Водещ: Жечо Станков, министър на енергетиката, е първият събеседник в "Неделя 150", днес 2 март. Здравейте!
Министър Станков: Здравейте!
Водещ: Темата, разбира се, е енергетиката, управлението у нас, планът за възстановяване, но с няколко изречения, последиците според вас от сблъсъка между Тръмп и Зеленски, има ли полезен изход в тази ситуация?
Министър Станков: Мисля, че това, което се случи в Овалния кабинет, ще бъде дълго анализирано, както самият разговор, така и неговите последствия. Но аз разглеждам себе си не толкова като политик, колкото като експерт в сектор енергетика, така че ми е трудно да вляза в детайла на това, което ще произтече от този разговор.
Водещ: Добре, към енергетиката тогава. Решенията през последните години бяха взимани на парче. Къде точно вие виждате най-големите проблеми и какви са вашите приоритети в този сектор оттук нататък?
Министър Станков: Както и вие си изразихте, работата на парче през последните 4 години, плюс поемане на трудно изпълними ангажименти, в момента са ни довели до позицията, в която голяма част от средствата, да не кажа всички, по плана за възстановяване са блокирани. И трябва в максимално кратки срокове да се предоговорят важни реформи, които ако бъдем непрагматични и ги изпълним, ще доведат до дълбоко бъркане в джоба на българските граждани, което ние по никакъв начин няма да позволим. Или вариант две - да ги предоговорим, да ги преформатираме по начин, по който да запазим лоялността си към Европейската комисия и да ги изпълним по начин, по който не вредят на национални интереси, още по-малко поставят енергийната сигурност на карта при тези условия, които са поети при последното правителство.
Водещ: За половин година трябва да се предоговори каквото се предоговаря. Може ли да влезете в конкретика за това време, какво точно в плана трябва да реформирате или ако изключвате някакви проекти, кои са тези проекти?
Министър Станков: На първо място трябва да уточним, че Планът за възстановяване и устойчивост е проекти срещу реформи. Има няколко реформи, които безспорно не бих поел аз лично като ангажимент и те са свързани с това, на първо място да изкараме две от най-печелившите дружества от Българския енергиен холдинг – това ще доведе до предсрочно изискване на над 1,2 милиарда евро средства от облигационните заеми на Българския енергиен холдинг. Сами разбирате при изваждане на над 40% от собствеността от холдинга как ще реагират кредиторите, какво ще е доверието в държавата. Основното желание на Еврокомисията винаги е било да гарантира, че няма кроссубсидиране. Разбирайте, взимане от по-богати дружества и насочване към такива, които имат проблеми със своите финанси. Но при всички случаи изкарването на дружества от холдинга не е решение. Намерили сме вариант и говорим с Комисията как това да бъде гарантирано по друг начин.
Водещ: По какъв начин?
Министър Станков: С вътрешно гарантиране на това, че средствата от тези две дружества, включително дивидентите им, ще бъдат насочвани през холдинга директно към държавния бюджет, а не по някакъв начин да остават вътре и да бъдат пренасочвани към други дружества, което влияе на отношенията ни с Еврокомисията в момента.
Водещ: Какво друго, министър Станков? Чувате ли ме добре всъщност?
Министър Станков: Безспорно, другият ангажимент, който е поет, и тук сме надскочили себе си, когато колегите от ПП са договаряли плана - да поемем допълнителен ангажимент да намалим с 40% само от енергийния сектор въглеродните емисии от въглищните централи, като ангажиментът е бил поет централа по централа. Какво имам предвид? Дори едната от централите в момента да спре да работи поради технически или икономически причини, това не освобождава от отговорност всяка една от другите централи да намалява емисиите с 40%. Като за база е взета година, която е толкова лоша за въглищните централи, че тези 40% допълнително поставят под риск дали ще функционира или няма да функционира българската енергетика. И понеже виждам, че последните няколко дни колегите от ПП обикалят по медиите да разказват, че този ангажимент вече е изпълнен. Не, не е изпълнен. Позволих си да изкарам детайлни справки от държавната централа. Според тях, въпреки че през 2024 г. зимата беше топла, едва 35% са намалени емисиите. Тази година, заради по-суровата зима, в момента сме изгорили три пъти повече въглища в сравнение с предходната. Така че за тази година въобще не е сигурно, че ще има минус в емисиите, напротив, може да има и повишаване. Европа никога не е искала това от нас. Не знам защо колегите са го поели като ангажимент. Това застрашава не само въглищните централи, но и работата на мините, в които в момента работят над 6400 човека и които през зимата и лятото гарантират сигурността на доставките на цяла България и дори на целия Балкански полуостров.
