Водещ: "Още от деня", започваме с Теменужка Петкова, министъра на енергетиката. Здравейте, добре дошли.
Теменужка Петкова: Здравейте, благодаря.
Водещ: И веднага да ви върна към вчерашната новина, сигурно може и да не е точно от вчера, но БЕХ е пласирал успешно втора емисия на облигации, на стойност 550 млн. евро, на ирландската фондова борса. Вие казахте, че това е една много добра новина за българската енергетика, а пък фактически, ние взимаме пари назаем. Сега, трябва да се обосновете, защо я смятате за добра?
Теменужка Петкова: Така е, ние взимаме пари назаем. Знаете, че поводът да бъдат взети тези пари назаем, беше подписаното споразумение между НЕК и двете американски централи, на базата на което, ние постигнахме намаление на цените по отношение на разполагаемостта. И имахме ангажимент да платим старите, просрочени задължения на НЕК към датата на влизането в сила на тези споразумения. Естествено, НЕК и БЕХ не разполагаха с такъв ресурс, който да даде възможност да се погасят задълженията към двете американски централи. Които пък от своя страна да погасят своите задължения към българските Мини, които задължения вече бяха достигнали застрашителен размер. Това наложи необходимостта ние да изтеглим мостови заем, който мостови заем да ни даде възможност да разплатим тези задължения до пласирането на облигациите. Този срок, в който ние трябваше да пласираме облигациите е 12 месеца. За радост ние успяхме още в първите месеци да излезем на пазара и да пласираме успешно еврооблигации за 550 млн. евро. Само искам да отворя една скоба и да кажа какво означава това и, защо е добра новина. Първо, по отношение на тази еврооблигация бяха направени презаписвания в размер на над 2 млрд. евро. Това се случи вчера, късния следобед…
Водещ: Т.е. голяма конкуренция е имало?
Теменужка Петкова: Голяма конкуренция, голям инвеститорски интерес. Ние записахме такъв ресурс, какъвто ни е необходим за да погасим съответно мостовото финансиране. И оттук нататък тази облигация е със срок 5г. оттук нататък. Важно е да се знае, че тази облигация е получена без държавна гаранция и няма обезпечение. Така, че това, че ние успяхме в този кратък срок да пласираме успешно еврооблигацията, означава че, на първо място голямо доверие от страна на инвеститорите към реформите в българската енергетика. На роудшоу-то, което беше проведено в предишната седмица, колеги от Министерство на енергетиката и БЕХ участваха в роудшоу в рамките на големи финансови столици. Бяха в Цюрих, бяха в Лондон, бяха в Милано, в Мюнхен - и на всички тези срещи с инвеститорите е поставен въпросът по отношение на това, че те високо оценяват реформите в сектор енергетика. И това да дадат кредит на доверие се дължи единствено и само на волята на правителството, и на усилията, които се полагат, затова енергетиката наистина да бъде стабилизирана, и да бъдат въведени изцяло пазарните механизми в нея.
Водещ: Добре, обаче не ви ли се струва, че лихвата е малко височка, на фона на пазарните стойности, които познаваме сега във финансовите пазари?
Теменужка Петкова: Ами лихвата е такава, каквато я и определя пазарът….
Водещ: Над 4 е лихвата…
Теменужка Петкова: ….годишните лихвени плащания, са в размер на 4.875%. Предишната облигация…
Водещ: Не ви притеснява?
Теменужка Петкова: Ами това е състоянието на пазара, това е нещо, което БЕХ и съответно НЕК бихме могли…
Водещ: Възприема? Вашите сметки показват, че тази лихва е изгодна, така ли?
Теменужка Петкова: …бихме могли да си я позволим, да.
Водещ: Добре. Сега да минаваме към АЕЦ "Белене", където също дължим пари. Сега, докато ние с вас си говорим, днес, след малко, ще задлъжнеем с още 168 хил. евро на ден, нали така, покрай арбитражното решение за АЕЦ "Белене", за което руснаците ни осъдиха. Смятате ли, че в по-кратки срокове ще успеем да стигнем до някакво реално решение, свързано с тези блокове, поръчаните, поръчаната техника? Ще се освободим ли, какво ще направим за да прекратим тези лихви на ден, т.е. да можем да се разплатим с нашите кредитори?
