Водещ: Здравейте. Господин Живков, какви са цените в момента на електроенергията, средните, в България и как стоим ние на общия план в Европейския съюз?
Андрей Живков: Цените са болната и гореща тема в момента. Средната цена за месец септември беше около 350 лв., а сега искам да Ви кажа това, че в сравнение с европейските борси, аз направих месечна справка на средните цени, България устойчиво стои на последното място, тоест цените са най-ниски. Средномесечните цени в продължение на месеците от началото на тази година досега. Сравнено с другите европейски борси, устойчиво цените са високи в момента, те са волатилни, всеки ден се променят, веднъж са по-ниски от другите държави, друг път са по-високи. Отпреди три дни вече е факт каплингът ни с румънската борса. Тоест вече сме свързани Гърция през България, Румъния с унгарската борса, така че цените по тази дъга се уравновесяват, разбира се, причините за тези високи цени много пъти сме ги обсъждали. Ние в понеделник и вторник бяхме на извънредна среща на министрите на енергетиката в Любляна, където се обсъждаха точно причините за високите цени. Като основна причина се очертава високата цена на природния газ в резултат на голямото търсене след възстановяването на икономиката от COVID-19. Говорим не само за европейската икономика, а и за икономиката в Азия, в Южна Америка, където търсенето на енергийни ресурси е много голямо. Получи си така, че втечненият газ започна да заобикаля Европа и да пътува към пазарите на Азия и в Европа. Получи се дефицит на природен газ. Руските доставки си останаха същите, тоест не бяха увеличени или ако са били увеличени, са били с много малко проценти, поради тази причина и газовите хранилища в Европа, включително и българското, не са толкова пълни, колкото са пълни в предишните години по същото време. Тоест в момента около 75-77 процента е запълняемостта при около 90% запълняемост при предишни години, което допълнително нагнетява едно притеснение от предстоящата зима. Борсите по принцип реагират много силно и на притесненията, тоест на очакванията от това какво ще се случи, дали зимата ще бъде сурова или по-мека. Така че това са поредица от фактори, разбира се, тук не може да не споменем и цените на въглеродните емисии, които в последните месеци скочиха много, сега са се, как да кажа, успокоили на нива около 50-55 евро. Всичко това са комплекс от причини, които доведоха и до скок на цените на електрическата енергия и на газа. Газът в началото на октомври отбеляза рекордни нива до 1600 долара на 1000 кубически метра. Сега са спаднали цените, но са също така на високи нива. Прогнозите са за едно успокоение втората четвърт на следващата година, тоест в началото на пролетта. Това са очакванията на експертите и това показват и фючърсите. Но към момента това са цените и борсата ни е свързана така, че ние сме в един общ енергиен пазар.
Водещ: Между другото, аз погледнах цените, които се дават за ден напред на един от сайтовете, които са свързани с общоевропейския пазар, и видях за мое учудване, че за ден напред по цени ние сме най-евтините в Югоизточна Европа, а в сравнение с Италия и Швейцария и същата тази Словакия, мисля, където сте били, по-скоро Словения, по-скоро къде сме били, те трябва да плачат с кървави сълзи на нашия фон. Може ли да се постигнат, да се калибрират по някакъв начин така цените, че цената на електроенергията да бъде намалена за бизнеса и за потребителите допълнително, независимо от движението на цените на общоевропейската борса?
Андрей Живков: Ако говорим за калибриране на цени на свободен пазар, по принцип няма логика в това изречение. Нито една държава от Европа не се е насочила да се намесва в цените на свободния пазар като мярка, свързана с ценовата криза. Всичките държави под една или друга форма се насочиха към предпазване и компенсиране на засегнатите от цените потребители. Тук трябва да отбележим, че Европа се насочва особено и основно към битовите потребители - като потърпевши от ценовата криза, а при нас битът е на регулиран пазар, което го предпазва от този шок. За съжаление пък бизнесът е доста сериозно пострадал, така че ние насочихме своите мерки основно към бизнеса.
Водещ: Какво предвиждат те и как ще действат, това е важно?
Андрей Живков: Трябва да се отбележи, че ние в момента работим в особени условия. Какво имам предвид, това е отсъствието на работещ парламент, което силно ограничава служебното правителство да предприеме някакви мерки. Въпреки това ние се насочихме и предприехме поредица от мерки, които могат да бъдат взети без парламент, без промяна в законите. Такава беше мярката, която днес вече трябва да е публикувана в Държавен вестник, това е промяната в наредбата за определяне цената на доставчик от последна инстанция, която беше насочена към около 265 000 фирми, които не бяха успели да си намерят търговец.
