Зам.-министър Петрова: Инициирахме работата по енергийната стратегия на страната, за да има добре управляван преход
Водещ: В студиото е заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. Поканихме я за разговор заедно с енергийния репортер на "Хоризонт" Юлияна Корнажева, която също е на линия.
Водещ: Госпожо Петрова, като че ли има някакво разбиране в обществото, че въглищните централи трябва да бъдат затворени в един момент. Кой е този момент обаче не е ясно, че това трябва да стане при ясен план и че хората, които работят там, трябва да бъдат защитени по някакъв начин. Как става всичко това? Как си го представяте Вие в министерството?
Ива Петрова: Нашата визия, както нееднократно сме подчертавали в хода на целия диалог със заинтересованите страни, е, че преходът във въглищните региони трябва да се случва плавно, трябва да бъде справедлив, тоест никой да не се чувства изоставен. Това трябва да стане с мобилизация на достатъчно финансови ресурси. Още повече че една друга тема, която е на дневен ред - високите цени на пазарите, всъщност показва, че наистина преходът трябва да бъде добре управляван. Трябва да има ясни планове, стратегии, да са преценени социално-икономическите последици, да бъде сложен този енергиен преход в контекста на целия икономически преход. Тоест какво се случва и в другите сектори на икономиката като индустрия, транспорт, сгради, в същото време трябва да се отчита, разбира се, и сигурността, достъпността и устойчивостта на енергоснабдяването. Във връзка с това ние инициирахме процеса по започване работата по енергийна стратегия на страната, защото, както знаете, това е другият проблем - България няма в момента действаща енергийна стратегия, която да даде тази рамка. В контекста на работата по енергийната стратегия всъщност ще бъдат оценени различни възможни сценарии за случване на прехода по начина, по който Ви казах – справедлив, постепенно, при гарантиране на устойчивостта и доставките за снабдяването с енергия.
Водещ: Това за енергийната стратегия е изключително важно, дали обаче този кабинет точно ще има достатъчно време да я изработи, знаем колко време чакаме една актуализация на тази стратегия и какво точно ще бъде записано вътре в нея, защото там трябва да има дати по съответно въглищна енергия, евентуално ядрена енергия, водна енергия, ВЕИ енергия. Всичко това трябва да бъде описано с конкретните дати, с конкретните виждания, с някакъв разговор, който преди това трябва да съпътства всички тези неща, които Вие ще предложите в нея.
Ива Петрова: Абсолютно, напълно съм съгласна. Нашата амбиция е да започнем работата. Както правилно отбелязахте, мандатът на правителството, поне така, както е в момента, е краткосрочен, но ние имаме амбицията да започнем разговора, да се разработят отделни сценарии, които ще покажат пътя, както казахте, в комбинация на ресурсите, дали ще са ВЕИ-та, дали ще е газ, участието на въглищните централи по години как се случва, ще бъдат разгледани сценарии. Нещо, което не трябва да забравяме все пак - избора по отношение на ядрената енергетика, който трябва да направи България. Ще има вариант и сценарий, оценени в контекста, отново казвам, и на социално- икономическите последствия, защото това е нещо, което трябва да се отчита при разработването на стратегията и цялостното икономическо развитие. От една страна е енергийният баланс като мощности, от друга страна обаче е какво се случва в другите сектори, защото в крайна сметка те също са някакъв фактор, който дава рамка какво се случва и в енергийния сектор. Този дебат и тази работа по енергийната стратегия е хубаво да започне в момента. Нашата визия е, че това ще се случва на широка база на дискусия с различни участници от заинтересованите страни и гражданското общество, защото в диалога се раждат и работещите решения, които са и взаимно приемливи. Преходът в крайна сметка трябва да се случи с участие на всички, тоест той не е нещо, което се налага, той трябва да бъде приет, разбран, подкрепен.
Водещ: Това е нещо, което трябва да бъде изместено във времето. Това нещо е днес и сега, този протест на миньорите и на работещите в комплекса "Марица изток", какво предлагате там? Другото нещо, което се случва днес и сега, или ако не е днес то поне до края на седмицата, ние трябва да кажем коя е датата, на която сме съгласни да затваряме въглищните ТЕЦ-ове в комплекса "Марица изток". И това, което е пак съвсем скоро, е този протест на бизнеса, който предстои другата седмица - едно по едно нека да започнем от датата 2038 г. Това ли е датата, която вече ще влезе в самия план за възстановяване и развитие и срещу какво? Какво правим, след като и какво получаваме след затварянето на тези ТЕЦ-ове и даването на тази дата?
