Министър Андрей Живков: Цените на електроенергията няма да се върнат на нивата отпреди кризата
Г-н Живков, виждаме рекордно поскъпване на енергоносителите в цяла Европа, не само в България. Какво е Вашето обяснение за това?
Министър Живков: Високите цени сега не са резултат на спекула или на недостатък на дадени правила. Можем да добавим, че такива има не само в Европа, но и в целия свят. В дългия период на стагнация на икономиката по време на противоепидемичните мерки никой не предполагаше, че възстановяването на икономиката ще тръгне с такива темпове. И никой нямаше готовност да отговори на енергийното потребление.
Получи се така, че пазарите в Азия, които бурно започнаха да се възстановяват, доведоха до увеличение на цената на природния газ. Много от производителите на втечнен газ пренасочиха доставките си към азиатските пазари. В същото време доставките на газ от Русия за Европа не бяха увеличени, за да задоволят повишеното потребление, независимо дали защото Русия пълни собствените си газохранилища, или по други причини. Това веднага се отрази на цената на газа. А поради Зелената сделка Европа все повече разчита на природен газ за производството на електроенергия - над 50% от електроенергията, произвеждана в ЕС, се генерира от природен газ. Другият проблем бе увеличаването на цената на въглеродните емисии, които в рамките на няколко месеца нараснаха с повече от 100% - от около 30 евро на над 60 евро. България като част от общия пазар няма как да не бъде повлияна от тези тенденции. В началото на август имаше критики, че причината за повишението на цените у нас е закъснялото включване на допълнителни мощности на ТЕЦ "Марица-изток 2". Впоследствие се видя, че дори централата да повлия на цените, то това не беше дълготрайно. В България недостиг на електроенергия няма, но това, което повлия сериозно на местния пазар, е търсенето на пазарите около нас. Това се вижда много ясно и в износа. Дори и сега, когато един блок на АЕЦ "Козлодуй" е в планов ремонт, изнасяме между 500 и 1200 мегавата, което означава, че няма недостиг на електроенергия в страната.
Каква е Вашата прогноза за развитието на цените и кой ще е факторът, който може да повлияе за тяхното успокояване?
Министър Живков: Проследявайки фючърсите на енергийните борси, се очертава през втората четвърт на 2022 г. да има някакво успокояване на пазарите. Но съществува и едно повсеместно съмнение, че цените ще могат да се върнат на нивата отпреди възникването на тази криза. Много важно е как ще се развие проблемът с доставките на природен газ, както и каква зима ще се очертае. На 26 октомври ще има извънредно съвещание на енергийните министри на страните от ЕС, на което ще се разискват тези проблеми. Мерките, които ще се обсъдят там, обаче по-скоро ще бъдат насочени към компенсиране на последствията от високите цени, отколкото към въздействие върху цените.
Какви мерки освен директни компенсации могат да се въведат за българския пазар, може ли да бъде ограничен износът например?
Министър Живков: Като част от ЕС и единния европейски пазар е недопустимо ограничаването на движението на стоки и услуги. В Закона за енергетиката има хипотези кога бихме могли да ограничим износа - само при недостиг на електрическа енергия и застрашеност на енергийната система вътре в страната, каквито нямаме. Дори ни предстои обединение с пазара на Румъния в края на месеца, което ще позволи пазарът да стане още по-безпроблемен. Предстои Министерството на финансите да реши по какъв механизъм ще се изплащат директните компенсации от 50 лв. на мегаватчас, които вече обявихме като помощ за бизнеса. Търсят се варианти тези компенсации да се изплащат за период от поне шест месеца. Но тези разходи трябва да са залегнали в бюджета, който не може да се променя в момента, тъй като нямаме парламент. Друга мярка, която предложихме съвместно с КЕВР, бе промяна на методиката за изчисляване на цената на доставчик от последна инстанция. В момента тече обществено обсъждане и промяната трябва да влезе в сила в началото на ноември. Предвиждаме и други мерки, сред които новите лицензионни условия на търговците на електроенергия, по които КЕВР работи; отмяната на финансовата застраховка като обезпечение за търговия с електрическа енергия на борсата; възможността да се лицензират повече от една борси, което да доведе до конкуренция; създаването на клирингова къща към борсата, която да поема риска между доставчика и клиента. Това обаче са мерки, които биха дали резултат при нормални условия. В момента това, което се случва, е една кризисна ситуация, в която нормални мерки трудно ще окажат влияние.
