Водещ: През първата голяма вълна на коронавирус, през пролетта имаше мерки в помощ на хората при плащане на сметките, планирате ли и сега такива мерки? Защото много пъти, включително и вие, представители на правителството, на опозицията казвате, че ни чака много сложна зима?
Теменужка Петкова: Да, така е. От правителството многократно анонсирахме това, че предстои втора вълна на COVID-19, която ще бъде наистина много тежка, че ще бъдем поставени пред изпитание всички ние. Затова се предприеха всички необходими мерки и продължават да се предприемат. Ето, в рамките на вчерашния ден беше даден брифинг от страна на министъра на здравеопазването, кмета на Столична община и директора на Спешната помощ в София. Анонсираха се мерките, които ще бъдат предприети до края на годината. Нови 80 млн. лева ще влязат в системата на здравеопазването, за да може тя да реагира максимално адекватно и да защитим живота и здравето на хората. Що се отнася до мерките, свързани с облекчение за гражданите, които трябва да платят своите сметки за електрическа енергия, за топлофикация, разбира се, че през март ситуацията беше доста по-различна. Вие може би си спомняте, че тогава беше в сила Законът за извънредното положение и мерките, които ние предприехме бяха част от този комплекс от мерки, свързани с опазването на живота и здравето на хората. Към настоящия момент наблюдаваме много детайлно цялата ситуация и при първа необходимост ще предприемем съответните адекватни мерки.
Водещ: Сигурни ли сте, че имате достатъчно добър поглед върху абсолютно всеки сектор на икономиката. Казвам това, защото много хора в момента изпитват огромни притеснения, че ще загубят работата си, че ще им намалят заплатите, че ще ги пускат в неплатен отпуск, заради свито производство. Могат ли те да се чувстват защитени, могат ли да бъдат убедени, че вие мислите за всичко това и няма да ни свари такава ситуация неподготвени?
Теменужка Петкова: Категорично хората трябва да бъдат спокойни, че правителството е на своето място, ние анализираме непрекъснато ситуацията, правят се непрекъснато анализи по отношение на всеки един сектор с неговите специфики, така че да бъдат предприети възможно най-добрите мерки, най-щадящите мерки, както за хората, така и за икономиката. Вие знаете каква е нашата позиция към настоящия момент. Виждаме, че много държави затварят на практика за втори път своите икономики. Това ние не смятаме, че трябва да се прави към настоящия момент, защото за нас е изключително важно икономиката да функционира, хората да работят, да запазят своите работни места и да се опитаме да запазим нормалния ритъм на живот, доколкото, разбира се, е възможно в тази ситуация.
Водещ: А не вземаме ли такова решение, защото нямаме достатъчно силна икономика и достатъчен ресурс, за да покрием щетите ако за втори път си затворим държавата?
Теменужка Петкова: Както виждаме нито една икономика в световен мащаб не е готова за такова изпитание, но това, което ние сме предприели като мерки към настоящия момент смятаме, че е адекватно на ситуацията и това към което призоваваме хората е да спазват мерките. Нека да спазват дистанция, да има дезинфекция, да спазват абсолютно всичко онова, което здравните власти казват, за да можем да съхраним живота и здравето на хората, да съхраним и икономиката си. Що се отнася до това дали хората ще запазят своите работни места, вие знаете, че правителството предприе поредица от мерки в тази посока. Мярката 60 на 40 продължава да работи. Тя даде изключително добри резултати и тя е насочена именно към това да запазим работните места, така че хората да бъдат спокойни и да могат да осигурят своя стандарт и начин на живот.
Водещ: Докато сме на темата за производството, за различните сектори, да ви попитам как тази криза се отразява на енергийния пазар, енергийната борса и преминаването на малките фирми към свободния пазар? Много от тях, имала съм възможност да водя такива разговори с представители на работодателите, бизнеса, казват, че дори тук да няма затваряне на държавата, просто е ограничено тяхното производство и тяхната работа, защото други държави са затворени, няма достатъчно доставки и са нарушени бизнес контактите.
Теменужка Петкова: Така е. Безспорно кризата от COVID-19 промени дневния ред на целия свят и това е съвсем нормално. Нормално е бизнесът да изпитва затруднения по отношение на износа на стоки, по отношение на възможността да се появи на определени пазари.
