Пламен Данаилов: Добре е да работим за превръщането на България във водороден хъб на Балканите

Водещ: Зам.-енергийният министър Пламен Данаилов ни е на гости. Той е от квотата на ИТН, добро утро и добре дошли.

Пламен Данаилов: Добро утро, благодаря за поканата.

Водещ: Благодарим ви, че сте тук, имаме нужда от доста разяснения. Хайде най-потребителската тема, която ни занимава постоянно с прословутата отстъпка да ни кажете дали има някакъв напредък и крайно решение или пък ваше предложение с лична карта или с талон на колата последно как ще се дава тая отстъпка от 25 стотинки?

Пламен Данаилов: Така да се каже, нали, разбрали сме се , че ще бъде 25 стотинки. Самият механизъм все още не е финално изработен, но нашето предложение мисля, че е най-лесно работещо. Това е, когато се дава тази отстъпка да се приспада последствие задължението на самия оператор бензиностанции или фирмата, която е, да се приспада от задължението за ДДС, което те имат в края на всеки един месец.

Водещ: Всеки месец да не им се удържа ДДС …

Пламен Данаилов: Да намаляват сумата, която имат да внасят, защото всички, които търгуват с петрол, имат да внасят ДДС на края на месеца. Сега, тук единственият важен момент, който трябва да бъде изработен е да не би някой впоследствие да събере тези касови бележки, защото нали както стана ясно говорим, че е само за физически лица и е на касова бележка. Някой да не събере касовите бележки и да му се издаде и фактура.

Водещ: Ще се изтегли ДДС и от държавата ще открадне, така ли?

Пламен Данаилов: Е, със сигурност няма да е правомерно това използване. Тоест механизмът, който трябва да има като наистина строг контрол е да не се случи едно такова събитие. Защото всичко друго е доста сложно. С лична карта - това значи всички да се регистрират като оператори на лични данни, да има сигурност, че няма да бъде злоупотребено с моята, с вашата лична карта.

Водещ: Последно се чува вариант талон на колата. Вече питам от потребителска гледна точка. Отивам, показвам талона и женичката какво прави с данните?

Пламен Данаилов:  Пак според мен е изключително сложно за администриране, защото въпросът е да се следи автомобилът дали е частен или е на фирма, ама това някой пак трябва да въвежда база данни, да създава, да прави такава проверка, за мен, пак казвам, единствената сложност в това да се дават отстъпки на касовата бележка е впоследствие тези касови бележки да не попаднат, да не бъдат събрани и на тях да им се издаде фактура. Тогава вече ще имаме наистина злоупотреба.

Водещ: Е как да стане?

Пламен Данаилов: Ами това е най-просто казано ИТ решение, тъй като информацията за всяка издадена касова бележка постъпва веднага в Национална агенция за приходите и може да бъде впоследствие контролирано. Тъй като е голям обем, но има такива решения, които да четат тази информация и да правят съпоставка. Измислен е такъв анализ на голяма база данни, въпрос на приложение е.

Водещ: Сега, като не е измислено финално, знае ли се кога ще влезе в сила? Има ли срок, без да е измислено финално?

Пламен Данаилов: Колкото по-скоро стане това финално решение, толкова по-добре.

Водещ: Не може да е от 1 юни?

Пламен Данаилов: Не, няма да успеем от 1 юни. Би трябвало обаче финансовото министерство да ни събере на още един финален такъв коалиционен съвет - експертен, свързан с тези мерки, за да може да вървим към финално одобрение на схемата, по която ще се дават, да бъде обявено и да започне даването на тази отстъпка.

Водещ: 200 евро помощ на държавни служители, на хора под линията на бедност в Италия. Преди малко кореспондентът ни Антоанета Николова даде пример 200 евро, много сериозно ми се стори. От друга страна е таргетирано.

Пламен Данаилов: Ами да, но знаете ли каква е голямата разлика между нас и Италия? Че там всички физически лица на свободен пазар купуват електроенергията, докато ние, говоря - всички ние в България, сме на регулиран пазар и цената даже с отстъпки…

Водещ: Имаше отстъпки и за електроенергията, но сте прав, че там е свободен пазар и е скъпо много. Но 200 евро бяха за гориво.

Пламен Данаилов: Това е изключително голяма сума, такова нещо нашият бюджет не може да си позволи, още повече в светлината на последните препоръки, които Европейската комисия отправи към нас, че доста сме се отпуснали в харченето и че излизаме в сега сравнително голям дефицит и това трябва да бъде коригирано. Тоест, такива възможности нашият бюджет няма.

