Водещ: COVID кризата и ограниченията пред отделни бизнеси поставя много производства, фирми и организации в кризисни ситуации, в които да затварят и ограничават производства и системи. Как в тези условия компаниите могат да бъдат подпомогнати и енергийно ефективни, така че кризата да се превърне във възможност? Тук е зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков. Здравейте и добре дошъл при нас.
Жечо Станков: Здравейте.
Водещ: COVID кризата беше причина още в началото на пандемията да бъдат подпомогнати домакинствата като сметките за ток да могат да се плащат отложено не за 20, а за 30 дни. Ще се увеличи ли този процес предвид нарастването на кризата, ще могат ли хората да разчитат на по-голяма помощ в месеците, в които се плаща по-високи сметки за ток?
Жечо Станков: Както споменахте, по време на извънредното положение бе въведена необходима мярка за гражданите с цел разсрочване на техните задължения за по-дълъг срок. Естествено това важеше като възможност по време на извънредното положение, при необходимост, естествено, тя може да бъде въведена отново.
Водещ: Добре, тоест, ако човек не може да си плати тока може да разчита на това, че ще има елемент, при който той ще може да се обърне към дружеството или да се обърне към социална служба. Какво точно трябва да направи всеки един, на когото му е трудно да плати сметката си за ток?
Жечо Станков: Това, което направихме към март месец при първата вълна от COVID кризата беше след получаване на сметката си гражданите да имат гратисен период от 10 дни за заплащане на своята сметка за енергия, без значение дали електрическа или друга. Съответно ние удължихме този срок до 20, в последствие и до 30 дни, с цел възможност за намаляване на тежестта от сметката върху гражданина, който е затруднен с по-късно си работно време, невъзможност да изпълнява задълженията си и съответно намаление на заплатите в някои сектори.
Водещ: През зимата ще може ли да ползват такова облекчение?
Жечо Станков: При необходимост сме готови отново да въведем.
Водещ: Възможно ли е това да стане и със сметките за парно? Въпреки че при парното не се спира веднага, просто могат да се натрупат повече сметки.
Жечо Станков: Това щях да кажа, че при парното ситуацията е друга. Самите абонати могат да избират различни видове на заплащане - равни месечни вноски, изравнителни сметки към края на периода, така че естествено, гъвкави сме и можем да предложим различни инструменти, които да бъдат в облага на българския гражданин.
Водещ: Говорим за сметките за тока, а в петък беше анонсирана новината, че едно от най-големите електроразпределителни дружества в България ЧЕЗ сменя своя собственик - "Еврохолд". Беше разрешено от КЗК да сключи този договор. Изненадващо за мнозина анализатори, защото преди известно време точно КЗК не одобри тази сделка, после излезе един запис, твърдеше се че той е със с гласа на премиера, в който трябваше да се провери, КФН беше приканвана да провери "Еврохолд". Какво се случва сега? Ще премина ли плавно работата на ЧЕЗ в ръцете на "Еврохолд"? Има ли опасност за потребителите?
Жечо Станков: Това, което искам да кажа е, че гражданите трябва да бъдат спокойни. ЧЕЗ като дружество извършва изцяло регулирана дейност, така че КЕВР стриктно наблюдава и определя тарифите на крайния снабдител, в случая на мрежата на ЧЕЗ. Аз съм сигурен, че гражданите дори няма да забележат промяната на собственика. Естествено решението за възможността за промяна на собственика е в ръцете на колегите от Комисията за…
Водещ: За енергийно и водно регулиране, нали?
Жечо Станков: Не, Комисията за…
Водещ: Защита на конкуренцията.
Жечо Станков: Защита на конкуренцията, която с каза своето решение и мисля, че се върви в…
Водещ: Казвате гражданите няма да усетят преминаването от едно дружество към друго. Как обаче КЕВР ще защити този интерес и ще има ли фактури, различни от тези които са получавали потребителите до момента? Ще се променили фактурата, ще има ли някаква промяна, която драстично да покаже, че вече тези които ползват такъв ток вече ще го ползват от друг доставчик?
