Владимир Малинов: Американската EXIM Bank е готова да осигури $8 млрд. за АЕЦ "Козлодуй"
-В Европа се вижда ясен курс за преразглеждане на целите на Зелената сделка, което несъмнено ще има отражение и в България. Какви са вашите наблюдения за тези процеси?
Министър Малинов: Аз бих започнал с това, че винаги е въпрос на баланс. Процесът по позеленяването на икономиките не трябва да бъде спиран. Какъв трябва да бъде точният тайминг за реализацията обаче е част не само от политическото, но и от икономическото решение.
Само няколко години назад, когато цените на електрическата енергия бяха изключително високи, се създаде едно съмнение и възможност за преосмисляне на целите. И сега предстои може би една частична, не е пълна промяна.
Според мен крайната цел за постигане на водородно-неутрална икономика към 2050 г. трябва да остане. Но как ще стигнем до нея и какъв е пътят, който трябва да бъде извървян - това трябва да бъде взето като решение не само в Брюксел, при формирането на новата Европейска комисия и започването на работата на новия европейски парламент, но и в столиците на държавите членки.
И България също би трябвало да играе ключова роля при тази трансформация на енергийния сектор, която не само не трябва да бъде възприемана като налагана, а трябва да бъде възприемана като необходима. Без да влизам в политическата тематика на темата, но това, което се вижда на общо европейско ниво, е, че парламентарното представителство на прозелените партии в Европейския парламент значително намалява. Надявам се това да не е заради увеличаване на национализма и радикализма, а по-скоро в посока за постигане на един по-прагматичен подход, който да бъде икономически обоснован, защото това е ключово за Европа - да запази конкурентоспособността на икономиката.
-Това е в основата на целия дебат как постигаме зелена икономика и растеж едновременно, защото някои хора твърдят, че едното спира другото, когато залагаш прекалено на екологични политики, не можеш да се развиваш.
Министър Малинов: Според мен не спира, но има отражение и още повече ако няма в световен мащаб общо споразумение за зелената сделка с големите азиатски икономики, това води до отпадане на ключовата роля на Европа в развитието на целия икономически процес.
-В момента нямаме действаща енергийна стратегия. Старата изтече през 2020 г. и въпреки опитите да се направи нова, такава все още не е одобрена. Има ли обаче смисъл да работим върху някаква стратегия, да гледаме напред, след като технологиите, а и политиките се променят толкова бързо?
Министър Малинов: Работата на парче винаги е грешен подход. Енергийната система като цяло е микс от различни видове енергии и затова според мен е огромна нуждата от енергийна стратегия на държавата.
Трябва да има мнозинство в парламента, което да потвърди такава стратегия. И затова смятам, че един от приоритетите на 50-ото Народно събрание и на следващия редовен кабинет трябва да е именно разработване, одобрение и започване на имплементиране на тази нова енергийна стратегия. А когато говорим за стратегии, поне в енергетиката нищо не се случва в краткосрочен план. Моето лично експертно мнение би било, че тази енергийна стратегия трябва да е вързана и с цялостната енергийна стратегия на Европейския съюз и не да правим енергийна стратегия следващите 5-10 години, наистина с конкретни мерки в период от 5 до 10 години, но с хоризонт 2050-а.
-Да, защото това, което правим сега се отразява на това, което ще направим след 10 години. Един от големите проекти, които тръгваме в момента да реализираме е свързан с новите мощности в АЕЦ "Козлодуй", които ще работят след 15 години в най-добрия случай.
Министър Малинов: Именно поради тази причина трябва това да бъде заложено в енергийна стратегия, защото устойчивостта би дала предвидимост и сигурност на което и да е политическо ръководство и ръководство на съответните дружества.
Имаше много решения на парламента, като започнем още от 47-мия, които са взети в различните сектори на енергетиката, природен газ, ядрена енергетика, трансформация на производствените мощности на електрическа енергия. Дори да облечем тези решения в един стратегически документ, това би било правилно решение.
Ако върнем дори малко времето назад, трябва да си отговорим на въпроса как без действаща енергийна стратегия се подготвя план за възстановяване и устойчивост, териториалните планове. Всичките тези инструменти трябваше да стъпят на базата на една енергийна стратегия.
-Затова виждаме, че не се случва синергия между тях и проектите не вървят...
Министър Малинов: Да, и аз държа да отбележа, че тук водеща роля трябва да има Министерството на енергетиката. Разбира се, съвместно и с Министерството на околната среда и водите. Най-вероятно и социалната политика. Тя е неразривна част, когато говорим за преход. Енергийната стратегия трябва да отразява и да направи целеполагането как ще се развива енергетиката. Но отчитайки всички мерки, които трябват да бъдат предприети в сферата на околната среда, развитието на икономиката на държавата, тъй като енергетиката е основният гръбнак за развитието на една икономика, и не на последно място социалния ефект по отношение квалификация, преквалификация, осигуряване на необходимата работна ръка, даване на устойчивост.
-Например, какво правим с комплекса "Марица-изток"? Това е много болезнен и политически зареден въпрос, който не намира решение нито в териториалните планове за преход, нито в пътната карта за декарбонизация, нито политически.
Министър Малинов: Знаете ли какъв е най-големият проблем? Според мен, тъй като имах възможност да се видя и със синдикалните организации, и с хората в региона, най-големият проблем там е загубата на доверие. Те не вярват на никой. И второ, че никой не им е казал истината, не им е начертал пътя.
И тук отново пак се връщам на това работата на парче - дайте да спасим положението за тази година. Това не е устойчиво.
В рамките на следващите две седмици ще направя още едно посещение в Германия, където искам да се поучим от опита, тъй като немската икономика е най-голямата, която в производството на електроенергия е била зависима от въглища.
Има няколко инструмента, в които да бъде дадено сигурност. Едното е законодателство. Но за съжаление, ако не е скрепено с конкретни мерки, права, задължения и съответно санкционен режим за изпълнението на тези задължения, не може да бъде устойчиво.
Другото е да имаш конкретния, така наречения обществен договор. Или договорът на държавата с всичките тези оператори, или пряко засегнати. Това биха били синдикати, ръководството на операторите на тези мощности, самото производство на лигнитни въглища. Държавата трябва да поеме съответно социалните си, икономически и енергийни ангажименти, с ясна посока в краткосрочен и средносрочен план, какво ще се случи в преходния период на трансформация. И от другата страна, да има ангажиментите от насрещната страна. Мисля, че това е един подход.
-Рискът е в един момент хората да останат без работа и без алтернатива.
Министър Малинов: Да, и сигналите, които се дават отново, са погрешни. През 2022 г. въглищата работеха максимално, тъй като цените бяха високи. И тогава се създаде настроение, че така ще бъде занапред. Но още през 2023 пазарът се обърна и пак чуваме призиви: дайте да видим сега държавата как да ни подпомогне.
Но не трябва те да чакат държавата да подпомага, докато дойде следващия такъв ценови пик. Напротив, трансформацията в региона трябва да продължи. Един от немските принципи, който е приложен, например е пет години преди навършването на възрастта за ранно пенсиониране по преценка на работодателя заетите в сектора да могат да бъдат освободени, като им бъде осигурен някакъв финансов ресурс, който да им даде възможност да продължат напред.
-Има ли хоризонт за такова решение? Или по-скоро при политическата нестабилност може би няма да е скоро.
