Водещ: Сега ще говорим за състоянието на енергетиката със заместник-министър Александър Николов. Здравейте. Кажете, моля, колко тежко е състоянието на енергетиката и всъщност кой фактор има най-голям принос за това - дали облигационните заеми на БЕХ, дали и състоянието на "Марица", и купуването на емисии?
Александър Николов: Основният фактор е липсата на стратегическо планиране. Облигационните емисии сами по себе си не са проблем, защото те са сключени при добри условия, в същото време, при положение че са използвани адекватно за инвестиционни разходи и развитие на системата, биха допринесли сериозно. За съжаление това не е така. В момента поради това, че не е мислено дългосрочно в порядък на това какво предстои, как да се управляват адекватно съществуващите активи. Всъщност парите, които се генерират от стабилните мощности в системата, да се използват, за да компенсират тези, които генерират загуби, и тъй като тези средства не са достатъчни, се взимат нови заеми, което е рецепта за дългова спирала. Тя си е ефективна, тя си се случва и сега и ако трябва директно да се гледа състоянието във висок порядък, тоест от хеликоптер, грубо казано, България се намира на най-стратегическото място в Европа. Потенциалът тук е неограничен, особено за системи, които са с трансгранична свързаност. Активите назад във времето са били доста солидни, включително и сега, и въпреки това системата е на загуба. Генерално, ако се гледат резултатите в дългогодишен период и тенденциите, дългът на системно ниво, на ниво БЕХ и въобще начин на функциониране е негативен. И това е доста неприятно, тъй като основният проблем с дълговете, ако цената на дълга, ако лихвата е над доходността, която се реализира, всъщност в момента доходност няма, тъй като системата е в тежко положение, то това означава, че загубата продължава да се увеличава и трябва да се взима нов дълг. Проблемът, точно затова казвам, че не е единичен, не е статичен, после не може да се отдели - да кажем, виновни са емисиите или виновно е каквото и да е…
Водещ: Колко са виновни калинките, хайде така да го кажем, с които свикнахме да наричаме основно политическите назначения, извършени от предишното управление?
Александър Николов: Не бих желал да влизам в личностни квалификации просто защото смятам, че хората са до голяма степен с различен праг на чувствителност и когато са поставяни в тежка среда, не е ясно дали ще устоят на един или друг проблем, един или друг натиск, на една или друга статия и така нататък. Тоест не е проблемът в единица човек, проблемът е в системата и това какво произвежда тя. Вярвам, че лека-полека от тази система ще се изисква повече рационалност, повече разум, доста повече отговорност. Разходите ще бъдат сложени под контрол. Надявам се не само генерално за месец-два или за година, или за едно министерство.
Водещ: Това обаче от какво зависи?
Александър Николов: Това зависи от желанието на хората, които са с правомощия да създават начин, визия, мислене и стратегия занапред.
Водещ: Вие смятате ли, че БЕХ в този си вид трябва да продължи да съществува? Само да напомня на зрителите, това е шапката на всички държавни енергийни дружества, създадена по времето на Румен Овчаров при тройната коалиция.
Александър Николов: Да, БЕХ сам по себе си като идея не е проблем. Напротив, дори в съседни нам държави, както и в Източна, така и в Централна Европа подобни структури са изключително печеливши. Примери много, дори може вече да се спомене и "Хидроелектрика" в Румъния, ЧЕЗ - инвеститор в България, не виждам как скоро българската държава може да инвестира навън на фона на текущото състояние.
Водещ: Те все пак имат и дялове на фондовата борса.
Александър Николов: Да. Въпросът е, че когато активи, които така или иначе носят приходи от цялото население без изключение, всеки в бита и в бизнеса под една или друга форма потребява енергийни ресурси, това е гарантирано определено ниво на приходи. Гарантирани приходи при адекватно управление генерират съответното ниво на печалба. За съжаление това при нас не се случва. Тоест структурата сама по себе си на БЕХ не е проблем. Проблемът е на ниво мониторинг вътрешно в дружествата, изисквания за оздравяване на самите дружества, изисквания за по-ясен инвестиционен контрол за операциите, които се извършват, както на ниво текущи оперативни разходи, така и дългосрочно. Тоест не е самата шапка проблем.
Водещ: Да ви попитам сега, понеже България, както и всички останали страни членки на Европейския съюз, и българската енергетика, разбира се, са изправени пред голямо предизвикателство и това е Зелената сделка включително и разделът "Зелена България" по Националния план за устойчивост и развитие. Какви енергийни проекти се предвижда да влязат в този национален план, който ще бъде финансиран с грантове и със заеми от Европейския съюз?
