Водещ: И посрещам първия гост- току-що завърналата се от САЩ преди няколко дни – министър на енергетиката. Заповядайте, г-жо Петкова.
Теменужка Петкова: Здравейте. Благодаря.
Водещ: Welcome in Bulgaria.
Теменужка Петкова: Благодаря ви.
Водещ: Но преди да ви попитам какво правихте в Щатите, искам да ви попитам какво правите с безводието, което се отразява на енергетиката. С нарочна заповед на министъра на околната среда и водите Емил Димитров – Ревизоро се спря достъпа на различни предприятия, в това число и във вашия сектор, на водата, която е за питейни нужди. Как се отразява това на производството на ток? Доколкото разбрах даже, ако това е достоверно, не знам дали вие имате сводка от днес, ТЕЦ "Бобов дол" е спрял днес да произвежда енергия.
Теменужка Петкова: Да, така е. Проблемът с водата за питейни нужди наистина е много голям, много сериозен. И неслучайно законодателят, Законът за водите, ясно е определил приоритетите, когато става дума за това как да се използва водният ресурс. На първо място се задоволяват потребностите на бита за питейни нужди, на второ място, за напояване, и едва на трето място идват всички останали потребности от вода, в това число и производство на ел. енергия. Така че, законодателят много ясно е казал как трябва да се използват отделните обеми вода и ние сме длъжни да се съобразим със закона. Аз още преди 2 седмици съм пуснала специално писмо до Националната електрическа компания (НЕК), до Електроенергийния системен оператор (ЕСО), до Българския енергиен холдинг (БЕХ) с оглед на създалата се ситуация и трайното засушаване водата да се използва от страна на НЕК много пестеливо, да се използва предимно за регулиране на системата, така че да можем наистина да овладеем ситуацията в този момент. И НЕК се справя със ситуацията в момента – водата се разходва много пестеливо, работим с оборотна вода. Количеството, което Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ни е отпуснало, го пестим максимално. Така че смея да твърда от страна на НЕК, компанията, която стопанисва и управлява най-големите и значими язовири, се отнасяме с необходимото внимание и се отнася с необходимата отговорност към ресурса, който изразходваме.
Водещ: Това е добре, но ако този период продължава по този начин, имате ли прогнози и стратегия как ще посрещнете енергийните нужди на България? Спрял ли е наистина "Бобов дол" да работи?
Теменужка Петкова: Да, информацията днес на ЕСО показва, че "Бобов дол" е спрял производството на ел. енергия, като причината е, че не му достигат съответните количества вода.
Водещ: Други тецове очаквате ли?
Теменужка Петкова: Не, на този етап няма такива. Разбира се, МОСВ е компетентното министерство, което отговаря за това как ще се изразходва водният ресурс. Така че това, което колегите от МОСВ са преценели на този етап съобразно обемите на язовирите, това трябва и да се спазва. Ние от страна на НЕК стриктно спазваме всички тези правила и тези изисквания. Тук може би е мястото да кажем, тъй като стана дума за производството на ел. енергия от вода, че в никакъв случай мощности...
Водещ: ТЕЦ "Бобов дол" не произвежда от...
Теменужка Петкова: ТЕЦ "Бобов дол" не, ТЕЦ "Бобов дол" – от въглища.
Водещ: Произвежда от вода.
Теменужка Петкова: Но понеже споменахте как ще се справи енергийната сфера тази ситуация, НЕК чрез своите вецове произвежда ел. енергия от вода. Но тук трябва да е ясно, че този тип мощности не могат да бъдат определени като базови мощности, по-скоро ние тази енергия я ползваме за балансиране на системата и за покриване на пика в потреблението на ел. енергия. Така че, затова имаме въглищни централи, това за базовите мощности, които гарантират сигурността на системата, атомната ни електроцентрала. Така че всички такива типове мощности в енергийната система на страната са мобилизирани, те работят успешно.
