Водещ: Може ли да се спре износът на ток?
Александър Николов: За спиране на износа може да се говори само и единствено ако сме съгласни да не сме в европейска общност и да нямаме всички ползи, които има един европейски пазар. Мисля, е ясно, че ползите, които получава България, това да е част от Европейския съюз и да е част от единен пазар, са повече.
Водещ: Наистина ли нищо не може, понеже се казва така, като аксиома това, което казахте, че не може, като сме в ЕС, обяснете повече. Какво ще стане, ако спрем? И понеже се говори за санкции, въпросът е в този момент дали пък не е по-добре да си платим някаква санкция, или не става дума за това?
Александър Николов: Първо, това, че в момента периодът е кризисен, ни дава възможност да дискутираме в някакъв формат какво и как ще се случва. От наша страна изрично сме казали, че няма да намалим в момента производството, особено доколкото става въпрос за въглища, а тъй като ако се намали допълнително предлагането на пазара, това ще повиши директно цената.
Водещ: А може ли да произведете много повече ток от въглища в микса, това да намали цената, след като не можем да изнасяме, ще изнасяме и по-евтино, но и ще остава по-евтино ниво?
Александър Николов: Дотолкова, доколкото се говори какъв е миксът, става въпрос за регулирания пазар. Регулираният пазар в момента няма промяна в цената от юли месец нататък. Относно свободния пазар дали може да се произвежда повече, към момента системата е почти на границата, да кажем на границата си. Колегите от Министерството на енергетиката работят усърдно с всички дружества под шапката на БЕХ за това да се проверят кои мощности са в ремонт и защо тези ремонти са отлагани, дали може да се произвежда повече – сега, веднага.
Водещ: А много ли са такива мощности в ремонт, които ограничават производството на практика?
Александър Николов: Не са много, но биха помогнали. Тоест всичко, което е възможно да се направи в момента, така че да се повиши предлагането на пазара, особено в пиковите часове, мисля, че е направено.
Водещ: Какво ще стане, ако спрем износа? Какво става днес, в 12:00 спираме и какво става?
Александър Николов: Ще падне цената, това е факт, но ще доведе до сериозни последствия за България. Първо, глобата е едно на ръка, второ, обаче по-важно - дългосрочно трябва да имаме много добри отношения с всички наши съседи.
Водещ: Само имиджова ли ще е щетата? Те са там едни хулигани, спряха износа, не ги е срам.
Александър Николов: Не само имиджова. Това, че в момента България успява да балансира с енергийното си производство, специално на ток, е добре. И ако го направим, ще имаме полза, така е, тя е краткосрочна. Дългосрочно както Румъния, така и Гърция са ни ключови партньори. Специално Гърция относно инфраструктура и природен газ. Ключово е с тях да имаме добри отношения.
Водещ: Какво ще стане, ами ако сме нахални и решим да си пуснем тока в общините, уличното осветление?
Александър Николов: Ако ние правим това сега, ще пострадат много те, съответно може да очакваме абсолютно същата реакция в момента, в който ние се нуждаем от тях, за да не се получи тази ситуация при нас.
Водещ: Тоест пазим си отношенията със съседите.
Александър Николов: Не само това. Първо, има правила, които трябва да се спазват дългосрочно, правилата са, че ще стигнем до единен пазар. Да, тежка криза е в момента, да, всички са под тази криза, цените в Европа, особено на битовия пазар, са много по-високи.
Водещ: Защото там не е битов, но има ли една трета общини без ток? Някаква друга държава има ли, европейска, където, чета тука, че 90 общини били с режим на уличното осветление. Има ли друга европейска държава, при която една трета от общините да спират уличното осветление?
Александър Николов: На този въпрос не мога да отговоря, тъй като не съм получавал такива данни и не сме преглеждали такива данни, но факт е, че енергийната криза е криза за цяла Европа в момента. Тя не е в България само и единствено и да, факт е, че в момента България на фона на мощностите, с които разполага, балансира целия регион.
Водещ: Добре, обаче, кажете сега какво да правят общините, които спират осветление, подлезите, манастирите, болници, училища. Става дума наистина за вълна от проблеми, които ни заляха. Те могат ли да минат на битовия, нерегулирания пазар, да плащат битов ток, а не промишлен, има такива предложения, знаете, опозицията много ги лансира?
