Теменужка Петкова: Чрез разработването на собствени находища на природен газ и на нефт ще постигнем енергийна независимост

Водещ: Министър Петкова, министъра на енергетиката, в студиото на "Седмицата", здравейте.

Теменужка Петкова: Здравейте.

Водещ: Г-жо Петкова. Ще стигнем и до сметките...Хайде обаче да представите, как виждате енергетиката на България през 2020г.? Бихте ли подредили най-важните промени, които ще станат до тогава?

Теменужка Петкова: Ние имаме разработена енергийна стратегия. Тази енергийна стратегия е приета през 2011 г. от българския Парламент и обхваща периода до 2020 г. Така, че като цяло, ние имаме една визия за това, как трябва да се развива енергетиката.

Водещ: Дайте по същество. Сравнете ги. Какви мощности ще има например? Кой ще произвежда енергията?

Теменужка Петкова: На първо място, на мен много ми се иска да видя енергетиката през 2020 г. финансово стабилна. Тъй като сектор "Енергетика" е изключително важен, структуроопределящ отрасъл в българската икономика. Много искам този отрасъл да бъде финансово стабилен, да бъде предвидим и да не носи такива рискове, каквито носи в момента. Ние работим в посока осигуряване на сигурност в сектора по отношение маршрутите и източниците на доставките на природен газ. Сигурността е изключително важен момент и тя е един приоритет в работата на нашето правителство. Това е една дългосрочна мярка. И наистина до 2020 г., аз си представям България да бъде диверсифицирана от гледна точка на доставките и на маршрутите на газ. Представям си България и с удължен живот на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Знаете, че това е един много важен момент от развитието на енергийния сектор в България. Там също съм оптимист, тъй като към настоящия момент, за да се случи удължаването на живота на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй", трябва да се премине през два отделни етапа.

Единият етап е свързан с комплексното обследване на фактическото състояние на двата блока. Към настоящия момент с радост мога да кажа, че този първи етап е приключил. По отношение на 6 блок, този етап приключи през месец декември, по отношение на 5 блок, през месец май.

Сега предстои да стартира и вторият етап, който се свързан с изпълнението на програмата. В този етап ще се извършат реалните, технически действия, свързани с удължаването на живота на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй".

Така, че аз така си представям енергетиката през 2020 г.- също и темата с енергийната ефективност да бъде изключително добре застъпена и развита. Защото, България за съжаление, може би остана единствената страна от ЕС, която не предприе мерки за енергийната ефективност на сградите, нещо което към настоящия момент нашето правителство има волята, желанието и съм сигурна, че ще го направи, тъй като на последното заседание на МС, приехме и Националната стратегия за енергийна ефективност.

Водещ: Дайте сега да влезем в дълбочина. Първо да изясним: недостиг или излишък на енергийни мощности има България в момента?

Теменужка Петкова: Към настоящия момент, България успява да балансира необходимостта от мощности, така че не бих казала, че имаме недостиг на мощности.

Водещ: Не е нужно да строим нещо ново?

Теменужка Петкова: Винаги е добре да се строи нещо ново, така че да имаме някаква сигурност за бъдещето, тъй като ние се надяваме българската икономика да се развива, съответно да има производство.

Водещ: То нали ще почне да пести? Да пестим енергия? Значи излиза, че даже ще имаме излишни, ако няма нови заводи, ще има излишни производители?

Теменужка Петкова: Действията трябва да бъдат комплексни. От една страна трябва да насочим усилията си към това да пестим енергия, от друга страна обаче, имайки предвид тенденцията на развитие на българската икономика и нашия стремеж тя да бъде съживена, трябва да има инвестиции. Това означава, че има и потребност от нови мощности. Но към настоящият момент състоянието на българската икономика е такова, че мощностите, с които ние разполагаме, балансират необходимостта от енергия.

Водещ: А има ли пазар в региона, който да ни насърчава да строим нови мощности за производство на ток? Как изглеждат нещата със... Има ли къде да го продаваме тоя ток?

Теменужка Петкова: По принцип има къде да бъде продавана електроенергията, въпросът е вече на каква цена, тъй като разбирате, че пазарът определя цената.

Водещ: 700-800 млн.лв. дефицит в НЕК годишно. Това може ли да се компенсира през цената на тока?

Теменужка Петкова: Темата с дефицита в НЕК е наистина много сериозна и това е един от основните проблеми, пред които е изправена българската енергетика.

Водещ: Той от къде идва?

Теменужка Петкова: Дефицитът в НЕК е 3 млрд. и 300 млн. лева.