Жечо Станков: Към момента всички граждани, които са на регулиран пазар получават своята електроенергия, на територията на която упражняват лицензионни права "ЧЕЗ Електроразпределение", именно от ЧЕЗ като краен снабдител. Всичките тарифи, които се определят и заплащат гражданите се определят от КЕВР. Не, няма да има промяна, ще продължи комисията стриктно да изпълнява своята роля и съответно тези регулирани цени няма да се променят в съответствие с промяната на собственика, те се променят единствено и само чрез решение на КЕВР. Гражданите трябва да бъдат спокойни. Нищо, освен ако новия собственик не реши да промени нещо в името на фирмата, върху фактурата освен наименованието друго не се очаква да се промени.
Водещ: Цената на природния газ от вчера е по-висока. Тя беше променена и миналия, и по-миналия месец. Забелязва се едно натрупване на увеличение на цената на природния газ, а помним как преди повече от шест месеца беше анонсиран на един договор, който намали цената с 40%. Защо се случва така и ще повлече ли тази цена промени в цената на парното в цената на услуги?
Жечо Станков: След доста трудни и усилени преговори с нашите партньори от "Газпром" успяхме да договорим нови по-добри цени, както споменахте, те бяха анонсирани, 40% по-добри цени със задна дата. Съответно в различните месеци те стигаха до 40% по-ниска цена. Важно към момента да споменем е, че като всяка една стока на пазарен принцип, когато търсеното се повишава и цената се повишава. Наближавайки зимните месеци в цяла Европа се повишава консумацията на газ, на електроенергия, респективно от цената на газа в момента върви и във възходяща форма. Това няма да окаже влияние нито върху цената на електроенергията, нито върху цената на парното, защото тези цени са сметнати на база на прогнозни цени на газа, в момента се движим в тези рамки.
Водещ: Тоест те ще се отразят само на бизнеса?
Жечо Станков: Те ще се отразят на всички ползватели на природен газ, но смея да твърдя че в бизнеса, който споменахте и въобще в икономиката имаме вече над 300 млн. лв., които останаха, не бяха не бяха заплатени в насока сметки за газ, благодарение на новите цени. Така че икономиката ни е с 300 млн. по-силна благодарение на новите договорени цени, които имаме към момента.
Водещ: Сега, в петък вицепремиера Томислав Дончев обяви един план за възстановяване и устойчивост, който той го определи като четири основни стълба, по които ще се развива и възстановява България. Единият стълб е "Зелена България". Стълб, в който се събира енергийната ефективност, енергийна реформа и какво още, кажете вие. И какви средства ще бъдат акумулирани в този стълб и как ще се изразходват те?
Жечо Станков: Европа принудена предвид COVID кризата действително да насочи средства и да осигури лесно финансиране на държавите, именно за да може да подсили публичния сектор и това прави и България в момента, както споменахте на база на плана, насочен към възстановяване и устойчивост и основно стълба, който е за "Зелена България", 37% от средствата от целия план са насочени в него, дава възможност да рестартираме програмата за саниране на жилищните сгради и съответно да започнем с директна интервенция, които са чакащи в Националната програма за саниране на жилищните сгради.
Водещ: Колко средства ще има в тази програма за енергийна ефективност и за какъв период от време те трябва да бъдат изразходвани?
Жечо Станков: Конкретно средствата насочен за енергийна ефективност са 3 млрд., като ние трябва да ги разделяме в няколко основни насоки. Около 60% от тях ще бъдат насочени към жилищните сгради, 30% ще бъдат насочени към публичните сгради - основно място, където гражданите отново ходят за да свършат своята работа и 10% ще бъдат насочени към бизнеса. Естествено, важно е да споменем, че над 400 млн. ще бъдат насочени срещу към общините, за да може да подменим на уличното осветление във всички градове.
Водещ: Сега, Вие сте от Бургас, бяхте общински съветник в града, нали не греша? В Бургас има много сериозна програма за саниране на жилищните блокове, виждаше с просто око, че там доста блокове се санират. Не е такава ситуацията, обаче в други градове на страната. Какво не достига на местната власт, за да може да реализира тези програми за енергийна ефективност? Гражданите ли нещо не правят като хората, кметовете ли не обясняват как се развива тази програма?