Теменужка Петкова: Ние имаме интерес този въпрос да бъде решен час по-скоро. Аз и друг път съм имала възможността да кажа, че този въпрос е голямо предизвикателство, той е голямо предизвикателство пред всички нас. Не е предизвикателство само пред това правителство, пред предишното или следващото, това е предизвикателство, което стои пред поколения напред. Затова ние трябва да подходим много отговорно, много прагматично, абсолютно всички – политически сили, политически партии, трябва да впрегнат своя експертен потенциал в областта на енергетиката. И да излезем с едно консолидирано решение по отношение на това, каква ще бъде съдбата на този проект оттук нататък. Радвам се, че до този момент ние срещаме подкрепата и на другите политически партии. Колегите от БСП преповториха призива на премиерът Борисов за консенсус по тази тема, заявиха, че ще ни подадат ръка в този процес. Колегите от останалите партии също имат готовност да седнем и да водим разговори по отношение на това, как да се излезе от тази ситуация. Вариантите да се излезе от тази ситуация не са много, те са силно лимитирани…
Водещ: Ами два доколкото разбрах?
Теменужка Петкова: Ами малко повече от два са вариантите. Единият вариант е – НЕК плаща тези 550 млн. евро, съответно с лихвите до датата на пълното издължаване и придобива това оборудване. Това е единият вариант. Това, което е негативното на този вариант е, че всъщност придобивайки това оборудване ние нямаме ясна визия какво ще се прави с него. То това означава, че това оборудване на практика няма стойност, тъй като то не може да се използва затова, за което е създадено. Наред с това, до този момент, ние сме генерирали през годините разходи в размер на 1,409 млрд., които са свързани с площадката за АЕЦ "Белене". Така, че ако ние нямаме яснота какво ще се прави оттук нататък, това означава, рано или късно, този 1,409 млрд. да бъде отписан като загуба. Съответно, това оборудване, ако нищо не се прави с него, то ще генерира само разходи. Това е единият вариант.
Водещ: Това е най-лошият вариант?
Теменужка Петкова: Ами да, това е възможно най-неприемливият вариант…
Водещ: Най-хубавият вариант е да дойде някой да си купи площадката, да си купи оборудването, да си направи една централа.
Теменужка Петкова: Вторият вариант е заедно с нашите партньори от "Атомстройекспорт" да търсим трета страна, на която да бъде продадено това оборудване – този вариант също крие определени рискове, първо ние трябва да съгласуваме тази наша позиция и тази наша визия и възможност с нашите партньори от "Атомстройекспорт", тъй като те са собственици на оборудването към настоящия момент, тоест ние не бихме могли да тръгнем в конкретни преговори с нито една трета страна без нашите партньори, но тук има един друг риск, който също трябва да бъде оценен и това е рискът по отношение на реалната цена на това оборудване. Всички помним как старото оборудване за АЕЦ "Белене" беше продадено на безценица много под стойността, която то реално притежаваше, ние не бива да допускаме тази грешка и този път, така че това е недостатъкът на този вариант. И един трети вариант, върху който ние работим и който ние обмисляме много сериозно и анализираме, това е възможността този проект да бъде довършен, да бъде реализиран като частен проект. Като идеята е…
Водещ: От трето лице?
Теменужка Петкова: Да, от трето лице…
Водещ: Инвеститор? Приватизатор?
