Водещ: Продължаваме по сектори да разглеждаме какво се случва в държавата. Знаете, ревизии текат в почти всяко министерство, да не кажа във всяко. Та какво се случва в енергетиката – това е темата на следващия ни разговор. Мой събеседник е Александър Николов – зам.-министър на енергетиката. Здравейте, добро утро.
Александър Николов: Здравейте. Добро утро.
Водещ: Сега се правят, както казах вече, много различни ревизии. Най-общо казано – в какво състояние заварихте сектор "Енергетика"?
Александър Николов: Не знам как да отговоря кратко, но се сещам за един графит, който наскоро видях. И той е "Спящият разум ражда чудовища". Когато много неща се неглижират, съвсем естествено един проблем, ако е бил решим в много обозримо бъдеще, в момента е огромен. Ако говорим за финансовото и структурното състояние на енергетиката в момента, то е, меко казано, тежко. Естествено, контекстът "текущо" може да се използва за оправдание, но той е такъв, какъвто е в продължение на много, много години. Неглижирането на развитието на сектора като цяло и също неглижирането на неефективното управление на активите води до много лош финансов резултат.
Водещ: Неглижиране ли е в основата на проблема?
Александър Николов: Със сигурност. Или може да се нарече некомпетентност, както искате. Това няма особено значение особено ако го разглеждаме от периода, който е достатъчно дълъг. Ако се разглежда и в контекста на подобни на нашата държава енергийни дружества, може да се види как в съседни нам страни, и дори държави не толкова на запад към Европа, може да се види как са се справили доста по-успешно от нас. Като под "доста по-успешно" визирам това, че държавни енергийни дружества, дори в Румъния, в момента са едни от най-големите инвеститори, даже в зелена енергия. Шапката на всички енергийни държавни дружества у нас, Българският енергиен холдинг (БЕХ), е с огромна задлъжнялост.
Водещ: Как се случи така? И защо всички енергийни дружества са в някаква дългова спирала, ако така мога да я определя?
Александър Николов: Да, може да се определи така, но не са всички. Сред успешните е основно АЕЦ "Козлодуй", който в текущия контекст с цените на квотите за въглеродни емисии и начина на производство на енергия е доста печеливш. Печелившите се използват, за да кърпят дупките в губещите. Така се случва.
Водещ: БЕХ губи ли, на загуба ли е заради ТЕЦ "Марица-изток 2"?
Александър Николов: Сам по себе си, ако го разглеждаме в отделен период и конкретно за последната година – не. Но финансовото му състояние и общата структура на системата трябва да се разглежда в контекст, тоест как се развива системата дългосрочно. Цената на емисиите е нещо, което е ясно, откакто е създаден пазарът за въглеродни емисии. Поради тази причина хората, които управляват разумно енергийната система, мислят дългосрочно. Тоест не се закупуват емисии от днес за утре, не се спасява системата, когато тя бъде изправена на ръба, а се мисли стратегически. Какво имам предвид? Дори ако необходимите въглеродни емисии за системата бяха закупени само една година по-рано, не да се мисли наистина стратегически, загубата на системата щеше да е със стотици милиони по-малко, отколкото е сега. За съжаление, пак казвам, няма абсолютно никакво мислене, няма стратегия за развитие, няма идея въобще как активите, произвеждащи енергия, която е със структура, неприемлива в Европейската комисия, да бъдат бавно заменени и по начин, който не води до социален стрес, по начин, който подобрява конкурентоспособността на икономиката.
Водещ: Но аз ви питах за ТЕЦ-2, защото се появиха информации, че реално е във фалит, че скоро ще трябва да бъде затворен – щем, не щем. Синдикатите предупредиха, че ще протестират. Какво е състоянието на ТЕЦ-а?
Александър Николов: Когато споменавате ТЕЦ-2, аз ще се възползвам да цитирам един от синдикалните представители на срещата при нас в министерството. Той каза, че за последните 10 години не е забит един пирон в енергетиката. Естествено че това е метафора и преувеличение, състоянието му е тежко, защото и по същата причина, поради която е тежко състоянието на цялата система. Дългосрочно неглижиране на проблемите.
Водещ: Решението в какво е?
Александър Николов: Решението е да има визия, която съответства, първо, на решенията на Европейската комисия, второ - да се направи плавен преход, към който в момента се целим и за което работим дългосрочно и доста интензивно с екипа на вицепремиера Пеканов, за да може максимално успешно да използваме предстоящите финансови инструменти и по Плана за възстановяване и устойчивост, и по Фонда за справедлив преход. Тоест не може да има и със сигурност няма да има, доколкото са спазвали рационална политика, шоков ефект върху централата и шоков ефект върху целия регион, тъй като целият регион зависи и от Мини "Марица-изток", и от ТЕЦ 2 и ще направим всичко възможно да балансираме с нещо, което е доста тежко. То е спасяване на системата с дългосрочна визия за промяна.
