Министър Петкова: До над 5 млн. куб. метра ще бъде увеличен днeвният добив на природен газ с модернизацията на газовото хранилище Чирен

Водеща: Това е "Бизнес старт", а сега гост в студиото е енергийният министър Теменужка Петкова. За газохранилището в Чирен, газовата харта, газовият хъб, за това ще говорим с нея, тежкото състояние изобщо на енергетиката, финансово. Здравейте и добре дошли, много ви благодаря, че сте мой гост. Да започнем с Чирен, актуална тема.

Теменужка Петкова: Да, много актуална тема. Знаете, че тази седмица беше даден стартът на един много важен процес за българската енергетика, свързан с модернизацията и разширението на подземното газово хранилище в Чирен.

Водеща: С прогноза кога ще стане, дали ще се обвържете? Казахте, че в мандата на това правителство?

Теменужка Петкова: Много се надявам разширението на подземното газово хранилище в Чирен да се случи в мандата на това правителство. Но първо, трябва да сме наясно със стъпките, които трябва да бъдат предприети. Това, което се случи тази седмица, на практика, беше даден стартът на модернизацията на подземното газово хранилище в Чирен, която на практика включва въвеждането в експлоатация на два нови сондажа – Е72 и в последствие Е73. Сондаж Е72 трябва да бъде въведен в експлоатация в края на месец януари, след което същата тази процедура трябва да бъде повторена и със сондаж Е73. Какво ще постигнем с тези два нови експлоатационни сондажа?

Водеща: И за какъв период от време ще осигурява на страната ни газ Чирен, защото се говори от 30 дни, 40 дни, до чак цял зимен сезон?

Теменужка Петкова: С модернизацията и въвеждането в експлоатацията на тези два сондажа, ще се даде възможност дневният добив, количествата дневен добив да се увеличат. Ако сега тези количества са 4 млн.куб.м. на ден, след въвеждането на тези два експлоатационни сондажа, след модернизацията на подземното газово хранилище, този добив ще се увеличи над 5 млн. куб.м. на ден. Към настоящия момент, подземното газово хранилище има капацитет 550 млн. куб.м. газ. С разширението, което е вторият етап, който е свързан с целия този процес по разширението и модернизацията на подземното газово хранилище, на практика ще се даде възможност да се увеличи капацитета до 1 млрд. куб.м. газ. Но, за да се случи това, трябва да бъдат извършени поредица от действия. Това, което трябва да се направи за разширението на подземното газово хранилище предвижда извършването на първо място на 3D сеизмични проучвания. За тези 3D сеизмични проучвания "Булгартрансгаз" кандидатства пред ЕК за получаване на грант, като цялата стойност на този процес ще бъде 7,8 млн. евро. Грантът, който "Булгартрансгаз" ще получи е 3,9 млн. евро, така че останалата част ще финансираме сами. Така, че на първо място трябва да приключи процесът покрай десеизмиката, след което трябва да бъдат направени 10 сондажа, експлоатационни и тогава вече, можем да говорим за този процес по разширяване на капацитета на подземното газово хранилище. Към настоящият момент, количествата природен газ, които са нагнетени до този момент в подземното газово хранилище, са 437 млн.куб.м. До 01.11. приключва периодът на нагнетяване и до тогава хранилището трябва да има запас от 460 млн. куб.м. газ. Което на практика стига за повече от 3 месеца, ако изобщо няма никакви доставки. Това означава, че 3 месеца това подземно газово хранилище, с този си капацитет може да осигури сигурност на системата.

Водеща: Ще задоволи ли напълно потребностите на страната?

Теменужка Петкова: За 3 месеца със сигурност ще ги задоволи. Но аз се надявам да не стигаме до такива подобни, критични ситуации. На този етап доставките вървят нормално, имаме добри взаимоотношения, добри контакти с нашите партньори "Газпром", така че надявам се да не се стига до това. Но ние сме длъжни да предприемем всички мерки, да изпълним програмата и задачите, които имаме. Така че всичко това, което е свързано с подготовката ни за зимния сезон, по отношение нагнетяването на природен газ, върви в рамките на предвиденото и в сроковете, в които трябва да се случи.