Водещ: Като говорим за въглищните електроцентрали, това е един проблем, който вече втора година и нещо може би се разисква на европейско равнище и тук, в България, е доста чувствителна тема, защото ние имаме все още достатъчно залежи от въглища, ресурс, който можем да използваме, докато се осъществят други проекти. А и също така дават поминък на цели региони, тези вецове дават поминък на населението, няма да ги соча по области, то не е малко на брой. На 31 януари бе взето решение на НС да възложи на Министерския съвет да предприеме действия за включване на България в платформата "Въглищни региони в преход". Ще прочета малко по-дълго, за да сме прецизни, затова го чета. "Без да се поеме ангажимент от страната да се изключат въглищните мощности. Навсякъде в дебатите се говореше само за централите на групата на БЕХ. Защо не се споменават и коментират и останалите въглищни централи?". Вие сама повдигнахте въпроса. "И мините на територията на България. Нека да ви напомня, ето тук съм си записала, че "те са също част от цитираните навсякъде 40% производство на енергията на въглищата в страната".
Теменужка Петкова: Първо трябва да кажа, че на 31 януари българският парламент взе наистина много важно решение, което е изцяло в неговата компетентност, тъй като съгласно Закона за енергетиката енергийната политика на страната, енергийната стратегия, се определя от НС и се изпълнява от МС. Така че в рамките на това решение българският парламент много ясно изрази своята позиция, изпълнявайки това свое правомощие, съгласно закона. Темата, свързана с въглищните централи, е много важна и много болезнена в българската електроенергийна система, защото този тип мощности са базови мощности, те осигуряват повече от 40% от енергията на страната. През зимата този процент достига 60. Без тези централи нашата електроенергийна система не би могла да функционира нормално. Това са и основни балансиращи мощности в електроенергийната ни система. Така че тези централи, особено ТЕЦ "Марица изток 2", това е държавният ТЕЦ, има много много специално място в енергийната система на страната. Това е централата, която има връзка с трите нива на напрежение в електроенергийната ни система и ако случайно се стигне до някаква авария в системата, това е централата, която ще даде възможност по най-бързия начин системата да бъде възстановена. Така че това, което българският парламент взе като решение, взе с пълно единодушие и смея да твърдя, че дава възможност за това ние като правителство, както и винаги досега това сме правили, да защитаваме тези централи и да отстояваме пред Европейската комисия (ЕК) тяхната важност и това че България настоява преходът към декарбонизация, преходът към нисковъглеродна икономика да се случи бавно, да бъде справедлив, да бъде съобразен със спецификите на всяка една държава и по никакъв начин да не излага на риск енергийната сигурност на отделните държави-членки.
Водещ: Имате ли конкретна възможност, имаме ли ние въобще като държава някаква стратегия, която да предложим, така че нашите въглищни централи , както казахме 40% от наличните енергийни мощности в България, да могат да се съхранят по-дълго и да се трансформират в производители на по-нисковъглеродни емисии – това, което е целта на този план?
Теменужка Петкова: Разбира се, съществува възможност нашите въглищни централи да преминат на алтернативно гориво, на природен газ, но тук трябва да знаем, че природният газ също отделя емисии. Така че когато говорим за целите, които Европа си поставя до 2050 г – нулеви емисии, то тогава ние трябва да направим много ясно своите анализи, своите прогнози как ще се развива българската електроенергетика в този период от време така, че да можем да постигнем и целите, които Европа поставя пред всички нас. Но на първо място ние ще се възползваме от всички възможности, които ЕК дава. Една такава възможност е Механизмът за капацитет. Този Механизъм за капацитет ще гарантира възможността на всички базови мощности, на базата на търгове, които ще се провеждат, да участват в този Механизъм за капацитет и да осигурят необходимата ел. енергия, като обществото ще поеме част от тези разходи, които ще правят тези тип мощности. Това ще бъдат така както ние сме разработили механизма.
Водещ: Какво означава това, че обществото ще се включи да поеме разходите?
Теменужка Петкова: Ами предоставя се държавна помощ на такива централи. Това са го направили една голяма част от държавите-членки към настоящия момент. България също е в процес на нотификация на този Механизъм за капацитет и в момента водим разговори.
Водещ: А как ще се определя размерът на всяка една от централите на тази държавна помощ?
Теменужка Петкова: Това е въпрос, който ние трябва да защитим пред ЕК. За тази цел се прави анализ на адекватността на системата. Този анализ на адекватността ние сме го направили, разработили сме го съвместно с нашите консултанти, които са едни от най-добрите международни компании в тази област. Този анализ на адекватността е предоставен на ЕК и на база на този анализ ЕК ще разреши съответно тези количества енергия, които ще ни бъдат необходими и които ще бъдат допуснати да влязат в Механизма за капацитет.
