Водещ: Да започнем с актуалната обстановка, твърде студено е. Днес не толкова, но утре, а и в понеделник най-вече, рекорди казват, че ще има, върху енергийната система на страната. Опасно ли е? В момента колко човека и колко населени места са без ток?
Теменужка Петкова: Вие знаете, че в резултат на усложнената метеорологична обстановка имаше известни проблеми, свързани с електрозахранването в отделни територии на страната – териториите на общините Видин, Враца, Монтана, София област. Към настоящия момент електрическото захранване е възстановено навсякъде, единствено на територията на община Своге са налице около 5 селища, в които все още текат дейности по възстановяване на захранването с електрическа енергия.
Водещ: Това наводнение нанесе ли щети върху енергийната система? Нещо развалено ли е, счупено ли е, повредено ли е?
Теменужка Петкова: По отношение на енергийната инфраструктура на електроразпределителните дружества бяха причинени щети, имаше счупени стълбове, прекъснати електропроводи. Всичко това, разбира се, има своето финансово изражение, но, така или иначе, и колегите от електроразпределителните дружества, и колегите от Електроенергийния системен оператор, реагираха изключително навременно, изключително адекватно. Всички тези аварии са възстановени.
Водещ: В първия ден от наводнението се казваше, че има сериозна опасност да пострада газопроводът и връзката от Гърция, какво точно да пострада?
Теменужка Петкова: Може би трябва да уточним, тъй като там не става дума за газопровода Гърция-България, нито за миг не са спирали потоците природен газ в посока Гърция. Ставаше дума за едно отклонение от газопровода, за един частен обект, за една метан-станция, но за радост нещата се развиха добре, бяха предприети съответни превантивни мерки и не се стигна до никакво усложнение. По отношение на нашата газопреносна инфраструктура, която е собственост на „Булгартрансгаз“, единствено имаше потенциален риск от проблем на територията на град Нови Искър. Той беше свързан с покачване на нивото на река Блато и съответно това наложи да бъде изключено електрическото захранване превантивно на нашата газоразпределителна станция там, но всичко беше възстановено в рамките на часове.
Водещ: Логично е в най-мразовитото и най-студено време потреблението на електроенергия, естествено да бъде най-силно, това предстои в следващите 2-3 дни много студеното време, ще издържи ли енергийната система?
Теменужка Петкова: Да, това, което показват прогнозите на метеоролозите сочи, че температурите ще се понижат и то значително. Може би е важно да кажа за българските граждани, че те нямат основание да се притесняват за сигурността на електроенергийната система. Всички производствени мощности в електроенергийната система на страната са в изправност, работят в нормален режим на работа. Така че, ние сме готови да посрещнем това високо потребление. Към настоящия момент, товарът в системата беше 5100 мегавата, основният дял от производството на електрическа енергия към този момент има АЕЦ „Козлодуй“ - около 38% от енергията, 28% от енергията дават въглищните централи, 10% от енергията дават в момента ВЕЦ-овете, тъй като в резултат на тези обилни валежи всъщност нашите язовири са пълни и ние можем да осигурим необходимото производство на електрическа енергия.
Водещ: Тоест заради тези високи нива на водите и на реките, ВЕЦ-овете работят ли на 100%?
Теменужка Петкова: Трябва да кажем, че колегите от НЕК, от предприятие „Язовири и каскади“, се справят изключително добре в тази усложнена обстановка. Вие знаете, че НЕК управлява едни от най-големите комплексни значими язовири, те са 33 на територията на страната, 46 язовирни стени - това са едни от най-големите, най-значимите язовири и за наша радост те са изключително добре поддържани от страна на колегите от НЕК, изключително сигурни. ВЕЦ-овете, които са към тези язовири, работиха на пълна мощност през цялото това време, за да може да бъде отработена и тази висока вълна,която беше регистрирана в определени моменти.
Водещ: Генерално защо по време на пандемия, когато хората си стоят вкъщи, потреблението на ток пада? Тоест като произвеждаме сега толкова много ток, за какво ни е, кой го купува, къде отива този ток?
