Водещ: Сметките са важни, колко високи ще бъдат те? Заради шоковото поскъпване на газа компенсации за битовите потребители ще има - какви и кога? Затова ще говорим - шоково поскъпване на сметките за газ през декември отчитат най-вече в Кюстендил. По темата разговор в студиото с Александър Николов - министър на енергетиката, който вече е при нас. Добро утро. Стана ясно от вчерашния ден от Ваше изказване, че ще има компенсации, помощи и за битовите потребители на природен газ. Обяснете в какъв размер и при какви условия ще се дават?
Александър Николов: Към момента и с оглед на това, че се работи от тази седмица в контекста на последното ценово решение на КЕВР, се търси максималният размер на тези компенсации. Също самата структура на компенсацията следва да бъде нотифицирана към Европейската комисия и да се получи съгласие за подобен тип структурна компенсация. Вярно, че в началото на следващата седмица, тъй като и днес експертните срещи продължават, ще може да Ви уведомим за размера, структура на начина на компенсация.
Водещ: Казахте максимален размер, какъв би могъл да бъде той? Все пак да ориентираме хората.
Александър Николов: Не искам да спекулирам, тъй като това би било най-вредното нещо, да се създават очаквания за някакъв конкретен размер. Идеята е да се намери подходящ баланс и да се гледа върху целия отоплителен сезон. Тоест ние трябва да направим разчети за поне три месеца напред, като естествено заради това, че януари, февруари ще са най-студени, съответно най-енергийно интензивни за домакинствата, там да се отдели максимален ресурс.
Водещ: Имаше обвинения от страна на опозицията, че средствата за компенсации за скъпия газ не са достатъчни, като се казва 22 лв. за мегаватчас, което е 20% от цената на топлофикациите, докато за тока на бизнеса е 30%, а за ЕРП-тата 100%. Как ще отговорите?
Александър Николов: Ако погледнете един ден назад при ценовото решение на КЕВР, 22 лв. от 93 лв. е съвсем различно от 22 лв. от 133 лв. и естествено, че във формат на опозиция всичко, което се прави до максимално допустимия ресурс, ще е малко. Много е лесно така да се говори.
Водещ: Не дадохте конкретна сума, но все пак откъде ще дойдат парите за тези помощи, при положение че още нямаме и бюджет за настоящата 2022 година?
Александър Николов: В момента вследствие на действията на Министерството на финансите Министерството на енергетиката разполага с необходимия ресурс за януари и февруари, тоест със сигурност имаме възможност да се справим в следващите два месеца. И ще се справим. Няма да се допуснат фалити на топлофикационни дружества, стресът, който гражданите и обществото изпитват, ще се опитаме да го смекчим в максимален размер.
Водещ: Колко средства все пак са предвидени за това?
Александър Николов: Във формата, в който беше разчетена общата рамка, за следващите 3 месеца общият размер на средства, които, казвам, че не е нещо задължително фиксирано и зависи най-вече от пазарната динамика, е 200 милиона лева. Но тези 200 милиона лева изглеждат по различен начин, зависи от това колко е разходът, съответно какво е ценовото решение, съответно до какъв ресурс има достъп "Булгаргаз" и така нататък.
Водещ: Не е ли нелогично, че на този фон финансовият министър Асен Василев съобщава вчерашния ден, че "Булгаргаз" изнася евтин газ от хранилището в Чирен за Румъния? Може ли държавата по някакъв начин да се намеси?
Александър Николов: Когато се гледа едно държавно дружество и когато се управлява, то следва да бъде управлявано в общ мащаб, така че да носи максимална полза на обществото. Това му е целта. Съответно опитите да се управлява така, че да е контекстуално удобно или за себе си, или по ред други начини извън обществените, са странни. Тоест ако говоря за "Булгаргаз", трябва да се гледа дружеството какво е правило през последната година, как то е управлявало портфолиото си, дългосрочните си договори, достъпа до различни структури на цени. Как това се отразява в предложенията към КЕВР за конкретни нови решения е нещо, което е много важно за разлика от електроенергийните дружества. "Булгаргаз" прави предложение за решения всеки месец, тоест тази динамика може много лесно да се проследи. Дали трябва и дали може да се спре износът? Не, не трябва и не може, но трябва да се направи така, че цените за българското общество да са възможно най-оптимални, което означава, че всички възможни ресурси, с които разполага дружеството, и всички оптимални цени трябва на първо място да са включени в микса за обществото, а не да са еквивалент на същите цени, които получава външен доставчик.
