Водещ: Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в "Седмицата" на "Дарик радио", здравейте, г-жо Петкова.
Теменужка Петкова: Здравейте.
Водещ: Има ли извънредни нови мерки заради ръста на открити заразени с коронавирус в енергийните предприятия?
Теменужка Петкова: Вие знаете, че сектор Енергетика е изключително важен стратегически отрасъл, и гарантирането на енергийната сигурност на страната е наш много важен приоритет. Пандемията от COVID-19, разбира се, се отразява във всеки един от секторите на страната, разбира се в това число и в сектор Енергетика. Ние обаче сме предприели много сериозни мерки още от месец март т.г., когато за първи път се сблъскахме с пандемията.
Водещ: Тогава гостувахте и ги обявихте. Нещо ново?
Теменужка Петкова: Тези мерки продължават и към настоящия момент. За нас на първо място е да се опази живота и здравето на хората, на колегите, които работят, на техните семейства. Създадени са всички условия да има дезинфектанти навсякъде. Създадени са условия там, където е възможно да се работи от вкъщи. Една част от колегите от администрацията също работят от вкъщи. Така че всички мерки, които е необходимо да бъдат приложени, са в съответствие с указанията, които се дават от Министерство на здравеопазването и от Националния оперативен щаб. Всички те са спазени и към настоящия момент енергийната система на страната е сигурна и защитена от гледна точка на пандемията с COVID.
Водещ: Има ли открити заразени в стратегически енергийни предприятия като АЕЦ "Козлодуй", Електроенергийния системен оператор (ЕСО), "Марица-изток"?
Теменужка Петкова: Както вече споменах, мерки са взети навсякъде, във всяко едно от дружествата от държавната енергетика, но всеки един от нашите колеги има своето семейство, своя личен живот, своите контакти извън работата, така че никой не е застрахован.
Водещ: Тоест са намерени такива случаи, или?
Теменужка Петкова: Когато има такива случаи се предприемат мерките които е необходимо да бъдат предприети. Нямаме някакви драстични проблеми към настоящия момент.
Водещ: При това разрастване, обаче, на откритите случаи, а с все повече тестване ще се откриват и все повече случаи. Според Вас трябва ли да продължат да работят тези правила за контактните? При положение, че може да се окаже, че в едно енергийно предприятие всички ще се окажат в един момент контактни.
Теменужка Петкова: Както вече споменах, за нас най-важно е да запазим живота и здравето на нашите колеги и на техните семейства. Така че ние ще правим всичко онова, което компетентните органи в тази посока разпоредят като задължителна мярка.
Водещ: Направихте проверки на енергийните обекти за работа през предстоящия есенно-зимен сезон. Какво установява проверката?
Теменужка Петкова: Проверки ги правим за пета поредна година. Те са изключително добро средство, за да проверим на какъв етап е подготовката на предприятията, на електроразпределителните предприятия, на ЕСО във връзка с предстоящия есенно-зимен сезон. Тази проверка започна на 23-и септември и приключи на 7-и октомври. За радост резултатите от проверката са добри, обнадеждаващи, колегите и от трите електроразпределителни дружества и от ЕСО са предприели съответните мерки, така че да се гарантира безопасната и надеждна работа на системата при зимни условия.
Водещ: Отлагани ли са ремонти, профилактики заради коронавируса?
Теменужка Петкова: Колегите са създали такава организация на работа, която да гарантира извършването на задължителните ремонтни дейности. Тези, без които няма как да функционира нормално електроенергийната система. Така че цялата ремонтна програма и всички рехабилитации по мрежата са направени. Тече и почистването на сервитутните зони във връзка с електропроводите, действията там са приключили. Към настоящия момент където е необходимо продължават дейностите по прочистване на сервитутната зона. Така че да се гарантира нормалната работа на електроенергийната система.
Водещ: Как се отрази промяната в структурата на потреблението на ток заради коронавируса? По-малко по-скъпия ток за стопански нужни повече от битовия, по-евтин ток. Трябва ли да се мисли за промяна в тарифите. След като вече не е много ясно кое е стопански, кое е битов. При положение, че много офиси са си вкъщи.
Теменужка Петкова: Безспорно пандемията от COVID-19 промени не само развитието на икономиката, по отношение на ползването на електрическа енергия. Виждате, че настъпиха много сериозни трансформации в целия свят. Безспорно когато се затварят офиси, когато се затварят заводи и големи производствени мощности, разбира се, че ще има и намаляване на потреблението на електрическа енергия. Но ние не можем да говорим за промяна в тарифите, защото имаме пазар, който определя цената на електрическата енергия. Има европейска регулация, която казва как се определят тарифите по отношение на пренос, на достъп. Ние сме част от целия европейски енергиен пазар, което означава, че ние следваме европейските правила. Няма как ние да преценим, че тъй като има пандемия, да вземем решение, което да е в посока промяна на тарифите, съответно на преносните оператори.
Водещ: Колко малки и средни фирми смениха доставчика си на ток?