Водещ: Нали им беше даден гратисен период да го направят? Мисля, че той беше 9 месеца.
Андрей Живков: Точно така.
Водещ: И те нищо не бяха направили.
Андрей Живков: Една част от тях не бяха направили нищо, други пък сега се връщат от търговци към доставчик от последна инстанция. Защото някои от търговците, които досега работеха на договор борса плюс, борса плюс твърда цена, сега промениха условията си от борса плюс твърда цена на борса плюс процент от пазарната цена, което автоматически увеличи печалбата на търговците и, респективно, и крайната цена на клиента. Има клиенти, които просто се преместват на доставчика от последна инстанция, но факт е, че 265 000 фирми, малки и средни основно, е така, защото големите отдавна са на пазара и са си намерили търговец. За тях се получи перфектната буря, защото от 1 юли излязоха на свободен пазар, сблъскаха се с цените на свободния пазар и в същото време се получи ценовата криза, която обсъждаме в момента. Тоест при тях се получи едно мултиплициране на ефекта и много от тях го усетиха много силно, тоест малките бизнеси, каквито са фризьорски салони, малки баничарници, го усетиха. Тази помощ беше основно насочена към тях, в същото време предприехме мерки по изчистване правилата на борсовата търговия. Какво имам предвид? Направихме така, че застраховките да не могат да бъдат използвани и на борсата като гаранция за търговия. В същото време сме в много тесни връзки с КЕВР и те започнаха да преразглеждат наредбата за лицензиране на търговията, което още повече ще засили контрола върху фирмите, които играят на борсата. Това все са мерки, които обаче ще дадат резултат в бъдеще и основната мярка в подкрепа на бизнеса са тези 110 лв. на мегаватчас, които обявихме като подкрепа на крайните клиенти.
Водещ: Тук ще ви попитам откъде взимате парите, защото ставаше въпрос за 450 милиона, откъде взимате парите, откога започва да действа това нещо и за какъв период?
Андрей Живков: Периодът, за който действа тази мярка, са месеците октомври, ноември, тоест от 1 октомври до 30 ноември. За тези два месеца са предвидени тези 450 милиона, които споменахте, те се взимат от печалбата, която реализира в момента АЕЦ "Козлодуй".
Водещ: Тоест БЕХ взима дивидент от АЕЦ "Козлодуй", част от печалбата й като дивидент, и го прехвърля на Вас, с който Вие оперирате? Така ли става?
Андрей Живков: Не. Дивидентът, това е безвъзмездно прехвърляне на средства от АЕЦ "Козлодуй" към централния бюджет директно, това е през БЕХ към централен бюджет, който впоследствие ще се приспада от дивидента в бъдеще. Тоест тези средства в момента ние ги използваме, тъй като в бюджета не можем да пренасочим средства от едно перо в друго поради липсата на парламент.
Водещ: Аз това щях да Ви питам дали тоя разход, то пари има, както в повечето случаи става, нали - вода газим, жадни ходим, дали има, дали надхвърля лимитите в хазната в държавния бюджет, защото тогава може да се окаже, че не може да ги дадете, дори и да ги имате?
Андрей Живков: По отношение състоянието на държавния бюджет това, което знам, е, че дори да има пари в държавния бюджет, ние в момента не може да ги пренасочваме.
Водещ: Затова сте намерили механизъм…
Андрей Живков: Това е механизмът, който е единствено възможен в момента, и ние го прилагаме, тъй като ситуацията е такава, че трябва да се направи нещо.
Водещ: Тука спор няма.
Андрей Живков: Мерките обхващат октомври-ноември, тъй като през декември вече считаме, че ще има работещ парламент, на който ние да предложим някакви друг вид мерки.
Водещ: Дано се сбъдне, но аз разбирам, че държавническото управление в служебен кабинет трябва да е такова, държавническото мислене. Ясно, разбирам.
Андрей Живков: Аз мисля, че както в служебния кабинет, така и в парламента, който ще се сформира, преди всичко поведението трябва да е държавническо и разчитаме на това, защото в противен случай изпадаме в една колизия, която не бихме могли да си представим дори.
Водещ: Тук е добре да обясните тези пари как ще бъдат получавани, със 110 лв. на мегаватчас ще се приспадат от дължимите пари, които предприятията, фирмите имат за периода октомври и ноември, така ли? Тоест ще им се начисли една сума, колкото дължат, и за мегаватчас от тази сума ще им се намали по 110 лв. Така ли ще става?