Водещ: Или да си е представял, че той ще потребява повече енергия, пък сега да се оказва, че не му трябва чак толкова много. Какво се прави в такива случаи?
Теменужка Петкова: Енергетиката както знаете е основен структуроопределящ отрасъл от икономиката на всяка една страна. Що се отнася до българската енергетика можем да кажем, че по отношение на производството на електрическа енергия за месец март, когато беше първата вълна на пандемията от COVID-19, не се забеляза сериозен спад в производството на електрическа енергия, съответно в потреблението на електрическа енергия, тъй като наистина голяма част от предприятията затвориха врати, от търговските центрове. Но пък всички хора, които не бяха на работните си места, бяха по своите домове, така че потреблението на електрическа енергия не отбеляза сериозен спад. Що се отнася до природния газ, там ситуацията е малко по-различна. Тъй като голяма част от заводите, от предприятията, които ползват природния газ като суровина, точно поради тази причина, свързана с възпрепятстването на достъпа до съседни пазари, свиха своето производство, съответно свиха своето потребление на природен газ. Така че това е към настоящия момент картината по отношение на природния газ и на електрическата енергия. „Булгаргаз“ разбира се, абсолютно адекватно на ситуацията, предприе съответните мерки, така че да може да регулира своето потребление и своите доставки на природен газ.
Водещ: Като кажете природен газ, веднага се сещам, тъкмо да се зарадваме, че е паднала цената на природния газ, че е предоговорена и да го видим това в сметките си за парното и те пак дойдоха някакви странни и някакви доста сериозни. Тъкмо да се оправи тази ситуация и да се изясни защо са ни такива сметките от Топлофикация София и природният газ взе, че пак поскъпна. Дайте сега да разплетем цялата тази сложна сюжетна линия. Приключиха всъщност проверките и на министерството, и на КЕВР за изравнителните сметки на Топлофикация София и какво се оказа?
Теменужка Петкова: Проверката, която Министерството на енергетиката направи в рамките на своите компетентности, показа, че по отношение на сметките, свързани с топлинната енергия за изминалия отоплителен сезон, на практика няма нарушение и няма проблеми, които са свързани с формирането на сметката на потребителите. Приветстваме това, което топлофикация прави към настоящия момент, а именно да опрости фактурата и да я направи максимално ясна и четима за всички потребители, така че хората да могат наистина да разберат какво количество топлинна енергия са консумирали, каква е съответната цена за съответния период и каква е тяхната сметка. Това, което се получи като дискусия по отношение на изравнителните сметки, според мен, и то се потвърди в резултат на проверката на колегите от Министерството на енергетиката, е, че по-скоро проблемът беше комуникационен. Няма злоупотреби, няма проблеми от гледна точка на формирането на цената, на изравнителната сметка на битовите потребители, съответно на българските граждани и на столичани в частност. Така че хората трябва да бъдат спокойни. Предстои да станат известни резултатите от проверката на КЕВР, която знаете, че съгласно закона, който беше променен - Законът за енергетиката, именно във връзка с намалението на цената на природния газ, също приключи своята проверка. Тя ще бъде докладвана на българския парламент така, както предвижда законът. Така че предстои да разберем какви са резултатите и от проверката на КЕВР. Но Министерството на енергетиката не установи проблеми.
Водещ: Не стана ясно проверката на комисията също е приключила, но все още не е публично известна. Омбудсманът призова КЕВР да публикува на сайта си изводите от тази проверка, да публикува този доклад, какво е установила комисията след като проверки как са правени тези изравнителни сметки. Вие подкрепяте ли, че трябва да бъде публикуван този доклад публично, така че да го видят всички?
Теменужка Петкова: Аз съм убедена, че този доклад ще бъде публикуван. Изводите от този доклад ще бъдат публикувани, но нека да следваме това, което предвижда законът. Той предвижда след като КЕВР извърши тази проверка, да докладва на НС. Тоест няма как тази информация да бъде оповестена, преди тя да бъде докладвана пред НС. Така че КЕВР е свършила с фактическите проверки, но сега предстои тези резултати да бъдат официално представени първо в парламента и след това публично. Нашият регулатор работи прозрачно, така че тази информация е предназначена за хората и те ще имат достъп до нея.