Теменужка Петкова: Или трети лица инвеститори, да, точно така. Идеята е да се обособят активите съответно пасивите, свързани с АЕЦ "Белене", те да бъдат обособени в една отделна компания и тя да бъде продадена чрез Агенцията за приватизации и следприватизационен контрол като проект. Като целта на тази продажба всъщност ще бъде на първо място да се види реалният инвеститорски интерес по отношение на този проект, на второ място това ще ни даде възможност от една страна НЕК да получи приходи в размер на 1 млрд. 409 млн., тъй като това е за нас цената ,която ние бихме искали, за да можем да върнем разходите, които са натрупани до момента и съответно с това оборудване да се изгради новата ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Белене" с това оборудване, което "Атомстройекспорт" е произвел.
Водещ: Сега, казвате, че има индикации за инвеститорски интерес преди няколко дни, или преди повече време сте заявили, но не давате повече подробности. Седи ли този инвеститорски интерес, наистина ли има лица юридически, които се интересуват от реализацията на АЕЦ "Белене" като частен проект?
Теменужка Петкова: Определено има такива лица. Аз и в предишни разговори споменах, че на този етап не би трябвало да се споменават имена и да се навлиза в някаква конкретика. Това, което със сигурност мога да кажа е, че има такъв интерес и ние този интерес съответно ще го споделим и с нашите партньори от "Атомстройекспорт", от "Росатом", така че да чуем и тяхната визия, и тяхната гледна точка по отношение на това как те гледат на реализацията на тази възможност проекта да бъде довършен като частен със съответно участието на частни инвеститори. Така че ние искаме да чуем какво е становището на нашите партньори, тъй като за да се реализира този проект отново трябва съгласието на "Атомстройекспорт" тъй като те са и конструктор на проекта, те също така биха могли да бъдат и потенциален инвеститор, така че да, има такъв интерес и ще го обсъдим.
Водещ: Те едва ли ще дойдат като инвеститор. Но добре, разбрахме също, че прокуратурата е започнала ново разследване покрай харчовете от АЕЦ "Белене" и то главно заради пак това арбитражно решение, където основанието е някакво допълнително споразумение от 05.11.2008 година, когато е подписано това споразумение и са платени в аванс 84 млн. лв. Така ли е наистина? Има ли, според Вас, привлечени вече хора, които, айде да не са обвиняеми, а поне свидетели по това разследване? Вас викаха ли Ви?
Теменужка Петкова: Да, аз съм имала разговори с колегите от прокуратурата и с колегите от другите институции и служби в качеството си на директор на Агенцията за държавна финансова инспекция преди няколко години…
Водещ: Тогава.
Теменужка Петкова: Да, и тогава по силата и на служебните си ангажименти съм имала такава комуникация и почти непрекъснати контакти с тези институции. Това, което мога да кажа със сигурност и което арбитражът всъщност казва със сигурнсот е, че това арбитражно дело на практика става възможно благодарение на подписаното допълнение номер 5 от 05.11.2008 година, с което допълнение се поръчва на практика на "Атомстройескпорт" да произведе оборудването с дълъг цикъл на производство. Какъв е проблемът по отношение на това допълнение номер 5 и защо арбитражът счита, че това е основният документ, който става причината за това да бъде заведено това арбитражно дело и всъщност на практика да бъде такова решението на арбитража. Исковете, които "Атомстройекспорт" предявява по отношение на арбитража за проекта "Белене" са седем. Те са на стойност 1 млрд. и 200 млн. евро, от тези седем иска арбитражът удовлетворява 3. Тези 3 иска са свързани единствено и само с това оборудване с дълъг цикъл на производство, което е поръчано с допълнение номер 5 от ноември 2008.
Водещ: Че и платен аванс даже имате.
Теменужка Петкова: Стойността на това допълнение номер 5, тоест цената на това оборудване 673 млн. евро. Тя се доближава изключително много до решението на арбитража, което е 550 млн. евро. Платен е и аванс в размер на 84 млн. евро и на практика процесът във връзка с един бъдещ арбитраж става необратим и става ясно, че той ще бъде в полза на ответната страна. По отношение на другите искове, 4 иска, които съдържат претенции по отношение на ескалация на цената, неустойки, пропуснати ползи във връзка със спиране на проекта, по отношение на дейности, които са извършени извън предмета на договора арбитражът отхвърля тези искове като неоснователни и мотивът е, че тези параметри никога не са били договорени. Тоест арбитражът казва има едно нещо, което е сигурно събитие и то това е допълнение 5 от ноември 2008, с което е поръчано това оборудване, всички останали претенции са неоснователни, тъй като между двете страни никога не е имал договор за инженеринг, доставка и строителство.