Водещ: А част от решението ли е, защото виждаме в различни структури и в други министерства смяна на ръководствата, а тук не само говоря изобщо в енергийните дружества, за които казвате, че са в лошо финансово състояние?
Александър Николов: Това да кажем, че ще го обсъждаме на малко по-късен етап по ред причини, тъй като има нужда от още данни, първо, и, второ, смяната на един човек не променя смяната на функциониране на цялата система и липсата на дългосрочна визия за тази система. Това, което се опитваме да направим, всъщност е от нещо, което е в незавидно състояние, да предприемем мерки, които поне да положат основите за тези, които идват след нас, да могат да направят този наистина плавен, разумен, ефективен за хората преход и също ефективен за бизнеса. Текущото състояние на енергетиката води до тежко разделение между бизнес, държавни предприятия, напрежение между хората. Липсвала е каквато и да е комуникационна стратегия, за да се обясни какъв е статусът, честно да се каже на хората, които са заети в енергетиката, какво предстои и защо.
Водещ: Ако правилно ви разбрах, може и да има промени, така ли, в ръководствата?
Александър Николов: Естествено, ако въпросът е може ли, може, но подлежи на дискусия. Мисля. че министър Живков в рамките на следващите две седмици ще има позиция и ще излезем с нарочна пресконференция.
Водещ: Другият голям длъжник е Националната електрическа компания, всъщност колко са нейните дългове към момента?
Александър Николов: Текущо не мога да цитирам цифра по памет.
Водещ: Около 2 милиарда беше последното, което аз гледах.
Александър Николов: Зависи кое се приема за дълг, дългосрочни задължения и така нататък.
Водещ: Но въпросът е как е толкова задлъжняло дружеството, възможно ли е да функционира на изцяло либерализирания пазар на електроенергия?
Александър Николов: За да функционира на изцяло либерализиран пазар, това изисква съществуващите договори, които са с фиксирани клаузи, или да изтекат, или да се прекратят. Както знаете, става въпрос за AES и "Контур Глобал" - за другите две американски централи, този проблем също през този доста дълъг период назад във времето не е адресиран по никакъв повод. То е, за да може електроенергията да се търгува абсолютно свободно и на свободен пазар. На пазарен принцип това може да се случи, след като бъдат предприети тези мерки. Панацея за това, че изведнъж ще отворим пазара и цените ще паднат, това е абсолютно невярно. За да имаме по-конкурентоспособна икономика, трябва да се адресират мощностите, начинът на производство на енергия и съответно цената да бъде по-конкурентна спрямо текущата и спрямо съседни пазари.
Водещ: Като говорим на цената на електроенергията, защо се налага отново поскъпване на тока и парното?
Александър Николов: Ами пак заради дългосрочната политика. Всъщност, ако зададете този въпрос на някого назад във времето, това, което подозирам, това, което съм виждал, че се отговаря, е: комисията е независим орган и тя определя цената на тока. Обаче не е така. Всъщност функцията на Министерството на енергетиката като ултимативен орган за определяне на политиката е да създава активи с добавена стойност и ефективно управлявани. Държа да подчертая, ефективно управлявани, защото аз последните няколко седмици не съм видял нещо, което усилено търся, то е програми за оптимизиране на разходната част, програми за оптимизиране на приходната част, наблюдаване на финансови резултати дългосрочно, въобще цялостна визия, изключвам, да кажем, едно, което няма да цитирам.
Водещ: Защо? Кажете кое е то?
Александър Николов: Ами защото, естествено, дружеството, което в момента най-устойчиво спасява системата, е АЕЦ "Козлодуй". Ако падне АЕЦ "Козлодуй" от целия микс, положението, ако сега за обществото е трудно, тогава ще стане тежко. Как се влияе на цената, да се върна на въпроса. Когато управляващият орган предприема политики, които в рамките на мандат, два или три ще доведат до промяна на микса в текущата мощност и оптимизиране на цената с по-добра стабилност, тогава КЕВР ще има и възможността да управлява цената. В момента се съобразява с това, което е на пазара. Проблемът, който трябва да се разбере от всички, е, че енергийните мощности и цената за електроенергия, било то формат на някакъв тип гориво или просто електроенергия, тя е нулева игра. Ако печели играч, отсреща губи другият. Тоест няма как системата да е позитивна за някого, да е привилегирована за някого, а да не губи друг.
Водещ: Да, въпросът е, че много често коментираме това в нашето предаване, хората много бързо усещат по джоба си, когато и пазарът налага увеличаване на цената на парното и на тока, но обратно, когато има пазарни индикации, че трябва да падне цената, много рядко пада.