Водещ: Не, вътре в България как ще се разпределя тази държавна помощ между държавните централи.
Теменужка Петкова: На базата на търг. В тези търгове могат да участват мощности от цяла Европа. Такива са правилата на Европа, на Европейския съюз (ЕС), така че могат да се появят мощности отвсякъде. Ние сме длъжни да бъдем максимално отворени. Всички тези процедури се случват при ясно зададени критерии.
Водещ: Тоест правилно да ви разбера, нека да ни разберат и зрителите на малко по-разбираем език, защото всеки се интересува колко ще има електроенергия и колко ще струва тя за него, всъщност ние можем да се окажем в хипотезата, че българските въглищни централи ще спрат, а пък ще имаме производство и внос на електроенергия извън България, европейски...
Теменужка Петкова: Аз казвам какво предвиждат европейските правила.
Водещ: Така ли е? Както го казахте.
Теменужка Петкова: Аз казвам какво предвиждат европейските правила.
Водещ: Да де, но кажете така ли е?
Теменужка Петкова: В същото време, ако разсъждаваме в тази посока, български централи могат да се явят на търгове в Румъния, в Унгария, във всяка една друга държава-членка и да участват в техните процедури.
Водещ: Това не е ли малко европейско процедурно лицемерие?
Теменужка Петкова: Това предвиждат европейските правила. Но аз смятам, че в рамките на гарантиране на нашата енергийна сигурност ние ще успеем с нашите базови мощности, които се намират на територията на България, да осигурим необходимите ни количества. Сега най-важното е...
Водещ: Да ви приплъзна един въпрос – това не е ли малко европейско процедурно лицемерие? И нека да попитам не на последно място, на първо, защото ние сме си патриоти българите и подчертах колко хора са заети в това производство, няма ли да оставим на произвола на съдбата, тихомълком да затворим въглищни електроцентрали поради регламента, че, вижте, могат да участват търгове, пък те не са се класирали, пък други са се класирали извън България и т.н.?
Теменужка Петкова: Нашето правителство много ясно е заявило своята позиция по този въпрос. Съгласно европейските регламенти до определен период от време, до края на тази година, трябваше да бъдат предоставени в ЕК...
Водещ: Тази година? 2019 г. или 2020 г.?
Теменужка Петкова: До края на 2019 г. трябваше да бъдат предоставени в ЕК окончателните варианти на интегрираните планове "Климат-енергетика" на всяка една държава-членка.
Водещ: Бяха ли?
Теменужка Петкова: Да. В нашия интегриран план "Климат-енергетика" ние много ясно сме посочили, че въглищните централи ще бъдат основни базови мощности в българската елекроенергетика до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.
Водещ: Да, напомнихте този факт.
Теменужка Петкова: Така че това е нашата позиция и ние ще работим в тази посока. Правителството стои твърдо зад този тип производители на ел. енергия. Хората трябва да бъдат спокойни и за работните си места, и за енергийната сигурност на страната.
Водещ: Още един коварен въпрос да ви попитам. Това увеличаване на капитала на ТЕЦ "Марица изток 2", която вие сама подчертахте, че е държавната централа, всъщност не е ли едно превантивно подпомагане финансово тя да оцелее и да не й се налага да участва в европейските търгове за по-ниски въглеродни емисии или за друг вид трансформация?
Теменужка Петкова: Решението за увеличаване на капитала на всяко едно търговско дружество се взима от нейните собственици, от нейните акционери.
Водещ: Е да де, но вие сама казахте, че държавата е собственик.
Теменужка Петкова: Едноличен собственик на капитала е БЕХ.
Водещ: Държавата.
Теменужка Петкова: БЕХ действа и увеличава капитала на принципа, на т. нар. "принцип на частния инвеститор" в условията на пазарна икономика. Така че това което /.../ БЕХ...
Водещ: Колко частен инвеститор е БЕХ?
Теменужка Петкова: Това е принцип съгласно европейското законодателство в областта на държавните помощи, който принцип трябва да се спази, за да не се влезе в нарушение на...
Водещ: Е, не, на формално основание аз съм сигурна, че...