Теменужка Петкова: Когато хората са си вкъщи, тогава пък са спрели работа офисите и предприятията, така че като цяло няма някаква рязка разлика между потреблението преди пандемията и сега. Това е свързано с факта, че хората от офисите, от работните си места, сега са вкъщи, работят от вкъщи, децата учат от вкъщи.
Водещ: И не означава, че страната потребява повече енергия?
Теменужка Петкова: Не. Поне данните не показват това.
Водещ: При минус 10 – минус 15 градуса има ли нужда да се активира студеният резерв? Трябва ли или не?
Теменужка Петкова: Към настоящия момент не е налице такава необходимост. Както вече споменах електроенергийната система на България е в абсолютна готовност да посрещне високото потребление. Ако настъпят аварии с някои от мощностите, разбира се, законодателят много ясно е определил какво трябва да бъде направено.
Водещ: „Марици“-те тогава трябва да се включат и да задействат студения резерв.
Теменужка Петкова: Тогава министърът на енергетиката има право да наложи задължения към обществото допълнително на някоя от централите, така че тя да може да осигури необходимото количество електрическа енергия.
Водещ: Струва ми се интересно, госпожо министър, това за нашите зрители, моля ви да им обясните сега как така миналия петък в Европа е щяло да има срив на цялата електрическа система в ЕС, поради което България, Гърция, Румъния и други държави се изключват от енергийната мрежа, за да не стане токов удар в цяла Европа. Какъв е този токов удар? Кой го прави? Как ще стане токов удар?
Теменужка Петкова: Това е поредното доказателство за свързаността на електроенергийните системи в рамките на ЕС. Това, между другото, е една от основните цели, един от основните приоритети на ЕС за сигурност на електроенергийните системи и всяка една от електроенергийните системи, е пряко свързана със съседните енергийни системи. Така че, когато има проблем на територията на Румъния, безспорно той рефлектира върху електроенергийната система на България, на нашите съседи, Гърция, Унгария. Така че това е.
Водещ: Тоест вие посочихте в конкретния случай румънците така да се каже за виновници. тоест Румъния нещо е направила, че ще спре тока на Европа. Колко голяма е могла да стане белята?
Теменужка Петкова: Всяка от държавите в региона би могла да изпадне в такова състояние. Случва се на всеки, няма нищо необичайно в това, важното е, че планът за работа, по който трябва да се действа в такива ситуации, сработи. Всяка една от държавите предприе необходимите действия, за да не се стигне до някакъв сериозен проблем.
Водещ: Питам ви, защото е наистина интересна такава катастрофична, интересна новина. Представяме си какво означава колапс на енергийната система на ЕС, нали, това е ясно.
Теменужка Петкова: Ето това е още едно доказателство за това колко важна е електроенергийната система на всяка една страна, за да може тя да гарантира сигурността не само на нейната територия, но и на територията на останалите държави-членки.
Водещ: Една от големите енергийни спекулации, която е повод и на опозицията да коментира и да задава въпроси, да търси отговори е има ли от 1 януари азерски газ, влиза ли в България азерски газ от 1 януари?
Теменужка Петкова: Не мога да кажа, че съм много изненадана от реакцията на определени политически сили, но не мога да разбера защо една цел, която ние като държава сме преследвали десетилетия наред и това България да има диверсификация на своите доставки на природен газ, когато се случиха нещата, тогава се чуха и някакви съмнения, някакви недоверия. Ако някой не вярва, можем да покажем фактурите за авансовите плащания към нашите азерски колеги, можем да покажем платежното за банковата гаранция, която сме предоставили на нашите колеги по силата на договора. Така че това, което ние сме направили, е факт. И нещата са много ясни. „Булгаргаз“ има сключен договор за срок от 25 години с азербайджанската газова компания, така че този договор в рамките на 25 години предвижда да бъде доставян по 1 млрд. куб. м газ годишно. Това, че интерконекторът Гърция-България все още не е готов, тъй като този газ ще преминава през тази инфраструктура, наложи „Булгаргаз“ да участва на търг на гръцката газопреносна мрежа. Тъй като ние искахме от 1 януари 2021 г. диверсификацията да бъде факт и ние започнахме изпълнението на този договор. Спечелихме такива количества, които позволяват техническите възможности на гръцката мрежа и съответно тези количества, за които ние сме кандидатствали, спечелили сме търга и в момента ги получаваме.
