Водещ: 1 януари посрещнахме с увеличение на газа от 30%. "Булгаргаз" обяви, че може да предложи с 32 % по-ниска цена за февруари, но ако се запазят настоящите нива на европейските пазари. Ще се задълбочи ли кризата? Отговорите ще търсим от енергийния министър Александър Николов. Здравейте. Можете ли да се справите със ситуацията, или и Вас тези 30% увеличение Ви изненадаха, както беше изненадан и премиерът?
Александър Николов: За изненада - по-скоро да, тъй като увеличението е сериозно. Дали може да се справим? Със сигурност ще се справим. Ситуацията е тежка, има сериозен контекст както на ниво Европейски съюз, пазари и пазарна ситуация, цени и котировки на енергийни ресурси, така и на ефективност и вътре при нас в системата, но със сигурност ще се справим.
Водещ: Казвате ще се справим, не е ли малко притеснително и странно, при положение че всички говореха за това. И експертите предупреждаваха, виждаме как полудяха цените на международните пазар, и някак си не звучи ли това "ще се справим” по-скоро пожелателно, защото бизнесът иска тук сега и веднага мерки. А и не само бизнесът.
Александър Николов: Когато става въпрос за бизнеса, поставяйки пак нещата в контекст, не трябва да забравяме, че пазарите ще стават все по-интегрирани на европейско ниво. Това вече се вижда много ясно при цените на електроенергията, където, общо взето, от Унгария до Гърция през България цените на електроенергията са доста близки и съпоставими. Същото нещо в по-малка степен поради факта, че зависи от някои от трасетата за доставка, е валидно и за природния газ. Все пак за бизнеса контекстът е, че цените в България са значително по-ниски, отколкото на други европейски пазари, и това е валидно не само за месец януари, а и доста назад във времето. Така че странно обрисуваните апокалиптични сценарии не са точно в унисон с реалността.
Водещ: Тоест има нещо невярно? Някой представя невярно ситуацията? Имате предвид, че бизнесът преувеличава, когато казва, че са застрашени от фалит? Когато искат среща с премиера, когато поставят свои искания? Това ли е различното с действителността? Кое е различното?
Александър Николов: Тези реплики и тази интерпретация на текущите цени, свързани с електроенергията, ги чухме. Относно природния газ не мисля, че е имало такава интерпретация. Със сигурност са в тежко положение, но по ред причини в това тежко положение се намираме всички. Това, което се опитваме да направим, е възможно най-рационалния баланс и възможно най-силния социален ефект, така че да се компенсират тези проблеми до степента, до която е възможно, от една страна. От друга страна - държавният бюджет и енергийната система са с определени ограничения и трябва да се съобразяваме с тях. Все пак и електроенергийната система, и газопреносната мрежа, и проектите за алтернативни енергийни източници изискват средства в бъдеще, така че балансът ще е труден, но мисля, че ще преминем успешно.
Водещ: Може ли да изчистим въпроса за бизнеса и за високия ток и за тази среща, която те искат с премиера. Те не са доволни от размера на компенсацията и искат да отпадне таванът от 30%. Изрично уточняват, че не става въпрос за помощ от държавата, а за пари, които им се взимат, и това е компенсация за тях. Ще се вслушате ли и ще чуете ли техните искания?
Александър Николов: С всички представители на работодателите сме в постоянна кореспонденция, която беше доста активна дори на 31 декември до късно следобед. Тоест комуникацията ще продължи активно и от страна на Министерството на енергетиката, и от страна на Министерството на финансите, както виждате, и от страна на премиера. На ниво комуникация не мисля, че има какъвто и да е въпрос дали сме насреща. Напротив, ние разчитаме в крайна сметка и на техни анализи и с техните аргументи, и с нашите аргументи да достигнем до възможно най-балансирано решение. Относно тавана, естествено, че ще има таван, и естествено, че ще има ограничения най-малкото защото трябва да има предвидимост за разходите, от една страна. От друга страна, бизнесът трябва да има споделена отговорност заедно както с всички граждани, така и с електроенергийната система. Наблюдаването на разходите, особено на оперативните, изисква достатъчна степен на гъвкавост и от тяхна страна. Тоест пазарът и начинът му на функциониране драстично се промениха в последната година и половина. Цените се променят доста на часова база и ние ще направим достатъчно активна и комуникационна кампания, за да покажем как може един или друг тип бизнес да управлява разходите си.
