Водещ: Всеки път, когато чуя думата енергетика, леко настръхвам. Това е сектор от националната сигурност, който е свързан с най-мащабните проекти, най-много парични средства, разнопосочни геостратегически интереси и както стана ясно, и с огромна задлъжнялост. Усещането за непрозрачност, което също е осезаемо, логично води до извода и за корупция в огромни размери. Какво е в момента състоянието на енергийния сектор, ще обсъдя със служебния заместник-министър Александър Николов. Добър вечер, господин Николов. Кое от тези неща, които изброих, не е така или всичко е вярно?
Александър Николов: Ако трябва да кажа за усещането, и аз настръхвам, особено след последните няколко седмици, конкретно може би ме питате за думата корупция. По принцип дефиницията е силна и тя трябва да стъпва на правни нормативни документи, тоест това не е нещо, което може да бъде използвано лесно, но всъщност, ако се проследяват финансовите потоци, всеки разумен човек може да си направи изводите за това, което се е случвало, и, естествено, тъй като енергетиката е такава система, в която крайният резултат е 0, за да спечели един, трябва загуби друг. Ако губеща е България, първо, цената се плаща от населението под една или друга форма, било то от бита, бизнеса или друг сегмент, и, второ, нали в крайна сметка цената е много висока поради това, че енергетиката сама по себе си дава ресурс, който е необходим за всички. Това минава през бизнес, съответно минава през конкурентоспособност, минава през експорт, мултипликаторът на ефекта на самия сектор е изключително силен, тоест по принцип това е един от секторите, който трябва да е наблюдаван под доста силна лупа.
Водещ: Но сте съгласен с мен, че там са най-мащабните проекти и най-големият поток парични средства?
Александър Николов: Изключително мащабни са проектите вътре и секторът като цяло. Не мога да кажа дали е най-голям, най-малък, мога да кажа, че е със системен ефект върху икономиката, абсолютно важен е за всеки един стълб и за всеки един бизнес. Естествено че е важно за всички граждани най-малкото заради цените и ефекта върху разполагаемия доход, така че най-малък, най-голям или нещо подобно не е нужно да се казва, но е изключително важен, може би един от най-важните сектори, структуроопределящ е. От него се влияе тежката индустрия, от него зависят абсолютно всички локални производители, защото е функция от цената на стоката и цената на електроенергията, независимо в какъв формат е. Абсолютно съм съгласен, че е един от най-важните сектори, както всички други сектори от така наречената комунална линия – вода, телекомуникации и така нататък.
Водещ: Какво установихте за краткия период, в който сте в министерството, като дългове, като задлъжнялост, като проблеми?
Александър Николов: Още на първата пресконференция, вярвам, че и Вашите зрители са гледали, изнесохме най-общата картина. Задлъжнялостта за съжаление е доста сериозна, като това не е проблем само по себе си, проблем е фактът, че разходите и съответните дългове не са използвани за инвестиции, не са използвани за активи, които да носят доход, те са използвани, за да се кърпят дупки и тук, и там.
Водещ: Тоест са погасявани стари задължения, така ли?
Александър Николов: Погасявани са стари задължения на дружества, които генерират огромни по-обем загуби и се крепят, което не е задължително да е лошо, но това означава, че в момент, в който се изпада в такава ситуация, трябва да има визия как тази ситуация се променя. За съжаление подобна визия или стратегия, или решение на проблемите в състоянието, което видяхме, няма. И другото нещо, което е много важно и което за съжаление към момента не успяхме, може би нямахме много време да го комуникираме - стратегията на Европейския съюз и движението на пазара, и въобще на енергийната визия на всички страни членки, е ясно дефинирана от много години назад. Отново наистина говорим, че един от основните проблеми в момента е цената на въглеродните емисии. За съжаление мястото, на което се намира България, е може би минимум шест-седем години назад от всички останали като текущо разположение в тази стратегия на Европейския съюз.
Водещ: Дори от Румъния?