Водещ: Обаче от разговорите Ви с представители на Европейската комисия, как може да бъде предоговорено това да отпадне като ангажимент или в друга посока?
Министър Станков: Този ангажимент е трудно да отпадне. Моята лична битка е той да бъде не индивидуален за всяка една централа, а да е общ, на национално равнище. И още веднъж, няма нито един регламент или директива на европейското законодателство, който да ни задължава. Има общоевропейска цел с колко да паднат общите емисии от енергетика, от транспорт, от индустрия, от земеделие, от всички сектори, но никой от никоя държава не е искал намаляване на емисиите конкретно от енергийния сектор. Затова ме учудва, че колегите от ПП са тръгнали по посока да поемат такъв ангажимент. Може би желанието им е било затварянето на въглищните централи в България.
Водещ: Аз разбирам, че винаги всяко управление е добре да обвинява предишните, но кажете, това, че предоговаряте, възможно ли е въобще да предоговорите нещо? Какво ще се промени от факта, че няма да гледаме централа по централа за емисиите, а общо ще ги гледаме, казвате, и икономически изгодно ли пък ще е от друга страна? Защото знаете и тезата, че тези централи в крайна сметка ще затворят заради квотите и цената.
Министър Станков: Европейската народна партия, в която ГЕРБ е член, започна инициатива цените на тези емисии да бъдат блокирани на определени нива, за да се запази конкурентоспособността на европейската икономика. Защото Европа осъзна, че Зелената сделка – по начина, по който започна с постоянно повишаване на целите, без да могат пазарите или бизнеса да реагират - не беше най-добрият подход. Точно във връзка с това в момента има публикуван и компас за конкурентоспособност, който да гарантира запазването на работни места на европейска територия. И аз съм сигурен, че това е правилната посока, по която трябва да се върви. А що се отнася до тези 40% на национално равнище - виждаме, че част от централите, тъй като приключват дългосрочните им договори, намалиха своя капацитет на работа. Така някои биха изпълнили тези 40%, което означава, че ще повлияят върху общия процент на национално ниво и няма да се налага и държавната централа да се придържа към това 40% да намалява емисиите. За да го сравним - това означава следното, за лекия автомобил, който карате, държавата да ви даде шанс да имате само 100 литра гориво. И в момента, в който ги изгорите, например до февруари или до март, да ви кажат, че оттук нататък ще имате колата пред къщи, но нямате право да я карате, защото през ауспуха излизат емисии. Горе-долу от това са направили колегите с поемане на този ангажимент.
Водещ: Има ли други реформи, които искате да предоговорите в Плана за възстановяване в частта енергетика или по принцип?
Министър Станков: Има реформи, които са били безсмислени. Какво имам предвид? Пътната карта за климатична неутралност. Помните, тя доведе до късане на кабели и микрофони в последния ден на предходното Народно събрание. Тя по същество не съдържа допълнителни на ангажиментите, които държавата е поела с всичките стратегически документи. Затова я наричам безсмислена – освен да създава политическо напрежение, не води до нищо друго, но пък е обвързана с близо половин милиард лева, които няма да може да получим, ако тя не бъде прекарана през Народно събрание. Разбирате ли в какъв нонсенс са ни вкарали колегите? Без да се налага да поемат политически ангажимент, създават документ, който просто всява политическо напрежение, без да поема допълнителни ангажименти пред Европа и по този начин блокират половин милиард средства, които могат да отидат директно към българските граждани.