Теменужка Петкова: ...За да не се влезе в нарушение на Закона за държавните помощи.
Водещ: Отговорете ми на скрития подтекст, това не е ли всъщност едно избягване на, съхранение на ТЕЦ "Марица изток 3"?
Теменужка Петкова: Категорично не.
Водещ: На ТЕЦ "Марица изток 2", извинявам се, за да остане поне тя жива. С другите тецове ще видим какво ще стане.
Теменужка Петкова: Категорично не. ТЕЦ "Марица изток 2" е изключително важна, аз пак държа да подчертая това, базова мощност в българската електроенергетика. Тази електроцентрала има значение не само за българската електроенергийна система, но и за целия регион. Тя е основен стожер наистина на енергийната ни сигурност. Така че не можем да се отнасяме с лекота, да пренебрегваме определени важни решения, които трябва да се вземат….
Теменужка Петкова: БЕХ, респективно държавата са акционери в това дружество и ние като един акционер сме взели и сме преценили, че това би било най-доброто решение, българският парламент всъщност взе такова решение и ние сме длъжни да го изпълним.
Водещ: Така е. Като говорим за алтернативни източници, два са големите въпроси, които седят пред България вече доста дълъг период, и то през вашия мандат с различни емоционални, ако мога да ги нарека, в енергетиката промени – ту сме на топло, ту сме на студено, образно казано. Какво се случва с вашите газови коридори?
Теменужка Петкова: Вие знаете, че ние работим много интензивно по отношение на това да запазим стратегическото място на България на газовата карта на Европа. Този наш стремеж и този наш приоритет преминава през изграждането на липсващата инфраструктура към настоящия момент и работим много упорито в тази посока. Това е интерконекторът...
Водещ: Значи "ние работим много упорито" означава ли, че това е приемливо, от една страна, за Путин, от друга страна, за Европа? Вие знаете колко пъти се трансформираха проектите, загубихме "Южен поток" заради възражения на Европа, Путин ни се разсърди, пък после изказва известни съображения за "Турски поток". Борисов доказа, че го строим в темпо и своевременно. Сърбите обаче се оказаха по-големи отличници в изграждането на своето трасе. Борисов нарича тази част, през която "Турски поток" минава през България, "Балкански поток", но това не узаконява непременно неговото бъдещо заработване. Ей това е големият въпрос – мечтаем за едно, ще се случи ли то?
Теменужка Петкова: Сигурна съм, че ще се случи затова защото ние сме спазили и следваме абсолютно всички европейски правила. Разликата между "Южен поток" и "Балкански поток" е в спазването на правилата. А когато се следват правилата, това е най-голямата гаранция, че един проект ще бъде реализиран така както желаем и така както сме планирали той да носи единствено и само ползи за България.
Водещ: Целувам ви ръка, г-жо министър на енергетиката, но ще ви напомня най-малко два факта и те са от близката съвременност, няма да отивам в историята. Германия много-много не се съобразява с европейските правила и заобикаля със "Северен поток" и то доста умело. Цената на природния газ, който минава през Украйна, е 12 евро ли беше, а ние плащаме 22. Колко плащаше Германия? Колко беше? По-малко от нас? Колко?
Теменужка Петкова: Различно.
Водещ: Е, ние хубаво си спазваме правилата, ама има едни по-облагодетелствани.
Теменужка Петкова: Ние винаги сме били за равно третиране на всички проекти. Абсолютно всички проекти в областта на природния газ трябва да бъдат третирани по един същи начин, защото законодателството е едно и също за всички. Но ние, България, на този етап сме спазили абсолютно всички европейски изисквания в областта на природния газ и в областта на обществените поръчки. Така че, затова сме спокойни за реализацията на този проект. От друга страна, проектът се реализира на територията на България. Този проект се реализира със средства на "Булгартрансгаз", инфраструктурата е наша, българска. По този проект ще тече природен газ, има необходимия свободен капацитет, като на изхода за Сърбия този капацитет е 22%, или приблизително 3 млрд. куб. м. газ със свободен капацитет на изхода към Сърбия. Тоест ние сме спазили абсолютно всички европейски правила. Провели сме пазарен тест, след това сме разработили всички документи, така че методиката за определяне на тарифата, всичко е одобрено от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Няма причина да не се случи.
