Министър Живков: Фондът за енергийна сигурност е много добър инструмент за подпомагане на бизнеса, но за това е необходима законова промяна

Водещ: В студиото е министърът на енергетиката Андрей Живков. Добър ден. Да започнем малко отзад напред, защото темата е наистина много голяма и многопластова. Крайните потребители след Нова година какво поскъпване да очакваме?

Андрей Живков: Първо трябва да започнем с това, че България е единствената държава в Европейския съюз, в която битовите потребители са на регулиран пазар. А това в момента ни спасява от ценовия шок, който засяга много силно битовите клиенти в другите европейски държави.

Водещ: Тоест засега ни спасява, но да не вземе да избухне след Нова година?

Андрей Живков: Последното ценово решение, което Комисията за енергийно и водно регулиране взе, бе от 1 юли тази година, с което обяви цените за следващия ценови период, който е една година. Комисията има право да преразгледа своето решение не по-рано от 6 месеца от този срок, в който е приела решението, което е 1 януари 2022 г. Сега при тази ситуация на пазара ние имаме чести срещи с КЕВР, но е изключително трудно да се прогнозира отсега в следващите два месеца и половина какво движение ще имат пазарите.

Водещ: При сегашното запазване, ако това се задържи като тенденция и не бъдат взети мерки, кой е най-апокалиптичният, най-лошият сценарий?

Андрей Живков: Нека да не говорим за апокалиптични сценарии, защото държавата има начин да омекоти удара върху битовите потребители. Към момента разчети все още не са правени, те ще се направят не от Министерството на енергетиката, а от КЕВР, защото тя е изцяло компетентна в определянето на цените.

Водещ: Предполагам, че Вие сте в постоянна връзка с тях с оглед на ситуацията - колкото е динамична.

Андрей Живков: Ние сме в постоянна връзка, но те не са започнали да правят тези разчети, защото е прекалено рано.

Водещ: А не се ли закъснява в един момент?

Андрей Живков: Не, няма никакво закъснение. Разчетите, те са достатъчно добри, за да ги направят, когато е необходимо, за да минат и обществените обсъждания, и т.н. Неминуемо, дори да бъдат предприети мерки, ние ще трябва да се подготвим, че все пак някакво покачване на цената на тока ще има. Много трудно е да се предположи. Пазарът е изключително волатилен в момента. Нивата на цените са високи.

Водещ: Те няма да паднат вероятно три пъти надолу.

Андрей Живков: Една от основните причини за високата цена на еленергията, всъщност в цяла Европа, дойде от силното повишаване на цените на природния газ. Това не е проблем на България, тъй като ние имаме достатъчно производство на еленергия, и то не от газ. Тоест, ако дойде някакво успокоение там, ако се увеличат доставките например или по някакъв друг начин се успокои газовият пазар, това ще даде веднага отражение и на пазара на електрическа енергия.

Водещ: Само обаче външните фактори ли накланят везните, ние нямаме ли някакви лостове, ние не можехме ли да вземем по-рано мерки? Какъв е делът на външните фактори, казвате, само европейските пазари и борсите основно ни докараха до това положение?

Андрей Живков: Причините за тези високи нива на цените са изцяло външни.

Водещ: Ние нямахме властови механизми?

Андрей Живков: Ние имаме и ги използвахме.

Водещ: Не закъсняхте ли? Бизнесът би камбаната още юни месец, казва: расте цената, това ще доведе до тези и тези последствия. А сега сме четири месеца по-късно от лятото и все още обсъждате мерки.

Андрей Живков: Ние в Министерството на енергетиката още тогава взехме мерките, които то може да вземе, и това беше включването на мощности допълнително в енергийната система, така че да покрием търсенето. Всъщност ние го покриваме винаги, защото за нас балансът е в полза на производството, тъй като изнасяме между 1000 и 2000 мегавата електроенергия. Така че дефицит в производство на електрическа енергия нямаме. Освен това предприехме мерки, които можехме да предприемем в условията на липсващ парламент. Ние намалихме цената…

Водещ: Есента имаше парламент все още.