Водещ: Най-добрите цени за обществото, казахте. Вярвам, че в Кюстендил в момента гледат с особено внимание, неслучайно споменаваме този град, защото там има шоково поскъпване на сметките за газ през месец декември, министър Николов, 400% надценка на сметките на газ и около 300 процента на сметките на ток. Защо се движат така успоредно двете увеличения и в двата вида отопление?
Александър Николов: Първо, знаете, че е функция на енергийните ресурси в отворения пазар в Европа и политиката, провеждана от Европейския съюз и Европейската комисия относно Зелената сделка, трансформацията, до голяма степен също на конфликта с Украйна, доставките на природен газ от Русия и така нататък. Тъй като природният газ сам по себе си е изключително важен и за производство на електроенергия в Европа, не толкова в България, но в Европа в голям мащаб, това води до успоредно покачване на цените и на електричеството за съжаление. Заформи се през последните няколко месеца перфектната буря. Тя се случи по време на активен отоплителен сезон и, да, към момента с всички възможни ресурси и инструменти сме изследвали как бъде омекотен този шок.
Водещ: Осъзнавате, че надеждите са насочени точно към Вас. Ще успее ли държавата да овладее този ценови скок и на двете неща, с какви стъпки? Обяснете ни стъпка по стъпка какво ще направите?
Александър Николов: Първо, бих искал да е ясно, че министерството само по себе си, което и да е то, не разполага със средства. Затова се нарича държавен бюджет, държавни дружества и така нататък. Това, което правим, тъй като в момента тежкият период е за всички, е, да намерим подходящия баланс, така че да е поносим, да се понесат разходите за бита, от една гледна точка. От друга - да се запази бизнесът, българският бизнес, за да може да има конкурентоспособност и работни места, а и да се премине спокойно към период, в който цените ще минат в по-нормално състояние. Това, което сме направили, е, че сме изследвали първо на ниво система всички свободни мощности, има ли такива, на какви цени са, как да влязат в пиковите цени, да се пускат мощности, когато е необходимо. Второ, какви са всички входящи ресурси, тоест как може да се оптимизира т.нар. портфолио на всички дружества и конкретният микс, включително и на "Булгаргаз". Трето, разгледали сме компенсациите, които бяха предвидени по време на втория служебен кабинет. И четвърто, разгледали сме как те могат да бъдат повишени и в какъв темп.
Водещ: Кога хората ще го усетят, господин Николов?
Александър Николов: Следва да го усетят, особено за електроенергия, още в първия месец по текущите си сметки, тъй като размерът на компенсациите декември спрямо ноември е по-широк, ще се опитаме така да бъде и за януари спрямо декември. Тоест, тъй като най-вероятно средната цена за месец януари ще е по-висока, съответно и компенсацията е по-висока, за да има поносимост, предвидимост както за гражданите, така и за бизнеса. И нещо друго, което в момента правим, е относно държавните ВиК дружества - да намерим механизъм и тях да компенсираме, разходите им за електроенергия, така че да няма натиск за повишаване цената на водата.
Водещ: Имаше призиви от няколко страни да бъде ограничен експортът на електроенергия, ще го направите ли?
Александър Николов: Не, и не до мащаб, който си представяте, тъй като това означава буквално да излезем от единния европейски пазар. Ползите за българското общество, за българския бизнес е в това, че най-големият контрагент ни е Европа реално, плюсовете са значително повече. Да не се забравя, че шокът, бил той и тежък, е временен. В момента добрата новина е, че България балансира със своите базови мощности в региона. Всички хора, които се интересуват от цените на електроенергията, могат да видят, че реално цената й в България винаги е близо до най-конкурентната, а на регионално ниво е сравнима с всички наши съседи. Няма как да я ограничим, особено дотолкова, доколкото Румъния и Гърция са ни дългосрочни партньори. В този ред на мисли мога да Ви кажа, че с енергийния министър на Румъния сме в ежедневни разговори за това дали и как има алтернативни източници за доставка на природен газ и при какви цени.
Водещ: Алтернативни източници, казвате, има и твърдения, че и в момента със съществуващата инфраструктура между България и Гърция може да се внася целият обем, договорените количества от 1 милиард кубически метра газ.
Александър Николов: Точно така, не са само от там, а и през Турция.