Ива Петрова: Това е индикативната дата, която е записана като цел и се обсъжда в плана. Както казах, тя ще бъде потвърдена, както и това как точно ще се случат нещата до тази дата на база на сценарии, които в момента ние започваме да работим, тоест, както Вие казахте - по години какво се случва, какви мощности заместват въглищните централи.
Водещ: Тоест ние затваряме, казваме датата, на която ще затворим ТЕЦ-овете, но не знаем какво получаваме срещу нея?
Ива Петрова: Не, не, не.
Водещ: Тоест тепърва ние започваме да мислим евентуално?
Ива Петрова: Не е така.
Водещ: Тогава какво е това, което имаме от другата страна?
Ива Петрова: Нека да не забравяме, че имаме Национален план климат и енергетика, който вече е обсъждан и представен. Той дава някаква индикация до този хоризонт горе-долу какво ще се случи в сектора. От друга страна, имаме Плана за възстановяване и устойчивост, предвиждащ мобилизация на значителен финансов ресурс, който също ще покаже каква е активността и каква е нагласата за случване на този преход. Както знаете, в плана има финансови ресурси, предвидени за заместващи мощности на газ, за нови мощности на ВЕИ-та, подкрепа за мерки за енергийна ефективност в различните сектори на икономиката.
Водещ: Тоест искате да кажете, че ако ние тръгнем да правим парогазови централи в комплекса "Марица изток", каквато заявка беше дадена от сегашния министър на енергетиката, то тогава ние бихме могли да получавам пари от Европейската комисия за това, така ли? За централи на газ?
Ива Петрова: Такива са мерките, които са предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост.
Водещ: Какви пари, какво да строим там и ако ще минаваме на газ, който в момента виждаме с какви цени е, имаме ли направена сметка? Колко ще ни струва това и как?
Ива Петрова: Отново казвам, паралелно вървят двата процеса, едното е на практика как ще се случи, другото е какво ще влезе като енергийна стратегия. И нека да не забравяме и акцента за справедлив преход, тоест паралелно трябва да се оценят социално-икономическите последици от тези решения, преди да се вземе окончателното решение точно какво правим. Това е свързано с работата по регионалните планове, която знаете върви също паралелно. Така че записването на една дата 2038-а по-скоро дава някаква яснота, дава сигнал към всички страни, дава някаква рамка. Ние не говорим от днес затваряме въглищните централи, процесът ще се случи плавно, планирано. За съжаление в момента трябва да мислим точно как да управляваме този процес, с работа по сценарий и стратегия.
Водещ: Ами то няма да е лошо поне някой да даде, говорейки за дългосрочни стратегии, най-накрая някой да даде определение за това кой е енергийно беден, къде да насочваме помощта за хората и доколко в момента бизнесът тези мерки определя като крайно неприемливи? Казва, че енергийният министър не може да се справи и искат мерки, които да действат сега, а не някога, когато не е ясно вече дали предприятията, половината няма да бъдат затворени.
Ива Петрова: Много благодаря за въпроса, защото наистина дефиницията за това кой е енергийно беден е ключова, за да може да се случи пазарът и всъщност да се случи по-скоро адекватната защита на енергийно уязвимите потребители. Вие знаете, че всъщност този въпрос е забавен много във времето. Той отдавна трябваше да има някаква конструкция. Сега нашата амбиция е да сложим основата по отношение на тази дефиниция, затова в Плана за възстановяване и устойчивост може да видите предвидени и такива реформи. Наистина да се концентрират в кратко време усилията за създаване на такова определение, за да могат да се защитят най-уязвимите. По отношение на мерките за бизнеса, микро-, малки и средни фирми, Вие знаете, че нашето правителство пое ангажимент. На първо място тук има проблем с това, че почти около 41 процента от малките и средните предприятия не са си сменили доставчика, тоест те са останали на доставчик от последна инстанция. Във връзка с това ние инициирахме и направихме предложение до регулатора да се промени методиката за определяне на цените на доставчик последна инстанция, която държи за ограничен период от време. КЕВР разгледа това предложение, предстои обществено обсъждане.
