Министър Жечо Станков: Няма да допуснем шоково поскъпване на тока за бита
- Г-н Станков, как убедихте Европейската комисия да отложим либерализацията на тока за бита?
- Нашето правителство завари финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост - 6 млрд. евро, които са 12 млрд. лева от брутния вътрешен продукт, заложник само на българската енергетика, заради неправилно поетите ангажименти като реформи. Дори на такива, които Европа не е искала от нас. По време на преговорите се радвам, че постигнахме консенсус с колегите от Европейската комисия. Те разбраха, че за нас червена линия е либерализирането на пазара на битовите потребители, защото волатилността и пиковете на цената на енергията директно биха ударили българските домакинства по джоба. Българското правителството няма да допусне такова нещо. Поел съм ангажимент пред българските граждани и няма да допуснем шоково повишаване на цената на електроенергията за битовите потребители. С отлагането на либерализацията дърпаме ръчната спирачка за всякакъв вид инфлация, идваща от електрическата енергия. Защото кое друго, ако не високата пазарна цена на електрическата енергия, бърка дълбоко в джоба на домакинствата. Европейската комисия в своите тримесечни доклади с карти показва, че битовите потребители на територията на Република България плащат най-ниската цена на тока в цяла Европа. Това ще остане така.
- Но възнагражденията на българите не са високи. Могат да ви кажат - вие имате най-ниската цена, гледайте си работата...
- Те нищо не ни казват в момента. Стиснахме си ръцете. Те искат механизмът за определяне цената на електроенергията за бита да бъде пазарен. Ще запазим регулирания пазар за всички битови потребители. Ще имаме отново решение за регулирана цена. Крайните снабдители ще купуват енергията на пазарни цени.
- Обяснете.
Крайните снабдители „Електрохолд", ЕВН и „Енерго-Про", тези, които доставят физическия ток на битовите потребители, ще го закупуват от борсата. След като го купят от борсата, ще има компенсаторен механизъм, чрез който Фонд „Сигурност на електроенергийната система" ще компенсира разликата. За да не бъде поставен фондът в тежка ситуация, ще компенсираме единствено и само разликата между цената „Ден напред", която е най-добре ценообразуваща, най-реалната цена за деня и цената за бита на регулиращия пазар, която в момента е 138 лева. Това е цената на тока за битовите потребители, която е без допълнителните надбавки за крайните снабдители. Ако някой купи ток на цена 150 лева за мвтч, тоест с 12 лева повече, те ще му бъдат възстановени през Фонд „Сигурност на електроенергийната система".
- Откъде фондът си набавя парите?
- Фондът си набавя парите от държавните дружества. Със средства от фонда ще подпомагаме битовите потребители. Например, когато АЕЦ-ът доставя енергията си на пазарна цена, не за 65 лева, а примерно за 150 лева на мвтч, то 5-те процента, които атомната централа плаща като такса върху оборота си, в единия случай ще са 3 лева, в другия случай ще бъдат 7,50 лева и АЕЦ-ът ще внася близо 2 пъти и половина повече пари във фонда. Така фондът ще е достатъчно ликвиден, за да може да поеме разликата в цената. Това няма да се случва само с АЕЦ „Козлодуй". Така ще бъде и с НЕК. Разгледали сме всички възможни сценарии и механизми с конкретни цифри. Имам пълно доверие в експертизите както на Фонд „Сигурност на електроенергийната система", така и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Вярвам, че ще гарантираме на българските граждани, че в цената на електроенергията по никакъв начин няма да има шоковите поскъпвания, които виждаме в рамките на дни, седмици през зимата или през лятото. По никакъв начин те няма да стигат до битовите потребители. За мен като министър на енергетиката това е изключително важно.
- Ще успеете ли до 1 юли да създадете механизма за плащанията?
- Парламентът прие на първо четене промени в Закона за енергетиката. Преди второ четене ще вкараме допълнителни текстове по отношение на това, което се разбрахме с Европейската комисия, за да може на второ четене да бъде приет законът и до края на месеца да бъде обнародван в Държавен вестник. След обнародването му имам гаранция от КЕВР, че необходимите наредби, свързани с търговията на електрическа енергия, с правилата за работа на борсата, ще бъдат променени, така че да може всичко, което сме поели като ангажимент пред българските потребители, да се случи. Аз съм убеден, че до 1 юли всичко ще заработи безупречно.
- ЕСО и Българската банка за развитие ще правят Програма за създаване на публична енергийна общност. Как практически ще стане?
- По този начин осигурихме предпоставка да се създаде най-голямата енергийна общност. Тази общност решава два основни проблема - на общините и на бизнеса. Те в дългосрочен план искаха да инвестират в изграждане на свои мощности за производство на електрическа енергия. Общините нямат достатъчно средства, на бизнеса му липсват както средства, така и ноу-хау как да управляват това нещо. Ние направихме две неща: на първо място чрез
Българската банка за развитие ще осигурим начален капитал. Тук аз виждам перспектива да се създаде първата зелена облигация, за да можем да събираме от пазара евтини пари. Защото в момента на пазара има евтини пари. И да ги влагаме в изграждане на енергийни мощности, които да произвеждат енергия. Това ще се изпълнява от Електроенергийния системен оператор (ЕСО), който има цялото ноу-хау. Например - представете си училище и детска градина, които в събота и неделя не работят. На покрива им са монтирани слънчеви панели. Те на място няма как да използват електроенергията, която произвеждат в почивните дни. Работа на дъщерното дружество на ЕСО ще бъде да балансира цялата мрежа на публичната енергийна общност. За да не се окаже, че училището внася в системата нерегламентирано енергия в часовете, когато цената е отрицателна, ЕСО ще направи всичко, което е възможно, дали ще съхранява тази енергия в компенсаторни батерии, дали директно ще я изпрати на Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), която също се включи в публичната енергийна общност. Министър Гроздан Караджов веднага влезе в темата и ангажира ресурса на НКЖИ. Около 50 мвт на час е средното потребление на електроенергия на железницата. Така че ние трябва да свалим и техните разходи. Как ще стане? Членовете на общността - училища, детски градини и т.н., ще произвеждат енергия на покрива си, без да се налага да вадят и стотинка в началото за инвестицията в слънчеви панели. Те ще се възползват директно от евтиния ток още от първия ден.
- А до какви изводи за себе си стигнахте след масовото спиране на тока в Испания, Португалия и част от Франция?
- Без да бъда краен и да политиканствам, доказа се, че България е била права в позициите, които сме отстоявали през годините. Изключително важно е да имаме технологична неутралност. Не можем да бутаме една технология напред за сметка на друга.
Какво се е случило в Испания и в Португалия? Проблемът възниква в момент, в който в енергийната система има изключително много производствени мощности, които не са маневрени, не са с въртящ момент, а са примерно с инвертори, каквито са фотоволтаиците или вятърните централи. Те доставят енергия. Системата е балансирана. Представете си, че в една голяма фабрика отпадне голям консуматор - разваля се машина. Това рязко спиране на консуматор разклаща честотата на мрежата, която е 50 херца. В момента, когато спре тази машина, енергията в мрежата става повече, отколкото се консумира, и честотата започва да се повишава. Когато има машини, които са с въртящ момент, примерно 3000 оборота в минута, ако в мрежата честотата започне да се увеличава заради прекалено количество енергия, падат оборотите на въртящите се машини и тези машини успяват от само себе си да дадат въздух на операторите да реагират.
Когато нямаш толкова много машини с въртящ момент, а имаш само инвертори, в момента, когато се разклатят, тяхната защита при честотно регулиране се задейства и инверторите изключват, за да запазят самата система.