Теменужка Петкова: Това е една много сериозна крачка към процеса по пълна либерализация на пазара на електрическа енергия. От първи януари т.г. влиза в сила директива на ЕС, която ясно оказва кои са тези лица, които биха могли да останат на регулирания пазар. Това са битовите потребители във всяка една държава-членка. Тоест това, което ние направихме от 1-ви октомври т.г., когато на свободния пазар излязоха всички онези стопански субекти, които са присъединени към мрежи "Ниско напрежение" и които до този момент бяха на регулирания пазар. Сега на регулирания пазар клиенти са единствено и само битовите потребители, така както предвижда и европейското законодателство. Смея да твърдя, че това беше един успешен ход, който предприехме. Мисля, че това се отрази добре и на самите стопански субекти, тъй като ние дадохме един гратисен период от девет месеца, който ще им даде възможност да преминат на свободния пазар на електрическа енергия.
Водещ: До края на юни.
Теменужка Петкова: Точно така, до края на юни следващата година.
Водещ: Дотогава са на един вид регулирана цена, все още?
Теменужка Петкова: Не, те не са на регулирана, те са на пазарна цена всички. Тези, които излязоха и смениха своя доставчик на електрическа енергия бяха клиенти на съответните електроразпределителни дружества и плащаха регулираната цена, която плащаме и ние като битови потребители.
Водещ: Тези, които се смениха ясно, но тези, които не си смениха и ще останат до юни ще плащат определена цена от КЕВР.
Теменужка Петкова: Не. Тези, които не си смениха доставчика, те бяха една част от тях автоматично служебно прехвърлени към съответно търговеца на съответното електроразпределително дружество и подписаха т. нар. "типов договор", който им дава възможност до края на юни 2021 г. да се ориентират на пазара и да изберат своя доставчик.
Водещ: Ама не всички са подписали типов договор.
Теменужка Петкова: Всички са подписали.
Водещ: Ами който не е подписал?
Теменужка Петкова: Съответните електроразпределителни дружества, техните търговски предприятия са влезли в комуникацията. Уведомени са.
Водещ: А когато не са влезли? Не, тъй като знам за такива фирми, които не са влезли.
Теменужка Петкова: Не, на регулирания пазар няма стопански субекти. Всички са към съответните търговци на електроразпределителни дружества.
Водещ: Но това автоматично прехвърляне става ли без договор или не става без договор?
Теменужка Петкова: Става на базата на типовия договор.
Водещ: А ако някоя фирма сега, от тези хора, които ни слушат, не са се свързали с тях ЧЕЗ или ЕВН?
Теменужка Петкова: Информацията, която ние имаме от електроразпределителните дружества показва, че няма такива клиенти.
Водещ: 100% били подписали?
Теменужка Петкова: Да. Една част от тях са си сменили доставчика, други са подписали със съответния търговец на електроразпределителното дружество. Дали договорът е типов или са писали друг тип търговски договор, това е вече въпрос на комуникация между двете страни.
Водещ: Ако някой случайно не е подписал спират ли му тока?
Теменужка Петкова: Не, няма такава опасност. Нито един потребител на електрическа енергия не е застрашен от това да му бъде спряна електрическата енергия
Водещ: Значи излиза, че може да не си е подписал договора.
Теменужка Петкова: Съществува т.нар. "фигура на доставчик от последна инстанция". Ако някой от потребителите не направи това и до юни 2021 г., той ще отиде тогава на доставчик от последна инстанция, където цената на електрическата енергия е значително по-висока и ние не препоръчваме на нито един стопански субект да изчака този момент.
Водещ: Само да изчистим – ако някой все пак не е подписал договор до края на септември, на него на какво основание му се доставя ток?
Теменужка Петкова: Аз пак казвам, той има типов договор служебно е прехвърлен към съответния търговец на електроразпределителното дружество.
Водещ: Дори без да е подписал договор?
Теменужка Петкова: Да. Няма такъв потребител, няма такъв клиент, който в момента да няма такъв договор и да не получава електрическа енергия. Може би тук е важно да кажем, че до края на годината през месец декември, в КЕВР колегите работят по платформа, която ще бъде изключително полезна за всички потребители на електрическа енергия. Там ще има информация за отделните доставчици на електрическа енергия, за реалните им оферти, така че всеки един от клиентите да може да се ориентира по най-добрия за него начин и съответно да се насочи към доставчик на електрическа енергия, който покрива в най-пълна степен неговия профил.
Водещ: А остава ли пълната либерализация на електроенергийния пазар до 2025 г, т.е. същата тази операция да се разиграе и с битовите потребители?
Теменужка Петкова: Точно така, това е един от приоритети, които ние сме заложили в нашата управленска програма, свързана с пълната либерализация на пазара на електрическа енергия. Този приоритет остава, това което ние направихме сега, от 1-ви октомври, по отношение на битовите потребители е малко по-различно. Те могат да останат на регулирания пазар на електрическа енергия и срокът, който ние сме заложили и това, което сме поели като ангажимент и към Европейската комисия, е тази пълна либерализация да бъде факт до края на 2025 г.
