Водещ: Държавата ще компенсира високата цена на тока за бизнеса, като връща на фирмите по 50 лв. на мегаватчас използвана електроенергия. Предвижда се още гарантирани количества енергия за средния и малък бизнес на борсата, както и в краткосрочни планове за промени на правилата, които би трябвало да преодолеят възможността за спекула на свободния пазар. Заради по-високите цени на газа пък столичният кмет Йорданка Фандъкова поиска държавата да компенсира "Топлофикация-София". Добро утро казвам на служебния министър на енергетиката Андрей Живков. Вие лично за себе си имате ли отговор на въпроса какви са причините за този рязък скок на цените на борсата?
Андрей Живков: Разбира се, от началото на август се забелязва един сериозен скок на цените на енергоносителите. Не може да не си зададе човек въпроса защо, особено на моята позиция, какво се случва. А всъщност този скок на цените е в цяла Европа. Случва се това, че икономиките се възстановяват след COVID-19 тази година, има голямо търсене на енергоносители, а в същото време Зелената сделка, която Европа сключи и към чиито цели се насочва за изпълнение, в момента изваждат електроцентралите, които са на въглища от микса на електрическата енергия. Цените на въглеродните емисии се повишават непрекъснато. Това са комплекс от фактори, които обуславят повишаването на цената на електрическата енергия.
Водещ: Тоест имаме обективни фактори, които са свързани с глобалния пазар? Обаче имаме ли субективни фактори вътре в страната, които да водят до по-голямо изкривяване от нормалното?
Андрей Живков: В момента България е с най-ниската цена в Европа на електрическа енергия след Полша. Това означава, че тук субективните фактори са сведени до минимум. Какво имам предвид. В началото на август се получи един сериозен скок на цената. Тогава за първи път имахме сериозни разговори с бизнеса, особено енерго-интензивния бизнес. Тогава упреците към мен бяха, че държавните мощности не работят достатъчно добре. А това, което направихме тогава, е да направим всичко възможно държавните електроцентрали да влязат изцяло в микса - основно ТЕЦ "Марица-изток 2", която само един месец преди това искаха - същият този бизнес, да бъде затворена. Пак тогава ме заплашваха с искане за оставка, ако не я затворя. Но се получи така, че "Марица-изток 2" спаси положението, тоест успяхме да задържим цените на електрическата енергия в долното ниво на Европа. Ние заедно с Полша сме устойчиво с най-ниски цени на електрическата енергия от втората половина на август до този момент и това е благодарение на уплътняването на мощностите на електроцентралата ТЕЦ "Марица-изток 2". Само за сравнение ще ви кажа, че миналата година за същия период до този момент на годината електроцентралата ТЕЦ "Марица-изток 2" беше продала 12 милиона лв. ток на свободния пазар. Към момента те са 86 милиона. Сами виждате каква е разликата в работата й.
Водещ: То въпросът е да сравним тези пари и с количествата, защото 12 милиона е при едни цени и 86 милиона - при други цени, но тука логичният въпрос, който идва, е доколко пазарът, свободният пазар, е уязвим от некоректно спекулативно поведение. Защото се появиха данни и около проверките, които ДАНС извършва, че има фирми, които като че ли заявяват съмнително големи количества, а други фирми, за които свободни количества, се оказва, че няма.
Андрей Живков: Свободният пазар на електрическа енергия, както всеки друг свободен пазар, винаги е притегливо място за спекуланти. Но към момента ние нямаме официални данни - нито излезли от разследващи органи, нито пък от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Водещ: Аз затова казвам, че се появиха такива съмнения.
Андрей Живков: Именно, но сега каква е защитата на пазара от спекулации, това е на първо място лицензионният режим на търговците. Това е първото сито, така да се каже, на фирмите, които ще участват в пазара. Лицензирането на фирми е първата стъпка, след това КЕВР извършва следлицензионен контрол. Тоест дейността на фирмите по време на тяхното опериране на свободния пазар също се следи дотолкова, доколкото те си спазват лицензите. Също самата борса се лицензира от Комисията за енергийно и водно регулиране и също се проследява от КЕВР. Сега в тази връзка една от мерките, които предлага правителството, разбира се, в комуникация с КЕВР, е именно това да се преразгледа - наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката да се приведе към модерните европейски практики. Тази наредба е писана през 2013 година.
Водещ: Тоест да търсите нормативно защита срещу евентуално некоректно поведение на пазара, така ли?
Андрей Живков: Разбира се, да усъвършенстваме наредбата така, че пазарът да се предпази от такива спекулативни действия.
Водещ: А в същото време колко мощности в момента не се употребяват, защото са в ремонт, в профилактика? Колко от тези профилактични или планирани, или каквито и да било ремонти закъсняват във времето?