Жечо Станков: Ще предложим по време на новия период именно най-добрите практики от градове, които споменахте. Бургас е типичен пример с близо 200 сгради, които бяха санирани на територията на общината с, дори пилотни проекти, в които извън пакетирането на сградата с дограма и с изолация, бяха поставени соларни панели на покрива, които намалиха сметките за топла вода през лятото съм 100% по-ниската, нулева цена, защото сградата сама генерираше топлината и съответно през зимните месеци над 50% икономия от парното. Тези добри примери ще ги пренесем и в другите общини, естествено структурата, с работа на едно гише, каквото се случваше в Бургас, директно общината поемайки инициативата за провеждане на всички процедури, за организация на етажната собственост, за срещи с гражданите ще бъдат приложени като добри практики в другите населени места.
Водещ: С Асоциацията на общините коментирате ли този въпрос, защото именно кметовете са тези които трябва да организират този процес, за който вие казвате?
Жечо Станков: Както за енергийната ефективност в жилищните сгради, публичните сгради и уличното осветление, ние сме в постоянна комуникация с колегите от националното сдружение на общините, защото информацията идва отдолу нагоре. Ние поставяме в центъра на целия план гражданина с цел максимално много да бъде помогнато и да се възползва той от този план.
Водещ: Вие нали знаете какво казват обикновено кметовете, които са кметове на опозицията? Те казват "Управляващите си насочват тези програми към своите си кметове, защото идват избори и те искат да бъдат преизбрани". Каква е гаранцията, че във всички населени места, независимо от това кой управлява и кой е кмет, от коя партия структура, по равен ще се разпределят тези средства? И какво още освен дограми, саниране и соларни панели? Какво още друго ще включва тази програма?
Жечо Станков: Никога не сме делили общините на база на териториалното им управление, билото на микро или на по-високо ниво. За нас е важно да стигнат с тези средства до гражданина, за да може да се възползва той от тях. И сме поставили правилото "първи по ред първи по право". Така че създаване на конкуренция между самите общини, между самите кметове, за да могат да създадат те една по-устойчива среда в своите общини, да стимулират гражданите по-бързо да се организират е важното за нас. Какво допълнително ще и дадем шанс да се инвестира? Както споменах, няма да се ограничим само в многофамилните жилищни сгради, ще интервенираме и в еднофамилните жилищни сгради, защото е справедливо абсолютно всеки гражданин да има достъп до средствата.
Водещ: А досега това не беше така?
Жечо Станков: До сега програмата беше насочена главно към многофамилните жилищни сгради. Сега идеята ни е да насочим финансиране към еднофамилните жилищни сгради с цел мерки за енергийна ефективност с подмяна на климатици, соларни панели на покрива, фотоволтаични панели на покрива, с цел действително тези граждани да започнат сами да произвеждат своята топло- и електрическа енергия.
Водещ: Преди време твърдяхте, че България без проблеми може да намали с 49% въглеродните емисии до 2030 г., при това без да засегне това Маришкия басейн. Как ще стане това? Досега не съм чувала такъв план.
Жечо Станков: Твърде експерт, може би ще прозвучи, но няма да намалим с 49% въглеродните емисии, а ще намалим 49% парниковите емисии, от които въглеродните са приблизително между 70 и 80%, а тези които идват от енергийния сектор са приблизително пък 50% от тези 70%. От тази гледна точка нашият план "Климат – Енергетика", който сме предали в ЕК и сме защитили, сме доказали че с 49% намаление на емисиите от парникови газове няма сутрешен отрази на Маришкия басейн. Защо? Защото освен енергетиката емисия имитират, на второ място, транспорта, индустрията, земеделието, където също имаме резерви и новите модерни технологии ще ни дадат възможност да се съкратим емисиите и там.
Водещ: Тоест искате да кажете въглищните централи продължават да работят, хората не се освобождават от работа и в същото време България има шанс да намали парниковите емисии?
Жечо Станков: Точно така.
Водещ: Това ми звучи доста невъзможно на фона на това, което съм чувала, но много експертно прозвуча и това, което Вие казахте.
Жечо Станков: Проблема не е свързан с намаляването на емисиите от парникови газове, проблема на въглищните централи е насочен към това, че емисиите, които те трябва да заплащат, CO2 емисиите, които Вие споменахте, цената на пазара неимоверно расте нагоре. Тя е част от компонентата, която имаме като ценообразуваща към крайните потребители и повишаването на цената на CO2 емисиите прави тяхната цена на енергията по-неатрактивна. Така че не е проблемът с намаляването на парниковите газове, а с цената на въглеродните емисии, които те трябва да закупуват.