Водещ: Коалиционните ви партньори разбраха ли това? Имам предвид, "Има такъв народ"?
Министър Станков: Мисля, че ще намерим общ език с всички колеги в коалицията относно реформите, защото това е здрава основа, върху която ще стъпим с една важна цел - България да се възползва от предимствата. Естествено, към момента, в който колегите от ПП са поели ангажимента за либерализацията, нещата са изглеждали по следния начин – ако сметката за ток на едно домакинство, към момента, в който те са подписали Плана, е била 108 лева, при пълна либерализация е щяла да стане 495 лева. Това означава близо 5 пъти повишаване на цената на домакинствата, което е било безумие, в крайна сметка сега ще се чудим как да решаваме този проблем. Намерихме вариант с механизъм, с който да компенсираме битовите потребители през Фонд сигурност на електроенергийната система. Мога да успокоя вашите слушатели, защото виждам, че има хора, които си играят със страха на българите, като ги плашат с либерализацията, реално в Министерството на енергетиката сме готови за всички варианти, дали ще има или няма да има либерализация, цената и сметките за ток на домакинствата няма да бъдат вдигани.
Водещ: От кога се очаква тази либерализация, там също имахте проблем с другите ви коалиционни партньори от БСП, които настояваха за голямо отлагане…
Министър Станков: Това зависи изцяло от колегите в Народното събрание. В момента законодателството е прието и от 1 юли либерализацията влиза в сила със защитен механизъм, който ще гарантира сметките на ток на домакинствата да не се повишат.
Водещ: Разкажете повече за този защитен механизъм. Павела Митева също спомена за него в едно интервю или пост.
Министър Станков: Да. Към момента регулираният пазар функционира по следния начин - Комисията за енергийно и водно регулиране определя пределни цени, от които от определени централи се прави микс и той се насочва към домакинствата. В момента цената на домакинствата е 138 лева на мегават час, като един от реакторите на АЕЦ "Козлодуй" е изцяло блокиран за работата на регулирания пазар. Разбирайте, на цена приблизително около 70-80 лева колегите от АЕЦ "Козлодуй" предоставят енергията и миксират така от въглищни централи, от водноелектрически централи. В момента, в който бъде либерализиран пазарът, то колегите от АЕЦ "Козлодуй" ще реализират допълнителни приходи между тези 80 лева, които в момента регулирано предоставят за микса, до пазарната цена, която в момента е около 280 лева за изминалия месец. Като направите разликата, тези 200 лева, които ще получат допълнително, те ще бъдат извънреден или надвзет приход за тях, който пък ще влезе в Фонд сигурност на електроенергийната система и през него ще бъдат насочени отново към битовите потребители, за да може да гарантираме тяхната сигурност и запазване на същите нива на цени и на сметки, които в момента получават.
Водещ: Има ли други закони, които трябва да бъдат променени, за да можем да си получим парите по плана за възстановяване в частта енергетика?