Водещ: Понеже го обяснихте много детайлно, много внимателно. Излиза, обаче, като ви слушам, че са прави критиците, които казват, че няма диверсификация на 1 януари 2021 г.
Теменужка Петкова: Напротив.
Водещ: Когато, казвате, се построи този интерконектор най-после, газовата връзка между България и Гърция не е готова. Когато я има, тогава ще има диверсификация.
Теменужка Петкова: Към настоящия момент ние използваме съществуващата газопреносна инфраструктура на България и това е инфраструктурата на „Булгартрансгаз“. Благодарение на това, че през последните години бяха направени много сериозни инвестиции в газоразпределителната мрежа на „Булгартрансгаз“, беше създадена възможност и беше увеличен капацитетът на междусистемната връзка на България-Гърция, на Кулата – Сидирокастро. Това ни позволи да вкарваме много по-големи количества на дневна база природен газ. И всъщност за този газ, азерският, входната точка за България е Кулата – Сидерокастро. Тя е временна, до 1 октомври, защото допълнителното споразумение, което ние сме сключили с азербайджанската компания, е със срок до 1 октомври. Тогава започва началото на новата газова година. Така че, нашите гръцки колеги, които са изпълнители и строители на интерконектора Гърция-България очакваме да ускорят темповете. Колегите имат проблем с пандемията от COVID-19 в Гърция и съответно този проблем се пренася и тук, за реализацията на нашия проект. Но, така или иначе, ние очакваме пълна мобилизация от тяхна страна и до 1 октомври, когато изтича срокът на това допълнително споразумение, се надяваме, че интерконекторът ще бъде въведен в търговска експлоатация и всичко ще бъде наред.
Водещ: С което ще се промени количеството на азерска газ?
Теменужка Петкова: С което ние вече ще можем да получаваме пълните обеми на азерски газ, които са 1 млрд. куб. м газ годишно. Това, което ние сме направили като разчети, и капацитета, който сме успели да спечелим, кандидатствайки за капацитет на гръцката мрежа DESFA, е приблизително около 220 млн. куб. м газ за срок от 9 месеца, колкото е срокът на това допълнително споразумение.
Водещ: Добре, това е работата, която предстои по прочутия интерконектор България-Гърция. По другия прочут проект – Балканският поток, там какво трябва да се направи?
Теменужка Петкова: Ами Балкански поток е факт. Проектът работи, той е въведен в експлоатация.
Водещ: Тече ли газ в момента по балканската тръба?
Теменужка Петкова: Да, разбира се. Най-голямото доказателство е работата на нашите колеги в Сърбия, които знаете, че съвсем официално отбелязаха постъпването на този газ, който идва през България.
Водещ: Ако този проект бъде припознат, ето сега влиза идната седмица нова администрация в САЩ, всички очакваме Джо Байдън да седне на президентския стол, ако той бъде припознат, както е припознат като руски проект, заплашени ли сме ние от санкции?