Водещ: Ако проверките до момента установяват това, което казвате просто лошо изготвени фактури и лошо обяснени на потребителите, което е немалка вина, съгласни сме всички, защото е хубаво човек като си види фиша веднага да разбира за кое какво плаща. Но извън това се питам това намаляване на цената на газа с 40% ние кога ще го видим, госпожо Петкова, защото ние досега не го видяхме.
Теменужка Петкова: Намалението на цената на природния газ ние го виждаме и за българските потребители, и за българската икономика е отчетен положителен ефект от намалението, който е в размер на 324 млн. лева – за периода от август 2019 г. до края на август 2020. Това е времето в което ние всъщност се възползвахме от това намаление на цената на газа с ретроактивна сила така, както предвижда решението на ЕК.
Водещ: Как го усети всеки от нас според вас това нещо?
Теменужка Петкова: В сметките си съответно за топлинна енергия. Всеки един от нас, който ползва природен газ може да види това по своята сметка. Само ще дам един пример. Ако това, което колегите първо направиха трябва да е наясно, че ние предоговорихме формулата на база на която се определя цената на природния газ. Преди предоговарянето на тази формула, цената на природния газ се определяше единствено и само от петролните компоненти, без да има влияние това какви са нивата на пазара по отношение на природния газ. Това, което направиха колегите от „Булгаргаз“ и правителството да предоговорим условията по отношение на формулата и в тази формула, освен петролната компонента, вече присъства и ефектът от пазара, тоест има и елемент, който отчита пазара. Всички искахме това, всички искахме да плащаме наистина пазарната цена и да сме сигурни, че плащаме пазарната цена. Това вече е факт. Ще дам само един пример. Ако ние не бяхме предоговорили формулата на база на която се определя цената на природния газ, през месец юни, цената на природния газ щеше да бъде 40 лева. Това, което българските граждани платиха беше 20 лева. Така че това е разликата между периода преди предоговарянето и периода след предоговарянето. Направихме един анализ по отношение на ефекта от това предоговаряне и ефектът е положителен и е 324 млн. лв. Тази сума българската икономика и българските потребители са платили по-малко с 324 млн. лв. за този период от време. Ако не бяхме предоговорили формулата щяхме да платим с 324 млн. повече.
Водещ: Още две теми, които са свързани също с това, което предстои от огромно значение, може би непосредствено ние в момента не усещаме ефекта от тези теми, но те са много важни. Едната от тях е свързана с парите, които очакват всички страни в ЕС, от плана за възстановяване и устойчивост заради щетите, които нанася коронакризата. Има ли страната ни ясен национален план как да се възползва от тези пари, тя представи ли го на европейските институции и те харесват ли го нашия план?
Теменужка Петкова: Само преди броени дни вицепремиерът Томислав Дончев представи публично Плана за възстановяване и устойчивост, който всъщност ще гарантира от една страна възстановяването на страната ни от кризата от COVID-19, както в икономически, така и в социален аспект, и от друга страна ще гарантира устойчивото развитие на икономиката за години напред. Така че ние имаме много ясна визия и цел, много ясна посока когато сме правили този план, за да стигнем до всичките тези проекти в този план, в различните елементи от този план, ние направихме много мащабно проучване и анализ в рамките на всяко едно министерство. И всеки един сектор на практика представи най-важните, най-значимите за обществото теми, които да бъдат включени в този план и да бъдат финансирани със средствата, които са в размер на 12 млрд. лева. Тези средства са заделени за България. Така че в този план много ясно сме посочили как виждаме възстановяването на България от COVID-19, чрез какви проекти и как ще гарантират тези проeкти устойчивото развитие на нашата икономика и растежа в следващите години.
Водещ: Не се ли получава, обаче така, че ЕС очаква от нас ние да се разделяме с технологии, които трябва все повече да отпадат икономически като въглищата, а пък ние говорим за саниране. Те ни казват спрете с въглищата, а ние казваме, добре ще си санираме сградите.