Водещ: А остава ли срока 2030 г., в който ще бъдат затворени въглищните централи?
Теменужка Петкова: По отношение на затварянето на въглищните централи тази тема, знаете, е доста сериозна, много дискусионна. Особено за България тази тема е изключително чувствителна.
Водещ: Тя е свързана и с работата на хората.
Теменужка Петкова: Тя е свързана и с работата на хората.
Водещ: Както и с мощностите в региона.
Теменужка Петкова: Свързана е и с енергийната сигурност на страната, съответно и с нашата национална сигурност. Всяко едно от дружествата е структуроопределящо, то е изключително важно, така че то е и пряко свързано с т.нар. "стратегическа инфраструктура на страната". Решенията в тази посока не са лесни в никакъв случай, но не бива да бъдат взимани прибързано. Те трябва да бъдат взимани след един много сериозен анализ на плюсовете, на минусите. Разбира се, ние като държава-членка на ЕС стриктно следваме приоритетите на ЕС по отношение на постигането на нулеви емисии до 2050 г., но това, което трябва да направим е един много внимателен прочит на всеки един от детайлите през които трябва да минем, за да постигнем тази цел. Въглищните централи са основни, базови мощности в нашите електроенергийна система и това много ясно сме го посочили в интегрирания план "Климат-енергетика" и в проекта на енергийна стратегия. До 2030 г. България ще ползва тези мощности в своя електроенергиен микс, тъй като ние нямаме готовност с какво те да бъдат заменени. И тук по-скоро въпросът е не дали сме готови да ги заменим с нещо друго. А ние трябва да ги заменим, като базова мощност говоря, с такъв тип производител на електрическа енергия, който не генерира емисии и това е много важно.
Водещ: Това значи, че 2030 г. Вие очаквате да има нов ядрен реактор, така ли е? Работещ.
Теменужка Петкова: Това означава, че ние работим в такава посока да можем да гарантираме своята енергийна сигурност. Наред с развитието на енергията от възобновяеми енергийни източници, която е разбира се основен приоритет в рамките на ЕС, създадени са различни финансови механизми, които да стимулират този процес. Ние трябва да мислим за това каква друга базова мощност можем да имаме и можем да изградим. Тази базова мощност не трябва да генерира емисии. Един такъв вариант, който и ЕС призна, знаете, че на съвета от декември 2019 г., както нашия премиер, така и още други негови колеги се обединиха около това и защитиха тезата всяка една държава-членка да има правото сама да определя своя енергиен микс. Основен аргумент беше това, че тези държави ползват ядрена енергия и тя е, така да се каже основен гарант за тяхната енергийна сигурност. Така че ядрената енергия попада в тази опция и тази възможност за ползването на такъв тип енергия, който не генерира емисии, така че ние ще работим и в тази посока.
Водещ: Ние нов реактор в АЕЦ "Козлодуй" ли ще правим, нов блок, или ще строим АЕЦ "Белене" до 2030 г.?
Теменужка Петкова: Имайки предвид амбицията, която си поставя ЕС и това да постигнем нулеви емисии до 2050 г., това е една много амбициозна цел, това означава, че не само енергийните системи, това означава, че цялата икономика на държавите-членки трябва да претърпи една много сериозна трансформация, за да постигнем тези нулеви емисии до 2050 г. Това означава, че ние трябва да търсим възможност и алтернатива да осигурим такива производствени мощности, които да ни дадат възможност да постигнем тази цел. Както споменах, ядрената енергия е една такава опция. Към настоящия момент върви процедурата за АЕЦ "Белене", за търсене на стратегически инвеститор.
Водещ: Тя докъде е тази процедура?
Теменужка Петкова: процедурата е стигнала до етап, в който ние имаме ангажимента да предоставим достъп до информационната зала на проекта, по отношение на компаниите, които ще подадат и заявиха, че ще подадат обвързваща оферта по отношение на реализацията на проекции и участието си като стратегически инвеститор.
Водещ: Колко са последно?
Теменужка Петкова: Пет са компаниите, които са заявили, че ще подадат такава обвързваща оферта. Но подаването на обвързваща оферта ще се случи едва след като премине и този етап за запознаване с цялата база-данни, свързани с проекта, тогава компаниите ще могат да подадат и такава объркващо оферта. Имайки предвид кризата с COVID-19, на този етап цялата процедура, свързана с пътуване, с възможност тук да пребивават представители на тези компании, е леко забавена.
Водещ: Компаниите са?
Теменужка Петкова: Компаниите са китайската корпорация CNNC, Корейската хидроатомна корпорация, Росатом, General Electric.
Водещ: Нали пет?
Теменужка Петкова: И Framatome.
Водещ: А Framatome бяха?
Теменужка Петкова: Френската компания.
Водещ: Те са френски?
Теменужка Петкова: Да.
Водещ: Добре де, ами ние не можем ли тази data room да я направим виртуална? Да се сканират всички документи, които да се гледат, да се дадат пароли.