Александър Николов: Не, не може да стане реално това. Има краткосрочни и дългосрочни мерки. Краткосрочните са компенсациите, които са планирани на фона както на държавния бюджет, така и на печалбите на енергийните дружества. Дългосрочно това, което трябваше да се направи много назад във времето, в следващите няколко месеца ще го направим и това е всички, административно директно или индиректно свързани бюджетни организации, социални организации да минат в общ пул, който да инициира дългосрочен търг и цената да е предвидима в дългосрочен план.
Водещ: Какво значи общ пул? Примерно старчески домове, детски градини, общински болници, метро и Бачковски манастир, какво?
Александър Николов: Първо, разликата задължително трябва да се постави на едно много важно място и тя е дали организацията е бюджетна или не, тъй като управлението на било то общинска администрация или държавна администрация може що-годе да бъде координирано. След това юридическите лица, които са с някаква социална цел, също могат да предприемат подобни стъпки. Обединявайки се в един общ пул, в който се наблюдава колко е консумацията им, какъв е профилът на тази консумация и така нататък, може да се инициира процедура, която да бъде осъществена дългосрочно с определен производител на електроенергия през определен търговец. По този начин естествено е, че те не е нужно да имат експертизата за това да си управляват потреблението на "ден напред" и да плащат висока цена, това не трябва да се случва. Ще отнеме време, ще отнеме координация.
Водещ: Не разбирам, някой да им продава по-евтин ток ли е идеята?
Александър Николов: Някой да продава дългосрочно на ясна цена, която със сигурност ще е по-ниска заради това, че е дългосрочна. Няма да плащат всичките флуктуации ежедневно.
Водещ: Добре, това е някъде напред в бъдещето. Утре ако стане ясно, че метрото в София не може да работи, защото не могат да си платят сметките, пък с бюджета от миналата година, може ли да им се помогне по някакъв начин?
Александър Николов: Специално за София нека да стане ясно, че всъщност ние каквото можем да направим със средствата, с които разполагаме като компенсации, те ще бъдат изплатени и сега, веднага. Нотифицира Европейската комисия, гласува Министерският съвет, те ще се отчитат в съответните разходи и ще се видят съответните фактури, но когато говорим за бюджети, дали всички общини харчат толкова ефективно средствата си, колкото твърдят, или всъщност има подобни буфери.
Водещ: Борис Бонев, да, имаме такива примери. Това е голяма тема.
Александър Николов: Как е възможно, когато има много ниска ефективност на харчене на бюджетните средства, при първия по-тежък период и при първия натиск към съответните бюджети да излизат подобни неефективности?
Водещ: Да, за това ще говорим по-късно. Искам друг пример обаче да Ви дам, понеже го правихме в предаването със студенти от Студентски град - една крушка, една стая, и понеже и те се оказва, че е голяма промишленост, това да си в общежитие и 100 лв. сметка, тях сега ще ги включите ли в такъв пул? Това със сигурност не е промишлен ток по смисъла, по който звучи думичката промишлен. Ти живееш там, това е абсолютно битов ток.
Александър Николов: Точно така. Проблемът с общежитията е проблем на това, че съответните общежития са регистрирани като юридически лица, съответно трябва да са на свободен пазар. Това, което ще направим, е с професор Денков, ще има инициирана среща при него, ще разговаряме със съответните представители на общежитията. В момента ще получат размер на компенсацията, който е валиден в цяла България.
Водещ: Тоест всичко е с компенсации, няма как Вие да превключвате който и да било към регулиран пазар, към битови цени. Мисля, че господин Хиновски ни сподели тука такъв вариант и че трябва някой да инициира, ама да е активен, да напише до Европейската комисия: хора, форсмажор е тука, и да има активност от наша страна, така, като казваме: просто не става, не вдигаме ли белия байрак предварително?
Александър Николов: Не, не вдигаме белия байрак, защото има ясно зададена посока и тя е от няколко години, върви се в тази посока и ще продължи да се върви в тази посока. Пазарът, за да е максимално ефективен, трябва да е отворен, трябва да е либерализиран за всички. Към момента това е лоша ситуация, но нека не бъркаме краткосрочните кризи с вредни дългосрочни решения, защото, ако искаме в рамките на следващите няколко години цената на електроенергия да е достатъчно ниска, пазарът следва да е отворен.
Водещ: Казвате, дори и временни решения на тази плоскост няма как да стане. Аз обаче искам да отидем към "Булгаргаз", знаете, беше сменено там ръководството, знаете обвинението към Вас, опитват се да сложат свои хора навсякъде на ключови позиции в енергетиката, затова е много важно да кажете защо в крайна сметка трябваше да бъде сменено ръководството на "Булгаргаз"? Къде са неговите вини и дали цената на газа, дали недостроената връзка, договорът с азерите, дали искате просто хора, на които имате доверие, да преговарят с "Газпром", защото ни предстоят преговори по новия договор? Каква е истината?