Водещ: Сам доближихте темата за Европейската комисия, хората трудно следят чиновническите изречения, които идват от там, но, казано накратко, последната информация е, че в пролетния пакет от документи отправят предупреждения към България,  че може да излязат от контрол разходите. Какво значи да излезем от контрол?

Пламен Данаилов: Ами прекалено голям да стане и дефицитът, и второ това, което преразпределя държавата. Съвсем доскоро България преразпределяше около 40 или под 40 процента от Брутния вътрешен продукт. Последните години, свързано и с разходите покрай пандемията, и сега с допълнителните стимули, които дава държавата, вече нивото на разходи става значително. Извън това, което е по нашия договор, по който сме се разбрали с Европейския съюз.

Водещ: Тоест харчите много повече, отколкото трябва.  

Пламен Данаилов: Към момента не е излязло извън контрол, но точно заради това трябва да се въздържаме от такива допълнителни мерки, защото те вече ще доведат до едно неконтролирано харчене.

Водещ: Грубо казано, можем ли на база на това предупреждение от Брюксел да отсъдим, че примката, хайде да не казвам около врата на правителството, но добре, примката около кесията, се затяга и повече не може и при протести и при недоволство да се реагира и да пада златен дъжд за един или друг сектор? Свършиха ли парите за потушаване на недоволства така да ви попитам?

Пламен Данаилов:  Ами първо, аз, честно да ви кажа, гледайки данните на макроикономическо ниво, тоест в цялост, не виждам основание за голяма част от протестите, разбира се. Сигурно си има отделни фирми, които са там, но като цяло българските предприемачи се справят добре и това показват всичките данни за рекорден износ, за ниска безработица, за нужда от още допълнително работна ръка, която да влезе в икономиката. По отношение на вашия въпрос - да, вече доста се изчерпаха възможностите на бюджета и трябва да се спре с това раздаване на средства на всеки, който изреве.

Водещ: И колкото е по-шумен, толкова повече средства?

Пламен Данаилов:  Ами да, но трябва да се спре.

Водещ: Добре, връщам ви в територията на вашия ресор, плащанията. Ние преди вас имахме разговори с експерти дали България е третирана по различен начин от Газпром, дали пък гигантите в еврозоната като Германия и Италия подплашени, че ще останат без газ, се съобразяват с руските условия и откриват сметки в рубли, дали това се случва или се случва обратното? Русия уплашена, че няма да получава приходи от първата и третата икономика и всъщност сменя за тях условията, като ги прави много по-привлекателни, отколкото бяха за България. Къде е истината?

Пламен Данаилов: Със сигурност са намерили начин как да платят, защото се съмнявам, че Газпром им дарява вече газа, който тече и към Италия, и към Германия. Какъв точно начин са намерили да платят е нещо, за което ние отправихме питане към Европейската комисия, защото допълнителните разяснения, които ние получихме преди около две седмици от Газпром не дават никаква сигурност за начина на извършване. Единственото допълнително разяснение е всъщност парите, ако платим в долари, както ние плащаме, няма да напускат Газпромбанк, а там ще бъдат превалутирани, няма да се използват посредници.

Водещ: Брои ли се това за плащане? Тоест превеждаме в тази сметка, в която и друг път сме превеждали евро или долари както и друг път сме превеждали, отмятаме ли“ платено“?

Пламен Данаилов: Ами не, защото ние сме извършили плащания в долари и парите са ни върнати, тоест „Булгаргаз“ е платил в сметката, която е по договор в долари и парите бяха върнати, защото ние нямаме открита сметка в рубли, тук много е важен моментът, ние няколко пъти сме отправяли писмено искания за разяснения какъв ще бъде курсът, на който ще се превалутира. Просто за да стане ясно рублата в рамките на тези около месец и нещо, поскъпна два пъти спрямо долара и еврото, а по механизма, който беше предлаган, ясно пише, че се счита че плащането е завършено, когато се завери сметката в рубли.

Водещ: Тоест при нас са искали да се обърне в рубли и тогава да се брои за платено?

Пламен Данаилов: Да. Това, което ние имаме като поставено условие по-новия едностранно изменен начин на плащането по договора е, че плащането се счита за извършено едва когато се завери сметката в рубли.

Водещ: А при Гърция, Италия и Германия как е? Може да се признае плащането без да е обърнато в рубли в тяхната сметка открита обаче?