Водещ: Големият въпрос е дали се заблуждаваме, че много ще печелим с "Турски поток", ако, пак казвам, евентуално той тръгне през България, защото още не сме наясно окончателно ли ще спре Русия преноса на газ през Украйна, т.е. респективно и през България, от което загубата за нас е 4 млрд. годишно. Нали така? Бъркам ли цифрите? Така ли е? Цифрите.
Теменужка Петкова: Не е точно така. Българските граждани трябва да знаят следното...
Водещ: Числото първо.
Теменужка Петкова: С реализацията на проекта "Турски поток" до настоящия момент България транзитира през своята газопреносна инфраструктура 17 млрд. куб.м. газ годишно приблизително.
Водещ: На цена?
Теменужка Петкова: От тези 17 млрд. тарифата е определена съгласно правилата.
Водещ: Колко е?
Теменужка Петкова: Тарифата е различна за различните капацитети.
Водещ: Горе-долу. Средно.
Теменужка Петкова: Трудно ми е сега да...
Водещ: Да де, аз затова бях несигурна в...
Теменужка Петкова: Сега като кажа крайната сума, ще разберете. От тези приблизително 17 млрд. куб.м. газ годишно 14 млрд. транзитирахме за Турция. Останаха едни приблизително 3 млрд., 2 млрд са за Гърция и около 800 млн. са за Република Северна Македония. С реализацията на "Турски поток" пряката връзка Русия – Турция тези 14 млрд. куб.м. газ годишно вече не преминават през българската газопреносна инфраструктура. Това в чисто изражение означава 110 млн. долара на година. Е, трябваше ли ние да стоим да чакаме и да загубим тези потенциални приходи и мястото си на газовата карта на Европа и да не се опитаме по някакъв начин да компенсираме чрез реализацията на този проект. Така че това са финансовите изражения на този проект, който ние реализираме и който реализираме с ясното съзнание, че той ще носи само ползи на България и финансови, и от гледна точка на стратегическото й място на газовата карта на Европа. И когато се спазват правилата, човек няма от какво да се притеснява.
Водещ: Нека така да мислим по въпроса засега. Както казваше великият политик Гиньо Ганев: "Скачаме на Белене". Големи трепети и очаквания: как вървят сроковете, как върви подредбата, как вървят очертанията на този проект и във времето, и в партньорството?
Теменужка Петкова: До 31 януари трябваше да бъдат потвърдени всъщност желанията на петте компании, които ние включихме в кратката листа и те да заявят, че ще подадат обвързваща оферта.
Водещ: Напомнете ги.
Теменужка Петкова: Това са руската компания "Росатом", CNNC, китайската корпорация, американската компания General Electric, френската компания Framatome и Корейската хидроатомна корпорация. И петте компании депозираха своите писма, че три от тях потвърдиха, че ще подадат обвързваща оферта. Единствено Корейската хидроатомна корпорация поиска още малко време, за да изясни определен детайли, определени въпроси и допълнително ще заяви своето окончателно решение.
Водещ: Това означава ли, че могат да се откажат?
Теменужка Петкова: Това е тяхно право. Няма проблем.
Водещ: Няма задръжки.
Теменужка Петкова: Няма задръжки. Процедурата е абсолютно отворена, свободна, те могат да решат, че има неща, които ги възпират да участват в този проект, още повече че те нямат може би единствено от останалите 4 компании опит в управлението на ректори ВВР 1000, каквито са нашите. Но така или иначе колегите от Корейската хидроатомна корпорация помолиха за още малко време и ние, разбира се, ще им го дадем. Така че оттук нататък предстои до средата на февруари да поканим компаниите, които са потвърдили, че ще подадат обвързваща оферта, за да подпишем споразумение за конфиденциалност, след което ще им връчим информационния меморандум за проекта, ще им осигурим достъп до информационната стая в НЕК, която съдържа цялата база данни за този проект. И до края на месец май ще очакваме обвързващите оферти, след което започва същинската част по преговорите с всяка една от компаниите.
Водещ: Който ще трае колко?
Теменужка Петкова: Надявам се до края на годината да имаме решение.
Водещ: И ако това е така, после колко ще строим?