Водещ: Да, да работят и събота, и неделя, когато не е пикът, това го чухме вече от финансовия министър. Въпросът е доколко това е сериозно и наистина може да спаси бизнеси, защото наистина се говори за невъзможност до степен на работа.
Александър Николов: В крайна сметка трябва да се има предвид, че разликата от пикова цена до базова цена и до дъно е доста сериозна. Тоест всеки един бизнес, ако става въпрос за бизнес, който функционира 24 часа 7 дни в седмицата, има относителна предвидимост на разходите и ако не функционира по този начин, има възможност да управлява консумацията.
Водещ: Добре, да попитам така, когато те дойдат на среща с Вас другата седмица и кажат: "Искаме да отпадне таванът от 30%, защото той не компенсира в почти никаква степен огромните свръхразходи за електрическа енергия", Вие какво ще кажете: "Да, ще падне или не, няма да падне този таван"?
Александър Николов: Аз мога да Ви кажа какво казахме назад в срещата, какво говорихме с тях по време на срещата.
Водещ: Че няма да се промени този таван, това казахте.
Александър Николов: Таванът за месец декември като компенсация няма да отпадне. Таванът за януари и структурата му подлежи на дискусия с тях, но таван ще има.
Водещ: Но сте склонни да преговаряте за размера.
Александър Николов: Идеята на всички компенсации, пак да кажа, е да постигнат максимален ефект за социален статус на обществото, от една страна, и за конкурентоспособността на бизнеса, от друга. Тоест не е нещо, което да сме издялали в камък и да е задължително като структура. Естествено, ако се предложи нещо в рамките на разумното, ще се съобразим с него и естествено, че ако няма таван, това създава възможност за спекулация, създава възможност за неограничен разход за бюджета. Това са неприемливи неща.
Водещ: Разбирам тезата Ви. Докога смятате, че е редно да продължи тази компенсация?
Александър Николов: Докато няма успокоение на пазарите и дотогава, докато не е ясно, че бизнесът в България е поставен в по-добро състояние, отколкото конкурентите му в чужбина.
Водещ: Това може да е с месеци.
Александър Николов: Може, да. Ако системата позволява, със сигурност ще преразглеждаме всички възможни мерки за действие. И нещо, което е много важно, когато се говори за бизнеса като такъв и като консуматор, трябва да се наблюдава веригата от край до край, което включва колко всъщност са оперативните разходи на конкуренти в Европа и колко са оперативните разходи на бизнеса в България, от една страна. Колко са данъчната тежест и социално-осигурителната тежест в България, сравнено с конкурентите в Европа. От трета страна, колко са нетните така наречени "маржове" на печалба, тоест колко се прехвърля тежестта към краен потребител и така нататък.
Водещ: Аз и за това исках да Ви попитам, защото ми направи впечатление нещо във вчерашния брифинг. Когато говорехте за електроенергията, казахте, че има потенциален риск от спекулации. Има ли спекулации? Това е въпрос, който задавам от много време насам. Има ли според Вас, виждате ли къде по веригата има и това предизвиква ли всъщност високата цена на тока?
Александър Николов: Има риск, ако няма таван, контрол и мониторинг на системата. Говорим за формат, в който се иска абсолютно безконтролно стимулиране на консумация на електроенергия. Имайте предвид, че има бизнеси, в които не са заети хора и са изцяло базирани на електроенергия, тоест как така, и ако си представите бизнеса в цялост и негов оперативен разход, компенсиран до 30%, е проблем, а колко процента трябва да бъде компенсиран, за да не е проблем?
Водещ: Добре, да Ви върна отново на въпроса за газа и понеже пак говорим за компенсации, вчера чухме финансовият министър Асен Василев да споменава за компенсации за битовите абонати. Какъв размер и за какво става дума?
