Теменужка Петкова: Българската енергетика трябва да върви в крак с политиките на ЕС

- Г-жо Петкова, какво ще е мястото на темата енергетика в предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС?

- Енергетиката няма как да не бъде в центъра на събитията в рамките на едно такова председателство, тъй като това е секторът, който е пряко свързан и с бизнеса, и с битовите потребители, и с глобалното развитие на икономиката, и с опазването на околната среда. Така че темата енергетика със сигурност ще присъства много осезаемо в рамките на българското председателство, под най-различни форми - диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, ангажиментите, свързани с опазването на околната, както и тези за постигането на поне 15% междусистемна електроенергийна свързаност, подобряването на енергийната ефективност с 30% и други. Под една или друга форма те са засегнати в предложения от ЕК пакет „Чиста енергия за всички европейци“. Този проект все още не е приет в неговата финална фаза. Очаква се пакетът от законодателни предложения да бъде приет до края на 2017 г.

- Каква е визията на България по основните предложения на ЕК, залегнали в пакета?

- На 26 юни в Люксембург се проведе редовно заседание на Съвета на енергийните министри. Една от темите, които се обсъждаше на него, беше свързана с това да бъде или да не бъде поета обвързваща цел от 30% за подобряване на енергийната ефективност. България оценява високо амбициозността на целите, но смятаме, че трябва да бъдем реалисти по отношение на действителните възможности на всяка една държава от гледна точка на нейните специфики. Нашата позиция, която изразихме на Съвета е, че България може да направи компромис и да приеме цел от 30%, но тя трябва да бъде индикативна, а не обвързваща.

По отношение на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), знаете, че България има национална цел, която е в рамките на 16% от крайното общо потребление на енергия към 2020 г. и ние вече сме я постигнали. Разбира се, визията на европейския енергиен съюз е свързана с развитието на този тип енергия и ние няма как да не се съобразим с това. Но за нас е важно производството на електрическа енергия от ВЕИ мощности повече да не бъде свързвано с възможности за предоставяне на преференциални цени.

- Какъв процент за дела на енергията от ВЕИ бихме могли да предложим като национален принос към целта на ЕС от 27%?

- Това тепърва предстои да бъде анализирано. Това, както и всички важни аспекти по предложенията в пакета, ще залегне в стратегическия документ, който България, както и всички останали държави, трябва да изготвят. Това е т.нар. Интегриран национален план. Той трябва да е предоставен на ЕК до 1 януари 2019 г., а до 1 януари 2018 г. трябва да е готов проектът на този план. Министерството на енергетиката е отговорната институция, така че ни предстои много работа.

- Ще се справите ли с изготвянето му до края на годината?

- Ще положим усилия, мобилизирали сме екипа. Знаете, че имаме възможността да работим и с БАН на базата на договора, който БЕХ сключи с Академията. Една от задачите на БАН е свързана и с това да дадат определени насоки, визия и в тази посока, която ще използваме в Интегрирания национален план.

- Ще успее ли България да се присъедини към новите енергийни реалности, предвид множеството натрупани проблеми в енергетиката, които все още не са изчистени?

- България като член на ЕС трябва да върви в крак с това, което Общността възприема като своя политика и подход в сектора, но трябва да бъдат отчитани и съобразни и възможностите и особеностите, които имаме. Работим много активно по развитието на енергийния пазар. Това е голямо предизвикателство и също ще бъде една от темите на българското председателство. Знаете, че след дългогодишно забавяне, от миналата година функционира Българската независима енергийна борса и смея да твърдя, че работи много успешно. С либерализацията също сме в напреднала фаза и се намираме пред разработването на законодателни промени. Така че, да, България има натрупани проблеми от миналото в енергийния сектор, но се надявам, че ще ги преодолеем с общи усилия.

- Как оценявате другата основна цел на ЕС – декарбонизацията? С какъв технологичен и енергиен микс България би могла да се впише в постигането й?