Андрей Живков: Днес излиза в планов годишен ремонт един енергоблок на АЕЦ "Козлодуй”. Той ще бъде съчетан и с презареждане, два от блоковете на ТЕЦ "Марица-изток 2" също са в ремонт, но днес излизането на този блок не оказва влияние на пазара. Пак сме с най-ниската цена заедно с Полша и Германия в момента. Другите ремонти, които се извършват в момента, са на каскадата Чаира-Белмекен. Там има едно забавяне, като с анекс е удължен срокът за ремонта. Един от фокусите в дейността на служебното правителство, като встъпи в длъжност, беше именно да ускорим ремонта на ПАВЕЦ "Чаира" и цялата каскада Белмекен, тъй като те са основен балансьор на енергийната система.
Водещ: А там това забавяне по обективни причини ли е, или може да се търсят и някакви субективни фактори?
Андрей Живков: Според нас договорът, когато е подписван, не е защитил добре интереса на възложителя, тоест НЕК. Ако това считате, че е субективен фактор, значи има и субективен фактор. Но така е направен договорът, че не може да се оказва кой знае какво влияние върху изпълнителя, преди да е настъпил крайният срок, и да се пристъпи към евентуални обезщетения, които обаче на нас не ни вършат работа, на нас ни трябва ток. Другият проблем е, че няма никакъв контрол например на възложителя относно изпълнителя по отношение на неговите подизпълнители, да речем. Защото има фирми, които биха могли тук, в България, качествено да свършат работа, а се търсят изпълнители извън България, в Румъния и така нататък, което допълнително усложнява и удължава процеса.
Водещ: Какво още може да се направи, за да се преодолее тази криза, тоест, доколкото разбирам, едните варианти са ускоряването на ремонтите на каскадата, за да може да имаме необходимите количества? Но по какъв начин може да се компенсират и хората, защото на джоба на всеки един от нас, включително и на Вашия, това се отразява? Дори един айран вече струва с 20% по-скъпо, отколкото го купувахме преди две седмици.
Андрей Живков: От 1 юли, вие знаете, пазарът се либерализира по отношение на всички небитови потребители. Какво се случи тогава?! Това за съжаление съвпадна с този рязък скок на цените на свободния пазар, но може би поради недостатъчната кампания през последната година да се обясни на небитовите клиенти как и какво трябва да направят, излизайки на пазара, една голяма част от тях се оказаха клиенти на така наречения доставчик от последна инстанция, където цената е още по-висока, отколкото тази висока цена на пазара в момента. Така ефектът от високите цени се мултиплицира няколко пъти, затова една от мерките, които ние сега предлагаме, е КЕВР да промени методиката за определяне цената на доставчик от последна инстанция. Какво ще рече това? За определен период от време - тъй като ролята на доставчик от последна инстанция е по-скоро дисциплинираща, така да кажа - да накара фирмите да си търсят за доставчици нормални търговци. За определен период от време тази цена просто да бъде смъкната, по този начин ще се остави ресурс, реален паричен ресурс във фирмите, които не са си намерили търговец. В същото време да се направи кампания в тези, да речем три месеца, в която да се обясни на фирмите как да си намерят нормален търговец, който да им доставя на пазарни цени. Тук има и друг фактор, много разпространено стана търговците да сключват с клиентите си договор на цена на борсата плюс надбавка, което автоматично отстранява риска от търговеца. Той не носи никакъв риск, което пък не го стимулира да търси добра цена на пазара, за да я предлага на неговите клиенти. Така че моят апел към клиентите е, когато подписват договори, все пак да прочетат какво подписват, какви са условията и малко в перспектива да гледат, основно за бизнеса говорим.
Водещ: Скокът в цената на електроенергията обаче съвпада и със скока на цената на природния газ и оттам насетне вече сами се сещате каква лавина се получава. Каква е възможността да се търси нов баланс на цените на газа на вътрешния пазар? Какви резерви имате, защото, както се вижда, интерконекторът с Гърция още не е готов, така че вероятността да разчитаме на доставки на по-евтин газ май на този етап все още е малка?
Андрей Живков: Не само че съвпадна скокът на цените на електричеството и на газа, по-скоро скокът на газа предопредели или определи скока на цените на тока, защото заради Зелената сделка основната част от електроцентралите в Европа вече работят на газ освен ВЕИ-тата, на които разчитаме. Така че цената на газа предопредели и цената на тока. В момента ние сме зависими от 100% внос на газ и нямаме собствено производство, както знаете, 100% сме зависими от цената, която върви на свободния пазар. Единствената ни възможност за диверсифициране на доставките на газ е азерският газ, който към момента е по-евтин. Това невинаги е така във времето. Има периоди, когато той е по-скъп. Договорът, който има между Булгаргаз и Азербайджан, е за доставка в точката Комотини, която е връзката на IGB с нашата система на българо-гръцката граница. Фокус при нашето встъпване в длъжност беше и това - ускоряване на работата по IGB. Много добре знаете колко време се строи тази връзка. Как беше подписан един анекс с осеммесечно удължаване на срока. Но има съмнения, че и това осеммесечно удължаване няма да е достатъчно за изпълнението на обекта. Трябва да ви кажа, че ние много сериозно подходихме по въпроса с IGB и в момента сме влезли в контакт с всички възможни нива и на гръцката държава като съакционер и като изпълнител, тъй като основният изпълнител на българо-гръцката връзка е гръцка компания. Преди две седмици бях в Гърция на петия енергиен форум в Солун и се срещнах лично с Костис Скрекас, техния министър на околната среда и енергетиката. Той лично пое ангажимент да наблюдава строежа, тъй като, знаете много добре, една малка част, макар и малка част, е на гръцка територия. Проблемът е в изпълнението, поверено на гръцка компания, и има най-големи слабости. Ние като министерство сме стигнали дотам, че влязохме във връзка дори с доставчици на изпълнителя, за да демонстрираме политическа подкрепа и да покажем колко важно за нас е изграждането на този газопровод.