Теменужка Петкова: Проектът в никакъв случай не е руски, проектът е изцяло български, българска е инфраструктурата, строим го ние със средствата на „Булгартрансгаз“, така че тук изобщо не може да става дума за руски проект. Тук става дума за разширение на нашата национална газопреносна инфраструктура. Това е една инвестиция, която ще носи ползи за България, за българските граждани, за българския бизнес десетилетия напред. Проектът е реализиран при спазване на всички европейски изисквания, на общностното законодателство, на нашето национално законодателство. Спазени са всички изисквания по отношение на директивата за природния газ, на директивата за обществените поръчки. Всичко е абсолютно публично, прозрачно. И още нещо, което е важно да отбележим. Може би си спомняте, че през ноември 2018 г. българският парламент с огромно мнозинство гласува актуализация на енергийната стратегия на България. И в рамките на тази актуализация бяха включени проектът за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турска граница до българо-сръбска граница, беше включен един друг изключително важен проект, участието в който, за наша радост, вече е факт. Той стана възможен благодарение на нашето желание, на политиката на правителството за диверсификация на газовите доставки, а именно - участието ни в терминала за втечнен природен газ на Александруполис. Нещо повече „Булгаргаз“ участва в търга и резервира капацитет половин млрд. куб. м газ годишно. Ние ще имаме възможност да доставяме втечнен природен газ от САЩ, от Катар, от Израел. Така че тази стратегия включваше няколко основни неща и в това число - изграждането на борса за търговия с природен газ. Така че, този проект е изцяло български, изграден е съобразно всички правила и ще бъде от полза за българските граждани.
Водещ: Ние, за да не дразним американците, не му казваме, че е Руски поток, за да не дразним европейците, не казваме, че е Турски поток. Наричаме си го Балкански, за да не дразним никого.
Теменужка Петкова: Проектът е разширение на нашата газопреносна инфраструктура. Това представлява проектът. Този проект наистина ще даде възможност България да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа.
Водещ: Но понеже изчислихте, че е изгодно, казвате носи приходи на България този поток. А имате ли изчисления, госпожо министър, на това колко по-малко финансово изгоден е Балканският поток от Южния, който не беше реализиран, но беше по-добър проект за нас?
Теменужка Петкова: Не могат да се правят някакви конкретни сравнения, тъй като проектът Южен поток беше със съвсем друг капацитет. Докато проектът Балкански поток, разширението на газопреносната ни инфраструктура, е с капацитет 15 млрд. куб. м газ годишно, но това, което със сигурност мога да кажа …
Водещ: По-малко вземаме, ако имаше Южен поток.
Теменужка Петкова: Вижте, темата за проекта Южен поток така или иначе е в историята, така да се каже. Трябва да гледаме какво се случва сега, защото ситуацията по отношение на природния газ е много динамична и виждате, че се променя много бързо. Малко бяха хората, които вярваха, че ще бъде реализиран проектът Турски поток. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че след реализацията на този проект Турски поток, България на практика загуби най-голямата част от транзита си – от 17 млрд. куб. м газ годишно, които ние транзитирахме през нашата мрежа, 14 млрд. куб. м газ годишно бяха за Турция. С реализацията на проекта Турски поток, този транзит вече не минава през България. Тоест България загуби съответно приходите от такси, които са приблизително 110 млн. долара на година.
Водещ: Хващам се за думите ви, че, така или иначе, е погребан Южният поток. Разбира се, е приключила тази тема. Още една, с която може би като се пенсионирам аз от телевизията, сигурно тогава ще се говори трябва ли АЕЦ „Белене“ или не трябва? Сигурно след още 20-30 години това ще се говори. Какво се прави в момента за изграждане на АЕЦ „Белене“? Трябва ли ни АЕЦ „Белене“?
Теменужка Петкова: Още през 2017 г. БАН направи един анализ, от който става ясно, че България ще има необходимост от нови базови мощности, които ще бъдат не по-малко от 2000 мегавата. И трайната политика на ЕС е производството на електрическата енергия да бъде беземисионно. Безспорно развитието на ядрената енергетика е абсолютен фактор за това и ще бъде необходимо да бъде изградена такава мощност. Добре знаете, че беше стартирана процедура, свързана с избор на стратегически инвеститор. Поради пандемията от COVID -19 и създалите се проблеми с пътуванията не може да бъде даден достъп до съответната информационна зала за този проект. На практика процедурата към настоящия момент е на етап предоставяне на достъп до информационната зала, който на практика не може да бъде осъществен с оглед пандемичната среда. Но вие знаете, че съвсем скоро стана факт и лицензирането на площадка номер 2 на АЕЦ „Козлодуй“ за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Веднага след като Агенцията за ядрено регулиране издаде тази заповед за определяне на площадка, ние предприехме съответните мерки, възложихме на АЕЦ „Козлодуй“, на експерти в областта на ядрената енергетика да направят анализ и да видим какво може да се направи по отношение на изграждането на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“ с една от технологиите, които всъщност са одобрени от ОВОС.