Теменужка Петкова: Ако това е така, разбира се, после ще бъде подписано акционерно споразумение. В него много ясно ще бъдат определени ангажиментите на всеки един от акционерите и ще се върви напред. Създава се проектна компания. Тази проектна компания започва да работи по реализацията на проекта. И вървим напред.
Водещ: В Щатите като бяхте, сега защо ходихте?
Теменужка Петкова: На първо място трябва да кажа, че моето посещение в продължение на разговорите, които бяха проведени между премиера Борисов и президента Тръмп на 25 ноември...
Водещ: И на посещението на енергийни специалисти, техни, в България.
Теменужка Петкова: Да, в последствие, вие знаете, че стартира стратегически диалог между България и САЩ по няколко основни теми, една от тези теми е енергетиката. И моето посещение в САЩ заедно с посланик Херо Мустафа и делегация от българския енергиен сектор е именно в продължение на този диалог. Смея да твърдя, че посещението беше много успешно, имах възможност да се видя с колегите от Департамента по енергетика, от Департамента по търговия, със съветника на президента Тръмп по икономическите и енергийните въпроси.
Водещ: Какво тайно си казахте, което не излезе в прессъобщенията?
Теменужка Петкова: Няма нищо тайно. Всичко това, което беше предмет на разговорите ни, стана достояние на всички български граждани. Няма нищо тайно, ние обсъдихме важните приоритети в областта на енергетиката като диверсификацията на източниците и доставка на природен газ, диверсификацията на свежо ядрено гориво – все въпроси, които са изключително важни. Те са залегнали и в нашата управленска програма като основни приоритети в сектор "Енергетика".
Водещ: Какво стана с диверсификацията по отношение на втечнения газ, но с Щатите, терминала, който се строи в Гърция?
Теменужка Петкова: Както знаете, нашето правителство взе решение България чрез "Булгартрансгаз", нашия газов оператор, да участва като акционер в терминала за втечнен природен газ.
Водещ: 20%
Теменужка Петкова: Да, на Александуполис. И отделно от това "Булгаргаз" като доставчик на природен газ за българския пазар, да участва и съответно да резервира като капацитет, който капацитет ще ни даде възможност да доставяме втечнен природен газ от различни източници, което на практика е реална диверсификация.
Водещ: Само че нито гърците са готови, нито ние като техни партньори. Този проект не е готов, обаче съществуват други терминали, които са малко по на запад и те работят.
Теменужка Петкова: Да и ние през тези терминали, това е терминалът Ревитуса през Гърция, през него до настоящия момент сме внесли половин милиард куб.м. газ. В това число и от САЩ.
Водещ: Но ще дадат ли преференциална цена някаква, след като и ние вече сме акционери в изграждането на терминала, на нас, на Гърция?
Теменужка Петкова: Оттук нататък се водят търговски преговори и всяка от компаниите, която желае да резервира капацитет, води търговски преговори с потенциални доставчици и в рамките на тези преговори договаря условията, в това число количество, цена, периодичност на доставки. Всичко това е въпрос на преговори.
Водещ: И не на последно място важен е въпросът за количествата. Вие знаете, че не могат да удовлетворят нашите нужди посмъртно, аака да го кажа. Нито с брой танкери, нито с количества газ.
Теменужка Петкова: Количествата, които ние сме заявили, които съгласно решенията на Министерски съвет са определени, са между 300 и 500 млн. куб.м. газ годишно. Не забравяйте, че имаме и 1 млрд. куб.м. газ от Азербайджан.
Водещ: Тъкмо щях да ви питам, но ще тръгне 2020 г.
Теменужка Петкова: 2020 г.
Водещ: До края ли? Как? Кога?
Теменужка Петкова: До края на тази година. С енергия от проекта ТАБ. Когато проектът ТАБ е готов, то тогава ще бъдат доставени първите количества природен газ от Азербайджан. Дотогава ние трябва да бъдем готови с инфраструктурата на интерконектора Гърция – Гърция, така че да можем да поемем тези количества.
Водещ: Добре. Нещо за финал? Да не сме толкова възторжени, но да сме сигурни. кажете
Теменужка Петкова: Предизвикателствата в енергетиката са много сериозни, защото секторът е много важен, касае всеки един от нас, касае бизнеса. Така че работим усърдно, стараем се всичко това, което правим, да /.../
Водещ: Добре, има ли нещо такова, свети ли червена лампичка някъде?
