Водещ: Въпреки меката до момента зима и тази година няма да ни се размине студеното и минусовите температури. Как обаче ще ги изкараме, какви сметки ще плащаме – разговор в следващите минути с министъра на енергетиката Росен Христов. Добро утро.
Росен Христов: Добро утро.
Водещ: Започваме с една тема, която е свързана с Вашите последни активности. Завърнахте се от Турция, където договорихте нов терминал за втечнен газ, това означава ли, че ще се намали цената на газа?
Росен Христов: Не, по-скоро ще имаме сигурност на доставките, диверсификация и вследствие очакваме това да окаже положително влияние върху цените, тъй като ще имаме конкурентни възможности за доставки на втечнен газ не само през гръцкия терминал Ревитуса, но и през турски терминал.
Водещ: А от турския терминал откъде можем да доставим, какви източници можем да използваме, когато говорим за газ, който ще идва от Турция?
Росен Христов: Същите, които използваме и през гръцкия терминал, въпросът е, че както всички знаете, е много сложно да се осигури слот, тъй като има голямо натоварване на Ревитуса. Ако успеем да договорим да финализираме разговорите с гръцката страна да резервираме определен капацитет на новостроящия се техен терминал, това ще ни даде възможност по-системно да доставяме танкер с втечнен газ.
Водещ: А самата Турция по някакъв начин може ли да спомогне за алтернативни доставки на синьо гориво?
Росен Христов: Могат, да, това също го обсъждахме, те доставят газ от Азербайджан, Иран, Русия и всички страни, които произвеждат втечнен газ – Щатите, Норвегия и така нататък, така че те също могат да осигурят и тръбен газ при необходимост.
Водещ: България частично е решила проблема с диверсификацията, след като вече получаваме пълните количества на азерския газ. За кои държави обаче и за кои източници мислите Вие, за да може действително миксът да стане най-благоприятен и цените да станат възможно най-достъпни за потребителите?
Росен Христов: Алтернативата на тръбния газ е само втечненият газ и терминалите, които ние може да използваме, са гръцкият и съответно съседната друга държава с терминали е Турция. В момента преговаряме с Италия, което е малко по-сложна сделка, изисква по-комплексни договорни отношения, но там е по-скоро инцидентно. Гърция и Турция са най-удобните държави, където може да разтоварваме танкери и където имат възможност да ни осигурят слот-сделки, което пък дава равномерно доставяне на газ, тъй като в България нямаме възможност наведнъж за няколко дена да поемем цял танкер.
Водещ: Преди дни направихте прогноза, че цените на газа през януари и февруари няма да бъдат по-високи, да не се случи така обаче, както през декември, когато рязко спря тенденцията с поевтиняването и се оказа, че газохранилището в Чирен е пълно със скъп газ?
Росен Христов: Газохранилището в Чирен е пълно със скъп газ, който беше доставен август и септември. По принцип няма недостиг на газ, което означава, че цените трябва да останат на това положение. Единственото, което в момента пречи, е политиката на Холандия, както знаете, в Европейския съюз договаряме таван на цените на газа. Предложението, което Холандия вкара и така прокарва през Европейската комисия, е за таван от 275 евро, което не само че няма да ограничи цените на газа, а дава много грешен сигнал на търговците, че едва ли не сме готови да плащаме до тази цена.
Водещ: За какви цени настоя България, каква е българската позиция?
Росен Христов: Нашата позиция е, че таванът на газа не трябва да бъде по-висок от 150 евро, като се има предвид, че в момента се търгува някъде около 120, тоест едно 30% увеличение при каквито и да е кризисни ситуации и недостиг би било приемливо, иначе цената би трябвало да стои в този порядък. За щастие още 15 държави се обединиха около нашата позиция и за момента така удържаме фронта.
Водещ: Имаме мнозинство.
Росен Христов: Имаме мнозинство и утре имаме поредната среща в Брюксел - на Съветa по енергетика с министрите, да се надяваме, че нашата стратегия ще проработи.
Водещ: Връщам Ви обаче на това нагнетяване, през месец август казахте Вие скъп по онези цени газ, който е зареден в газохранилището. През целия ли зимен сезон това ще се отразява на крайната цена? Колко време ще черпим от газохранилището?
Росен Христов: Колко време и колко ще черпим, зависи от това какви доставки ще успеем да осигурим. До момента сме осигурили зимния период, като планираме някакво системно черпене на газ.
Водещ: Говорите за целия зимен сезон, че е осигурен откъм газ, така ли?