Александър Николов: Ами дори от Румъния, да, може да се погледне румънският еквивалент на Българския енергиен холдинг - "Хидроелектрика", и да се види в какво състояние е съответно тяхната система и в какво състояние е нашата. Добрата новина е, казано съвсем прозрачно и директно - щом Румъния може да върви в правилна посока и да реализира добри проекти, доходоносни за държавата, същото и България може. Въпросът е, че, първо, трябва да има желание, второ, вероятно трябва да има много сериозна експертиза в сектора, трето, трябва да се съобразяваме с пазарните контексти. В случая е изключително важно, че всички инструменти всъщност под шапката на Европейската комисия не са използвани много ефективно. Едно от последните неща, които се опитваме да направим, което се надяваме да помогне за трансформацията на сектора занапред, е да стъпим върху едни по-солидни проекти в Плана за възстановяване и устойчивост, които да помогнат най-вече на регионите, които са в тежко състояние - основно въглищните райони и най-вече Маришкият басейн. В допълнение, естествено, се опитваме да създадем и мерки, които да са доста по-директни, доста по-прозрачни за бизнеса, като под бизнес нямам предвид само малък или голям, имам предвид наистина широко отворени врати за всички, които могат да реализират иновативни решения. И друго нещо, което наблюдаваме и което за мен е всъщност основният проблем, тъй като всичко тръгва от хората. Системата е в такова състояние изправена до ръба, че води до много тежки социални напрежения между различни групи. Какво имам предвид. Заетите директно в държавния сектор в дружествата под шапката на БЕХ се противопоставят на бизнеса, бизнесът - на синдикатите, синдикатите - на администрацията. Общо взето, всички се делим, което е много голям проблем, тъй като всъщност системата, за да работи добре, трябва да работи в полза на всички. И трябва да има нормален баланс, няма как един ползвател на конкретен енергиен ресурс да получи, ако не взема от някой друг. И съответно това е основната причина тази система да зависи изключително силно от дългосрочна визия. Решенията не могат да са от днес до утре, съответно позитивните ефекти не се случват веднага, но с ясни последователни стъпки това е решимо и може да се случи. Добрата новина е наистина, че може да се случи и с малко подреждане на къщичката и с доста по-сериозен мониторинг, цели пред ръководствата ясно поставени дефинирани, а не с харчове просто за да се удовлетворяват претенции на един или друг кръг от хора или интереси или бизнес.
Водещ: А добре, да Ви попитам защо толкова е голяма задлъжнялостта на Българския енергиен холдинг, тъй като съм извадила едни цифри, че през 2009-а е било, нараства с около 60 милиона през 2009 г. до близо 2 милиарда и половина в края на миналата година. Това зависи от дружествата, които са под неговата шапка, или от някаква липса на визия, както самият Вие казахте в управлението на всичките тези дружества?
Александър Николов: В държавната администрация това, което виждам, и това, което наблюдавам само в България, културата се пренася отгоре надолу, съответно това важи и за управлението. Имам предвид стратегия, визия и така нататък, за да може една система да върви в правилна посока, съответно хората, които я управляват, трябва да знаят в каква посока трябва да тръгне, да следват този контекст и да са достатъчно солидни във вземането си на решения. Увеличаването на дълговете е функция от неща, които всички знаете и Вашите зрители също - много странни проекти, много на брой неща, за които са изхарчени огромни средства, липса на далновидност при управление на активи, които текущо са с растяща загуба, липса на желание проблемите да се наричат с истинските им имена. Тези проблеми, когато се отлагат, ако са били малко, както казвате – 2009-а са били 60 милиона, отлагането им във времето води до това от десетки милиони да се стигне до милиарди. Съвсем нормално е, съвсем логично е, може да бъде проследено на всяка една стъпка, през всяка една година, както и двигателите на тази задлъжнялост. Ситуацията е такава, каквато е. Прагматично погледнато, в момента се намираме в период, в който трябва да се вземат доста решителни мерки, те трябва да бъдат комуникирани много прозрачно към хората и да се използва абсолютно всичкият наличен ресурс, включително локален бизнес, възможности на хората, инструменти в Европейския съюз, които предстоят и са налични и сега. И това нещо да върви в една обща посока, която удовлетворява всички и е с ясната визия, че трябва да настъпи промяна, за да може и заетостта да е на текущи нива, и, общо взето, да има достатъчно въздух за хората - да са наясно какво и как предстои.
