Водещ: В студиото е министър Теменужка Петкова и по други теми, разбира се. Добро утро и добре дошли.
Водещ: Здравейте.
Теменужка Петкова: Добро утро.
Водещ: Но първо по тази. Не минава ли всичко, цялата дейност на всички министри, под черта в ситуация, в която основното е оцеляването и спасяването на колкото се може повече хора? Има една прогноза, че между 4 и 18 хил. българи могат да загубят живота си и вероятно това зависи от усилията, ако такива има, по отношение на здравеопазването. Какво мислите?
Теменужка Петкова: Усилията на цялото правителство в този момент са насочени към това да опазим живота и здравето на хората. И нито един от нас, от колегите министри и премиерът, не е спрял да работи нито за миг в тази посока. Виждате колко стъпки бяха предприети, за това да намерим наистина най-доброто решение в тази тежка ситуация, в която се намираме не само ние, а и целият свят.
Водещ: Тези стъпки бяха ли по-късни, когато възникна проблем и се пристъпи към решаване, а не достатъчно предварително подготвени като ресурс – линейки, места в болниците, персонал? Ето сега сме свидетели на отделение, в което сестра я лекуват като й диктува по телефона какво да се прави лекар някъде отвън. Няма лекар.
Теменужка Петкова: Вие виждате какво се случва по целия свят, не само в България. Виждате какво става в САЩ, в Италия, в целия свят. Нито една държава не беше подготвена и не е подготвена за такъв тип пандемия, каквато се оказа пандемията от COVID-19. Аз смятам, че българското правителство е едно от правителствата, които реагира най-адекватно и при първата вълна на кризата с COVID-19.
Водещ: А при втората?
Теменужка Петкова: И при втората вълна ние не сме спрели да работим нито за миг от март, април, май до настоящия момент. Не сме спрели да търсим решения. Виждате, че нещата се случват. И с линейките бяха предприети мерки и колегите от МВР се включиха с необходимия транспорт. Така че…
Водещ: Още няма направление за изследване, осем месеца след първия случай няма направление. Личен лекар не може да напише направление да се изследва някой дали има COVID. Днес минахме 100 хил. заразени.
Теменужка Петкова: Виждате, че министърът на здравеопазването е непрекъснато някъде, в някоя болница, в епицентъра на проблемите, където те са най-големи. Така че, ние търсим и ще намерим решение. Хората трябва да бъдат спокойни. Не сме спрели нито за миг да мислим за това как да се излезе от тази ситуация, как да се направи най-доброто за българските граждани в този момент. Надяваме се на това скоро да има и ваксина. Онзи ден имахме и заседание на Министерския съвет, взехме решение, което е свързано с това да се закупят съответно ваксини – такива, каквито ще бъдат най-добри.
Водеща: Г-жо Петкова, Вие имате ли близък човек, който е търсил място в болница, за да бъде настанен?
Теменужка Петкова: Да, аз смятам, че всеки един от нас има близки хора, които, така или иначе, по една или друга причина, по един или друг начин, са засегнати от кризата с COVID-19. Знам за проблема, на всички ни е ясно, но виждате, че лекарите правят всичко необходимо
Водеща: Можеше ли по-рано да създадем реорганизация за увеличаване на леглата, за увеличаване броя на линейките?
Теменужка Петкова: Такава организация е създадена. Вие виждате, че непрекъснато се увеличава броят на леглата.
Водеща: Кога се създаде тази организация? Когато получихте лично и Вие сигнали за хора, които чакат за линейка, хора, които търсят легло в болница?
Теменужка Петкова: Има Национален оперативен щаб, който наблюдава целия процес, наблюдава всеки един ден какво се случва. Буквално по часове колегите следят ситуацията в страната. Така че се реагира абсолютно адекватно и се предприемат такива мерки, които в максимална степен да бъдат полезни на хората и на цялото ни общество.
Водещ: Казаха хора от Щаба, че той не съществува вече и е бил само по време на извънредното положение.