Росен Христов: Да, за целия зимен сезон е осигурен, имаме оферти, в момента преговаряме за цена. Въпросът е, ако успеем да осигурим допълнителни количества на по-евтина цена, ще намалим черпенето от Чирен, което ще ни позволи съответно и да поддържаме цената по-ниска и това количество газ да остане за резерв, в случай че през летния период, когато всички други държави започнат да си пълнят газохранилищата и цената се очаква пак да скочи, да има все пак някакъв резерв и баланс на цените.
Водещ: Успяха ли служебното правителство и „Булгаргаз“ да сключат средносрочни и дългосрочни договори, които всички знаем, че гарантират едни по-ниски цени?
Росен Христов: В момента текат оценките на офертите за средносрочните доставки, които са от сега до края на следващата година, и пролетта съгласно условията на търга се предвижда да отворим офертите за доставката за десетгодишния период от 2024 до 2034, който пък е вързан с нашия капацитет на терминала в Александруполис. Ние го направихме това така, че редовно правителство да има възможността да направи оценките и да сключи договори, защото все пак говорим за някаква дългосрочна стратегия, но имаме готовност да го финализираме, ако случайно нещо стане и не успеят да съставят редовно правителство.
Водещ: Очаквате те да вземат финалното решение. Кажете ни сега ще съди ли България „Газпром“ заради недоставените количества газ?
Росен Христов: Работим с юристи по всички казуси, свързани с договора с „Газпром“ - както наши претенции, така и отговор на ответни претенции от тяхна страна. И тук е важно да се каже, че този въпрос не искам да го коментирам и колкото повече се политизира и се коментира, толкова повече отслабва нашата позиция, защото изтича информация, която ние готвим, някаква защита, която не би трябвало да е известна.
Водещ: Юристите го казват също това, само че преди месец и Вие говорихте за арбитражно дело в обратна посока, Русия да ни седи, Вие говорихте за евентуални неустойки, които България може да плаща в размер на милиард и 800 милиона. Как се обърнаха нещата, как от възможността Русия да ни съди, стана така, че ние да ги съдим тях?
Росен Христов: Тя не се е обърнала и потенциалът на Русия да ни съди е значителен.
Водещ: А имат ли повод да ни съдят? За какво? Нали те прекратяват едностранно договора?
Росен Христов: Казусът е сложен юридически, както знаете, неотдавна изтече в медиите информация за друг подобен случай, където „Газпром“ съди и според някакви данни успешно, според други все още не е решен казусът за подобен случай в друга държава, така че не е еднозначно кой е прекратил договора. Както всички знаете, България спря да плаща по предложената от тях схема. Други държави продължиха, което не е добре за нашата позиция, тоест ако други са продължили и няма проблем, как така изведнъж само за България има проблем това плащане и тази предложена от тях схема. Тоест тук не сме много силни, но имаме и други аргументи, които се надявам, че при евентуален иск от тяхна страна биха ни защитили.
Водещ: България ли ще успее да надделее? Каква е Вашата визия за нещата?
Росен Христов: Мен са ме учили, че стигне ли се до съд и арбитраж, ако 100% от доказателствата са на твоя страна, имаш 90% шанс да спечелиш. Така че стигането до съдебно разбирателство и арбитраж вече е тежка ситуация.
Водещ: А за месеците, в които сте на позицията и на поста енергиен министър, успяхте ли да разберете всъщност загубила ли е България и колко е загубила от това, че Русия спря доставките на природен газ към България?
Росен Христов: Със сигурност сме загубили, защото за периода, в който доставките от Русия бяха спрени, купуваме газ на значително по-висока цена, тоест тук всеки може да си направи елементарната сметка, че ако можем да купуваме по-евтин газ, а сме купували по-скъп, има загуба. Сега това се оценява, естествено поради обемите, на стотици милиони, въпросът е оттук нататък да не се правят грешки и всякакви необмислени и непрофесионални решения, за да нямаме други такива ситуации.
Водещ: А има ли нещо, което България е платила, но не е получила?
Росен Христов: Не, дори дължим от порядъка на 10 милиона долара за газ, който е доставен и не сме го платили.
Водещ: А трябва ли да го платим с оглед на това, че ще се водят дела, за да бъде всичко чисто и изрядно?
Росен Христов: Така или иначе този газ, който е доставен, ще трябва да го платим. Въпросът е да се намери едно цялостно решение, така че нашите интереси да са максимално защитени.