Андрей Живков: Есента имаше парламент, но тогава кризата не беше толкова осезаема, тогава имаше само леки тенденции, но никой не очакваше такъв взрив. И в Западна Европа не очакваха такъв взрив на цените, затова и Еврокомисията сега започна да усеща, че и на европейско ниво трябва да се вземат мерки. Тя излезе с един инструмент от мерки, които да бъдат приложени, но, пак казвам, в Европа основно помощите са насочени към бита, защото той е на свободния пазар и усеща най-силно удара от тези цени.

Водещ: Тази нова мярка, до която стигнахте, бизнесът искаше да компенсирате на 70%, долу-горе две трети от разликата между цената на КЕВР и реално пазарната, но вие стигнахте до там да увеличите първоначалното предложение от 50 лв. на мегаватчас на 110. Защо точно със 110? За толкова имаме средства в момента или?

Андрей Живков: Ние работим в условията на бюджет, който не можем да променяме. Тоест пари в бюджета има, но те не могат да се изразходват целево, без да се актуализира бюджетът, без да се промени този бюджет. Това ни накара да вземем мерки, които единствено са възможни към момента. Това беше да се вземат пари, както премиерът обяви, от АЕЦ "Козлодуй", за да се подпомогне бизнесът. Тук терминът свръхпечалба не е съвсем точен, защото това е печалба. Тя просто е по-голяма от прогнозната печалба. Въобще свръхпечалба като термин в икономиката няма.

Водещ: Това ли е лимитът, който може да бъде взет, грубо казано, от там?

Андрей Живков: Към този момент това е лимитът, който може да бъде взет, защото все пак АЕЦ "Козлодуй" също има своите инвестиционни програми, които трябва да реализира, и по поддръжка, и по ремонт на съоръженията, които никак не са за пренебрегване.

Водещ: А можеше ли това, което бизнесът предлага, например да се използват средства от Фонда за енергийна сигурност, също да бъдат подпомогнати те. Там се събират едни вноски и ние плащаме, обаче дори не знаем колко има вътре, защо не ни се помага?

Андрей Живков: Фондът е прозрачен достатъчно.

Водещ:  Колко пари има всъщност вътре?

Андрей Живков: Не мога да Ви направя тази справка - ако ме бяхте предупредили, щях да я направя. Фондът е един много добър инструмент за подобни ситуации, но за съжаление неговите правомощия са определени в закона, тоест той наистина събира средства. Сега от повишените цени на въглеродните емисии е повишено и събирането на средствата, но има точно определени неща, за които той може да ги използва. Отново трябва парламент, който да предприеме такива промени. Ние всъщност сега изработваме всички тези необходими промени, които да внесем и да ги предложим на парламента,  когато той се ситуира.

Водещ: А ще предложите ли актуализация на бюджета, предполагам, че сте в частна връзка с финансовия министър? Това по някакъв начин ще залегне ли в бюджет 2021,  или ще се мисли за догодина в следващия бюджет как да бъде отреагирано?

Андрей Живков: Тук се страхувам, че няма да Ви дам най-компетентното мнение, доколкото знам, ще се предложи актуализация  на бюджета.

Водещ: Имам предвид тази част от бюджета за бизнеса, да бъде отразено вътре в нея или?

Андрей Живков: Разбира се, че ще се предвиди това, защото ние обявихме мерки за октомври и ноември, през декември, вече в условията на работещ парламент, трябва да намерим други механизми за компенсиране, защото "Козлодуй" не е бездънна яма, от която може да грабим колкото си искаме.

Водещ: Добре, а как се гледа на друго предложение на бизнеса – казват: таксата задължения към обществото не просто да отпадне, а да бъде отрицателна, със знак минус 150, тоест пада, компенсира пак покачването на цената? Може ли да се обсъжда такова предложение, питам Ви от гледна точка на това, че разговорите очевидно ще продължават.

Андрей Живков: Тази мярка също е възможна, защото пак опира до компетенциите на Фонда за сигурност на електроенергийната система и пак до парламента, иначе това също е един работещ вариант, който сигурно ще се приложи в следващ момент.

Водещ: Колко щеше да струва и колко струва да ги компенсирате с това, което те искат, макар че не звучи много пазарно – 70%?