Как оценявате факта, че 40% от малкия и средния бизнес не са избрали доставчик на електроенергия в срок?
Министър Живков: Може би, от една страна, това се дължи на недостатъчно добра информационна кампания, която е предприета през деветте месеца гратисен период, с който разполагаха фирмите. Може да се дължи и на стария български навик да правим нещата в последния момент. Или пък на неразбирането какво ще се случи, ако не изберем доставчик на електроенергия - че това ще се отрази на сметките за ток. Сега въвеждаме нов 3-месечен допълнителен гратисен период, който ще бъде съчетан с масирана информационна кампания съвместно с КЕВР, която да започне от 1 ноември.
Може би в бизнеса има недоверие към борсовата търговия с електричество.
Смятате ли, че съществуват манипулации в сделките с ток?
Министър Живков: Не смятам, че дотам е стигнала подозрителността на бизнеса. Но КЕВР непрекъснато следи дейността на борсата. До регулатора достигат сигнали за съмнения, че има някакви манипулации. В момента КЕВР работи по два такива сигнала. Но търговците с електроенергия подлежат на строг лицензионен контрол, което ограничава възможностите за спекула. Освен това правилата на борсата също се одобряват от КЕВР, което е втори филтър. Третият филтър е лицензирането на самата борса. Ще променим наредбата за лицензиране, така че да се изчистят всякакви пропуски и да се въведат добрите работещи практики от страните в ЕС. Целта е нашата наредба за лицензиране да отговаря напълно на европейските добри практики. Тези промени трябва да бъдат готови до средата на ноември.
През последните 2 години все повече компании изграждат соларни панели 3а собствена употреба, но процедурата е много тромава и отнема много време. Какво ще се направи, 3а да се облекчи тя?
Министър Живков: В момента работим по Директива 2018/2001, която определя правилата в областта на възобновяемите източници. Тя е трябвало да бъде транспонирана до края на месец юни тази година, но това не се е случило и сега предстои да се работи по нея. Там са предвидени редица мерки, насочени именно към облекчаване на административната част на изграждането на ВЕИ централи за собствени нужди. Ще се дава възможност за обслужване на едно гише, за да се спестят времето на гражданите и необходимостта да се обикалят различни инстанции. Това е амбициозна задача, в която трябва да участват и общини, и различни министерства, но тя е залегнала в Плана за възстановяване и устойчивост. В момента работим по въпросите, които не са изчистени, за да стигнат тези текстове от директивата до бъдещия парламент, който ще трябва да ги приеме. Има два месеца, в които планът ще се обсъжда с Европейската комисия, преди да бъде одобрен. От момента, в който бъде одобрен, ще можем да разчитаме на определено финансиране, срещу което трябва да направим реформи. Сред тези реформи е и облекчаването на процедурите за подобни централи.
Какъв е окончателният план за развитието на мините и въглищните ТЕЦ-ове, който сте заложили в плана?
Министър Живков: Имаме заложена индикативна дата за окончателно преустановяване на въглищното производство 2038 г. с опция да бъде договорена 2040 г. Тя трябва да бъде одобрена от парламента. Тази дата ни дава възможност да започнем да разработваме сценариите, по които ще се преминава към безвъглеродно електропроизводство, тяхното изготвяне ще отнеме 1-2 месеца. По тези сценарии в България досега въобще не е работено. На срещата ни със синдикатите при техния протест пред Министерския съвет те ни казаха: "Благодарим Ви, че започвате този разговор" - такъв досега открито не е воден, а неизвестността увеличава стреса на работещите в тези сфери. Отделно Министерството на енергетиката разработва и нова цялостна енергийна стратегия, защото в момента България няма действаща енергийна стратегия. Последната такава е изтекла през 2020 г. Има Национален план за енергетика и климат, който играе ролята на стратегия, но в него липсват двете основни теми -стратегиите за плавен преход на въглищните региони и за бъдещето на ядрената енергетика.