Министър: Това са нещата, които ви изброих в момента като реформи, които са най-критични за нас в сектор енергетика. И реално целият план зависи именно от енергийната част, за да може да продължим получаването на средствата. Но това, което също ме притеснява е, че срещу всяка една реформа стоят и проекти. Това, което заварих, е отчайващо на фона на това, че в рамките на следващите няколко седмици трябва да сключа в Министерството на енергетиката над 2500 договора, които са били забавени с години. Какво имам предвид? Програма за домакинствата, която разработих още като заместник-министър, е била стартирана по най-безумния и тежък административен начин за домакинствата и вместо да бъдат подписани десетки хиляди договори, за да могат хората на покрива си да имат инсталации за топла вода и за производство на електричество, едва 1500 домакинства са подписали тези договори, защото, баба Кунка, примерно от село Момина църква, се е налагало с електронен подпис да подпише тези документи. Вместо общините да бъдат част от тази процедура, те да подпомагат за процеса на тези възрастни хора, вместо в момента десетки хиляди домакинства да могат да се възползват от тези средства, едва 1500 са подали документи и близо година и половина тези договори отлежават в Министерството на енергетиката. Ангажирал съм целия колектив в момента и сме си поставили цел подписването на тези договори да се случи в максимално кратки срокове, защото всеки изминал ден, в който домакинствата не могат да поставят тези панели на покрива, те плащат сметки за ток, които не съответстват на това, което ние сме заложили в нашите програми. Една възрастна дама от квартал на Бургас ми казва, че в момента, в който е поставила слънчев панел на покрива, е почнала да плаща между 6 и 8 лева сметка за ток, а преди това е плащала над 100 лева. Така че, сама може да направите сметка през тези години това забавяне на такива проекти до какво е довело. А от гледна точка на общините най-мръсната дума е Министерството на енергетиката, защото се оказва, че програмата за улично осветление, която разработих като заместник-министър на енергетиката, има искания за заплащане от декември месец 2023 година. Не знам дали ме чувате правилно, но от декември месец 2023 година общините са поискали парите за изпълнени проекти за улично осветление, които все още не са обработени. Създали сме също организация в министерството това да се случи в максимално кратки срокове, защото общините в момента търпят загуби и вместо да използват тези средства от икономията на по-модерното осветление, те плащат лихвите по кредити за това, че държавата не е обработила документите, не е отишла на място да провери инсталациите и да може да се върви в посока, в която да продължи обновяването.
Водещ: Бихте ли казали какво става с големия проект за батерии? Въобще има ли проекти, които ще има опит да бъдат извадени от плана за възстановяване?
Министър Станков: Един от проектите, който е поставен под огромен риск и там абсолютно нищо не е направено, беше обвързан с решение на Народното събрание още през далечната 2022 година - за всички домакинства в България да бъдат организирани проекти, свързани с геотермална енергия. Разбирайте предоставянето на средства за закупуване на термопомпи. Това са модерни климатици, които в пъти ще намалят консумацията на енергията и ще направят почти безплатно отоплението и охлаждането на българските домове. Там няма един лист хартия, който да изработим по този проект. Дори и днес да започнем, едва ли ще успеем до август 2026 г. да стартираме процедура, в която българските граждани да кандидатстват, след това да се подпишат договори и още повече след това да се реализират. Този проект за мен е опропастен. Сега десетки хиляди български домакинства не могат да стигнат до тези средства, да си закупят или по-скоро да получат помощ за закупуването на термопомпи, които безспорно ще намалят още повече сметките им за ток. Но вие питахте за проекта, свързан с батериите. Един проект, който бе насочен първоначално като голяма сделка с възможност за доставка на един оператор на всичките тези батерии. С решение на Народно събрание променихме този механизъм и направихме така, че всяка една българска компания, която желае да си закупи батерия и да може да инсталира, за да може да балансира както собственото потребление, така и енергийната система. Тази програма беше разделена на две - фотоволтаици плюс батерии. Там, където има изградени фотоволтаици, да бъдат поставени батерии, там програмата е на преден план. Заварих половината от договорите подписани. В момента правим всичко възможно, защото средствата не са били осигурени, за да може да гарантираме плащанията както по първоначално подписаните договори, така и по втората половина от договорите, които предстои да се подпишат. А пък по голямата процедура, която е за милиарди и 100 милиона - там ми е трудно да поема ангажимент както пред вас, така и пред вашите слушатели, защото няма осигурено финансиране. Средствата от Европа са блокирани заради тежките реформи. Вместо да изпълним първо проектите, а след това да изпълняваме реформи, ние сме поели най-тежките удари по реформите и най-неизпълнимите реформи в началото на периода на плана за възстановяване, което пак блокира абсолютно всички проекти за напред.
Водещ: А какво ви дава надежда всъщност? Няколко правителства твърдяха и се опитваха да предоговарят и като че ли не успяваха. Вие защо си мислите, че ще успеете да предоговорите тези реформи, за които разказахте подробно сега?