Водещ: За да стане по-атрактивна цената на произвежданата електроенергия се анонсира строежа на нов реактор на АЕЦ "Козлодуй". Какви са сроковете там? Реалистично ли е това да се случи до, например 2030 г., за когато Вие казвате, че биха могли да бъдат намалени тези емисии?
Жечо Станков: На първо време имаме мандат от страна на Министерски съвет да предоставим до края на януари месец доклад, с който да покажем какви са възможните технологии, които могат да бъдат изградени на Площадка 2 на АЕЦ "Козлодуй". Знаете там сагата също беше сравнително дълга, от страна на МОСВ бяха публикували ОВОС на площадката, който бе обжалван и тепърва в началото на 2019 г., след всички инстанции той беше одобрен. Имаме удоволствието да кажем, че в началото на тази година, февруари месец и ядрения регулатор вече посочи Площадка 2 в "Козлодуй" като възможна за изграждане на бъдещи реактори.
Водещ: Иновативни са технологиите, американските, които се планира да бъдат изградени там, на тази площадка. Какъв е срока, в който трябва да се вземе решение те ли ще бъдат или ще започне пак от нулата, за да се мисли за друга технология?
Жечо Станков: За нас е изключително важно да диверсифицираме сами технологии, с които разполагаме в ядрения сектор, както правим това в момента с ядреното гориво, така и с бъдеще мощности, които ще изграждаме. Естествено, трудно е да си поставям някакъв краен срок, с който да се ангажираме в момента, защото това е дълъг процес от гледна точка на всичките регулаторни рамки, които трябва да бъдат прегледани и съответно от технологията, на която трябва да се спрем.
Водещ: Вие познавате ли тази технология, смятате ли, че тя би могла да бъде приложена на територията на България?
Жечо Станков: Със сигурност тази технология, която ще продължим да търсим е най-сигурна технология, за могат да бъдат нашите граждани спокойни.
Водещ: От 1 октомври либерализирахте пазара на електроенергия за фирмите и какво се случи? Какво ще платят и каква ще бъде сметката сега, когато фирмите ще трябва да платят първите си месечни фактури?
Жечо Станков: От страна на държавата гледахме преди всичко да защитим интереса на небитовите потребители, като дадохме и допълнителен гратисен период, който е до средата на следващата година или до първи юли следващата догодина клиентите могат да продължат да правят своите проучвания за избор на новия си доставчик на електроенергия. 25% от тях, обаче, успяха бързо да се информират и вече имат този нов доставчик, радват се на по-добри цени на база индивидуалните договори които сключиха. По-добрата цена, от която те се възползвате между 20 и 30% по-ниски цени за електроенергия. Което удовлетворява и нас като Министерство на енергетиката, че сме си свърши добре работата.
Водещ: На фона на европейския свободен пазар на ток, къде се намира българския пазар на ток? На по-високи нива или са конкурентни на европейски пазари?
Жечо Станков: Във всички случаи нашият пазар след създаване на независимата енергийна борса, след нейното интегриране в рамките на деня с румънската борса, предстои такова интегриране на другите пазарни сегменти, ние сме така един добре развиващ се пазар и количествата които се търгуват на нашата борса продължават да нарастват. Естествено това дава възможност и при всичко ние затова се борим, при по-голяма конкуренция на пазара по-добри условия за крайния потребител. Както за бизнеса, така и за битовите потребители.
Водещ: Понеже споменахте Румъния, възможно ли е ако нашия енергиен пазар и нашата борса за ток е доста по-изгодна за румънски фирми те да купуват ток от нашия пазар?
Жечо Станков: Те го правят, те го правят и към момента.
Водещ: Какъв процент е купуваната електроенергия от румънски фирми?
Жечо Станков: Всеки ден е различно в зависимост от цената на нашата борса.
Водещ: Има ли обаче обратното – български фирми да купуват от съседни пазари?
Жечо Станков: След като успеем да куплираме или да се обединим с румънските и съседните борси на всички пазари, ще имаме възможност да закупуваме енергия дори и от Унгария ако щете. Така че все по-големи са възможностите пред всеки един търговец и всеки един потребител в бъдеще. Най-важното за нас е да бъдат водени от най-добрите, най-ниските цени.
Водещ: Добре, благодаря Ви много за този разговор в нашия ефир, зам.-министъра на енергетиката Жечо Станков в "Още от деня".
БНТ1, "Още от деня"