Водещ: Бихте ли казали за нашите зрители защо се налага увеличение на цената, поредно увеличение, то е ежегодно, даже през няколко месеца, на тока и парното?
Александър Николов: Има фактори, които не зависят от системата, това е абсолютен факт. Тоест има цена, да кажем примерно, на енергийни ресурси, включаем газ, има си цени на емисии на въглероден диоксид. Това са абсолютно пазарни фактори, които оставям настрана. Да кажем, те са единичната част, те са по-краткосрочната част, която влияе върху цената. Сега това, което повечето пъти се премълчава, е реално и причините, за да се увеличава цената във вътрешната част, тоест това, което може да бъде управлявано от конкретните хора, е ефективността на работа на дружествата, като най-показателен е примерът с "Топлофикация" - нещо, което години наред се отлага, нещо, което по своята ефективност и начин на работа е изключително зле. Да дам един пример. Ако "Топлофикация" работеше по нормален начин, с нормална технология и тя беше обновявана в конкретни мащаби, ефективността на изгаряното гориво можеше да е в пъти по-добра, съответно или цената да е по-ниска за гражданите, или да се генерира ресурс, който води до допълнителни инвестиции, които носят допълнителен доход. За съжаление тези проблеми не се решават. Дотолкова, доколкото е замесен регулаторът, регулаторът има ограничен ресурс, с който разполага, и това са активите, които генерират мощност. Съответно ако дългосрочно се следва визия, която прави тези активи по-ефективни, тогава може да говорим за допълнителна възможност на регулатора да съдейства за това цените да са по-ниски. Много са факторите вътре, включаеми нива на заетост, разходи и външни, цялото е наистина изключително сложна система, но за да има трайна тенденция за намаляване на цените или поне за задържане на цените на текущото ниво, тоест следване поне на инфлационен ръст, отново трябва да се предприемат мерки за оздравяване на системата, които минават през преструктуриране, през ясна виза за минимум пет плюс години поне и това нещо да е ясно какво води след себе си.
Водещ: Имате ли обяснение защо до момента това нещо не е направено вече толкова години, при положение че прочетох някъде, че събираемостта от сметки от граждани на "Топлофикация" чувствително се е увеличила в последно време, тоест хората си плащат?
Александър Николов: Абсолютно, да. Не, нямам директен отговор защо не се е случило, има прехвърляне на проблема. "Топлофикация" всъщност е един от систематичните и тежък проблем, който трябва да се реши в БЕХ, и то съвсем скоро, тъй като реално това, което се случва в момента, е, че енергийната система субсидира бюджета на Столична голяма община. Принципал на дружеството в момента е София. "Топлофикация" не си обслужва задълженията, те отиват в "Булгаргаз", "Буларгаз" в един момент изпада в неплатежоспособност към своите контрагенти, съответно тези вземания се събират от БЕХ. Това е проблемът. Първо, защото само по себе си не би следвало да е приемливо по този начин да се прехвърлят средства от Министерството на енергетиката или от енергийни проекти към общински бюджет, какъвто и да е той, и, второ, което е значително по-важното, че няма ясна визия какво се случва със самото дружество. И ако то преди години е било възможно за приватизация, продажба, оздравяване, по-нормално управление, има достатъчно модели навън, то в момента е в такова състояние, че това е почти немислимо.
Водещ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, означава, че не може да бъде приватизирано? Такова е състоянието?