Александър Николов: Специално в нашата ниша и текущо в инициативите, които сме поели, се опитваме да решим сложен ребус от систематични проблеми, които са натрупани през годините. Не е тайна, че един от основните проблеми е Маришкият басейн и начинът на функциониране с оглед Механизма за търговия на въглеродни емисии.
Водещ: Само да припомним колко поскъпнаха?
Александър Николов: Поскъпнаха драстично в рамките на година само са над 100% ръст, те вече са над 50 евро…
Водещ: Тръгнаха от 7, ако не се лъжа.
Александър Николов: Да. Историята тук също е много важна, защото имаме добрите примери, имаме централи в Германия и в западния свят, които работят с много дългосрочна визия, с план за закупуване на въглеродни емисии с предварителен план за продажба на енергия и така нататък. Тук поради факта, че се купуват на пожарна база, в смисъл, когато притрябват и когато започне да работи централата без много ясен план, това води до оскъпяване поради това, че следва директно ръстът в цената на емисиите. Това генерално води, естествено, и до увеличаване на загубите и общо тежко състояние, което води до допълнително задлъжняване на системата.
Водещ: Добре де, ама не е само това проблемът. Всъщност България трябва да приключи с производството на ток от въглища и съответно и с добива на въглища в някакъв обозрим период от време.
Александър Николов: Да, основният проблем е, че, първо, не е по мое лично мнение, не е подходено честно към хората на ниво комуникация и обяснения какво се случва. Въпреки че хората в Старозагорския басейн и заетите в сектора са изключително интелигентни и съвсем адекватно виждат ситуацията.
Водещ: Тоест какво трябва да им се каже?
Александър Николов: Трябва да им се каже, че работим върху наистина преходен план, за да се подсигури регионът, без да му се разрушава базисният структурен елемент, който в момента е основен за брутния вътрешен продукт в региона, което са и ТЕЦ 2, и Мини "Марица-изток". Работим върху това да се изгради ясен план как се преминава към по-зелена енергия в обозримо бъдеще, което може би ще е в рамките на четири до пет години, плюс, когато в този период вече позволи технологията, да се мисли за нещо наистина зелено и устойчиво, което да не вреди на системната сигурност. Тоест на това, когато има нужда от електричество в България, да го има, а не да сме пак на режим на тока.
Водещ: Добре, само да кажа нещо, за да обясня на зрителите. Трите централи, двете така наречени американски и ТЕЦ "Марица-изток 2", произвеждат около 45%, нали така, от електроенергията в България?
Александър Николов: Когато е пиково потребление, може да стигнем до там.
Водещ: Да. Това означава, че ако ние, като казвам ние, имам предвид българската държава, решим да се закриват, трябва да има някакъв план, при който да са изградени мощности, които да заместят поне част от тези, които предстоят...
Александър Николов: Точно така.
Водещ: И освен това трябва да се каже на миньорите какво ще става с тях.
Александър Николов: Значи, на миньорите може да им се каже, че във времето на този плавен преход, че консумацията на електричество няма да падне. Под една или друга форма чак толкова катастрофични сценарии при тях няма да има, колкото и да се опитват да се насаждат в някои целенасочени изказвания, които водят до стрес, това за мен не е много градивно. Всъщност нуждата от консумация показва, че мините ще продължат да работят в обозримо бъдеще, но наистина с намален капацитет поради това, че не могат да издържат на разходите.
Водещ: Те са на дотации в момента, нали така? И не само в момента, а от години.
Александър Николов: Работим върху две неща. Първото, което вече мисля е пределно ясно на всички заети в системата, е, че търсим най-разумния сценарий с оглед на това да не се товари системата с допълнителни дългове в краткосрочен план. В дългосрочен план това, което казахте вие, е да се осигури първо базисна, истинска базисна мощност, която да позволи системата да се трансформира. След това благодарение на допълнителни инструменти в Европейски съюз да започне регионът бавно да се трансформира от текущо зависим първо от въглищните централи и от мините сами по себе си към нещо, което е съвсем различно, да позволи на самия регион да има различен тип инвестиции. Тези инвестиции да са устойчиви, съответно да създават устойчиви и дългосрочни работни места, и съответно цялата структура като текуща заетост, ниво на заетост, ниво на заплащане да не пострада.
Водещ: Добре, обаче аз това, което четох в предишния вариант, последния драфт на националния план, който беше съставен от кабинета ГЕРБ, беше с идеята в Маришкия басейн да се изградят инсталации, които да газифицират ТЕЦ-овете. При положение обаче че все още по правилника за таксономията, който Европейският съюз сега, юни, трябва да разгледа във връзка с газа и ядреното гориво, още не са решили дали ще ги признаят за зелени инвестиции и най-вероятно няма, тогава на какъв вариант ще се върви?