Андрей Живков: 70%, направете сметка. Ние сега ги компресираме със 110 лв. за два месеца и това струва 450 милиона, ако ги компенсираме три пъти повече, сметката е ясна.

Водещ: Колко фирми всъщност бяха най-ощетените, тези, които не са си избрали доставчик, тези, които купуват от ЕРП-тата, грубо казано, там е по-скъпа цената? Защо трябва да плащаме на фирми, да ги компенсираме, защото те пък не са решили да си изберат доставчик? Излиза така, че спасяваме хора, които са можели поне да не плащат чак толкова висока цена, ако са били малко по-отговорни и са си избрали доставчик?

Андрей Живков: Това е така, но допускаме, че в кампанията, която е била проведена, не е било достатъчно добре обяснено какви са последствията от това една фирма да не си избере доставчик на електрическа енергия. Затова тази мярка, която предприехме и  основно засяга малкия и средния бизнес, беше първият реверанс към тях. Електрическата енергия е сфера, в която не всеки може да се ориентира в търговията, затова направихме този реверанс. Сега тази мярка ще я комбинираме с много активна разяснителна кампания, която ще направим съвместно с КЕВР, за да достигне до всеки един клиент информация какво би загубил. Той вече го е усетил. Усетил е какъв е ефектът от това, но така се стекоха в един момент нещата, че се получи перфектната буря и цените нараснаха. Бизнесът излезе на свободния пазар и с недостатъчно добре обяснената кампания нещата се натрупаха.

Водещ: Доколко са прави експертите, които казват, че средно ще се увеличат с около 30% сметките за отопление тази зима, защото очакваме и доста сериозен ръст и при парното, и топлата вода, при тока? Защото излиза така, че при Вас в министерството все едно няма към момента някакви особени разчети, на база на които да се стъпи и да се направи някакъв механизъм и план за реакция.

Андрей Живков: Връщаме се на първия въпрос, разчетите ги прави и КЕВР, ние сме в тясна връзка, но те още не са почнали предварителни разчети към този момент. Те няма да са актуални към момента на 1 ноември, камо ли към 1 декември или 30 декември.

Водещ: Да минем към още една тема. Планът за възстановяване е друга голяма тема, беше внесено вътре едно от ключовите неща - именно в сектор енергетика, именно изграждането на тази парогазова централа. Доколко адекватно към момента е това според Вас решение и ще замести ли в пълнота тези 40% от енергийния микс, които централите в момента всъщност заемат?

Андрей Живков: Ролята на тази парогазова централа не е да заеме тези 40%, които сега въглищните централи произвеждат, ролята по-скоро е тя да бъде една преходна и балансираща мощност, защото ние в Плана за възстановяване и устойчивост предвидихме един доста голям ресурс за изграждане на възобновяеми енергийни източници. Заложихме там, че ще бъдат ВЕИ-мощности около 2,5 гигавата като цяло. Това беше и зелената част на плана, която ние засилихме.

Водещ: А има ли идея самата тази парогазова централа коя точно от централите ще замести, за държавната ли говорим, защото пък нали изтичат около 2025-а и договорите с американците? Тоест има ли идея къде точно, какво точно сте предвидили?

Андрей Живков: Парогазовата централа може и да не бъде една. Тя е отворена за всички въглищни региони, тоест могат да се направят няколко. Говоря, че средствата са едни, но самата парогазова централа може да не е една. Може да са няколко в рамките на същите средства. Идеята е да са разхвърлени във въглищните региони и не да затворим конкретно една, а просто ангажиментът е който изгражда тази парогазова централа, да може да изведе въглищна централа от производство. Относно американските централи, те имат договори към момента. Какво ще се случи след изтичането им? Аз съм се срещал няколко пъти с мениджмънта на компаниите и те към момента също нямат някаква конкретна яснота, тъй като, ако цените са като днешните,  там може да искат да продължат да работят на въглища, но аз силно се съмнявам, че цените и на електроенергията, пък и на въглеродните емисии ще бъдат като днешните. Въпрос на време и на разчети е, но те са казвали в разговорите, че също ще се насочат към инвестиции във възобновяеми енергии, за да могат да заместват мощности.

Водещ: Благодаря Ви много за това участие.

24 октомври, БНТ, "Бизнес.БГ"