Теменужка Петкова: Това е един добър въпрос. Ние много мислихме по тази тема. Обсъждахме различни варианти, но имайки предвид това, че цялата тази база-данни, свързана с проекта съдържа информация, която по своя характер е в голямата си част конфиденциална информация, няма как да стане достояние в публичното пространство.
Водещ: Хората плащат с банкови карти от сметки, в които милиони имат и не се боят, нали, гарантират им банките сигурност.
Теменужка Петкова: Става въпрос за технологии в областта на ядрената енергия, всеки един от конструкторите на такъв тип проекти има своите…
Водещ: Те тези французи или китайци като дойдат, те не могат ли с една камерка да ги нащракат тези работи, дето ние не сме ги дигитализирали?
Теменужка Петкова: Не, няма да могат.
Водещ: Някой ги дебне да не снимат?
Теменужка Петкова: Всички тези устройства, които са налични са в няколко стаи, в които ще работят различни екипи.
Водещ: Дават им папки. Вие на хартия им ги давате тези неща, нали?
Теменужка Петкова: Не, не, не.
Водещ: На компютри.
Теменужка Петкова: На компютър.
Водещ: Така, и трябва да са в нашата стая?
Теменужка Петкова: Да.
Водещ: Е, добре, той ако си…
Теменужка Петкова: Няма устройства към тях, които да позволят да се…
Водещ: Сега, аз по американските филми съм гледал там Джеймс Бонд с една химикалка с камерка, не може ли да го снимам и пак…
Теменужка Петкова: Ами ние също сме монтирали камери в тези стаи, така че процеса е обезпечен от тази гледна точка.
Водещ: Дали в този съвременен дигитален свят. Ами COVID-а ако продължи 7 години, като коя епидемия, Юстиниановата май беше толкова. Нали ние след 7 години ще почнем да строим АЕЦ "Белене".
Теменужка Петкова: Аз се надявам, че света много скоро ще намери решение. Всички ние всъщност таим надежда това да се случи максимално бързо и да се намери решение на този много сериозен световен проблем с кризата от COVID-19.
Водещ: Ми със СПИН-а не намират от 1980 г. решение.
Теменужка Петкова: Така е, но.
Водещ: Не знам защо се надяват.
Теменужка Петкова: Така е, но аз лично имам надежда, че това ще се случи. Има добри сигнали в тази посока. Много държави работят, много индустрии са ангажирани в този процес с разработването на ваксина. Надявам се наистина да се реши този проблем, очевидно скоро няма да намерим генерално решение на въпроса с COVID-а, но при нормализиране на ситуацията ще мислим и за възобновяване на действията.
Водещ: А ако не се нормализира какво ще правим, като те не могат да дойдат тези хора тука да прочетат документацията?
Теменужка Петкова: Това е задължителен етап от самата процедура, всеки един от тези кандидати трябва да има равен достъп до тази информация, така че ние трябва да намерим такова време, подходящо и такива условия, в които за всяка една от компаниите да съществува възможност те да пребивават в България и съответно да могат по едно и също време да започне да тече срока за подаване на обвързващи оферти.
Водещ: Значи може да се каже, че АЕЦ "Белене" зависи от COVID-19.
Теменужка Петкова: Не, може да се каже, че процедурата свързана с финализирането на проекта за избора на стратегически инвеститор, на първо място зависи от развитието на пандемията и зависи от нашия приоритет да съхраним живота и здравето на хората. Това е над всичко.
Водещ: А колко време си представяме да се строи?
Теменужка Петкова: Не бива да забравяме, че все пак тук става дума за процедура за избор на стратегически инвеститор, т.е. на нас ни предстои да водим преговори. Тези преговори могат да приключат успешно, могат и да не приключат успешно. Ние имаме параметри, които българският парламент ни е определил, те са много ясно дефинирани. Тоест този проект трябва да се реализира без предоставяне на държавна гаранция, без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, без корпоративна гаранция. Това са едни много сериозни изисквания, които всеки един от тези кандидатите може да отговори, може и да не отговори. Така че ние нямаме яснота какъв ще бъде финала на тази процедура.
Водещ: Добре, да кажем, че стане работата, разберем се, колко време?
Теменужка Петкова: Реализацията на "Белене" не зависи от COVID-19, зависи от много други неща, свързани с воденето на преговори.
Водещ: COVID-19 чудодейно свършва още сега, декември. Идват, четат, подават оферти.
Теменужка Петкова: И започва процедурата по водене на преговори.
Водещ: Така. И се договаряме бързо, те на всичко се съгласяват, който от тях там изберем. И колко време?
Теменужка Петкова: Това, което ние сме анализирали и това, което имаме като информация е, че може би между 6 и 8 години тече целия този срок по реализация на такава мощност.
Водещ: Значи има вариант до 2030 г. АЕЦ "Белене" да бъде пусната е експлоатация, за да замени "Марица-изток", въобще въглищните централи?
Теменужка Петкова: Вижте, не бива да разглеждаме нещата така - АЕЦ "Белене" да замени "Марица-изток". Тоест, европейската регулация никъде не поставя краен срок, в който въглищните централи трябва да бъдат изведени от експлоатация. Такова нещо няма.