Андрей Живков: В момента, тъй като постановлението беше публикувано в Държавен вестник, разработваме точно схемата, по която ще се предоставят тези помощи, но, да, това е предвиденият вариант, тоест тези пари да се приспаднат от сметките на крайните клиенти.
Водещ: Добре, във всеки случай обаче, ако трябва винаги да се работи с хипотезите, че редовно правителство може и да няма, а тази криза с цените на електроенергията може да не бъде овладяна в европейски мащаб, дори да не бъде овладяна до края на годината, не смятате ли, че е разумно да се разработи и един вариант, който да бъде предложен, включително и през актуализация на бюджета, на сегашния бюджет допълнителна, защото може да се окаже, че ще трябва да работите следващата година с 1/12 от него, нали, която да предвиди такива мерки поне до края на зимата или поне докато цената не падне на едни нива, които са поносими? Не знам каква трябва да бъде обвръзката.
Андрей Живков: Именно това имах предвид, когато Ви казах, че конкретната мярка от 110 лв. на мегават я предвидихме за октомври-ноември, тъй като разчитаме на работещия парламент, на който ние да предложим, а може и той да предложи някакви мерки, които да се приложат.
Водещ: Така дори става бързо, защото няма нужда от обществено обсъждане.
Андрей Живков: Тогава в съвместно действие с парламента би трябвало да решим и по-дългосрочно нещата.
Водещ: Господин министър, позаинтересувах се за цените за ден напред, откакто съществува борсата, и видях, че 2019 г. на борсата е имало цени, по които се е купувала и се е продавала електрическа енергия за мегаватчас, които са два пъти по-високи от сегашните, но тогава бизнесът интересно защо не е имал такава остра реакция? Да не би тогава да имало някакъв компенсационен механизъм, който вече не действа? 622 лв. за мегаватчас ми се видя някаква такава цена, ако не се лъжа.
Андрей Живков: Цените на пиковата енергия във всеки един момент са имали такива сериозни отклонения, но това са цени за определен час от денонощието, които се достигат и не са трайни цени. За мен по-релевантна е средната цена, която характеризира по-добре нивата. Сега за помощите, които споменахте, имало е механизъм за компенсиране на индустриите с голям разход на електрическа енергия, така наречените интензивни енергийни производства.
Водещ: Мисля 190 предприятия или нещо такова.
Андрей Живков: Да. Сега на Запад също има такова компенсиране на енергоинтензивните производства. А тук то е предвидено в едно изменение на Закона за климата, което обаче, доколкото знам, тъй като това е било в годините назад, е било твърде дискусионен текст по отношение на компенсациите на бизнеса. Поради тази причина очевидно не е постигнат някакъв консенсус и затова тези промени и в момента не са приети. Тоест те на първо четене дори не са минали. Така че отново парламентът, когато е факт, трябва да се активизира.
Водещ: Да се види дали този механизъм, ако го приемат, няма да е ефективен и да работи?
Андрей Живков: Точно така, просто трябва да се види, ако трябва някъде нещо да се променя по него, тъй като все пак е писан във времето назад, но той е сложен на масата. Просто трябва да се довърши докрай процедурата.
Водещ: Добре, минаваме към втория наболял въпрос - задълженията на "Топлофикация София". Всъщност какво се случи, обяснете, защото това не е първият път, в който БЕХ, разбира се, сигурен съм с благословията на Министерството на енергетиката, придобива лош дълг, както се казва в банковия сектор, който не може да бъде редовно обслужван на "Топлофикация София" към "Булгаргаз".
Андрей Живков: Случи се това, което се е случвало и в предни години. "Топлофикация" трупа едни задължения към "Булгаргаз", просрочва ги, не ги заплаща, идва един момент, в който "Булгаргаз" е на ръба да изпадне в ликвидна криза и да не може да си плати доставката на природния газ, който вече е изконсумиран. Като имаме предвид, че "Булгаргаз" е обществен доставчик, той доставя не само на столичната "Топлофикация", а в цялата страна и не само за топлофикациите. Рискът много клиенти да останат без газ е реален. И поради тази причина БЕХ е принуден да си събира тези задължения, за да може "Булгаргаз" да се разплаща със своите партньори. Тук въпросът по-скоро е за ефективното управление на "Топлофикация" назад в годините, защото това цедиране на задължения се е извършвало седем или осем пъти назад във времето.