Водещ: Натрупан?

Теменужка Петкова: Да.

Водещ: Годишно е по 600-700 млн…

Теменужка Петкова: Текущият дефицит в НЕК за 2014 г. е около 600 млн. лева. Този дефицит е генериран не от вчера и от днес. Той е натрупан доста назад във времето. Причините за този дефицит могат да бъдат определени, най – общо казано, по следния начин: от една страна, дълги години назад във времето, в сектор "Енергетика" са взимани решения, свързани с този толкова важен сектор, които са продиктувани от политическа логика, не от икономическа. Примерите за това, са ясни за всички: проектът АЕЦ "Белене", "Цанков камък" и други. Това са проекти, които за мен лично, не са били икономически обосновани, преди да бъде взето решението за тяхното изграждане. И сега, половината от дефицита в НЕК се дължи именно на тези проекти.

По отношение на текущия дефицит в НЕК, какво е важно да се знае: това, което ние ще правителството възнамерява да направи, и вече е предприело е да предприемем такива действия, че дефицитът в НЕК да бъде свит. Когато този дефицит бъде свит, то тогава ще имаме възможност съответно да помислим и за финансиране на сектора, така че да има възможност НЕК да разплати своите задължения. Но докато тези реформи не станат факт, няма как да се мисли за "наливането" на свеж, финансов ресурс.

По отношение на свиването на дефицита в НЕК, тъй като това е изключително важен момент, сме предприели редица мерки. В момента водим много интензивни преговори с двете американски централи.

Водещ: Те до кога са дългосрочни?

Теменужка Петкова: Те са до 2027г. с "AES Марица – Изток 1".

Водещ: С гарантирана определени високи цени?

Теменужка Петкова: Да, с гарантиранo изкупуване на електрическа енергия.

Водещ: Ми aз не мога да се сетя за аргумент, защо да се навият да свалят тия цени. От тяхна гледна точка. Какво може да накара някой, който има договор, с една държава, която му е гарантирала една цена, да каже: "Ми от любов към тая държава, ще се съглася по – евтино". Да не е това, дето съм се..

Теменужка Петкова: Да, на пръв поглед изглежда логично.

Водещ: С какъв аргумент им казвате свали тия цени?

Теменужка Петкова: На пръв поглед изглежда логично. Но все пак, да не забравяме, че тук става въпрос за договорни взаимоотношения между два търговски субекта: НЕК и съответно двете американски централи "Ей И ЕС Марица Изток – 1" и "Контур Глобал – Марица Изток – 3". Тъй като договорите са сключени 2001 г., тогава икономическата среда е била съвсем различна от настоящата икономическа среда. Нашите американски партньори виждат тежкото финансово състояние, в което се намира НЕК. За нашите партньори е ясно, че няма как НЕК да изкупува електрическата енергия, да плаща по тези два дългосрочни договори, на по – високи цени, а в същото време, да продава електрическата енергия на по – ниски цени. Тук има един заложен дефицит.

Водещ: Колко от тия 600 млн. идват от това?

Теменужка Петкова: Ами не може точно да се каже, колко е дефицитът.

Водещ: В порядъци, все пак…

Теменужка Петкова: Ами, не мога да се ангажирам…

Водещ: Половината, 1/3? 1/10?

Теменужка Петкова: Ами да речем 1/3 от дефицита примерно, идва от…

Водещ: 1/3?

Теменужка Петкова: Да, да.

Водещ: А другите 2/3, грубо казано, от къде идват?

Теменужка Петкова: Ами, по същия начин, от регулирания пазар. НЕК губи изключително много от регулирания пазар.

Водещ: Това, че трябва да изкупува примерно, от заводски централи?

Теменужка Петкова: Изкупува от заводски централи, точно така…

Водещ: от топлофикациите, които произвеждат неефективно…

Теменужка Петкова: Точно така. Изкупува и от зелените енергии

Водещ: Чета за идеи да отпадне от задължението, да купуват от заводски централ и от топлофикации.

Теменужка Петкова: Да, това е едно от предложенията, които се коментира, именно, от енергийния микс да бъдат изключени топлофикационните централи, които произвеждат по неефективен начин.

Водещ: Какво ще правят тока?

Теменужка Петкова: НЕК няма някакви конкретни ангажименти да изкупува тази енергия, тя трябва да бъде изкупувана само при положение, че те произвеждат по високо ефективен начин.

Водещ: Това не влияе ли обаче върху падане на цената или поне задържане на цената на парното? Нали същата централа, понеже продава и ток не вдига цената на топлоенергията? Няма ли …за да се спаси цената на тока, да се натовари цената на топлото?