Теменужка Петкова: На първо място енергийната ефективност е един от основните приоритети на ЕС, когато става дума за енергийна сигурност, когато става дума за прехода към нисковъглеродна. Неслучайно нашият основен акцент по отношение на един от стълбовете, наречен „Зелена България“ е именно енергийната ефективност. За този сектор са отделени 3 млрд. лева, тоест една много съществена част от средствата, които са заделени по стълб „Зелена България“, те са 4 млрд и 499 млн. лева. Три милиарда лева са заделени за енергийна ефективност. Когато говорим за енергийна ефективност трябва да имаме предвид това, че става дума не само за жилищни сгради, многофамилни, еднофамилни, тук говорим за първи път за енергийна ефективност по отношение на промишлените сгради. Това ще бъде вече пряка подкрепа за българския бизнес, така че той да може да преодолее тази висока енергийна интензивност, която към настоящия момент има.
Водещ: А с въглищните централи какво ще правим?
Теменужка Петкова: Въглищните централи са една много важна тема. Европейските институции са безапелационни в стремежа си ЕС да бъде лидер в борбата си за климатичните промени. България, разбира се, подкрепя тази политика. Ние много ясно сме поставили своите основи, своите искания по отношение на този преход. Това, което отстояваме в нашата позиция, това, което премиерът защитава във всички съвети, това, което аз като енергиен министър отстоявам в рамките на срещите на енергийните министри, е именно това, че преходът трябва да бъде плавен, трябва да бъде справедлив и трябва да бъде съобразен със спецификата на всяка една държава-членка. Така че за нас въглищните централи са много важни, те са основна базова мощност на нашата електроенергийна система – 46% от енергията идва точно от тези централи, през зимата този процент нараства до 60%. Тоест ние трябва да извървим този път на прехода плавно, без да има рискове за нашата енергийна сигурност и без да има други негативни последици за конкурентоспособността на нашата икономика.
Водещ: И убеждавайки европейските си партньори, че ние наистина правим зелен преход. Сега към друго партньорство, свързано с темата за избора на нов американски президент. Малко преди да влезем с вас в студиото разговарях с анализатори и там споменахме една среща, която се състоя точно месец преди американските избори. Тук беше помощник-държавният секретар по енергийните въпроси, той се срещна с вас и общо взето запомнихме две неща. САЩ разглеждат Балкански поток като продължение на Турски поток и единствената разлика, която виждат те е в името, но не и в това, че Русия използва енергията като източник на влияние, каза той. И другото, което стана ясно е, че не е особен оптимист по отношение на бъдещето на АЕЦ „Белене“. Това, което смятат анализаторите, включително и външнополитически, е, че в това отношение няма да има голяма разлика между политиката на администрацията на господин Тръмп и тази на Джо Байдън. Тогава какво ще правим ние с тези два проекта?
Теменужка Петкова: САЩ са наш стратегически партньор. Стратегически е и нашият диалог в областта на енергетиката. Смея да твърдя, че през последните 5 години беше направена много сериозна крачка напред към основните приоритети, които ние като правителство сме си заложили – диверсификацията на доставката на енергийни ресурси, като тук се включва доставката на природен газ от различни източници, по различни маршрути, диверсификацията по отношение на свежото ядрено гориво. Така че ние имаме изключително сериозен напредък в тази посока. Знаете, че сме на финала на реализацията на интерконектора България-Гърция, един проект, който е от изключителна важност не само за България, но и за Гърция.
Водещ: Който получава и тяхната подкрепа, защото той е пример за именно такова разнообразие на източници. Изобщо всички сме в очакване на това дали американците ще наложат санкции на потока – Балкански или Турски, както и да го наречем.