Водещ: Те слагат обаче такива изисквания, че много скъп става тока, който ще произвеждат.
Теменужка Петкова: Точно така, има един основен компонент в ценообразуването на електрическата енергия, произведена от въглищни централи и той се нарича емисия. Цената на емисиите се покачва непрекъснато, което на практика поставя един много сериозен въпрос пред тези мощности дали те могат чисто икономически да издържат на това ценообразуване в областта на емисиите, които към настоящия момент заемат по-голям дял, отколкото горивната компонента, което всъщност дава ясен знак за това каква е основната причина за покачване на цената на електрическата енергия, произведена от въглищни централи. Причината е покачването на цената на емисиите.
Водещ: По-просто казано ако останат въглищните централи след 2030 г. да произвеждат ток, той ще е много скъп. И не е ясно дали българите ще мога да си го купуват.
Теменужка Петкова: Предполагам, че цената на емисиите ще върви нагоре. Това е тенденцията, това са и заявките, които се дават по отношение на търгуването с емисии.
Водещ: А какво разбирате под "да работят с хоризонт"? Значи да работят до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. казвате още през февруари т.г.
Теменужка Петкова: Знаете, че до 2050 г. икономиката на Европа трябва да бъде с нулеви емисии.
Водещ: Да ги няма тези централи въобще. Но до 2030 г. те работят, а после какво…
Теменужка Петкова: Това означава, че тези централи ще са излезли от енергийния микс на държавите-членки до 2050 г.
Водещ: А между 2030 г. и 2050 г. планирате все пак да си поработват.
Теменужка Петкова: Ами тези да, които могат да издържат, така да се каже, на икономическите условия и разбира се, притежават и необходимата техническа възможност за това. Защото има централи, които ще отпаднат поради технически причини поради, това, че е изтекъл техния полезен срок на експлоатация например.
Водещ: И резервният ни вариант спрямо АЕЦ "Белене" е нов реактор, 7-и реактор на АЕЦ "Козлодуй"?
Теменужка Петкова: Да, това е една от възможностите.
Водещ: Там колко време би отнело?
Теменужка Петкова: По отношение на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" ситуацията е малко по-различна. Вие знаете, че още през 2012 г. е взето решение на Министерски съвет по принцип за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй", 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй", след което след 2012 г., през 2013 и 2014 г., колегите от правителството на г-н Орешарски са взели няколко решения, свързани с водене на преговори за избор на стратегически инвеститор от страна на Toshiba и на Westinghouse за изграждане на реактора AP1000 по американска технология. Така че това е един процес, който върви през годините. След това трябваше да се направи ОВОС. Този ОВОС беше изготвен и през януари 2015 г. МОСВ излезе с решение за одобрение на ОВОС-а, който впоследствие беше обжалван.
Водещ: ОВОС – Оценка на въздействие върху околната среда.
Теменужка Петкова: Тази оценка беше обжалвана. Четири години продължи тази съдебна сага с определени организации, които обжалваха това положително становище. През април 2019 г. ВАС се произнесе с окончателно решение, че действията на министъра на околната среда и водите са законосъобразни и на практика ОВОС-а влезе в сила. А през февруари 2020 г. Агенцията за ядрено регулиране издаде заповед, с която определи предложената от АЕЦ "Козлодуй", площадка номер две, на която може да бъде изградена нова ядрена мощност – 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Като три са технологиите, които се разглеждат в тази оценка на въздействието върху околната среда. Първата технология е американската - AP1000. Втората технология е руска на ROSATOM – AES-2006. Третата технология е отново руска на ROSATOM – AES-92. Това е технология на реакторите, с които ние разполагаме за АЕЦ "Белене". Знаете нашата политика по отношение на диверсификацията на енергийните ресурси, така че целта е 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" да бъде с различна технология.
Водещ: Значи американски.
Теменужка Петкова: Да.
Водещ: А не може ли да си сложим тези, които имаме за "Белене", те не стават ли за на мястото на 7-и блок?
Теменужка Петкова: Аз споменах, че едно от възможните технологии, която е разгледана в ОВОС-а е AES-92.
Водещ: Като ги имаме защо да купуваме други?
Теменужка Петкова: Тук вече е въпрос на анализ.
Водещ: Вие сама казахте, че "Белене" я стане, я не, нали?
Теменужка Петкова: Аз казах, че "Белене" предстои да разберем, тъй като предстоят преговори.
Водещ: Тогава не е ли логично като ги имаме да ги сложим?
Теменужка Петкова: Тук трябва да влезем в рамката за "Белене", която ни е сложил българският парламент и ние трябва да водим преговорите и да постигнем съгласие в рамките на тези параметри. Можем да постигнем такова съгласие, можем и да не постигнем.
Водещ: Тоест ще чакаме да видим дали ще постигнем съгласието.
Теменужка Петкова: Разбира се.
Водещ: И тогава ще задействаме АЕЦ "Козлодуй", 7-и блок, така ли?