Александър Николов: Малко е странно, едно ръководство тотално изгубва доверието на БЕХ, да го обсъждаме в толкова детайли, но…
Водещ: Защо е загубило доверието?
Александър Николов: Относно това дали се опитва някой да овладее енергетиката. За последните шест седмици няма сменен нито един изпълнителен директор на системните дружества, нито един. Това е ръководство, което е сменено вследствие на поредица от данни и вследствие на поредица от проверки, които са направени от БЕХ.
Водещ: Какво казват тези проверки, защо си отива това ръководство?
Александър Николов: Същото това ръководство в рамките на няколко дни в края на декември излезе с позиции, които бяха: цената на природния газ се повишава с 14%, след това на 1 януари се повиши с 30%, въпреки че малко по-рано беше казано, че ще се повиши с 14%. След това, след дадената пресконференция в Министерството на енергетиката, няколко часа след това същото ръководство излезе и каза, че ще понижи цената са 32 процента. За мен през времето, колкото и лично за себе си да имах надежда, че ще има рационално поведение, това не се получи и да, моето мнение е, че цената на природния газ януари месец е функция от поведението на ръководството на "Булгаргаз" и това, че предложените решения от тяхна страна са приети директно от КЕВР.
Водещ: А поведението какво е? Тоест те с поведението си са вдигнали цените ли?
Александър Николов: Естествено. България разполага с два дългосрочни договора, разполага с хранилището в Чирен. Управлението на тези договори и хранилището и възможните действия, които можеха да бъдат предприети, водеха до сценарий, в който повишението можеше да е 5%, а не 30%.
Водещ: Сигурни ли сте, че е можело да е 5, а не 30?
Александър Николов: Експертният екип в Министерството на енергетиката разгледа целия микс, възможностите, възможните решения и начина, по който може да бъде управлявано това, защото Вие казахте: криза с електроенергията. Там нямаме много лостове за влияние, но при формиране на цената за природния газ също има възможност за свободен и регулиран пазар. Това не се прави, това е разликата.
Водещ: А защо не е направено?
Александър Николов: Защото вместо да се защитава общественият интерес, се защитава търговски интерес.
Водещ: Чий е този интерес?
Александър Николов: Това е въпрос, който следва да бъде установен напред във времето. Първо, да, има частичен позитивен ефект в българската индустрия, но консуматорите на природен газ в българската индустрия не са много. Второ, има сделки на свободния пазар, на така наречените борси. Учудващо и странно е защо при положение че ликвидността на енергийния пазар, специално за ток, е толкова по-висока, отколкото на природния газ, за природния газ има две борси. Защо е необходимо да има две борси за търговия на природен газ в България? Едната кога е регистрирана и кога - другата? Коя е държавна и коя е частна? Какви сделки се случват на едната и какви сделки се сключват на другата?
Водещ: Твърдите ли, че са работили в интерес на някого и на кого?
Александър Николов: Твърдя, че не са работили ръководството на "Булгаргаз" за запазване интересите на "Булгаргаз".
Водещ: А на кого интересите?
Александър Николов: На всеки, който може да реализира норма на печалба, която е след сделка с "Булгаргаз".
Водещ: Кажете каква е тая работа и с двете борси? Кой е на едната борса, кой на другата и по какъв начин "Булгаргаз" могат да облагодетелстват нечий частен търговски интерес?
Александър Николов: Когато в България, както беше казано от ръководството на "Булгаргаз", има много евтин ресурс на фона на цяла Европа и това е факт, цената в България е по-ниска. Особено ако се използва целият микс, да се направи така, че за свободния пазар да е същият, какъвто е за регулирания пазар. Тоест накрая сметката я плащат хората, за да са наясно. И понеже видях, че така наречената опозиция е страшно загрижена за съдбата на едно ръководство, което просто е загубило доверието на БЕХ, за мене стана изключително учудващо, че, да, не е загрижено за гражданите, които плащат сметката накрая. Какво се случва, когато миксирате всичко накуп, създавате така, че цената да е изкуствено по-ниска и на свободния пазар. Появява се определено юридическо лице и закупува на по-ниската цена и много бързо и лесно успява с тази по-ниска цена да реализира малка печалба за "Булгаргаз", но огромната част от печалбата остава в съответните юридически лица.