Теменужка Петкова: В момента ние правим един задълбочен анализ, за да видим всичките тези ТЕЦ – ве, тъй като има и т.нар. "заводски централи", които имат определени производства, да речем имат оранжерии и това производство позволява те всъщност да произвеждат и определено количество електрическа енергия, което НЕК изкупува. Така, че не става във всички случаи въпрос за топлофикация.

Водещ: Ми то важи и за заводите. Тези заводи, те взимат нещо и от тока. Ако спрат да го взимат, тогава тяхната продукция ще поскъпне и ефектът за икономиката на страната, ще се окаже в съвършено друга посока. Например няма да сте конкурентни и произведеното от тия заводи да се продава на чуждите пазари.

Теменужка Петкова: Точно заради това, е момента, се прави такъв анализ, за да видим кои от тези централи не работят по високо ефективен начин, т.е. точно това, което вие казвате.

Водещ: Това каква част от този дефицит 600 млн. е? На принципа на 1/3, ½…

Теменужка Петкова: Да речем около 70-80 млн. до 100 млн. от дефицита се формира от …

Водещ: Грубо казано, 1/6.

Теменужка Петкова: Да.

Водещ: И 1/3 казахме от американските централи. ВЕИ–тата ли са другият голям причинител на дефицит в НЕК?

Теменужка Петкова: По отношение на ВЕИ–та, миналата година бяха предприети действия и те бяха ограничени в производството на електрическа енергия, като НЕК изкупува на преференциални цени енергията, която те произвеждат до 1250 мегават часа, по отношение на малките централи. По отношение на другата енергия, се изкупува на цената на обществения доставчик.

Водещ: Това означава, че там не идва вече източник за дефицит.

Теменужка Петкова: Там можем да кажем, че по някакъв начин, дефицитът е овладян до известна степен. Предприети са мерки.

Водещ: Добре де, но пак повече от половината от тия 600 млн. не стана ясно от къде идва тоя дефицит? От това, което писахте до момента. От къде? На текуща база миналата година, когато уж бяха спрени всички тия лоши проекти.

Теменужка Петкова: Кои лоши проекти имате предвид?

Водещ: Ами "Белене"…Миналата година нали не са харчени за "Белене"? "Цанков камък" - не са харчили за "Цанков камък"…

Теменужка Петкова: За "Белене" не са извършени разходи миналата година, там са извършени достатъчно преди - 1,5 млрд.

Водещ: Става дума, 2014г., вие казвате, че са 600 млн. Току що разказахте за между 200 – 300 млн. От къде, къде отиват. А другите 300 млн.?

Теменужка Петкова: Това е текущият дефицит, това са разходите, които НЕК извършва. В момента точно това искаме, да анализираме как се формира дефицита в НЕК. В момента, се извършва финансова инспекция в НЕК и там се прави един много сериозен анализ, за да видим, точно какви са причините и от къде се генерира този дефицит.

Водещ: Всъщност, излиза, че държавата и тя се чуди като мен? За 300 млн. е ясно , а другите 300?

Теменужка Петкова: Има много детайли, в които трябва да се навлезе, много анализи, които трябва да се направят, за да се види и да се сглоби пъзелът от къде всъщност се генерира този дефицит и съответно да се предприемат адекватни управленски решения, за да се преодолее той.

Водещ: Актуалното състояние на енергийните проекти. "Южен поток" още ли няма официален документ от Русия, че не го ще?

Теменужка Петкова: Ами, все още няма официален документ от нашите съакционери от "Газпром" и от руската страна, че те имат някакви други, различни…

Водещ: И ние си правим "Южен поток".

Теменужка Петкова: …от до сега заявените намерения. Ние няма как сами да правим "Южен поток", тъй като ние участваме в едно акционерно дружество, което се казва "Южен поток – България", където акционери са "Българският енергиен холдинг" и "Газпром".

Водещ: 50/50?

Теменужка Петкова: 50/50.

Водещ: Да сте издала заповед да се намали наполовина заплатите на нашите хора в дружеството?

Водещ: Не наполовина, но да се намалят.

Теменужка Петкова: Да, уведомили сме изпълнителния директор на "Южен поток – България" от българска страна, да предприеме необходимите действия и да бъдат приведени заплатите на нашите служители, които работят в съвместната компания, към средните заплати в сектор "Енергетика" в страната.

Водещ: То това е..не би трябвало да зависи само от единият, ако руснаците не щат..

Теменужка Петкова: Да, разбира се…

Водещ: Ако те искат да си стоят високи заплатите?