Александър Николов: Ами, ако не е категорично да не може, но състоянието е много тежко в този си вид. Всъщност това, което мога да кажа за Вашите зрители, е, че съм инициирал обща среща, изпратени са съобщителни писма към съответните органи, очакваме потвърждение от тяхна страна да видим дали ще имаме такава среща и такива разговори, защото това трябва да започне да се говори. Първо, естествено е, че "Топлофикация София" има изключително социална функция, тоест гражданите трябва да имат своето топлоподаване, но това не означава, че този модел на поведение трябва да се толерира. Истината е, че с толкова техника и остаряла технология, с липса на прозрачно управление не само че цената ще върви нагоре, всъщност проблемите и ремонтите ще стават все по-чести и софиянци е съвсем естествено да стават все по-недоволни, ако този проблем не започне да се решава.
Водещ: Качеството на услугата върви надолу.
Александър Николов: Съвсем естествено е, всеки един човек може да си го представи по най-елементарния пример, когато не се грижиш за своя собствен актив, било то без значение автомобил, къща или каквото и да е, то започва да се руши, в случая това се случва и с конкретното дружество.
Водещ: Какво бихте могли да ми кажете относно проекта АЕЦ "Белене"? Какво се случва там? От време на време се пуска нещо, аз затова казах, че енергетиката е някак си най-мистичният сектор, където от време на време се пуска по нещо, после заглъхва и след определен период от време отново. Какво става с АЕЦ "Белене"?
Александър Николов: Това не е проект, който може да се управлява под каквато и да е форма в кратък мандат. Процедурата е замразена за търсене на инвеститор. Лично моето мнение е, че такъв проект с дългосрочно изплащане на средствата без подкрепа от държавата не може да се случи. Това бяха малко, не знам, леко странни предложения за мен, но къде ще му излезе краят, не мога да отговоря. Но това е нещо, което трябва да се гледа със сигурност от правителство, което има потенциална подкрепа на Народното събрание, визията да се комуникира много правилно, много директно и също отново ще се върна към рамката на Европейския съюз. Ядреното гориво и фосилните горива, газ, включително след 2030 година, няма да бъдат толерирани за финансиране под европейска шапка. Тоест каквото и както и да правим, то или ще се случва, ако го правим, или ще се случва под искането на интереса на инвеститор, което за мен е с изключително ниска степен на вероятност, или с подкрепа на държавата, което вече зависи от конкретните хора, които управляват.
Водещ: Вашето мнение какво е относно интерконектора с Гърция? Изграждането на този проект би ли помогнало за цената на газа и въобще за цените в България на електроенергията и снабдяването?
Александър Николов: Проектът сам по себе си е изключително смислен. Вече за реализацията е съвсем друга тема. Ще помогне много, най-малкото доставките и типът гориво, което се доставя от по-конкретно търсене, е съвсем различно от това, което идва от другите трасета. Тоест за цената трудно може да помогне, тъй като пазарът е малко или много единен, цените се сегрегират и е много важно да не си зависим от един или друг доставчик, тоест забавянето там е, меко казано, за мен странно през годините, тъй като по принцип държавата би имала доста ползи от това да се завърши навреме проектът. И поради тази причина днес това, което съобщихме и на пресконференцията, е, че следващо забавяне от нас няма да е толерирано, ще си изпълним всички клаузи по потенциални събирания на вземанията като част от самия договор.
Водещ: И в тази връзка "Турски поток"?
