано във България продажбата на тези активи. И споменатите от вас, компании, съм ги чувал ясно. Официален документ никога не е пристигал в Министерство на енергетиката, да е било разглеждано такъв тип продажба именно към тези компании. Естествено тук трябва да отворим една скоба, че ако майката компания имала желанието да продаде активите във България, то това не е задължително да е уведомило местното дружество, че извършва такива действия. Но по-важното е, че държавата да, чрез ДАНС, чрез този скринингов комитет, може да си гарантира 100% скрининг и да е, така да се каже, последната инстанция, която да се произнесе дали е съгласна или не е съгласна за такава сделка, с цяло да гарантираме сигурността на доставките в страната.

Водещ: Категоричен ли сте, господин Станков, вие от правителството и от мнозинството, че няма вариант рафинерията да бъде изкупена от държавата?

Жечо Станков:  Вижте, това е, това е възможност, но тя не може да бъде предприета еднолично от който и да е било. За мен, още веднъж да повторя, най-важните две задачи бяха до 21-ви да си получим съответната дерогация, съответният генерален лиценз и през това време да гарантирам със всичките инструменти, които са ми дадени от закона, сигурността на доставките до българските граждани. Дали съм се свършил работата, надявам се вашите слушатели да оценят на база на това, което се е случило по изминалите 3 седмици.

Водещ: Питам Ви, защото вашия колега, колега в смисъл, коалиционен партньор от БСП, господин Стойнев, наблегна на факта, че много от държавните компании, много от печелившите енергийни компании, дори в световен мащаб са именно държавни. Казва, защо пък България да не може да се откупи рафинерията?

Жечо Станков:  Вижте, в целта на това правителство от разнородни по вида си партии бе да стабилизира държавата. Естествено, всеки в коалицията има право на своето мнение, това господин Стойнев не го е обсъждал с мен. Като негово изказване, да, достигна и до мен, но това е негово лично мнение, което е споделил.

Водещ: Не сте обсъждали такъв вариант?

Жечо Станков:  Не, към тази дата, господин Стойнев не е идвал при мен да сподели своите идеи в тази насока.

Водещ: Имам предвид в правителството, защото там е шефа на БСП, господин Зафиров, вие сте в министерски съвет.

Жечо Станков: Вижте, има си съвет, който се събира съответно за съвместно управление обсъждат. Аз не съм част от този съвет. Ако бъде поискано моето участие по тази тема, естествено аз винаги ще се включа.

Водещ: Две думи само, господин Станков, за бюджета. Знам, че това не е вашия ресор, но все пак бюджетът е най-важният закон, вероятно, в държавата. Казва госпожа Петкова, че това е възможният бюджет. Коалиционните партньори твърдят същото, само че от позицията казва, че този бюджет съдържа скрити касички, тук там, и не се знае за какво ще отидат. Вие как отговаряте на тези обвинения? Примерно, през ББР се разпределят едни 5 милиарда лева.

Жечо Станков: Аз винаги съм бил изключително позитивен. Какво трябва да има един бюджет? Един бюджет трябва да покрива очакванията на всички участници. Било то от физически през юридически лица. Никой не говори за това, че българските пенсионери ще получат с 7-8% по-високи пенсии. Никой не говори за това, че...

Водещ: Както е по закон.

Жечо Станков: Точно така.

Водещ: Тоест спазвате закона.

Жечо Станков: Точно така

Водещ: Това не би трябвало да е новина.

Жечо Станков: Напротив. Трябва да е новина, защото всичко се насочва в обратната посока. И да ви кажа защо. Всички тези критици на бюджета, като че ли последните 3 или 4 години аз имах възможността тогава да бъда в парламента и алармирахме до какво може да поведе прекомерното харчене във всички насоки, и тогава си затваряха очите. И това, което сега е по закон, се приемаше през тези 4 години по закон. И тези харчове, които предстоят и ще бъдат извършени, те са задължителни за правителството. И не сме ние тези, които ще нарушим закона.

Водещ: Ма вие ги приехте.

Жечо Станков: Голяма част от голяма част от нещата, които нарушават фискалната дисциплина в някаква степен, бяха приети именно по времето на правителство, свързани с колегите от Продължаваме промяната, именно предложен от Финансовия министър Асен Василев, като например обвързването на минималната работна заплата със средната работна заплата.

Водещ: Това изобщо не е вярно, господин Станков.

Жечо Станков: Напротив, как да не е вярно.