Теменужка Петкова: Що се отнася до проекта, свързан с разширението на газопреносната мрежа на територията на България от българо-турска граница до българо-сръбска граница, тук трябва да кажем, че това е един проект, който се реализира в изпълнение на решение на Народното събрание, на Министерски съвет. С това решение на Народното събрание беше променена енергийната стратегия. Така проектът свързан с реализацията на Балкански поток, беше включен в енергийната стратегия до края на 2020 г. В тази стратегия са заложени нашите приоритети и стратегически проекти, които трябва да бъдат реализирани. Този проект беше включен там заедно с това България да участва в терминала за втечнен природен газ на Александруполис, както и с това България да направи борса за търговия с природен газ. Всеки един от тези проекти, за които споменах и които бяха включени в актуализираната енергийна стратегия на България през месец ноември 2018 г., вече се реализират и са факт. Що се отнася до проекта Балкански поток трябва да кажем, че това го споделихме, разбира се и с нашите американски партньори и в срещата си с господин Фанън, обясних какви са основните разлики по отношение на нашия проект. Това е проект, който се реализира изцяло на територията на България. Проект, който се реализира от българската компания „Булгартрансгаз“, в чиито капитал едноличен собственик е българската държава. Така че това е проект, в който няма да има възможност за влияние на нито една друга държава. Този проект ще носи приходи за България, защото за нас е изключително важно да запазим своето стратегическо място на газовата карта на Европа. Това може да се случи само и единствено ако ние имаме необходимата инфраструктура, която да ни даде възможност да доставяме газ от различни източници по различни маршрути.
Водещ: Това щях да вметна и аз, че всъщност въпросът не е затова, че ние си подготвяме такава инфраструктура, затова откъде идва суровината. В тази връзка да ви попитам какво става със Седми блок на „АЕЦ Козлодуй“.
Теменужка Петкова: Още може би една дума по отношение на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България или т. нар. Балкански поток. Само да кажем, че този проект се реализира изцяло в съответствие с европейските правила, както по отношение на природния газ, така и по отношение на регулаторната рамка, така и по отношение на обществените поръчки. Така че ние сме спазили абсолютно всяко едно изискване на европейското и национално законодателство в тази посока. Ако това не беше така, отдавна щяхме да имаме обратната информация от нашите колеги от Брюксел. Хората трябва да бъдат спокойни, да са наясно, че ние сме спазили всички правила. Що се отнася до Седми блок на „АЕЦ Козлодуй“, вие знаете, че Министерски съвет взе решение, с което даде мандат на Българския енергиен холдинг да предприеме действия, да направи проучване, което е свързано с разработване на нови ядрени технологии за мирни цели именно от страна на нашите американски партньори. Тъй като нашата основна политика в областта на енергетиката е диверсификацията на енергийни ресурси, на енергийни технологии. До края на месец януари 2021 г. Българският енергиен холдинг трябва да бъде готов с резултатите от проучването и анализа, който е направил, от преговорите, от разговорите, които е провел със съответните американски компании, и тогава вече ще имаме много по-голяма и много по-обстойна информация.
Водещ: Само да ви помоля в една минута за кратък отговор. Доста амбициозни и доста мащабни проекти споменавате. Как ще ги реализираме в година, в която всичко е толкова трудно предвидимо, а и все пак идват избори?
Теменужка Петкова: Ние сме почти на финала с реализацията на тези проекти. По тези проекти работим години наред, това не е плод на усилията в рамките на 6-7 или 8 месеца, това е резултат от нашата трайна политика.
Водещ: Да, но само, че сметките на всички се объркаха.
Теменужка Петкова: Така е, но ние сме на такъв етап от проектите, в който вървим към техния успешен финал. Там, където има забавяне, както е с интерконектора Гърция – България, забавянето се получи в резултат именно на кризата с COVID-19. Колегите от гръцката компания, която строи проекта, правят всичко необходимо, че да реорганизират своята работа и това закъснение да бъде компенсирано.
Водещ: Накрая само да ви попитам, казвате те са почти към финала. Когато предстоят избори, когато става въпрос за толкова важни стратегически проекти, както самата вие ги определихте, трябва ли да се търси политически консенсус, така че тези проекти да не започват и да не спират в годините, а да има някаква приемственост, поне по отношение на големите стратегически проекти? И търсите ли такъв консенсус?
Теменужка Петкова: Вижте, изборите идват и си отиват. Хората ще дадат своя глас, ще дадат своя вот. Това, което ние като държавници, като управление, като отговорни хора трябва да направим, е да работим в интерес на българските граждани. Смело мога да кажа, че премиерът Борисов, нашето правителство, работим изключително и само в интерес на българските граждани. Всички тези проекти, за които споменах, са единствено и само в интерес на България и на българските граждани. Така че аз не виждам политическа сила, която да иска те да не се случат.
Водещ: Благодаря ви.