Водещ: Колко са общите задължения на "Топлофикация" към БЕХ.
Андрей Живков: Цесията, която направихме вчера, е за 121 милиона, преди това бяха над 700 милиона, тоест имаме вече над 800 милиона задължения.
Водещ: Тя не може да изплува тогава. Това е перманентен лош дълг, който в един момент одиторите не БЕХ ще кажат да го отпишат от капитала и цялата държава ще трябва да капитализира БЕХ заради "Топлофикация София".
Андрей Живков: Може би трябва на моето място тук да седнат изпълнителният директор на "Топлофикация София" и да Ви обясни какво се е случило през тези години назад и защо те не си плащат задълженията към "Булгаргаз", като си събират задълженията от клиентите на "Топлофикация София". Имайте предвид, че в България "Топлофикация" не е само "Топлофикация София", има и други топлофикации, те не са в такова състояние.
Водещ: А защо не са в такова състояние?
Андрей Живков: Аз мога само да предполагам.
Водещ: Защото сигурно произвеждат много повече електричество, отколкото топлина.
Андрей Живков: Знаете, тези сметки са въпрос на мениджмънт. Мениджмънтът трябва да реши какво да направи, за да бъде платежоспособен и да компенсира загуби, които примерно идват от регулирания пазар. Като тук се включват ремонти на съоръжения, инвестиции в нови съоръжения и така нататък, но не е работа на Министерството на енергетиката да управлява активите на "Топлофикация София".
Водещ: Съгласен съм с Вас, но в крайна сметка политическият натиск Ви изнудва да го правите и в крайна сметка дълговете на "Топлофикация София" се прехвърлят на гърба на всички данъкоплатци в един момент.
Андрей Живков: Това не е въпрос на политически натиск, а на отговорност, защото не може да поставим под заплаха нито топлината на столичани, нито газоснабдяването на всички клиенти в страната. То е въпрос на отговорност, тук даже не е и политика.
Водещ: Това е така, но в един момент тази дупка, която се трупа, трупа, трупа и трупа, ще избие през бюджета, нали сте съгласен с това?
Андрей Живков: Това, което трябва да се направи, е просто да се изиска от "Топлофикация" да плаща задълженията си. Тя всъщност днес публикува план за оздравяване, направен от една американска консултантска компания. Трябва да кажа, че това не е първият план за оздравяване, който е правен от "Топлофикация", въпросът е този план да се приложи, да се изпълни. Тук е тънкият момент.
Водещ: Накрая, в последните две минути на нашето предаване, искам да ми кажете, доколкото можете в този кратък период, алтернатива ли е на сегашната енергийна криза атомната енергия и доколко ние можем да покрием тези всички разриви, да си гарантираме достъпна енергия за нашите фирми и нашето население при това ниво на доходи и производство с нови ядрени реактори? Така наречените малки мобилни реактори.
Андрей Живков: Темата за ядрената енергия изплува с нова сила в целия Европейски съюз. На тази среща, на която бяхме в Люксембург, отново се заговори и за това ядрената енергетика да бъде призната като беземисионна и да бъде включена в таксономията на Европейската комисия, така че за нея да могат да се дават повече средства.
Водещ: Дано се кредитира достъпно.
Андрей Живков: Това е. При всички случаи ядрената енергия е базова, устойчива, беземисионна и достатъчно безопасна. България толкова години експлоатира ядрена централа и всички знаем, че в момента тя изнася огромната тежест, енергийния баланс на страната и особено сега и "Марица изток 2" работи, но това е, защото конюнктурата на цените го позволява. Допреди четири месеца "Марица изток 2" не можеше да си позволи да работи и тогава всички разчитаха на АЕЦ-а. Какво искам да кажа? Искам да кажа, че много от страните в Европа вече са на мнение, че ядрената енергетика трябва да се признае и на нея да й се отдаде по-голямо значение. Относно малките модулни ядрени реактори, те са нова технология в ядрената енергетика, но на практика никъде в Европа няма такива. Те дори не са лицензирани на европейска територия, така че тук предстои един дълъг процес на лицензиране, който отнема години. Как ще се разполагат, каква ще е стратегията, тъй като все пак един реактор е една малка електроцентрала, тоест трябва да бъде осигурявана неговата охрана и достатъчна степен на безопасност, така че да може да се използва устойчиво.
Водещ: Добре, господин министър, много Ви благодаря за този разговор.
