EN WebMail

Теменужка Петкова: Българската енергетика трябва да върви в крак с политиките на ЕС

- Г-жо Петкова, какво ще е мястото на темата енергетика в предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС?

- Енергетиката няма как да не бъде в центъра на събитията в рамките на едно такова председателство, тъй като това е секторът, който е пряко свързан и с бизнеса, и с битовите потребители, и с глобалното развитие на икономиката, и с опазването на околната среда. Така че темата енергетика със сигурност ще присъства много осезаемо в рамките на българското председателство, под най-различни форми - диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, ангажиментите, свързани с опазването на околната, както и тези за постигането на поне 15% междусистемна електроенергийна свързаност, подобряването на енергийната ефективност с 30% и други. Под една или друга форма те са засегнати в предложения от ЕК пакет „Чиста енергия за всички европейци“. Този проект все още не е приет в неговата финална фаза. Очаква се пакетът от законодателни предложения да бъде приет до края на 2017 г.

- Каква е визията на България по основните предложения на ЕК, залегнали в пакета?

- На 26 юни в Люксембург се проведе редовно заседание на Съвета на енергийните министри. Една от темите, които се обсъждаше на него, беше свързана с това да бъде или да не бъде поета обвързваща цел от 30% за подобряване на енергийната ефективност. България оценява високо амбициозността на целите, но смятаме, че трябва да бъдем реалисти по отношение на действителните възможности на всяка една държава от гледна точка на нейните специфики. Нашата позиция, която изразихме на Съвета е, че България може да направи компромис и да приеме цел от 30%, но тя трябва да бъде индикативна, а не обвързваща.

По отношение на енергията от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), знаете, че България има национална цел, която е в рамките на 16% от крайното общо потребление на енергия към 2020 г. и ние вече сме я постигнали. Разбира се, визията на европейския енергиен съюз е свързана с развитието на този тип енергия и ние няма как да не се съобразим с това. Но за нас е важно производството на електрическа енергия от ВЕИ мощности повече да не бъде свързвано с възможности за предоставяне на преференциални цени.

- Какъв процент за дела на енергията от ВЕИ бихме могли да предложим като национален принос към целта на ЕС от 27%?

- Това тепърва предстои да бъде анализирано. Това, както и всички важни аспекти по предложенията в пакета, ще залегне в стратегическия документ, който България, както и всички останали държави, трябва да изготвят. Това е т.нар. Интегриран национален план. Той трябва да е предоставен на ЕК до 1 януари 2019 г., а до 1 януари 2018 г. трябва да е готов проектът на този план. Министерството на енергетиката е отговорната институция, така че ни предстои много работа.

- Ще се справите ли с изготвянето му до края на годината?

- Ще положим усилия, мобилизирали сме екипа. Знаете, че имаме възможността да работим и с БАН на базата на договора, който БЕХ сключи с Академията. Една от задачите на БАН е свързана и с това да дадат определени насоки, визия и в тази посока, която ще използваме в Интегрирания национален план.

- Ще успее ли България да се присъедини към новите енергийни реалности, предвид множеството натрупани проблеми в енергетиката, които все още не са изчистени?

- България като член на ЕС трябва да върви в крак с това, което Общността възприема като своя политика и подход в сектора, но трябва да бъдат отчитани и съобразни и възможностите и особеностите, които имаме. Работим много активно по развитието на енергийния пазар. Това е голямо предизвикателство и също ще бъде една от темите на българското председателство. Знаете, че след дългогодишно забавяне, от миналата година функционира Българската независима енергийна борса и смея да твърдя, че работи много успешно. С либерализацията също сме в напреднала фаза и се намираме пред разработването на законодателни промени. Така че, да, България има натрупани проблеми от миналото в енергийния сектор, но се надявам, че ще ги преодолеем с общи усилия.

- Как оценявате другата основна цел на ЕС – декарбонизацията? С какъв технологичен и енергиен микс България би могла да се впише в постигането й?

- Темата, свързана с големите горивни инсталации, е много сериозна. В България малко повече от 40% от производството на електроенергия идва от въглищни централи. Наред с това страната ни разполага с доста сериозен запас от въглища в Маришкия басейн. Затова приемането на нови, много по-високи изисквания за емисиите от тези централи, ще създадат сериозен проблем и напрежение. Така че, ние ще се възползваме от възможността, която ни дава европейската директива, и ще поискаме дерогация. За целта обаче трябва всички заинтересовани страни да мобилизираме своите усилия. Централите имат нелеката задача да представят анализ на разходите които ще трябва да извършат, за да изградят сероочистващи устройства, гарантиращи по-ниски нива на емисии. Трябва да докажат, че тези разходи ще превишават ефекта за екологията в пъти, за да може този аргумент да бъда изложен пред ЕК и да получим дерогация.

- За какъв срок на дерогацията можем да се надяваме?

- Ще се стремим към максимално дълъг срок. Съществува възможността и тя да бъде безсрочна, но ние ще се борим за максимален срок, който да ни позволи, в случай че е необходимо, да пренастроим енергийната си система. Знаете, че проектите в енергетиката не се случват за ден или два.

- Има ли анализ за това колко и кои инсталации ще се нуждаят от дерогация?

- Всички въглищни централи ще се нуждаят, включително и двете американски централи. Това важи и за ТЕЦ „Брикел“, ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ „Русе“, ТЕЦ „Сливен“ и ТЕЦ „Марица Изток 2“. Затова казвам, че е много важно да се мобилизира целият експертен потенциал, за да докажем основателността на искането си.

- На фона на тези проблеми АЕЦ „Белене“ като че ли изглежда все по-релизируем проект?

- Съвсем наскоро бях в Москва, където се проведе Деветият международен форум „Атомекспо 2017“ и там една от водещите дискусии беше за възможността за развитие на ядрената енергия, като опция за справяне с климатичните изменения. Това, с което България разполага към момента – двата реактора за АЕЦ „Белене“, лицензираната площадка и изградената инфраструктура на нея, ни дава пълното основание на първо място да се опитаме да използваме това оборудване по най-добрия и ефективен начин. И друг път съм имала възможност да споделя, че една от основните визии на правителството по този въпрос е да отделим активите и пасивите в отделна проектна компания, да направим публична, прозрачна процедура, за нейната приватизация, с която да изберем стратегически инвеститор, който да изгради тази ядрена мощност. Защото, предвид целите на ЕК за декарбонизацията, очевидно ще трябва да се преосмисли политиката в тази посока.

В момента се прави счетоводен анализ, за да може да се види кои са активите и пасивите във връзка с проекта „Белене“. Чакаме, разбира се, и доклада на БАН за необходимостта от изграждане на нова ядрена мощност, който трябва да е готов до септември.

- Преди да бъде обявена приватизационната процедура не трябва ли да бъде вдигнат „мораториумът“ върху изграждането на АЕЦ „Белене“, след като през 2013 г. НС спря проекта?

- Естествено, първата стъпка трябва да бъде свързана с това да се вземе решение от изпълнителната власт за изграждане на нова ядрена мощност. За да вземем такова решение, ние трябва да разполагаме със сериозни мотиви, а за целта очакваме анализа на БАН. Нека си припомним, че през 2005 г. проектът „Белене“ стартира с прогнози за недостиг на енергия през 2010 г. и за режим на тока - през 2015 г., нещо което не се случи.

1 2 3