Министър Станков: Контактите, които успях да създам 6 години като заместник-министър между 2015 и 2021 година, в момента са много полезни, защото успях да организирам срещи още преди две седмици в Брюксел, да говоря с комисаря по енергетика Йоргенсен, както и с целия административен екип под него, който е един и същ от времето, когато беше българското председателство. Търсим варианти съвместно, защото когато човек стои сам на масата, трудно може да излезе от балона и да намери сам решение. Направихме срещи с колегите от Европейската комисия, които отговарят за плана за България, с тях също се познаваме добре на база на многогодишната ни работа. Сигурен съм, че в резултат на това, което направихме като последващи стъпки и обмяна на информация между двете страни, ще успеем да подадем за първи път официално информация за изменението на плана. Защото през всички тези години, въпреки решенията на Народно събрание, въпреки решенията на Министерския съвет, няма официално подадено искане за изменението на плана за възстановяване и устойчивост, което само по себе си показва каква е била ангажираността и как повече публично се е говорило, отколкото реално да се действа.
Водещ: А защо? Нали се твърдеше, че се ходи в Брюксел, говори се? Защо да няма?
Министър Станков: Между това да ходите в Брюксел, да си говорите, да разпращате имейли и това официално да подадете по съответния път изменението на плана за възстановяване има огромна разлика. Когато просто си комуникирате по имейлите, там може да говорите за изменения на определени програми, текстове, проекти, реформи, но това остава в имейлите на двете страни. А има официалния ред по член 21, по който трябва да бъдат направени измененията и те трябва да бъдат подадени официално. В момента изчистваме финалните текстове, за да може да се върви към това и се радвам, че вицепремиерът Дончев, който има огромна компетентност още по време на писането на Плана, лидира този процес и успяваме да имаме значителен напредък в отношението с Европа.
Водещ: Назначихте проверка на АЕЦ Козлодуй. Имате ли други сигнали за нарушения? Правите ли ревизия на управлението до момента?
Министър Станков: Ревизия за управлението до момента не бих казал, че правя. Помолих колегите да направят анализ. Естествено, има и много други неща, които ни предстоят като добри новини, да ви съобщим в следващите няколко месеца, седмици в сектор енергетика. Но веднага се сезирах на база на медийните публикации на колегите и техните сигнали. Съставих с моя заповед специален екип, който предходната седмица пътува до Козлодуй, за да се запознае и да изиска абсолютно цялата документация, свързана с сигнала. И няма да допусна, ако някой назад в годините не си е свършил работата, да не понесе своята отговорност. Напротив, всеки трябва да носи отговорността си за това, което е вършил. Ще спазваме стриктно закона и ще го прилагаме с цялата му строгост, когато е бил нарушаван.
Водещ: Предоговаряме с Европейската комисия. Кажете каква е ситуацията с газовия договор с Боташ и там какво предоговаряме и можем да предоговорим? Плащаме ли, не плащаме ли? Какво ще стане, ако турската страна поиска всичките си пари?
Министър Станков: След като застъпих като министър, поисках анализи от всеки един сектор, не само за Плана за възстановяване. С изпълнителния директор на Булгаргаз проведохме доста дълъг разговор във връзка с Боташ. Знаете, че аз бях председател на парламентарната комисия, която разследваше всички факти и обстоятелства, свързани с Боташ и изпрати цялата документация в прокуратурата, ДАНС и всички институции, които трябва да вземат отношение. Лошото е, че към последните 7-8 месеца Булгаргаз няма финансова възможност да покрива задълженията си към Боташ. Изискал съм срещи както с посланика на Турция в България, така и с колегата министър, с когото ще имаме възможност да се видим на следващите срещи в Брюксел в средата на март, за да видим какъв да бъде общия подход, така че от една страна да гарантираме доставките си на газ, а от друга страна те да са така обвързани, че да не носят финансова щета по никакъв начин нито за държавното дружество Булгаргаз, нито пък за държавата.