Водещ: По 10 000лв. имало заплати..

Теменужка Петкова: Така се твърди. Акционерите са взели решение, да не огласява публично размера на възнагражденията, така че никой към настоящия момент няма информация какви са им точните възнаграждения, но те са значително по-високи от тези за средните в сектор "Енергетика".

Водещ: Очаквате ли Турция и Гърция да се откажат от газопровод от Русия, от солидарност с България, като съюзници в НАТО?

Теменужка Петкова: На първо място ние имаме подкрепата от нашите европейски партньори.  По повод изказване, от страна на руския президент, че този проект е прекратен и той ще мине през Турция, ние отправихме специално предложение към Европейската комисия и предложихме да се помисли върху идеята, да се изгради газов хъб на територията на България, в двукилометровата, сухоземна част на областта Паша дере, там където трябваше да излезе тръбата на "Южен поток". Там да се изгради една приемо – предавателна точка на газ.

Водещ: Е как от Турция ще идва тръбата и там да идва?

Теменужка Петкова: Не, ние говорим за нашата част. Тръбата от "Южен поток да мине през морската част на България и да излезе на двата километра сухоземна част при Паша дере.

Водещ: Ми руснаците не щат.

Теменужка Петкова: Това е нашето предложение. Много скоро след изявлението на президента Путин, аз проведох разговор с руския министър на енергетиката  г– н Новак и в този разговор му разказах за тази наша идея, на която той отговори, че само е чул за нея, но официално не е уведомен от Европейската комисия. Той заяви, че в случай, че бъдат уведомени, те са склонни да обсъдят подобен вариант.

Водещ: И уведомили ли са ги Европейската комисия?

Теменужка Петкова: Вие знаете, че в началото на месец февруари предстои среща на енергийните министри в Софи.

Водещ: Тя кога точно ще е?

Теменужка Петкова: Очаква се на 09.02.2015 г. да бъде срещата.

Водещ: По-другата седмица?

Теменужка Петкова: Да. Аз много се надявам на тази среща да можем да обсъдим всичките тези наши предложения и да чуем и мнението на нашите европейски партньори.

Водещ: Това означава, че Брюксел не са уведомили, това дето чакат руснаците да бъдат уведомени. За нашето искане, за този хъб.

Теменужка Петкова: Аз предполагам, че на срещата на министър Новак с комисаря Шефчович е  била обсъдена тази тема.

Водещ: Мен ми става много странно. Руснаците не уведомяват България, Брюксел не уведомява руснаците. Някак си странно си говорим по енергийните теми…

Теменужка Петкова: Аз мисля, че Брюксел е уведомил руската страна за нашето намерение и точно на тази среща се надявам нещата да бъдат изяснени в детайли, ние да изложим нашата концепция, да покажем какви са предимствата на такъв един проект.

Водещ: Ама вие искате политическо решение всъщност, нали, като казвате да бъде хъба в България и Турция, и Гърция да не се съгласяват да мине през тях.

Теменужка Петкова: От страна на нашите европейски партньори, единственото, което ние искаме е те да бъдат солидарни с нас и да ни подкрепят. Тъй като вие знаете, че нашата зависимост от руската страна в енергийния сектор е доста голяма и по този начин, ако това нещо се случи и газопроводът "Южен поток" премине през Турция, това на практика ще бъде директна санкция към българската страна.

Водещ: Обаче, няма ли противоречие в тази българска позиция, от една страна критикувахте политическите решения – да прави "Цанков камък", да се прави "Белене", а сега искате политическо решение в енергетиката?

Теменужка Петкова: Това не е политическо решение. То е решение на общността, което има своята икономическа мотивация. И то е изцяло в контекста на идеята и на намерението за изграждане на Европейски енергиен съюз.

Водещ: Кога ще стане ясно, има ли големи залежи, за които говори премиерът Бойко Борисов, на природен газ в България? "Хан Аспарух" проучването свършва, става дума за находището, 2017г.

Теменужка Петкова: 2017г., да.

Водещ: И това ефективно какво значи? Ако има, от кога ще започне да се вади газ от там?

Теменужка Петкова: Един от най–сигурните начини за постигане на енергийна независимост е да проучиш и да разработиш собственото си находище на природен газ и на нефт. Това е и една от основните задачи на правителството и още на 03.12.2014 г., Министерски съвет взе решение да стартира процедура за проучване на дълбоко Черно море, на двата блока "Силистар" и "Терес".

Водещ: Кога ще обявите конкурса за тях?