Теменужка Петкова: Двата проекта вървят паралелно. Един проект не изчаква другия. Ние просто работим в тази посока.
Водещ: Ами ако не стане "Белене" и ни хартисат реакторите за "Белене", а ние сме се вече разбрали и сме предплатили на американците?
Теменужка Петкова: Вижте, нека да кажем така – да допуснем че до 2050 г. от електроенергийната система на България трябва да излязат 4000 мегавата въглища. Нали, никой не казва, че това ще се случи 2025 г. или 2030 г. Говорим, 2050 г. 4000 мегавата са нашите въглищни централи. Ако тези мощности излязат от употреба от енергийния микс на страната те трябва да бъдат заменени с други 4000 мегавата.
Водещ: А един реактор колко е?
Теменужка Петкова: "Белене" е два реактора по 1000 мегавата, т.е. 2000 мегавата. За ОВОС-а на 7-и блок на "Козлодуй" е за 1000-1200 мегавата мощност.
Водещ: Дори и по-малко.
Теменужка Петкова: Да.
Водещ: Значи ни трябват всички тези реактори.
Теменужка Петкова: На "Козлодуй" ОВОС-а е за един реактор, който е с такава приблизителна мощност около 1200 мегавата.
Водещ: Трябват ни всичките реактори, плюс зелена енергия вече от вятър, от слънце.
Теменужка Петкова: Зелената енергия е задължителен елемент.
Водещ: За да може да се допълнят до 4000.
Теменужка Петкова: Да. Зелената енергия е задължителен елемент. Трябва да имаме предвид и това, че от тук нататък предстои да се водят дискусии по една друга тема, която е много актуална вече и в рамките на ЕС, това е т.нар. водородна стратегия, която ЕС разглежда, и ползването на водород, свързан с производството на енергия. Така че това е още една друга възможност, която ние също разглеждаме.
Водещ: И още една възможност е пък да се намали потреблението на електроенергия, без да се намалява производството например.
Теменужка Петкова: Да, разбира се и тази възможност преминава през мерки за енергийна ефективност.
Водещ: Там какво залагате в стратегията?
Теменужка Петкова: Колкото по-енергийно ефективни сме, толкова по-малко ще бъде потреблението на енергийни ресурси.
Водещ: С колко да се намали потреблението залагате към 2030 г., ако имате и до 2050 г.
Теменужка Петкова: В проекта на енергийна стратегия, в интегрирания план климат-енергетика ние сме си поставили определени цели и те са приблизително постигане на енергийна ефективност около 32%.
Водещ: С 32% по-малко или 32% от сегашните 100?
Теменужка Петкова: 32% повишаване на енергийната ефективност.
Водещ: Значи по-малко потребление за същите…
Теменужка Петкова: Това преминава през съответни мерки, свързани с енергийна ефективност по отношение на жилищни сгради, по отношение на производствените сгради, по отношение на общинска, държавна сградна инфраструктура. Така че всичко това предстои да се случи през следващите години, всичко това ще даде една ясна преценка за енергийния микс на страната.
Водещ: Инициативата "Три морета", тази идея да се свържа Балтийско, Адриатическо и Черно море под егидата на Съединените щати, така че да се намали влиянието на Русия върху този регион с ключов елемент по-точно във вашата сфера – свързване на газопреносните мрежи например. България, искаше ли българското правителство да не бъде домакин следващата година на тази инициатива?
Теменужка Петкова: Българското правителство работи изключително активно по отношение на тази инициатива "Три морета". Българското правителство направи всичко необходимо тази инициатива да стане факт и да се развие по най-добрия за държавите-членки на тази инициатива начин. Българското правителство гласува 20 милиона евро средства, които да влязат във фонда, инфраструктурния фонд на инициативата "Три морета". Българското правителство определи и вицепремиера Екатерина Захариева като лице, което ще се занимава пряко и ще участва в тази инициатива.
Водещ: Но тънкият момент, ако не са разбрали някои от слушателите е, че българското правителство, даже да си изкара мандата, си отива на президента Румен Радев остава и тази инициатива ще бъде в България след като си е отишло правителството, ще бъде точно преди президентските избори, ще дойдат 12 президенти, премиери в България, което будеше основателни съмнения през седмицата, че май е вярно, че българското правителство не е много искало да бъде България домакин на тази инициатива.
Теменужка Петкова: Напротив, българското правителство винаги е участвало в тази инициатива. Ние сме заявили много ясно нашите проекти, с които участваме в областта на енергетиката, това е разширението на хранилището в Чирен.
Водещ: Това за домакинството. Да, разширението, 20-те процента акции от терминала за втечнен газ в Александруполис.
Теменужка Петкова: По отношение на домакинството, когато и да си отиде нашето правителство, ще останат неговите дела и действия, защото всичко това, което ние сме направили е много ясно дефинирано и то е видимо. 20 млн. евро отпусна и даде българското правителство. Това е волята на българския премиер и българското правителство.
Водещ: Вие не сте чула нашите дипломати да ходят и да викат, то под благороден предлог, "имаме два избора следващата година, много сме заети, ще бъде трудно, то и заради COVID-а, хайде естонците, останете и догодина, пък после ние по-догодина да сме домакин"? Не знаете за такова нещо?