Александър Николов: Външните фактори са, пак ще спомена, ситуацията с въглеродните емисии. Било е пределно ясно, че ТЕЦ-2 ще работи и трябва да работи заради устойчивостта на системата и въпреки това, да кажем, ръководството на ТЕЦ-2 не разполага с финансовия ресурс да закупи дългосрочни емисии, но предходното ръководство на БЕХ не е предприело нищо, за да може тази загуба да бъде минимизирана. Тоест няма как, ако не се мисли дългосрочно, ако не се съобразява с контекста, ако не се вземат под внимание препоръките на Европейската комисия. Над 14 години е пазарът на въглеродни емисии.
Водещ: Да, червената лампичка отдавна свети и по тази тема вече трябва доста по-сериозно да се говори по нея. Господин Николов, поглеждам към нашата Фейсбук страница. Наш зрител, ще цитирам неговото мнение и въпрос, но той не иска да му се казва името, затова ще уважава неговото желание. За топлофикационните дружества КЕВР определя цената на топлинната електрическата енергия въз основа на прогнозната цена на горивото и признати разходи, цената на топлинна енергия е регулирана. Комисията определя за топлофикационните дружества цена на електрическата енергия, обаче електрическата енергия се продава на свободния пазар, ако дружеството е продало електрическата енергия на по-висока цена от определената от КЕВР, не е ли редно да се коригира цената на топлинната енергия?
Александър Николов: Когато се прави оптимизиране на системата и на цената, се започва от най-болезнената част, колкото и да не ни харесва, най-трудната част, най-големия разход. Най-много въпроси идват сега за "Топлофикация София", цената на промяна за парното в София. "Топлофикация София" е с едно от най-ниските КПД-та всъщност. Тоест има огромна загуба на енергия при начина, по който функционира в момента дружеството.
Водещ: И цената ги спасява.
Александър Николов: Да, за съжаление пак ще се върна на това какво е правено в последните много години. "Топлофикация София" продължава да задлъжнява, тя е основният клиент на "Булгаргаз". Активът, който е необходим, за да получават софиянци парно, е газ. За да падне цената, трябва ефективността на изгаряне на самото гориво и съответно управляването на въглеродните емисии и закупуването да е дългосрочно. В момента финансовото състояние на "Топлофикация" е такова, че то не позволява дори приватизация на дружеството.
Водещ: Камо ли корекция на цената при обяснението на нашия зрител.
Александър Николов: В момента това практически е невъзможно, но въпросът е защо, след като – и всъщност което е много важно да се каже, - платежното поведение на софиянци е доста добро, доста прилично, всички си плащат вече сметките и ги плащат абсолютно разумно и навреме. Тоест дружеството генерира финансов ресурс, обаче поради остаряла технология, остарели активи, липса на визия, липса на комуникация с принципала, който е Столична община, ефектът се пренася към "Булгаргаз".
Водещ: Тя, "Топлофикация", беше държавна, после пак общинска, пак държавна, те си ги прехвърляха, в общи линии.
Александър Николов: Ами никой не иска да споменава какъв е проблемът. Проблемът е също, че от задължение на "Топлофикация" се прехвърля на "Булгаргаз", "Булгаргаз" има малко решения, които са в компетенциите му по този начин, тъй като се спекулира със социалния ефект. Казва се, нали не може да спре топлоенергията на столицата, на 800 000 домакинства, никой няма да го направи. Обаче това помага да няма дългосрочна стратегия, а трябва да има такава.
Водещ: И всички плащаме за това, че няма стратегия, че има проблеми в системата.
Александър Николов: Не е проблемът само, че всички плащаме, проблемът е доста по-сериозен. Проблемът е, че ще продължим да плащаме повече, защото, за да плащаме сега, системата задлъжнява, задлъжнявайки, системата има неоперативни и неинвестиционни разходи, което е най-големият проблем. Тоест лихвите, най-грубо казано, се трупат и лихвите няма да изчезнат, а ще се увеличават.
Водещ: Между другото, с "да" и "не", възможно ли е, трябва ли да има и ревизия на Комисията за енергийно и водно регулиране?
Александър Николов: Аз приемам комисията за нещо, което е орган, който трябва да си върши работата на база на активите, с които разполага, не мога да кажа директно да или не, тъй като ние имаме достатъчно работа да се опитаме да стабилизираме активите в системата. Не сме на тази страница, просто прекалено е ограничено. Имайте предвид, че за да се справим с проблемите, ни трябват изключително много ресурси от Плана за възстановяване и устойчивост.
Водещ: Да, затова казахте, че за следващите ще има работа. Благодаря много. Александър Николов – заместник-министър на енергетиката.
БНТ, сутр. блок, 08.06.2021