Водещ: Така, цялостно решение ли трябва да се търси за АЕЦ „Козлодуй“ и случващото се там поредно спиране на 6-и блок, поне по мои сметки това е трети път, говорим в рамките на тази календарна година само, този път каква е причината?
Росен Христов: Този път причината е авариен ремонт на един от парогенераторите, има утечка, която наблюдаваме. Тя все още е много под допустимите параметри, но има тенденция на увеличаване и решихме да го спрем аварийно, отчитайки, че в момента консумацията заради топлото време е по-ниска и не искахме да рискуваме в по-сериозни времена, когато електричеството е по-скъпо и има по-голямо търсене и да се наложи тогава да го спираме.
Водещ: И все пак прави впечатление колко често се случват проблемите с този шести реактор? Може ли да се окаже, че той въобще възпрепятства нормалното функциониране на атомната електроцентрала?
Росен Христов: Няма някакви системни проблеми, тази утечка я е имало и преди, при ремонта, а после е спряла. Става дума за едни много фини тръбички. Тази утечка се появява само при високи температури и налягане, при плановия ремонт, който беше есента, по график са проверени други два парогенератора, извън графика е проверен и този поради факта, че пролетта е имало подобен проблем. При тестовете и изпитанията тя не се е появила, а сега се появи отново вече когато заработи на висока температура. Тези проблеми са много трудни за откриване и затова я задържахме известно време, защото утечката беше прекалено малка и рискувахме, ако го спрем, да не може да открием откъде е този теч. Сега количествата са такива, че не нарушават сигурността, но са достатъчни според експертите, за да идентифицираме проблема и да го отстраним, най-вероятно става въпрос за една от тапите, която е сложена на предишна утечка.
Водещ: Колко време няма да работи този 1000-мегаватов реактор?
Росен Христов: Той беше изключен в събота в 6:00, вече изстина, днеска подготвят тестовете, така че ако бързо успеем да установим и коригираме проблема, буквално следващите дни би трябвало да тръгнат пусковите операции. Ако се наложи да правим други тестове, това ще отнеме още дни, така че максималният срок, който се предвижда, е от порядъка на две седмици, минимално е около седмица, 10 дни.
Водещ: Може и до Коледа, казвате, да не работи реакторът, така ли?
Росен Христов: Да, ако продължи две седмици, със сигурност ще хванем и Коледа.
Водещ: Какви ще са загубите, защото знаем, че ако един такъв реактор не работи, това е непроизведено количество електроенергия, която не само може да се ползва за потребление, но се изнася?
Росен Христов: Загубите тепърва ще ги изчислим, тоест загубите, пропуснатите печалби, но така или иначе става въпрос за порядъка на милиони на ден. Имайки предвид генериращите мощности, обаче искам да обърна внимание, защото другата гореща тема е затварянето на въглищните електроцентрали. В ТЕЦ 2 също им един блок, който в момента е в ремонт, и заедно с ремонта на шести блок на АЕЦ ние в момента на практика не изнасяме електроенергия или я изнасяме минимално.
Водещ: Тоест не произвеждаме електроенергия толкова, колкото да изнасяме само за да задоволим нашите нужди?
Росен Христов: Точно така, ние с два блока в ремонт, което не е толкова необичайна ситуация, защото то е оборудване безаварийно, сега си представете какво щеше да стане, ако 40% от въглищните мощности ги нямаше. Тоест ние сега щяхме да сме на режим на тока, защото няма откъде да внасяме.
Водещ: Това обаче формира все пак едни дефицити, едни количества, които са били планирани. Каква ще бъде цената, ще повлияе ли на цената на пазара на електроенергия? Каква ще стане цената?
Росен Христов: В момента не очакваме голямо влияние, както казах, ние избрахме момента на ремонт спрямо търсенето, което варира от работата на индустрията, времето и така нататък. Тоест ние избрахме момент, когато търсенето намалява, така че да нямаме големи загуби и съответно шок на пазара.
Водещ: И все пак Вие не винаги ги споменавате, сякаш бягате от тази тема, точно какви са финансовите изражения, но предходното спиране на електроцентралата експерти оценяваха на седем милиона на ден. Говоря за края на октомври месец, такива ли ще са и сега?
Росен Христов: Да, долу-горе.
Водещ: Тоест ако направим две седмици затваряне, можем да говорим за десетки, да не кажа повече от 100 милиона?
Росен Христов: Така е. Бизнес планът на АЕЦ-а така или иначе предвижда някакъв процент, когато централата е в ремонт.