Водеща: Един въпрос – разширява се Чирен, а какво стана с Галата?

Теменужка Петкова: Ами, на този етап с Галата почти нищо не се случва като развитие, концентрирали сме върху разширението на газовото хранилище в Чирен. Знаете, че този проект е обявен и като проект от общ интерес, в рамките на ЕС, така че всички наши усилия, на този етап са насочени натам. Трябва да следваме нещата в приоритети.

Водеща: Приоритетната ви табличка?

Теменужка Петкова: Да.

Водеща: За интерконектора с Гърция ми се иска да поговорим. Какво стана? Имахте среща с техниците от фирмата "Посейдон", нали така? Подписването на този документ се забави, заради ситуацията в Гърция. В сряда какво се случи, има ли вече някакво решение, някакви срокове? Кажете ги, дайте една новина да създадем.

Теменужка Петкова: Интерконекторът с Гърция е изключително важен. Той е стратегически проект, много важен не само за България и за Гърция, той е важен за целия регион на Източна Европа. Това е проект, който също е приоритетен, той беше включен в 7-те ключови проекта, които през месец юли енергийните министри определиха като ключови за общността. От тези 7 проекта, 3 са български. Единият от тези проекти е точно интерконекторът Гърция-България. Този интерконетктор е изключително важен, защото той ще ни даде възможност да диверсифицираме източника на доставка на природен газ. Ето защо, ние сме концентрирали своите усилия изключително към скоростната реализация на този проект. Какво направихме до настоящият момент? Както знаете, подписването на окончателното инвестиционно решение, изобщо дебатите по този толкова важен документ се забавиха, именно поради причините, които вие изтъкнахте…

Водеща: Именно заради Гърция, да.

Теменужка Петкова: …заради политическата ситуация в съседна Гърция. Но сега с новото правителство имаме добър контакт. Миналата седмица имах възможност да се срещна с моят гръцки колега в Атина, министър Скорлетикс. Съвместно обсъдихме въпросите свързани с интерконектора и двете страни категорично заявиха, че това е проект, който е изключително приоритетен и за двете страни.

Водеща: И за двете страни. А срок за инвестиционното решение?

Теменужка Петкова: Надявам се този срок да бъде съвсем така, в обозримо бъдеще, може би до средата на месец ноември. Тъй като почти всички въпроси, които имахме като дебат сме ги изяснили. Останаха две теми, които са по-скоро технически. Тази сряда имах среща с нашите съакционери от "Посейдон", обсъдихме въпросите и имаме много сериозен напредък. Надявам се, това да се случи до 15.11, с окончателното инвестиционно решение.

Водеща: Малко прехвърчаме през темите, но пък времето ни не е много. След либерализацията на пазара, ще поевтинее ли токът? Въпрос, който вълнува страшно много хора.

Теменужка Петкова: Първо може би трябва да кажем това, че пълната либерализация на електроенергийният пазар е действие, което трябваше да бъде извършено…

Водеща: Доста се позабави. Кажете на кое място е България, всъщност?

Теменужка Петкова: На едно от последните места. България е една от последните страни в рамките на ЕС, която не е либерализирала напълно своя електроенергиен пазар. Това всъщност създава и сериозните проблеми в електроенергийния сектор, финансов дисбаланс, който се получава в системата. Това, което ще се случи след 01.01.2016г., на практика ще постави енергетиката в една качествено нова ситуация и всички заинтересовани страни ще бъдем в една качествено нова ситуация. Както производителите, така и доставчици, търговци, потребители, всички ще бъдем в една нова за нас ситуация. Тъй като това е един много сложен и много важен процес, ние сключихме договор със Световната банка (СБ), като този договор, неговата цел е да разработим, съвместно със СБ и да изберем най-добрия за България модел за пълна либерализация на електроенергийния пазар. След втората половина на ноември месец, СБ ще представи своя междинен доклад. В рамките на този междинен доклад, ние ще получим по-ясна визия за това, какви ще бъдат стъпките, които ние трябва да извървим, за да либерализираме напълно своя електроенергиен пазар. След тази дата, предстои и мащабна разяснителна кампания от страна на Министерството на енергетиката, на БЕХ…

Водеща: Хората трябва да избират.