Водещ: Вие смятате ли обаче, че тези двама души, които са подписали това споразумение, трябва да се търси все пак някаква отговорност? Според мои колеги това са Любомир Велков и Мадрик Папазян, които тогава са ръководили този проект.
Теменужка Петкова: Да, това са двамата бивши изпълнителни директори на НЕК по това време ,това са и тези две лица ,коти оса подписали допълнение номер 5.
Водещ: А вярно ли е, че без да уведомят Съвета на директорите са го подписали?
Теменужка Петкова: Те са го подписали, без да има решение на Съвета на директорите. Това, което аз мога да кажа като първоизточник през 2012 година беше извършена проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция и всички тези обстоятелства са установени, доказани, мотивирани и са предоставени…
Водещ: И затова те са били уволнени?
Теменужка Петкова: Ами не, те са уволнение по-рано,. Проверката беше през 2012 година април, те още 2009 година са освободени. Но в този доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция много ясно са описани всички действия на тези отговорни длъжностни лица, много ясно са описани всички факти, всички доказателства. Тогава още през 20012 година беше получена информация в агенцията за държавна финансова инспекция, че е образувано досъдебно производство за причинени щети в особено големи размери и съответно на лице е според тогавашната им информация са били на лице данни за престъпление по реда на член 245 от НК. В последствие през 2015 година през месец март дойде постановление на СГП, с което се казва, че не са установени данни за престъпление и всъщност преписката трябва да бъде прекратена. Тогава НЕК обжалва това решение на прокуратурата, то беше отменено и към настоящия момент тече ново производство.
Водещ: Ново производство, за което чакаме да разберем какъв ще бъде неговия край. За да приключим с ядрената енергетика, кажете водят ли се все още разговори, свързани с 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй"? Преди време изтече информация, че китайски инвеститор има интерес, неговото име даже неофициално се споменава на няколко места "State Nuclear Power Technology Corporation", която държи китайския ядрен бизнес в момента. Водят ли се такива разговори, има ли изобщо възможност в тази посока да се насочи българската ядрена програма?
Теменужка Петкова: Вие знаете, че по отношение на 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" нашите колеги от предишното правителство бяха подписали едно акционерно споразумение с "Уестингхаус", което беше подписано частично, тъй като съгласно това споразумение бе оставено на следващото редовно правителство да вземе окончателно решение във връзка с реализацията на този проект. За да се вземе такова едно решение за нас беше важно ние да изясним някой основни параметри – на първо място каква ще бъде стойността, на второ място условията, които ние поставихме, те всъщност не можеха да бъдат адекватни на проекта, който беше замислен до този момент, тъй като нашата позиция от самото начало в програмата на правителството ясно е посочено каква е нашата визия по отношение на развитието на нови ядрени мощности в България, а именно това трябва да бъде проект, който да бъде на първо място икономически обоснован, на второ място не трябва да се изискват държавни гаранции, на трето място не трябва да се изисква сключването на договор за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия и на четвърто място трябва да е налице стратегически инвеститор. Това бяха нашите условия. Преди да изтече срокът на това акционерно споразумение ние проведохме срещи с "Уестингхаус: на тези срещи ние много ясно поставихме тези наши условия и в рамките, в които беше определен срокът на това акционерно споразумение, срокът му на действие,м ние не можахме да стигнем до решения, които да удовлетворяват и двете страни…
Водещ: До съгласие.