Теменужка Петкова: Вие виждате, че колегите, които са в рамките на този щаб, се събират, те отиват на заседание при премиера. Ежедневна е тази комуникация.
Водещ: Няма го като структура, не съществува в правния мир. Това ми каза член на предишния щаб. Каза "Вече няма".
Теменужка Петкова: Не знам кой е този член на щаба.
Водеща: Трябват ли по-строги мерки? Премиерът каза "Локдаун е изключено, защото трябва да се погрижим и за бизнеса, трябва да търсим баланс", което, в интерес на истината, е така, трябва да се търси баланс. Но пък имаме други примери – Белгия, 40% по-нисък процент на новозаразени, Испания в Мадрид също с масовото тестване. Трябва ли, според Вас, повечко да затегнем коланите и да ограничим ситуацията?
Теменужка Петкова: Според мен мерките, които българското правителство предприема, и цялата организация, която е създадена, е напълно адекватна. Това, което трябва да направим, е да положим усилия, всички ние като граждани да дадем своя принос в тази тежка ситуация. Да спазваме мерките, които здравните власти ни казват да спазваме.
Водеща: Тоест лична отговорност, повече мерки – не. Дотук. В смисъл достатъчно са…
Теменужка Петкова: Аз смятам, че към настоящия момент мерките са адекватни и достатъчно. Разбира се, ако ситуацията претърпи промяна, ние наблюдаваме процеса непрекъснато. Ще бъдат предприети допълнителни мерки, непрекъснато се мисли в тази посока. Но това, за което бих си позволила да призова хората, наистина е по-голяма лична отговорност към този процес. Всички ние трябва да бъдем максимално отговорни, да спазваме мерките, да спазваме дистанция, да се дезинфекцират помещенията.
Водещ: Идеята беше да няма пълно затваряне, за да може нашата икономика по-бързо да се възстанови, да не пострада. Казвате "търсене на баланс", ваши колеги казват "по ръба на бръснача". В същия момент излезе статистика, че за летните месеци Европа е дръпнала като възстановяване с 11,6% средно, а България три пъти по-бавно се влачи – с 4,3%. Това, заради което не затягаме мерките, а именно икономиката, не трябваше ли да ни доближи повече до средноевропейските нива за възстановяване? А не да са три пъти по-ниски.
Теменужка Петкова: Съвсем наскоро излезе един доклад на МВФ и, ако направим анализ на това, което пише по отношение на България, ще видим, че оценката по отношение на справянето на нашето правителство с кризата е наистина много добра, много висока оценка. Абсолютно адекватни действия, абсолютно точна преценка по отношение на това къде да се инвестират най-много средства. Знаете, че беше направена много сериозна инвестиция по отношение на социалната сфера – мярката 60/40, която беше насочена и изигра и продължава да играе много важна роля за това да бъде редуцирана и да бъде намалена безработицата. Така че, оценката, която ние получаваме от МВФ, от международните институции, е наистина много добра.
Водещ: А като ръст на БВП, това не е ли по-важно, което реално влиза в икономиката повече като процент? Дали е три пъти по-малко или три пъти повече?
Теменужка Петкова: Разбира се, че е важно по отношение на БВП какво точно се случва, но трябва да видим и това, че България е с едни от най-добрите макроикономически показатели и в тази криза. Много критики се чуха по отношение на проекта на бюджет за 2021 г. от хора, които имат претенции да бъдат специалисти в тази посока. Но това, което трябва да кажем е, че този бюджет, който нашето правителство предлага, е бюджет, адекватен на ситуацията. Защото смисълът на бюджета е на практика да отговори на потребностите и очакванията на обществото. И с този бюджет ние точно това сме направили.
Водеща: Към енергетиката да минем, Конкретно искам да попитам, преди да се задълбаем в детайли, обезпечена ли е енергийната ни система, ако стигнем до някакъв пик на заболеваемостта? Да вземем за пример АЕЦ "Козлодуй", какво се случва там? Изключваме ли риск, в който да останем без човешки ресурс, който да управлява енергетиката у нас?