Теменужка Петкова: ...хората трябва да знаят какво им предстои. Ситуацията трябва да бъде предвидима, така че те да могат да направят своя избор.

Водеща: И още един важен въпрос, каква ще бъде ролята и функцията на КЕВР тогава?

Теменужка Петкова: Ролята и функцията на КЕВР ще бъде много различна от тази, която е в момента. Тогава цената на електрическата енергия няма да се определя от КЕВР, тя ще се определя от пазара, от търсенето и предлагането. КЕВР ще продължи да определя цената, свързана с таксата за пренос, таксата за достъп и съответно цената за "задължения към обществото". Така, че КЕВР ще се занимае с тези две много важни компоненти.

Водеща: Вчера, пред "Инвестор" Иван Иванов е казал, цитирам: "Решението на КЕВР за намаляване на таксата "задължения към обществото" е с 1 лв. от 01.11. И да ви попитам, това ще реши ли проблемите в сектора и изобщо, до каква степен ще ги реши?

Теменужка Петкова: Ами, както знаете КЕВР е независим орган. Това е органът, който определя цената на електрическата енергия към настоящия момент. Така, че това е решение на регулатора, което решение ние не можем да подлагаме на съмнение или да изразяваме определени претенции по отношение на това решение. Председателят на Комисията много ясно посочи, какви са неговите аргументи за това, да бъде намалена цената "задължения към обществото" точно с тази сума. Причината за това е свързана в намалението на цената на природния газ, която от началото на година до сега, е намаляла с близо 31%. Това всъщност дава възможност да се преразгледа цената и на практика де стигне до това намаление, което произтича именно от намалението на цената на газа. Така, че смятам, че това е възможният вариант, КЕВР е дала реалистично и възможно предложение.

Водеща: Ще поевтинее ли тока за бизнесът? Омръзна ли ви да ви задават този въпрос?

Теменужка Петкова: Не, не ми е омръзнало, тъй като целта на правителството в сектор енергетика, е наистина да се работи така, че всичко онова, което се случва в този сектор да бъде в интерес на бизнеса, в интерес на потребителите, в интерес на цялото общество. Ето защо, ние с бизнеса имаме много добър диалог и в рамките на този диалог, откровено казваме каква е ситуацията в сектор енергетика. Те дават своите предложения, ние казваме, кое от тях приемаме, кое не можем да приемем и, кое всъщност вече сме изпълнили. Така, че по отношение на цената за бизнеса, цената "задължения към обществото", мога да кажа следното. Ангажиментът, който Министерството на енергетиката има, заедно с Министерството на икономиката и Министерството на финансите, е да подготви една наредба, свързана с намаляването на тежестта върху индустрията, по отношение разходите за енергия от ВЕИ-та. Тази наредба се свързана с това, че компонентата, която е в цената "задължения към обществото", свързана с енергията от ВЕИ ще бъде редуцирана с определен процент. Тази наредба ние сме я разработили и сме я изпратили в ЕК за нотификация, тъй като това е един вид държавна помощ, ще се предостави на индустрията. Така, че след нотификацията на тази наредба от ЕК цената за бизнеса рязко ще намалее и то за бизнеса, който има право да се ползва от тази преференция.

Водеща: За ВЕИ-та ми се иска да поговорим, но преди това, до като сме на тема бизнес, да поговорим за газовата карта и предложенията на бизнеса, а именно за национализиране на т.нар., подчертавам, т.нар. "американски" централи. За фалита на НЕК, на БЕХ, сега БЕХ трябва да вземе един заем до 650 млн.евро. Кажете, какво се случва тук?