Водещ: По-скоро оптимист или песимист, защото това също и предишните правителства се опитваха да го правят.
Министър Станков: Вижте, много е трудно, когато някой е подписал договор, неизгоден за едната страна и по-изгоден за другата. Ние сега трябва да търсим в дипломацията и в договореност с нашата съседка възможност да предоговорим нещо, което е изключително изгодно за тях и изключително неизгодно за нас. Така че ще направя всичко възможно. Проблемът идва основно от това, че капацитета, който трябва да плащаме ежемесечно, е твърд, без значение дали ползваме или не ползваме тръбата. Опитваме се да натоварим в момента тези капацитети, за да не загубим средства, които дължим за капацитет за дружество Булгаргаз. А когато минава газ по тези тръби, то влиза в допустимата цената, на която Комисията за енергийно и водно регулиране определя. И по този начин Булгаргаз защитава и финансовите си интереси за възвръщане на тези платени такси, а не просто остават в минус в балансите. Труден разговор. Сигурен съм, че с нашите съседи винаги сме постигали съгласие. Ще търсим такова. Като имате предвид, че тук също разчитам изключително много на оперативната работа и на дружеството, което е фактически носител на правата на този договор, за да може да бъде предоговорен.
Водещ: Турски поток, това също е така спорна тема. Периодично изниква. Какви са данните, с които разполагате, кой печели от него?
Министър Станков: На територията на България имаме Балкански поток. Много е важно да го уточним. Защо е Балкански поток? Защото е собственост на българската държава. Разширяването на нашата газопреносна мрежа от българо-турската до българо-сръбската граница е 100% българска собственост с 5 точки на свързаност с нашата мрежа. С други думи, газът, протичащ през този газопровод, който може да бъде 15,7 милиарда кубични метра, има обвръзка с нашата мрежа, която пък ни дава шанс - с перспективите за Черно море - да изнасяме до сърцето на Европа газ, който се добива в България. Кой печели? Печели единствено и само българската държава, защото само от преноса и първоначалните такси, които бяха заплатени, авансовите плащания бяха стотици милиони евро. В момента нямам конкретни цифри пред мен, за да ви кажа от стартиране работата, колко милиарда вече са влезли по сметките на Булгартрансгаз. Но тук по-важният процес е това, че обновихме с един такъв проект нашата газопреносна мрежа. Това се случи с пълно мнозинство и подкрепа на всички народни представители, защото тогава ние вкарахме промяна в енергийната стратегия, за да се случи този проект. И не на последно място гарантирахме сигурността на доставките и повишихме нашата свързаност със съседните държави.
Водещ: Да, добре е да четем от време на време и данните, които също се оспорват. Кажете, обаче, трябва да приключваме наистина. Има ли проблеми в управляващата коалиция? Как ги виждате? Разтресе се тази седмица.
Министър Станков: Не, не мисля, че има каквито и да е проблеми в коалицията. Аз винаги съм бил на мнение, че коалиционният орган на първо място трябва да поставя цели, мерки и политики, насочени към хората, като на първо място това е държавният бюджет, където виждаме над 2 милиарда средства, които гарантират възстановяване на програмата за саниране, такава каквато я познавате по времето на правителството на господин Бойко Борисов. 100% безвъзмездно, голямо количество, стотици хиляди български домакинства и техните жилища да се възползват от това да паднат сметките им наполовина, да живеят в по-добра среда. Кадровата политика, която се обсъжда вътре, трябва да се оставя в самия коалиционен съвет, а не да минава през медиите. С колегите от ДПС-ДПС, поне в сектор енергетика, комуникацията ни е добра, нямаме проблеми, така че продължаваме напред и съм сигурен, че това, което искат да видят българските граждани от нас са позитивните неща, които правим. Основната задача, която сме си поставили пред коалицията, е всеки един работен ден ние да постигаме по-добро качество на живот на всеки един български гражданин.
Водещ: В началото на управлението сте, дано и след 1 година сте така, ако се задържи управлението. Жечо Станков, министър на енергетиката, благодаря ви.