Теменужка Петкова: Сега предстои публикуване в официален вестник на ЕС, има законова процедура, която ние следваме, много се надявам, някъде до средата на месец май, да стартира и самата процедура.

Водещ: И колко време е едно такова проучване?

Теменужка Петкова: Зависи. Между 3 и 5 години.

Водещ: Към 2020г. може да бъде ясно, че България има газ като Катар.

Теменужка Петкова: Да, много се надявам, тъй като първоначалните геоложки проучвания са много оптимистични и вече има заявен интерес от страна на големите инвеститори и на големите фирми в този бранш.

Водещ: Те са на север тези, нали, в северната част на българската част от Черно море. Ами тогава що да правим в южната хъбове? И да инвестираме там? Ако се окаже, че имаме много газ на север, не е ли логиката обратна, да видим къде има газ и там да слагаме тръби?

Теменужка Петкова: Хубавото на този хъб е, че той може да получава газ, както от руска страна, така от тези местните находища: "Хан Аспарух", "Силистар", "Терес". Също така може да получава газ и от LNG терминалите на Гърция и Турция. Така, че ето една абсолютна диверсификация на източниците.

Водещ: А трябва ли да се види, дали има шистов газ?

Теменужка Петкова: По отношение на шистовия газ има мораториум, ние го спазваме.

Водещ: Изясни ли се каква е тази кувейтска компания, която имала интерес към АЕЦ "Белене"и какъв точно, впрочем вие в "Стандарт" вчера виждам да го казвате. По мейл, така как дойде тази оферта?

Теменужка Петкова: Постъпило е писмо официално в МС.

Водещ: На хартия?

Теменужка Петкова: Да, на хартия.

Водещ: И какви са тия хора?

Теменужка Петкова: Тъй като писмото не постъпи по начин, който предполага такова сериозно инвестиционно намерение- чрез Посолството или чрез Българската агенция за инвестиции, това налага да направим едно по–задълбочено проучване, за да видим все пак тази фирма, тази компания с какви активи разполага. Все още събираме информация, за да видим с какви активи разполага, каква е нейната дейност, какъв е опитът й в ядрената енергетика.

Водещ: Ами ако се окаже, че има пари, има опит? Какъв е модела? Ще дадете ли на..Въобще има ли мисъл в България, да даде някой да прави атомна централа в Белене?

Теменужка Петкова: Всичко зависи от това, ще се намери ли подходящ, надежден инвеститор. Това е основното.

Водещ: Това означава, че вие сте склонна, България да допусне частна атомна електроцентрала? Защото има и другата логика, която казва, в атомната енергетика, да няма частна електроцентрала?

Теменужка Петкова: Аз смятам, че трябва да бъдем много внимателни, когато така говорим и се съгласяваме на вариант за частна атомна електроцентрала, но всичко зависи от конкретните предложения, от това, кой ще бъде инвеститорът и какъв ще бъде неговият опит.

Водещ: Не изключвате, да допусне България частна атомна електроцентрала на нейна територия?

Теменужка Петкова: Всичко зависи от евентуалното инвестиционно намерение и от това, до колко надежден е инвеститорът. Едва след като разполагаме с подобна информация, можем да коментираме и да оценяваме конкретната ситуация.

Водещ: Прескачам въпросите за арбитража с "Атомстройекспорт", понеже знам отговорите, ще кажете, че тъй като има дело. Вие няма да коментирате. То кога е, на коя дата е?

Теменужка Петкова: На 25.02.2015г. предстои изслушване на двете страни.

Водещ: Те последно, за колко е спора? Най – различни цифри са, 1,5 млрд…

Теменужка Петкова: 1 млрд. и 17 млн. евро е искът на "Атомстройекспорт".

Водещ: Като сложат и разноски по адвокати…

Теменужка Петкова: Ние, разбира се, имаме и насрещен иск за малко над 100 млн. евро.

Водещ: Ние искаме 100 млн., те искат 1 млрд и 17 млн. евро. Това е поредно заседание, възможно е ново отлагане и да няма решение?

Теменужка Петкова: Да, това е една фаза от арбитражния процес.

Водещ: А България каква стратегия има? По – бързо да се реши въпросът или да кажем, по – задълбочено, което би водило до отлагане?

Теменужка Петкова: България има интерес да се реши максимално правилно и в наша полза да приключи този арбитраж.

Водещ: България не бърза.

Теменужка Петкова: Това са съдебни процедури, които са ясно разписани и има възможност за обжалване, така че нямаме основание да бързаме за крайното решение.

