Министър Христов: С такава задлъжнялост "Топлофикация София" е в нездравословно състояние и влияе много и на "Булгаргаз" и на възможността за набиране на средства и финансиране от частния сектор

Водещ: Енергийният министър Росен Христов е първият ни гост, здравейте и добре дошъл, господин Христов. Имате ли отговор от "Газпром"?

Росен Христов: В комуникация сме с "Газпром" и се опитваме да доведем разговорите до позитивно приключване на преговорите и възобновяване на доставките при изгодни за нас условия. За момента не мога да споделям много детайли от тези разговори и преговори, тъй като, както всички знаете, клаузите на договора са конфиденциални и съответно и всички преговори и размяна на информация. Мога само да ви уверя, че работим изключително интензивно и се надяваме в скоро време да имаме положителен резултат, като това са едни изключително сложни преговори. Тук не говорим просто за доставки на газ, но също и за условия на плащане в рамките на европейските ограничения, говорим за цена, говорим за срокове, говорим за защита на интересите на "Булгаргаз" и техните права по договора при евентуален арбитраж, ако се стигне до такъв в някаква точка. Така че има поне 10 елемента еднакво важни, които ние трябва да сглобим и да получим решение, което е изцяло изгодно за страната и за потребителите.

Водещ: Добре, по-скоро оптимист ли сте, че всичко това, което изброихте, ще се случи в обозримо бъдеще и ще има някакъв резултат от всичките тези разговори, които водите?

Росен Христов: Надявам се да има. Тоест, като водим тези преговори, всички, които работят в екипа, се надяваме на положителен резултат. Това не означава, че изцяло разчитаме на такъв. Ние работим паралелно по редица други алтернативи, така че като цяло целта е да осигурим газ на оптимална цена. Не е задължително да е от "Газпром", те са една от многото опции, както много пъти съм съобщавал, и продължаваме да работим точно по тази стратегия.

Водещ: Ще Ви попитам за детайлите по всичко това, което казвате, но ми се иска да Ви задам преди това един въпрос, който е обвързан с цена и с очакване за промяна на цената за парното в София. Вчера чухме от шефа на КЕВР Иван Иванов, че на 1 януари 2023 година може да се окаже, че цената на парното в София ще е различна, и понеже всичко се вдига, всички си мислим, че става дума за увеличение на цената. Ще се увеличи ли цената на парното в София?

Росен Христов: Това все още не мога да кажа. Изцяло зависи от доставките на газ и това на каква цена ще можем да го доставим. Както знаете, "Топлофикация София" е най-големият консуматор в България. Около 30% от общата консумация на газ в страната е правена от "Топлофикация София". Така че цената на газа влияе съответно и на цената на парното.

Водещ: Така е, но Вие казвате неща, които са свързани. Цената на газа, доставките на "Булгаргаз", цената, по която "Топлофикация" ще продава отоплението на софиянци, само че знаем, че "Топлофикация" е най-големият длъжник на "Булгаргаз". Какво се случва в тези отношения? Ще продължава ли да бъде "Топлофикация" толкова голям длъжник?

Росен Христов: Работим интензивно за решаване на този въпрос, защото с такава задлъжнялост "Топлофикация София", не само като структура и като компания, е в нездравословно състояние, но влияе много и на състоянието на "Булгаргаз" и възможността му да набира средства и финансиране от частния сектор. Както знаете, ние финансирахме "Булгаргаз" с 800 милиона заем от министерството и сега подготвяме ново решение пак за значителна сума. Паралелно с това обаче заедно с общинския съвет София разработваме програма, която да изведе "Топлофикация София" от тази спирала на системно натрупване на данъци и дружеството посредством оптимално управление и инвестиции да стане един добросъвестен платец.

Водещ: Държавна ли ще стане "Топлофикация", господин Христов, това ли се подготвя в момента? Миналата седмица общинският съвет дебатираше по този въпрос и като че ли постигна някакво съгласие да води преговори с държавата, за да стане държавна "Топлофикация"?