Теменужка Петкова: Аз смятам, че е важно да се прави оценка по делата на правителството и на хората.
Водещ: Такива дела знаете ли да има?
Теменужка Петкова: Не, няма такива дела. Така че това, което ние сме направили е много ясно определено. Всичко това, което българското правителство е направило е в интерес на тази инициатива, ние осъзнаваме колко важна е тя и работим в тази посока. Нека само да не забравяме, че именно нашето правителство беше това правителство, което съживи и направи възможен един изключително важен стратегически проект, свързан с диверсификацията. Защото и това е една от основните цели на инициативата "Три морета".
Водещ: За интерконектора говорите?
Теменужка Петкова: Интерконектора Гърция-България.
Водещ: Той кога ще е готов?
Теменужка Петкова: Последната информация от гръцката компания, която реализира проекта, е до края на юли 2021 г. И още нещо, което е…
Водещ: Тоест няма да успее да го открие вашето правителство. То трябваше по-рано да стане.
Теменужка Петкова: Ама да не забравяме, че има избори и хората ще кажат кое ще бъде следващото правителство.
Водещ: Е то ще е със сигурност друго след изборите, може да сте всичките вътре, същите в него, но ще е вече следващо правителство.
Теменужка Петкова: То ще е следващо, но нека да видим какво ще кажат хората. Глас народен – глас Божи. Искам само да припомня и за този проект, свързан с участието на България в терминала за втечнен природен газ на Александруполис. 20% притежаваме там и сме резервирали капацитет, който е половин милиард годишно за срок от 10 години. Това го прави българското правителство.
Водещ: В сряда агенция Reuters съобщи, че САЩ разширяват санкциите срещу газопроводите "Северен поток 2" и "Турски поток" вече не само за фирмите, които предоставят кораби за строителството, но и предоставят услуги за модернизиране или монтиране на оборудване на такива кораби за полагане на тръбите. Сега един цитат ще Ви дам от началото на октомври Франсис Фанън, помощник-държавния секретар в бюрото по енергийни ресурси на Държавния департамент на САЩ. Той казва пред "24 часа": " Разглеждаме "Балкански поток" като продължение на "Турски поток". За нас името не променя факта, че Русия използва енергията, като източник на влияние. За нас каквото и да е името, газопроводът е един и същ". Ще спре ли строителството България?
Теменужка Петкова: По отношение на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на българска територия можем да кажем следното, ние това съм го заявили и пред нашите американски партньори, с които имаме стратегическо партньорство в областта на енергетиката и винаги сме имали един много честен и много откровен диалог с нашите американски партньори. Това, което ние сме заявявали и това които показват фактите е, че проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България от турско-българска граница до българо-сръбска граница е проект, който се реализира на българска територия. И той не е "Турски поток". Защото "Турски поток" се реализира на територията на Турция.
Водещ: Този американец убедихте ли го от началото на октомври до сега, че е така? Понеже те казват, че ще налагат санкции на тези, които строят "Турски поток" и за тях "Балкански поток" бил "Турски поток".
Теменужка Петкова: Вижте, по отношение на санкциите, разбира се, ние ще видим какъв закон съответно ще бъде приет, какви ще бъдат условията, които ще бъдат поставени в него, но това което със сигурност мога да Ви кажа, че за България като държава-членка на ЕС е задължително да спазва европейското законодателство и европейските правила. Аз гарантирам че за този проект са спазени изцяло всички изисквания на ЕС по отношение на директивата за природния газ, по отношения на регулаторната рамка, по отношение на законодателството в областта на обществените поръчки. И ако позволите само едно отклонение от фактите - ако има някой, който загуби от строителството на "Турски поток" в най-голяма степен, то това е България. Защото ние на практика си загубихме транзита за Турция. От 17 млрд. куб. м. газ годишно, които преминаваха през нашата газопреносна инфраструктура, през мрежата на "Булгартрансгаз", 14 млрд. куб. м. газ бяха за Турция. С реализацията на проекта "Турски поток" през България вече тези количества не минават. Ние се лишихме от едни 100 млн. долара на година.
Водещ: А през "Балкански поток", както му викаме ние, колко ще се възстановят?
Теменужка Петкова: През разширението на газопреносната инфраструктура, приблизително около 15 млрд. куб. м. газ.
Водещ: Това, което сме загубили ще си го възстановим приблизително?
Теменужка Петкова: Нашата цел е България да си запази стратегическото място на газовата карта на Европа. Какво ще се случи с нашите инфраструктура, която струва приблизително 4 милиарда лева? Това са пак парите на българските данъкоплатци и тази инфраструктура остане без газ, празна.
Водещ: Обаче американците ще наказват фирми, заради тези потоци. Имате ли информация до сега за вече наказани фирми?
Теменужка Петкова: Не, нямаме такава информация.
Водещ: На фирми, които стопанисват кораби.