Пламен Данаилов: Такъв въпрос е зададен към Европейската комисия да даде разяснение, днес работната група се събира в Министерството на енергетиката, това е работната група от Европейската комисия, която да изработи механизъм за общи доставки на природен газ.

Водещ: Неофициално не казват ли?

Пламен Данаилов: Неофициално нямаме информация,  има информация, че така са намерили начин как да платят, за да получат природен газ. Но още веднъж искам да кажа - ние имаме също допълнително писмо от Европейската комисия, което казва, че плащането по новия механизъм с конвертиране в рубли е нарушение на санкциите.

Водещ: А ако ние в момента открием сметка в Газпромбанк в рубли, без да превеждаме нищо там, тоест не превеждаме рубли, но си направим онова върнато плащане в долари или в евро по старата сметка, какво ще стане?

Пламен Данаилов: Също откриването на сметки в рубли ще се счита за нарушение на санкциите.

Водещ: Ами те другите са открили и си го казаха.

Пламен Данаилов: Така е, но това, което на нас ни е написано ясно от Европейската комисия е - да, може да откриете сметка в евро в долари, но не може да откриете в рубли; откриете ли в рубли, това се счита за нарушение на санкциите. Как е дадено и какво разрешение е дадено на тези компании, тепърва трябва да бъде обяснено и ние ще го поставим този въпрос много ясно.

Водещ: Може ли ЕК да напише за България, че е нарушение, ако открива сметка в рубли, ако пък си италианец или германец не е нарушение?

Пламен Данаилов: Надявам се, че не може, защото тогава това вече е изключително странно.

Водещ: А ние имаме ли толкова въпиюща нужда или наистина тези въпросни кораби, които трябва да дойдат от САЩ, наближават и можем да разчитаме на тях и какво правим?

Пламен Данаилов: Корабите наближават, да.

Водещ: Докъде са стигнали?

Пламен Данаилов: В момента не мога точно да ви кажа, но пътуват към България. Не ги следя на радара докъде са стигнали, но наближават.

Водещ: А после? Някой в момента работи ли за после? Защото те идват, разтоварват се и свършват в един момент.

Пламен Данаилов: Изпълнителните директори на държавните газови дружества са в Далас, Съединените Щати в момента на работно посещение, което, разбира се, е една от основните задачи по договаряне на устойчиво дългосрочни доставки при такива цени, които да са наистина достатъчно поносими и взаимноизгодни както за американската страна, така и за американските компании, така и за българските компании, оттам – и за българския бизнес.

Водещ:  Да не излиза по-скъпо от цената на Газпром, да няма атаки, че сме пропуснали евтиния тръбен?

Пламен Данаилов:  Ами да, плюс това нашият договор съвсем скоро изтича с Газпром до края на годината е, а и в момента цената е много висока, тъй като начинът, по който се ценообразува по-голямата част - 70% от цената - се разчита на борсата.

Водещ: А откога са в САЩ шефовете на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“?

Пламен Данаилов:  Тази седмица са.

Водещ: Кога трябва да се върнат?

Пламен Данаилов: До края на седмицата е работното посещение.

Водещ: А с договор ли трябва да се върнат на практика подписан?

Пламен Данаилов: Ами едва ли ще се върнат веднага с подписан договор, възможно е да имат наистина финализирани условия по доставките, продължават разговорите.

Водещ: Имат картбланш, имат, как да кажа, мандат да сключат договор за дългосрочните…

Пламен Данаилов: Разбира се, едни такива доставки по дългосрочни договори ще минат на допълнително одобрение, но една от основните им задачи е да видят възможностите и при какви условия да постигнат възможно най-добрите условия.

Водещ: Да. За колко време трябва да е един дългосрочен договор, за да го наричаме дългосрочен и устойчив?

Пламен Данаилов: Тези договори, които сега имаме са близо десетгодишни, по които работим.

Водещ: Добре е да е такъв.

Пламен Данаилов: Добре е да има предвидимост, тъй като да заменим природен газ с друго гориво, даже от сегашна гледна точка, ще отнеме много много време. Това са и огромни инвестиции, както аз казах във вашето студио предишния път, много е добре ние да работим да станем водороден хъб на Балканите, защото имаме всичките особености, но цялата тази трансформация ще отнеме години, със сигурност повече от пет години, за да сме сигурни, че сме преминали на този нов и вече достъпен тук локално в България източник.

Водещ: Благодаря ви много.

 

25.05.2022 г.

„Твоят ден“ по Нова тв