Росен Христов: Точно така, водим преговори в това направление, като искам да подчертая, че целите на държавата и община София изцяло съвпадат и са насочени към осигуряване на отоплението на софиянци на оптимална цена. Именно и на тази база ние намерихме обща платформа и работим върху едно цялостно решение, което за дълъг период от време да реши проблемите на "Топлофикация".

Водещ: Как ще стане това, когато "Топлофикация" стане държавна, тя няма да трупа дългове ли? Това ли искате да ни кажете сега?

Росен Христов: Преминаването на "Топлофикация" към държавата посредством придобиване за сметка на натрупаните задължения, това за определен период  изчиства задълженията на "Топлофикация", правейки я поне счетоводно да изглежда добре. Тя продължава, ако работи в същия вид, със същото оборудване, ще продължи да натрупва задължения най-вероятно, но този прозорец, който се отваря, ни дава възможност да привлечем опитна компания, която е специализирала в управление и експлоатация на такива активи с мащабна инвестиционна програма. Така че да може по този начин постепенно да изведем "Топлофикация" на едно нормално операционно равнище.

Водещ: Изглежда като че ли вече има план и има ясна идея кой ще вземе "Топлофикация" на концесия или как точно да го наричаме, не зная,  какъв е начинът, по който ще направите това?

Росен Христов: За момента имаме по-скоро стратегия, която тепърва разработваме в практически стъпки, тоест в план - как точно юридически може да стане евентуалното прехвърляне към държавата. Не сме определили оператор за дружеството, това трябва да стане на конкурентна процедура с много участници, така че да получим максимално най-добрата оферта.

Водещ: Ще Ви стигне ли времето, Вие сте служебен министър, за да направите всичко това? И трябва ли служебно правителство да направи толкова кардинална промяна с едно общинско дружество?

Росен Христов: Промяната не е толкова кардинална. "Топлофикация" през годините е била държавна собственост. Била е общинска, тук не става въпрос за нещо, което тотално променя стратегията, тоест община София вече върви по този път, просто ние сме в позиция да го направим по-бързо, разполагайки с по-добра структура и повече ресурси.

Водещ: Добре, очевидно ще коментираме този въпрос и по-натам, вероятно стъпките са ясни, но сега да Ви върна отново към разговорите с "Газпром". Какви са вариантите, които сте склонни да обсъждате или които смятате, че трябва да бъдат обсъждани, и по отношение на срока, на цената, на продължаване на доставките през 2023 година?

Росен Христов: Ние физически не може да вземем всички количества по договора в рамките на 2022 година. Затова едно от условията е част от количествата да ги вземем в първите месеци на 2023-та година. Цената е отделна тема на разговор, другото ключово е системата на плащане, че тя задължително трябва да бъде тази, която се използва в Европа.

Водещ: Ще откриете ли сметка в рубли?

Росен Христов: Не мога да дискутирам детайли, но изцяло работим по схемата, по която плащат всички останали европейски държави било то чрез частни дружества или чрез държавни дружества. Тоест няма да се отклоним от европейските практики, както знаете Германия, Франция купуват, тоест не държавите, а дружествата в тях, които са частни, купуват газ от "Газпром". Гърция, Унгария, дружествата са държавни, също купуват газ от "Газпром", те всички плащат по една и съща схема, по която евентуално бихме плащали и ние.

Водещ: Схема, която се различава кардинално от схемата, която следваше до този момент правителството на Кирил Петков. Очевидно готвите тази промяна, кажете ще има ли наистина сметка в рубли, открита в "Газпромбанк"?

Росен Христов: Както казах, не мога да коментирам детайли, сметки и формули и така нататък, защото всичко това е конфиденциална информация и всичките спекулативни изказвания и коментари, които се появяват в пресата, са именно в резултат на частично изтичане на информация или споделяне, или интерпретиране. Това не води до нищо добро и не поставя България в по-добро положение да води преговори, да защитава своите интереси.

Водещ: Господин Христов, само че няма време до края на годината и до октомври месец, когато Вие казвате, че доставки на газ вече няма да има и няма количества, които да задоволят потреблението.