Теменужка Петкова: Обектите в енергетиката са стратегически обекти, те попадат в т.нар. "стратегическа инфраструктура" на страната, те имат специални планове за действие в такива критични ситуации. Всяко едно от дружествата в енергетиката има такъв план за действие, така че хората трябва да бъдат спокойни. Ние сме създали необходимата организация още през месец март, разработили сме съответните планове за действие.
Водеща: Вярно ли е, че на служителите в АЕЦ "Козлодуй" се забранява да ходят по заведения да речем и ако се засекат на заведение, те веднага автоматично се самоизолират принудително под формата на отпуска?
Теменужка Петкова: Не, никой не може да забрани да се живее нормално и хората да посещават и заведения, и кина, и театри. Просто колегите, които работят в АЕЦ "Козлодуй" имат едно много сериозно чувство за отговорност, защото те осъзнават къде работят. В атомната електроцентрала трябва да се спазват специални мерки, свързани със сигурната й работа, живота и здравето на хората. Така че, такива мерки там не са въвеждани и няма как да бъдат въведени, но хората имат необходимото чувство за отговорност и за осъзнатост по отношение на това къде работят. Създадена е съответната организация във всяко едно от дружествата, не само в АЕЦ "Козлодуй", имаме съответните мерки които са предприети, дезинфекцира се непрекъснато. Там, където се налага транспортиране на колеги, транспортът е организиран така, че да се осигури максимална безопасност от къщите им до работните им места. Всички мерки са предприети и хората трябва да са спокойни за сигурността на енергийната система.
Водещ: Нещо изключително важно, т.нар. диверсификация – възможността да не зависим просто от една тръба, а това очаквано включване в експлоатация на връзката с Гърция, откъдето да потече не само от Азербайджан газ, ами и втечнен от където и да се сетим – и от Съединените щати, Катар и т.н. Вярно ли е, че само за шест седмици, което е около месец и половина, България ще успее да довърши тази връзка, да успее да достави още 20 км. тръби, да завари 110 км. тръби и общо да се засипят над 170 км. тръби, да се изпробва тази система и на 01.01 - вчера така каза премиерът - да влезе у нас първото синьо гориво от Азербайджан. 20 км. нови тръби, заваряване на 110 км. тръби други. Това ще стане ли наистина с такава невероятно скорост до 01.01?
Теменужка Петкова: Може би тук е важно да обясним, че реализацията на тези проекти - интерконектора Гърция-България, участието на България в проекта за изграждане на терминал за втечнен природен газ на Александрополис, разширението на газопреносната инфраструктура на територията на България - има стратегическо значение за развитието не само на енергийния сектор в страната, но и за развитието на българската икономика.
Водещ: Газ ще имаме?
Теменужка Петкова: Такива проекти ще дадат възможност България да запази своето ключово стратегическо място на газовата карта на Европа.
Водещ: И никога да не остава без газ, както се е случвало?
Теменужка Петкова: Никога да не остава без газ и българските граждани, и българският бизнес наистина да могат да се възползват от предимствата, които дава диверсификацията – именно да има конкуренция и по-добри цени и по-добри условия.
Водещ: Срокът ще се спази ли, защото се впечатлих? Наистина, ако това се случи за 45 дни, ние ще получим награда някаква за…
Теменужка Петкова: Сега ще се опитам да обясня. "Булгаргаз" през 2013 г. е сключил договор със СОКАР за доставка на 1 млрд. куб. м. газ. Тази доставка трябва да започне от 01.01.2021 г., така както предвиждат условията, залегнали в договора. А целта беше проектът да се реализира в синергия с проекта TAP (трансадриатическия газопровод), за да може газта от Южния газов коридор на практика през интерконектора Гърция-България да стигне не само до българския пазар, но и до целия регион на Югоизточна Европа. За съжаление, кризата от COVID-19 стана причина за забавяне на процеса по изпълнение от страна на гръцката компания, която работи по проекта. Компанията се казва Avax. Това наложи необходимостта ние да предприемем мерки и да се опитаме на база на съществуващата инфраструктура, която вече е изградена, да създадем възможност за временна смяна на входната точка на доставка, която по проекта Комотини, но Комотини ще бъде готова след няколко месеца. Няма да бъде готова на 1 януари, това е ясно.