- Темата, свързана с големите горивни инсталации, е много сериозна. В България малко повече от 40% от производството на електроенергия идва от въглищни централи. Наред с това страната ни разполага с доста сериозен запас от въглища в Маришкия басейн. Затова приемането на нови, много по-високи изисквания за емисиите от тези централи, ще създадат сериозен проблем и напрежение. Така че, ние ще се възползваме от възможността, която ни дава европейската директива, и ще поискаме дерогация. За целта обаче трябва всички заинтересовани страни да мобилизираме своите усилия. Централите имат нелеката задача да представят анализ на разходите които ще трябва да извършат, за да изградят сероочистващи устройства, гарантиращи по-ниски нива на емисии. Трябва да докажат, че тези разходи ще превишават ефекта за екологията в пъти, за да може този аргумент да бъда изложен пред ЕК и да получим дерогация.

- За какъв срок на дерогацията можем да се надяваме?

- Ще се стремим към максимално дълъг срок. Съществува възможността и тя да бъде безсрочна, но ние ще се борим за максимален срок, който да ни позволи, в случай че е необходимо, да пренастроим енергийната си система. Знаете, че проектите в енергетиката не се случват за ден или два.

- Има ли анализ за това колко и кои инсталации ще се нуждаят от дерогация?

- Всички въглищни централи ще се нуждаят, включително и двете американски централи. Това важи и за ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ „Русе“, ТЕЦ „Сливен“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“. Затова казвам, че е много важно да се мобилизира целият експертен потенциал, за да докажем основателността на искането си.

- На фона на тези проблеми АЕЦ „Белене“ като че ли изглежда все по-релизируем проект?

- Съвсем наскоро бях в Москва, където се проведе Деветият международен форум „Атомекспо 2017“ и там една от водещите дискусии беше за възможността за развитие на ядрената енергия, като опция за справяне с климатичните изменения. Това, с което България разполага към момента – двата реактора за АЕЦ „Белене“, лицензираната площадка и изградената инфраструктура на нея, ни дава пълното основание на първо място да се опитаме да използваме това оборудване по най-добрия и ефективен начин. И друг път съм имала възможност да споделя, че една от основните визии на правителството по този въпрос е да отделим активите и пасивите в отделна проектна компания, да направим публична, прозрачна процедура, за нейната приватизация, с която да изберем стратегически инвеститор, който да изгради тази ядрена мощност. Защото, предвид целите на ЕК за декарбонизацията, очевидно ще трябва да се преосмисли политиката в тази посока.

В момента се прави счетоводен анализ, за да може да се види кои са активите и пасивите във връзка с проекта „Белене“. Чакаме, разбира се, и доклада на БАН за необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност, който трябва да е готов до септември.

- Преди да бъде обявена приватизационната процедура не трябва ли да бъде вдигнат „мораториумът“ върху изграждането на АЕЦ „Белене“, след като през 2013 г. НС спря проекта?

- Естествено, първата стъпка трябва да бъде свързана с това да се вземе решение от изпълнителната власт за изграждане на нова ядрена мощност. За да вземем такова решение, ние трябва да разполагаме със сериозни мотиви, а за целта очакваме анализа на БАН. Нека си припомним, че през 2005 г. проектът „Белене“ стартира с прогнози за недостиг на енергия през 2010 г. и за режим на тока - през 2015 г., нещо което не се случи.

Анализът на БАН трябва да ни даде отговор и как ще се развият пазарите в региона. Няма какво да се заблуждаваме – България не може да бъде достатъчен пазар за още 2000 MW нова ядрена мощност.

Когато става дума за мораториум искам да внеса малко яснота, защото в общественото пространство витае тезата, че има мораториум върху проекта. Няма мораториум. Този проект беше спрян от НС през 2013 г., след като проведеният референдум с въпрос „Необходима ли е на България нова ядрена мощност“, не събра нужните гласове, което го направи невалиден и въпросът бе върнат обратно в НС за гласуване.

Така че, за да стартира проектът наново, се изисква решение на Министерския съвет. При всички случаи, ние ще искаме неговото потвърждаване от Народното събрание.

- Привържениците на проекта „Белене“, посочват „Договорите за разлика“ като удачен механизъм, за привличане на инвеститори. Каква е вашата позиция?

- Този проект струва приблизително 20 млрд. лв. - ресурс, който българската държава никога не е имала, за да инвестира в него. Затова нашата визия е, че той трябва да се развие изцяло на пазарен принцип.