Росен Христов: Така е. Няма време и ако предишното правителство си беше свършило работата, тоест да водят тези разговори интензивно и целенасочено от април месец, резултатът щеше да е много по-добър и по-сигурен. Ние сме поставени в едно наследствено положение, където в изключително ограничено време и в настъпващ отоплителен сезон трябва да решим тези проблеми. Затова ние не разчитаме изцяло на "Газпром", тоест дори да възобновим някакви доставки, те далеч няма да са тези, които ще бъдат близки до спекулиране 90%, 100% и така нататък. Ние разчитаме на диверсификация и алтернативни доставки, водим преговори с редица компании, така че идеята е да осигурим 130-150% от необходимото количество газ.

Водещ: С кои компании водите преговори?

Росен Христов: Водим преговори с Shell, "Тотал енерджи", "Шиниър", водим преговори с "Боташ" в Турция, планираме да организираме, както вече направихме, няколко търга, така че компании, които имат някакви ресурси, да се включат. Обсъждаме и някакви по-дългосрочни, тоест едногодишни стратегии, които биха осигурили системни доставки и количества както от тръбен газ, така и на LNG, така че всеки един момент, дори нещо да стане с някой от доставчиците, с които работим, да имаме възможност да прехвърлим, да увеличим доставките по друго направление. Преговаряме също и с Азербайджан за евентуално увеличение на количествата. Тоест от самото начало ние работим по една и съща стратегия и това е максимална диверсификация, алтернативни източници на газ от различни посоки, така че да може да осигурим количествата, но ключът тук е оптималната цена. Видяхте какво стана с цената през септември месец. Това е цената на газ, който беше сключен от предишното правителство, което не водеше такава стратегия.

Водещ: Което сега Ви критикува, че Вие сте пропуснали много добрата възможност да вземете втечнения газ от осигурените танкери и не сте осигурили място, където тези танкери могат да бъдат разтоварени.

Росен Христов: Точно така, и аз, честно казано, не разбирам тази критика, защото договорът с "Шиниър" е от месец май. До началото на август са няколко месеца, в които те са имали възможност да осигурят тези слотове, такива оферти няма, дори има писмо от тогавашния директор на "Булгаргаз" към министъра на енергетиката от предишното правителство, което е от 27 юли, където се посочват рисковете във връзка с офертата на "Шиниър" и един от рисковете е точно, че няма осигурени слотове.

Водещ: Но ето какво казва бившият премиер на Кирил Петков. Той казва: аз с изненада научих от гръцкия енергиен министър, че никой не е направил въобще опит да разговаря за свободен слот или въобще да се направи опит да се осигури такъв слот.

Росен Христов: Ние сме проверили възможните свободни слотове в терминала в Гърция, там информацията е достъпна, тоест всеки може да провери. Това не е много сложен процес.

Водещ: Добре в едни подобни разговори с енергиен министър на вашето ниво, няма ли как вие да осигурите свободен слот?

Росен Христов: Гърция е пазарна икономика. Терминалът и структурите, които го управляват, работят на пазарен принцип, това не е държава, както и всички държави от Европа, където може правителството да влияе на търговските взаимоотношения. Дори, честно казано, е много притеснително това, което господин Петков заявява. И ако наистина вярва, че един министър може по този начин да влияе на бизнеса и въобще на цялата конюнктура на пазара, то това е един режим на управление, който определено не е по европейските правила.

Водещ: Добре, и в тази криза, в която се намираме, и тази война в Украйна не прави ли всеки каквото може, за да осигури и доставки или каквото и да е, за да има наистина газ в страната?