Александър Николов: Това все още е нова мярка и, естествено, ще се съобразим с решението на КЕВР, но се опитваме да адаптираме компенсацията така, че да има възможно най-голям ефект, ще го оповестим съвсем скоро. Самата мярка като компенсация изисква администриране от съответните органи, които могат да направят подобно нещо. Знаете, че подобни компенсации и през октомври-ноември нямаше, поради което ще има и отделно нотификация към Европейската комисия. Когато сме готови с целия механизъм, ще Ви го съобщим.
Водещ: Казахте, ще се съобразим с решението на КЕВР, което ме връща към репликата на премиера Кирил Петков, когато възкликна, че е изненадан, че има преднамереност и че е трябвало председателят на КЕВР да разговаря първо с него или с Вас, не зная, но наистина ли очаквате един независим орган да се съветват с изпълнителната власт? Има ли преднамереност това решение?
Александър Николов: Не е въпрос за съветване или не, както знаете и както казах на брифинга, аз нямам проблем да комуникирам особено на експертно ниво дотолкова, доколкото както експертите на КЕВР, така и тези на министерството наблюдаваме една и съща система и начина за максимално ефективно функциониране. Относно това дали е преднамерено или не, няма да отговоря еднозначно, а просто ще Ви кажа фактите.
Водещ: Защо няма да отговорите еднозначно?
Александър Николов: Защото има голяма доза вероятност на съвпадения във времето, от една гледна точка, от друга гледна точка - все пак КЕВР функционира с данни, които се подават от дружествата в България. Тоест това, което се случи реално с нас е, че може би на 10-ата, на 15-ата минута, след като бяхме избрани като на правителство, имаше първо решение на КЕВР. След това имаше едно решение на КЕВР, което беше подложено на страшно много полемики от всички – бизнес, производители на електроенергия и така нататък, повече от 300 страници имаше становища, свързани срещу това решение. И след това дойде решението на 1 януари, което е свързано с цената на природния газ. Тоест чисто като поредица от събития, ако сме вън от системата, изглежда, меко казано, странно. А относно това дали е влияно на регулатора, единственото нещо, което ще кажа, е, че премиерът не е бил на среща по никакъв начин с нито един член, нито с председателя на КЕВР. Ако някой спекулира с това, че е имало влияние върху КЕВР, е, меко казано, несериозно и от друга гледна точка, аз разговарях директно с председателя на КЕВР господин Иван Иванов и мисля, че имахме доста продуктивна среща. Те дотолкова, доколкото регулаторната рамка им е доста тясна, си я спазват и се опитват да се съобразяват с нея. Дали едно решение е рационално, или не, вече е друга тема.
Водещ: Върши ли си работата КЕВР? Нека да попитам така.
Александър Николов: Нямам право да коментирам независим регулатор. Тоест не бих си позволил да кажа какво прави КЕВР. Това, което мога да кажа, е, че нашата работа е да се грижим за ефективното функциониране на дружествата така, че данните, които те поднасят към регулатора за тези решения, да са максимално ефективни за обществото. Както Вие споменахте вчера за брифинга, мен в много по-голяма степен ме интересува какво прави "Булгаргаз" като предложение към КЕВР, отколкото как КЕВР третира решението.
Водещ: И какво прави "Булгаргаз" като предложение към КЕВР, тъй като това е една друга голяма тема, която ми се иска да Ви помоля да коментирате, тъй като там има някакви особени сюжети. Има ли проблем там?
Александър Николов: Принципал и директен контрол върху "Булгаргаз" оказват "Български енергиен холдинг" и съветът на директорите на конкретното дружество. Аз в ролята си на министър на енергетиката съм възложил на БЕХ да направи всички възможни проверки относно политиките и спазването им в "Булгаргаз" и другите дружества.
Водещ: Вие направихте промени, срещу които обаче недоволстват тези, които бяха отстранени.
Александър Николов: Да, и промените са свързани с точно с прозрачността.
Водещ: В какво се съмнявате?