- Означава ли това, че договорите за разлика няма да са приложими?

- Пълната либерализация на електроенергийния пазар не допуска съществуването на преференциални договори. Но пък от друга страна, когато става въпрос за ядрена централа, всеки един инвеститор, който идва, поставя въпроса как ще се върне тази инвестиция. Ние сме категорични, че проектът може да се реализира изцяло на пазарен принцип, държавата може да участва с миноритарен дял, защото все пак става въпрос за ядрена мощност на територията на страната, но по отношение на сключванета на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, ние категорично не можем да поемем този ангажимент.

- Какво разбирате под миноритарен дял?

- Процент, който ще ни позволи да имаме участие и да контролираме процесите. Точният процент е въпрос на финансов модел, който също чакаме от БАН.

- Кога да очакваме да стартира приватизационната процедура?

- Много ми се иска да имаме готово решение и да стартираме този първи вариант за използването на оборудването за АЕЦ „Белене“ максимално бързо, защото НЕК трябва да върне получения от бюджета заем, с който изплатихме дължимите суми по арбитражното решение. В началото на следващата година трябва да има някаква яснота. Ако приватизационната процедура не е успешна, ще разгледаме варианта за изграждане на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“. На този етап говорим за един блок в „Козлодуй“.

- Колко инвеститори към момента са проявили интерес към проекта?

- В рамките на предишния ни управленски мандат имахме среща с китайската компания CNNC. Нямам оторизация да назова другите компании, които са проявили интерес. Едната от тях е европейска, а другата – китайска.

- Обсъждат ли се вече с „Газпром“ възможностите за развитие на газопреносната ни система?

- В рамките на Петербургския икономически форум имах възможност да проведа среща с г-н Алексей Милер, Председател на УС на ПАО „Газпром“. На тази работна среща обсъдихме двустранните си отношения и подписахме пътна карта за обсъждане на възможностите за развитие на българската газопреносна система. Знаете, че от дълги години имаме много добри двустранни отношения с „Газпром“. Запознах г-н Милер с концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на нашата страна. За да има такъв газоразпределителен център, през България трябва да има доставка на газ от различни източници.

- Тези разговори включват ли отклонение от „Турски поток“ към България?

- До две седмици ще стартира обществената поръчка за предпроектното проучване за газоразпределителен център. В рамките на това предпроектно проучване ще искаме да бъдат анализирани всички възможни маршрути за доставка на природен газ за страната ни.

- Обсъдихте ли въпроса с получаването на транзитните такси от „Булгартрансгаз“, ако транзитът през Украйна бъде спрян през 2019 г.?

- Не е имало коментари по тази тема. Ние имаме договори и условията по тях остават непроменени. Договорът за доставка е в сила до 2022 г., а този за транзита – до 2030 г.

- Имате ли обратна връзка от ЕК по становището ни за предложените ангажименти от Газпром по антимонополното дело?

- В крайна сметка тези решения се вземат от ЕК и от Главна дирекция „Конкурентоспособност“. Служебното правителство предостави българското становище. Оттук нататък решението е изцяло в правомощията и в компетентността на ЕК. Сигурна съм, че то ще отразява в най-голяма степен интересите на всяка една държава.

- На какъв етап е делото БЕХ Газ? Вярно ли е, че са изчерпани всички възможности за поемане на ангажименти по него и се очаква сериозна глоба?

- Не бих казала, че всички възможности са изчерпани. Техническите разговори с нашите партньори от ЕК продължават.

- Пълната либерализация на електроенергийния пазар е другата основна задача пред министерството. Някои експерти смятат, че този процес се бави, донякъде и заради извънредните парламентарни избори. Кога ще видим законовите поправки?

- Процесът по пълната либерализация на електроенергийния пазар се е забавил от дълги години. Тласък на този процес беше даден през 2015 г. в рамките на предишния ни мандат. Вече разполагаме с анализа на Световната банка и с модела, който те предлагат за преминаване към пълна либерализация на електроенергийния пазар у нас. Получени са и становища от заинтересованите страни в рамките на обществената консултация, проведена от служебното правителство. Работата по модела продължава. Той ще бъде факт тогава, когато имаме готовност да подготвим и промените в Закона за енергетиката.