Теменужка Петкова: В смисъл?
Водещ: Говорихме за толкова много проекти, възможности, как да кажа, за спазване на европейски закони, световни норми.
Теменужка Петкова: Винаги трябва да свети една червена лампичка и ние винаги трябва да сме във форма, така че да можем да реагираме адекватно във всяка една ситуация. Така че секторът е много динамичен, обхваща много и различни подотрасли, на електро енергетика.
Водещ: Не ви ли свети Путин като червена лампичка там по отношение на "Турски поток"?
Теменужка Петкова: Не. Не бих казала. Ние работим изключително мобилизирано. Мисля, че президентът Путин видя, че всичко което зависи от нас, се прави. Проектът се реализира в сроковете, определени в договора, така че ние няма от какво да се притесняваме.
Водещ: Дам Бойко Борисов се опита, когато в Турция се пускаше, стартираше... как се казва това... устройството?
Теменужка Петкова: Да, на "Турски поток" беше даден стартът
Водещ: Да, и вие бяхте там. Да, даден стартът. Символично чрез натискане на бутон се опита да обясни на Путин, че всичко се движи в срок и качествено.
Теменужка Петкова: То наистина е така.
Водещ: Къде ви е следващото посещение?
Теменужка Петкова: Предстои да разберем.
Водещ: А ще идват ли пак американски експерти тук?
Теменужка Петкова: Да, по всяка вероятност.
Водещ: Кога?
Теменужка Петкова: Ще продължи нашият диалог с колегите.
Водещ: По каква тема?
Теменужка Петкова: Темата относно е свързана и с природния газ, и с възобновяемите енергийни източници.
Водещ: Конкретика някаква.
Теменужка Петкова: Колегите проявяват и в тази сфера интерес. Така че разговорите ни продължават.
Водещ: Нещо конкретно?
Теменужка Петкова: Не, нищо по-конкретно.
Водещ: Проучвания?
Теменужка Петкова: Знаете, че те бяха тук през декември, пожелаха да посетят няколко енергийни обекта. Ние ги заведохме. Сега ще дойдат отново
Водещ: Къде ходихте?
Теменужка Петкова: Ходихме на площадката на АЕЦ "Белене", ходихме в АЕЦ "Козлодуй", посетиха ТЕЦ "Марица изток 2". Така че този път ще ги заведем някой друг от нашите енергийни обекти. Няма от какво да се притесняваме.
Водещ: Кога ще е тази визита?
Теменужка Петкова: Очакваме колегите да определят датите, на които ще бъдат тук.
Водещ: Нямате яснота?
Теменужка Петкова: Не, все още не.
Водещ: А деликатната тема с т. нар. "двете американски централи" "Марица изток 1" и "Марица изток 3"? нещо затихна проектът да бъде прекратена "Марица изток 3".
Теменужка Петкова: В ход за преговори между колегите от "КонтурГлобал" и съответно българската страна. Така че аз се надявам в рамките на едни преговори да се намери най-доброто решение за двете страни.
Водещ: Докога?
Теменужка Петкова: Докато се разберат страните.
Водещ: Какво значи това? Оттук до края на света? 10 години?
Теменужка Петкова: Докато се намери решение. Надявам се да се намери бързо решение.
Водещ: Какво значи бързо? Ние го протакаме това. Аз помня вие имахте най-доброто желание, готовност да се опитате да намерите юридическа рамка в началото на предишния, може би още в началото на втория мандат, нали така?
Теменужка Петкова: Още в първия.
Водещ: Да, в първия. Щях да бъда несигурна. Значи 7 – 8 години минимум дотук.
Теменужка Петкова: Това са сложни преговори. Всичко трябва да бъде много добре обмислено, да бъде изговорено с отсрещната страна. Така че важно е накрая да за приключи успешно.
Водещ: Не зависи от вас.
Теменужка Петкова: Не, зависи от преговарящите, от двете страни.
Водещ: Много сте дипломатична. Благодаря ви за този разговор.
Теменужка Петкова: И аз ви благодаря.
Водещ: Желая ви успех.
Теменужка Петкова: Благодаря ви.