Водещ: Тоест говорите за някакъв хибриден практичен модел? Да се вземе руският реактор и да се сложи на „Козлодуй“. Реакторът от „Белене“ да отиде в „Козлодуй“.
Теменужка Петкова: Възможни са различни варианти. Ние чакаме доклад. Знаете, че Министерският съвет имаше специално решение по този въпрос. До 31 януари е срокът на работната група, която прави този анализ, да представи своя доклад. Тогава ще имаме по-голяма яснота и ще имаме по-добра визия какво всъщност експертите виждат като възможности, какво предлагат. Това, което ОВОС дава като възможност, е да бъдат използвани три технологии. Едната технология е американската на реакторите AP 1000. Другата технология е на AS 2006, тя също е руска технология, по която в момента се изгражда АЕЦ „Пакш-2“ в Унгария. И третата технология е AS 92, тоест това са реакторите, които са за проекта АЕЦ „Белене“. Така че, очакваме да видим какви ще бъдат техническите решения.
Водещ: Ако искате на финала на разговора, госпожо министър, да бъдем полезни сега за аудиторията, до края на вашия управленски мандат, до края на мандата на ГЕРБ, няма да се занимавате с излизането на битовите абонати на свободния пазар, нали? Тоест няма да са длъжни, да са спокойни зрителите, че няма да правят нищо с тока си?
Теменужка Петкова: Това е един процес, който изисква доста продължителен период от време. В нито една държава-членка на ЕС, процесът по пълна либерализация на пазара на електрическа енергия на дребно, тоест - излизането на битовите потребители на свободния пазар, не се е случил шоково. За този процес се изискват между 3 и 5 години плавен преход. Вие знаете, че ние предприехме много сериозни стъпки през последните години за либерализацията на пазара. Съвсем скоро излязоха на свободния пазар стопанските субекти, които са присъединени към мрежи ниско напрежение, които до този момент бяха на регулирания пазар. От 1 октомври 2020 г. това вече не е така, една част от тях сключиха договор по свободно договорени цени, други останаха при настоящите си доставчици, търговци на електрическа енергия на базата на типов договор.
Водещ: Горе-долу само да ни ориентирате какъв процент? Колко процента от фирмите искат да излязат на свободния пазар?
Теменужка Петкова: Всички ще излязат на свободния пазар. Ние просто с промените в закона дадохме една възможност на тези стопански субекти да имат гратисен период, в който тези субекти, които все още не са провели съответните процедури, не са направили съответните проучвания и не са избрали свой доставчик, да могат да останат при настоящите си доставчици на електрическа енергия, но в качеството им на търговци. За тази цел те имат сключени типови договори, които ще важат до 30 юни 2021 г. До този срок те трябва да са направили своя избор и да са излезли всички на свободния пазар, да са сключили договори по свободно договорени цени със свои доставчици. Така че, всички вече са на свободния пазар, но битовите потребители трябва да бъдат спокойни, че този етап, свързан с тяхното излизане на свободния пазар, ще бъде плавен, поетапен и не преди да са предприети мерки за защита на уязвимите потребители.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. На финала част от темите бяха трудни, може би далеч от аудиторията, но много важни. А пък в студено време, пак да кажем, няма опасност - ЕСО ще осигури и има такава възможност да осигури ток.
Теменужка Петкова: Електроенергийната система на страната е стабилна. Хората трябва да бъдат спокойни. Производствените мощности са в пълна готовност, могат да посрещнат високото потребление.
Водещ: Благодаря ви.
Теменужка Петкова: И аз ви благодаря.
"Денят започва с Георги Любенов", БНТ 16.01.2021 г.