Александър Николов: Първото нещо, което е абсолютно задължително за нас като начин на мислене и логика, е да има сигурност и стабилност на системата, електроенергийната система. Тоест мощностите, пък при все това, че има дългосрочни договори на AES и "Контур Глобал", тоест в обозримата си част ще продължат да съществуват, защото таксономията и третирането на газа е въпрос, който стои така или иначе.
Водещ: И ядреното гориво, извинете, ядрените централи.
Александър Николов: Да, като функция. Ако започнат да се облагат и ядрените мощности, ще бъде доста странно. Всъщност има много дискусии, отворени по темата защо цените в момента на емисиите са такива, кой печели от високата цена, тъй като там има огромно количество финансови инвеститори. Те с това, че увеличават търсеното при фиксирано предлагане или намаляващо предлагане, цената, естествено, отива нагоре. Има подети вече дискусии за това дали не трябва само потребители консуматори и тези, които спестяват въглеродни емисии, да са на този пазар. Ако това се случи, може би ще охлади, не казвам, че ще спре, ръста на цената на въглеродните емисии, но поне няма да е с такива темпове, каквито е сега. Та, връщайки се на въпроса за газа, всъщност подобни инициативи са със сигурност потенциален мост за това да премине към зелена енергия, независимо какво се смята за зелено в крайна сметка.
Водещ: Ще има ли бум на такива нови мощности за зелена енергия, защото помним предишния колко голям беше, трая при две правителства?
Александър Николов: Това е друго нещо, което се опитваме да балансираме между краткосрочни бизнес инициативи, гонещи свръхагресивна норма на възвръщаемост, и по-скоро да залагаме на технологии и инструменти в плана, които да ни дадат стабилност на системата, тоест дори и да са изцяло ВЕИ мощности, те да са такива, че да балансират поне консумацията на дневна база. Естествено е, че дългосрочно всички в Европа искаме да живеем в по-чиста среда - най-много в България трябва да мислим за това нещо, тъй като тук е един от най-мръсния въздух и това се вижда и по степента на белодробни заболявания. От друга страна, трябва да се има предвид, че един от основните замърсители всъщност е битовото отопление. Тоест има и там инициативи, които следва да се поемат, трябва да се разшири достъпът до по-евтини, алтернативни и зелени източници на енергия.
Водещ: Има такива мерки в плана?
Александър Николов: Да, но дано да сработят, защото всъщност това би облекчило на първо ниво бюджета на домакинствата, защото, въпреки че в момента цената за бита на електроенергия, да кажем, е контролирана, тя все още като енергоизточник за отопление е доста по-неефективна от газа например. Естествено, енергийната ефективност е широко познати вече, но е факт, че трябва да се мисли в тази посока. Текат дискусии за мерки, свързани с транспорта, водородни решения за транспортните инициативи и така нататък.
Водещ: Понеже сме на вълна газ, да Ви попитам в момента какво е дереджето на "Турски поток" 2 или "Балкански поток", както предпочитат да го наричат? Питам Ви, защото компресорните станции не са заработили, нали? Тоест газопроводът, тръбата не работи на пълна мощност?
Александър Николов: Не работи на пълна мощност, но очакват съвсем скоро това да се случи, моята експертиза е свързана във финансовата част.
Водещ: Погледнете го тогава от финансова гледна точка - колко изгоден ще е този проект за българската енергетика и оттам за българската държава, която прибира дивиденти от тези дружества.
Александър Николов: Ако трябваше да го правя аз с лични мои средства и по този начин, не би го направил.
Водещ: Но ако държавата Ви даде едни няколко милиарда заем - 2 милиарда и половина…
Александър Николов: С финансовите разходи вероятно ще са и повече… Ами не изглежда доста позитивно, за да го кажа по-меко, така по моя оценка за съжаление периодът на изплащане ще е доста дълъг, също не са взети под внимание няколко важни фактора.
Водещ: Като казахте само доста дълъг - колко години имате предвид? Тоест след колко години можем да очакваме някакви печалби от тази тръба?
Александър Николов: Значи, ако говорим за печалба, текущо се генерират приходи по конкретната тръба, на която не разбрах и аз как точно и какво в крайна сметка й е името.
Водещ: "Турски поток" 2.
Александър Николов: Моето мнение за анализа и финансовия модел, който е сътворен назад във времето, е, че е крайно незадоволителен. Първо, има основни фактори, които не са взети под внимание, като доходността, която трябва да се реализира, средствата, които се харчат, стойността на капитала. Това, че в дългосрочен мащаб лихвите ще се повишават, няма да останат фиксирани, както сега. Също така, ако въпросът Ви, който зададохте по-рано с увеличаването на потреблението на газ, се случи в рамките на 7-8 години, което е съвсем нормално, тъй като се очаква и водородът и фотоволтаиците да се развият много по-добре, това, естествено, ще намали консумацията на газ в Европа. Ние сме директен източник в транзитните трасета, съответно ще намалеят и приходите. Така че, ако се направи един доста детайлен модел, по мое мнение ще прескочим 15 години и това е оптимистичният сценарий. Много е и тази тема е доста дълга, вярвам, че ще имаме и други поводи да я обсъждаме.