Водещ: А защо не се случва това?
Александър Николов: Доста добър въпрос, а и както каза вицепремиерът Василев, това подлежи на проверка в момента. Ние сме идентифицирали вътрешно причините.
Водещ: Какви са те?
Александър Николов: Как да го кажа в най-омекотен вариант – човешки.
Водещ: Кой носи отговорност тогава, че не се изпълнява целият обем?
Александър Николов: Това също е добър въпрос и подлежи на текуща проверка.
Водещ: Вижте обаче и противоречието - директорът на "Булгаргаз" каза, че не може в съществуващото положение с тази инфраструктура да се доставят необходимите количества. От друга страна пък изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов каза, че това може да се случи и цялото количество може да идва в България.
Александър Николов: След като реално дружеството, което отговаря за преноса и което е в постоянен контакт с всички партньори в международни структури, тоест "Булгартрансгаз", казва, че има възможност не за едно трасе, а има две алтернативни трасета за достъп, плюс реално да влезе цялото количество, да, възможно е. След това излиза изпълнителният директор на дружеството, което се грижи единствено и само за търговската дейност и говори за транспорт, е, меко казано, странно. Имам предвид транспорта конкретно.
Водещ: Ако влиза цялото количество газ, тогава как ще се усети като цени и изобщо за потребителите?
Александър Николов: Ами значително позитивно.
Водещ: В проценти?
Александър Николов: Понеже и двата дългосрочни договора са с комплексни формули и зависят от цени на природен газ, от доставка, от цени на нефт, но със сигурност към текущия момент може да се достигне поне няколко процента понижение надолу. Ако миксът, който използва "Булгаргаз" за предложение на решения към КЕВР, се промени, може да надхвърли 10% понижение само с това действие.
Водещ: Излязоха ли резултатите от проверката, имате ли отговор на въпроса кой спира в момента достъпа на цялото количество азерски газ в България?
Александър Николов: Дали лично аз имам отговор, не е толкова важен въпрос, тъй като в момента не говоря от името на институция в държавата.
Водещ: Знаете ли къде е проблемът, за да се справите с него?
Александър Николов: За това, да. И единственият въпрос, който стои пред нас за съжаление, е, не дали ще се справим. Ще се справим, защото това е въпрос само на време. Проблемът е, че текущият момент е критичен, тоест спекулацията дали това е целенасочено, няма да я направя. Както знаете, и на ниво премиер, и президентът проведе разговор в Брюксел, и ние отидохме до там да разговаряме с партньорите от Азербайджан, така че всичко, което е възможно на ниво комуникации и преговори, е осъществено вече.
Водещ: Министър Николов, проблемът "Булгаргаз" ли е? Защото пък тук директорът на дружеството Николай Павлов каза: ние имаме договор по какво трасе и по какъв път, трябва инфраструктура, за да се пренася този азерски газ.
Александър Николов: Не знам дали вече да коментирам. Когато има възможност да се реализира финансова полза за държавата и обществото и когато има четири или пет алтернативни решения, които са търговска дейност извън конкретна точка на доставка, алтернативни точки на доставка, замяна на конкретните количества на друга точка на доставка, преговори до общия обем, преговори до оптимален обем и така нататък и когато всичко това не е изпълнено, да се коментира забавянето на инфраструктура като единствената причина за недоставяне на този газ, е, меко казано, странно.
Водещ: Това означава ли, че отговорността според Вас е в "Булгаргаз" и конкретно в директора Николай Павлов?
Александър Николов: Отговорността във всичките дружества под шапката на Българския енергиен холдинг върви по веригата оперативно ръководство, изпълнителен директор, след това, ако има борд, надзор, съответно съвет на директорите, след това Българският енергиен холдинг с тяхната структура и след това е към Министерството на енергетиката. Ние сме дали пълна възможност на Българския енергиен холдинг, с всичките си органи към момента, да направи всички необходими проверки за това какво и защо се е случвало.
Водещ: Вашият конкретен ангажимент - кога България ще може да получава, дайте един реалистичен срок, цялото количество азерски газ?
Александър Николов: За цялото количество към момента има ред причини, поради които не може да се ангажираме, но сме направили всичко възможно тези количества да са оптимизирани максимално. Оттам нататък след 1 юли това, което се случва, ще е значително по-прозрачно и значително по-рационално, надявам се.
Водещ: Ама Вие давате срок дотогава и за изграждане на цялата интерконекторна връзка, тоест това ще е точно по плановете.