Александър Николов: Аз не се съмнявам, а сме направили достатъчно ясен анализ на това какво се е случило назад във времето конкретно с "Булгаргаз". Това пак ще кажа, че е функция на БЕХ. Както знаете, премиерът направи всичко възможно, за да се заздравят отношенията ни с Азербайджан, същото направи и президентът Радев, същото направихме и с делегация от Министерството на енергетиката с оглед на това максимално оптимално да се възползваме от съществуващите договори с партньорите от Азербайджан. Дали това е било така назад във времето, е съвсем различна тема.
Водещ: Какво искате да ни кажете с това? Че е било работено в ущърб на интересите на България и кой го е правил, това ли ни казвате сега?
Александър Николов: Дали целенасочено е работено в ущърб на България, не мога да кажа, това трябва да прецени друг орган. Дали имаме допълнителни лостове, които сме имали възможност да използваме за значително по-меко решение от страна на КЕВР, бих казал - по-скоро да.
Водещ: Ще се стигне ли до прокуратура?
Александър Николов: Абсолютно несериозно би било аз да коментирам дали има основания за прокурорска проверка.
Водещ: Защо да е несериозно? Вие вкарвате в момента някакво съмнение в работата назад в годините. Трябва ли да се намеси прокуратурата? Трябва ли да бъде сезирана?
Александър Николов: Прокуратурата се намесва, предполагам, когато намери за основателно, ние като орган, който управлява дружествата, правим всичко възможно подобни неефективности да бъдат изчистени
Водещ: От какво естество всъщност са проблемите, които забелязвате назад във времето?
Александър Николов: Когато се прави анализ и се създава един енергиен проект, той е с матуритет поне 10 години . Когато се планира едно решение, то много ясно и много видно може да бъде проследено през дълъг период. Пак ще засегна една доста сериозно дискутирана тема, която е свързана с така наречената диверсификация в България. Имате инфраструктурен проект, който свързва Русия със Запада, който се реализира в рамките на две години, който, дори ще цитирам бивш министър на екологията, който каза, че този проект е екологична катастрофа, и съм сигурен, че го цитирам много точно, който е от същото правителство. Същият проект е построен за сума, която надхвърля 2 милиарда и половина оперативни разходи, с инвестиционните и финансовите разходи достигат до 3, и който в един оптимистичен сценарий вероятно ще се изплати за 80 години. Това е скоростта на решение и скоростта на действие, която е свързана с проект, свързан с Русия. Когато става въпрос за алтернативни доставки от допълнителни държави, които в момента са с доста по-конкурентни цени, повече от 12 години не ни стигат, за да реализираме проекта, който ще ни даде възможност за доставка на различни горива.
Водещ: Какво прозира зад всичко това? Какво Вие виждате зад това? Защото вървим към финал и Ви моля за някаква конкретика.
Александър Николов: Прозира относително желание да се постави България в зависимост.
Водещ: Чии интереси са защитавани, чии интересите са накърнени?
Александър Николов: Когато определен тип гориво се купува от едно място, е ясно кой е производителят. Когато се трансферира към друго място, е ясно кой е ползвателят. Когато инвестицията и реализацията се правят от конкретни компании, е ясно кой получава маржа на печалба.
Водещ: Моля Ви за бърз отговор. За това писмо, има ли такова писмо, за което се заговори от страна на азерите, за което се твърди, че се накърняват техните интереси, за това говореше и опозицията?
Александър Николов: Естествено, че не.
Водещ: Няма такова писмо?
Александър Николов: Има на политическо ниво това, което мога да Ви кажа - много добро отношение от президента на Азербайджан господин Алиев, има много добро отношение от министъра на икономиката господин Джабаров и много добро отношение от министъра на енергетиката Шалхазов.
Водещ: Трябва да свършим тук. Вие казвате, че няма такова писмо, в което да се твърди, че са застрашените интересите, договорът и съответно, че той би могъл да бъде разтрогнат, така ли е?
Александър Николов: Няма такова писмо, абсолютно целенасочено се говори, защото това създава риск за системата в България.
"Още от деня", БНТ 1
05.01.2022 г.