Водещ: 100 млн. не е ли прекалено голям процент?
Росен Христов: Тук става въпрос за милиарди производство, тераватчаса на година, и това е оборудване, за което се прави всичко възможно, за да работи безпроблемно, но няма как за 50-годишния период на АЕЦ-а никога той да не излезе в авариен ремонт, така или иначе всеки път, когато нещо се случи, ние си правим анализи, търсим евентуални грешки в системата на поддръжка и в експлоатацията, така че това да не се повтаря и този процент да се намалява. Имайте предвид, че този показател, тоест работните часове на АЕЦ-а в годината, е изключително висок по всички международни стандарти.
Водещ: Друга важна тема - горивата и цените. Лобистка ли е мярката с 25 стотинки, която заработи през лятото на 2022 година, министър Христов?
Росен Христов: Горивата не са към Министерството на енергетиката, така че там колегите от икономиката и вицепремиерът Христо Алексиев са по-компетентни.
Водещ: Споделяте ли мнението и на Никола Стоянов, вчера той каза, че тази поправка е лобистка и всъщност облагодетелства „Лукойл“?
Росен Христов: Какво е моето мнение, в момента 25 стотинки отстъпка ползват само частните коли, тоест колите на гражданите. Аз лично смятам, че трябва всички автомобили да имат такава отстъпка, някак си е честно, и защо фирмите, служебните автомобили да нямат? Другото, което и Румъния повдигна въпроса, мисля, че е подадена някаква жалба в Европейската комисия защо европейски граждани от други държави, като идват в България, не зареждат с тази отстъпка, тоест защо дискриминираме между гражданите на Европейския съюз, след като ние сме отворен пазар? Така че има много противоречиви мнения. Аз смятам, че тази мярка може да бъде оптимизирана и ако има някаква отстъпка, тя трябва, първо, да е за всички, а кардиналното решение би трябвало да е някакво, така че да имаме по-евтини горива с тези отстъпки.
Водещ: Само че отстъпката спира, до края на декември функционира тя, от първи януари ще има ли нов тип компенсации и помощ от страна на държавата?
Росен Христов: Това го разработват колегите от финансите, от икономиката, разглеждат се различни алтернативи и се търси някакво по-добро решение.
Водещ: Кажете ни, понеже се прокарват и така, политически изказвания по темата „Лукойл“, говоря за рафинерията и говоря за съществуването на компанията, която дълго време не плащаше данъци в България, а сега очакваме всички да премести икономическата си дейност, действително ли тази компания, която не плаща данъци в България, е получила 80 милиона лева компенсация за високите цени на електроенергията?
Росен Христов: Всички потребители в България, индустриални, получават компенсация за електроенергия.
Водещ: Дори и онези, които не плащат данъци?
Росен Христов: Дори и онези, които не плащат данъци, и дори и онези, които генерират свръхпечалби благодарение на тази компенсация, такива има много. Аз въпроса съм го повдигал многократно. За съжаление юридическо решение на този казус не можа да се намери, тъй като, ако спрем компенсацията на определени компании по каквито и да е фактори, веднага всички компенсации стават държавна помощ, защото имаме някакво дискриминиране между индустриални или други потребители. Тоест ние сме поставени пред факта или всички компенсираме, включително и тези, които очевидно нямат нужда или не заслужават и така нататък, или никой. И така се избира да се компенсират всички, лично аз доста се опитвах да работя по темата и с юристи, и с парламентарните партии да се измисли някаква по-прозрачна и по-честна схема да се компенсират тези, които наистина имат нужда. Тук възниква въпросът за потребителите на газ, тези, които имат собствени нужди, досега такова решение по-оптимално не можа да се намери. И както видяхте, и в парламента гласуваха компенсациите да продължат долу-горе в същия ред.
Водещ: Разчитаме ли обаче на голи обещания, че догодина 700 милиона лева ще дойдат от дейността на „Лукойл“, която ще се премести в България, но там имаше едно условие - компанията да продължи да изнася преработените продукти от суров петрол – нещо, което знаем, че може и да не се случи?
Росен Христов: Да, това е много тъжен казус как ключов проблем за страната се използва за политически дивиденти. В интерес на страната е в нея да работи и да работи на максимални обороти, за да може цената да е ниска, тоест рафинерията има фиксирани разходи, в момента, в който тя намали обема си, тези фиксирани разходи се разделят на по-малко обем, тоест себестойността на горивото се покачва.