Александър Николов: Не, двете неща не са успоредни, а просто по дългосрочни договори обикновено се планира на полугодишна база, но в случай че имам потвърждения от конкретния търговски партньор за повишаване на обемите и структура, която е в полза на обществото, сигурно ще Ви информираме.
Водещ: Вече е ясно, че се бавим с изграждането на интерконектора с Гърция, но какви са неустойките, които трябва да плащаме на ден. Заговори се за много сериозни суми от порядъка на 90 хиляди евро на ден, които трябва да плаща държавата?
Александър Николов: Държавата ще ги получава.
Водещ: Ще ги получава?
Александър Николов: Да, тъй като в случая забавянето води до негативни последствия за България. Идеята на компенсациите е точно това - при забавяне на трасето от подизпълнителя проектната компания направо да предяви тези претенции и те вече са предявени.
Водещ: А колко губим от това, че не е получаван пълният обем на ден?
Александър Николов: От това, че не получаваме пълния обем от договора с партньорите от Азербайджан?
Водещ: Точно така.
Александър Николов: Пак зависи много от цените на конкретните продукти, които определят, които са включени във формулата, но загубите по текущата формула са много сериозни и в пика си те могат да достигнат милион и половина на ден.
Водещ: Ще падне или ще се повиши таванът на помощта за бизнеса?
Александър Николов: Таванът няма да отпадне, тъй като следва да имаме ограничение и предвидимост както за тях, така и за държавния бюджет.
Водещ: Как определихте точно този процент – 30?
Александър Николов: 30% от оперативни разходи, за който и да е бизнес, са значителна подкрепа, от една гледна точка. От друга гледна точка, направихме преглед на абсолютно всички мерки и инициативи, които се вземат в различните държави членки, и сме прегледали всички от край до край. И ефектите, които се търсят, след това сме взели базовата стойност на цената на електроенергията в България и сме сравнили с всички включени разходи към бизнес сектора, сравнили сме и конкуренти в Европа. Тоест опитали сме се в оптимален размер, първо, да се повиши компенсацията и второ - разходите за оперативните разходи за бизнеса да са на такова ниво, че да помага да се повишава тяхната конкурентоспособност. И отделно, както знаете, те имаха доста тежки прогнози за цени през януари вследствие на по-мекото време и други неща, свързани с геополитическата карта. За радост тези прогнози към момента не се сбъдват, затова вероятно може и таванът да бъде по-гъвкав.
Водещ: А обмисля ли се вариант за вдигане на мораториума върху цените на парното, тока и водата преди месец март, по-рано?
Александър Николов: Това е функция на парламента, не мога да коментирам.
Водещ: И все пак при какви условия може да се вдигне мораториумът?
Александър Николов: В ролята си на министър на енергетиката следва да полагаме цялата структура и всички звена под нея така, че дружествата да функционират максимално ефективно, ползата да е в компонентите, в разликата между приходи и разходи. Не може, нямаме и не би следвало да имаме каквото и да е влияние нито върху регулатора, нито върху решение на парламента.
Водещ: Възможно ли е след вдигането на мораториума ударът обаче да е по-голям за потребителите и вдигането на цените да е шоково? Такава прогноза направи шефът на КЕВР.
Александър Николов: Не, по-скоро не, тъй като всички инструменти, които използваме текущо за компенсацията, олекотяват натрупания натиск и дефицит вследствие на предходно решение на КЕВР, така че мисля, че има инструменти, с които да се справим. Естествено, за радост на някои производители и за съжаление за консуматорите посоката на цените е ясна, но въпросът е да е социално поносима и да е балансирана в дългосрочен мащаб.
Водещ: Защо отказвате диалог с представителите на КЕВР, оттам твърдят, че не сте ги потърсили до този етап?
Александър Николов: Напротив. Дори и в деня след решението на комисията имахме среща с председателя. Мисля, че достатъчно продуктивен диалог имам с него и на експертно ниво, говорим достатъчно прозрачно. Като представител на Министерството на енергетиката мисля, че независимо какъв е форматът, ние ще продължим да разговаряме с тях и ще имаме добра комуникация. При смяна, не смяна, промяна, каквото и да е, вярвам, че в крайна сметка с отворена и прозрачна комуникация може да се постигнат добри резултати.
7 януари 2022 г. – "Тази сутрин", бТВ