Водещ: Да, обаче, електроразпределителните дружества казаха, че малките и микрофирмите, не знам какво подпомагане им предвиждате, но те са спрели да си плащат, една голяма част не могат да си платят сметките за ток. Тези 50 лв. или 30 лв., извинявайте между 15 и 30 беше за микропредприятията, какво биха могли да покрият? Освен това те дадоха сигнал за това, че вече има някои организации на бюджетна издръжка, които са на непрекъсваем режим, болници сред тях, училища, които не могат да си платят сметките за ток. Този проблем как бива решен? С онези 15-30 лв. няма да стане според мен.
Ива Петрова: Нашите очаквания са, че когато се промени методиката за определен период от време, всъщност ще се спести до около 30 лв. на мегаватчас за засегнатите потребители. Освен това има комбинация с помощта от 50 лева на мегаватчас, за която обаче трябва актуализация на бюджета. Това малко я отлага във времето, но просто такива са реалностите. Ние правим каквото можем. Работим за повишаване на прозрачността в работата на борсата и за това, което се случва на самия пазар, има набор от мерки, които се предприемат във връзка с работата на борсата. Включително се опитваме на ниво Европейски съюз, където има мобилизация на държави членки със сходни на нашите проблеми, да подбутнем нещата към намиране на някакъв общностен механизъм, който би дал по-голяма свобода на действие на националните правителства в такива екстремни ситуации да подкрепят най-уязвимите и потребителите като цяло. Защото наистина проблемът е голям. Съгласна съм.
Водещ: Добре. Нещо конкретно, което можем да кажем, пак казвам днес и сега, на тези хора, които в един момент посред зима няма да могат да си платят сметките за ток, на този бизнес, който ще се чуди откъде да събира парите, дали да съкращава работници, дали да затваря предприятия, включително и на тези, които няма да могат да си платят сметките за парно.
Ива Петрова: Ние вече ясно сме казали 50 лв. на мегаватчас подкрепа, нужна е актуализация на бюджета. Това, което Ви казах през промяна на методики, промяна на правила на борса, макар и да изглеждат неконкретни, в крайна сметка това са практически мерки, които ще доведат до намаляване, до спестяване на разход на засегнатите потребители и те ще се случат. Просто изменението на наредбата и методиката за доставчик от последна инстанция в ограничен период от време трябва да мине през обществено обсъждане, става факт и веднага се усеща. Конкретни цифри не мога да Ви кажа в момента, а са мерки, които всеки ще усети като някакво хикс намаляване в сметката на потребителите.
Водещ: За съжаление една от мерките, които бяха набелязани, АЕЦ "Козлодуй" да продаде едни определени количества на борсата даде точно отрицателен ефект, обратен на този, който се очакваше.
Ива Петрова: Аз смятам, че тази мярка даде ефект, но трябва отново да се върнем и да припомним, че всъщност причините за тази ситуация на пазара съвсем не са национални и правителството наистина полага максимални усилия да предприеме мерките в рамките на възможното, за да бъдат подкрепени и потребителите.
Водещ: Изтича ни времето за този разговор, на финала аз искам да Ви върна към неговото начало, защото повод за разговора всъщност е това, че 3 хиляди миньори днес ще дойдат на жълтите павета. Какво не успяхте да обясните на синдикатите, госпожо Петрова, за да дойдат те днес в София и ако днес се срещате с тях, впрочем планирате ли въобще да се срещнете с тях, какво ще им кажете? Защото всичко, което казахте звучи прекрасно, трябва да има планове, добри намерения, трябва всичко да се случи на социално приемлива цена, но хората са тук, на жълтите павета.
Ива Петрова: Хората са тук и аз смятам, че поне що касае нашето правителство, ние водим открит диалог и в този диалог, вярвам, ще намерим работещи решения. Със сигурност ще се срещнем с тях, със сигурност ще бъдат чути и със сигурност ще бъдат включени в процеса по изработване и на сценариите, и на стратегията. Това, което се работи, трябва да бъде приемливо, то трябва да бъде прието и да има доверие в този процес.
Водещ: Това очакват и самите синдикати, да се чуе и техният глас.
Ива Петрова: Да, всъщност ми се струва, че протестът днес е свързан може би с липсата на адекватен диалог и комуникация, но не днес и сега, а във времето назад.
БНР, "Преди всички" - 13 октомври 2021 г.