Водещ: И все пак има европейски изисквания, въпросът е нарушаваме ли ги ние, изнасяйки преработените продукти?
Росен Христов: Чакаме отговор на Европа по този въпрос и там казусът също е много интересен. Европа е увеличила вноса си на петролни продукти от руски петрол от Турция почти двойно за последните месеци, тоест Европа продължава да внасят такива продукти, само че иска да ги внася от Турция, не от България.
Водещ: Извинете обаче, България не знае ли? Ние сега чакаме Европа ли да ни каже можем или не можем да изнасяме преработени продукти?
Росен Христов: По нашите анализи мнението на всички юристите е, че дерогацията, която имаме, ни позволява да поддържаме настоящото състояние, тоест част от продуктите да ги изнасяме. Тук трябва да се каже, че ние не изнасяме влакови композиции с цистерни и заливаме цяла Европа с горива от руски нефт, основно работим за българския пазар, изнасят се горива, които не са предназначени за Европейския съюз, за трети страни, за които има забрана за използването на такива, и остатъчното количество бензин и дизел, за което има търсене от съседните държави.
Водещ: Ама да не се окаже, че в един момент сме нарушавали онова, което Европа ни е казала, и да търпим и санкции?
Росен Христов: Ние до момента не сме нарушавали, така че очакваме отговор вече в детайли да се разясни позицията на ЕК.
Водещ: Но ние изнасяме и след 5-ти декември нали така?
Росен Христов: Да, ние в момента не сме спрели износа, освен ако не са го ограничили самите „Лукойл“ по някаква причина, но, както казах, интересът на България е тази рафинерия да работи.
Водещ: Тази рафинерия обаче трябва ли да работи с други източници и готова ли е тя да работи с неруски петрол в по-голям капацитет и обем?
Росен Христов: Да, и ние усърдно работим именно по такова решение, тоест тук говорим за някакъв гратисен период, в който ние да може да намерим алтернативен доставчик. В дългосрочен план решението е нефтопровод Александруполис-Бургас, където да можем да разтоварваме танкери от всички източници с дългосрочни договори, да не зависим от доставки в Черно море. До момента какво се случи, рафинерията технически може да работи с друг петрол, проблемът е, че няма откъде да го доставим. През Босфора големи танкери не могат да преминават през турската страна и не ги пускат, тоест ние сме ограничени до Черно море, съответно в Черно море основният доставчик е Русия. Проучваме възможността и гледаме и други държави какво са направили за алтернативни доставки от Азербайджан, Казахстан и Турция, водят се разговори и се надявам, че в близките месеци и този проблем ще бъде решен.
Водещ: Но е важно, казахте, има готовност и самата рафинерия може да работи и с неруски петрол, защото имаше такива твърдения, че едва ли не трябва правим дори инвестиции за милиони.
Росен Христов: Вярно е, че трябва да се настрои процесът, за да работи с друг петрол, но технически това изисква многомилионни инвестиции. Рафинерията не може да работи един ден с такъв петрол и един ден - с друг, нали трябва да има системни доставки, така че те да си настроят производството и буквално трябва някакъв гратисен период, за да може ние да договорим някакви системни доставки по начин, по който те могат да стигат навреме. „Лукойл“ има запаси за 10 дена само, запаси за петрол за работа, в момента те доставят танкер на всеки три дена, по алтернативните маршрути танкерите пристигат за между 30 и 40 дена, тоест няма как ние да го осигурим това нещо, докато не осигурим някакъв системен канал.
Водещ: Да, разбрах Ви. И няколко чисто политически въпроси, готови ли сте да останете до март месец като служебен министър на енергетиката и след това, ако се наложи?
Росен Христов: Аз съм поел ангажимент, докато има нужда от мен служебното правителство, да остана, дългосрочно не възнамерявам да остана в политиката. Искам да се върна в частния сектор, където съм си специалист, тук приех този ангажимент изключително, защото става въпрос за експертно правителство, има някакви експертни проблеми, които да се решат, но не се интересувам от позиция в редовно правителство, ако това е въпросът.
Водещ: Експертни ще бъдат и фигурите в кабинета на професор Габровски, имате ли покана да бъдете част от него, да не ни изненадате днес и Вие да сте част от този проект?
Росен Христов: Не, нямам покана и съм дал сериозна индикация, че не обсъждам политическо назначение, така че не съм и търсен за такива разговори.
Водещ: Благодаря Ви.
Бтв, 12 декември 2022 г.