Теменужка Петкова: Нека да видим какви законодателни мерки и съответно промени ще бъдат направени, но това, което аз със сигурност мога да кажа, че ние сме спазили всички изисквания на ЕС по отношение на реализацията на такъв тип инфраструктурни проекти.
Водещ: Приключи ли връщането на парите на фирмите, през топлофикациите на гражданите за по-евтиния газ от началото на годината?
Теменужка Петкова: Да, приключи връщането. Това, което зависеше от страна на "Булгаргаз" беше направено в рамките на срока, който знаете, че имаше специална промяна в Закона за енергетиката, която ясно указа какви стъпки трябва да бъдат предприети и в какви срокове. Ние сме спазили изцяло изискванията на закона. "Булгаргаз" възстанови на всички свои клиенти сумите, които представляваха разликата между старата и новата цена. От наша страна нещата са финализирани. Сега чакаме до края на месец октомври КЕВР и съответно и Министерството на енергетиката, които правят проверка, свързана с възстановяването на тези средства. Така че ще имаме информация до края на месеца дали всички по веригата са спазили своите изисквания.
Водещ: Новото ценообразуване на пазарен принцип на природния газ от Русия дългосрочно по-изгодно ли ще се окаже? Сега, тази зима например, ще остане ли по-евтино, отколкото би било по стария начин ако се изчисляваше?
Теменужка Петкова: Всички ние искахме българските граждани и българския бизнес да плащат пазарната цена. Това е и основно правило в рамките и основен приоритет и на ЕС, когато става дума за ценообразуване.
Водещ: По някой път обаче пазарното е по-скъпо от това да се договориш непазарно. Аз затова Ви питам дали ще се окаже най-накрая пазара по-скъп, свободата по-скъпа.
Теменужка Петкова: Нали всички искаме да бъдем свободни и да бъдем пазарни.
Водещ: Ама така като отговаряте и навявате на мисъл, че всъщност накрая като се тегли калема ще стане по-скъпо.
Теменужка Петкова: Няма такова нещо.
Водещ: Тоест, аз питам ако кажете "Не, по-евтино е на пазара".
Теменужка Петкова: Сега ще Ви кажа няколко цифри, които ясно говорят за това. Във връзка с цялата тази ситуация, свързана с предоговарянето на условията по отношение на формулата за ценообразуване на природния газ по договора между "Булгаргаз" и "Газпром", ние направихме през септември една проверка от Министерството на енергетиката в "Булгаргаз", за да видим какво е отражението, което даде това предоговаряне на цената, промяната във формулата и включването на пазарния елемент в нея. Анализът показва, че ефектът от това предоговаряне, от промяната на формулата е положителен и той в размер на 324 млн. лева. Положителен ефект за българското общество.
Водещ: Това за до кога?
Теменужка Петкова: За една година – от август 2019 г., от когато влезе в сила ретроактивно.
Водещ: До август 2020 г.
Теменужка Петкова: До август 2020 г., 324 млн.
Водещ: А имате ли прогнози от тук нататък?
Теменужка Петкова: Сега ще Ви дам една информация за цените на природния газ, такива каквито ние бихме платили ако не бяхме предоговорили формулата и какви цени плащаме сега, когато тя е предоговорена. През юни месец цената на природния газ, ако ние не бяхме предоговорили формулата щеше да бъде 40 лв.
Водещ: На куб. м. сигурно?
Теменужка Петкова: Да. През месец юни цената на природния газ е 20 лв. с новата формула. Така че това показват фактите. През месец септември по същия начин цената щеше да бъде 32 лв. ако не бяхме предоговорили. Сега тя е 22 лв. след предоговарянето на формулата.
Водещ: Аз затова Ви питам, понеже някак почват да се събират. Да не излезе през януари обратното.
Теменужка Петкова: Вижте, все пак формулата отразява и развитието на пазарите и те са тези пазари, които са използвани като референции пазари от ЕК и тези, всъщност, хъбове ЕК реферира към тях когато постигна споразумение с "Газпром" през 2018 г.
Водещ: Не очаквате да стане "Внимавай какво си пожелаваш"? България толкова искаше пазарни отношения с Русия, да не съжалява после?
Теменужка Петкова: Не, няма как да съжаляваме. Всичко това, което се прави е в интерес на българските граждани и на българския бизнес.
Теменужка Петкова: Ако ми позволите само още една дума?
Водещ: Да.
Теменужка Петкова: Става въпрос за това, че искам да съобщя една добра новина. Колегите от АЕЦ "Козлодуй" искам да ги поздравява, защото те днес включват в паралел 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй".
Водещ: Той беше в ремонт.
Теменужка Петкова: След успешния планов годишен ремонт го включваме шест дни по-рано. Така че искам да ги поздравя за отличната работа.
Водещ: В този свят, в който всичко се забавя не с шест, а с много повече от шест дни заради коронавируса в "Козлодуй" успяха шест дни по-рано да свършат ремонта.
Теменужка Петкова: Колегите наистина работеха изключително отговорно и бързо, така че благодаря.
Водещ: Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в "Седмицата" на "Дарик радио".