Водещ: Тоест ще потече през друга точка на 01.01 газ в България от Азербайджан?
Теменужка Петкова: Да, ние ще направим временна промяна на входната точка на доставка.
. И през следващите няколко месеца този проект ще бъде реализиран.
Водещ: Разбрах.
Теменужка Петкова: Но важното за България е това, че наистина от 01.01.2021 г. на българския пазар ще има друг източник за доставка на природен газ.
Водещ: По-евтино ли ще е?
Водеща: За хората да кажем обаче…
Теменужка Петкова: Със сигурност, когато има конкуренция, това означава и по-добри цени и по-добри условия.
Водеща: Тоест, можете ли да кажете, че за потребителите това е една добра новина и че ще имат едни по-ниски цени с това ново начало?
Водещ: С новия източник.
Теменужка Петкова: Това е една добра новина в стратегически аспект за България. Това беше мечтата десетилетия назад във времето България да има възможност да доставя природен газ от различни източници. И тази мечта вече става факт.
Водеща: Въпросът е за хората какво означава това?
Теменужка Петкова: За хората означава на първо място сигурност по отношение на доставките на природен газ. Тоест никога няма да има риск…
Водещ: Помним как ни спряха кранчето.
Теменужка Петкова: … никога няма да има риск България да остане без газ.
Водеща: Без газ, разбрахме.
Теменужка Петкова: И на второ място означава конкуренция и по-добри цени. За бизнеса и съответно за битовите потребители.
Водещ: Като казвате битови потребители, едно кратко видео да видим. То засяга цените. Все повече хора на работа вкъщи, не само заради компютъра, според мен малко ток харчи, но…
Водеща: Готварската печка обаче…
Водещ: …се оказва, че много хора може би готвят. Сега една сметка на експерти, Вие ще коментирате после дали ще ни е по-скъпо работата вкъщи…
Водеща: Може да ни кажете даже и Вашата сметка дали се е повишила?
Водещ: Вашата сметка по-висока ли е?
Теменужка Петкова: За ток ли?
Водещ: Да.
Водеща: Да.
Теменужка Петкова: Не. Аз готвя рядко.
Водещ: Добре.
Водеща: Така ли, добре.
Водещ: Да видим сега един пример и после коментара от Вас.
Репоретер: Според енергийните експерти повечето време, прекарано в дома означава и повече разходи за семейството. Ще разгледаме вариантите за отопление с електричество и с парно. Първо се спираме на четиричленно семейство, обитаващо двустайно жилище, което се отоплява на ток.
Иван Хиновски, енергиен експерт: Например ако в едно помещение в жилището работят семейството домашен офис, а в другото помещение са децата, разходите за електроенергия нарастват при допускане че home office-а работи осем часа, а децата четири часа, нараства средно с 37 лв. на месец, защото времето, в което те ползват електроенергия е повече отколкото ако са работили навън.
Репортер: Допълнителен разход е ползването на компютър или лаптоп. Средната сметка показва, че ще платим 58 лв. повече за месец, ако ги ползваме 22 работни дни по осем часа на ден. Ако сме на парното сметките излизат в пъти по-високи от тези на ток, твърди още Хиновски.
Иван Хиновски: 80 лв. на месец допълнително за отопление за детската стая е два пъти по-малко от 40 лв., което сумарно говори за някъде около 125 лв. на месец допълнителни разходи за отопление при централно парно.
Репортер: Сметките за отопление могат да скочат и до три пъти, ако вместо парно и климатик сме избрали да се отопляваме с т.нар. вентилаторни печки, предупреждават експертите.