Водещ: Това беше гласувано в парламента между първото и второто служебни правителства на Гълъб Донев през февруари 2023 с вашите гласове мина. Това беше предложено от БСП.

Жечо Станков: Това беше предложено от БСП, но още изначало колегата Асен Василев имаше така голямото желание да разхищава средства в тази посока, без да се грижи за дисциплината и в момента четирите години на така политическо безвремие мога да ги нарека, на поредица от 8 избори, това безкрайно политиканстване и радикализиране на политическите партии да харчат колкото се може повече, без значение какви са приходите, плюс промяната в законодателството прави този бюджет, единствено невъзможен.

Водещ: Защо вие не се изправихте да алармирате и да призовете колегите си още преди 2-3 месеца да гласувате отвързването на тая минимална работна заплата от средната?  

Жечо Станков: И аз лично, и госпожа Петкова, и господин Делян Добрев, като членове тогава в бюджетна комисия, многократно показахме какви ще са съответните проблеми във времето. И ако трябва да сравняваме тогавашните със сегашните бюджети, то за тези 4 години финансовия министър по това време Асен Василев, превърна в норма 3% бюджетен дефицит. Все едно е, че нещо нормално. 3% бюджетен дефицит, означава, че трябва да вземем...

Водещ: Но сега вие сте мнозинство.

Жечо Станков: Във първата година на нашето управление, на първо място искаме да стабилизираме държавата и искам да ви кажа, че аз в сектор енергетика само видях проблемите, които са натворени за толкова години. Обезкървяването с близо 5,4 милиарда лева българската енергетика. Средства, които са изсмукани към държавния бюджет, без да има реални резултати срещу тях. Аз съм винаги на мнение, че средствата трябва да бъдат както насочвани за социални дейности и покриване на пенсии и заплати, но и инвестирани. Каквото правим в енергетиката, защото инвестициите до какво водят, до нови печалби. Тези нови печалби, естествено една част от тях ще влизат в бюджета, друга част ще дадат шанс на българската енергетика да се доразвива. Тук говорим за 7-ми и 8-ми блок в АЕЦ "Козлодуй". Тук говорим за нови помпено-акумулиращи хидроцентрали. Тук говорим за нови връзки от вертикалния газов коридор електро връзки със съседни държави. Все проекти, които ще донесат огромни печалби за българската енергетика, респективно дивиденти към държавния бюджет, а тези дивиденти от държавния бюджет ще стигат и до българските граждани. И когато българската енергетика е стабилна, тя какво може да си позволи да прави? Покрай разговорите, свързани с дерогацията и държавния бюджет, оставихме на страни нещо, което вашите слушатели ще се радват да чуят. А именно в сряда на второ четене в Народното събрание мина така създаването на Фонд за декарбонизация, който има една основна цел. Изпълняване на наши обещания, защото това с което ГЕРБ е познато пред обществото, че като поеме ангажименти ги изпълнява, а именно, че няма да разделим обществото на такива, които живеят в многофамилни жилищни сгради и имат право да бъдат санирани. И именно 2,9 милиарда от тези пари, които се наляха в ББР, ще отидат именно за саниране, довършване на резервните списъци, без да има вече резерви в санирането, но пак еднофамилните жилищни сгради, за което аз лично като заместник министър вкарах текстове, които лично Асен Василев изкарат да могат и еднофамилните сгради да бъдат санирани, защото той каза от трибуната на народното събрание, че не вижда перспектива в това нещо. То сега създаваме нарочен фонд, в който в следващите 5 години вече съм организирал да влизат в него по 20 милиона лева. Как ще влизат те? Още като заместник министър, финансирахме стотици общини с улично осветление, на които им дадохме 100% финансиране за уличното осветление, но 10% от тези суми от икономията на енергията, те ще връщат във фонда в продължение на 5 години. С други думи, официално ще са получили 50% помощ, а останалите 50% ще се ги изплатили през икономите. Тези пари, по един или друг начин, ще ги насочим директно за саниране на еднофамилните сгради или от най-малкото населено място до най-големия град. Всеки човек, който живее в еднофамилна сграда ще може да кандидатства, с това дали иска да си сложи само дограма, изолация или на покрива инсталации да получи съответния ваучер и тази програма, ако има голям интерес, аз съм сигурен, че в последствие ще бъде подкрепен и с други механизми. Водещ: Благодаря ви! Министърът на енергетиката Жечо Станков в "Неделя 150".

"Неделя 160", БНР

16.11.2025 г.