Теменужка Петкова: Като говорим за бизнеса, това са предложения, които бизнесът прави в т.нар. "пътна карта", която колегите от индустрията разработиха. Тези предложения, които вие посочихте са тези, с които правителството категорично не може да се съгласи. Причината е следната – несериозно е и не можем да приемем такава идея за фалит на НЕК. Това са много смели стъпки, които са изключително рисковани и такова нещо не може да се предприеме. Тук трябва да се мисли, на първо място за националната ни сигурност, с която енергийната система е пряко свързана, до какво ще доведе един фалит на НЕК, на практика ще реши ли някакъв проблем или ще го задълбочи. Анализът показва, че един фалит на НЕК ще създаде страхотен дисбаланс в системата и само ще задълбочи проблемът, нещо от което нашето общество няма нужда. По отношение на двете американски централи, бизнесът има своето предложение, да се търси инвеститор, държавата да изкупи делът, съответно в "КонтурГлобал", който е до 100%, тъй като НЕК притежава 27% от капитала на "КонтурГлобал". И предложението на индустрията е да се изкупи до 100% от капитала на това дружество и съответно, да се изкупят акциите в другата американска централа, която е 100% частно дружество. Такова нещо не е възможно да се случи, на първо място за това, защото това са частни компании и в тях има съответно собственици. Ако някой иска да води подобни разговори, трябва да ги води с тези собственици. Но така или иначе двете американски централи, на първо място трябва да е ясно това, че те са базова мощност за българската електроенергийна система. Българската електроенергийна система не може да функционира без тези две базови мощности. Особено през зимата нещата са изключително рисковани, ако някой се опита да подходи по този начин. Така, че смятам, че това са предложения, които ние не можем да приемем и не следва да бъдат приемани подобни идеи.

Водеща: Към края на предаването сме, но все пак да ви попитам, дефицитът на НЕК е в размер на 3,7 млрд. Всъщност, с този заем взет от БЕХ, какво ще се случи с НЕК, кога ще видим НЕК, който генерира не минус, а плюс, казано метафорично?

Теменужка Петкова: Дефицитът на НЕК наистина е 3,7 млрд., той е формиран от два основни източника. На първо място 2,3 млрд. от този дефицит са в резултат от невъзстановени инвестиционни разходи по т.нар. проекти, големите проекти в енергетиката АЕЦ "Белене" и "Цанков камък". Това е дефицитът, който се генерира от тези два проекта. И 1,4 млрд. е тарифният дефицит в системата, който е генериран от регулаторната рамка, в която работи НЕК. С либерализацията на електроенергийния пазар, този дисбаланс трябва да бъде ликвидиран на практика, тъй като моделът за либерализация предвижда и възможност за разработване на компенсаторен механизъм. Който ще покрие точно този тарифен дефицит от 1,4 млрд. Така, че тогава, когато енергетиката бъде поставена на пазарни основи и в пазарни условия, тогава НЕК ще спре да генерира този тарифен дефицит.

Водеща: Виждате изход за НЕК, така да завършим.

Теменужка Петкова: Да, това е изходът и за българската енергетика – пазарните условия и пазарните механизми.

Водеща: С Да или Не, ще поевтинее ли токът от биомасите?

Теменужка Петкова: Ами знаете, че цената на електрическата енергия се определя от КЕВР. Така, че и цената за биомасата, надявам се, да се произнесе КЕВР по отношение на нейния размер.

Водеща: Много ви благодаря за това участие. За газовия хъб следващия път, дано да имаме възможност да говорим, защото това е изключително важна тема. До нови срещи.

Теменужка Петкова: И аз ви благодаря.

Водеща: Това беше, уважаеми зрители, енергийният министър Теменужка Петкова.

23 октомври 2015 г.