Водещ: Има ли "план Б", ако Русия не се съгласи да удължи живота на 5 и 6 блок? Кой може да ги задължи? Могат да изтъкнат всякакви аргументи, от финансови например, тяхната цена е огромна за нас.

Теменужка Петкова: Разрешението за удължаване живота на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" се дава от Агенцията по ядрено регулиране.

Водещ: А какво зависи от руснаците тогава?

Теменужка Петкова: Руската страна участва в обследването, така че да може да се види какво е реалното състояние на реакторите.

Водещ: И те какво могат да кажат: "Ами зле са, не може".

Теменужка Петкова: Това означава, че трябва да се инвестира много по–сериозен ресурс.

Водещ: Ами да кажат, трябва да купите, като все едно за Белене да купите, тия части станаха много скъпи.

Теменужка Петкова: Те участват и в Консорциума, който ще извърши съответните действия, така че просто цената може да стане по–висока. Това е.

Водещ: И ние какъв "план Б" имаме? Те могат да дадат цена като за нова централа. Това, което за Белене не сме им дали, да кажат, толкова струва, "Запорожец" вече не се произвежда, ако искаш да го караш, чарковете са скъпи.

Теменужка Петкова: Аз се надявам, че нашите руски партньори няма да пристъпят към подобна крачка, тъй като те самите осъзнават колко важна е сигурността на ядрената централа. Смятам, че водим един добър диалог и може би няма да има подобни нагласи.

Водещ: 7 блок от "Уестингхаус", вие говорите за търг по ЗОП, което вече означава, че изречението : "7 блок от "Уестингхаус"", отпада в този вид, не е ясно от кой ще е. Който спечели поръчката.

Теменужка Петкова: По отношение 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" и изграждането на новата мощност, ситуацията е следната: През 2014 г., на първи август 2014 г., е подписано споразумение между АЕЦ "Козлодуй" и "Уестингхаус". Това споразумение, като първоначално е взето решение още през 2013 г., за да се избере стратегически инвеститор. Решението на МС е за избор на стратегически инвеститор, който е "Тошиба", а търговецът е "Уестингхаус". След което, "Тошиба" излиза от този проект и на 01.08.2014 г., българското правителство взима решение да се сключи такова споразумение с "Уестингхаус", като то е сключено под условие, че ще бъде преразгледано и препотвърдено от следващо редовно българско правителство. Това, което ние правим в момента, в Министерството на енергетиката, имаме една съвместна работна група с експерти на АЕЦ "Козлодуй", на "БЕХ", на АЕЦ "Козлодуй – нови мощности" и експерти на "Уестингхаус", които преразглеждат споразумението. Ще видим какви са клаузите в него, какъв е финансовият модел, но основното, което трябва да се знае по отношение изграждането на 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" и включването на "Уестингхаус" е това, което и премиерът Борисов ясно заяви на срещата с държавния секретар Кери и вчера, пред Американската търговска камара, а именно, че нашето голямо желание е този проект да има стратегически инвеститор, който да бъде "Уестингхаус". Тъй като състоянието на публичните финанси в България не позволява към настоящия момент да отделим ресурс, който да бъде под формата на държавна гаранция, която да увеличи дефицита или да бъде за сметка на дълга. По отношение на "Уестингхаус" нека да кажем така: "В момента преразглеждаме споразумението- всяка една от клаузите и основното, за което ние молим за съдействие е всъщност, "Уестингхаус"да се яви в ролята на стратегически инвеститор".

Водещ: А имало ли е ангажимент за гаранции по старото споразумение, че държавата ще даде такива гаранции?

Теменужка Петкова: Няма одобрен финансов модел към това споразумение. Така, че нека да видим каква е визията и на нашите партньори, много скоро може би към работната група ще се включат и представители на "Ексимбанк", които евентуално биха имали желание да финансират подобен проект, така че на един по следващ етап ще имаме яснота за условията.

Водещ: Ще се отрази ли драстичното намаление на цените на петрола на българските бензиностанции?

Теменужка Петкова: Някои анализатори казват, че намалението на цената на петрола, може би ще продължи още няколко месеца, други твърдят, че това ще бъде един по–дългосрочен период. По отношение на българската икономика, намалението на цената на петрола ще намали приходите от ДДС от внос на суровия петрол.

Водещ: Той, финансовият министър ги обясни нещата, че не се тревожи, било такава малка част от цената на петрола. Нищо сериозно, каза той.

Теменужка Петкова: 5,8% е спадът на приходите от внос на суров петрол. Но пък от друга страна, ще се отрази положително на този бранш, който се занимава с транспортна дейност.