- Как ще изглежда новият пазарен модел – така, както го видяхме в резюмето на Световната банка, или ще бъдат извършени някакви корекции в него?

- При всички случаи НЕК ще престане да изпълнява ролята си на единствен купувач и на обществен доставчик. Това е задължителен елемент от модела за пълната либерализация. По отношение на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, това, което и СБ отчете в своя доклад е, че това е може би един от най-успешните ходове по отношение на финансовото оздравяване на сектора. Така че Фондът по всяка вероятност ще се превърне в страна по договорите за разлики.

- Тоест, прилагането на този модел е решено?

- Да, това се предлага на този етап като модел. Тук въпросът е как точно ще бъде структурирани договорите за разлика, така че от една страна да гарантират пълната либерализация, а от друга страна – сигурността на инвестицията.

- В предишния си мандат лансирахте социалните тарифи като модел за защита на уязвимите потребители. Този модел обаче срещна неодобрението на ютилити сектора, който се опасява, че ще бъде натоварен с несвойствени за него задачи. Актуален ли остава този модел?

- Нашето виждане е, че този модел е най-удачният за защита на уязвимите потребители. Той беше разработен от нас, съвместно с ГД „Енергетика“ на ЕК и с колегите от МТСП. При разработването му сме се стремили да намерим най-добрия за българските потребители вариант.

- Кой ще администрира процеса – социалните служби или енергийните компании?

- В електрическата директива ясно е казано, че това е социална мярка и социална дейност, така че няма нищо по-логично от това то да бъде част от дейността на Министерството на труда и социалната политика.

- В доклада си СБ предлага като една от мерки за изчистване на натрупания в НЕК тарифен дефицит, държавата да рефинансира облигационните заеми на БЕХ, или да му предостави държавна гаранция. Ще се приложи ли тази препоръка?

- Според мен няма как да търсим съдействие от Министерството на финансите или кредит от бюджета. То ни помогна достатъчно, като предостави заема на НЕК, за да може тя да плати своето задължение по Международния търговски арбитраж във връзка с АЕЦ „Белене“. Това са все пак 1,176 млрд. лв. Мисля че са налице и други механизми. БЕХ все пак е финансов холдинг и едноличен собственик на капитала на НЕК, трябва там да се намери възможността за решение на този въпрос.

- Дали обаче БЕХ ще има възможност да го направи на приемлива цена?

- Аз съм финансист по професия, знам какви са параметрите на бюджета и оценявам това, което миналата година беше направено. Ресурсът, който ни бе отпуснат, ни даде сериозна глътка въздух. Мисля, че държавата направи много по отношение на НЕК.

- В момента ЕК провежда разследване, заради наложената тази зима забрана за износ на електроенергия. От перспективата на времето оценявате ли тази мярка, която разпоредихте, като правилна? В едно свое телевизионно интервю в края на миналия мандат вие дори казахте, че сте била подведена.

- Сигурно имате предвид доклада, който беше адресиран до Министъра на енергетиката на 24 януари 2017 г. - може би един ден преди встъпването на служебното правителство. Този доклад беше подготвен от ЕСО и преди да пристигне до мен, се беше озовал в опозицията. В него се съдържаха меко казано неверни информации – като например, че ЕСО е уведомил ENTSO-E, че в България е обявен код тревога. От сайта на ENTSO-E разбрахме, че такова нещо няма. Въпросът беше защо са го написали. В наказателния кодекс има текст, който казва какво следва в случаите, в които някой се опитва да всее такова напрежение.

Другото нещо, което се предлагаше в този доклад е министърът на енергетиката да разпореди на НЕК да внесе електрическа енергия. Това бяха предложения, направени с ясното съзнание, че няма никакво законово основание да се случат. Това беше много неприятен момент, защото, според мен, малко се объркаха нещата между професионализъм и политика. Тези неща са в миналото и се надявам такова нещо да не се получи повече.

- Тоест, и сега смятате, че налагането на забраната за износ е било наложително?

- Да, това беше абсолютно резонна мярка. Още повече, че това предложение идваше именно от ЕСО. Нали не мислите, че министърът на енергетиката би издал такава заповед, без мярката да е била предложена от съответните компетентни институции в енергийния сектор?