Александър Николов: Ами той не знам как се нарича, от доста време му търсят име на този проект, за съжаление там ситуацията е такава, каквато е. Средствата и начинът на изразходване са такива, каквито са. Това което правим текущо в момента, е да се опитваме да ограничим финансовите разходи по проекта чрез потенциално предоговаряне на лихвите, което естествено е, че на първо време се движи от мениджмънта на самото дружество. Много трудно ще се изплати този проект в контекста на това, което казах за енергийната карта на Европа и визията за използване на газ, употребата и съответно търсенето през следващите години ще намаляват драстично, от 2030 година нататък доста сериозно, изведнъж, което, естествено, ще намали ползата от този проект. Шансът до този период изразходените средства да се върнат е клонящ към нула. Оттам нататък какво ще се случва, не е ясно. Съвсем накратко казано за проекта, това, което се е случило, е, че на продавача на горивото, да кажем, съвсем лаишки му е отворен допълнителен пазар, в допълнение вече стана ясно кои са строителите на трасето, които са генерирали съответната доходност за тях, ние сме се отказали от едни гарантирани приходи в рамките на 10 години, за да го имаме това нещо в допълнение на огромната цена, която сме платили. Не знам какво повече да кажа, освен че, доколкото видях, може и да греша, дано не бъркам, но бившият екологичен министър каза, че начинът на строеж на това трасе е довел до тежки екологични сътресения. Предполагам, че те поне имат обща позиция в министерството и в целия бивш кабинет, не зная. Финансовият резултат лично за мен е, меко казано, крайно неприемлив, също и моделът, по който е построен и одобрен назад във времето. Проектът се случва доста ускорено, не е била ясна тогава визията на Европа за газа, тоест странно е да се реализират толкова тежки инфраструктурни проекти с толкова дълъг срок на изплащане, при положение че на всички още тогава е било ясно, че газът като гориво лека-полека ще бъде ограничаван.
Водещ: Говорим за това, но тука има въпрос на зрител, който искам да Ви прочета. Докога в България, Иван –така се е представил зрител, докога в България няма да се изпълнява европейският закон за непоискана услуга, докога ще сме роби на ТЕЦ-овете?
Александър Николов: Нямам идея какво се има предвид под роби на ТЕЦ-овете. ТЕЦ-овете сами по себе си, и това е факт, са изключително важни за системната сигурност, независимо дали ни харесва, или не, независимо дали ни харесва цената, или не към момента. Това, че не са променени във формат на по-ефективна работа и заместено съответно потенциално горивото с газ да има по-нисък разход за въглеродни емисии, е съвсем друга тема. Но в зимен период без наличие на електроенергията, която се произвежда от ТЕЦ-овете, има доста сериозен риск за системата, така че е много спорно понятието роби на ТЕЦ-овете. Просто там трябва да се предприемат мерките, които да намалят разходите за функциониране на системата.
Водещ: Добре и последен въпрос, тъй като има много още неща, за които, надявам се, следващ път да имаме възможност също да поговорим, но последен въпрос, смятате ли, че ще има промени във висшите постове на държавните енергийни дружества?
Александър Николов: На първо време трябва да кажа, че смятам, че трябва да се изсветлят правилата, по които се създават, пълнят бордове, изпълняват водещи функции на изпълнителен директор и така нататък. Трябва по най-простият пример, който текущо всички зрители знаят относно Плана за възстановяване и устойчивост, за да се платят парите, трябва да се изпълнят определени критерии и да се достигнат определени цели. Същият механизъм, ако се вкара в управлението на енергийните дружества, нещата ще изглеждат доста по-добре. Дали има нужда от промяна, или не - със сигурност има. Дали трябва да я правим ние, или не, е друг въпрос, особено визията на краткия хоризонт. Лично моето мнение е, особено с оглед на смяната, подчертавам, че е мое мнение, особено с оглед на смяната току-що на изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг, той има нужда от толеранс, да кажем поне минимум месец, в който да се запознае с резултатите на дружеството, с начина на управляване и така нататък. Но не е проблемът единица човек или конкретен човек, проблемът е системата, тоест системата трябва да функционира прозрачно. Тя трябва да толерира способни хора, хора, които имат желание да я променят към по-добро и с ясна експертиза. За мен това засега остава под доста сериозна въпросителна.
Водещ: Благодаря Ви за този разговор. Проблемите продължават да бъдат налице, надяваме се от това, което разбирам, трябва да има всеобщо съгласие за тяхното решаване и да се започне най-накрая да се работи и по този въпрос. Благодаря още веднъж.
Телевизия 7/8, "Студио Хъ", 18.06.2021