Водещ: Той и това каза, че не очаква някаква драстичност, че ще почнат хората да карат повече коли…

Теменужка Петкова: Абсолютно. Драстични промени едва ли ще се усетят.

Водещ: Ще има ли увеличение от 01.07. на цените на енергията в България, като ви питам не от гледна точка на това, което веднага ще ми кажете, че ДКЕВР определя цените, а от гледна точка на ръководените на практика от Вас, държавни компании? Те трябва ли да искат такова увеличение? Всички по веригата, производители, които са държавни, преносната мрежа?

Теменужка Петкова: Аз с риск да повторя това, което вие казвате, не бих желала да се намесвам в изключителната компетентност на държавния регулатор.

Водещ: Аз ви питам, вие искате ли като производител, като принципал на държавни централи? Искате ли като преносител на електрическата енергия по - висока цена?

Теменужка Петкова: Аз смятам, че увеличаването на цената на тока не може да бъде панацея за тази ситуация, не е само това решението на въпроса.

Водещ: Вие не искате? И няма да искате увеличение.

Теменужка Петкова: НЕК е дружеството, което всъщност ще прецени и ще поиска може би в един момент определена цена от ДКЕВР така, както предвижда нормативната уредба. Но аз смятам, че увеличаването цената на тока, не е панацея за излизане от ситуацията.

Водещ: А вие можете да смените директори, които искат увеличение. В края на краищата, най – накрая това по веригата стига до вас. Дали големите държавни централи да искат увеличение, дали НЕК да иска увеличение, вие в момента казвате, че сте против и тогава излиза, че тези философствания на тема, че от 01.07 може би ще има по - високи цени, отпадат, ако вие декларирате, че няма да се искат.

Теменужка Петкова: НЕК и "БЕХ", като едноличен собственик на капитала в НЕК са органите, които трябва да направят този анализ и съответно, ако е налице необходимост, да внесат искане в ДКЕВР.

Водещ: Вие не виждате такава необходимост.

Теменужка Петкова: Към настоящия момент смятам, че такава необходимост не е налице.

Водещ: В анализа на Лаборатория за управление на рисковете на електроенергийния сектор, се казва, че България е единствената страна, в която бизнесът субсидира битовите потребители през цената. 17% по –висока за производството е цената на тока, от колкото за битовите. То даже може би няма и много логика, ако България иска да произвежда, да има промишленост, трябва да е обратното може би.

Теменужка Петкова: Аз смятам, че проблемът с либерализацията на пазара ще бъде разрешен. Тогава нещата ще си дойдат по местата и ще имаме една справедливост по отношение на цената.

Водещ: Бихте ли я описали? Нали краят на 2015г българина щял бил да си избира доставчик. Може ли да обясните точно какво ще се избира?

Теменужка Петкова: Всеки ще има право да избира конкретен доставчик на ел. енергия.

Водещ: То ще идва пак по жиците на разпределителното дружество обаче снабдителят може да е друг.

Теменужка Петкова: Да. Снабдителят може да бъде друг. Всеки от нас ще има право да си избере сам доставчика на ел. енергия.

Водещ: Някои казват, избора струва по–скъпо? Особено в страна, в която енергийните цени винаги са се разглеждали като форма на социална политика.

Теменужка Петкова: Така или иначе по–добрият вариант е либерализацията на пазара.

Водещ: И според вас, ще стане по–евтино? По–евтино и по–качествено?

Теменужка Петкова: Да, според мен всеки ще има право на избор. Това е много важно. Ще прецени условията и ще прецени дали би могъл да си позволи да купува енергията от определен доставчик.

Водещ: Това от кога?

Теменужка Петкова: Надяваме се, до края на годината това нещо да се случи.

Водещ: 01.01.2016г.

Водещ: Колко са доставчиците в България?

Теменужка Петкова: В момента не мога да ви кажа, освен трите ЕРП-та има и редица други компании, които също се занимават с тази дейност, но точният брой в момента не мога да цитирам.

Водещ: Защо отчитането на тока е толкова голяма тема в България, не само на тока, впрочем и на парното? Защо България, според вас е толкова ,като в края на краищата, крайният въпрос е каква цена ще платиш за това, което си употребявал. Може, има много държави, които на годишна база плащат даже. Най – накрая им изравнят сметката. Защо е толкова чувствителен българският потребител, на колко време ще го отчетат, колко бележки ще получи?