Росен Христов: Така е. Ние също го правим. Ние разговаряме с правителствата, в постоянен контакт сме с всички, които могат да бъдат заинтересовани и от помощ. Но е много наивно да се вярва, че министър може да се разпорежда в търговските взаимоотношения. Тоест същото е все едно някой сега да ми се обади и да каже може ли от OMV да купим гориво на някаква цена. Това са компании, които работят на пазарен принцип, и трябва да е ясно, че политиката може да подкрепя всякакви такива инвестиции и взаимоотношения, ние използваме тези ресурси, но в края на краищата, когато слотовете са разпродадени, а "Булгаргаз" не е бил добросъвестен играч и не е резервирал тези слотове, когато е имало възможност… Между другото сега при новото ръководство направихме пълен анализ на политиката на "Булгаргаз", установихме редица нередности именно свързани с пропуснатите възможности, със странни сделки изключително насочени към компании и посредници за купуване на газ на неоптимални цени. Вие виждате резултата септември месец. Това са всичкото договори, сключвани от предишното правителство, малката част, която ние сключихме чрез търг на борсата, доведе до много по-добри резултати откъм цена на газ. Тези материали ние сме ги предоставили на компетентните органи и доколкото съм информиран, беше заведено досъдебно производство за тези дейности в "Булгаргаз".

Водещ: Деница Златева тази сутрин каза, че един милиард и триста милиона лева трябва да се платят до 20 септември от "Булгаргаз", но дружеството не разполага с тази средства.

Росен Христов: Така е. И това е още един резултат от лошото финансово и операционно управление на дружеството. Тоест няма адекватна прогноза за паричните потоци и дружеството е оставено практически на само себе си.

Водещ: Ще фалира ли "Булгаргаз"? Това нещо беше установено от комисия от парламента, който приключи работа само преди месец.

Росен Христов: Точно така и никакви действия допреди нашето правителство не бяха предприети. Ние от първия ден се заехме с финансовото стабилизиране на "Булгаргаз" и за да осигурява необходимата ликвидност, предоставихме заем от 800 милиона. В момента готвим предоставянето на допълнителен заем чрез министерството или дружествата в системата на Българския енергиен холдинг. Разговаряме със съответните страни за разсрочване на планираните плащания и целенасочено засилваме действията, свързани със събирането на задълженията, защото "Булгаргаз" има много задължения, които не са събрани.

Водещ: И на този фон ще можете ли да подпомогнете бизнеса, който също очаква компенсации заради високите сметки на газ? Има предприятия и заводи, които получават в пъти по-големи сметки за газ, отколкото миналата година по това време.

Росен Христов: Това е така и многократно сме разговаряли и с някои от предприятията, и с браншови организации. За съжаление компенсации в момента не са възможни, защото компенсациите са залегнали в Закона за бюджета. Както знаете, ние нямаме действащ парламент, в който може да променим Закона за бюджета. Единственото, което може да направим, е да осигурим газ на максимално ниска цена и по този начин да спрем инфлационния натиск върху бизнеса и върху компаниите, които интензивно работят с газ.

Водещ: Нека още веднъж във финалната минута, господин Христов, да Ви попитам - досъдебно производство и давате на прокуратурата данни за необосновано натрупани и сключени договори от страна на "Булгаргаз". Така ли?

Росен Христов: Точно така, бездействие, договори, които според нас не са икономически обосновани, и неадекватно поведение на условията на пазара.

Водещ: Кой е виновен за това? Има ли конкретни имена и служители в "Булгаргаз"?

Росен Христов: Това, което ние може да установим, са фактите. Вече компетентните органи могат да проверят тези факти, да се произнесат доколко нашите съмнения са основателни или не. И съответно вече да търсят отговорни лица. Това, което ние сме направили, е да предадем информацията в органите, където трябва, и да ги оставим да си свършат тяхната работа.

Водещ: На финала влиза ли руски газ през посредници в момента в България?

Росен Христов: Със сигурност влиза. Какъв процент количества, не мога да кажа, но при положение че може да го доставяме директно от "Газпромекспорт", гарантирано цената ще бъде по-ниска, отколкото през посредници. И тук искам да изясня, че ние не разчитаме на "Газпром" изцяло и няма завръщане, политическо или каквото и да е било друго, отклоняване от европейската политика и така нататък. Това са някакви политически действия, разбирам, че партиите са в предизборна кампания, но това е много сериозен въпрос и партии, медии, всеки, който може да влияе по някакъв начин на мнението на хората, трябва да се държи отговорно, да предоставя фактите, а не да използва темата, колкото и гореща да е тя, за политически дивиденти.

Водещ: Добре, благодаря Ви за този разговор.

"Още от деня", БНТ, 31.08.2022 г.