Водещ: А какви са според Вас, като наблюдавате като заместник-министър, обективни или субективни са повечето пречки пред поредното забавяне на интерконектора с Гърция? Нали разбрахме, че ще има ново изместване за 2022 година, а трябваше тази година да тръгне.
Александър Николов: Ако говорим назад във времето и ако трябва да споделям лично мнение, по-скоро са били субективни по ред причини, а и ако пък изляза въобще от тази дискусия, да кажа, че мерките и въобще начинът на работа се създават от хора, така че всичко е субективно. Текущо това, което направихме, е, че отидохме на инспекция. Текущо работата върви доста усилено, говорихме и с всички от екипа проджект мениджмънт. От наша страна сме гарантирали подкрепа, дори и дотолкова, доколкото е възможно да окажем съдействие и към външни доставчици, ако е нужно. Имаме уверението, че ще се случи навреме. Теренът наистина е много труден там, така че в случая поне вярвам, че сравнявайки моделите, разходите за строителство и потенциалните приходи, диверсификация и възможност за алтернативни трасета, този проект значително ще се различава от преходния, който обсъдихме. Пък и за него имаше коментари от предходния министър на екологията, който каза, че бил екологична катастрофа. Аз това не го знаех, но щом те го оценяват така…
Водещ: Тоест можем да очакваме, че догодина газовата връзка, която очакваме от повече от 20 години, най-сетне по нея може да потече газ, включително и азерски, само че по кое време това би могло да се случи, така, като гледате, не Ви карам да направите някаква, просто една хипотеза, кажете кога е възможно да се очаква да заработи?
Александър Николов: Към момента с партньорите, което се обсъжда, е в средата на следващата година и това се взима под внимание като реалистичен сценарий. Има нещо много важно, което се пропуска в тези проекти - тежките инфраструктурни проекти са с много дълъг период на използване. Три месеца или шест месеца забавяне или забързване, ако е за сметка на качеството, при положение че в тях се транспортира енергийно гориво, а потенциални ремонтни работи са много по-скъпи, отколкото един ден забавяне, това е много трудна тема за баланс. Отделно, пак сравнявайки очевидно приоритетния проект за изграждане на северното разширение на мрежата, спрямо това което се случва сега в Гърция, там се показва, че може да се строи много бързо. Сега, в следващите няколко години, ще видим колко е качествено и какви ще са оперативните разходи там, не искам да дърпам Дявола за опашката, дано няма други проблеми. Искрено се надявам да няма проблеми. Това, което видяхме при инспекцията, е, че качеството на текущите ремонтни работи и изграждането на трасето са устойчиви и ни вдъхнаха доста спокойствие като време, ангажимент и изпълнение. Референциите към партньорите като изпълнител и подизпълнител също са добри.
Водещ: Благодаря. Един последен въпрос като човек, който наистина следи финансовата страна, все пак сделката за ЧЕЗ също е някаква такава финансова, по-скоро вашата прогноза ще има ли продажба на ЧЕЗ?
Александър Николов: Абсолютно сериозно, не съм разглеждал подобно нещо просто чисто физически заради темите, които питахте назад във времето и най-вече Плана за възстановяване и устойчивост и оперативните задачи, които имаме вътре, не ни остава време.
Водещ: Интересно ми беше как гледате просто дали наистина ще се случи тази продажба на енергоразпределителното дружество, но да оставим това в ръцете на съдебните институции, интересите на ЧЕЗ.
Александър Николов: Аз, доколкото помня, доколкото знам, мога и да греша, най-вероятно греша, мисля, че там процедурата удари на камък в КЗК, ако не се лъжа, така че това е регулаторен орган, не бих коментирал как функционира.
Водещ: Тя на много места удари на камък, но да видим какво ще се случи.
Александър Николов: Знам, че имаше опити и в други сектори и други придобивания, някои бяха отказани, аргументациите са по мое мнение неясни, но каквото и както преценят. Вярвам, че в крайна сметка всички ние трябва да се стремим малко по малко нещата да стават полезни и прозрачни за всички и съответно регулациите да са функция за това бизнесът да функционира правилно, а не да функционира преференциално за някого или ощетяващо за друг, независимо от сектора и независимо от регулатора.
Водещ: Благодаря Ви за това участие - господин Александър Николов, заместник-министър на енергетиката.
TV1, "Алтернативата", 09.06.2021