Теменужка Петкова: Да и на практика срокът на това споразумение акционерно изтече и на този етап тези разговори бяха преустановени. В последствие се прояви интерес от стратегически инвеститор какъвто е китайската компания. Това между другото е една от най-големите, които се занимават с ядрена енергетика в Китай. Бяха водени разговори с тях, беше направено посещение в България от тяхна страна, в последствие представители и експерти от българска страна също посетиха Китай. Там имаха възможност да се запознаят и с технологията, и с тяхното предложение за това как те виждат нещата по отношение на стратегическия инвеститор за такъв един проект, но до някакви решения, до някакви финални конкретни действия не се е стигнало и на този етап няма такива.
Водещ: Накрая няколко минути да си поговорим за газа, тъй като ето сега гръцка делегация очаквате, интерконектора с Гърция е почти вече факт, чакаме интерконектора България-Румъния да стане факт. Очакваме доставки на втечнен газ от Иран, ама след колко? След 5-6…
Теменужка Петкова: 3 до 4 години.
Водещ: 3 до 4 години. Възможно е изграждането на терминал за втечнен газ в Александруполис? Това значи ли ,че до 3-4 години ние можем да дишаме спокойно и да кажем, че имаме една доста голяма независимост от руския газ?
Теменужка Петкова: Мисля, че да. Политиката, която правителството води в тази посока по отношение диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е много последователна. Нашата много важна цел и задача, която ме си поставили, е да изградим междусистемните връзки на България със съседните на нас страни, да модернизираме, да рехабилитираме нашата национална и транзитна газопреносни мрежи, което на практика означава сигурност по отношение на доставките и диверсификацията означава по –голяма конкуренция, възможност и други доставчици да доставят природен газ и по този начин да има конкуренция и цените, които са на тази основна суровина да бъдат наистина конкурентни, което пък ще се отрази много благоприятно и върху цялата икономика, тъй като знаем, че това са суровини, които са основни суровини във всяко едно производство, във всяка една дейност, свързана с предоставяне на услуги или с произвеждане на услуги. Така че ние работи много активно, съвсем скоро ще бъде факт интерконектора с Румъния може би до края на есента. Всичко върви така както трябва.
Водещ: Накрая един кратък коментар да направите във връзка с едно изследване – то е на американската агенция за енергийна информация. Според него за технически извлекаеми количества шистов газ и петрол в 43 държави извън САЩ, България има 18 трилиона кубически фута, което правело 500 млрд. кубически метра извлекаем шистов газ на територията на България. И при една консумация от 3 млрд. годишно това ще ни стигне за 180 години. Смятате ли, че този мораториум, който в момента е наложен върху добива на шистов газ ако се окаже действително ,че ние разполагаме с подобни количества би могъл да отпаден и при една нормална природосъобразена технология бихме могли да станем производител на газ.
Теменужка Петкова: Към настоящия момент нашата позиция по отношение на шистовия газ е много ясна, много категорична. Има мораториум върху шистовия газ, ние сме длъжни да спазваме този мораториум. Когато технологиите достигнат такива нива, които ще гарантират опазване на околната среда, безопасност то тогава тази тема може да бъде обсъждана, но към настоящия момент нещата са такива каквито са – има мораториум и ние се съобразяваме с него.
Водещ: А някой следи ли технологиите по отношение на шистовия газ и добива му? Имам предвид Ваши експерти или хора, ангажирани в подобна дейност в България?
Теменужка Петкова: Да, разбира се, всяка новост в тази област се следи от гледна точка на това ние да бъдем информирани, да видим до каква степен са стигнали технологиите, но към настоящия момент има мораториум, той ще се спазва до тогава докато е необходимо и докогато има гаранции ,че тези технологии са абсолютно безопасни.
Водещ: Добре, последен въпрос. Смятате ли, че до края на годината дефицитът на НЕК ще се стопи още повече?
Теменужка Петкова: Да, мисля ,че дефицитът на НЕК ще се стопи още повече ,тъй като мерките ,които бяха предприети, през миналата 2015 година това което правим и към момента дава своите резултати. Аз съм оптимист и мисля ,че вървим в правилната посока.
Водещ: Добре, благодаря!
27 юли 2016 г.