Теменужка Петкова: Нашето общество е изключително чувствително на тази тема. Основният проблем идва от това, че в България, в сравнение с другите европейски страни, цената на тока не е висока. Проблемът при нас е, че доходите на хората са ниски. Ето защо, българските граждани са изключително чувствителни към това, че някой ще ги ощети или ще платят нещо, което всъщност не са изразходвали, тъй като проблемът с доходите е много сериозен. Когато възникна проблемът с "Енерго Про", в министерството звъняха хора, които казват: "Г-жо министър, ние получаваме една заплата и една пенсия в месеца, защо аз получавам две фактури? Защо до 10.02.2015г, аз като абонат на с "Енерго Про", трябва да платя две фактури? Защо? При положение, че заплатата, която получавам е за един месец?" Въпросът е съвсем логичен. Аз говорих и с ръководителите на "Енерго Про" и поставих същия въпрос. Не можах да получа логичен отговор.

Водещ: Те казват, софтуера нещо бил се объркал.

Теменужка Петкова: Честно да ви призная, не смятам, че проблемът е в софтуера. Може би не добра организация на работа е създадена, може би не добра преценка, тъй като от "Енерго Про" обясниха, че за да се направи това извънредно отчитане, причината е в нормативната уредба, която изисква отчитането да се извършва най – малко веднъж в месечно, но за период не повече от 31 дни. И те казват, ако този период е по – голям, ние няма да правим такова извънредно отчитане. Да, обаче, аз исках да видя какво се е случило миналата година и дали, това извънредно отчитане е било пак в месец януари. Оказа се, че не е така. "Енерго Про" е направила извънредно отчитане през април. И логичният въпрос беше, защо точно в януари? Защо точно след празниците, хората?

Водещ: И какъв е отговорът?

Теменужка Петкова: Няма отговор. Това е леко притеснително.

Водещ: Виждате ли в това конспирация? Нещо срещу правителството ви?

Теменужка Петкова: Нека да кажа така. Много съвпадения с февруари 2013 г.

Водещ: Тук по–големият въпрос е, колкото по–често искаш да те отчитат, толкова повече ще си плащаш за това, нали, ако ходи един човек непрекъснато да те отчита...Австрийските граждани са го решили по друг начин, те не искат да ходят често да ги отчитат, защото трябва да плащат надница на този дето ходи, през цената на тока. До като в България, някак си обратно са сложени нещата, българина е готов да плаща все повече, ако може през два дена да го отчитат.

Теменужка Петкова: На 03.02. съм поканила и трите ЕРП-та на среща, на която имам намерението да обсъдим всички въпроси, които те смятат за важни и належащи по тази тема и ако наистина има някакъв проблем с нормативната уредба, със срока за отчитане, ние сме склонни да ги разгледаме и ако е необходимо да предприемем веднага мерки, така че да бъде преодоляно това неудобство, ако има такова. Но днес, разбирам, че ДКВЕР също е излязла с информация за резултатите от техните проверки и те показват, че от страна на с "Енерго Про" са налице нарушения на Общите условия. Те са имали ангажимент в случай, че ще има такова извънредно отчитане да уведомят абонатите си за такова отчитане, нещо, което те не са направили. Заявили са един график за отчитането в рамките на годината, който към настоящия момент не е спазен. Той е нарушен с това извънредно отчитане в месец януари. Така, че доста са въпросителните, аз се надявам на тази среща да си дадем отговор на голяма част от въпросите.

Водещ: Колко енергия ще се спести от санирането?

Теменужка Петкова: Може би около 30% от енергията, която се потребява, ще бъде спестена.

Водещ: А в промишлеността мислили сте за пестене? Има една директива от 2006г., в която България поема ангажимент с 9% да намали за 9 години енергийното потребление от най–енергоемките отрасли, това случи ли се? От 2006 до сега?

Теменужка Петкова: Надявам се и колегите в сектор "Икономика" да дадат по-ясна представа за това какво се е случило в тази област, тъй като тук става въпрос за предприятията, за бизнеса. Много се надявам това да се случи и съм сигурна, че ще бъдат предприети необходимите действия, за да се върви в тази посока, защото това е едно от най - важните неща, които трябва да се направят в сектор "Енергетика".

Водещ: Ще поеме ли вашето министерство управлението и контрола управлението върху подземните богатства на България?

Теменужка Петкова: Да, Министерство на енергетиката остава министерството, в чиито ресор са концесиите.

Водещ: Там има пък също страшно много теми, но времето напредва, хайде да се разберем, че ще дойдете по тази тема да гостувате пак в "Седмицата".

Теменужка Петкова: Разбира се, с удоволствие.

Водещ: Теменужка Петкова, министър на енергетиката в "Седмицата" по Дарик радио.