Водещ: Кои са тия хора, кой е спечелил от тази политика, която Вие казвате не е далновидна на "Булгаргаз"?
Александър Николов: Всяка една функционираща борса, както в България, така и в Европа, има съответните влогове или така наречената история на сделки, това много лесно може да бъде проверено.
Водещ: Едно опасение на Кирил Петков отпреди дни, че при ескалация на конфликта с Украйна може да пострадат газовите доставки при нас, нали от Турция влиза тръбата и Русия слушам, че има интерес да не наруши особено този транзит, който донася газ до пет държави, тоест ние държим крановете. Имаме ли проблем с доставките, или напротив, те няма никакъв интерес да спират нито нашите, нито транзитните доставки през Балкански, Турски, български поток, както и да искаме да наричаме тръбата?
Александър Николов: Според мен никой няма интерес това да се случва, тъй като Европа е зависима от природния газ, идващ от Русия, но Русия е зависима от парите, идващи от Европа към Русия.
Водещ: Добър ли е този кран в наши ръце на Балкански поток, пази ли ни?
Александър Николов: Не, не. Ако Русия реши да спре доставките към Европа…
Водещ: Към кого обаче, говорим за коя тръба, нали тази минава оттук и отива до Сърбия, до Унгария, до Северна Македония и до какво беше? Това има ли логика да го спрат?
Александър Николов: Не, няма логика и се надявам да не се случва, но няма как избирателно да се каже за конкретна държава: няма да получаваш, освен ако това не включва съответните договорни отношения. По принцип най-зависима към момента от доставките на природен газ от Русия с отношение към икономиката е Германия. Но ако има санкции от страна на Русия към Европа, не очаквам да са избирателно към конкретни държави, те вероятно ще са към цяла Европа, ако има подобен конфликт.
Водещ: Добре, ако се стигне до такъв развой неблагоприятен, ние имаме ли готовност да реагираме по някакъв начин, или какво - няма газ, край, няма, няма парно, всичко спира?
Александър Николов: Не, няма да спира всичко, правят се съответните разчети. Също трябва да се отбележи, че в подобни кризисни ситуации е изключително важно как се управлява хранилището в Чирен.
Водещ: То за колко дни би стигнало, ако ти спрат газа? В момента пълно ли е?
Александър Николов: Не е пълно и това също е проблем, който очевидно не е наблюдаван достатъчно рационално назад във времето.
Водещ: Вярно ли е, че е на една трета в момента?
Александър Николов: Не.
Водещ: Това за колко дни е, не разбирам?
Александър Николов: Дори към момента, ако се спре природният газ, до края на месец февруари всичко ще бъде нормално, дори от днешна дата. Да, за цял месец има планиран начин на доставка, включително това, че имаме официално потвърждение от партньорите ни в Азербайджан, че при нужда могат да бъдат доставени допълнителни количества през Гърция.
Водещ: Ама не могат да компенсират липсата на това, което идва от Русия, на руския природен газ?
Александър Николов: Не, няма да компенсират изцяло липсата, но няма да пострада битът, тоест няма да останем на студено. В допълнение сме разговаряли вече с няколко партньора, които могат да доставят втечнен газ на терминалите в Гърция, което също е алтернатива.
Водещ: Друг е въпросът на какви цени ще е.
Александър Николов: Точно така.
Водещ: Ние можем ли от американски танкери с втечнен газ да наливаме през Гърция и да идва тук?
Александър Николов: Може, да, въпросът е каква ще е цената и ще бъде по-висока от сегашната.
Водещ: Нали уж сме партньори, защо не договаряте по-добри цени с американците? Ние да се отказваме от по-евтиния газ, пък да плащаме по-скъпия, има ли логика?
Александър Николов: Има производствена цена и разходи по доставка. С нормата на печалба, не е свръх печалба, така че говорим за кризисна ситуация, в която ще бъдем на топло, а не на студено. Цената е нещо, което ще се коментира допълнително.
Водещ: По-ниска цена можете ли да договорите с руснаците, или да не се надяваме?
Александър Николов: Предстоят преговори. Много е важно да има ръководство в "Булгаргаз” и в резултат на преговорите ще Ви информирам.
Водещ: Цената може ли да зависи от нашата реакция в момента по украинската криза?
Александър Николов: Не бих спекулирал с политически твърдения, но се надявам, че не.
31 януари 2022 г., Нова телевизия, сутр. блок