Иван Хиновски: В този режим "домашен офис" духалки, плюс детска стая 4 часа, допълнителните разходи са над 110 лв.
Репортер: Без значение от вида на отопеление, за да няма неприятни изненади в сметките по време на home office-а, Хиновски съветва:
Иван Хиновски: Оставете една постоянна температура, която съответства на вашите изисквания за комфорт и не я променяйте.
Репортер: За "Здравей, България" Кристиян Гаров.
Водещ: Кратки сметки – все посоката е нагоре. Някакъв съвет имате ли към потребителите, защото наистина ще се бръкнат повече. Тези пък, които ползват духалки въобще да не го правят.
Теменужка Петкова: Както вече стана дума в нашия разговор, към настоящия момент най-важната ни задача е да опазим живота и здравето на хората. Това е основният ни приоритет. А вторият наш основен приоритет е да направим така, че българската икономика да продължи да работи нормално в рамките на тази ситуация. Децата да ходят на училище, така че подобни прогнози да бъдат все по-малко правени. Но, така или иначе, ако се наложи да се остане в къщи и да се работи известно време от вкъщи или децата да учат дистанционно, то това ще бъде за определен кратък период от време, по всяка вероятност. Няма да е нещо трайно. Така че, моят съвет към българските потребители е да продължават да ползват уредите си за отопление, за осветление, нормално. Да не се нарушават комфортът и нормалният начин на живот. Цената на електрическата енергия за битовите потребители е регулирана, тя е определена от КЕВР и няма да бъде променяна. Цената на топлинната енергия също е регулирана, определена от КЕВР и тя също няма да бъде променена. Така че, ако се наложи хората да си останат за кратко време вкъщи, просто трябва да бъдат спокойни. Съществуват няколко възможности да бъде платена сметката за топлинна енергия, зависи от това как те предпочитат - дали дистанционно и да плащат на база на реално потребление или на база на 11 равни месечни вноски и една изравнителна. Законът дава различни възможности.
Водеща: Имаше, в началото на пандемията, съвсем в началото, БСП заговориха за предложение за мораториум, налагането на мораториум за плащането на битовите сметки. Това изобщо съществува ли като някаква идея някога след време, ако се задълбочи ситуацията с коронавируса?
Теменужка Петкова: Вие знаете, че ние предприехме веднага действия още с въвеждането на извънредното положение през месец март. Със Закона за извънредното положение бяха въведени мерки, които бяха насочени към това хората да бъдат максимално облекчени по отношение на плащането на сметката от гледна точка на това да няма струпване пред местата за плащане. А тези хора, които пък са си останали по домовете, да не бъдат принуждавани да излизат навън и съответно да възниква по-голям риск за зараза по отношение на тях. Но налагането на мораториум в никакъв случай не е добър вариант. От една страна, не е добър за самата система, чисто финансово, защото няма система, която може да издържи без да идват регулярно приходи в нея, а пък тя да извършва разходи. И от друга страна, за самите потребители не е добре, защото, ако има такъв мораториум, той така или иначе ще свърши в един момент.
Водеща: Натрупват се разходите, да.
Теменужка Петкова: Натрупват се сметките и хората ще трябва да платят няколко сметки наведнъж, нещо което не е добре. С други мерки, които ние предприемаме, наблюдаваме цялата ситуация непрекъснато и, ако се наложи, ще се предприеме такава мярка, която да бъде в интерес на хората.
Водещ: Благодаря Ви. Питахме и по теми, които не са пряко във Вашите компетенции, но много Ви молим като министри в това правителство, настоявайте максимално основният приоритет и преди инфраструктура, и преди всякакво бъдеще, да е настоящето и спасяването на повече хора в тези трудни дни.
Теменужка Петкова: Това правим, но трябва да живеем с мисълта, че пандемията ще свърши и ние ще трябва да се върнем към нормалния си начин на живот и икономиката ни също трябва да бъде съхранена.
Водещ: Така е, да запазим повече хора за тези времена някога, по-късно, след пандемията. Благодарим Ви.