Водещ: Вчера и столичният кмет Ви призова да помислите за компенсации за "Топлофикация София", за "Метрополитен” и за градския транспорт. Проблемът Топлофикация и с доставките на газ наистина е сериозен. Още повече се очаква цените според КЕВР от 1 октомври да нараснат в София с 16-17%. Какво е възможно да се направи там, защото топлофикацията е в дългове, виждате?
Андрей Живков: Да. Топлофикация е в дългове и едни от най-големите дългове са именно към дружествата в енергетиката.
Водещ: Към "Булгаргаз", Топлофикация хем е основният клиент на "Булгаргаз", хем е основният длъжник на "Булгаргаз".
Андрей Живков: Точно така.
Водещ: Което е проблемно вече. Трябва да се търси решение.
Андрей Живков: И към "Булгаргаз", и към Българския енергиен холдинг също така с още по-големи суми. Госпожа Фандъкова вчера имаше телефонен разговор с мен, в който принципно се разбрахме да се видим и да обсъждаме тези въпроси. Към момента не сме намерили решения, но искам да кажа нещо друго, защото се споменаха електротранспортът и метрополитенът във вчерашното изказване. Те са стопански потребители и са на свободния пазар, тоест мерките, които бяха обявени от правителството, обхващат и тях.
Водещ: Те ще получат по тия 50 лв. на използван мегаватчас?
Андрей Живков: Те са в групата, в която попадат всичките небитови потребители, а по отношение на дълговете "Булгаргаз" това лято предприе съдебен иск към Топлофикация за 71 милиона. Топлофикация изплати едни 35 милиона веднага и имаше споразумение до 17 септември да изплати следващите 35 милиона, но така и не се стигна до това изплащане, изплатиха се само още 10 милиона. Тоест взаимоотношенията са сложни, защото Вие виждате към момента как е подхождано. Задълженията на Топлофикация чрез "Булгаргаз" се цесират в БЕХ, оттам вече тия загуби се трупат на Българския енергиен холдинг, което не виждам логика да е така.
Водещ: Но това се случва от 30 години. Защото всеки възприема Топлофикация като тип социална услуга, наистина дружеството е затруднено да събира част от приходите си от своите крайни клиенти, тъй като хората нямат пари да плащат, и се получава една такава спирала, в която в крайна сметка наистина трябва да се търси диалог, решение, което да е полезно.
Андрей Живков: Както виждате, диалогът продължава твърде много време, а особени резултати към момента няма. Сега, доколкото знам аз "Топлофикация София", Общинският съвет, е наел една американска консултантска компания, на която е платено да направи план-програма за оздравяването на Топлофикация. Доколкото знам вече има такава. Може би в тази план-програма ще се видят някакви реални стъпки, които да предприеме Топлофикация за своето оздравяване. Вие знаете по-добре от мене, че проблемът Топлофикация не е само в това, че не може да си плаща газа, а и в това, че е застрашено и комплексното й разрешително. Аз по-малко мога да Ви кажа за това, защото то е от компетенциите на Министерството на околната среда и водите, но бях на изслушването в парламента, проблемът е наистина много сериозен. Очевидно е, че Министерството на околната среда и водите е правило компромиси, подновявайки комплексното разрешително, но не бих могъл да кажа колко време ще продължава така.
Водещ: Доколко това, че се бавим с внасянето на Плана за възстановяване, пречи на развитието и на предвидените инвестиции в енергийния сектор?
Андрей Живков: Към момента забавянето още не е фатално, но има много работа, която не е свършена и трябва да се свърши, и това е работата по създаването на национална стратегия за плавен преход в енергийния сектор. Това е, което липсва на Плана за възстановяване, за да може той да бъде внесен. Сега усилено работим върху тази стратегия, така че да може в най-скоро време да бъде внесен планът и да започнат да пристигат средства по него.
Водещ: Благодаря Ви за този разговор.
БНТ, Денят започва – 29.09.2021 г.
